Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата")

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата"):

1. Тя (Залата, като част от общия комплекс и като целия комплекс)е паметник на няколко епохи- от 30-40-те години със завършек бомбардировки; 47-48 гг. с 2-годишния план за възстановавяне на народното стопанство и с извършеното все тогава възстановяване и на театър "Балкан" (където тогава играеше Операта), и на много сгради, засегнати отгоре от бомби; "социалистическото строителство" в "култов" стил, при което се изградиха Операта със Земеделския дом, възстановиха се много сгради и се построиха нови на мястото на развалини (например "Витоша" ъгъла "Патриарха", където после изровиха и мазето за кино "Витоша"), като тук да не забравим Ларгото; доизграждането на Центъра през 60-те със злополучната сграда-недоразумение на ъгъла "Бенковски" с "Аксаков". От там насам започват комплекси с нежни сменящи се имена, калищаци, мръсотия и затруднения, които се усещат апокалиптично сега. През целия този дълъг времеви отрязък Залата си играеше ролята безотказно. Само да си спомним стотиците предадени от нея по радиото концерти. Сега някой няма правата за това, уви, трябва да се ходи в командировки или на гости, за да се чуе какво се свири в четвъртаците.

2. Открай време имаше "топла връзка" с бул "Руски" (Царя), откъдето се влизаше в уникалната за ония времена заличка на "Студио "Музика". Не ми е известно кои са влизали през топлата връзка, но през януари '57 вратата беше разтворена и човек попадаше директно от булеварда на новогодишен младежки бал. Случи ми се.

3. Макар и поочукана и относително бедняшки поддържана отвътре, с построяването и използването на органа Залата си върна пълните възможности, за които е замислена. Освен звезди-диригенти, инструменталисти и певци, можеха да се изявяват и органистите. Имаме и такива, а и идват.

4. Залата създаваше единствената у нас столична концертна атмосфера, допълвана според случая от зала "Г. Кирков " (сега палената и опушвана зала "София" и Студио 1 на Радиото. Е, и Консерваторията е сходна, но е по-малка и някакси роднинско-комшийска е обстановката там.

5. В Залата посетителят срещаше или наблюдаваше колеги, роднини, приятели, артисти, писатели, поети, журналисти и кого ли не още от публичните личности, държавните ни глави, министри, патриарха, посланици, в последно време и малко песоглавци и все повече аристократично побелели старчески глави и старомодни костюми, колективни посещения, студентска клака, чужденци от всякакви страни. Влизайки в Залата човек се блъска с извинения и никой не го ругае, разпоредителките го поздравяват, намира във фоайето "Всеки четвъртък" на Табаков, преди това историята на Филхармонията от Васил Костов, среща митични личности като Карник Аджемян, професора на българските високоговорители Иван Вълчев или достолепния Димитър Попов, въобще не прилича на нищо на 3000 метра наоколо. Всички е естествено, автентично, наше и европейско едновременно. Могат да се видят и хубави и приятни момчета и момичета, дори и деца.

4. Ако нещо отвътре трябва, то е внимателно връщане на интериора към първоначалата истинска обстановка. Освен снимки, има и живи все още деятели, зрители или персонал на Залата. Допустим е и някакъв лукс, но в духа на реалното минало, материали и технологии. Да се закачат инструменти и други атрибути едва ли е нужно, освен ако не ги е имало в тридесетте години. Корнети, тромбони, бенджо и улични табели има във всяко "Happy". Обстановката и атмосферата трябва да останат "възвишено демократични" и "почтително свойски". Галерия от портрети на композитори и музиканти е идеалната украса, а не учудващи експозиции на езотерични и други теми с ограничена допирна площ с българската музика. Сега там е експонирана паневритмията. Може би по-добре е, да кажем, да има фотоси на "Полиритмия" и други формации, излизали на тамошната сцена, освен Филхармонията. Само, например, Оркестърът на Френското Радио с Андре Клюйтанс, свирещ химните на двете страни, е цяла сага от 1960 г.

5. Технически има пълна възможност за създаване на икономични откъм място технологични съоръжения,като климатизация и противопожарна защита, компютълни мрежи и други комуникации. При призната от експерти на Министерството на културата и застрахователя (ако има такъв) на обекта необходимост могат да се изградят системи за сигурност и сградна автоматизация (пожароизвестителна система, контрол на достъпа, алармена система, управление на енергопотреблението и други, или пък цялостна система за сградна автоматизация (Building Management System. Всичко това, съчетано със строителелен ремонт, може да измени в положителна посока функционалността и осигуреността на концертния комплекс, както и да се измени малко по обхват във възможна пространствена посока за повече удобство на музикантите, така, че да бъде осъвременен към сегашна дата и за едно-две десетилетия занапред.

6. Необходимо е генерално ремонтиране на строително-конструктивната част, реновиране на облицовки,тавани и други части на интериора - дотолкова, доколкото е необходимо, за да се придаде близък до първоначалния обик и да се скрият дразнещите допълнителни инсталации, кръпки и самодейни или икономично, на грозно решени подобрения, правени с годините. Например таванът на сградата над залата е празен и може да служи за нещо. Има място и за дребни "невидими" отдолу надстройки.

7. Едва ли трябва да гоним имперските интериори на Виена, Будапеща и други прочути концертни зали, дори на букурещкия Атенеум Ромън. Все пак Букурещ е Кючук Париж, когато софия е кално градче. Има и обратните примери за зали - функционално решени, по-семпли и съответстващи на съвремието, но достатъчно представителни или дори луксозни, например Еркеловия театър в Будапеща, подновеният Театро Реджо в Торино и сигурно още десетки в Европа.

8. Никой друг, освен Института за паметниците на културата, Министерството на културата, евентуално Съюзите на съответните творци, експертите по пожарна и обща безопасност и други компетентни и добронамерени физически и юридически лица не трябва да влияе върху близкото и далечно състояние, използване и поддържане на к.к. "България". На първо място тук пак трябва да бъдат ангажирани "чиновниците" - в най-добрия смисъл на думата: експерти, инспектори, шефове, изтъкнати специалисти. Ако някой от власт или пари имеющите иска да се включи, добре би бил дошъл с пари, властови ресурси и възможности за действие. Има прекрасни майстори, работници изпълнители и инженери, които ще изпълнят всички "прищевки" или "глезотии" с оглед на доброто и стабилно бъдеще на това национално достояние. Самото име на залата и комплекса е много задължаващо. Ако някоя фирма, която и да е, реши да дава, добре дошла е. Тук е мястото и на "подписка" на национално ниво, в смисъл акция за събиране на пари. В Musikverein Виена и Koncertgebaud Амстердам има списъци на спонсори, трайно изписани във фоайетата. Наред с по-неизвестни имена има гръмки названия и от Америка, и от другаде.

Относно хотела:
1. Би било добре да не се изменя основно функцията му. Някога е мислено концертиращите артисти да преминават от покоите си в репетиция или концерт. Чудесно е, поне за бележитите личности.

2. Само преди 10 години хотелът се използваше, бих казал, нормално и масово. Достатъчно беше телефонно запитване и следваше оправдан поради липса на места отказ или резервация с последващо използване на всички налични екстри, като паркиране отпред, суха храна на отлитащите рано сутрин,благопристоен и симпатичен персонал и т.н. Изпитал съм го в качеството си на най-обикновен и благодарен клиент. Сега би могло да се придаде повече блясък чрез лукс или функционалност, разбира се, със същите реновационни и инвестиционни дейности, както за концертния комплекс. Не би било лошо в хотел "България" да отсядат световни знаменитости при идване у нас (защо не и Бандерас)и да излизат направо на концерта или снимачната площадка, или държавници, които да отиват пеш до "Дондуков" 1 и 2 или до Народното събрание, а може и до БАН, ако са достатъчно учени. Ние, масовката, няма да се разсърдим за намаления брой места и високите цени.

3. Няма да бъде добре двата комплекса да се интегрират по какъвто и да е начин. Напротив, трябва да се осигури максимална независимост на използване на хотела и присъщите му заведения, заедно с Лятната градина, и на залите. Звукоизолация, взаимно съгласуване на мероприятия и текущи дейности ("всеки четвъртък"), търпимост от страна на търговците (бизнеса) и добросъвестност от страна на храма и други фактори могат да направят всички да бъде в ред и максимално благополучие. Стопаните или ползвателите(някоя си фирма, чиято цел и задачи са да печели пари и пак пари - от една страна, и Министерството на културата, чиято цел и изпълнявани задачи трябва да са свободни от бизнес-съображения, от друга страна)биха могли да живеят в естествена и жизнена симбиоза. Град София, който не е България, но е пръв в България, може да носи отговорността и гордостта да има тези два обекта на свое разположение и да се ползва от тях. Пожарникарят по образование и кмет по сегашно занятие Бойко Борисов може да има първа и много решаваща дума, а и да бъде почетен член на Обществото "Приятели на Софийската филхармония" или да се радва на уюта в кафенето откъм "Цар Осмободител", ако рече да релаксира. Общината не е далече, май е в същата РС "ПБЗН" (районна пожарна). Това би важало и за всеки друг кмет - адвокат, доктор или инженер.

4. Архитектурно не е добре да се надстроява спрямо съседните сгради. Един "шпил" е предостатъчен за тия декари в карето "Бенковски", "Аксаков", "Дякон Игнатий", "Царя".
В моя град Плевен действа вече 100 години писано или неписано правило - никоя сграда в центъра да не бъде по-висока от Мавзолея. Самият Мавзолей беше съсипан преди години с безсмислено преустройство на интериора. Скрити бяха хилядите кости, които гледахме с интерес и почитание като деца, премахнаха службите и изчезнаха черковните книги, които разгръщахме и никой свещеник не ни забраняваше,обезличи се интериорът. Градината наоколо изгуби вечерната си прелест за учениците, ръжда изяте портите, закопаха езерцата с рибки и течаща питейна вода. Но външният облик поне остана, вечният огън не е пришит, вписва се, поколения дечица се учат да духат свещите за рождения си ден на него до 17 часа, когато затварят портите.Стабилната му ограда (с изключение на портите) не е пострадала, за разлика от очупените щикове от оградата на Музей "Освобождението на Певен".

Нито читалищната сграда на запад, нито Сметната палата на изток, нито бившият партиен дом на мястото на градските тоалетни на северозапад, нито билдингите на юг, строени в момента, не са по-високи от кръста на Мавзолея.

Редно е булевардът, многократно възпят дори, да остане със силуета и лицето, което има, заедно и с жълтите павета, такъв, какъвто е успял да се съхрани през няколко режима и една война.

Хотел без паркинг не може, но подземен сигурно ще му дойде много откъм ровене и бетониране. Може би Соравия Център на мястото на Музея на револяционното движение или паркингът на площада могат да отделят паркоместа за гостите на хотела. Подобно решение има за хотел "Ален мак" в Благоевград, който също е на улица с движение.

Със или без мавзолей, сега площадът и оста от края на Двореца и БНБ до Ректората и бившето Китайско посолство (друга болна тема!) има завършен вид. Може да се мисли за ограничаване на движението "Чет-Нечет" по дати и номера на колите, или други мерки.

С най-голямо старание за добронамеленост и съучастие бих пожелал на инвеститора-собственик да се вслуша в гласа на партиите, народа и културната мафия, т.е. духовните собственици на този район - академици, архитекти, композитори, органисти и прочее певци и инструменталисти, студенти, дори и на случайните минувачи.

Между другото, именно публиката, която ругае по принцип преустройството (студенти, архитекти, музиканти, адвокати, лекари, инженери, писатели и вся остальная сволочь), се среща вечерно време в концертния комплекс. И е разбираемо, дори оправдано, нейни представители да се изразяват по своему остро или грубо, да говорят за мутризация и т.н. Обратно, някои представители на други области на сладкия живот(например "софийското момиче", маса относително млади хора с широки вратове и верижки, мощни коли и нежни приятелки) вероятно преценяват дилемите от гледна точка на "Варшава", "България", "Астория", "Кристал" и други знакови и "култови" географски и звездни наименования из този район, действали в определени времеви отрязъци. Все пак те не е точно бодрата смяна на предходното, моето и малко по-младото поколение. Не са и солта на ташата земя. Иначе, сещам се за някогашната детска или, може би, и "вражеска" да е била, пародия "... че идат бодри калпазани със нож и вилица в ръца". Пее се по мелодията на "Шумете дебри и балкани", музиката е маршова и може би на Любомир Пипков. Но негова е и "Оратория на нашето време", прозвучала все там, където и "Симфония Турангалила", и стотици малки и големи наши, европейски и световни бисери.
Все пак се надявам, че времето е наше и никой няма да ни го отнеме. Лично за мене, моето време се кани да свършва и след някое време ще ми бъде все едно къде какво става.

Горното написах в пълно съзнание, горе-долу излекуван от наличните ми болести, работещ пенсионер в дълъг отпуск по болест, българин, български гражданин, женен с деца и внуци, неосъждан, заядлив атеист-компрексар, провинциалист със столично самочувствие, екологично настроен метач-любител, баш-майстор с две леви ръце.

Освен всичко друго се стремя и да съединя противоположностите в единство и вярвам в единний светъл разум на бизнеса, културата и властите - конкретно за този случай и въобще.

С уважение към всички лични или институционални мнения, стига то (уважението) да е взаимно,

инж. Стефан Спиров
4210014120, На баща си син

Грандхотел Капитал

http://theplamen.blogspot.com/ - 26.11.07

Не ми се вярваше, че ще ми се наложи да пиша това, но за пръв път във в. Капитал се натъквам на толкова едностранчива статия, че поражда съмнения, че е поръчкова.Проектът за "реконструкция" на емблематичния софийски Грандхотел България беше анонсиран шумно преди няколко седмици след като Балкантурист получи сертификат за инвеститор първи клас. Представения проект логично предизвика гнева на българските архитекти и голяма част от обществото.

Сградата е уникална както сама по себе си, така и с начина, по който се вписва в средата и съседните постройки, и се изучава задължително от всеки български архитект в студентските му години. Освен това е и паметник на културата.Ясно беше, че Балкантурист е неспособен да я управлява правилно и на печалба като хотел, така че изходите бяха два - да я продаде или да смени предназначението. Е проектът предвижда дострояване на 2 етажа, тотално разрушаване на фасадата и заменянето й с огромна арка на портала, кулички и статуйки - все характерни черти на грандоманската, селскорасла мутроархитектура, с която вече бяха нацвъкани черноморските курорти и други места в центъра на София.

Авторката на материала Яна Бодурова върху цели две страници ни убеждава как негодуванието на тъпото общество и архитекти е предизвикано от неспособността им да разберат намеренията на добрия инвеститор. За акценти се използват думички като какофония и САБотаж. Работата била там, че архитектурен проект всъщност още нямало, че разтъбените пред медиите намерения били просто идеи...

Дрън-дрън! Как точно се става инвеститор първи клас и се пресмята, че вложените пари ще са 82 млн. лева без проект? Че аз за да си ремонтирам банята е нужен проект - това - тук, това - там, такива и такива плочки, толкова пари... а за огромна сграда като грандхотела още нямало?

"Стана ми ужасно мъчно след всичко, което се изписа за мен и идеята ми, защото в нея съм вложил цялата си душа" казва автора на недомислицата арх. Павел Иванов. Аха, вложил си сърцето си в една "скица"? Мале, дано не ти дадат да правиш "истинския" проект, че ще получиш инфаркт!

Истината, която прозира като кокоша курешка под оризова хартия, е че в Балкантурист са разчитали да се случи това, което се случи на историческата вятърна мелница в Несебър, варварски вградена в хотел - има мелница - има проблем, няма мелница - няма паметник на културата и няма проблем. Но острата реакция и осъзнаването, че няма начин проекта да мине в този си вид са ги накарали да дадат на заден ход.
И статията в Капитал е идеалния инструмент да си измият ръцете, нали, Яна?

Мутробарокът стъпва и на "Царя"?

публикация на city-market, 9-15 ноември 2007

Емблематичната сграда на стара София (от малкото оцелели през последното десетилетие) - гранд-хотелът “България”, ще става търговски и офисцентър от суперкласа, поредният в столицата. Това изненадващо обявиха собствениците му от “Барлкантурист хотелс енд ресорсиз” - наследници на “Мултигруп”. Инвеститор е “Би Ти Дивелопмънтс сървисиз”- един ог гигантите в управлението на активи, имоти, курорти и хотели, също брънка от Мулти. Той обеща да вложи в осъществяването на проекта 82 млн. лв. и не обели и дума, че карето между “Аксаков”, “Царя”, “Бенковски” и “Дякон Игнатий” е архитектурен паметник.

останалото виж на
http://city-market.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2630&Itemid=567

Прес клуб — по радиото

В БНР, програма Христо Ботев имаше предаване по темата — Арт ефир четвъртък, 12:30 с арх. Г. Угринов /НИПК/, арх. Лило Попов /САБ/ и арх. Валентина Върбанова /ОП "Стара София"/.

