в сп. Архитектура, 1998, № 4, с. 15-19.
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
понеделник, 9 май 2011 г.
Архитектурни фрагменти от стара София
статия на д-р арх. Любинка Стилова
в сп. Архитектура, 1998, № 4, с. 15-19.
в сп. Архитектура, 1998, № 4, с. 15-19.
вторник, 8 март 2011 г.
Meсец на историята на жените, 2011 г.
Поздрав по случай 100-годишнината на 8-ми март
Прокламация на Президента на САЩ
http://20c-arch-bg.blogspot.com/2011/03/presidential-proclamation-womens.html
По време на месеца на историята на жените, ние отразяваме изключителните постижения на жените и отдаваме почит на тяхната роля за формиране на историята на нашата нация.
Днес, жените са достигнали висини, за каквито техните майки и баби само са мечтали. Жените днес съставляват почти половината от нашата работна сила и по-голямата част от студентите в нашите колежи и университети. Те се извисяват в небесата като астронавти, разширяват нашата икономика като предприемачи и бизнес ръководители, и служат на страната ни във висшите нива на правителството и войската.
В чест на жените-пионерки, които ни предшестваха и като признание за онези, които ще дойдат след нас, ние отбелязваме този месец на заличаването на все още съществуващите неравенства, с които жените се сблъскват днес.
Тази година ние отбелязваме 100-годишнината на Международния Ден на Жената - едно глобално тържество на икономическите, политическите и социалните постижения на жените в миналото, настоящето и бъдещето.
Международният ден на жените е шанс да се отдаде дължимото на обикновените жени по цял свят и се корени във вековната борба на жените за участие в обществото наравно с мъжете. Този ден ни напомня, че, макар да е осъществен изключителен прогрес, все още има какво да се прави за да постигнат жените истинско равенство.
Mоята администрация издигна правата на жените и девойките в чужбина като критичен аспект на нашата външна политика и политиката за национална сигурност!
Даването на права на жените по света е не просто правилното действие, то е и умна международна политика.
Това прозрение е отразено в Националната стратегия за сигурност на САЩ, която преизнава, че страните са по мирни и проспериращи, когато техните граждани от женски пол се радват на равни права, равни права за гласуване и равни възможности. Днес ние интегрираме фокуса върху жените и девойките във всичките си дипломатически усилия и съобразяваме проблемите на пола във всяко отношение, подпомагащо нашето развитие.
Ние работим за да изградим участието на жените във всички аспекти на превенцията от и разрешаването на конфликти, и продължаваме да водим в борбата срещу съвременната напаст на свързаното с конфликтите сексуално насилие - както двустранно, така и в ООН.
В Америка ние трябва да водим, в защитата на правата на жените и в подкрепата на тяхното овластяване.
Въпреки нашия напредък, твърде много жени продължават да получават по-ниско заплащане от трудещите се мъже, и са значително по-слабо представени в науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM).
Чрез проникването във възможностите и талантите на всички наши граждани, можем да използваме един изключителен източник на икономически растеж и просперитет.
Съветът към Белия дом по въпросите на жените и девойките продължава да отстранява пречките за постогането им чрез преследване на насилието срещу жени, подкрепяйки жените предприемачки и отдавайки приоритет на икономическката сигурност на жените. Американските семейства зависят в голяма степен от финансовата стабилност на жените и моята администрация продължава да дава приоритет на политиките, които подкрепят гъвкавост на работните места, достъп до постижимо и качествено здравеопазване и грижи за децата, домашните помощници и влизането в сила на закони за разнообразно заплащане.
Аз съм се обръщал към всяка агенция във Федералното правителство да бъде част от разрешаването на проблема с насилието срещу жени, и те отговаряха с безпрецедентно съпричастие за защита на жертвите на домашно и сексуално насилие и даване възможност на оцелелите да скъсат цикъла на малтретиране.
Като отразяваме триумфа на миналото, ние трябва да гледаме и към безграничните възможности на бъдещето.
За да победим бъдещето, ние трябва да съоръжим днешните млади жени със знания, умения и равен достъп за постигане на обещанията на утрешния ден.
