В ЛИСТАТА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс
Наскоро тази статия повдигна отново темата в списание Музеи, паметници, реставрация 4/2008
Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите „Сливница”, „”Васил Левски”, ”Патриарх Евтимий”, „Генерал М. Д. Скобелев” и „Опълченска” – с други думи, територията на града от времето на Освобождението и обявяването на София за столица на България.
[1]На тази територия
[2] има изключителни свидетелства за възникването и еволюцията на София - паметници на културата от праисторията, античността, средновековието, следосвобожденската епоха, от Новото време, включително и от 20-ти век. Всички тези паметници е желателно максимално да бъдат запазени, защото именно те осигуряват идентичността на образа на нашата столица и пренасят материалната ни и духовна култура през вековете.
Историческите пластове на културното наследство на София, които са се наслоявали в течение на 8 хилядолетия, са невероятно богати, като стигат в дълбочина до 9 метра, едно безценно подземно пространство наситено с археологически обекти. Същевременно над земята се съхраняват не по-малко забележителни архитектурни и художествени паметници, исторически и паметни места, успели да надживеят природни катаклизми (разрушителни земетресения, безмилостни наводнения, свличания, пожари,…), да оцелеят след военни, етнически, религиозни конфликти (отмъстителни и нападателни войни, фанатични изстъпления, целенасочени и екзалтирани вандалщини,…), и да преодолеят като по чудо последствията от пагубни политически страсти....
Днес, съгласно съществуващото законодателство, в рамките на историческия център на София, под защитата на закона за паметниците на културата са
Историко - археологическият резерват "Сердика - Средец" [3]
[5]
[6]неговата охранителна зона, както и редица групови и индивидуални
паметници на културата, между които църквите "Св. Спас", "Св. Петка Самарджийска",
"Св. Георги", "Св. София", "Св. Александър Невски",
джамиите "Баня баши" и "Буюк джамия" (сега Национален Археологически музей),
[7]БНБ, Дворецът (сега Национална художествена галерия), Народното събрание, Военният клуб, исторически паркове и градини, улични и тематични ансамбли, и много, много други различни по вид и категория паметници на културата, било то от национално, местно, или ансамблово значение.
Следователно и до момента всички тези паметници са под юридическата защита на законите на страната - Закон за паметниците на културата и музеите - ЗПКМ, Закон за устройство на територията - ЗУТ, Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и техните подзаконови актове
[8].
Освен това, в приетия със закон Общ устройствен план (ОУП), историческият център на града
[9], включващ територията на резервата и територията между пл. "Народно събрание" и ул. "Московска", е
предложен за номиниране и включване в листата на световните паметници на културата. Предложението е илюстрирано със схеми, които показват границите и режимите както на защитената територия, така и на буферните й зони.
[10]Номинираната територия със своя културно-исторически ресурс отговаря напълно на критериите, посочени в наръчника с указанията на съответните институции към ЮНЕСКО
[11]Листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към момента наброява 878 паметника от 145 страни. България за сега участвува с 9 обекта на природното и културното наследство: Боянската църква (1979), Мадарският конник (1979), Ивановските скални църкви (1979), Тракийската казанлъшка гробница (1979), Старият град Несебър (1983), Националният парк Пирин (1983), Рилският манастир (1983), Природният резерват Сребърна (1983) и Тракийската гробница в Свещари(1985)
[12].
За да бъдат включени в списъка на световното културно наследство, местата или обектите трябва да имат „изключителна универсална стойност” и да отговарят на поне един от следните критерии.
Критерии за подбор:
i. да представляват шедьовър на човешкия творчески гений;
ii. да показват важен обмен на човешките ценности, в продължение на период от време или в рамките на едно културно пространство на света, за развитието на архитектурата, или технологиите, монументалните изкуства, градското планиране и озеленяването;
iii. да носят уникални или най-малкото изключителни свидетелства за една културна традиция, или за цивилизацията, която живее, или е изчезнала;
iv. да бъдат изключителен пример за тип на сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значителен етап в човешката история;
v. да бъдат изключителен пример за традиционните селища на човека, използването на земята, или използването на морето; пример, който е представител на дадена култура (или култури), или човешки взаимодействия с околната среда, особено когато тя е станала уязвима под въздействието на необратимостта на промяната;
vi. да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост. (този критерий е за предпочитане да се използва заедно с други критерии);
vii. да съдържат превъзходни природни явления или области с изключителна природна красота и естетическо значение;
viii. да са изключителен пример, който представя важни етапи от историята на Земята, включително и от регистъра на живота; обозначаващ случилите се геоложки процеси в развитието на земните форми или физическите функции;
ix. да бъдат изключителен пример, който представя значими екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на земните обитатели, прясната вода, крайбрежните и морски екосистеми и общности на растения и животни;
x. да съдържат най-важните и значими природни хабитати за in-situ /на място/ опазване на биологичното разнообразие, включително и тези, съдържащи застрашени видове от изключителна универсална стойност от гледна точка на науката или консервацията.
Защитата, управлението, автентичността и целостта на имота са също важни съображения.
Критериите са обяснени в
Оперативните насоки за прилагането на Конвенцията за световното природно наследство[13]. Този, така да го наречем Наръчник, освен текста на Конвенцията, е основният работен инструмент за преценка на световното наследство.
Както се вижда, шест от общо десетте критерия са за класиране на културните обекти, като най-важният критерий е номинираният обект да се оценява като “шедьовър на човешкия гении” (i), а най - маловажният – тогава, когато се касае за обекти “пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост …” (критерий vi).
ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ КОИ ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ В ЕВРОПА СА ВЕЧЕ ВПИСАНИ В СВЕТОВНАТА ЛИСТА НА ЮНЕСКО
Между тях са например:
Историческият център на Прага, 1992, който отговаря на три от критериите
(ii)(iv)(vi);
Историческият център на Будапеща, включително дунавското крайбрежие, кварталът на кастела Буда и Andrássy авеню, вписан през 1987, с разширение през 2002, отговаря на два от критериите
(ii)(iv);
Историческият център на Рим, вписан през 1980, с разширение 1990, отговаря на 5 критерия
(i)(ii)(iii)(iv)(vi);
Историческият център на Флоренция, вписан през 1982 - отговаря на 5 критерия
(i)(ii)(iii)(iv)(vi);
Историческият център на
Неапол, вписан през 1995 – отговаря на два критерия
(ii)(iv);
Историческият център на
Сиена, вписан през 1995 - отговаря на три критерия
(i)(ii)(iv);
Историческият център на
Пиенца, 1996 - на три критерия
(i)(ii)(iv);
Историческият център на
Урбино, 1998 - на два критерия
(ii)(iv);
Историческият център на
Рига, 1997 – на два критерия
(i)(ii);
Историческият център на
Залцбург, 1996 – на три критерия
(ii)(iv)(vi);
Град
Грац, 1999 – отговаря на два критерия
(ii)(iv);
Историческият център на
Виена, 2001 - отговаря на три критерия
(ii)(iv)(vi);
Историческият център (Старият град) на
Талин, вписан през 1997 - на два критерия
(ii)(iv);
Град
Валета, вписан през 1980 - на два критерия
(i)(vi);
Историческият център на
Сaнкт Петербург, вписан през 1990 - отговаря на четири критерия
(i)(ii)(iv)(vi);
Кремъл и Червеният площад в
Москва, вписан през 1990 - отговаря на четири критерия
(i)(ii)(iv)(vi).
ЗА ДА БЪДЕ НОМИНИРАН ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ЗНАЕ ДАЛИ ОТГОВАРЯ НА ПОСОЧЕНИТЕ КРИТЕРИИ
На първи критерий от гореизброените исторически центрове, включени в световната листа отговарят историческите центрове на Рим, Флоренция, Сент Петербург и Москва. Най често срещаните критерии, на които отговарят гореизброените исторически центрове, включени в световната листа са два – втори и четвърти критерий (ii), (iv). Само с тях са влезли в световната листа центровете на Будапеща, Неапол, Урбино, Грац, Талин; С три критерия - когато се прибавя и шестият критерий (ii), (iv), (vi), са вписани в листата историческите центрове на Прага, Залцбург и Виена. Точно на тези критерии напълно отговаря и историческият център на София, както ще се убедим от проверката за съответствие на тези три критерия.
Така при сравнение с втория критерий (ii), съгласно който се изисква обектите да показват важен обмен на човешките ценности, в продължение на период от време или в рамките на едно културно пространство на света, за развитието на архитектурата, или технологиите, монументалните изкуства, градското планиране и озеленяването се вижда, че:
София показва обмен на човешки ценности в продължение на повече от 8000 години – на толкова възлиза селищната приемственост на града. В рамките на централното културно пространство на днешната столица са открити археологически свидетелства за праисторически селища, за града на траките – Сердонполис, за антична Сердика и за средновековните Средец и София. Същевременно някои от тях, като църквата „Св. София”, дала името на града, Ротондата „Св. Георги”, източната порта на Сердика, и др. са включени и функционират в активния културен пейзаж на съвременния град, осъществявайки приемственост в идентичността и образа на града в течение на повече от две хилядолетия.
Развитието на архитектурата също е белязано от стилови метаморфози, пропити със специфични източни, византийски, балкански характеристики на пространствата, члененията и пропорциите на фасадите, орнаментиката и детайла, начинът на градеж и цветовата гама. Внушенията на монументалните и декоративни изкуства, пренесли през вековете чрез образите на знайни и незнайни местни жители – по надгробните стели; на ангели и светци, стенописвани в храмове и гробници; на забележителни личности, митични и исторически герои – изваяни в релефи, бюстове, скулптури...допринасят за идентифицирането на София, като един от най-древните градове на Европа, но същевременно специфична, балканска, българска столица.
Градът е осъществил приемственост и в устройственото си планиране. Сърцето на града е там, където е минералният извор – един от основните гении на града, центриращ неговия „гениус лоци”. От този „център”, като от „умбо” се разгръща селищното пространство още от тракийския Сердонполис. Днешните централни улици повтарят направленията и дори трасетата на кардо и декуманосите на древния римски град; светите места са наследени и до днес от храмове на различни религии – достатъчно е да се спомене само един пример - под днешната църква „Св. София” лежат един под друг 5 храма; Градското планиране е успяло да съхрани и други репери на еволюцията на града – това са 5-те входно-изходни магистрали, това е радиално-концентричната структура на града, това са главните правителствени и търговски средоточия и т.н. Централната част на София пази улици, които са озеленени от началото на ХХ век, има планирани и поддържани в продължение на повече от век Градска и Дворцова градини, наследили градините на някогашния конак;
Критерий четвърти (iv) - да бъдат изключителен пример за тип на сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значителен етап в човешката история - е също напълно покрит. Централната част на София демонстрира върху един сравнително ограничен терен множество изключителни примери за различни типове сгради – например храмове, като:
- църквата „Св. София”, която се смята че е предвестник на романския тип катедрали; храм-паметникът „Св. Александър Невски”, който е най-големият православен храм на Балканите, творба на руския архитект проф. Александър Померанцев, с изключително специфичен архитектурен образ, достоен за символ на столицата и дори на страната ни;
- най-голямата синагога на Балканите, извънредно живописна и подчертано монументална, проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер;
- Баня баши джамия, творба на прочутия османски архитект Синан от 16 век.
Композицията на централната част се състои от преливащи един в друг забележителни художествени ансамбли, маркирали важни исторически етапи в развитието на града като: Ансамбълът на Царския дворец, дворцовата градина и Градската градина; на модерната БНБ и преобразената в Археологически музей Буюк джамия; на Градската градина и Народният театър; ансамбълът на Ларгото с правителствените сгради;
ансамбълът около катедралната църква „Св. Неделя”, ансамбълът на площад Народно събрание, с формиращите го сгради и Паметникът на Цар Освободител; ансамбълът на площад „Св. Александър Невски” със зелената му рамка; както и други, които все още са съхранени максимално автентично.
Тук, в централната част на града почти всяка улица също формира ансамбъл – най характерните са „Цар Освободител”, „Мария Луиза”, „Витошка”, „Съборна”, „Леге”, „Княз Дондуков” и др. И ако ансамбълът около Ротондата „Св. Георги” илюстрира времето на антична Сердика, то рамката, която го огражда и Ларгото с правителственият комплекс са мощни представители на епохата на т.нар. „социалистическа класика”, на „култовския период” в политиката и...в градоустройството, и в архитектурата.
Сравненията по шестия критерий (vi) - да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост - показват напълно адекватни покрития.
Така например, умбото – минералният извор, откъдето се е разгърнало преди хилядолетия обитаемото пространство на Сердонполис-Сердика-Триадица-Средец-София, винаги е бил център на света. Народът, живял по тези места винаги е поддържал жива традицията на почит и преклонение към святата и жива вода, към извора, дал началото и славата на града. Тук винаги е било и понастоящем е оживено и многолюдно, тук са съсредоточени храмове на всички тачени от жителите на града религии. Тук са били римските бани – фокусът на сердикийското ежедневие, тук са били турските бани, екзотично описани от дипломати, поклонници и пътешественици, тук е и живописната строена в началото на ХХ век централна баня, готова днес да приюти градския музей. Тук са и многобройните чешми, така характерни за нашите земи.
[15]Централната част на София винаги е била свързана
пряко с властта и оттук – с най-важните събития, касаещи съдбата на града, неговите обитатели, а и на държавата, тогава когато София е била областен, районен или столичен център. Така каменните настилки на Via Principalis помнят марша на римските легиони, докато двадесет века по-късно 6 метра над същата ос се разполага Ларгото и ансамбълът от сградите на Партийния дом, Министерския и Държавен съвет, изградени по време на Социализма, а днес тук покрай знамената на НАТО минават колите на депутати, президент и министри - днешната тройна демократична власт.
[16]Ансамбълът около Градската градина, ансамбълът на Двореца, приютил днешните Етнографски музей и Национална художествена галерия и площад „Александър І” пазят
живи културните традиции на града. Именно тук са се провеждали винаги културни празненства – като се започне от дворцовите балове и вечеринки, и се стигне до масови градски събори и всенародни тържества; Това е мястото наситено с
идеи, вярвания, пропаганда на идеали и идеологии – место на сборища, паради, митинги, манифестации, факелни шествия, протестни бдения; и т.н. Пак тук са изнасяни грандиозни оперни представления и главозамайващи музикални концерти... Тук е културният форум на столицата – при сградите на Народния театър „Иван Вазов”, на Градската и Националната художествени галерии, на Концертна зала „България” – тук протича
художественият и живот на града, поради което
тази част от историческия център на столицата има изключителна универсална значимост.След като се опитахме да влезнем в ролята на експерти за оценяване на историческия център на София според критериите на ЮНЕСКО, нека си зададем въпроса:
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ОТ ВКЛЮЧВАНЕТО НА СОФИЯ В СВЕТОВНАТА ЛИСТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
Днес София е изправена пред изключително драматична ситуация, която може да я доведе до необратими културни, социални и икономически загуби. Смяната на собствеността, реституцията, приватизацията, преразпределението на капитала, отприщването на частната инициатива, корупцията в управлението на имотите, дългото бавене на актуализацията в законодателството по защита на паметниците на културата, несъгласуваността както между законите, касаещи пряко или непряко недвижимото културно наследство, така и в политиката по градоустройственото планиране и опазването на архитектурното наследство, несъгласуваността в системите на градоустройственото планиране на София, неадекватните действия на културните институции, овластени да защитават наследството и прочее и прочее, доведоха до значителна ерозия на наследеното с хилядолетия културно богатство на столицата.
Спомнете си за нелепите разрушения, дирижирани от неовладяни политически страсти през 90-те години на ХХ век. Погледнете на колко сгради паметници на културата вече окачихме некролози. ...
Вярваме, че включването на столицата в световната листа ще спре варварското настъпление срещу архитектурното ни наследство.
Защото градът ще бъде наблюдаван от зоркото око на всички граждани на столицата и страната, както и разбира се – от международните експерти, тъй като централната част – паметник на културата от листата на ЮНЕСКО ще принадлежи вече на световната цивилизация.
Защото ще се осъзнае от всеки какво богатство притежаваме в лицето на центъра на града ни - като един исторически документ на нашето минало, материален израз на ценностите на традиционната ни култура.
Защото ще може да се ползва помощта на световната общност на историческите градове и места, изразяваща се в експертни консултации, мониторинг, специализирани финансови и фондове и други.
Най-накрая, но не на последно място, включвайки София в световната листа на културното наследство, ще отдадем заслуженото на нашата столица, която е една от най-древните столици в Европа. От това ще спечели и столицата, и столичани, и нашите наследници, защото София ще се нареди сред най-желаните туристически дестинации на стария континент.
Трябва да се има предвид, обаче една немаловажна информация – номинирането на паметниците на културата от световно значение е един продължителен и много добре осмислен и наблюдаван процес. Ще е нужно да се впрегнат усилията и на специалистите, и на управлението и на цялото гражданство.
Както се казва в Международната харта за опазване на историческите градове
[18], опазването на централната част на столицата като културно-историческо наследство трябва да стане „неразделна част от цялостната политика на социално и икономическо развитие и на градското и регионално планиране на всички равнища”. В хартата още пише, че трябва да се съхранява историческият стил на централната зона, нейният образ и идентичност, утвърдилите се модели, структура, мащаб, пространства, материали, цветове, декор и украсата, размери,…да се поддържа външният вид, интериорът и екстериорът на сградите, съотношението между природната и изкуствено създадена среда, най-съществените характеристики на средата, специфичните функции, придобити с течение на времето….
Трябва да се осигури
план за опазването на централната част, предхождан от интердисциплинарни изследвания с участието на архитекти, археолози, социолози, инженери... Планът за опазването следва да определи кои от сградите се налага на всяка цена да се запазят, кои от тях е разумно да се запазят при определени обстоятелства, кои могат да се преустройват, адаптират, трансформират и накрая - кои от сградите биха се оказали излишни. Преди всяка интервенция съществуващата ситуация надлежно се документира.
Има едно много важно условие – този
план по опазването на историческата част на столицата не само че трябва да е известен на всички граждани на столицата, но се иска
да има активната подкрепа от страна на населението, живущо на самата територия на историческата зона и на цялото местно население.
В Хартата за опазване на историческите зони и градове се набляга на това, че
за успешното реализиране на програмата по опазването, крайно необходими са участието и намесата на местното население и те трябва да бъдат насърчавани. Опазването на историческите градове и градски зони засяга на първо място местното население. „С оглед насърчаването на участието и намесата на цялото местно население, необходимо е създаването на обща осведомителна програма за всички жители, като се започне още от децата в училищна възраст.”
Като се има предвид, че вече е приета
Програма за управление и развитие на Столична община за периода 2008 г. – 2011 г., където една от основните цели е „Опазването и разумното използване на природното и културно-историческото наследство”; както и че
„Запазването и адаптирането на културно – историческо наследство, като национална идентичност в рамките на Европейската културна съкровищница се смята за основен
приоритет, можем да препоръчаме в
Общинската стратегия за опазване на културно – историческото наследство да залегне на първо място включването на Историческия център на София в световната листа на културното наследство.
.jpg)