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите по отношение СКАНДАЛА с комплекс "България". За пореден път и Главен архитект на София и Директор на Националния институт за паметници на културата недвусмислено заявиха, че проекта на "БТ Девелопмънт Сервисиз" на местото на паметника на културата е невъзможен. Представителят на Държавната агенция за инвестиции господин Нинов направи крачка назад, казвайки, че даденият от тях Сертификат е само начало за нещо голямо, което инвеститора сам трябва да довърши. Аз лично веднага си представих огромната зееща дупка в началото на бул. "Цар Освободител" след събарянето на комплекс "България" и след изчерпването на дадената от ДАИ финансова помощ.

Въпросът е съвсем друг. При така ясно изразеното мнение на институции, общество и медии - докога инвеститорът БТДС ще заема позицията на щрауса, заровил дълбоко главата си в подземията на комплксе, където уж щял да строи паркинги? Време е да се яви в публичното пространство и най-после да признае, че е поел много погрешен път. Тази коректност я дължи на града, на софиянци, на туристи, на професионалисти.

Другият важен въпрос е- какви са точно рамките на това странно публично-частно партньорство по отношение на зала "България"? Тя е държавна собственост в лицето на Министерството на културата. Редно е Министъра на културата да излезе с изявление какво по-точно става? Едно партньорство е винаги двустранно. Той е длъжен да знае в конкретния случай кое е законно и кое не.

Ако госпожа Сандалска прочете поместеното в този блог отворено писмо, адресирано лично до нея - може би ще се престраши и ще се появи най-накрая в светлините на прожекторите. Отново въпросът е какво има да ни каже. Обясненията за уникалността на проекта вече сме ги чували.

Тя трябва да стане ясно, че дотук намеренията на инвеститора попадат под наказателния кодекс. Това определено тях ни най-малко не ги тревожи.

Валентина Върбанова, архитект

Прес клуб — как ни отразяват, телевизионни предавания

1. В събота, 17 ноември, ще се проведе дискусия по скандала Гранд България в предаването Вижте кой, Канал1, 19ч.

Тук може да изпращате въпроси и мнения:

Българска национална телевизия

гр. София 1000
ул. "Сан Стефано" 29
за екипа на "Вижте кой"

телефон: 943 60 44 и 814 25 02;
e-mail: vijtekoi@bnt.bg

2. И да ви подсетя — същият проблем ще бъде разглеждан в предаването Реално с Иван Бедров по bTV, в неделя, 18 ноември, от 10,30 ч.

Въпроси и мнения пращайте тук:

bTV,
Национален Дворец на Културата, пл. "България", ет. 11, София 1463,
за Реално с Иван Бедров

realno@btv.bg

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

Зала България

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

на вниманието на госпожа Недялка Сандалска
Изпълнителен директор

в отговор на обръщение към медиите от 14 ноември 2007 г., 17 37
на инвеститора на Проект “Гранд България”


Уважаеми инвеститори,
Уважаеми сънародници, без значение дали живеете в София или извън България (виж петиция )

На 26 октомври 2007 българската общественост научи чрез медиите, че инвеститорът “БТ Девелопмънт Сервисиз” е получил от Държавната агенция за инвестиции (ДАИ) Сертификат 1-ви клас и финансова помощ от 74, 5 милиона лева за реализирането в три годишен срок на инвестиционен проект, наречен “Мултифункционален търговски център „Гранд България”. Кандидатът, вписан под № А-72/04.09.2007 в списъка на сертифицираните обекти, е “Гранд хотел България” АД, София. По-нататък в медиите бе разяснено колко красив и уникален е този проект. Видяхме и образ на бъдещото архитектурно произведение.

На 14 ноември 2007 българската общественост, следяща вече с повишено внимание случая, научи от разпространеното по медиите изявление на инвеститора, че няма вече да се строи на това място - в началото на историческото направление бул. “Цар Освободител”, търговски център, а културен и делови център.

Уважаеми инвеститори,
бихме искали да Ви обърнем внимание, че:

Веднъж получили сертификат от ДАИ, Вие сте поели задължението да реализирате точно този проект, който сте заявили пред нея, т. е. ново строителство на мястото на комплекс “България” - паметника на културата. Несъстоятелно е Вашето твърдение, че няма проект, защото Агенцията не би могла да отпусне държавни средства без съответни проектни книжа. Вие не бихте могли да се откажете от първоначалната си идея и едновременно с това да получите финансирането от ДАИ.

За Ваша зла участ, обектът на кандидатстване е паметник на културата от национално значение, разположен в най-представителната част на София. Вследствие на този факт, каква функция, какъв оригинален план, каква естетика ще му придадете – не диктувате Вие, а институциите, отговорни за опазването на паметниците на културата в Р. България.

Не става въпрос за “културната стойност на Проект "Гранд България”, както Вие се изразявате в обръщението си към медиите, а за културно-историческата стойност на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” като цялостен обект на опазване. След неговото обявяване в ДВ бр. 40/1978 г. като паметник на културата с категория “национално значение”, веднъж завинаги неговата стойност е определена и не подлежи на свободно тълкувание кой какво иска да направи с него.

В действителност, чрез Вашия проект, предложен на ДАИ, Вие събаряте паметника на културата, за да изградите Вашия мултифункционален търговски център „Гранд България”. Ние ще се въздържаме да наричаме проекта Ви мол, след като това Ви смущава. Отказът Ви от подобна формулировка, обаче, с нищо не променя типологията на Вашите инвестиционни намерения.

Непростима е проявената от Вас неадекватност към юридическата защита на “Комплекс България” и неговата среда като обект на културното наследство. Известно ни е, че сте били подробно запознати с нея от отговорните инстанции и би следвало да я спазвате. Вашите голи изявления за съблюдаване на нормативната уредба в бъдеще не са достатъчни.