Моята администрация прави безпрецедентни инвестиции в образованието и разширяването на възможностите на жените и девойките в областта на STEM и е критична по пътя към критичния растеж на икономиката през ХХI-ви век.
Докато се приготвям да напиша следващата глава, нека да разрешим да продължим да изграждаме прогреса, извоюван от „войните” на миналото. Ние трябва да продължим делото на нашите предшественички и да подсигурим на нашите дъщери мечти без граници, постожения без пречки, и да няма покриви, които да се рушат.
ПО ТАЗИ ПРИЧИНА,
АЗ, БАРАК ОБАМА, Президент на САЩ,
По силата на властта, предоставена ми от Конституцията и законите на САЩ, прокламирам м. март 2011 г. за месец на историята на жените.
Обръщам се към всички американци да следят този месец и да отпразнуват Международния ден на жените – 8 март 2011 г. с подходящи програми, церемонии и дейности, които отдават дължимото на историята, постиженията и приносите на американските жени.
Kаня всички американци да посетят
www.WomensHistoryMonth.gov
за да научат повече за генерациите жени,
които са формирали нашата история.
Проект за националната история на жените на САЩ
http://www.nwhp.org
http://www.youtube.com/watch?v=0GcLW0g_c1s
Прокламация на Президента на САЩ
http://20c-arch-bg.blogspot.com/2011/03/presidential-proclamation-womens.html
По време на месеца на историята на жените, ние отразяваме изключителните постижения на жените и отдаваме почит на тяхната роля за формиране на историята на нашата нация.
Днес, жените са достигнали висини, за каквито техните майки и баби само са мечтали. Жените днес съставляват почти половината от нашата работна сила и по-голямата част от студентите в нашите колежи и университети. Те се извисяват в небесата като астронавти, разширяват нашата икономика като предприемачи и бизнес ръководители, и служат на страната ни във висшите нива на правителството и войската.
В чест на жените-пионерки, които ни предшестваха и като признание за онези, които ще дойдат след нас, ние отбелязваме този месец на заличаването на все още съществуващите неравенства, с които жените се сблъскват днес.
Тази година ние отбелязваме 100-годишнината на Международния Ден на Жената - едно глобално тържество на икономическите, политическите и социалните постижения на жените в миналото, настоящето и бъдещето.
Международният ден на жените е шанс да се отдаде дължимото на обикновените жени по цял свят и се корени във вековната борба на жените за участие в обществото наравно с мъжете. Този ден ни напомня, че, макар да е осъществен изключителен прогрес, все още има какво да се прави за да постигнат жените истинско равенство.
Mоята администрация издигна правата на жените и девойките в чужбина като критичен аспект на нашата външна политика и политиката за национална сигурност!
Даването на права на жените по света е не просто правилното действие, то е и умна международна политика.
Това прозрение е отразено в Националната стратегия за сигурност на САЩ, която преизнава, че страните са по мирни и проспериращи, когато техните граждани от женски пол се радват на равни права, равни права за гласуване и равни възможности. Днес ние интегрираме фокуса върху жените и девойките във всичките си дипломатически усилия и съобразяваме проблемите на пола във всяко отношение, подпомагащо нашето развитие.
Ние работим за да изградим участието на жените във всички аспекти на превенцията от и разрешаването на конфликти, и продължаваме да водим в борбата срещу съвременната напаст на свързаното с конфликтите сексуално насилие - както двустранно, така и в ООН.
В Америка ние трябва да водим, в защитата на правата на жените и в подкрепата на тяхното овластяване.
Въпреки нашия напредък, твърде много жени продължават да получават по-ниско заплащане от трудещите се мъже, и са значително по-слабо представени в науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM).
Чрез проникването във възможностите и талантите на всички наши граждани, можем да използваме един изключителен източник на икономически растеж и просперитет.
Съветът към Белия дом по въпросите на жените и девойките продължава да отстранява пречките за постогането им чрез преследване на насилието срещу жени, подкрепяйки жените предприемачки и отдавайки приоритет на икономическката сигурност на жените. Американските семейства зависят в голяма степен от финансовата стабилност на жените и моята администрация продължава да дава приоритет на политиките, които подкрепят гъвкавост на работните места, достъп до постижимо и качествено здравеопазване и грижи за децата, домашните помощници и влизането в сила на закони за разнообразно заплащане.
