петък, 19 юни 2009 г.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ –

В ЛИСТАТА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Д-р арх. Добрина Желева-Мартинс
Наскоро тази статия повдигна отново темата в списание Музеи, паметници, реставрация 4/2008

Историческият център на София обхваща територията, заключена в рамките на булевардите „Сливница”, „”Васил Левски”, ”Патриарх Евтимий”, „Генерал М. Д. Скобелев” и „Опълченска” – с други думи, територията на града от времето на Освобождението и обявяването на София за столица на България.
[1]

На тази територия[2] има изключителни свидетелства за възникването и еволюцията на София - паметници на културата от праисторията, античността, средновековието, следосвобожденската епоха, от Новото време, включително и от 20-ти век. Всички тези паметници е желателно максимално да бъдат запазени, защото именно те осигуряват идентичността на образа на нашата столица и пренасят материалната ни и духовна култура през вековете.
Историческите пластове на културното наследство на София, които са се наслоявали в течение на 8 хилядолетия, са невероятно богати, като стигат в дълбочина до 9 метра, едно безценно подземно пространство наситено с археологически обекти. Същевременно над земята се съхраняват не по-малко забележителни архитектурни и художествени паметници, исторически и паметни места, успели да надживеят природни катаклизми (разрушителни земетресения, безмилостни наводнения, свличания, пожари,…), да оцелеят след военни, етнически, религиозни конфликти (отмъстителни и нападателни войни, фанатични изстъпления, целенасочени и екзалтирани вандалщини,…), и да преодолеят като по чудо последствията от пагубни политически страсти....
Днес, съгласно съществуващото законодателство, в рамките на историческия център на София, под защитата на закона за паметниците на културата са
Историко - археологическият резерват "Сердика - Средец" [3]

[5]
[6]
неговата охранителна зона, както и редица групови и индивидуални паметници на културата, между които църквите "Св. Спас", "Св. Петка Самарджийска", "Св. Георги", "Св. София", "Св. Александър Невски", джамиите "Баня баши" и "Буюк джамия" (сега Национален Археологически музей),

[7]

БНБ, Дворецът (сега Национална художествена галерия), Народното събрание, Военният клуб, исторически паркове и градини, улични и тематични ансамбли, и много, много други различни по вид и категория паметници на културата, било то от национално, местно, или ансамблово значение.
Следователно и до момента всички тези паметници са под юридическата защита на законите на страната - Закон за паметниците на културата и музеите - ЗПКМ, Закон за устройство на територията - ЗУТ, Закон за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и техните подзаконови актове [8].
Освен това, в приетия със закон Общ устройствен план (ОУП), историческият център на града[9], включващ територията на резервата и територията между пл. "Народно събрание" и ул. "Московска", е предложен за номиниране и включване в листата на световните паметници на културата. Предложението е илюстрирано със схеми, които показват границите и режимите както на защитената територия, така и на буферните й зони.
[10]

Номинираната територия със своя културно-исторически ресурс отговаря напълно на критериите, посочени в наръчника с указанията на съответните институции към ЮНЕСКО [11]

Листата на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към момента наброява 878 паметника от 145 страни. България за сега участвува с 9 обекта на природното и културното наследство: Боянската църква (1979), Мадарският конник (1979), Ивановските скални църкви (1979), Тракийската казанлъшка гробница (1979), Старият град Несебър (1983), Националният парк Пирин (1983), Рилският манастир (1983), Природният резерват Сребърна (1983) и Тракийската гробница в Свещари(1985) [12].
За да бъдат включени в списъка на световното културно наследство, местата или обектите трябва да имат „изключителна универсална стойност” и да отговарят на поне един от следните критерии.
Критерии за подбор:
i. да представляват шедьовър на човешкия творчески гений;
ii. да показват важен обмен на човешките ценности, в продължение на период от време или в рамките на едно културно пространство на света, за развитието на архитектурата, или технологиите, монументалните изкуства, градското планиране и озеленяването;
iii. да носят уникални или най-малкото изключителни свидетелства за една културна традиция, или за цивилизацията, която живее, или е изчезнала;
iv. да бъдат изключителен пример за тип на сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значителен етап в човешката история;
v. да бъдат изключителен пример за традиционните селища на човека, използването на земята, или използването на морето; пример, който е представител на дадена култура (или култури), или човешки взаимодействия с околната среда, особено когато тя е станала уязвима под въздействието на необратимостта на промяната;
vi. да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост. (този критерий е за предпочитане да се използва заедно с други критерии);
vii. да съдържат превъзходни природни явления или области с изключителна природна красота и естетическо значение;
viii. да са изключителен пример, който представя важни етапи от историята на Земята, включително и от регистъра на живота; обозначаващ случилите се геоложки процеси в развитието на земните форми или физическите функции;
ix. да бъдат изключителен пример, който представя значими екологични и биологични процеси в еволюцията и развитието на земните обитатели, прясната вода, крайбрежните и морски екосистеми и общности на растения и животни;
x. да съдържат най-важните и значими природни хабитати за in-situ /на място/ опазване на биологичното разнообразие, включително и тези, съдържащи застрашени видове от изключителна универсална стойност от гледна точка на науката или консервацията.
Защитата, управлението, автентичността и целостта на имота са също важни съображения.

Критериите са обяснени в Оперативните насоки за прилагането на Конвенцията за световното природно наследство[13]. Този, така да го наречем Наръчник, освен текста на Конвенцията, е основният работен инструмент за преценка на световното наследство.
Както се вижда, шест от общо десетте критерия са за класиране на културните обекти, като най-важният критерий е номинираният обект да се оценява като “шедьовър на човешкия гении” (i), а най - маловажният – тогава, когато се касае за обекти “пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост …” (критерий vi).
ИНТЕРЕСНО Е ДА СЕ ЗНАЕ КОИ ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ В ЕВРОПА СА ВЕЧЕ ВПИСАНИ В СВЕТОВНАТА ЛИСТА НА ЮНЕСКО
Между тях са например:
Историческият център на Прага, 1992, който отговаря на три от критериите (ii)(iv)(vi);
Историческият център на Будапеща, включително дунавското крайбрежие, кварталът на кастела Буда и Andrássy авеню, вписан през 1987, с разширение през 2002, отговаря на два от критериите (ii)(iv);
Историческият център на Рим, вписан през 1980, с разширение 1990, отговаря на 5 критерия (i)(ii)(iii)(iv)(vi);
Историческият център на Флоренция, вписан през 1982 - отговаря на 5 критерия (i)(ii)(iii)(iv)(vi);
Историческият център на Неапол, вписан през 1995 – отговаря на два критерия (ii)(iv);
Историческият център на Сиена, вписан през 1995 - отговаря на три критерия (i)(ii)(iv);
Историческият център на Пиенца, 1996 - на три критерия (i)(ii)(iv);
Историческият център на Урбино, 1998 - на два критерия (ii)(iv);
Историческият център на Рига, 1997 – на два критерия (i)(ii);
Историческият център на Залцбург, 1996 – на три критерия (ii)(iv)(vi);
Град Грац, 1999 – отговаря на два критерия (ii)(iv);
Историческият център на Виена, 2001 - отговаря на три критерия (ii)(iv)(vi);
Историческият център (Старият град) на Талин, вписан през 1997 - на два критерия(ii)(iv);
Град Валета, вписан през 1980 - на два критерия (i)(vi);
Историческият център на Сaнкт Петербург, вписан през 1990 - отговаря на четири критерия (i)(ii)(iv)(vi);
Кремъл и Червеният площад в Москва, вписан през 1990 - отговаря на четири критерия (i)(ii)(iv)(vi).

