ПETИЦИЯ за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София

ДО
Председателя на Министерския съвет на Р България – Генерал Бойко Борисов,

Министъра на Регионалното развитие и благоустройството на Р България – инж. Росен Плевнелиев,

Министъра на културата на Р България – Вежди Рашидов,

Председателя на Столичния общински съвет – Андрей Иванов,

Главния архитект на София – арх. Петър Диков,

Председателя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите към НС на Р България – Даниела Петрова

Председателя на УС на БНК на ИКОМОС – доц. Сефан Белишки,

Председателя на САБ – арх. Спиридон Ганев,

Председателя на КАБ – арх. Петко Йовчев,

Председателя на СБХ – Ивайло Мирчев,

Председателя на Съюза на ландшафтните архитекти – ланд. арх. Ганчо Бакалов

ПETИЦИЯ за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София,
УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А'

(обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение, ДВ бр. 40/1978 г.)

Първият собственик и автор на забележителната сграда - Георги Фингов, е архитект от национален ранг, а творбите му не отстъпват по майсторство и актуалност на редица образци на европейския сецесион. Образован e във Виена (1893-98), когато там се основава дружеството «Сецесион» (1897), сътрудничил на видните австрийски архитекти Карл Кьониг и Карл Майредер по проекти за центъра на Виена, съосновател на дружеството "Съвременно изкуство" (1903) в България.

Арх. Георги Фингов е един от патриарсите на българската архитектура.

Той е автор – самостоятелно или в колективи, на едни от най-ярките архитектурни образци от началото на ХХ в. в страната като преустроения манастир “Св. Димитър” в Евксиноград, Митницата в Бургас, повечето ловни хижи на Княз Фердинанд, евангелската църква в Пловдив, читалището в Свищов, вилите на Димитър Станчов и ген. Сава Вуйчев във Варна; както и на огромен брой емблематични сгради в София - къщите на Лaос Функ, на Вера Дренкова (дн. легация на Р Гърция), на ген. Кирил Ботйов, на ген. Христо Савов, на Аврам Чалоьовски и Георги Губиделников; на десет централни столични училища; на сградите на Търговско-индустриалната камара (дн. СИ Банк), на банките Софийска (дн. ДСК) и Търговска (дн. Корпоративна), на застрахователните дружества «Феникс» (дн. Агенция по заетостта) и «Орел» (дн. Районна общ. “Триадица”), на Търговския дом и мн. др.

В някогашния елегантен дом на "Шипка" 38, който Фингов строи през 1907 г. за семейството си, се събират радетелите за нов стил в изкуството – едни от най-ярките български архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели. Оформлението на интериорите е манифест на тяхното верую. Входът на къщата е маркиран от впечатляващата стилизирана каменна женска глава от скулптора Андрей Николов – възпитаник на Антонен Мерсие в École des Beaux-Arts, Париж, впоследствие член на управителния съвет на международната асоциация на художниците в Рим.

През 1913 г. къщата е продадена на Петко Теодоров – минен инженер, за кратко кмет на София и брат на министъра на финансите Теодор Теодоров. След Втората световна война наследниците - Мария и Анка П. Теодорови, отстояват мъчително трудно цялостта на сградата в условията на масово одържавяване на едрата градска собственост и зрял социализъм, когато първите два етажа са използвани последователно за детска градина и офиси на Националния институт за паметници на културата.

След 1989 г. Мария Теодорова реституира къщата и завещава срещу ангажимент за реставриране на имота след смъртта й (1995) по един етаж на сина на Симеон Сакскобургготски – Кубрат, на фондация "България" – Яков Джераси, и на адвоката по делото за реституцията. Скоро след това наследницата по линия на Т. Теодоров – Надежда Т., оспорва завещанието и продава придобития имот на фирмата "Бългериън констракшън хаус".

Новият собственик планира максимално уплътняване на обширния двор: “Този проект е единствената възможност за ново строителство в престижния квартал "Докторска градина" в сърцето на столицата. Живот в лукс и разкош в центъра на София… Очаквайте скоро предложение за закупуване на апартаменти.” – рекламира той бъдещата “Резиденция Шипка” в интернет още през 2007 г.

Макар ценността на сградата далеч да надхвърля ограниченията на локалното, тя е обявена за паметник на културата с категория “местно значение” (по стария Закон за паметниците на културата и музеите). Според много авторитети това е достатъчно юридическо основание тя да се запази от посегателства и неправомерни действия, нарушаващи цялостта и автентичния й образ, и съгласно действащия от 10.04.2009 г. Закон за културното наследство.

Уви - не. Още през 2008 г. в навечерието на зимата в покрива е отворена голяма дупка, мазилките по фасадите са докарани до окаяно състояние, интериорите са разграбени.

Столична община изисква собственикът на къщата да предприеме незабавен ремонт на компрометираната част от покрива (заповед РД-20-12/30.01.2009 на основание чл. 195 (1), (5) и чл. 196 (3), (5), (6) от Закона за устройство на територията) и предизвиква цялостен оглед на сградата, чиито констатации за значителни изменения и повреди, застрашаващи целостта на паметника на културата биха предизвикали изготвяне на проект за консервация и реставрация, подлежащ на съгласуване от тогавашния НИПК. Контролът по изпълнението е възложен на арх. Петър Духлински, началник на отдел "Оперативни дейности", дирекция "Контрол по строителството", Столична община [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=689539].Резултатите от проверката не са оповестени.

Но апетитите не секват. През август 2009 г. доста амбициозно инвестиционно намерение за надстрояване с 3 етажа и допълване с 5-етажен обем от изток е внесено в ДАГ на СО и обявено в районната община в разгара на летния сезон - съобщава инж. Маргарита Гутева, кмет на район "Средец" [интервю, в-к „24 часа”, 21.8.2009, http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=4&leftmenu=1&act=3&f1=2009&f2=08].

Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на съответния имот – подземен паркинг, стъпаловидно надстрояване на къщата с три етажа към ул. “Шипка” и пристрояване на 5-етажен обем в двора на имота от изток към ул. “В. Априлов” е възложено на Студио за архитектура, интериор и дизайн. Според проекта няколко почти вековни дървета в градината са обречени, а шедьовърът на Фингов е задушен от новите обеми - жертват се характерни стилистични особености: покривът и запомнящия се силует; чаровният кръгъл дървен еркер на изток потъва в дълбока ниша, задушава се интимното въздействие. Нарушават се характера на застройката, силуета по ул. "Шипка", атмосферата на квартала в местността "Центъра", зона 'А' около кръстовището на ул. «Шипка» и «В. Априлов»; новият обем надвишава с два етажа насрещното училище "В. Априлов" (арх. Г. Фингов, Н. Юруков, Д. Ничев, 1911). Налице е крещяща липса на респект към къщата - културна ценност и образец на стила сецесион, някога център на артистични срещи и вдъхновяващи дискусии. Къщата на Фингов е пред реална опасност от сериозно нарушаване на нейната цялост и видима загуба на автентичния й вид.

Въпросните проекти са преминали безпрепятствено по етапния ред: - още през м. май 2009 г. са съгласувани лично от директора на НИОНКЦ (Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности) – арх. Георги Угринов; - внесени са в Дирекция "Архитектура и градоустройство" към Столична община; - препратени са за обявяване в район "Средец" на 05.09.2009; - отново са върнати за разглеждане в ДАГ в края на м. септември 2009.

Ако това предложение се реализира, ще се унищожи един емблематичен образец на сецесиона в българската архитектура; - ще се накърни архитектурната и културната памет на града; - ще се потъпче волята на последната пряка собственица на сградата.

За пореден път ще се наруши драстично респектът към културните ценности в столицата - една скандална практика за всяка цивилизована държава, тон на която се подава от институцията, призвана да опазва културната памет на България - НИОНКЦ.

Това е именно ситуацията, квалифицирана според степента на застрашеност на недвижимите културни ценности като "реална опасност oт нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради: ... видима загуба на автентичния вид" от Закона за културното наследство (Глава IV - МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, Чл. 49. (2в).

Дълбока тайна е как директорът на НИОНКЦ - арх. Г. Угринов, е все още на този пост, при допуснатите драстични нарушения на Закона за културното наследство (ЗКН - Глава V. ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО). Съгласуваните с неговия подпис проекти за къщата на Фингов (УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А') не съблюдават клаузите за териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство в тази част от ОУП на София и актуалното му изменение като защитена територия на групова недвижима културна ценност (с режим Ткин-1в).

Според ЗКН - Чл. 80(4), НИОНКЦ не би следвало да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване и управление на недвижимите културни ценности. За територията, в която е въпросният имот, следва да има разработени режими, специфични правила и нормативи [Чл. 78 (т. 1 и 3), Чл. 81, ЗКН].

Съгласно ЗУТ, Глава ІІІ - УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ, Раздел I. Общи изисквания към устройството на териториите, Чл. 13 (6). За територии или части от тях, подлежащи на културно-историческа защита, създаването на специфични правила и нормативи към общите и подробните устройствени планове е задължително. Те се приемат от Националния експертен съвет към МРРБ, в състава на който се включват представители на НИОНКЦ (респективно на Министерство на културата) и съответно се сезират със заповед на Министъра на РРБ. Заповедта е задължителна за общинските органи и не подлежи на обжалване.

Призоваваме
Столичния общински съвет и Главния архитект на София

да изискат съобразяване със Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО) и с Общия устройствен план на София (ОУП) – съответно със статута на обекта като част от групова недвижима културна ценност за намиращите се в ДАГ Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А' относно имота с къщата на Георги Фингов на ул. «Шипка» 38.

Припомняме,
че съгласно Чл. 20 от ЗУЗСО “Който със свои действия или бездействия уврежда или създава опасност за увреждане на обекти на културно-историческото наследство, се наказва с глоба в размер от 1,000 до 10,000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”

Призоваваме
Министерския съвет и Министъра на културата

да пристъпят спешно към формиране на Национален съвет за опазване на недвижимите културни ценности, който от своя страна да преразгледа в най-скоро време съгласуваните от Директора на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов, проект за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А', отнасящи се до eдин от образците на архитектурата на сецесиона у нас - къщата на архитект Георги Фингов.

Призоваваме
Министъра на културата

да се агажира лично със запазването на автентичния вид на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София като се потърси алтернативен начин за нейната адаптация и социализация в синхрон със световната практика за съхраняване на културната памет на народите.

Призоваваме
Столична община, Министерски съвет –

Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на културата

да пристъпят незабавно към разработването на специфични правила и нормативи за отделните територии на културно-историческо наследство в Столична община.

Призоваваме професионалните организации –

БНК на ИКОМОС, САБ, КАБ, Съюза на ландшафтните архитекти

да се присъединят към протеста за отстояване културните ценности на страната ни.

София за нас - Инициативен комитет на
Движение за опазване паметниците на културата в България,
Граждани за София:
ст.н.с арх. Петър Йокимов,
д-р арх. Любинка Стоилова,
арх. Галина Иванчева,
ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева – Мартинс Виана,
арх. Владена Ставрева

Реквием за къщата на Фингов на ул. "Шипка" 38 в София

Достатъчно много е писано за тази културна ценност,
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/01/38.html
категризирана от доскорошния НИПК
за паметник на културата с местно значение,
макар че първият собственик и автор на забележителната сграда -
Георги Фингов, е архитект от национален ранг,
а творбите му не отстъпват по майсторство и актуалност
на редица образци на европейския сецесион.
Според много авторитети и тази категория
е достатъчно юридическо основание,
за да се запази сградата от посегателства
и неправомерни действия,
нарушаващи нейната цялост и автентичен образ.





































Уви - не.
Интериорите са разграбени, фасадите са в окаяно състояние.

Но апетитите не са секнали.

Доста амбициозно инвестиционно намерение е на път да се осъществи -
надстрояване с 3 етажа и допълване от изток с 5-етажен обем.

За това е съобщила в разгара на летния сезон кметът на район "Средец"
инж. Маргарита Гутева -
[Искали да сложат върху царски имот още 3 етажа - в-к „24 часа” (21.8.2009)
http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=4&leftmenu=1&act=3&f1=2009&f2=08]

Според Гутева фирмата "Бългериън кънстракшън хаус"
е купила имота от Надежда Теодорова -
единствена наследница, която оспорила
завещанието на последната собственица Мария Теодорова.

Така се обезмислят пожизнените усилия на Г-жа Мария Теодорова -
да отстоява цялостта и значимостта на къщата
през дългите периоди на сложни социални поврати.

На Студио за архитектура, интериор и дизайн е възложено предложение

за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план

на съответния имот.

Описаното по-горе проектно предложение е преминало по етапен ред:

- съгласувано е от директора на НИОНКЦ

(Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности)

още през м. май 2009 г.;

- внесено е в Направление "Архитектура и градоустройство" към Столична община;

- препратено е за обявяване в район "Средец";

- отново е върнато в НАГ.

Наличният обширен двор

позволява значително увеличение на застроената площ,

а ъгловото разположение на парцела към улиците "Шипка" и

"Васил Априлов" с училище насреща, гарантира безпрепятствено

административно прокарване на предложението.

Предвиденото стъпаловидно отстъпване на етажите

над съществуващата сграда

едва ли ше тушира нахалното задушаване

на паметника на културата.

Както се вижда, един нов 5-етажен обем

ще "затапи" сградата от изток - точно

там, където е разположен чаровният овален еркер

в оригинала.

Този проект засвидетелства всякаква липса на респект към
културната ценност

Ще изчезне характерният покрив на сградата.

Ще се унищожи уникалният й силует,

ще се задуши специфичното й художествено въздействие.

Бъдещият нов обем ще надвишава с два етажа насрещната сграда

на училище "В. Априлов" (арх. Г. Фингов, Н. Юруков, Д. Ничев, 1911).
Ще се нарушат характера на застройката и силуета по ул. "Шипка".

Ако показаното предложение се реализира,

средата в местността "Центъра", зона 'А'

ще загуби един от емблематичните образци

на сецесиона в българската архитектура;

ще загуби част от специфичния си характер / атмосфера ;

ще се накърни културната памет на града.

Ще се потъпче волята на последната

пряка собственица на сградата.

За пореден път ще се наруши драстично

респектът към културните ценности и забележителности -

една скандална практика за всяка цивилизована държава,

тон на която се подава от самата институция,

призвана да опазва архитектурната и

културната памет на София и България.

С основание за тези твърдения ни въоръжава самият Закон за културното наследство, който в Глава IV - МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО,
Чл. 49. (2в) заявява, че според степента на застрашеност недвижимите културни ценности могат да бъдат поставени пред "реална опасност oт нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради видима загуба на автентичния вид".

В конкретния случай

къщата на Фингов е пред реална опасност от сериозно нарушаване на нейната цялост и видима загуба на автентичния й вид.

Как ръководителят на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов, се придържа към Закона за културното наследство и всички предписания на Глава V - ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, остава дълбока тайна.

Не е ясно по какъв начин предложените проекти за УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А' съблюдават клаузите за териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство.

Според ОУП на София и актуалното му изменение - територията, в която попада въпросният имот е на групова недвижима културна ценност/паметник на културата (с режим Ткин-1в).

Според Чл. 78 (т. 1 и 3) и Чл. 81 тази територия следва да има разработени режими, специфични правила и нормативи за опазване и управление.

Съгласно ЗУТ, Глава ІІІ - УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ, Раздел I. Общи изисквания към устройството на териториите, Чл. 13 (6). За територии или части от тях, подлежащи на културно-историческа защита, създаването на специфични правила и нормативи към общите и подробните устройствени планове е задължително.

Те се приемат от Националния експертен съвет към МРРБ, в състава на който задължително се включват представители на НИОНКЦ (респективно на Министерство на културата) и съответно се сезират със заповед на Министъра на РРБ. Заповедта е задължителна за общинските органи и не подлежи на обжалване.

Крайно наложително е

Столична община, Министерски съвет, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Министърът на културата да пристъпят към разработването на такива специфични правила и нормативи за отделните територии на културно-историческо наследство в Столична община.

Крайно наложително е

Министерски съвет, Министърът на културата

да предприемат спешни действия за формиране

на Национален съвет за опазване на недвижимите културни ценности,

който от своя страна да преразгледа в най-скоро време

съгласуваните от Директора на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов,

проект за застрояване и работен устройствен план

на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А',

отнасящи се до

един от образците на архитектурата на сецесиона у нас -

къщата на архитект Георги Фингов.

Призоваваме професионалните организации -

САБ, КАБ, БНК на ИКОМОС, Съюз на ландшафтните архитекти:

- да изразят отношение по въпроса и съдействат

за запазване автентичния вид на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София

като се потърси алтернативен начин за нейната адаптация и социализация

в синхрон със световната практика.

Виж още по темата:

Зелена светлина получи проект за къщата на арх. Фингов
Предвиденото надграждане и ново тяло застрашават целостта на паметника

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=798191

Да строиш върху ансамбъла на античния театър на Сердика!?

Вместо да вдига нова 6-етажна сграда, нека БАН бъде щедра, както общината навремето, и да й дари сградата си на "Московска" 13 и 13А, за да може София да се сдобие с най-големия си античен паметник, който се крие отдолу,
предлага известният наш архитект
Арх. Христо Генчев - ГРАДСКИ вестник, 12 януари 2009 г.
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=613223 в. Арх&Арт Форум -
клик върху образа, за да се чете

Проблемът за строителство на ул. "Московска" 13-13а
бе съобщен още на 18.12.2008 в ГРАДСКИ вестник
София за нас не остана безразличен
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/18-1755.html https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhzXYudGPD2e2laOgAJLWLVmnmH2sGqULgn9oYHTEn76c_ByeHsk6zrijQpaCB9jnQf7pMjGWIdFLfkuFYlsvm6wiuQLzpk8_ExAUx8VLKa1oBVWhbGX4taypp4Tvz-_pZoYxsSmyc8_AQ/s1600-h/pic3251_1.jpg

Справка
Институт по тракология, Институт по социология
Ул. “Московска” 13, 13а, кв. 506, планоснимачен номер 44

Бивша – административна сграда на д-р Василиади – една от най-старите обществени сгради в София.
Според документацията в ОП “Стара София” тази сграда е построена преди Освобождението върху съществуващи стари основи и един етаж (най-вероятно на т. нар. “кючюк” хан от XVII в., който е бил разположен на стария търговски път за Орхание/Ботевград).