ОЧАКВАМЕ ОТ ВАС ОТГОВОР НА ОСНОВНИЯ ВЪПРОС:
КАК СМЯТАТЕ ДА СЪВМЕСТИТЕ ДВАТА ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ КАЗУСА:

1. Реализацията на заявения пред ДАИ Проект “Мултифункционален търговски център „Гранд България” за ново строителство на мястото на паметника

и

2. Опазване на паметник на културата, съгласно Българското законодателство.

За нас е важно да научим каква е реакцията на Държавната агенция за инвестиции след като тя вече знае, че сертифицираният от нея проект е принципно неизпълним за паметник на културата без да се погазят множеството български закони и международни конвенции.

И ОЩЕ:
Не е уместно да твърдите, че ще реставрирате паметника на културата, когато Вашите инвестиционни амбиции са драстично различни.

Близо 5000 души са се подписали в защита на съхраняването на Комплекс „България” в неговия автентичен вид. И днес Комплекс „България” притежава актуалните качества на един модерен мултифункционален организъм. Нужно е само след продължителното занемаряване да възвърнете някогашния му блясък.

Следователно, единственото разумно решение е да вложите средствата си наистина в реставрация, а не в преустройства и реконструкции. А за нови търговски-, културни- и бизнес- центрове инвестирайте и стройте по западната ос на бул. “Тодор Александров”, където нашето време ще остави своята следа в историята.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ
ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ

Вестник Дневник — Защо сме против разрушаването на България

от Проф. д-р арх. Тодор БУЛЕВ
Защо сме против разрушаването на "България"

Преди около две седмици няколко централни всекидневника отделиха значително място на една очевидно важна новина: заявените публично инвестиционни намерения на фирма BT Development Services по отношение на комплекса "България" - хотел, кафе-сладкарница, бирхале, лятна градина, концертни зали, намиращ се на "пъпа" на София, на бул. "Цар Освободител", до площад "Ал. Батенберг".

Вестниците, особено "Труд" и "24 часа", се постараха да гарнират своите информации с по-дискретни или по-директни, но като цяло хвалебствени коментари. А ето и същността на инвестиционното намерение, така както то беше разказано и щедро онагледено: касае се за разрушаването на хотел "България" и построяването на негово място на значително по-голям, твърде различен по архитектурен характер, с друго съдържание (например с развита търговска част) обект. "Черешката на тортата" е, че това инвестиционно намерение (а не одобрен по законов път инвестиционен проект) е оценено (по какъв начин?) на стойност 82 млн. лв. и е удостоено (Как? На каква основа?) с лиценз за инвестиция първи клас - нещо, което вероятно се очаква да ни респектира, ако не и да ни просълзи от умиление.

Чети нататък в Дневник.

Прес клуб — как ни отразяват

Гледайте в неделя Реално с Иван Бедров от 10,30— въпросът ще бъде обсъждан в национален ефир!

Снощи по Канал 1 казаха за нашата подписка.

Днес излезе мой материал във вестник Дума. Специални благодарности на БСМ и вестник Дума за гражданската им позиция (И на господин И, който ми съдейства).

Инвеститорите в проекта Гранд България наужким дадоха заден ход

Собствениците на Гранд хотел „България” — „Би Ти Девелопмент Сървисиз”, разпространиха съобщение до медиите (източник — citybuild.bg).

То е по повод реконструкцията на емблематичния хотел, предизвикала остри критики сред архитектурната гилдия.

Бихме искали да уверим всички, които се вълнуват за бъдещето на сградата на Гранд хотел „България”, че ще спазим стриктно съществуващата нормативна уредба и ще съхраним във възможно най-голяма степен не само духа, но и архитектурния облик на съществуващата сграда, заявяват инвеститорите.

Проектът за реконструкция на Гранд хотел „България” е в съвсем начална фаза. Това е проект за културен и делови център и според никакви професионални стандарти не може да бъде сравняван с МОЛ.

Търговската площ, която сме предвидили, е еднаква по размер със съществуващата в момента. В нейните рамки ще бъдат запазени и реставрирани най-важните исторически и културни забележителности на хотела – кафе-сладкарницата, овалното стълбище, Червения салон и ресторанта-градина, обясняват от компанията.

Не съществува никаква опасност за концертна зала „България”. Проект „Гранд България” е напълно самостоятелен и под никаква форма не засяга целостта и функциите на националната концертна зала.

Дори нещо повече, ние сме готови да финансираме належащите ремонти и подобрения на залата в рамките на публично-частно партньорство с нейните стопани. Също така ще възстановим оригиналния план на архитектите на комплекса – арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов, да има още един представителен вход към зала „България” откъм бул. „Цар Освободител”, както е съществувал от построяването на сградата през 30-те години на миналия век до 1957 г., обещават от „Би Ти Девелопмент Сървисиз” ЕАД.

Проектът цели запазването на естетиката на сградата в контекста на заобикалящия архитектурен ансамбъл. За нас културната стойност на проекта „Гранд България” стои над всичко и в този смисъл всички обвинения, тиражирани в медийното пространство, са напълно неоснователни и подвеждащи, категорични са инвеститорите.

Притесняват ме следните пасажи от писмото:
— Това е проект за културен и делови център — Нали става дума за хотел?! Как хотелът се превръща в делови център? Да не би да става дума за унищожаване на вътрешните обеми?
— Проектът за реконструкция — а не проект за реставрация!
— Също така не виждам отказ от публикуваните скици, нито пък за етажността, промяна на фасадите и прочее!
— Ресторантът градина — как ще получим гаранции, че ще си остане ГРАДИНА?
— И НАЙ-ВЕЧЕ: НЕ СЕ ПРИЗНАВА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ПЪРВИЯ ПРОЕКТ, колкото и в начален етап да е той! На практика, по никакъв начин "инвеститорът" не показва че се отказва от принципните положение в чудовищното си проектче.

Извод: Писмото е хвърляне на прах в очите на обществеността. Не позволявайте на подписката да спре! Ако багерите тръгнат утре, запиши се за бюлетина, за да разбереш!

Ето защо, докато инвеститорът не обяви в прав текст, че за хотела, хотелската градина и зала България не се предвижда друго освен РЕСТАВРАЦИЯ, протестите ще продължат!

Владимир Гаджев — Простотията с хотел България

Простотията с хотел “България”

Казват, че София е единственият ничий град у нас. За по-старите софиянци картината е още по-мрачна, защото градската среда вече е напълно компрометирана от агресивното ново строителство и парвенюшкото незачитане на исторически сложилите се традиции, знаковите сгради и обществената памет. Поредният подобен случай, който мина метър покрай вниманието на кандидат кметовете, включително и на новия/стар софийски кмет, е с хотел “България”..... (продължение)

Остатъкът от отличния материал на Владимир Гаджев - в Е-вестник

Арх. Угринов — Молът ще тръгне само ако ни закрият

.

Арх. Георги Угринов

(източник — вестник Стандарт, 6 ноември 2007 г.)

шеф на Националния институт за паметниците на културата

---

— Г-н Угринов, как ще коментирате идеята за преустройството на грандхотел „България“?
— Всичко зависи от проекта. Но това, което видях, е пълно безобразие. А това е не само паметник на културата, а една от най-стойностните сгради от 30-те години на миналия век.
— Инвеститорите обаче твърдят, че нищо няма да променят. Фасадата ще се запази, но вътре ще се превърне в мол.
— При мен няма абсолютно нищо внесено. Но от снимките, които се тиражират, се вижда, че не само функцията е притеснителна. Унищожава се сграда — паметник на културата, и се вдига нещо друго на нейно място.
— Значи вас до днес никой не ви е потърсил?
— Абсолютно никой. При нас няма никаква инициатива, нито работен проект, нищо.
— А вие имате ли административната власт да блокирате проекта на стойност 82 млн. лева?
— По закон той трябва да мине през Института за паметниците на културата.
— Архитектите на собственика разкриха, че пълна промяна няма да има. А по-скоро префасониране в стил съвременен класицизъм.
— Какъв класицизъм!? Всеки може да си говори празни приказки и глупости. Най-лошото според мен е отношението, че този проект се представя като вече разрешен.
— Вас могат ли да ви прескочат?
— В България всичко може. И не е за първи път да ни прескачат. Опитвали сме много пъти да спрем незаконното строителство, което районните кметове разрешават. Но после по веригата всички инстанции, които отговарят за това, си затварят очите.
— Посочете един пример?
— За столицата — голяма част от преустройствата на партерни етажи с магазини и огромни реклами, които са безобразно направени, създават абсолютен хаос. По-голямата част са незаконни, защото не са съгласувани с Института за паметниците на културата. В много случаи сме пускали сигнали до прокуратурата, но до ден днешен не сме видели поне едно нещо, което да е било съборено после. В същото време ни съкращават.
— Това умишлено ли е?
— Това е 100% сигурно. Всяко правителство, което дойде на власт, ни реже с по 2—3 бройки, въпреки че сме под критичния минимум. Имаме толкова много работа и сега ако и това правителство ни удари, ще изчезнем като институция. Докато съществуваме обаче, никога няма да си сложим подписа за безценни сгради като хотел „България“.

Интервюто взе: Любомир Старидолски

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ СРЕЩУ ПОСЕГАТЕЛСТВОТО над ГРАНД-ХОТЕЛ и КОНЦЕРТНА ЗАЛА “БЪЛГАРИЯ”, СОФИЯ

за спасяване на съществуващия комплекс от Гранд хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала "България" на бул. "Цар "Освободител"
№ 4 в София от осъществяване на инвестиционното намерение на БТДС за надстрояването и превръщането му в комплекс „Гранд България”

До Кмета на София
До Министъра на културата
До Националния съвет за опазване недвижимите паметници на културата
До Министъра на регионалното развитие и благоустройството
До Председателя на Народното събрание на РБългария

До Дипломатическите мисии, пребиваващи в РБългария
До чуждестранните културни центрове в РБългария:
Британски Съвет, Френски културен институт,
Гьоте институт, Институт “Сервантес”

С искане за подкрепа от Международните централи на ДОКОМОМО Интернешънъл, ИКОМОС към ЮНЕСКО