ЗА ДА БЪДЕ НОМИНИРАН ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ЗНАЕ ДАЛИ ОТГОВАРЯ НА ПОСОЧЕНИТЕ КРИТЕРИИ
На първи критерий от гореизброените исторически центрове, включени в световната листа отговарят историческите центрове на Рим, Флоренция, Сент Петербург и Москва. Най често срещаните критерии, на които отговарят гореизброените исторически центрове, включени в световната листа са два – втори и четвърти критерий (ii), (iv). Само с тях са влезли в световната листа центровете на Будапеща, Неапол, Урбино, Грац, Талин; С три критерия - когато се прибавя и шестият критерий (ii), (iv), (vi), са вписани в листата историческите центрове на Прага, Залцбург и Виена. Точно на тези критерии напълно отговаря и историческият център на София, както ще се убедим от проверката за съответствие на тези три критерия.
Така при сравнение с втория критерий (ii), съгласно който се изисква обектите да показват важен обмен на човешките ценности, в продължение на период от време или в рамките на едно културно пространство на света, за развитието на архитектурата, или технологиите, монументалните изкуства, градското планиране и озеленяването се вижда, че:

София показва обмен на човешки ценности в продължение на повече от 8000 години – на толкова възлиза селищната приемственост на града. В рамките на централното културно пространство на днешната столица са открити археологически свидетелства за праисторически селища, за града на траките – Сердонполис, за антична Сердика и за средновековните Средец и София. Същевременно някои от тях, като църквата „Св. София”, дала името на града, Ротондата „Св. Георги”, източната порта на Сердика, и др. са включени и функционират в активния културен пейзаж на съвременния град, осъществявайки приемственост в идентичността и образа на града в течение на повече от две хилядолетия.
Развитието на архитектурата също е белязано от стилови метаморфози, пропити със специфични източни, византийски, балкански характеристики на пространствата, члененията и пропорциите на фасадите, орнаментиката и детайла, начинът на градеж и цветовата гама. Внушенията на монументалните и декоративни изкуства, пренесли през вековете чрез образите на знайни и незнайни местни жители – по надгробните стели; на ангели и светци, стенописвани в храмове и гробници; на забележителни личности, митични и исторически герои – изваяни в релефи, бюстове, скулптури...допринасят за идентифицирането на София, като един от най-древните градове на Европа, но същевременно специфична, балканска, българска столица.
Градът е осъществил приемственост и в устройственото си планиране. Сърцето на града е там, където е минералният извор – един от основните гении на града, центриращ неговия „гениус лоци”. От този „център”, като от „умбо” се разгръща селищното пространство още от тракийския Сердонполис. Днешните централни улици повтарят направленията и дори трасетата на кардо и декуманосите на древния римски град; светите места са наследени и до днес от храмове на различни религии – достатъчно е да се спомене само един пример - под днешната църква „Св. София” лежат един под друг 5 храма; Градското планиране е успяло да съхрани и други репери на еволюцията на града – това са 5-те входно-изходни магистрали, това е радиално-концентричната структура на града, това са главните правителствени и търговски средоточия и т.н. Централната част на София пази улици, които са озеленени от началото на ХХ век, има планирани и поддържани в продължение на повече от век Градска и Дворцова градини, наследили градините на някогашния конак;

Критерий четвърти (iv) - да бъдат изключителен пример за тип на сграда, архитектурен или технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значителен етап в човешката история - е също напълно покрит. Централната част на София демонстрира върху един сравнително ограничен терен множество изключителни примери за различни типове сгради – например храмове, като:
- църквата „Св. София”, която се смята че е предвестник на романския тип катедрали; храм-паметникът „Св. Александър Невски”, който е най-големият православен храм на Балканите, творба на руския архитект проф. Александър Померанцев, с изключително специфичен архитектурен образ, достоен за символ на столицата и дори на страната ни;
- най-голямата синагога на Балканите, извънредно живописна и подчертано монументална, проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер;
- Баня баши джамия, творба на прочутия османски архитект Синан от 16 век.
Композицията на централната част се състои от преливащи един в друг забележителни художествени ансамбли, маркирали важни исторически етапи в развитието на града като: Ансамбълът на Царския дворец, дворцовата градина и Градската градина; на модерната БНБ и преобразената в Археологически музей Буюк джамия; на Градската градина и Народният театър; ансамбълът на Ларгото с правителствените сгради;


ансамбълът около катедралната църква „Св. Неделя”, ансамбълът на площад Народно събрание, с формиращите го сгради и Паметникът на Цар Освободител; ансамбълът на площад „Св. Александър Невски” със зелената му рамка; както и други, които все още са съхранени максимално автентично.
Тук, в централната част на града почти всяка улица също формира ансамбъл – най характерните са „Цар Освободител”, „Мария Луиза”, „Витошка”, „Съборна”, „Леге”, „Княз Дондуков” и др. И ако ансамбълът около Ротондата „Св. Георги” илюстрира времето на антична Сердика, то рамката, която го огражда и Ларгото с правителственият комплекс са мощни представители на епохата на т.нар. „социалистическа класика”, на „култовския период” в политиката и...в градоустройството, и в архитектурата.
Сравненията по шестия критерий (vi) - да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития, или с живи традиции, с идеи, или с вярвания, с художествени и литературни произведения с изключителна универсална значимост - показват напълно адекватни покрития.
Така например, умбото – минералният извор, откъдето се е разгърнало преди хилядолетия обитаемото пространство на Сердонполис-Сердика-Триадица-Средец-София, винаги е бил център на света. Народът, живял по тези места винаги е поддържал жива традицията на почит и преклонение към святата и жива вода, към извора, дал началото и славата на града. Тук винаги е било и понастоящем е оживено и многолюдно, тук са съсредоточени храмове на всички тачени от жителите на града религии. Тук са били римските бани – фокусът на сердикийското ежедневие, тук са били турските бани, екзотично описани от дипломати, поклонници и пътешественици, тук е и живописната строена в началото на ХХ век централна баня, готова днес да приюти градския музей. Тук са и многобройните чешми, така характерни за нашите земи.
[15]

Централната част на София винаги е била свързана пряко с властта и оттук – с най-важните събития, касаещи съдбата на града, неговите обитатели, а и на държавата, тогава когато София е била областен, районен или столичен център. Така каменните настилки на Via Principalis помнят марша на римските легиони, докато двадесет века по-късно 6 метра над същата ос се разполага Ларгото и ансамбълът от сградите на Партийния дом, Министерския и Държавен съвет, изградени по време на Социализма, а днес тук покрай знамената на НАТО минават колите на депутати, президент и министри - днешната тройна демократична власт.

[16]

Ансамбълът около Градската градина, ансамбълът на Двореца, приютил днешните Етнографски музей и Национална художествена галерия и площад „Александър І” пазят живи културните традиции на града. Именно тук са се провеждали винаги културни празненства – като се започне от дворцовите балове и вечеринки, и се стигне до масови градски събори и всенародни тържества; Това е мястото наситено с идеи, вярвания, пропаганда на идеали и идеологии – место на сборища, паради, митинги, манифестации, факелни шествия, протестни бдения; и т.н. Пак тук са изнасяни грандиозни оперни представления и главозамайващи музикални концерти... Тук е културният форум на столицата – при сградите на Народния театър „Иван Вазов”, на Градската и Националната художествени галерии, на Концертна зала „България” – тук протича художественият и живот на града, поради което тази част от историческия център на столицата има изключителна универсална значимост.
След като се опитахме да влезнем в ролята на експерти за оценяване на историческия център на София според критериите на ЮНЕСКО, нека си зададем въпроса:
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ОТ ВКЛЮЧВАНЕТО НА СОФИЯ В СВЕТОВНАТА ЛИСТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
Днес София е изправена пред изключително драматична ситуация, която може да я доведе до необратими културни, социални и икономически загуби. Смяната на собствеността, реституцията, приватизацията, преразпределението на капитала, отприщването на частната инициатива, корупцията в управлението на имотите, дългото бавене на актуализацията в законодателството по защита на паметниците на културата, несъгласуваността както между законите, касаещи пряко или непряко недвижимото културно наследство, така и в политиката по градоустройственото планиране и опазването на архитектурното наследство, несъгласуваността в системите на градоустройственото планиране на София, неадекватните действия на културните институции, овластени да защитават наследството и прочее и прочее, доведоха до значителна ерозия на наследеното с хилядолетия културно богатство на столицата.
Спомнете си за нелепите разрушения, дирижирани от неовладяни политически страсти през 90-те години на ХХ век. Погледнете на колко сгради паметници на културата вече окачихме некролози. ...
Вярваме, че включването на столицата в световната листа ще спре варварското настъпление срещу архитектурното ни наследство.
Защото градът ще бъде наблюдаван от зоркото око на всички граждани на столицата и страната, както и разбира се – от международните експерти, тъй като централната част – паметник на културата от листата на ЮНЕСКО ще принадлежи вече на световната цивилизация.
Защото ще се осъзнае от всеки какво богатство притежаваме в лицето на центъра на града ни - като един исторически документ на нашето минало, материален израз на ценностите на традиционната ни култура.
Защото ще може да се ползва помощта на световната общност на историческите градове и места, изразяваща се в експертни консултации, мониторинг, специализирани финансови и фондове и други.
Най-накрая, но не на последно място, включвайки София в световната листа на културното наследство, ще отдадем заслуженото на нашата столица, която е една от най-древните столици в Европа. От това ще спечели и столицата, и столичани, и нашите наследници, защото София ще се нареди сред най-желаните туристически дестинации на стария континент.
Трябва да се има предвид, обаче една немаловажна информация – номинирането на паметниците на културата от световно значение е един продължителен и много добре осмислен и наблюдаван процес. Ще е нужно да се впрегнат усилията и на специалистите, и на управлението и на цялото гражданство.
Както се казва в Международната харта за опазване на историческите градове[18], опазването на централната част на столицата като културно-историческо наследство трябва да стане „неразделна част от цялостната политика на социално и икономическо развитие и на градското и регионално планиране на всички равнища”. В хартата още пише, че трябва да се съхранява историческият стил на централната зона, нейният образ и идентичност, утвърдилите се модели, структура, мащаб, пространства, материали, цветове, декор и украсата, размери,…да се поддържа външният вид, интериорът и екстериорът на сградите, съотношението между природната и изкуствено създадена среда, най-съществените характеристики на средата, специфичните функции, придобити с течение на времето….
Трябва да се осигури план за опазването на централната част, предхождан от интердисциплинарни изследвания с участието на архитекти, археолози, социолози, инженери... Планът за опазването следва да определи кои от сградите се налага на всяка цена да се запазят, кои от тях е разумно да се запазят при определени обстоятелства, кои могат да се преустройват, адаптират, трансформират и накрая - кои от сградите биха се оказали излишни. Преди всяка интервенция съществуващата ситуация надлежно се документира.
Има едно много важно условие – този план по опазването на историческата част на столицата не само че трябва да е известен на всички граждани на столицата, но се иска да има активната подкрепа от страна на населението, живущо на самата територия на историческата зона и на цялото местно население.
В Хартата за опазване на историческите зони и градове се набляга на това, че за успешното реализиране на програмата по опазването, крайно необходими са участието и намесата на местното население и те трябва да бъдат насърчавани. Опазването на историческите градове и градски зони засяга на първо място местното население. „С оглед насърчаването на участието и намесата на цялото местно население, необходимо е създаването на обща осведомителна програма за всички жители, като се започне още от децата в училищна възраст.”
Като се има предвид, че вече е приета Програма за управление и развитие на Столична община за периода 2008 г. – 2011 г., където една от основните цели е „Опазването и разумното използване на природното и културно-историческото наследство”; както и че „Запазването и адаптирането на културно – историческо наследство, като национална идентичност в рамките на Европейската културна съкровищница се смята за основен приоритет, можем да препоръчаме в Общинската стратегия за опазване на културно – историческото наследство да залегне на първо място включването на Историческия център на София в световната листа на културното наследство.

[1] София по време на Освобождението – карта на Руския Генерален щаб.
[2] До голяма степен съвпада с обособената в ОУП „Централна градска част на София”, „включваща територията, попадаща в границите от предгаровия площад на Централна гара на запад по бул. Мария-Луиза до ул. Опълченска, по ул. Опълченска на юг до бул. Сливница, по бул. Сливница на запад до бул. Инж. Иван Иванов, по бул. Инж. Иван Иванов на юг до ул. Пиротска, по ул. Пиротска на запад до бул. Константин Величков, по бул. Константин Величков на юг до бул. Александър Стамболийски, по бул. Александър Стамболийски на изток до бул. Пенчо Славейков, по бул. Пенчо Славейков (проектно и съществуващо трасе) на югоизток до бул. Витоша, по бул. Витоша на югозапад до бул. България, по бул. България на изток до бул. Евлоги Георгиев, по бул. Евлоги Георгиев на изток, североизток и север до бул. Генерал Данаил Николаев, по бул. Генерал Данаил Николаев (съществуващо и проектно трасе) на запад до предгаровия площад на Централна гара.”- Виж „ЗАКОН за устройството и застрояването на Столичната община” Обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.06 г., в сила от 28.01.2007 г., изм, бр. 41 от 22.05. 07 г.
[3] обявен за резерват с ПМС 36/01.06.1976 г., ДВ бр.47/1976 г.; виж още ДВ бр.11 от 1977; ДВ бр.85 от 1979- изменения.
[4] План на Сердика , по http://appearfr.english-heritage.org.uk/browse/
[5] Археологически паметник - Източната порта на Сердика.
[6] Най-старите църкви на София – „Св. Георги” и „Св. София” - http://www.jicabg.com/museum/SofiaHM-e.html#townInfo
[7] http://jeanclaude.ruch.free.fr/photoga35/41-80/bd-maria-lou.html; http://jeanclaude.ruch.free.fr/photoga30/sofia-itineraire-vazov/th-atre-vazo-1.html
[
8] Наредба № 2 на Министерството на културата за проучване, проектиране и опазване на територията Историко - археологическият резерват "Сердика - Средец" - ДВ бр. 11/1977 г., ЗПКМ - ДВ бр. 29/1969, доп. и изм., посл., ДВ бр.30 /2006г., ЗУТ - ДВ бр. 1/2001 г., ДВ бр. 61/2007, ЗУЗСО - ДВ бр.106/2006г.;
[9] ДВ бр. 106/27.12.2006.
[10] Системата „Културно историческо наследство”/КИН/ в Общия устройствен план /ОУП/ на София
[11] Тhe Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство, Париж 1972 г. и Указанията за нейното прилагане - http://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=57
[13] http://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=57
[14] http://www.flickr.com/photos/93051314@N00/2188015924/ http://img167.imageshack.us/img167/3562/sofia6sw7.jpg
[15] По http://www.flickr.com/photos/bluebulgaria/387265458/sizes/o/ http://www.flickr.com/photos/jhattam/2780304291/
[16] Проект за обемно-пространствено и архитектурно оформяне на Ларгото и непосредствено прилежащата му територия, на авторски колектив: Архитектурно бюро “САРХ”- Славей Гълъбов; арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев, арх. Никола Кунчев, арх. София Петрова и др.
[17] http://www.flickr.com/photos/modernlifeisrubbish/1035807091/sizes/l/in/photostream/; http://www.flickr.com/photos/modernlifeisrubbish/1036660410/sizes/l/in/set-72157601269722752/
[18] Charter for the conservation of historic towns and urban areas (Washington Charter - 1987) Adopted by ICOMOS General Assembly in Washington D.C., October 1987 - http://www.international.icomos.org/charters/towns_e.htm

Няма коментари: