Има ли София шанс

да бъде номинирана в списъка на световното наследство

Анкета на Градски вестник от 11.06.2009 -
Трябва ли историческият център на София да пробва да влезе
в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство?
1. Да (87.9%)
2. Не (10.83%)
3. Не ме интересува (1.27%)
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=734524

Институтът за паметниците на културата преценил,
че центърът не е ценен, че да кандидатства пред ЮНЕСКО.

Съветник подозира мераци да се строи без ограничения
от Евгения Панчова 11 юни, 17:14 - http://www.gradski.bg/show.php?storyid=734524



Идеалният център на София няма да кандидатства за списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Националният институт за паметниците на културата (НИПК) е преценил, че той няма достатъчно качества да претендира за тази почетна титла, която ще привлече много туристи.
Институтът е изпратил отрицателното си становище до общината, съобщи съветникът от ДСБ Вили Лилков по време на сесията на Столичния общински съвет. По негово предложение СОС възложи на 11 декември м.г. кметът да подготви документи за кандидатстване.
Трябваше да направи план за идеалния център и програма за реставрация на археологическите забележителности. Сред тях попадат амфитеатърът на бул. "Александър Дондуков" и Западната порта на Сердика, която е под площада между президентството и Министерския съвет (бел. ред.: на това място е Източната порта на Сердика. Западната порта се намира на празното и обрасло в храсталаци място на изток от новата католическа църква на ъгъла на бул. "Тодор Александров" и ул. "Георг Вашингтон")

Превръщането на центъра в културен паметник трябваше да ограничи строителството и ремонтите на сградите в района.
Според НИПК столичният център не отговаря на критериите на ЮНЕСКО за изключителна световна значимост.

Не представлява социо-културен феномен, оказал изключително въздействие на Балканите. Историческите пластове били изявени фрагментарно, без обща идея, за да отговарят на изискването за голяма зничимост за развитието на архитектурата или монументалното изкуство.

Археологическите находки не били изключителни свидетелства за културна традиция или за развиващи се или изчезнали цивилизации и не съдържали уникални архитетектурни или строителни факти.

От института обясняват, че ЮНЕСКО била препоръчала да се ограничат предложенията от европейски градове, тъй като те били прекалено силно представени в списъка със световното културно наследство.
Отрицателното становище на практика блокира кандидатурата на София, тъй като единствено институтът има право да прави експертни оценки.

"Отказът на НИПК е оправдание на общината да не прави нищо за съхранението на археологическите ценности" - коментира Вили Лилков.
Според него от НИПК не желаят да се разделят с ключовата си роля на съгласуваща инстанция при даването на разрешения за строеж и реконструкция на сгради - паметници на културата (културни ценности).
За да се опази археологическото наследство, тъмносиният съветник ще предложи на общинския съвет да се обяви двегодишна забрана за строителство в центъра.

"Не е логично да се лишаваме от инвестиции във време на криза" - коментира Главният архитект на София Петър Диков, който определи идеята за мораториума като неразумна.

бел. ред.: В новия закон за кулурното наследство нещата вече не стоят точно така.
Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ - бивш НИПК) не е единствената институция, която има право да аь предлага обявяването на обекти за културни ценности.
Както може да се проследи в предишния материал [http://sofiazanas.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html], номинирането е пряко обвързано с позицията на държавата и Министерство на културата.
А какво е неговото становище? До този момент - мълчание.
Или българските държавни институции се поставят в услуга на ЮНЕСКО, та вече да не се номинират исторически градове от Европата?
А какво прави ЮНЕСКО през това време?
Именно в Европа през 2008 г. в Списъка на световното наследство е номиниран историческият център на град Berat (Албания), по критерии (iii) (iv) като разширение към този на Gjirokastra, обявен през 2005 г.
Докато българският град Несебър е заплашен от отпадане от Листата на световното наследство, през 2008 г. като културен пейзаж по критерии (iii) (iv) (v) е вписан Stari Grad Plain на остров Hvar в Адриатическо море, района на Сплит и Далмация в Хърватска - също в Европа.
Нещо повече -
през същата 2008 г. ЮНЕСКО е обявил по критерии (ii) (iv) в Берлин, Германия шест жилищни комплекса от периода 1910-1933 г.
През това време в София НИПК дава съгласие да се "надстрои" една от най-ранните сгради в самия център на столицата София - на Института по социология и на Центъра по тракология, БАН - ул. "Московска" 13 и 13а


Виж online ДИСКУСИЯ във вестника - 11 юни
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=734524


бел. ред. - Ясно е, че становището на НИПК е подписано от арх. Георги Угринов. Очевидно, той е нарочен да изкупува дивидентите. Но кой се крие зад него


На 18.06.2009 г.
в обедния осведомителен бюлетин на програма Христо Ботев на БНР
съобщиха, че Прокуратурата е започнала разследване срещу НИПК/НИОНКЦ заради неправомерно съгласувани проекти в Созопол, попадащи върху археологически обекти


По същото време в "Арт ефир" журналистката Нина Нейкова проведе интервю с д-р арх. Добрина Желева-Мартинс (Център по архитектурознание - БАН), д-р арх. Валентина Върбанова (ОП "Стара София" със СИМ), и арх. Галя Стоянова (НИОНКЦ/НИПК).
Д. Желева Мартинс-Виана разви тезата, че има достатъчно основания за номинирането на София в списъка на световното наследство (WHL) в противовес на защитаващата официалната позиция на НИПК - арх. Г. Стоянова.
В. Върбанова припомни, че идеята за номинирането на част от историческия център на София е заложена в новия Общ устройствен план на София, приет със закон от Народното събрание.