Уважаеми Дами и Господа,
През последните години София загуби редица паметници на културата. Причините - не паднали бомби, а безпринципно и комерсиално поведение на съгласувателните институции. Загубихме Старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, Античния театър и много други. Сега обаче се посяга към една от емблематичните сгради на София от периода на Модернизма — Комплекс “България”. Ако в София има запазен ансамбъл от представителни исторически сгради — това е бул. “Цар Освободител”. Точно там “БТ Девелопмънт сървисиз” възнамерява да изгради нов комплекс от търговски обекти, офиси и апартаменти без респект към съществуващия паметник на културата от национално значение.
Комплексът на Гранд-хотел с концертна зала "България" и вътрешната градина е изграден след конкурс от 1932 г. за доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество, заемаща ъгъла на бул. "Цар Освободител" и ул. "Г. Бенковски". Проектът на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов печели първа премия, защото успява не само да удовлетвори най-точно функционалната програма на един парцел с твърде сложна конфигурация, но съчетава най-сполучливо и майсторски новата сграда със съществуващия сецесионов шедьовър на Чиновническото застрахователно дружество по проект на корифеите на родната архитектура Георги Фингов, Никола Юруков и Димо Ничев. Куполът на това здание отдавна се е превърнал в знаков елемент от силуета на историческия център на София. Новопредлаганият "Гранд България" (всъщност без хотел, а с търговска, офис- и жилищна функция) от арх. Павел Иванов, се стреми да засенчи по детайл съседната сграда, да надскочи и смачка нейния символен купол като надхвърля драстично височината на съществуващата застройка.
Това вопиющо пренебрежение към миналото и даденостите на средата (ансамбловост, височина, силует по бул. "Цар Освободител", атмосфера и художествен стил, архитектурен детайл) е характерно за властващата днес парвенющина, която не се свени да лъже нагло, че ще запази естетиката на Гранд-хотел "България", като я модернизира и адаптира към стила на съвременния град. Обещанията за реставрация на автентичния образ са откровена манипулация. Един знаков комплекс, чиято сладкарница и концертна зала са били винаги фокус на столичния елит, един паметник на културата от национално значение ще бъде разрушен, за да се изгради на негово място по-голям търговски и офис център.
Търговците отдавна се разпореждат в храма на културните паметници у нас.
При такава крещяща липса на разбиране за стила на модернизма, за приемственост и за съвременност, каквито демонстрира проектът "Гранд България", и при перспективата откровен кич да доминира физически и духовно над булевард "Цар Освободител", ние се противопоставяме единодушно на описаното инвестиционно намерение и задаваме следните въпроси:
Съгласуван ли е проектът “Гранд България” от Националния институт за паметници на културата преди Българската агенция за инвестиции да вземе решение да му даде сертификат за Инвеститор Първи Клас ?
Съгласувана ли е идеята за “Гранд България” от Националния институт за паметници на културата преди да се разгласява в медиите ?
Ще допусне ли Главният архитект на София това непрофесионално архитектурно решение в историческия център на града в нарушение на нормативите и методологията за опазване на паметниците на културата?!

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
ДА СПРЕМ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ТОЗИ КОЩУНСТВЕН ЗАМИСЪЛ !
ДА СПРЕМ ВАНДАЛСКОТО ПОСЕГАТЕЛСТВО ВЪРХУ ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ !

ДА СПАСИМ АРХИТЕКТУРАТА на Гранд-хотел и концертна зала “БЪЛГАРИЯ” на бул. “Цар Освободител” в София!

— За контакти: protect_heritage@abv.bg

— Участвай в онлайн подписката.

— Ако багерите тръгнат утре, може да ни потрябва СПЕШНО твоята помощ. Ето защо те молим да се абонираш се за електронния бюлетин на инициативата. Как става това —

1. Изпрати празен email на адрес sofiazanas-subscribe@bgug.org
2. Ще получиш съобщение за потвърждение в email-a, който си посочил/а за контакт
3. Кликни на линка за потвърждение, който ще откриеш в получената от системата електронна поща (другия вариант е да натиснеш Reply и да го изпратиш обратно на адреса от който сте го получили, без промяна).
4. Получаваш електронна поща със subject: Welcome to the "Sofiazanas" mailing list — Готово, записан/а си. Очаквай новини.

Ако в разумен срок след изпълняването на 3. не получиш съобщението от 4., остави коментар към този пост, за да ти помогнем с регистрацията.

За съжаление, по чисто технологични причини се налага да се запишеш два пъти — и в подписката, и в бюлтина.

Историята на комплекс България

Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура

(материалът е взет от stroitelstvo.bg)

Комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и зала “България” на бул. “Цар Освободител” 4, София (кв. 482, пл. сн. № 8) е построен през 1934-1937 г. след проведен през 1932 г. конкурс за изграждането на Доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество (разположено в съседство на ъгъла на бул. “Цар Освободител” 6 и ул. “Г. Бенковски” 3, днес Банка ДЗИ АД).

Реализацията на първопремирания проект от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов е едно от най-високите постижения на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в България. Умението на авторите да впишат няколко функции в общо застрояване на парцел със сложна конфигурация между бул. “Цар Освободител”, ул. “Аксаков” и ул. “Г. Бенковски” в историческия център на София с висока концентрация на обекти на културното наследство е пример за голямо професионално майсторство. Също толкова умело е намерен и пластичният образ — органичното вписване между две съществуващи сгради по южния фронт на бул. “Цар Освободител” — като единен силует, обединен от общ корниз и като фасадна разработка. Много хармонично е модерното асиметрично съчетание на разнообразни елементи в главната фасада, като големите прозоречни витрини без шпроси на сладкарницата, обединяващи височините на партера и мецанина; еркерът на Червения салон с елегантна овална форма над главния вход; ясно изрязаният, но спокоен ритъм на хоризонталните редове от прозорци в горните етажи, спрегнати с етажните височини в съседната сграда на Чиновническото застрахователно дружество.

И до днес знакови за столичния елит места с някога неповторима атмосфера остават ресторантът - с експресивната трираменна стълба между партерното ниво и галерията, кафе-сладкарницата — широко отворена към бул. “Цар Освободител”, Червеният салон, Бирхалето, Градината. При нужда, отделните части на комплекса в партера и мецанина са могли да се обединят в единно пространство чрез множество сгъваеми и плъзгащи се врати.

Впечатляващи са и техническите нововъведения - огромният кръгъл отваряем оберлихт в ресторанта, падащите прозоречни витрини в сладкарницата, чудесната акустика на голямата концертна зала, постигната благодарение на добре оразмерената форма и ламперии.

Концертната зала е възстановена от поражения при бомбардировките (1943-44) в периода 1946-48 г. и обновена от “Серафимов архитекти”, ок. 2002-03.

През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” е обявен за архитектурен паметник на културата от “национално значение ” (ДВ бр.40/1978). Тази висока категория утвърждава законово историческата и обществена значимост на обекта и налага строг режим на неговото опазване, който следва да се контролира както от Министерство на културата чрез неговите поделения — НИПК и НСОНПК, така и от специализираните структури на Столична община и Кмета на София.

За илюстрация на комплекса “България” е приложена снимка от входа на гранд-хотел “България” — като част от изложбата на българската архитектура, съставена от български екип, финансирана и организирана от Vienna Insurance Group и представена при интензивен интерес в галерията Ringturm във Виена, Австрия в периода 4.10.-9.11.2007 г. под заглавие Architektonische Fragmente: Bulgarien/ Архитектурни фрагменти: България, Wien (2007).

архитект СТАНЧО БЕЛКОВСКИ (1891-1962)

Роден в семейство на учители; завършва военно училище в София (1940). Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1910-20) като прекъсва за участие във войните (1912-18). Дипломира се със специално отличие “Ад Астра”. Работи в частното бюро на арх. Иван Васильов в София (1920-24) и самостоятелно (1925-27). От 1928 г. с арх. Иван Данчов открива частно бюро, което проектира множество частни и държавни обекти и печели редица конкурси до началото на Втората световна война. Едновременно с останалите си дейности проектира и строи самостоятелно (1939-46). Избран за професор при създаването на Архитектурен факултет при Политехниката в София (1943) и основател на катедра в Държавната политехника (след 1947 г. катедра “Обществени сгради”, ИСИ ). Втори по ред и пръв изборен Ректор на ВТУ София (1944-45). Лауреат на Димитровска награда — ІІ ст. за възстановяването слид войната на Концертна зала “България” и Кино-театър “Балкан”, и строителството на Телефонната палата в София (1950). Декан на Архитектурния факултет (1959-61), член-кореспондент на БАН (1961). Директор на ИГА — БАН (1961-62).

По-важни творби на С. Белковски (в София): “Алианс Франсез”, пл. “Славейков”; Къща на Мушанов, ул. “Московска” 47 (1922-25; разрушена при строителството на апартаментен хотел с имитация на бившата сграда, проект — А.Д.А. ООД, 2005-07); Фондова борса, пл. “Гарибалди” (1936-39, днес седалище на КТ "Подкрепа"); Доходна сграда, ул. “Съборна” 1 (1938-40); Централна Телефонна и телеграфна палата, бул. “Гурко” (1939-46); Физико-математически факултет към СУ (1941-51).

Публикации на С. Белковски: Архитектурна дейност 1922-1942, С., (1943); (със С. Драганов и Г. Апостолов), Проблеми на типовото проектиране и масовото строителство на читалищни сгради, С., (1960).

архитект ИВАН ДАНЧОВ (1893-1972)

Следва архитектура в Политехниката в Берлин Шарлотенбург, Германия (1911-22) с прекъсване зь участие във войните 1912-18 г. Началник бюро в Главна Дирекция на БДЖ в София (1922-25). Технически ръководител при реконструкцията на Народния театър в София (1925-27) и при строежа на паметника на връх Столетов (1926-34). Работи с арх. С. Белковски (1928-39) и самостоятелно (1940-44). Организира катедра по промишлени и селскостопански сгради към Архитектурния факултет на Държавната Политехника, София (1946-48) и към Държавен университет Варна (1948-51). Пръв директор на ЦАПО / “Главпроект”, София (1948-52). Ръководи колектив в конкурса за центъра на гр. София (І-ва премия за Министерство на електрификацията и хотел “Балкан”, 1952-54). Професор-ръководител на катедра “Промишлени и селскостопански сгради”. Ръководител на ателие Nо. 8 в ЦАПО (1954).

Кавалер на: Орден за храброст и военни заслуги - Iст.; Народен орден за военни заслуги; Възпоменателен съветски орден - за участие във Втората световна война, “Народен орден на труда” — златен. Димитровска награда — ІІ ст за строителството на мавзолея на Г. Димитров (1951).

Самостоятелни творби на И. Данчов: Държавна митница, София (1922-25); Вагонна фабрика, Дряново. Общинска кланица с месопреработвателен цех, Габрово. Текстилна фабрика “България”, София. Механотехникум при летище "Марино поле", Карловско (1925-27); Болница, София (Ендокринология към МА, 1931-33; днес частна клиника "Сердика"); Частни жилищни, канторски сгради и вили в околностите на София (1940-44); Мавзолей на Г. Димитров, София (с Г. Овчаров, Р. Рибаров, 1949-51). Министерство на електрификацията (Президентство), София (с колектив, 1952-54).

Публикации на И. Данчов:
“Благоустройството на София”, СпБИАД, 11 (1929); (с П. Марковски), Промишлени сгради, С., (1953).

Съвместни творби на арх. С. Белковски и арх. Ив. Данчов:
Комплекс миньорски жилища “Твърди ливади” Перник (1925-30); Централна телефонна палата, В. Търново (1930); Германско училище в София (1931-32, днес Държавна Консерватория) и в Бургас (1933-34); Кинотеатър “Балкан” и семеен хотел "Балкан-живот", София (1935-37, днес - Младежки театър, реконструкция - арх. Р. Табаков, 2003-06).

Извори: Стоянов, Б., Съвременна архитектура, С., (1977); Архитектурата в България 1878-1944 г., С., (1978): 135-161; Българската архитектура през вековете (Сб.; Ред.: А. Обретенов), С., (1982): 209-233; Стоилова, Л., “Архитектурата между двете световни войни”, София — 120 години столица. Юбилеен сборник, С., (2000): 498-507; Stoilova, L., “Belkovski, Stancho- Danchov, Ivan”, Dizionario dell’Architettura Moderna del XX Secolo, Vol. I, Torino-London, (2000): 209; Цонев, М., Дейци на Българското инженерно-архитектно дружество 1893-1949, С., (2001): 64-65.

Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова