сряда, 2 септември 2009 г.

Изминаха 10 години от разрушването на Мавзолея

The Mausoleum - Ten years later










строителството и окончателният вид на пл. "9 Септември"

На 21 август 1999 г. в 14:37 часа започна епопеята по разрушаването на сградата на Мавзолея на Георги Димитров.
То продължи седмица и след няколкократни взривове, нанесли поражения на съседни сгради, бе окончателно завършено в късния следобед на 27 август.

Начело на акцията бе тогавашният вицепремиер и Министър на регионалното развитие и благоустройството инженер-конструкторът Евгени Бакърджиев, известен с прозвището "Валяка".









Преди нейното изчезване, изпразнената от съдържание сграда бе използвана за какво ли не - в началото като писоар, стена за графити, декор за всевъзможни протести и накрая - декор за оперните представления "Опера на площада" по идея на директора на Националната опера и балет - Пламен Карталов.













постановка на Аида (Дж. Верди), юли 1997 г.
Сн.: Марчелла Щерн, Австрия













постановка на "Княз Игор" (Ал. Бородин), юли 1999 г.

Сн.: Марчелла Щерн, Австрия














Разрушението
Сн.: арх. П. Йокимов, август 1999 г.

Разбира се, че актът на събарянето бе съпроводен с горещи противопоставяния. Разделението - "за" и "против" събарянето - продължи години. И до днес двете позиции остават трудно примирими в архитектурните среди и са пробен камък за вижданията на техните носители - за политиката, за принципите на опазване на културното наследство и за отношенията между професионализъм, морал и политика.

С изчезването на сградата-контрапункт на бившия Царски дворец, пространството на Градската градина бе някак освободено. Няма го тесният издължен площад "9 Септември", предназначен за "всенародни" манифестации, приветствани от терасата на Мавзолея. При поглед от главния вход на Двореца (днес Национална художествена галерия и Етнографски музей към БАН) се разгръща едно европейско пространство, рамкирано от значими обществени сгради като старият хотел "България" (арх. А. В. Колар, ок. 1885; днес Насърчителна банка), Министерството на войната (арх. Д. Цолов, 1935-44), Народният театър (арх. Ф. Фелнер & Х. Хелмер, 1904-07), Доходното здание Гендович с ъгловия купол (арх. Н. Лазаров, 1912-14), бившето Градско казино (арх. Н. Торбов, 1910-12; днес Софийска градска художествена галерия), Телефонната и телеграфна палата (арх. С. Белковски, 1939-46), старата БНБ (арх. Х. Майер, 1895; днес Уникредит Булбанк), Доходното здание Е. Таджер (арх. М. Пернигони, 1897; днес Банка ДСК), БНБ (арх. Ив. Васильов, Д. Цолов, 1934-39). Към това пространство бяха приобщени остатъкът от бившия площад "Александър І" (днес "Кн. Ал. Батенберг" на запад от Двореца, пред главния вход на БНБ), новият площад "Ат. Буров" пред най-старата мюсюлманска сграда в столицата Бююк джамия (днес Национален археологически музей) и Президенството.










бийр-фест, 29 август 1999 г.
Сн.: арх. П. Йокимов

Толкова много паметници на културата - дело на толкова бележити архитекти, оформят едно уникално място в историческия център на столицата! Едно място, в което Мавзолеят има значение на сянка от миналото.

Интересни сведения за строителството на Мавзолея ни дава Wikipedia

A Better Tomorrow: The Georgi Dimitrov Mausoleum

Други източниици:
Мавзолеят, който разделяше хората
През 1999 г. бе разрушена не просто сграда, а олицетворение на тоталитарната епоха
През август 1999 г. цяла София, а може би и цяла България бяха настръхнали. Правителството на СДС реши да взриви бившия вече мавзолей на Георги Димитров. Едва ли в българската история някога една сграда е предизвиквала толкова диаметрално противоположни емоции. Властите се опасяваха от безредици и провокации. И може би затова избраха за разрушаването "мъртвото" отпускарско време. Но всичко мина мирно и - извън самите експлозии - тихо. А днес за каменната гробница ни напомнят само старите снимки. Което още веднъж потвърждава преходността на всяка земна слава. Както и безсмислието на политическите страсти със задна дата.

ТАЙНИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ
Вълко Червенков осакатил и загрозил гробницата, сътворена от архитект №1 на 50-те години Георги Овчаров
На 19 август се навършват 6 години от победата на Евгений Бакърджиев над мавзолея на Георги Димитров.
58 години след изграждането на комунистическото светилище българите още не знаят, кой и как проектира гробницата. Вероятно анонимността на проектанта се дължи на факта, че е бил изваден на пожар от лагера в Белене, за да създаде сградата в невъзможно кратки срокове, предположи пред ШОУ главният редактор на в-к "Про-Анти" Васил Станилов. Предположението му се оказа доста близо до истината. Уникалните спомени на архитектите-ветерани Георги Радонов и Христо Ковачев за пръв път разкриват истината за мавзолея на Георги Димитров.

3 коментара:

Анонимен каза...

Глупав народ сме си! Бутнахме си паметника на социализма, а копаем паметници от тракийско време и от преди това - някъде из планините. На чужденците им показваме градинка и казваме "А тук имаше паметник!".

Спас Колев каза...

@Анонимен: Не се коси, на двеста метра по-нататък е човекът с автомата. Заведи чужденците там и ще им стане драго.

Анонимен каза...

Каква културна ценност е това - копие на руска сграда, на най-неподходящото място, грозно и нарушаващо ЕВРОПЕЙСКИЯ облик на стара София! Сляпото пазене на всичко е точно толкова глупаво, колкото и сляпото бутане на всичко - за да се развива един град и да се подобрява трябва селективно да се изкореняват лошите примери и да се заменят с качествена архитектура и градска среда, така че бутането на мавзолея е учудващо добро решение , едно от много малкото такива. Да се надяваме, че най-накрая ще се доведе до край и ще се реконструира площада след конкурс и проекти на истински големи архитекти