Убитото поколение

Други вече няма... А. С. Пушкин

Старите предмети — дали това е спестовна книжка от 30-те години или табелка от 50-те, са безкрайно приятни. И съвсем не заради това, че са стари. А заради това, че зад всеки един от тях стои мисълта на създателя, който ги е направил именно така, а не иначе, защото така е по-добре.

Какво пречи на нашите съвременници да създават такива красиви вещи, да мислят преди публикуване, да виждат пред себе си не полуграмотен клиент, а разбиращ ценител? За всичко е виновно възпитанието.

Тук вина нямат родителите, възпитателките, учителите и професорите. Вината е в самото обкръжение. Именно то възпитава едно от най-важните качества в човека — чувството за вкус и способността да различиш естетичното от плебейското.

Всички, които са създавали стила на епохата през 20-те и 30-те години, са получавали знанията си и представите си за красивото не в работническо вечерно училище. Но във всяко произведение има революционна енергия.

Графичната лекота на 30-те беше заменена от „имперските“ образи на 50-те, но никой не може да упректе 50-те години в липса на значимост за културата.

От момента на идването на власт на Хрушчов ние изведнъж наблюдаваме рязък завой в другата посока. В посока на пълно отсъствие на творческо начало. Свързано е с това, че Никита Сергеевич е бил привърженик на максималното съкращаване на разходите. Именно на него дължим "хрушчобите„(хрушчоба — хрущов + трушчоба:барака) — евтините 5-етажни блокове с тавани с височина от 2,50м.

Лирично отклонение
Таваните с височина 2м и 50 см са измислени не от държавното планиране а от господин Льо Кюрбюзие. Последният е автор на модулора — списък с пропорции, основани на пропорциите на човека. Ключови точки са пъпа, гърдите, главата, вдигнатата нагоре ръка и така нататък. Всичко това е било основано от теоретична база, доказваща прияността на тези пропорции за човешкото съществуване и възприятие. Следващата точка по модулора била височина на тавана от 2,50 метра, която уж, човекът най-много харесва да види над себе си...

...а човекът винаги е искал да има тавани с височина не по-малки от три метра.

Хрущов е искал поевтиняването абсолютно на всичко. Всяка излишно похарчена копейка е водила след себе си съд за длъжностно престъпление. Именно затова през 60-те години се простихме с добрата архитектура, дизайна и въобще с творчеството, заклеймено като процес носещ само загуби.

От онова време в магазините ни съпровождат ценоразписи направени с помощта на пластмасови шаблони. От онова време нашите банкноти приличат на временни банкноти на окупационно правителство. От онова време не сме видяли нито нови шрифтове, нито качествени книги.


Брежневските времена не подариха на света блестящи творци. Във времето на „застоя“ се получи само „утайка“.

Политиката за поевтиняване и икономии от всичко творческо, така че всички, които днес са по-млади от 40—50 годишни са израсли в еднообразно-сив, шаблонно-стандартен пейзаж. Монотонните бройлерни панелни сгради, мозайките от серията „Покорителите на космоса“, три шрифта и един шаблон за всякакви цели, доведоха до това че младите и дееспособни хора израснаха с атрофирано чувство за прекрасното.

Периодичните опити на това поколение да се заеме с творчество водят до това, което наблюдаваме наоколо — „светът през очите на пигмея“.

Единици можаха да прозрат, че зад сивата стена има прекрасен шарен свят, който трябва да бъде подобряван. Останалите си останаха мърлячи по бетона.

Артемий Лебедев, Ководство (източник, на руски), 25 май 1999 г.