Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура(материалът е взет от stroitelstvo.bg)
Комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и зала “България” на бул. “Цар Освободител” 4, София (кв. 482, пл. сн. № 8) е построен през 1934-1937 г. след проведен през 1932 г. конкурс за изграждането на Доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество (разположено в съседство на ъгъла на бул. “Цар Освободител” 6 и ул. “Г. Бенковски” 3, днес Банка ДЗИ АД).
Реализацията на първопремирания проект от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов е едно от най-високите постижения на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в България. Умението на авторите да впишат няколко функции в общо застрояване на парцел със сложна конфигурация между бул. “Цар Освободител”, ул. “Аксаков” и ул. “Г. Бенковски” в историческия център на София с висока концентрация на обекти на културното наследство е пример за голямо професионално майсторство. Също толкова умело е намерен и пластичният образ — органичното вписване между две съществуващи сгради по южния фронт на бул. “Цар Освободител” — като единен силует, обединен от общ корниз и като фасадна разработка. Много хармонично е модерното асиметрично съчетание на разнообразни елементи в главната фасада, като големите прозоречни витрини без шпроси на сладкарницата, обединяващи височините на партера и мецанина; еркерът на Червения салон с елегантна овална форма над главния вход; ясно изрязаният, но спокоен ритъм на хоризонталните редове от прозорци в горните етажи, спрегнати с етажните височини в съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество.
И до днес знакови за столичния елит места с някога неповторима атмосфера остават ресторантът - с експресивната трираменна стълба между партерното ниво и галерията, кафе-сладкарницата — широко отворена към бул. “Цар Освободител”, Червеният салон, Бирхалето, Градината. При нужда, отделните части на комплекса в партера и мецанина са могли да се обединят в единно пространство чрез множество сгъваеми и плъзгащи се врати.
Впечатляващи са и техническите нововъведения - огромният кръгъл отваряем оберлихт в ресторанта, падащите прозоречни витрини в сладкарницата, чудесната акустика на голямата концертна зала, постигната благодарение на добре оразмерената форма и ламперии.
Концертната зала е възстановена от поражения при бомбардировките (1943-44) в периода 1946-48 г. и обновена от “Серафимов архитекти”, ок. 2002-03.
През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” е обявен за архитектурен паметник на културата от “национално значение ” (ДВ бр.40/1978). Тази висока категория утвърждава законово историческата и обществена значимост на обекта и налага строг режим на неговото опазване, който следва да се контролира както от Министерство на културата чрез неговите поделения — НИПК и НСОНПК, така и от специализираните структури на Столична община и Кмета на София.
За илюстрация на комплекса “България” е приложена снимка от входа на гранд-хотел “България” — като част от изложбата на българската архитектура, съставена от български екип, финансирана и организирана от Vienna Insurance Group и представена при интензивен интерес в галерията Ringturm във Виена, Австрия в периода 4.10.-9.11.2007 г. под заглавие Architektonische Fragmente: Bulgarien/ Архитектурни фрагменти: България, Wien (2007).
архитект СТАНЧО БЕЛКОВСКИ (1891-1962)
Роден в семейство на учители; завършва военно училище в София (1940). Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1910-20) като прекъсва за участие във войните (1912-18). Дипломира се със специално отличие “Ад Астра”. Работи в частното бюро на арх. Иван Васильов в София (1920-24) и самостоятелно (1925-27). От 1928 г. с арх. Иван Данчов открива частно бюро, което проектира множество частни и държавни обекти и печели редица конкурси до началото на Втората световна война. Едновременно с останалите си дейности проектира и строи самостоятелно (1939-46). Избран за професор при създаването на Архитектурен факултет при Политехниката в София (1943) и основател на катедра в Държавната политехника (след 1947 г. катедра “Обществени сгради”, ИСИ ). Втори по ред и пръв изборен Ректор на ВТУ София (1944-45). Лауреат на Димитровска награда — ІІ ст. за възстановяването слид войната на Концертна зала “България” и Кино-театър “Балкан”, и строителството на Телефонната палата в София (1950). Декан на Архитектурния факултет (1959-61), член-кореспондент на БАН (1961). Директор на ИГА — БАН (1961-62).
По-важни творби на С. Белковски (в София): “Алианс Франсез”, пл. “Славейков”; Къща на Мушанов, ул. “Московска” 47 (1922-25; разрушена при строителството на апартаментен хотел с имитация на бившата сграда, проект — А.Д.А. ООД, 2005-07); Фондова борса, пл. “Гарибалди” (1936-39, днес седалище на КТ "Подкрепа"); Доходна сграда, ул. “Съборна” 1 (1938-40); Централна Телефонна и телеграфна палата, бул. “Гурко” (1939-46); Физико-математически факултет към СУ (1941-51).
