ДОКЛАД ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ

Предстои внасянена на доклад относно историческия център на София
за разглеждане в Столичния общински съвет
Предлагаме на Вашето внимание неговото съдържание
повече подробности на:
http://mydsb.wordpress.com/2008/11/21/dsb2008112103/


ДОКЛАД от Вили Лилков
общински съветник от Демократи за силна България в Столичен общински съвет

Относно:
„Разработване на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство”.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
Настоящият доклад е свързан с необходимостта от предприемане на целенасочени действия за изпълнение на концепцията, приета в Общия устройствен план (ОУП) и в Общинския план за развитие на София до 2013 г., за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.

Тези документи, които са базисни за развитието на града в близка и средносрочна перспектива дават висока оценка на културно-историческото наследство на София, на основание на:

• "Високата културна стойност на отделни исторически пластове,
  представляващи забележителни примери за тип строителство и архитектурни ансамбли";

  "Богатата историческа стратификация на средата, резултат от значим обмен на влияния между Запада и Ориента в един европейски културен кръстопът";

  "Плурализмът на културното наследство – стилов, религиозен и етнически, допускащ зони, в които хармонично съжителстват различни религии, етноси и естетически концепции.”
  

Основни изводи в ОУП и Общинския план за развитие, по отношение на Историческия център на София:

• Историческият център на София, включващ двата главни културно-исторически модула: резерватът “Сердика-Средец” и Софийския некропол около църквата “Света София” и Храм-паметника “Александър Невски”, свързани по оста: пл. “Батемберг” – “Цар Освободител” (Приложение 1), притежава “извънредна универсална стойност”, в съответствие с критериите, посочени в Оперативните насоки за приемане за Световно културно наследство и може да бъде номиниран за включване в листата на Световното културно наследство;
• Неговата културна стойност е “вътрешно присъща”, т.е. включването му в листата е само потенциална възможност;
• Културно-историческият ресурс на територията е идентифициран в резултат от дългогодишна археологическа дейност и проучвания;
• Извършена е дългогодишна консервационна дейност, според международно приети принципи и критерии, при оптимално съхраняване на автентичността на историческата среда – едно от най-важните изисквания за Световно наследство;
• Обектите, включени в неговите граници, притежават най-силния режим на защита – резерват.

Въпреки положителните оценки съществуват проблеми, свързани с:

• Липса на цялостна консервационна стратегия и етапни програми за тази територия;
• Отсъствие на ефикасна политика за финансиране на опазването и развитието на културното наследство. Държавните средства за опазване драстично намаляват, без да се поощряват други възможни източници на финансиране;
• Липса на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център за Световно културно наследство и пасивно поведение на държавата по отношение на номинацията.

Концепцията в ОУП и в Общинския план за развитие предлага номинирането на Историческия център на София в листата на Световното културно наследство да бъде една от първоетапните цели на устройственото развитие до 2010 г.

За да бъде реализирана тази идея трябва да бъде извървян дълъг път.

На първо място е необходима политическа воля и последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство, а именно:

• Изработване на система от охранителни режими и планове за опазване на културно-историческия ресурс на територията;
• Изработване от силни и компетентни екипи на досиета и планове за управление на всеки от обектите, включени в Историческия център на София;
• Опазване на Историческия център на София и определената към него „буферна зона” в автентичния им вид;
• Разработване на стратегия за интегрирана консервация, която координира дейностите по археологическите проучвания, консервацията и устройственото планиране, според ратифицираните от България европейски конвенции.

ОУП предвижда изработване на Генерален консервационен план на системата КИН до 2010 г., съставен със съвместните усилия на археолози, консерватори и урбанисти.
Планът трябва да даде стратегическите насоки за архитектурна и археологическа консервация, координирана с етапите на археологическите проучвания, експониране, поддържане на паметниците и аварийни спешни мерки;

• Съвременни форми на представяне на културното наследство;
• Строга градоустройствена дисциплина в културно-историческата среда, съобразена с националните и международните документи в тази област;
• Включване на Историческия център на София в Индикативната листа на България за Световно културно наследство. Тази мярка по принцип е задължение на държавата, но инициативата може да бъде на Столична община.

Описаните дейности изискват време, финансови средства, целенасочени усилия на компетентни екипи от специалисти и много добра координация на държавата и Столична община.
От изключителна важност за успеха на номинирането на Историческия център на София за Световно културно наследство, е информираността и съдействието на софийските граждани, без активното участие на които всяка схема на опазване на културното наследство би била невъзможна. Това означава, че трябва да се поеме инициативата от Столичния общински съвет, заедно с институции като ОП „Стара София” и Софийски исторически музей, НИПК, ИКОМОС/България, Съюз на архитектите в България, БАН – Център по архитектурознание, Министерство на културата и др.

Във връзка с гореизложеното, както и на основание на чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и във връзка с Общия устройствен план на София и Общинския план за развитие 2007 – 2013 г., предлагам на Столичния общински съвет да вземе следното

РЕШЕНИЕ

1. Възлага на Кмета на Столична община да организира разработването на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.
2. Необходимите финансови средства за разработване на Програмата да бъдат предвидени в бюджета на Столична община за 2009 г.