Аз съм се обръщал към всяка агенция във Федералното правителство да бъде част от разрешаването на проблема с насилието срещу жени, и те отговаряха с безпрецедентно съпричастие за защита на жертвите на домашно и сексуално насилие и даване възможност на оцелелите да скъсат цикъла на малтретиране.
Като отразяваме триумфа на миналото, ние трябва да гледаме и към безграничните възможности на бъдещето.
За да победим бъдещето, ние трябва да съоръжим днешните млади жени със знания, умения и равен достъп за постигане на обещанията на утрешния ден.
Моята администрация прави безпрецедентни инвестиции в образованието и разширяването на възможностите на жените и девойките в областта на STEM и е критична по пътя към критичния растеж на икономиката през ХХI-ви век.
Докато се приготвям да напиша следващата глава, нека да разрешим да продължим да изграждаме прогреса, извоюван от „войните” на миналото. Ние трябва да продължим делото на нашите предшественички и да подсигурим на нашите дъщери мечти без граници, постожения без пречки, и да няма покриви, които да се рушат.
ПО ТАЗИ ПРИЧИНА,
АЗ, БАРАК ОБАМА, Президент на САЩ,
По силата на властта, предоставена ми от Конституцията и законите на САЩ, прокламирам м. март 2011 г. за месец на историята на жените.
Обръщам се към всички американци да следят този месец и да отпразнуват Международния ден на жените – 8 март 2011 г. с подходящи програми, церемонии и дейности, които отдават дължимото на историята, постиженията и приносите на американските жени.
Kаня всички американци да посетят
www.WomensHistoryMonth.gov
за да научат повече за генерациите жени,
които са формирали нашата история.
Проект за националната история на жените на САЩ
http://www.nwhp.org
http://www.youtube.com/watch?v=0GcLW0g_c1s
понеделник, 30 ноември 2009 г.
Наскоро излезе от печаткнигата на ландшафтния архитект
Иванна Стоянова
Софийските градини 1878-1939.
С., "Пространство- форма, 2009
Трудът е професионално написан и богат на информация.
В него можете да намерите много нови автентични факти за развитието на София.
Градът се разгръща в неговата еволюция от преди Освобождението до края на 1930-те години. Повествованието обикаля от централната Градска градина, през Княжеската/Царска градина с отделената от нея Зоологическа градина и градините около бившия Княжески дворец (днес Национална художествена галерия).
Следват градините при Княжеския манеж и Малкия дворец, при Руското дипломатическо консулство.
Пространно е изложена историята на Градината Княз Борис Търновски - богата на данни за всички нейни създатели като швейцареца Даниел Неф, положил началото на Пепиниерата на югоизток от Перловската река; лесничея Юлиус Милде, създал разсадника над Рибното езеро; Карл Неф, продължил делото на баща си - Даниел Неф; разнообразното дело на градския градинар Йосиф Фрай (1905-1933) и на неговия приемник Геоги Николов.Следват статии за градините около Народното събрание, Софийската духовна семинария, Университетската ботаническа градина, Централната гара, при Централната минерална баня и Военния клуб; за парковете при Военното училище, Софийските централни гробища и комплекса "Александрова болница"; при болниците "Княгиня Клементина", "Червен кръст" и Майчин дом; градините при черквите "Св. София", "Св. Неделя", "Св. Седмочисленици", "Св. Троица", "Св. Георги", "Св. св. ап. Петър и Павел"; на площадите "Възраждане", "Славейков", по ул. "Регентска".
Илюстрациите с фрагменти от стари планове, карти, кадастрални снимки и фотоси улесняват екскурса из стара София и го насищат с изненадващи и слабо познати гледки. 
В продължение на повече от 30 години авторката е издирвала системно в архивите ценните зърна информация. Текстът е подкрепен и с множество цитати от книги, статистически данни и пътеписи.
събота, 25 април 2009 г.
За юбилея на София, научната конференция и театъра-амфитеатъра на антична Сердика
По случай 130-годишния юбилей от обявяването на София за столица бе проведена научна конференция с тесен кръг от лектори, чийто подбор бе конфиденциален до появата на програмата за събитието.
На самия форум , който се състоя на 3 април в аудиторията на Столична община, бе разпространен и сборник с материалите от конференцията София - 130 години столица на България.
Радостно е, че организаторите са публикували материалите в интернет [http://sofiaculture.bg/130/].
Още по-добре е, че е публикувано съдържанието на сборника [http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_1_8.pdf], а всеки от материалите носи името на автора си,
за разлика от мастития юбилен сборник София - 120 години столица. С.: АИ "М. Дринов", 2000,
който също е публикуван на сайта на Столична община,
но както в съдържанието, така и към материалите липсват имената на авторите в драстично нарушение на закона за авторското право [http://www.sofia.bg/history_content.asp].
Безспорно най-привлекателен сред материалите на сборника София - 130 години столица на България
е статията на Жарин Величков "Театърът и амфитеатърът на Сердика", с. 51-62.
Прииятно четене:
http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_49_56.pdf
http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_57_64.pdf
На самия форум , който се състоя на 3 април в аудиторията на Столична община, бе разпространен и сборник с материалите от конференцията София - 130 години столица на България.
Радостно е, че организаторите са публикували материалите в интернет [http://sofiaculture.bg/130/].
Още по-добре е, че е публикувано съдържанието на сборника [http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_1_8.pdf], а всеки от материалите носи името на автора си,
за разлика от мастития юбилен сборник София - 120 години столица. С.: АИ "М. Дринов", 2000,
който също е публикуван на сайта на Столична община,
но както в съдържанието, така и към материалите липсват имената на авторите в драстично нарушение на закона за авторското право [http://www.sofia.bg/history_content.asp].
Безспорно най-привлекателен сред материалите на сборника София - 130 години столица на България
е статията на Жарин Величков "Театърът и амфитеатърът на Сердика", с. 51-62.
Прииятно четене:
http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_49_56.pdf
http://sofiaculture.bg/130/dokladi/bro6ura_130godini_57_64.pdf
петък, 9 ноември 2007 г.
Историята на комплекс България
Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура(материалът е взет от stroitelstvo.bg)
Комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и зала “България” на бул. “Цар Освободител” 4, София (кв. 482, пл. сн. № 8) е построен през 1934-1937 г. след проведен през 1932 г. конкурс за изграждането на Доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество (разположено в съседство на ъгъла на бул. “Цар Освободител” 6 и ул. “Г. Бенковски” 3, днес Банка ДЗИ АД).
Реализацията на първопремирания проект от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов е едно от най-високите постижения на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в България. Умението на авторите да впишат няколко функции в общо застрояване на парцел със сложна конфигурация между бул. “Цар Освободител”, ул. “Аксаков” и ул. “Г. Бенковски” в историческия център на София с висока концентрация на обекти на културното наследство е пример за голямо професионално майсторство. Също толкова умело е намерен и пластичният образ — органичното вписване между две съществуващи сгради по южния фронт на бул. “Цар Освободител” — като единен силует, обединен от общ корниз и като фасадна разработка. Много хармонично е модерното асиметрично съчетание на разнообразни елементи в главната фасада, като големите прозоречни витрини без шпроси на сладкарницата, обединяващи височините на партера и мецанина; еркерът на Червения салон с елегантна овална форма над главния вход; ясно изрязаният, но спокоен ритъм на хоризонталните редове от прозорци в горните етажи, спрегнати с етажните височини в съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество.
И до днес знакови за столичния елит места с някога неповторима атмосфера остават ресторантът - с експресивната трираменна стълба между партерното ниво и галерията, кафе-сладкарницата — широко отворена към бул. “Цар Освободител”, Червеният салон, Бирхалето, Градината. При нужда, отделните части на комплекса в партера и мецанина са могли да се обединят в единно пространство чрез множество сгъваеми и плъзгащи се врати.