Публикации на С. Белковски: Архитектурна дейност 1922-1942, С., (1943); (със С. Драганов и Г. Апостолов), Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради, С., (1960).
архитект ИВАН ДАНЧОВ (1893-1972)
Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1911-22) с прекъсване зь участие във войните 1912-18 г. Началник бюро в Главна Дирекция на БДЖ в София (1922-25). Технически ръководител при реконструкцията на Народния театър в София (1925-27) и при строежа на паметника на връх Столетов (1926-34). Работи с арх. С. Белковски (1928-39) и самостоятелно (1940-44). Организира катедра по промишлени и селскостопански сгради към Архитектурния факултет на Държавната Политехника, София (1946-48) и към Държавен университет Варна (1948-51). Пръв директор на ЦАПО / “Главпроект”, София (1948-52). Ръководи колектив в конкурса за центъра на гр. София (І-ва премия за Министерство на електрификацията и хотел “Балкан”, 1952-54). Професор-ръководител на катедра “Промишлени и селскостопански сгради”. Ръководител на ателие Nо. 8 в ЦАПО (1954).
Кавалер на: Орден за храброст и военни заслуги - Iст.; Народен орден за военни заслуги; Възпоменателен съветски орден - за участие във Втората световна война, “Народен орден на труда” — златен. Димитровска награда — ІІ ст за строителството на мавзолея на Г. Димитров (1951).
Самостоятелни творби на И. Данчов: Държавна митница, София (1922-25); Вагонна фабрика, Дряново. Общинска кланица с месопреработвателен цех, Габрово. Текстилна фабрика “България”, София. Механотехникум при летище "Марино поле", Карловско (1925-27); Болница, София (Ендокринология към МА, 1931-33; днес частна клиника "Сердика"); Частни жилищни, канторски сгради и вили в околностите на София (1940-44); Мавзолей на Г. Димитров, София (с Г. Овчаров, Р. Рибаров, 1949-51). Министерство на електрификацията (Президентство), София (с колектив, 1952-54).
Публикации на И. Данчов:
“Благоустройството на София”, СпБИАД, 11 (1929); (с П. Марковски), Промишлени сгради, С., (1953).
Съвместни творби на арх. С. Белковски и арх. Ив. Данчов:
Комплекс миньорски жилища “Твърди ливади” Перник (1925-30); Централна телефонна палата, В. Търново (1930); Германско училище в София (1931-32, днес Държавна Консерватория) и в Бургас (1933-34); Кинотеатър “Балкан” и семеен хотел "Балкан-живот", София (1935-37, днес - Младежки театър, реконструкция - арх. Р. Табаков, 2003-06).
Извори: Стоянов, Б., Съвременна архитектура, С., (1977); Архитектурата в България 1878-1944 г., С., (1978): 135-161; Българската архитектура през вековете (Сб.; Ред.: А. Обретенов), С., (1982): 209-233; Стоилова, Л., “Архитектурата между двете световни войни”, София — 120 години столица. Юбилеен сборник, С., (2000): 498-507; Stoilova, L., “Belkovski, Stancho- Danchov, Ivan”, Dizionario dell’Architettura Moderna del XX Secolo, Vol. I, Torino-London, (2000): 209; Цонев, М., Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949, С., (2001): 64-65.
Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова
Концертната зала е възстановена от поражения при бомбардировките (1943-44) в периода 1946-48 г. и обновена от “Серафимов архитекти”, ок. 2002-03.
През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” е обявен за архитектурен паметник на културата от “национално значение ” (ДВ бр.40/1978). Тази висока категория утвърждава законово историческата и обществена значимост на обекта и налага строг режим на неговото опазване, който следва да се контролира както от Министерство на културата чрез неговите поделения — НИПК и НСОНПК, така и от специализираните структури на Столична община и Кмета на София.
За илюстрация на комплекса “България” е приложена снимка от входа на гранд-хотел “България” — като част от изложбата на българската архитектура, съставена от български екип, финансирана и организирана от Vienna Insurance Group и представена при интензивен интерес в галерията Ringturm във Виена, Австрия в периода 4.10.-9.11.2007 г. под заглавие Architektonische Fragmente: Bulgarien/ Архитектурни фрагменти: България, Wien (2007).
архитект СТАНЧО БЕЛКОВСКИ (1891-1962)
Роден в семейство на учители; завършва военно училище в София (1940). Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1910-20) като прекъсва за участие във войните (1912-18). Дипломира се със специално отличие “Ад Астра”. Работи в частното бюро на арх. Иван Васильов в София (1920-24) и самостоятелно (1925-27). От 1928 г. с арх. Иван Данчов открива частно бюро, което проектира множество частни и държавни обекти и печели редица конкурси до началото на Втората световна война. Едновременно с останалите си дейности проектира и строи самостоятелно (1939-46). Избран за професор при създаването на Архитектурен факултет при Политехниката в София (1943) и основател на катедра в Държавната политехника (след 1947 г. катедра “Обществени сгради”, ИСИ ). Втори по ред и пръв изборен Ректор на ВТУ София (1944-45). Лауреат на Димитровска награда — ІІ ст. за възстановяването слид войната на Концертна зала “България” и Кино-театър “Балкан”, и строителството на Телефонната палата в София (1950). Декан на Архитектурния факултет (1959-61), член-кореспондент на БАН (1961). Директор на ИГА — БАН (1961-62).
По-важни творби на С. Белковски (в София): “Алианс Франсез”, пл. “Славейков”; Къща на Мушанов, ул. “Московска” 47 (1922-25; разрушена при строителството на апартаментен хотел с имитация на бившата сграда, проект — А.Д.А. ООД, 2005-07); Фондова борса, пл. “Гарибалди” (1936-39, днес седалище на КТ "Подкрепа"); Доходна сграда, ул. “Съборна” 1 (1938-40); Централна Телефонна и телеграфна палата, бул. “Гурко” (1939-46); Физико-математически факултет към СУ (1941-51).
Публикации на С. Белковски: Архитектурна дейност 1922-1942, С., (1943); (със С. Драганов и Г. Апостолов), Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради, С., (1960).
архитект ИВАН ДАНЧОВ (1893-1972)
Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1911-22) с прекъсване зь участие във войните 1912-18 г. Началник бюро в Главна Дирекция на БДЖ в София (1922-25). Технически ръководител при реконструкцията на Народния театър в София (1925-27) и при строежа на паметника на връх Столетов (1926-34). Работи с арх. С. Белковски (1928-39) и самостоятелно (1940-44). Организира катедра по промишлени и селскостопански сгради към Архитектурния факултет на Държавната Политехника, София (1946-48) и към Държавен университет Варна (1948-51). Пръв директор на ЦАПО / “Главпроект”, София (1948-52). Ръководи колектив в конкурса за центъра на гр. София (І-ва премия за Министерство на електрификацията и хотел “Балкан”, 1952-54). Професор-ръководител на катедра “Промишлени и селскостопански сгради”. Ръководител на ателие Nо. 8 в ЦАПО (1954).
Кавалер на: Орден за храброст и военни заслуги - Iст.; Народен орден за военни заслуги; Възпоменателен съветски орден - за участие във Втората световна война, “Народен орден на труда” — златен. Димитровска награда — ІІ ст за строителството на мавзолея на Г. Димитров (1951).
Самостоятелни творби на И. Данчов: Държавна митница, София (1922-25); Вагонна фабрика, Дряново. Общинска кланица с месопреработвателен цех, Габрово. Текстилна фабрика “България”, София. Механотехникум при летище "Марино поле", Карловско (1925-27); Болница, София (Ендокринология към МА, 1931-33; днес частна клиника "Сердика"); Частни жилищни, канторски сгради и вили в околностите на София (1940-44); Мавзолей на Г. Димитров, София (с Г. Овчаров, Р. Рибаров, 1949-51). Министерство на електрификацията (Президентство), София (с колектив, 1952-54).
Публикации на И. Данчов:
“Благоустройството на София”, СпБИАД, 11 (1929); (с П. Марковски), Промишлени сгради, С., (1953).
Съвместни творби на арх. С. Белковски и арх. Ив. Данчов:
Комплекс миньорски жилища “Твърди ливади” Перник (1925-30); Централна телефонна палата, В. Търново (1930); Германско училище в София (1931-32, днес Държавна Консерватория) и в Бургас (1933-34); Кинотеатър “Балкан” и семеен хотел "Балкан-живот", София (1935-37, днес - Младежки театър, реконструкция - арх. Р. Табаков, 2003-06).
Извори: Стоянов, Б., Съвременна архитектура, С., (1977); Архитектурата в България 1878-1944 г., С., (1978): 135-161; Българската архитектура през вековете (Сб.; Ред.: А. Обретенов), С., (1982): 209-233; Стоилова, Л., “Архитектурата между двете световни войни”, София — 120 години столица. Юбилеен сборник, С., (2000): 498-507; Stoilova, L., “Belkovski, Stancho- Danchov, Ivan”, Dizionario dell’Architettura Moderna del XX Secolo, Vol. I, Torino-London, (2000): 209; Цонев, М., Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949, С., (2001): 64-65.
Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова
Няма коментари:
Публикуване на коментар