вторник, 2 юни 2009 г.

Музеят за съвременно изкуство в София

Ще имаме музей! Скандалите предстоят
в. Култура, брой 20 (2547), 27 май 2009 г.
http://www.kultura.bg/article.php?id=15692
По повод обявената на международния ден на музеите - 18 май ,
новина, че за две години в София ще бъде изграден Музей за съвременно изкуство, на специално свикана пресконференция от Национален музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ/НХГ - Национална художествена галерия, с директор доц. Борис Данаилов).
Музеят е по проект на доц. д-р арх. Бойко Кадинов.
Най-активно съмнение към инициативата за музея изразяват членовете на Института за съвременно изкуство Мария Василева, Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков и Кирил Прашков - едни от най-ранните и най-активни защитници на музей на съвременното изкуство. Важно е да се знае какво ще е съдбата на колекцията от декоративно и приложно изкуство (Мария Василева), къде ще отидат над 4500 музейни единици на приложните изкуства? Лъчезар Бояджиев пледира да се изясни същностната разликата между модерно и съвременно изкуство в директна провокация към Борис Данаилов, който през 2003 е изразил враждебност към съвременните български художници [http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html].

Норвежците подкрепят инициативата за Музей за съвременното изкуство в София, но едва ли си дават сметка за (не)коректността на процедурите по подготовката на проекта и за реда за обществени поръчки в България,
както и европейският комисар Меглена Кунева не е съобразила това, когато е подкрепила проекта -
http://whata.org/blog/meglena-kuneva-za-muzeya-za-svremenno-izkustvo
Същевременно, в Норвегия се обявява отворен и безплатен конкурс на подобна тема - http://www.statsbygg.no/Utviklingsprosjekter/NationalMuseum/

Коментарите на младите са основателни и безпощадни.
http://whata.org/blog/obshchestveni-porchki#comments_list
Естетика на проекта, а особено на „емблемата‛ – свръхмащабиран статив, твърде съмнителен като знак на съвременно изкуство (‛Flip chart‛ за постоянно сменящи се образи и реклами на експозициите в музея) са доста спорни.


***
В интерес на истината сградата, която се подготвя за Музей на съвременното изкуство, се използва от Националната художествена галерия отдавна за отдел „Приложни изкуства‛.
Тъй като няма площи за експониране на фондовете си от най-ново време, вероятно НХГ е решила да реконструира сградата в Южния парк зад хотел Хилтън за тази цел и е възложила на Бойко Кадинов проекта.
Не бил хубав (проектът) - някак трябва да се постигне единство между старо и ново
Хайде да го обсъдим по същество - не да ругаем проектанта.
А иначе връзките са ясни. Нали именно в НХГ Кадинов провежда ВИЗАР.
Познава се с директора на НХГ - защо да не помогне да тръгне работата.
След това са кандидатствали в конкурса на Европейското икономическо пространство (ЕИП) към Европейската комисия през 2008 г. и са спечелили финансирането, което се обявява сега. Не е толкова просто да се подготвят всички документи и преминат всички прагове на конкурса.
Друг е въпросът колко прозрачно се проведе самият конкурс от Министерство на финансите.

Сградата е част от групов паметник на културата, заедно със сградите на Музея "Земята и хората" и стрелбището, така че проектът трябва да е съгласуван от НИПК/НИОНКЦ.
Не би следвало да се променя външния вид на сградата, която е част от ансамбъл, но на кого му пука за паметниците на културата. Та нали 'Хилтън' беше построен в охранната зона на този групов паметник.
Има основание искането да се обяви конкурс за музей на съвременното изкуство или обществена поръчка за проектирането на такава сграда, но практиката у нас изостава от законовите положения. Има безброй други примери за подобни случаи.
Тук въпросът е дали комисията от Министерство на финансите, която е провела първичната селекция по конкурса на ЕИП, въобще се интересува от предварителното проектиране. А би следвало.
Освен това, финансирането по ЕИП, респективно с норвежки пари, изисква съ-финансиране от българска страна. Значи, в този случай държавата в лицето на Министерство на културата ще трябва да осигури 15 % от обявената стойност.
Всъщност - същото министерство, като собственик на сградата, е следвало да обяви конкурс за малка обществена поръчка и едва след това спечелилият проект да участва в конкурса на ЕИП.
Но у нас никой не може да предвиди колко ще трае един конкурс за малка обществена поръчка, за да го съчетае с конкурсите на Европейската комисия. Винаги ще има недоволни, които ще бавят процедурата.
От друга страна, ЕК дава пари за конкретни проекти и конкретни срокове за изпълнение.

Няма коментари: