Дебатът за София на в. "Строителство Градът"

Aнкетата на в. "Строителство Градът"
за проблемите и решенията в развитието на града
http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=1813329


ПОКОЛЕНИЕТО Х:
Арх. Петър Торньов, bureau XII














I. Проблемен анализ – кои са трите най-важни проблема
на бизнес средата в София?
Проблемите не само на бизнес средата в София, но и на социалната среда
като цяло не бих казал че са специфични за града, те са много подобни
във всички населени зони на държавата. Тъй като не бих могъл да взема
глобално отношение към бизнеса, мога да споделя моите впечатления от
гледната точка на архитект и жител на София. Мисля че основните три
тежести, които спират хармоничното развитие на града и неговия
здравословен ритъм са:
1. Несигурността от законодателната и изпълнителната система
2. Липсата на приемственост на политическо ниво, както в държавните
органи така и на ниво община, което от своя страна спъва възможността за
по-дългосрочно устойчиво планиране.
3. Отсъствието на доверие от страна на обществото към държавните органи,
което е породено от явната липса на отговорност на държавните органи към
същото това общество, така се въртим в омагьосан кръг повече от 20 години.

II. Имате ли предложения как биха могли да се решат?
Не вярвам да има готова рецепта за решаването на проблемите на град като
София, но съм убеден, че усилията трябва да са двустранни, както
"отдолу" така и "отгоре". Също така вярвам, че решенията ще бъдат все
повече колективни, отразяващи мненията на големи групи и общности
по-скоро, отколкото, както сме свикнали до скоро да бъдем поставяни пред
свършени факти.

III. Поставете се за малко на мястото на кмета:
каква би била вашата визия за развитието на града
в следващото десетилетие?
Кметът на София, би трябвало да бъде максимално екстровертен, в смисъл
такъв, че тябва да черпи от положителния опит на колегите си от други
държави постигнали високи резултати в менажирането на градовете си. Той
трябва и да има кураж да експериментира, без да се страхува от провала.
Международния обмен на опит, привличането на световни експерти,
прилагането на пилотни проекти е все още крайно недостатъчно.
Наред с подобряването на инфраструктурата трябва да се очертаят
икономически и социално-културни приоритети за развитието на града.
Трябва да се анализират постигнати резултати, да се осмисля влиянието им
върху обществото и в същото време на базата на широк дебат да се
изграждат бъдещи стратегии. Във всички тези процеси трябва да участват
хората, да бъдат инволвирани граждански общества и сдружения, да се
подаде ръка на малкия и средния бизнес.

IV. Кои са най-важните ресурси, с които градът ще обезпечи
тази визия, и как би могъл да ги използва по-добре?
Безспорно най-важните ресурси това са хората.

V. Кои конкретни проекти трябва да бъдат започнати
или задължително продължени в изпълнение на тази визия
(както обществени като инфраструктура, така и
като публично-частно партньорство или пък частни)?
Кои ваши проекти биха помогнали за осъществяването
на тази визия?
Смятам, че в последните години се обръщаше прекалено много внимание на
растежа на града извън историческите му граници. Вследствие на което
историческия център все повече запада и губи в краткосрочен план своята
атрактивност. Защо в краткосрочен план? Смятам, че например изграждането
на гигантски шопингмолове, особено в конкретната икономическа ситуация и
особено тези от тях, които са в историческия център или непосредствена
близост до него са изключително нездравословно явление. От една страна
тези мегаструктури разкъсват исторически обособената градска тъкан, от
друга страна те заплашват да се превърнат в паметници на инвестиционни
недоразумения. Най-късно тогава хората ще се сетят за историческия
център, който крие огромен потенциал за развитие. София има прекрасни
площади, които ние не можем да възприемем даже като такива, тъй като са
превърнати в паркинги за автомобили или са безразборно затрупани с
боклуци. Помислете само за площад Батенберг, площад Македония или площад
Света Неделя. Качествената промяна на централните градски части ще се
отрази позитивно на бизнес средата, на качеството на живот, ще бъдат
привлечени повече туристи и евентуално чужди инвестиции. Също така съм
убеден, че за изграждането на качествена и достойна за живеене и работа
среда е необходимо да се провеждат дебати, да се канят междуанародни
експерти. За знаковите централни зони трябва да се организират
международни конкурси, нелепо е да се преобразяват лекомислено и да се
правят с "половин сърце" както почти винаги се случва. В противен
случай свикваме с посредствеността и набързо скалъпени и нетрайни решения.


ПОКОЛЕНИЕТО Y:
Пламена Георгиева, студент 4 курс "Архитектура"
Формирането на вторични центрове би облекчило столицата
Като всеки по-голям град София е поле на възможностите – на развитие, на изява, на обитаване. Но и като всеки голям град съчетава в себе си различни лица – от старинния исторически дух, през панелните блокове, занемарените криминални пространства, луксозните жилищни и бизнес комплекси. Тази нетипична симбиоза сама по себе си е впечатляваща.
Столицата трябва да може да осигури необходимия капацитет, за да удовлетвори нуждите на нарастващото си население. Това налага да се прояви гъвкавост и все повече да се поставя акцент върху понятието "устойчиво развитие", за да са налице необходимите условия за комфортно обитаване. Стратегията за развитие в близкото бъдеще задължително включва и стремеж към изграждане предимно на енергоефективни сгради. Също така е важно да се отделя по-голямо внимание на качеството на строителството и на самата архитектура.
Като застрояване би било благоприятно изграждането на нискоетажни жилищни комплекси и по-високи административни и обществени сгради. Това би придало характерен градски силует, от функционална страна би подобрило комфорта на обитаване. Строителство на жилища трябва да удовлетворява всички социални групи.
Належащ проблем, който търси непременно решение, е и усвояването на занемарените пространства – изоставени строежи, порутени къщи, междублокови пространства, превърнати в сметища, и др. Тяхното облагородяване е важно за спокойствието и по-добрия облик на града.
Формирането на вторични центрове, които да осигуряват пълно обслужване на съответните зони, би облекчило в значителна степен потока към центъра на столицата. Идеята за такъв център на "Цариградско шосе" би трябвало да даде началния тласък за още такива проекти. Разсредоточаването на централната тъкан би подобрило и стимулирало развитието на периферните зони.
Разразстването на мрежата на метрото в значителна степен ще разтовари трафика, ще предотврати големите задръствания и ще спомогне за по-бързото придвижване. Изграждането на качествени велоалеи би стимулирало повече хора да използват велосипеди, което също ще допринесе и за намаляване на изгорелите газове. Замърсяването е световен екологичен проблем, който в последните години е особено належащ и не е подминал София. В тази връзка се налага запазване на зелените територии и изграждането на нови, които да служат не само като места за почивка, но и да представляват екологичен буфер, чрез който градът да диша. Природните дадености на София напълно позволяват това. Тяхното разработване и поддържане като зони за отдих и рекреация ще допълни живописния облик на града.
Друг голям плюс е реставрирането на историческото наследство на София, което би трябвало да не е просто атракция за чужденците, а на първо място да е от значение за нас, българите. На този етап не малка част от историческите находки тънат в забрава и боклуци. Други безразлично ги подминаваме или ги унищожаваме. Добри или лоши – те са част от историята, част от развитието, нека ги оставим да разказват.Изграждането на пълна информационна мрежа за тези ценни места би улеснило всеки желаещ да опознае града.
Градът е на хората, създаден заради хората, затова той трябва да осигурява тяхното нормално съществуване, да се грижи за комфорта, безопасносността и здравето. Но нали хорате сме тези, които изграждаме града – тоест ние трябва да се грижим за него, по този начин всъщност се грижим за самите нас. Ето защо е важно да сме наясно каква среда искаме да обитаваме и да отстояваме тази гражданска позиция не само на думи, но и с дела. Стратегиите за развитие на града са наложителни за по-доброто му функциониране, но там, където свършва работата на архитекта и урбаниста, започва отговорността на гражданите.


Мария Маразова, студент 4 курс "Урбанизъм"
София - възможности и заплахи за бъдещо развитие
София няма ясно изразен позитивен или негативен образ. В града се преплитат и сменят образи на древни исторически следи и пространства без ясен план и визия. Трудно можем да изброим и дефинираме ясно недостатъците и предимствата на града, те са не само многобройни, но и в много случаи с двойствен характер – с негативен и положителен характер, каквито са: социалните контрасти – възможност за културно разнообразие и заплаха от конфликти; структурата на панелните комплекси – идеалистично добре изградена жизнена среда и остарял и нефункциониращ модел на многофамилни жилища.
Многопластовността е характерна за София - следите от миналото са в градската среда – някои видими, други не толкова, трети са изчезнали безвъзвратно. Все още има квартали в София, където може да се усети духът на миналото, на град на аристократи и занаятчии със своите значими места, каквито са кварталите "Оборище" и "Възраждане". Запазвайки идентичността си и паметта на миналото, София има нужда от сериозно надграждане и развитие според динамичността на днешния и бъдещия ден. За София тези трансформации често са болезнени частични интервенции във физическата среда, които никога не завършват. Както например са и периодичните проекти за реконструкции на обществено значимите публични пространства – с решение на проблемите до следващия ремонт (пл. Централна гара, Женския пазар, площад "Славейков" и др.). Липсва цялостната комплексна намеса и най-вече интегрираният подход към пространството, който да отговори на нуждите на обитателите и ползвателите на града.
Контрастите са друга характерна черта за София, резултат и от политиката за планиране и управление и многостранното и бързо развитие. Разбира се, има контрасти, които не са с негативно значение - динамиката в пространството също е признак за качество, както и възможност за изграждане на силна идентичност.
Със сигурност София е град с много проблеми, но той не е единственият. Всички големи градове в света са такива. Практиката показва, че събирането на едно място на много хора с техните интереси, дейности и култура води до множество конфликти. От другата страна са и множеството възможности, които предлага градът. Фактор, който привлича и ще привлича много хора от цяла България към София.
Отговорите на проблемите са пред нас, стига достатъчно внимателно да се вгледаме в града и процесите, протичащи в него. Именно това е и най-голямото предизвикателство пред София днес и нейното развитие в бъдеще – намиране на правилния подход на планиране, водещ до трайни и дълбочинни, а не козметични резултати.

Денят започва с култура

На 17 септември, в Деня на София,
в "Денят започва с култура" по БНТ,
ни бе представена двудневната конференция
"Градът мислен и без/с/мислен".

В първия ден - 16.09.,
в една от залите на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"
бяха изложени становищата на утвърдени урбанисти и социолози
и няколко проекта, изследващи проблемите на столицата.












На 17.09., на интервю по БНТ
имахме удоволствието да чуем една чудесна дискусия с
Йорданка Колева - урбанист, Антоний Гълъбов - социолог, доцeнт от НБУ и Делчо Делчев - архитект-докторант.
http://bnt.bg/bg/news/view/60465/gradyt_mislen_i_bez_s_mislen_dvudnevnata_konferencija

Когато събеседниците са смислени и мислещи,
нещата се получават - проблемите се очертават,
мненията са достатъчно ясно изразени,
младите получават форум за изява
без да са на важни формални позиции.
А гражданите се убеждават,
че понякога и от говоренето може да има полза.

Но преди това,
Пейо Колев - блогърът на "Изгубената България" ни представи
своите разкази за Стара София.

Първата спирка от неговата разходка бе
до сградата на ъгъла на улиците "В. Априлов" и "Оборище".
Чудесна стара къща, чудесна стара снимка, интересен разказ за
собствениците и обитателите!
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev

Следващият разказ бе за Княжеския дворец.
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev

Това, което ни порази е лекотата да
се поднасят неточности по националната телевизия.
Твърде "смело откритие" е, че Дворецът е построен изцяло от Фридрих Грюнангер,
а той пък е поканен от Фердинанд І специално за целта от Виена ....
Според документи и публикации,
Княз Фердинанд пристига от Виена в България 8 години след Грюнангер.
Дотогава, след нарочна покана на Княз Александър І,
арх. Виктор Румпелмайер от Виена
вече е реконструирал турския конак и е добавил ново крило на запад от него
(за повече подробности вж. публикацията на П. Йокимов и Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html )

Не бомба, а багер изравя над дву-метровата денивелация между новия площад пред Мавзолея и партера на двореца, та се е наложила днешната стръмна стълба към входа му ....




























































В етапа от разходката из стара София около Градската градина
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
бяхме смутени от разсъжденията за Министерството на войната.

Съмнително е твърдението, че фронтонът на фасадата към ул. "Славянска"
от втората реконструкция на министерството
е специално търсен да кореспондира със сградата на Народния театър,
защото е ИЗГРАДЕН ПРЕДИ ТОВА.



















Третата реконструкция на министерството е направена НЕ след Втората световна война, а преди бомбардировките - както се вижда от снимката на вече поразения от бомба Народен театър.












Няма сведения арх. Иван Васильов да е участвал в проекта за Министерство на войната, нито на гранд-хотел "Балкан" (днес "Шератон"). Авторството и на двете е само на арх. Д. Цолов и колектив.
Още по-смущаващо е заявлението, че двамата са ръководели реконструкцията на новия правителствен център около Ларгото - със сградите на ЦУМ (арх. М. Писанов), Министерство на тежката промишленост (днес на Министерски съвет - арх. Коста Николов) и Министерство на електрификацията (днес на Президенството и на Министерство на образованието, младежта и науката - арх. Иван Данчов).[сведенията са от Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_8303.html].


Чудесен ентусиазъм струи от съживяващия се интерес
към културното наследство у нас.
Откога мечтаем той да става все по-масов - за да спомогне
да оценим и опазим поне малкото, което е останало от него.
Пейо Колев има ценен принос за събуждането
на памет за достойното минало и усещането за автентичност
(http://www.lostbulgaria.com/).
Снимките, които издирва и публикува, са
оригинални и с високо качество.
Е, случва се да вземе от нас някой фотос без да ни пита, а после да настоява
да се цитира като негов оригинал (за събарянето на Мавзолея, например - http://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/10.html).

Всеки може да се обърка.
Но няма нищо по-точно от точното - следва да се корегира.
Освен ентусиазъм, трябва да има и професионализъм.
А той се изгражда след задълбочени занимания, ровене в архивите
и сравнения на публикации и документи.
Професионализмът изисква време, добросъвестност и отдаденост
(защото не всичко казано и написано е вярно)...
Истинността на фактите е част от автентичността в история на архитектурата.
Автентичността е висша ценност, когато говорим за култура и културно наследство.
Признаването на чуждото авторство - също.
Оценката за автентичност и респектът към авторското право са също въпрос на професионализъм.
В подредените общества тези постулати са есествени и се следват.

Впрочем, с необходимостта от повече професионализъм завърши и дискусията за
"Града - мислен и без/с/мислен" в Денят започва с култура.

Отстраняването на остатъци от инфраструктура

Изоставени шпилки и болтове по тротоарите на София са не по-малко опасни от липсващите решетки на канализационните шахти.
И те могат да причинят контузии.
Преди около месец разказах как болтове, оставени да стърчат на тротоара на бул. "Витоша" след премахването на стойки за улични телефонни апарати, могат да осакатят трайно минувачите.
http://sofiazanas.blogspot.com/2011/08/blog-post_11.html

Дали тази публикация, дали телефонните обаждания или писмата до столични инспектори по електронната поща са помогнали да се намали заплахата от осакатяване, никой не можа да каже - За кратко време околните магазини са променени, а работещите в тях са отскоро и ни са чули, ни са видяли нещо по темата.

Но заплахата само е намалена, не е напълно премахната.
Някой е свършил работата наполовина.
Болтовете не са отрязани, а са само извити.
Те пак могат да препъват и последващото падане едва ли ще е по-малко болезнено.
Ето резултата:

Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец

Aрхеологът Константин Шалганов:
Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец
Елена ДИАМАНДИЕВА, Веселка КУНЧЕВА
Строителство - инфо, Брои 32 - 05/09/2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150303





Г-н Шалганов, кога започна археологическото проучване на терена на Ларгото и какви граници обхваща то?- Теренът, който проучваме, е заключен между подлеза "Източна порта" и бившия Партиен дом на изток, подлез "Св. Петка Самарджийска" на запад, тротоарната линия на ЦУМ и сградата на Министерския съвет на север, както и тротоарната линия на президентството и хотел "Шератон" на юг. Проектът стартира в средата на 2009 г. под заглавието "Подземен културно-комуникационен център Сердика" с идеята да бъде по-комплексно функционален, макар че основен приоритет остана откритата археология. От голямото преустройство на центъра на София след 1945 г., когато са изграждани сградните корпуси на ЦУМ, Министерския съвет, "Шератон" и бившия Партиен дом, досега теренът, който изследваме, не е проучван. Заради това предполагахме, че ще попаднем на нещо.
Преди 9 септември 1944 г. на това място се е издигала много голяма сграда, отразена върху археологическия кадастър, в която е имало магазини, складове и много други помещения. След преустройството на уличната мрежа обаче улица "Търговска" е ликвидирана. Тя е започвала от Баня Баши джамия и по диагонал е достигала сегашната сграда на ЦУМ, като представлява една от страните на триъгълник, който се е оформял в тази област. Втората му страна е мисленото продължение на бул. "Дондуков" към ъгъла на "Шератон" до включването му в сегашната улица "Тодор Александров" и третата е бул. "Мария Луиза". Когато започнахме проучванията на този огромен триъгълник, се предполагаше, че ще се разкрие един градски квартал, т.е. цяла инсула, която се намира на запад от източната крепостна стена на античния и средновековния град, а на север е маркирана от главната улица на Сердика с посока изток-запад – Декуманус максимус. Но точните й размери не могат да се определят. При строителството на ЦУМ и Министерския съвет са открити шест подобни инсули, което ни подсказа какво да очакваме. Така или иначе предположенията ни бяха потвърдени, макар и не напълно, защото теренът е населяван от много време. Там е строено, разрушавано, презастроявано, ремонтирано и в момента

Антични останки от 4-7 век съжителстват с късно средновековни останки от 15-18 век.
В началото на нашите разкопки, целият терен беше "тера инкогнита". През 2010 г. ние засякохме неизвестна досега улица с посока изток-запад, която отстои на юг от главната улица и това окончателно доказа твърдението, че проучваме един градски квартал. Освен нея се разкри и едно доста солидно като площ градско жилище с вътрешен двор, обиколна аркадна галерия и съответните помещения, разпределени около двора.

Установено ли е откога датира откритата сграда?
- Нивото, което уловихме и което отговаря на нивото на главната улица, част от която е запазена в подлез Източна порта, е от 4-6 век.

Какво предстои да се случи през 2011 г.
- Чисто проектантски целият терен се предвижда да бъде покрит с плоча с отвор, който ще бъде остъклен. Така практически това, което е открито, няма да се влияе от преки атмосферни въздействия – валежи, сняг, заледявания и др. От гледна точка на разкопките продължихме интензивните проучвания - доразкрихме част от жилище заедно с останалата част от двора и което беше изключително важно - най-накрая попаднахме на главната улица на града. При строителството на подлеза до момента са били открити около 30 м от античната улица и сега разкрихме още около 30 м от нея. Може да се каже, че тя е сравнително добре запазена. Установихме, че е имало преустройство. При него са използвани готови архитектурно-декоративни елементи за настилка на самата улица с добре оформени стилобати (тип бордюри), които са поддържали постаменти за колони. В помещенията, които разкрихме тази година, попаднахме и на части от мозайки, но за момента те са замразени, защото все още няма решение кой колектив от консерватори ще се занимава с тях.

Какъв е екипът, в който работите, и каква техника използвате при разкопките?
- Екипът ни се състои от трима души - заместникът ми Кольо Георгиев, Здравко Иванов, който се занимава с металотърсенето, и аз Константин Шалаганов, ръководител на този обект. По принцип използваме дребна и средно габаритна механизация. В случая бяхме значително облекчени, защото денивелацията на тогавашния терен е била от запад на изток и колкото повече отиваме на изток, толкова повече нивото на археологическите останки се снижава, т.е. те не са засегнати.

Можете ли да коментирате как самите археологически проучвания са се отразили на общия архитектурен проект? Наблюдава ли се някакво по-сериозно оскъпяване?
- Не мога да ви кажа, защото аз се занимавам с чиста археология. Ръчният изкоп и съответната механизация в сектори, където няма пряка заплаха за археологическите останки, ги осигуряват "Метрополитен" ЕАД като възложител и "Главболгарстрой" АД като строител. Налице е много добра координация. Навремето комуникацията между археолози и технически ръководители беше значително по-усложнена. Сега държавните и общинските власти проявяват значително по-голям интерес към историческото ни наследство. В България обикновено се гордеем, че сме третата най-богата на археологически находки страна след Гърция и Италия. Да, ние може да сме третата, може да сме и втората, но от тези безкрайно много находки колко са социализирани, за да могат да се видят? Представете си, че един чуждестранен бизнесмен идва в София за пет дни, отсяда в "Шератон" и какво може да разгледа? Ротондата "Св. Георги", подлеза "Източна порта" и църквата "Св. София", където за щастие се разкриха много гробници, които ще могат в бъдеще да се посещават. Това са историческите забележителности. Можем да се гордеем, че живеем в град с хилядолетна история.
Така е с живия град и за наша радост има все още непроучвани площадни пространства с възможност да се направят интересни открития. Такъв е например античният централен градски площад, или форумът на града, който се пада под паркинга на "Шератон". За жалост там в обозримо бъдеще практически няма как да се разкопае и проучи, защото това ще блокира централната част на града. Още едно пространство е пл. "Бански", а при евентуално разкопаване на паркинга на Централните хали ще попаднем на част от крепостната стена и съответната архитектура. От източната порта на изток, там, където е главният античен некропол на града, също ще има значителни останки, както и при самата градска градинка, дори и при самия площад "Батенберг". Но на този етап ние следим главно укрепената площ в рамките на крепостните стени и чакаме строителството на нови сгради, от което да се възползваме и да ни даде възможност за проучвания.

Бихте ли коментирали значението на откритите археологически находки.
- Ларгото и метростанция номер 8, където работи колегата Марио Иванов, попълват бели петна в плана на античния Сердика и средновековния град Средец. Освен главната улица, която, общо взето, беше известна, защото са открити източната и западната порта, бяха намерени и части от други улици. Надявам се колегата Марио да попадне и на другата главна улица с посока север-юг. Навремето, мисля, 1999 г., се натъкнахме на северната порта на града (само на едната кула). Тогава не ни позволиха да продължим проучванията по главната улица, водеща към центъра, тъй като се извършваха големи ремонти точно на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Екзарх Йосиф". Уникалното при нея е, че тя не върви в права посока като главната улица с посока изток-запад. Първоначално тя върви диагонално, от кръстовището минава покрай каптажа от северозапад на югоизток и стига до сградата на ЦУМ. Оттам изправя направлението си в посока север-юг, като едно леко разкрачено Г.

Къде се предполага, че е пресечната точка на двете главни улици?-
Пресечната точка, най-грубо казано, се намира на бул. "Мария Луиза" при югозападния ъгъл на ЦУМ, но не може да се определи с точност дали е малко по на юг или по на север. А това само по себе си е много важно, защото веднъж вече известна, пресечната точка ще ни даде информация какво да очакваме.


Още по темата:

Арх. Славей Гълъбов, арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
Проектът за античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ще покаже съвременно отношение към богатите исторически напластявания и паметта на града
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289























































Проф. д-р инж. Божидар Божинов главен проектант:
Как се стигна до идеята за тунел под старинитеhttp://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150328

Арх. Петър Диков, главен архитект на София:
Тепърва предстоят сериозни археологически разкрития http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150305

Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289

Светла Добрева
Архитектурата на метростанция 8-II подчертава внушителното тунелно пространство
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150336


Арх. Тодор Тодоров, главен проектант на градското решение на местност Център-западно направление:
Предвидихме от "Левски" до "Ботев" да стане пешеходна зона
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150308

Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД
Завършваме конструкцията на Ларгото през септември
Автор: Милена ВАСИЛЕВА
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150307



























Ето как изглежда къртицата, прокопала метротунелите под централните части на града.











Инж- Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на дружествата в икономическата група "Евро Алианс"
Археологията е причина за съвсем различен подход при изграждането на метростанция 8-ІІ
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150334

Предизвикателство е да се гради носеща конструкция на пътно платно и да се пазят археологически находки
Очакваният срок за завършване на първия етап от проекта е октомври 2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150326

Антон Янев, управител на "Рикат", проектант на конструкцията на Ларгото
Направихме пет ревизии на основния проект
Проектирали сме метрото от "Младост" до летището, от "Патриарх Евтимий" до бул. "Черни връх" - по-предвидимо е от конструкцията на Ларгото
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150311

Античният град оживя благодарение на софийския метрополитен
За откритията под бул. "Мария Луиза", направени при строителството на метродиаметър 2, разказва ръководителят на археологическите разкопки д-р арх. Марио Иванов
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150301

Изложба и конференция в Дом Витгенщайн - Виена

http://www.haus-wittgenstein.at/ver20/bg/programm.htm
27 януари 2011 г. (четвъртък), 19.00 ч.

Откриване на изложба
„СОФИЯ ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО В ХОДА НА ТРИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ”
С изложбата, която представя документи от богатото историческо минало на днешната столица на България, се открива научната конференция
„София – градоустройствено развитие в хода на три хилядолетия”.

Изложбата и конференцията са под патронажа на г-н Вежди Рашидов – министър на културата на Република България.
В конференцията ще вземат участие зам. министъра на културата на България д-р Тодор Чобанов и много изявени български археолози и историци.
Място – галерия Партер на БКИ „Дом Витгенщайн” (Wien 3, Parkgasse 18)
ВХОД СВОБОДЕН
---------------------------------

28 януари 2011 г. (петък), 09.00 ч.
Научна конференция
„София – градоустройствено развитие
в хода на три хилядолетия” (1. ден)
(Точната програма ще бъде оповестена на откриването)

Място – ЗАЛА ЗА КОНФЕРЕНЦИИ на БКИ „Дом Витгенщайн” (Wien 3, Parkgasse 18)
ВХОД СВОБОДЕН
----------------------------------

29 януари 2011 г. (събота), 09.00 ч.
Научна конференция

„София – градоустройствено развитие
в хода на три хилядолетия” (2. ден)

(Точната програма ще бъде оповестена на откриването)
Място – ИНСТИТУТ ПО ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО (Wien 9, Spitalgasse 2)
ВХОД СВОБОДЕН

Ново решение за кръстовището на Лъвов мост

В статията на Даринка Илиева
"Колите слизат под Лъвов мост заедно с метрото след 2 г." от 09.01.2011, вестник "24 часа" съобщава за предстоящи промени на кръстовището около Лъвов мост.
Столичната община е изготвила идеен проект за развръзка на две нива с влизането в експлоатация на втория метродиаметър "север-г", с който кандидатства за финансиране от 26 млн. лв. пред Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
В момента текат изкопните работи за метрото.
Според зам.-кмета на СО по транспорта Любомир Христов, очаква се изграждането на транспортния възел да започне до края на годината и да завърши през септември 2012 г.


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=734895









Според Обербауер в античността мястото е изглеждало така














пак Обербауер ни го представя непосредствено преди Освобождението (1877) ето как





















Снимки от ХІХ в. преди изграждането на Лъвов мост разкриват следната ситуация на мястото

Ехото от Abitare Talks - 2

Интервю със Заместник министър на културата д-р Тодор Чобанов
във вестник Строителство Градът - бр. 10 / 15.03.2010 г.

Наскоро излезе от печат

книгата на ландшафтния архитект

Иванна Стоянова

Софийските градини 1878-1939.

С., "Пространство- форма, 2009

Трудът е професионално написан и богат на информация.

В него можете да намерите много нови автентични факти за развитието на София.

Градът се разгръща в неговата еволюция от преди Освобождението до края на 1930-те години. Повествованието обикаля от централната Градска градина, през Княжеската/Царска градина с отделената от нея Зоологическа градина и градините около бившия Княжески дворец (днес Национална художествена галерия).

Следват градините при Княжеския манеж и Малкия дворец, при Руското дипломатическо консулство.

Пространно е изложена историята на Градината Княз Борис Търновски - богата на данни за всички нейни създатели като швейцареца Даниел Неф, положил началото на Пепиниерата на югоизток от Перловската река; лесничея Юлиус Милде, създал разсадника над Рибното езеро; Карл Неф, продължил делото на баща си - Даниел Неф; разнообразното дело на градския градинар Йосиф Фрай (1905-1933) и на неговия приемник  Геоги Николов.

Следват статии за градините около Народното събрание, Софийската духовна семинария, Университетската ботаническа градина, Централната гара, при Централната минерална баня и Военния клуб; за парковете при Военното училище, Софийските централни гробища и комплекса "Александрова болница"; при болниците "Княгиня Клементина", "Червен кръст" и Майчин дом; градините при черквите "Св. София", "Св. Неделя", "Св. Седмочисленици", "Св. Троица", "Св. Георги", "Св. св. ап. Петър и Павел"; на площадите "Възраждане", "Славейков", по ул. "Регентска".

Илюстрациите с фрагменти от стари планове, карти, кадастрални снимки и фотоси улесняват екскурса из стара София и го насищат с изненадващи и слабо познати гледки.

В продължение на повече от 30 години авторката е издирвала системно в архивите ценните зърна информация.
Текстът е подкрепен и с множество цитати от книги, статистически данни и пътеписи.

Рядко в българската архитектурна историография се срещат толкова коректни и прецизни трудове, на които може да се довери всеки ревностен изследовател на София.

Отзива написа Любинка Стоилова

Възобновиха разкопките на античния амфитеатър в София

BTV новините

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=135727

След дълго прекъсване разкопките на античния амфитеатър продължават в идеалния център на столицата -на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Будапеща".

Археолозите са разкрили и северната страна на арената на амфитеатъра на Сердика (III-IV в.) заедно с контрафорс, подкрепящ дъгата на арената от север. Жарин Величков - главен инспектор в Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (НИОНКЦ - бивш НИПК) твърди, че археологическите разкопки не са застрашени.

След тяхното приключване, с помощта на багер се свалят стените на разрушената сграда от началото на 20 век.

Това бе къщата на Швамберг, строена 1911 г.,

която впрочем беше паметник на културата от местно значение и бе защитена от действащия към онзи момент Закон за паметниците на културата и музеите.

Парцелът е собственост на частна компания, която възнамерява да строи хотел на това място.

Ето как се очакваше да изглежда той.

Днес багерите попадат на стари бали боклук от сметище покрай някогашния път от Сердика към Филипопол (дн. Пловдив), разположен под трасето на съвременния бул. "Дондуков". Сред тях се намират монети и други антични находки, които попълват фондовете на Софийския исторически музей.

Парцелът е разположен точно срещу сградата на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (бивш НИПК),

ръководен през последните 8 години от арх. Георги Угринов.

http://www.youtube.com/watch?v=Q8Tiz6INF7I&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=BEFNcSKVytg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=adFeTfHx9aY&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=xe9raloACbg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=OFHSHTO0TFg&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Vu45m3bIWQk&feature=related

Музеят за съвременно изкуство в София

Ще имаме музей! Скандалите предстоят
в. Култура, брой 20 (2547), 27 май 2009 г.
http://www.kultura.bg/article.php?id=15692
По повод обявената на международния ден на музеите - 18 май ,
новина, че за две години в София ще бъде изграден Музей за съвременно изкуство, на специално свикана пресконференция от Национален музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ/НХГ - Национална художествена галерия, с директор доц. Борис Данаилов).
Музеят е по проект на доц. д-р арх. Бойко Кадинов.

http://www.stroitelstvo.info/architecture/2009/05/18/721048_s_pari_ot_norvegiia_shte_se_finansira_muzei_na/

http://whata.org/blog/obshchestveni-porchki

Най-активно съмнение към инициативата за музея изразяват членовете на Института за съвременно изкуство Мария Василева, Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков и Кирил Прашков - едни от най-ранните и най-активни защитници на музей на съвременното изкуство. Важно е да се знае какво ще е съдбата на колекцията от декоративно и приложно изкуство (Мария Василева), къде ще отидат над 4500 музейни единици на приложните изкуства? Лъчезар Бояджиев пледира да се изясни същностната разликата между модерно и съвременно изкуство в директна провокация към Борис Данаилов, който през 2003 е изразил враждебност към съвременните български художници [http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibit_export-import-bg_dis.html].

Норвежците подкрепят инициативата за Музей за съвременното изкуство в София, но едва ли си дават сметка за (не)коректността на процедурите по подготовката на проекта и за реда за обществени поръчки в България,
както и европейският комисар Меглена Кунева не е съобразила това, когато е подкрепила проекта -
http://whata.org/blog/meglena-kuneva-za-muzeya-za-svremenno-izkustvo
Същевременно, в Норвегия се обявява отворен и безплатен конкурс на подобна тема - http://www.statsbygg.no/Utviklingsprosjekter/NationalMuseum/

Коментарите на младите са основателни и безпощадни.
http://whata.org/blog/obshchestveni-porchki#comments_list
Естетика на проекта, а особено на „емблемата‛ – свръхмащабиран статив, твърде съмнителен като знак на съвременно изкуство (‛Flip chart‛ за постоянно сменящи се образи и реклами на експозициите в музея) са доста спорни.


***
В интерес на истината сградата, която се подготвя за Музей на съвременното изкуство, се използва от Националната художествена галерия отдавна за отдел „Приложни изкуства‛.
Тъй като няма площи за експониране на фондовете си от най-ново време, вероятно НХГ е решила да реконструира сградата в Южния парк зад хотел Хилтън за тази цел и е възложила на Бойко Кадинов проекта.
Не бил хубав (проектът) - някак трябва да се постигне единство между старо и ново
Хайде да го обсъдим по същество - не да ругаем проектанта.
А иначе връзките са ясни. Нали именно в НХГ Кадинов провежда ВИЗАР.
Познава се с директора на НХГ - защо да не помогне да тръгне работата.
След това са кандидатствали в конкурса на Европейското икономическо пространство (ЕИП) към Европейската комисия през 2008 г. и са спечелили финансирането, което се обявява сега. Не е толкова просто да се подготвят всички документи и преминат всички прагове на конкурса.
Друг е въпросът колко прозрачно се проведе самият конкурс от Министерство на финансите.

Сградата е част от групов паметник на културата, заедно със сградите на Музея "Земята и хората" и стрелбището, така че проектът трябва да е съгласуван от НИПК/НИОНКЦ.
Не би следвало да се променя външния вид на сградата, която е част от ансамбъл, но на кого му пука за паметниците на културата. Та нали 'Хилтън' беше построен в охранната зона на този групов паметник.
Има основание искането да се обяви конкурс за музей на съвременното изкуство или обществена поръчка за проектирането на такава сграда, но практиката у нас изостава от законовите положения. Има безброй други примери за подобни случаи.
Тук въпросът е дали комисията от Министерство на финансите, която е провела първичната селекция по конкурса на ЕИП, въобще се интересува от предварителното проектиране. А би следвало.
Освен това, финансирането по ЕИП, респективно с норвежки пари, изисква съ-финансиране от българска страна. Значи, в този случай държавата в лицето на Министерство на културата ще трябва да осигури 15 % от обявената стойност.
Всъщност - същото министерство, като собственик на сградата, е следвало да обяви конкурс за малка обществена поръчка и едва след това спечелилият проект да участва в конкурса на ЕИП.
Но у нас никой не може да предвиди колко ще трае един конкурс за малка обществена поръчка, за да го съчетае с конкурсите на Европейската комисия. Винаги ще има недоволни, които ще бавят процедурата.
От друга страна, ЕК дава пари за конкретни проекти и конкретни срокове за изпълнение.

За юбилея на София, научната конференция и театъра-амфитеатъра на антична Сердика

По случай 130-годишния юбилей от обявяването на София за столица бе проведена научна конференция с тесен кръг от лектори, чийто подбор бе конфиденциален до появата на програмата за събитието.
На самия форум , който се състоя на 3 април в аудиторията на Столична община, бе разпространен и сборник с материалите от конференцията София - 130 години столица на България.
Радостно е, че организаторите са публикували материалите в интернет [http://sofiaculture.bg/130/].
Още по-добре е, че е публикувано съдържанието на сборника [http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_1_8.pdf], а всеки от материалите носи името на автора си,
за разлика от мастития юбилен сборник София - 120 години столица. С.: АИ "М. Дринов", 2000,
който също е публикуван на сайта на Столична община,
но както в съдържанието, така и към материалите липсват имената на авторите в драстично нарушение на закона за авторското право [http://www.sofia.bg/history_content.asp].
Безспорно най-привлекателен сред материалите на сборника София - 130 години столица на България
е статията на Жарин Величков "Театърът и амфитеатърът на Сердика", с. 51-62.

Прииятно четене:
http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_49_56.pdf



























































http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_57_64.pdf