събота, 8 ноември 2008 г.

Обезличаването на Варна

Обезличаването на крайморската столица
от Гинка Христова, Диана Иванова - в. Дневник, 04 ноември, 17:10
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=576425

Слънчев октомврийски ден. Група туристи, въоръжени с карти на Варна, се лутат из Гръцката махала, в лабиринт от качващи се нагоре и спускащи се надолу пресечки. Спират случайни минувачи и питат нещо. Оказва се, че търсят Римските терми, един от символите на морския град. Тръгваме с тях, защото обясненията очевидно ги объркват. Как иначе - най-големите антични терми на Балканите и втори по мащабите си в Европа са скрити буквално зад китайска стена от извисяващи се жилищни сгради. Трябва да стигнеш до оградата на термите, за да разбереш, че се намираш пред археологически обект.

Подмяна на правилата
За съжаление през последните години това е само едно от множеството обезличени исторически пространства във Варна. Експертите съжаляват, че не са снимали Римските терми в целия им блясък, когато около тях е имало пространство и са били част от един цялостен ансамбъл. За последните две десетилетия Варна бавно и сигурно се лишава от културно-историческите си паметници. Според арх. Юлия Железова, един от авторите на тази част от Общия устройствен план (ОУП) на крайморския град, която се занимава с историческото наследство, е по-крайна в преценките си. "Цели архитектурни ансамбли по улица "Преслав" и булевардите "Сливница" и "Княз Борис І", които са в сърцето на резервата "Одесос", са безвъзвратно увредени. Цели ансамбли са изгубени, лицето на града ни е променено, пред очите ни изчезва уникалната и неповторима култура. Превърнахме Варна от град за културен туризъм в хазартна и алкохолна дестинация!", посочи арх. Железова.
Причината за това обезличаване е подмяната на правила за нискоетажното строителство, посочиха и от Съюза на архитектите във Варна. Според председателя му Димитър Стефанов наложилата се практика с приемането на частични подробни устройствени планове (ПУП) променя не само архитектурния мащаб на централната градска част, но води и до физическото й унищожаване.
Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността инвеститорите сами да избират дали строежите им да бъдат съобразени със специфичните правила и норми за устройство и застрояване, които залагат ограничения за височина на сградите в историческата част.

Без контрол
Липсата на ефективен контрол върху инвеститорите обаче позволява всеки месец да сме свидетели на поредната унищожена старинна сграда във Варна. На местно ниво общинската администрация тотално е абдикирала от грижата за културното наследство. Този ангажимент е изцяло предаден в ръцете на Националния институт за паметници на културата (НИПК), който няма вече нито филиали по градовете, нито достатъчно служители, които да следят спазването на законите. Друг е въпросът, че все още е в сила анахроничният Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. Липсата на нормативна адекватност и инициативност може да бъде обяснена с факта, че паметниците на културата в централните градски зони са обект на мощни търговски интереси. В страните със стара демокрация балансът между интересите е постигнат преди столетия.

Подражанието
Тъкмо такъв опит реши да приложи във Варна кметът Кирил Йорданов след завръщането си от визита в Барселона. По примера на каталунската столица той реши да създаде две общински агенции, които да утвърждават или да отхвърлят всеки бъдещ инвестиционен проект. Агенцията за регионално развитие ще преценява дали проектите са съвместими с инфраструктурата в района, в който предстои да бъдат реализирани – подземни комуникации, канализация, места за паркиране и т.н. Другата агенция ще следи за съхраняване на паметниците на културно-историческото наследство. Кметът на Варна подчерта, че повод за обособяването на общинска структура в защита на културното и архитектурното наследство стана и скандалът, който ескалира във Варна, след като миналата седмица се стигна дотам, че инвеститор събори уникална сграда в самия център на града. Старинна къща, паметник на културата, беше заличена тихомълком в почивните дни.

Скандалът
Нито представители на централното варненско кметство "Одесос", нито служители на голямата община успяха да спрат събарянето на поредния паметник на културата на бул. "Княз Борис I" . По някакво неписано правило всички, свързани със случая, упорито са търсили буквата на закона, по силата на който да бъде срутена, а не съхранена сградата. Фирмата е получила три пъти отказ да унищожи уникалната къща от Националния институт за паметници на културата, каза директорът на института арх. Георги Угрински. "Подобна вандалщина обаче не може да бъде осъществена, ако няма подкрепа от местната власт", каза Угрински. Разследване на "Дневник" наистина показа, че т.нар. план за безопасност и здраве, който по същество е разрешително за събаряне, е бил утвърден още на 28 септември в общинската дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране".
Ръководителят на дирекцията е уволнен преди месец по друг повод. Но заради съборената къща от общината си отидоха още две служителки. "Работата е криминална, каза кметът на Варна. Те са утвърдили маршрут за извозване на строителните отпадъци, преди да е постъпила молба от инвеститора за това." Заличаването на уникалната сграда извади на бял свят и подробности за начина, по който въпросният инвеститор се е сдобил с нея. Чрез замяна на три панелки в кв. "Младост", кв. "Чайка" и в още един периферен варненски район, "Комар инвестмънт" е придобил два имота. Вторият етаж от къщата на бул. "Княз Борис I" 57 с площ 157 кв.м плюс таванските помещения - 127 кв.м, както и 295 кв.м от двора са оценени на... 207 020 лв. А триетажната сграда на бул. "Приморски" 57 с площ 102 кв.м заедно с още две постройки от 10 и 16 кв.м заедно с двор от 345 кв.м е с оценка... 178 796 лв. Апартаментите всъщност са заменени за собственост в идеалния, исторически център на Варна с двойно по-голяма обща квадратура - 412 кв.м и 640 кв.м дворни места. Сделката е стартирала през 2005 г., когато областен управител е бил Яни Янев, днес депутат от НДСВ, и е финализирана от наследника му Петър Кандиларов.
Със скандала с къщата на бул. "Княз Борис I" всъщност преля и чашата на обществената търпимост във Варна. Според представители на строителния бранш това е нанесло сериозен удар върху авторитета на целия отрасъл. Но пък може и да се окаже ново начало – на коренно различен подход при съчетаването на история и съвремие в облика на Варна. Както в целия цивилизован свят.



Добрите практики
Бизнесът във Варна даде няколко добри примера, че може да съхранява старините. "Лендмарк пропъртис" реконструира строена през 30-те години на миналия век сграда и я превърна в офис комплекс – "Опера билдинг". Строената през 1906 г. шестетажната сграда на ул. "Преслав" №19 също бе превърната в модерна офис сграда благодарение на инвеститора, ирландеца Джеймс Парсънс. "Планекс холдинг" възстанови сградата на бул. "Владислав Варненчик" и ул. "Братя Шкорпил" и я превърна в хотел "Сплендид. "Голдън Тюлип" (бившият бизнес хотел "Варна") реставрира раннохристиянска гробница и я вгради в основите на хотела. Добричката фирма "Прима 2000" реставрира и преустрои стара къща на ул. "Братя Шкорпил" 2, строена през 1889 г. В момента имотът се ползва за ресторант и офиси. Реставрирана и отлично поддържана е и сградата на първия хотел във Варна, където в момента отново се помещава хотел "Мусала палас", строена през периода 1906 – 1912 г. В миналото това е била най-високата и една от най-красивите сгради във Варна.

1 коментар:

kanew каза...

Снимката на сградата в жълто, не е ли бившата държавна сигурност във Варна?