Изобщо не се учудвам

.



Изобщо не се учудвам на това, което прочетох тук за „обновяването“ на гранд-хотел България. Апетитите към софийския център са отдавнашни, но напоследък станаха особено нагли и знаем защо. Но всичко се прави в името на потребителя...

Интересно дали учителите, дори и с новите си заплати ще могат да посетят този бъдещ столичен център? Проблемът не е само в социалните групи, на които е потребен той. Проблемът е, че се нарушава облика на една известна сграда — паметник на културата, както отвън, така и отвътре. Нима г-н архитектът не знае що е паметник на културата? Нима ще му бъде добре ако след 100 години и по неговите архитектурни творения някой се запретне да работи „творчески“? Е, от гроба е трудно да извика — спрете, вандали, уважавайте ме поне малко...Ами не...няма да може. Вярно, че не е Гауди, не е и Ото Вагнер, дори не е от ранга на арх. Георги Фингов, нито от този на арх. Станчо Белковски. Но друго си е да пипне тук и там по стореното от последните двама щото то вече остаряло...А какво е старост в архитектурата, г-н архитекте? Ще ми обясните ли вие, който живеете в онази млада либерална демокрация дето се мъчи да сътвори историята си, дори и архитектурната, но...й трябват още векове, мноого векове, че да се доближи да една от най-старите държави на Европа. Не, българските архитекти, които са взели отрицателно отношение към вашия проект не са завистливи, както твърдят някои от преждеговорившите, те са ПАМЕТЛИВИ!

Да, те имат памет за историята, за стойността на българската архитектура именно в онези години, когато е сътворен този шедьовър. Ако вие сте загубили тази памет защото златният дъжд вече шумоли във вашите уши, то нека се обърна към г-да собствениците.
Ами, скъпи г-да, разходете се из улиците на Виена, Париж, Мюнхен, Рим, Прага, Будапеща, пък дори и Москва и хубаво си помислете дали в сърцето на тия градове така брутално се префасонират сгради-паметници, сгради-история, сгради-олицетворения на своите архитекти. Но нека сега се обърнем към центровете на по-големите, а и малките градове в България. И какво виждаме? Без бомбардировки, без земетресения — тотални разрушения и насилствено изкореняване на памет за старата българска архитектура. Проблемът не е само софийски, той е общобългарски.

А сега да се обърна и към г-да собствениците.
След като сградата е под закрила на закона за паметниците на културата не сте ли в нарушение на тоя закон? Ваша собственост по закон, тя е собственост и на гражданите на София. Вие нарушавате правата на нашите деца да живеят сред автентичния градски декор, да се възпитават като граждани на България и бъдещи столичани, вие ги лишавате от история и памет за тези места. Затова апелирам към публичен дебат в медиите за бъдещето не само на тази сграда, а на въпроса за целия Център и неговото планомерно и поетапно изчезване в стария му вид.

Нека в този дебат вземат участие не само управляващите, но и специалистите от по-широк порядък — от САБ, музеите, галериите, институтите на БАН, Министерство на културата и т.н. Нека чуем и гласа на обикновения минувач, но не манипулирания със сладки обещания за полифункционалното задоволяване на търговските му щения, а на просветения жител на София. Онзи, на който медиите са изяснили що е реставрация, реновация, реконструкция и това, че тези думи би трябвало да включват минимум проектантска намеса в облика на реставрираното здание, а преди всичко гонене на автентичност, така че да не се засяга ансамбловото възприемане на сградата с околната й среда. Пожелавам на новите кметове и общински съветници да се поучат от опита на развитите европейски страни в опазването на архитектурното наследство и да има малко повече чуваемост между поръчител, изпълнител и потребител. А на архитектите и на строителните предприемачи — да изградят своя Дефанс, но не на жълтите павета и не „на парче“...

Милена Георгиева, изкуствовед
от http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=391467