Впечатляващи са и техническите нововъведения - огромният кръгъл отваряем оберлихт в ресторанта, падащите прозоречни витрини в сладкарницата, чудесната акустика на голямата концертна зала, постигната благодарение на добре оразмерената форма и ламперии.
Концертната зала е възстановена от поражения при бомбардировките (1943-44) в периода 1946-48 г. и обновена от “Серафимов архитекти”, ок. 2002-03.
През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” е обявен за архитектурен паметник на културата от “национално значение ” (ДВ бр.40/1978). Тази висока категория утвърждава законово историческата и обществена значимост на обекта и налага строг режим на неговото опазване, който следва да се контролира както от Министерство на културата чрез неговите поделения — НИПК и НСОНПК, така и от специализираните структури на Столична община и Кмета на София.
За илюстрация на комплекса “България” е приложена снимка от входа на гранд-хотел “България” — като част от изложбата на българската архитектура, съставена от български екип, финансирана и организирана от Vienna Insurance Group и представена при интензивен интерес в галерията Ringturm във Виена, Австрия в периода 4.10.-9.11.2007 г. под заглавие Architektonische Fragmente: Bulgarien/ Архитектурни фрагменти: България, Wien (2007).
архитект СТАНЧО БЕЛКОВСКИ (1891-1962)
Роден в семейство на учители; завършва военно училище в София (1940). Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1910-20) като прекъсва за участие във войните (1912-18). Дипломира се със специално отличие “Ад Астра”. Работи в частното бюро на арх. Иван Васильов в София (1920-24) и самостоятелно (1925-27). От 1928 г. с арх. Иван Данчов открива частно бюро, което проектира множество частни и държавни обекти и печели редица конкурси до началото на Втората световна война. Едновременно с останалите си дейности проектира и строи самостоятелно (1939-46). Избран за професор при създаването на Архитектурен факултет при Политехниката в София (1943) и основател на катедра в Държавната политехника (след 1947 г. катедра “Обществени сгради”, ИСИ ). Втори по ред и пръв изборен Ректор на ВТУ София (1944-45). Лауреат на Димитровска награда — ІІ ст. за възстановяването слид войната на Концертна зала “България” и Кино-театър “Балкан”, и строителството на Телефонната палата в София (1950). Декан на Архитектурния факултет (1959-61), член-кореспондент на БАН (1961). Директор на ИГА — БАН (1961-62).
По-важни творби на С. Белковски (в София): “Алианс Франсез”, пл. “Славейков”; Къща на Мушанов, ул. “Московска” 47 (1922-25; разрушена при строителството на апартаментен хотел с имитация на бившата сграда, проект — А.Д.А. ООД, 2005-07); Фондова борса, пл. “Гарибалди” (1936-39, днес седалище на КТ "Подкрепа"); Доходна сграда, ул. “Съборна” 1 (1938-40); Централна Телефонна и телеграфна палата, бул. “Гурко” (1939-46); Физико-математически факултет към СУ (1941-51).
Публикации на С. Белковски: Архитектурна дейност 1922-1942, С., (1943); (със С. Драганов и Г. Апостолов), Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради, С., (1960).
архитект ИВАН ДАНЧОВ (1893-1972)
Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1911-22) с прекъсване зь участие във войните 1912-18 г. Началник бюро в Главна Дирекция на БДЖ в София (1922-25). Технически ръководител при реконструкцията на Народния театър в София (1925-27) и при строежа на паметника на връх Столетов (1926-34). Работи с арх. С. Белковски (1928-39) и самостоятелно (1940-44). Организира катедра по промишлени и селскостопански сгради към Архитектурния факултет на Държавната Политехника, София (1946-48) и към Държавен университет Варна (1948-51). Пръв директор на ЦАПО / “Главпроект”, София (1948-52). Ръководи колектив в конкурса за центъра на гр. София (І-ва премия за Министерство на електрификацията и хотел “Балкан”, 1952-54). Професор-ръководител на катедра “Промишлени и селскостопански сгради”. Ръководител на ателие Nо. 8 в ЦАПО (1954).
Кавалер на: Орден за храброст и военни заслуги - Iст.; Народен орден за военни заслуги; Възпоменателен съветски орден - за участие във Втората световна война, “Народен орден на труда” — златен. Димитровска награда — ІІ ст за строителството на мавзолея на Г. Димитров (1951).
Самостоятелни творби на И. Данчов: Държавна митница, София (1922-25); Вагонна фабрика, Дряново. Общинска кланица с месопреработвателен цех, Габрово. Текстилна фабрика “България”, София. Механотехникум при летище "Марино поле", Карловско (1925-27); Болница, София (Ендокринология към МА, 1931-33; днес частна клиника "Сердика"); Частни жилищни, канторски сгради и вили в околностите на София (1940-44); Мавзолей на Г. Димитров, София (с Г. Овчаров, Р. Рибаров, 1949-51). Министерство на електрификацията (Президентство), София (с колектив, 1952-54).
Публикации на И. Данчов:
“Благоустройството на София”, СпБИАД, 11 (1929); (с П. Марковски), Промишлени сгради, С., (1953).
Съвместни творби на арх. С. Белковски и арх. Ив. Данчов:
Комплекс миньорски жилища “Твърди ливади” Перник (1925-30); Централна телефонна палата, В. Търново (1930); Германско училище в София (1931-32, днес Държавна Консерватория) и в Бургас (1933-34); Кинотеатър “Балкан” и семеен хотел "Балкан-живот", София (1935-37, днес - Младежки театър, реконструкция - арх. Р. Табаков, 2003-06).
Извори: Стоянов, Б., Съвременна архитектура, С., (1977); Архитектурата в България 1878-1944 г., С., (1978): 135-161; Българската архитектура през вековете (Сб.; Ред.: А. Обретенов), С., (1982): 209-233; Стоилова, Л., “Архитектурата между двете световни войни”, София — 120 години столица. Юбилеен сборник, С., (2000): 498-507; Stoilova, L., “Belkovski, Stancho- Danchov, Ivan”, Dizionario dell’Architettura Moderna del XX Secolo, Vol. I, Torino-London, (2000): 209; Цонев, М., Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949, С., (2001): 64-65.
Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова
Концертната зала е възстановена от поражения при бомбардировките (1943-44) в периода 1946-48 г. и обновена от “Серафимов архитекти”, ок. 2002-03.
През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” е обявен за архитектурен паметник на културата от “национално значение ” (ДВ бр.40/1978). Тази висока категория утвърждава законово историческата и обществена значимост на обекта и налага строг режим на неговото опазване, който следва да се контролира както от Министерство на културата чрез неговите поделения — НИПК и НСОНПК, така и от специализираните структури на Столична община и Кмета на София.
За илюстрация на комплекса “България” е приложена снимка от входа на гранд-хотел “България” — като част от изложбата на българската архитектура, съставена от български екип, финансирана и организирана от Vienna Insurance Group и представена при интензивен интерес в галерията Ringturm във Виена, Австрия в периода 4.10.-9.11.2007 г. под заглавие Architektonische Fragmente: Bulgarien/ Архитектурни фрагменти: България, Wien (2007).
архитект СТАНЧО БЕЛКОВСКИ (1891-1962)
Роден в семейство на учители; завършва военно училище в София (1940). Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1910-20) като прекъсва за участие във войните (1912-18). Дипломира се със специално отличие “Ад Астра”. Работи в частното бюро на арх. Иван Васильов в София (1920-24) и самостоятелно (1925-27). От 1928 г. с арх. Иван Данчов открива частно бюро, което проектира множество частни и държавни обекти и печели редица конкурси до началото на Втората световна война. Едновременно с останалите си дейности проектира и строи самостоятелно (1939-46). Избран за професор при създаването на Архитектурен факултет при Политехниката в София (1943) и основател на катедра в Държавната политехника (след 1947 г. катедра “Обществени сгради”, ИСИ ). Втори по ред и пръв изборен Ректор на ВТУ София (1944-45). Лауреат на Димитровска награда — ІІ ст. за възстановяването слид войната на Концертна зала “България” и Кино-театър “Балкан”, и строителството на Телефонната палата в София (1950). Декан на Архитектурния факултет (1959-61), член-кореспондент на БАН (1961). Директор на ИГА — БАН (1961-62).
По-важни творби на С. Белковски (в София): “Алианс Франсез”, пл. “Славейков”; Къща на Мушанов, ул. “Московска” 47 (1922-25; разрушена при строителството на апартаментен хотел с имитация на бившата сграда, проект — А.Д.А. ООД, 2005-07); Фондова борса, пл. “Гарибалди” (1936-39, днес седалище на КТ "Подкрепа"); Доходна сграда, ул. “Съборна” 1 (1938-40); Централна Телефонна и телеграфна палата, бул. “Гурко” (1939-46); Физико-математически факултет към СУ (1941-51).
Публикации на С. Белковски: Архитектурна дейност 1922-1942, С., (1943); (със С. Драганов и Г. Апостолов), Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради, С., (1960).
архитект ИВАН ДАНЧОВ (1893-1972)
Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1911-22) с прекъсване зь участие във войните 1912-18 г. Началник бюро в Главна Дирекция на БДЖ в София (1922-25). Технически ръководител при реконструкцията на Народния театър в София (1925-27) и при строежа на паметника на връх Столетов (1926-34). Работи с арх. С. Белковски (1928-39) и самостоятелно (1940-44). Организира катедра по промишлени и селскостопански сгради към Архитектурния факултет на Държавната Политехника, София (1946-48) и към Държавен университет Варна (1948-51). Пръв директор на ЦАПО / “Главпроект”, София (1948-52). Ръководи колектив в конкурса за центъра на гр. София (І-ва премия за Министерство на електрификацията и хотел “Балкан”, 1952-54). Професор-ръководител на катедра “Промишлени и селскостопански сгради”. Ръководител на ателие Nо. 8 в ЦАПО (1954).
Кавалер на: Орден за храброст и военни заслуги - Iст.; Народен орден за военни заслуги; Възпоменателен съветски орден - за участие във Втората световна война, “Народен орден на труда” — златен. Димитровска награда — ІІ ст за строителството на мавзолея на Г. Димитров (1951).
Самостоятелни творби на И. Данчов: Държавна митница, София (1922-25); Вагонна фабрика, Дряново. Общинска кланица с месопреработвателен цех, Габрово. Текстилна фабрика “България”, София. Механотехникум при летище "Марино поле", Карловско (1925-27); Болница, София (Ендокринология към МА, 1931-33; днес частна клиника "Сердика"); Частни жилищни, канторски сгради и вили в околностите на София (1940-44); Мавзолей на Г. Димитров, София (с Г. Овчаров, Р. Рибаров, 1949-51). Министерство на електрификацията (Президентство), София (с колектив, 1952-54).
Публикации на И. Данчов:
“Благоустройството на София”, СпБИАД, 11 (1929); (с П. Марковски), Промишлени сгради, С., (1953).
Съвместни творби на арх. С. Белковски и арх. Ив. Данчов:
Комплекс миньорски жилища “Твърди ливади” Перник (1925-30); Централна телефонна палата, В. Търново (1930); Германско училище в София (1931-32, днес Държавна Консерватория) и в Бургас (1933-34); Кинотеатър “Балкан” и семеен хотел "Балкан-живот", София (1935-37, днес - Младежки театър, реконструкция - арх. Р. Табаков, 2003-06).
Извори: Стоянов, Б., Съвременна архитектура, С., (1977); Архитектурата в България 1878-1944 г., С., (1978): 135-161; Българската архитектура през вековете (Сб.; Ред.: А. Обретенов), С., (1982): 209-233; Стоилова, Л., “Архитектурата между двете световни войни”, София — 120 години столица. Юбилеен сборник, С., (2000): 498-507; Stoilova, L., “Belkovski, Stancho- Danchov, Ivan”, Dizionario dell’Architettura Moderna del XX Secolo, Vol. I, Torino-London, (2000): 209; Цонев, М., Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949, С., (2001): 64-65.
Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова
Абонамент за:
Публикации (Atom)