Известно е, че живеещият в съседство Георг Прошек е поискал през 1879 г. да изгради на своя имот на ул. “Московска” 9 хан, но по препоръка на Общината къщата му се е наложила като учебна сграда.
От около 1900 г. сградата на ул. “Московска” 13б е известна като училищна сграда на фонда “Василиади”. На втория етаж в най-източната част е било разположено жилище (вероятно на собственика на сградата).
При създаването на свободния университет (предшественик на Софийския университет), историко-филологическият факултет е ползвал помещенията на тази сграда.
През Втората световна война помещенията на ул. “Московска” 13 са ползвани за седалище на въздушните войски (1940-44).
След войната сградата се използва отново за училище, разделена на три части – физико-математически факултет, техникум по графика, общежитие на Музикалното училище.
През 1970-те години в западното крило на сградата е настанена ІІІ вечерна гимназия, а останалите две крила се използват за администрация на строителното управление София окръг.

Поради силния наклон на парцела на сградата на север, в частта към бул. “Дондуков” сутеренните помещения са напълно над терена.
Трите отделни части на сградите са обединени след Освобождението и получават единно фасадно третиране (вероятно около 1885 г.).








Фасадното оформление откъм ул. "Московска" е представително – в неоренесансов дух.
Според специалисти от НИПК, предполага се, че освен декоративните елементи като рамки на врати и прозорци и фронтони над прозорците, добавени през около 1885 г., корнизите между етажите и под покрива и оформлението на вратите и стълбищните парапети вътре в сградата, са от периода на Възраждането.
Металните парапети на стълбите между двата етажа имат висока художествена и историческа стойност.
От средата на 1970-те години в сградата са разположени институтът по социология и институтът по тракология (днес Център по тракология “Проф. Ал. Фол”) към Българска академия на науките.
От края на 1990-те години помещенията от сутерена, които излизат над терена се ползват за ресторант.
През 1976 г. сградата е декларирана като паметник на културата с предварителна категория “местно значение” с писмо на НИПК No. 1787/21.05.1976, No. 12 и No. 13.

(Това, че паметникът не е обявен, а само деклариран, за съжаление дава възможност да се отпише от списъците на паметници на културата от НИПК, без дори да бъде съобщено на Националния съвет за опазване паметниците на културата, нито на общинската служба за паметници на културата - ОП “Стара София”.)
Предположенията, че на това място ще се осъществи инвестиционно намерение да се “надстрои” сградата на ул. “Московска” 13-13А, навеждат на опасението, че ще бъде осъществена широко разпространената днешна практика, а именно:
- старата автентична структура ще бъде разрушена (за да се улесни сегашното ново строителство);
- ще се изгради новата сграда като се апликира на фасадата към ул. “Московска” имитация на старата сграда -
По този начин може да бъде съсипано и малкото останало автентично културно наследство в центъра на София, което всъщност дава висока стойност на София като стар град и обект на културен туризъм.
Практиката показва, че в тази зона под терена на днешните улици, където и да се разкопае излизат археологически ценности.
Затова към всяко инвестиционно намерение в тази зона трябва да се подхожда с изключително повишено внимание.

Ето какво се вижда от разкопките на античния театър

и какво вече е скрито под хотела "Арена ди Сердика"

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119413
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_IstoriaIReligia/Material/1907_amphiteatre.htm
http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_English/Theme_History_And_Religion/Material/amphitheatre_sofia.htm
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=14185
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=14304
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=14303
http://www.online.bg/kultura/my_html/2333/antichen.htm

Покрай една от най-старите обществени сгради в столицата, ръка се слага и върху юзината към Княжеския/Царски дворец - малката сграда-бижу на ул. "Московска" 11, която дълго време приютяваше галерия "Крида Арт", проектирана в стил виенски сецесион ала Отто Вагнер от виенския възпитаник арх. Юрдан Миланов (~1902).
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2003/09/22/151113_hudojnici_se_muchat_da_spasiat_galeriia_krida_art/
http://209.85.129.132/search?q=cache:LEP423GdEB8J:clubs.dir.bg/showthreaded.php%3FBoard%3Dmestniizbori2003%26Number%3D1940299039%26page%3D16%26view%3Dcollapsed%26sb%3D5%26part%3D+%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B0+%D0%90%D1%80%D1%82&hl=bg&ct=clnk&cd=5&gl=bg
http://www.novinar.net/?act=news&act1=allmnenia&sql=OTM0Ozk=&mater=OTM0OzY=

Собственикът на къщата на Фингов свали проекта за интегрирането й в апартаментна сграда от уебсайта си

Градски вестник - 28.01.2009, с. 2
http://www.gradski.bg/pechat.php?br=51






















Виж още:
http://sofiazanas.blogspot.com/2009/01/38.html
http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/18-1755.html
http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=25

Bulgarian Construction house
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

Ограбиха фонда на БНТ. Руши се Захарна фабрика

http://bnt.bg/bg/news/view/3123/ograbiha_fonda_na_bnt
21.01.2009 - съобщение на БНТ
Автор: Весела Петрова

Тази нощ беше разбит склад в Захарна фабрика, където се съхранява огромна част от филмовия архив на БНТ. Сградата, е обявена за паметник на културата преди повече от 10 години, но в момента се руши и прилича на катакомба. Там няма охрана, а собствениците се сменят непрекъснато.

Прокопана е дупка в стената на хранилището на БНТ, свалени са два прозореца с метални решетки и част от металните стелажи. Кутиите с филмова лента се въргалят в прахуляка.

В този склад може да влезе всеки, абсолютно необезпокояван от никого - особено вечер или през нощта, защото няма охрана, нито бариера. Вътре се съхранява на филмова лента историята на България за 50 години.

Това е последната от поредицата кражби в хранилището на националната телевизия. Министерството на културата е уведомено какво се случва с архива на БНТ и със сградата паметник на културата.

Борислав Абаджиев - директор Дирекция "Паметници на културата": "Констатирахме, че лица под 18 години извършват нерегламентирани действия, което означава разрушаване на всичко, което би могло да се демонтира".
Румен Балабанов - служител във филмотеката: "Тази сграда ще падне, пода са издънили, прозорците са свалени - това беше всичкото железни прозорци".

През годините на прехода собствениците на сградата се сменят многократно, а апетитите за терена са огромни. Сега собственик е фирма София Мел, с управител гръцкият бизнесмен Пантазис Савополус. Собственикът, на когото БНТ плаща наем, по закон трябва да охранява и стопанисва имота.

Арх. Борислав Абаджиев: "Собственикът няма желание да опази и да съхрани, да реставрира паметника, а по-скоро мястото на паметника е ценно за нова сграда, явно с нови функции".

Министерството на културата ще използва всички средства по закон, за да задължи собствениците да поставят охрана и да възстановят щетите, нанесени на сградата. Ако това не стане, ще сезираме и Прокуратурата, казаха още от ведомството. А кой ще възстанови щетите на БНТ, засега не е ясно. Опитите ни да получим отговор от някой от собствениците на фирма София Мел се оказаха безуспешни. Разбира се, няма да се откажем, защото не можем да оставим без последствия безхаберното отношение към безценния архив на БНТ.


http://www.bnt.bg/bg/about/22/article/62
Филмов архив
Филмовият архив на БНТ включва 180 000 информационни обекта и 64 800 архивни единици, от които единичните заглавия са 44 000 (част от заглавията са с по няколко копия).

I. Архивни единици (64 800)
1. 42 200 телевизионни програми (фолклорни, спортни, образователни, детски, очерци,пътеписи, реклами)

2. 6 800 игрални филма и телевизионни постановки (2 500 на 35 мм и 4 300 на 16 мм). От тях 4 600 сериала и единични игрални филма (български и чуждестранни), 1 000 постановки на телевизионен театър (ТТ), 550 новели, 450 миниатюри, 200 мюзикъла

3. 7 500 документални и научно-популярни филма

4. 4 900 анимационни и куклени филма

5. 3 400 забавно-музикални програми


II. Информационни обекти
180 000 - репортажи за ПСН и получени чрез международния обмен

Този архив се съхранява във филмохранилището в "Захарна фабрика", чиято обща площ е 2 474 кв.м. От тях 1 823 кв.м. са чиста складова площ (7 помещения), останалите са стаи, коридори, 2 прожекционни зали и кинокабина.

Върху 1 800 метални стелажа (с размери 100х230х50 см.) са подредени 204 000 пластмасови кутии, 36 750 метални кутии (от тях 14 750 са с филми на СТФ "Екран"), 3 000 картонени кутии. 74 000 от пластмасовите кутии са с 35 мм-филм, 130 000 са с 16 мм-филм (65 000 с картина и 65 000 с тон). 36 750 кутии са с изходни материали (негативи), а 2 700 са заглавията.

1 пластмасова кутия с 35 мм-филм има размери 38х38х4,5 см. и тежи 4,5 кг. 1 пластмасова кутия с 16 мм-филм има размери 38х38х2,6 см. и тежи 1,9 кг. 225 тона тежат само пластмасовите кутии с 35 мм-филм, 230 тона тези с 16 мм-филм. Тежината на 1 стелаж с около 100 кутии е 500 кг. Общата тежина на архива е над 500 тона.

Около 0,5 кв.м. е площта на всеки от стелажите, общо те заемат площ от 900 кв.м. Така се използва 50% от складовата площ.

В едно от помещенията – склад № 1, е подредена книжната документация, която придружава филмовите (лентови) архивни единици и която съдържа: няколко стотин хиляди регистрационни документи (сценарии, монтажни листове, шотлисти, режисьорски книги, преводи, книжни рулони и т.н.); няколко десетки дневници за завеждане на използваните архивни материали, няколко стотици хиляди картони и картони за движение на филмовия архив.



Банда от 40 роми разби склад с архива на БНТ
http://dnes.dir.bg/news1.php?id=3887134&c=1&act=post

Ромска детска банда от 40 души на възраст между 13 и 14 г. разби архива на Българската национална телевизия, за да отмъкне и продаде метални стелажи за скрап.
Нападението станало в нощта срещу сряда в складовете на БНТ в столичния квартал "Захарна фабрика", пише в. “24 часа”.
Нахвърляни и окаляни са безценни оригинали на български игрални филми, документални ленти и друг архив от зората на телевизията. Там се пази цялата история на БНТ от 1962 г. насам с 65 000 игрални филма, сценарии и дори всички новинарски емисии.
Целта на ромите обаче не били филмите, които струват милиони левове, а металните стелажи, върху които се съхраняват. Бандата изкъртила 60-сантиметрова дупка в стената, за да проникне в едно от помещенията. След това хлапетата отрязали металните решетки на прозорците и строшили стъклата.
Предстои комисия да установи колко стелажа са откраднати и колко филма от изхвърлените са унищожени. Архивните помещения нямат охрана, нито СОТ заради липса на средства.
По случая има задържани едно момче на 13 години и един пълнолетен младеж.

коментари към материала
edin (22.01.2009 г.
Izvinete, kolko struva da se prekara SOT v edin sklad? Shtoto v materiala se tvardi, 4e nqmalo sredstva... Edin takav SOT struva ne pove4e ot 2000-3000 lv.,imajki predvid 4e veroqtno se kasae za golemi pomeshteniq. A taksata na mesec e 40-50 lv. Prosto tova sa smeshni sumi za Nacionalna TV. Problema ne e v lipsata na sredstva a v bezhaberieto na shefovete na BNT,na koito osven za sobstvenite dalaveri ne im puka za nishto.

ужас (22.01.2009 г.
Дава им се - крадат! Те дори не знаят, че нещата, които са повредили, не могат в никакъв случай да се равняват на жълтите стотинки, които ще получат срещу желязото.... Такава стана и държавата ни - не се цени ценното, играе се на дребно и се заменя плява срещу жито.


Студент (22.01.2009
Не е ли време сляпта главна прокуратура да се самосезира и да потърси строга отговорност от ръководството на БНТ за посегателство върху културни и исторически национални ценности и безстопанственост ! ВЪЗМУТИТЕЛНО !!!

0007 (22.01.2009 г.)
Виждам, че никой не е чувал /как да чуе, като не му казват/ колко пари получава БНТ всяка година ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ. Сумата е 100 /СТО/ МИЛИОНА лева. Приходите ОТ РЕКЛАМИ СА ОТДЕЛНО. Ето за тези огромни пари каква скапана телевизия получаваме, когато в нея работят некадърници и се ръководи от партийни величия. Персоналът е толкова голям, че ако бяха истински професионалисти, с тези пари биха захранили няколко канала. И на този фон да говорят, че нямат пари за охрана на ценното наследство, е направо цинизъм. Каквото е безхаберието в цялата държава, такова е и в националната телевизия, която обслужва управляващите и в която се вихри невероятна цензура.

http://yovko.net/archives/1960

Ремонтират покрива на Къщата на Фингов

от Ангел Богданов | 21 януари, http://www.gradski.bg/show.php?storyid=619120

по предписание на главния архитект на район "Средец" Теодор Тодоров. Строителите са започнали работа на сградата на ул. "Шипка" 38, която е паметник на културата. Граждани пък помислиха, че е започнало разрушаването й. Къщата е собственост на "Бългериън конструкшън хаус".

Отново за къщата на Фингов на ул. "Шипка" 38

08.07.2008
http://www.bg-house.com/en_Residence_Shipka_complex_22.html

"Къщата е подготвена за бутане, не за реконструкция, смята кметът на район "Средец" Маргарита Гутева. "
Проформа би могло собствениците да кажат, че ще я запазят, като я вградят в нова сграда, но де факто е загуба на поредния паметник на културата", каза тя. "В момента има постъпило само искане за промяна на устройствения план, като разрешението е издадено на "Бългериън констръкшънс хаус" с регистрация на ул. "Алабин" 34."

Ето какво предвижда проектът на "Бългериън констръкшънс хаус"
7-етажна сграда, където само е загатнато, че някога е имало паметник на културата на това място.

Арх. Петър Диков обаче казва, че не е разрешавал промяна."При последната проверка, която направихме заедно с колеги от НИПК никой от фирмата не дойде да ни отвори", каза архитектът на район "Средец" Теодор Тодоров и допълни, че преди време от НИПК отказали искане на предишен собственик на имота - частна фирма, за стопроцентово събаряне на къщата.

"Паметниците на културата са защитени от закона, но всеки собственик трябва да се грижи сам. Държавата отпуска целево средства за поддръжка на историческо наследство като църквите. За съжаление частните имоти не може да се вземат от собствениците, те оспорват в съда и обикновено печелят, а нямат интерес да ги запазват. Държавата и общините трябва да намерят начин съвместно да се грижат за такива исторически паметници", коментира арх. Георги Угринов.
По статистика на НИПК в София има около 1600 различни паметници на културата, а в страната са 40 000.

Фирмата Bulgarian Construction House [http://www.bg-house.com/bg_Aboutus.html]
e автор и на други проекти с паметници на културата - вече реализирани
Резиденция Оборище - на ул. "Оборище" 10,
която разруши друга къща паметник на културата,
за да я изгради след това имитативно с газобетон


и "интегрира" в нова жилищна сграда

http://www.bg-house.com/bg_%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%9E%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%89%D0%B5_complex_20.html

ето как преди тази намеса
изглеждаше паметникът на културата - къщата на Горгас
по проект на арх. Георги Фингов и арх. Киро Маричков
























В заключение - т. нар. интегрална консервация в български вариант
развързва ръцете на проектанти и строители,
промива съвестта на съгласуващите институции НИПК и община;
унищожава автентичността на паметниците на културата,
Накратко - това води до пълно съсипване на паметниците на културата.

Как историята на София се вгражда в бизнесцентър

Местят институти на БАН заради ново строителство, готвят и Къщата на Фингов за бутане
от Ангел Богданов
Градски вестник - 18 декември, 17:55
http://www.gradski.bg/print.php?page=news&guid=603194

Бизнесцентрове с тъмни стъкла, електронни врати и камери за охрана никнат като манатарки в София. И тъй като не останаха свободни терени, инвеститорите завземат сгради в центъра - паметници на културата. Въпреки че градоустройственият план предвижда градът да се развива на север след Околовръстното, то интересът за сити център извън столицата - като в Париж например, е минимален.

Общинският съветник от ДСБ Вили Лилков предупреди, че пред ликвидиране са архитектурни забележителности на София: къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 и сградата на ул. "Московска" 13 и 13А, в която са Институтите по социология и по тракология, както и кирилометодиевския център на БАН. Настоявам общината да изземва дори насила такива сгради от собствениците им, да ги ремонтира и съхранява за поколенията и така да запазва историята на града, казва Лилков. Научил, че се иска промяна на подробния устройствен план (ПУП) на сградите той е категоричен, че "това означава безвъзвратното им унищожение".

Главният архитект Петър Диков призова за спокойствие. "При мен не са постъпили проекти за промяна на плановете на сградите. За съжаление, правомощията на общината да ипотекира и да ремонтира паметници на културата за своя сметка отпаднаха като текстове от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За промени в сградите на БАН думата има Националният институт за паметници на културата (НИПК). Ако оттам се съгласят, тогава ще преценя дали да подпиша или да спра проект за строеж", обясни Диков.
Внимание:
виж коментарите към този материал на:
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=603194#comments

От Л. Стоилова 19 декември,
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНАТА ДА КОНТРОЛИРА И ИПОТЕКИРА НЕ СА ОТПАДНАЛИ ОТ Закона за устройство на територията, както твърди арх. Диков.
По-долу могат да се видят пълните текстове на чл. 196 и 195 от ЗУТ, които третират тези въпроси, след промените от 2008 г.

Ако има по-нови изменения, нека арх. Диков да посочи точните текстове. В противен случай твърдението му не е вярно.

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. За недвижими имоти - паметници на културата, в комисията задължително участват и представители на Националния институт за паметниците на културата.
(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
(3) Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на чл. 215.
(5) Когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината.
(6) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 и протокол за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., в сила от 01.04.2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Извън случаите по този раздел собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
(2) В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания


Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.
(2) Собствениците на недвижими имоти - паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.
(3) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 или 2 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. За обектите по ал. 2 собственикът уведомява и Националния институт за паметниците на културата.
(4) В случай че обект по ал. 1 или 2 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.
(5) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
(7) Собствениците на обекти по ал. 1 или 2 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
проект Красива България? #4От проект Красива България? 19 декември, 12:48 Обиден или неуместен коментар?
Защо не се използват възможностите по прогама "Красива България". Нали те точно с това се занимават! Защо се търсят други
"алтернативи"? даже и към тях могат да се отправят критики, защото при "ремонтирането/реновираето" на сградите културно-историческо наследство, се подменят ПРОЗОРЦИТЕ с "модерни дограми - PVC или алуминии, което ДРАСТИЧНО променя ОБЛИКА на ПАМЕТНИКА! Как може специалисти по архитектура, хора грамотни, да пропуснат в разпоредбите, регулиращи тези въпроси, облика на сградата-паметник, релефността, скулптурата на оригиналните прозорци, веранди, пластичността и т.н?? Има такива случаи и не зная защо не се обръща внимание? Нали учат История на Изкуството, имат такава библиотека в университета. Във ФРАНЦИЯ има специална регулация по този въпрос - във всичките им книжки/списания/енциклопедии/справочници за всякакъв вид ремонти, градини и т.н. непрекъснато се "ОГРАМОТЯВАТ" ЧИТАТЕЛИТЕ с достоверна информация за действащите закони, разпоредби и т.н в тази област! Със сигурност френското законодателство в тази област може да бъде много полезно, отправна точка и доказано надеждно.

Къде е истината? - От минувач 19 декември
Поздравявам ви за този материал!
Преди няколко месеца вестик "Култура" публикува на първа страница материал за прекрасната къща на Фингов, в който се казва, че гл. архитект вече е разрешил надстрояването й. Тук чета, че при него не били постъпвали проекти. Е, къде е истината? Дано не се разбере чак когато на "обекта" се появи "информационна табела".
Била съм тук #6От Добринка Павлова 19 декември, 16:43 Обиден или неуместен коментар?
През 1979 г. учих в тази детска градина. Имахме прекрасни учителки! Имаше гнезда на лястовици под покрива й. Онзи ден пратих снимка от рушаща се къща, залепена до детската градина на сина ми, която стена на къщата е доста застрашително отчупена.
Не мога да си обясня това нехайство към сградите, кум културното и историческото ни наследство от кмета и останалите общинари. Нали това прави облика на града ни! В какво се е превърнала София - в едно голямо гето пълно с боклуци и рушащи се сгради. Дори и новопостроените способстват само да се увеличи боклука и нищо повече!


защо? - От живеещ в София - 20 декември
Къщата е частен имот. Нима държавата поддържа частните домове на всички в София
Всеки собственик е задължен да поддържа собствеността си.

Vyprosyt ti e nesystoiatelen - do живеещ в София 20 декември
Къщата на Фингов е уникална и е паметник на българската архитектура.
Нещастна е съдбата на тази къща, защото ..... мислят, че ако е частна, то може да не се подържа, може да се руши и престроява.
Но по закон това не е така.
Законът отразява цивилизован възглед за културните и архитектурни паметници. На хартия.
На практика - властта, в лицето на Софийската община, позволява, на собственици като този на къщата на Фингов, на Яблански и др. - да правят каквото си искат, каквото мутренският им интерес представлява. Да разрушат историческия, културен паметник, да построят на него място някаква кичурия и да я продадат за много пари. Това е.

НИПК не е нищо друго освен рекетьорска организация
От Софиянец 20 декември,
Трябва да се спре с това изнудване на хората. За къщата на Фингов съм съгласен, че е ценна. Въпросът е за кого е ценна ако е ценна за обществото не бива да искаме от собственика да плаща заради всички нас! Заради такива като къщата на Фингов обаче, се прокарва цялата корупционна политика.
В България всичко е обявено за паметник на културата. Всеки който се е сблъсквал с това знае, че за тези така наречени паметници, няма никакъв регламент, никакви срокове за процедурите, веднъж попаднал в матрицата просто те стопяват от изнудване. Името Угринов е достатъчно за много хора да се откажат от каквито и да е инвестиции в България, а в следващите години такива ще ни трябват повярвайте ми!

kakwo da se pravi?
От shekerletov 20 декември,
С какво можем да се опитаме да се противопоставим на това ние, гражданите на София? Има ли някаква НПО, която се занимава с този проблем и принципно с културното наследство в София? Смятам, че ако се организира по-голям протест, ония биха си помислили пак.

"Преди да се даде становище по намерението трябва да се извърши сериозно археологическо проучване дали под сградите няма още артефакти от историята на София" - обясни шефът на НИПК арх. Георги Угринов.
Опасността за къщата на Фингов е по-голяма, тъй като имотът е частен.



Къщата на Фингов е забележителна като символ на сецисиона от виенската школа. Сградата е строена през 1906-1907 г. по проект на самия архитект. На входната колона е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов, за която казват, че е "майката на масоните" - за Фингов се твърди, че е бил "зидар". Масивни дървени колони и вградена библиотека, дъбова ламперия със сърцевидни мотиви, пана от австралийска круша, мебели с инкрустации и кристални полилеи допълват архитектурния шедьовър. В дома на Фингови се стичал софийският хайлайф, а ул. "Шипка" редовно се задръствала от файтони, от които слизали писатели, художници, артисти.

След 1944 г. къщата е близо 20 години детска градина. През 80-те години партерът се ползва от НИПК. Преди да я придобие "Бългериън констракшънс хаус", е имала трима собственици – синът на Симеон княз Кубрат, на фондация "България" с управител Яков Джераси и на юриста от НИПК Румен Миланов, който реституирал имота. Те получили сградата по силата на завещанието на Мария Теодорова, последната наследничка на къщата. Тя е дъщеря на минния инженер Петко Тодоров, който през 1914 г. купува къщата. Петко Тодоров е брат на министър-председателя Теодор Теодоров и за кратко е бил кмет на София.

Арх. Георги Фингов е проектирал още вилата в двореца "Врана", сградата на ъгъла на "Цар Освободител" и "Георги Бенковски", където е Банка ДСК, на Френско-белгийската банка на "Леге" 17. В тандем с арх. Киро Маричков, дядо на "щуреца" Кирил Маричков, проектират къщата на Вера Дренкова на ул. "Сан Стефано" 31 (там днес е Гръцкото посолство), дома на немския предприемач Адолф Фунг на бул. "Дондуков" и "В. Левски", където при социализма се е помещавал БЧК, а днес е застрахователят "Алианц". Пак те са създателите на дирекцията на БДЖ на ул. "6 септември" и "Ген. Гурко", възстановена след бомбардировките през 1944 г.

SOS - Къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София В РИСК

Един от най-беспорните образци на сецесиона в София, проектиран от един от най-ярките майстори на сецесиона в България - арх. Георги Фингов е оставен да се самуразрушава

Къщата е изградена за нуждите на семейството на арх. Г. Фингов през 1906-07 г.
В елегантния си дом семейството събира архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели - членове на дружество "Съвременно изкуство".










На колоната при входа е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов - според някои автори, това е майката на масоните, неслучайно - самият Георги Фингов е "зидар".


Партерният етаж е свързан с вътрешна стълба с първия, където са разположени две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над
входа.









Антрето води към вестибюл със стълба към горния етаж; малък и голям салон, кабинет и трапезария, зимна градина, офис и кухня със сервизен вход.


























Продадена е през 1914 г. на минния инженер Петко Теодоров - брат на министър-председателя Теодор Теодоров, собственик на златни мини в Перник и за кратко кмет на София. В нея се настанява със съпругата си и двете си дъщери - Анна и Мария.



Домът на Теодорови става център на бляскави балове за елита на столицата, чиито файтони задръстват улица "Шипка".

След 1944 г. сградата е национализирана и превърната в детска градина за около двадесет години. През 1980-те години партерът се използва за офиси на Националния институт за паметници на културата. През цялото време наследниците - Мария, Анна, и дъщеря й Елена, живеят на последния етаж.
















Една по една наследниците умират; последна - Мария Теодорова на 92 години през 1995 г. По силата на нейното предсмъртно завещание къщата е разделена между трима наследници - сина на Симеон II, Принц Кубрат - на партера; Яков Джераси, управител на Фондация "България" - на втори етаж, и юриста Румен Манолов - юрисконсулт на НИПК , осъществил реституцията на имота - на третия етаж .

Масивни дървени колони, вградена библиотека, ламперии от махагон с резби и интарзии, мебели с инкрустации и кристални полилеи, камина с кош от медна ламарина - тази богата интериорна подредба бе запазена автентична през всички години, до нейната реституция през около 1993-94 г.





Марияна Първанова, в. Софиянец

През 2005 г. сградата е продадена.

днес покривът на балкона над входа е разпокрит - фасадите са съсипани от дъждовете













откъм двора вратата на терасата и прозорците са услужливо отворени












Повече от две години - пълна безстопанственост, пълна немара.
Махагоновите ламперии в партера вече ги няма - твърди арх. Явор Банков, който през 2005 пръв съобщи чрез списание "Тема" за опасността, надвиснала над шедьовъра .

КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ТОВА?
КЪДЕ СА КОНТРОЛИРАЩИТЕ ИНСТАНЦИИ?

*****

П. Йокимов, "СОФИЙСКАТА ЕЛИТНА КЪЩА (1878 - 1920)",
В: София – 120 години столица, С., АИ “М. Дринов”, (2000): с. 475-482 :
..... Рустика в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи ....
Силно импресивен, динамичен, изпълнен с изящество и душевност, за кратко време стилът се превръща в културно явление, което променя бързо облика на елитната софийска къща. Нито един от действащите тогава столични архитекти не остава безучастен към него, а всички сгради от периода 1900 -1920 г. носят стиловите му белези.
Особеното внимание се отдава при решаване на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивност на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната композиция. ...
Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов.
Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори.
Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност.
Немалка роля във фасадно-декоративната композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване.
Къщите, изпълнени в духа на северните германски и скандинавски сецесионови вариации, са почти лишени от пластична декорация. Въздействат предимно обемите, сложната структура на покрива, колоритът, материалите. Внушението е почти винаги мистично. .....
Отсъствието на декорация .... се компенсира частично с фрагменти от каменна облицовка по фасадите. "


Цялото това богатство си отива
Сградата е паметник на културата.
Нейното неопазване се санкционира от ЗУТ и попада под ударите на Наказателния кодекс.
Санкции за нарушителите няма. Повече от две години.


***
Ето какво е публикувал вестник Култура от 15.04.2008 г.
по повод международиния ден на паметниците на културата - 18 април 2008 г.

Скромността и историята
На първа страница в този брой на Култура са публикувани снимки от къщата на ул. „Шипка“ № 38 в София.

Къщата, която прочутият български архитект Георги Фингов проектира и строи за себе си в началото на миналия век, а после – изпаднал в материално затруднение – я продава на прочутия български политик Теодор Теодоров, един от най-големите оратори в Народното събрание. Който е влизал в нея, когато през 80-те там се помещаваха служби на Националния институт за паметниците на културата, сигурно си спомня прекрасния интериор на преливащите пространства отпреди модернизма, сецесиона на мебели и детайли, проектирани от самия Фингов.

Прекрасно и завладяващо усещане за тогавашен живот се излъчваше от всичко, от ефирното свидетелство за човешки стремежи, усещането се втвърдяваше до докосване до история, до знание за история, до знание за собственото ти минало. Разбира се, Георги Фингов не е Антонио Гауди, та да запази българинът къщата му, като онази на прочутия барселонец – цяла, непокътната и поддържана в първоначалния й вид. Както и българинът няма, изглежда, като испанеца, необходимост да помни близкото си минало – дай му на него траки и конски опашки да се буйно развяват. Така че къщата на Фингов – Теодоров, веднъж реституирана, после завещавана, най-накрая е купена от строителна фирма, която вече е получила разрешение от главния архитект на София да я надстрои с един етаж.

Къщата е паметник на културата и НИПК засега не давал разрешение за надстрояване... По всяка вероятност, с течение на времето ще даде. Толкова други паметници на културата в София и по страната станаха жертва, защото „обществото се развива, бизнесът и животът си искат своето“. Не говоря само за красивите – по ‛Московска“, „Шипка“ и „Оборище“, които формираха средата. Отиват си масово и по-нeугледните на пръв поглед – но именно тези, които поддържат жива атмосферата на дву-пететажна София.

Отиват си и постройки „без всякакво значение“ за обикновения човек, който не си дава сметка, че с тяхната смърт постепенно в града се настанява атмосферата на стъкло-бетонната мегаломанщина, имитираща живот по други места, опитваща се да придаде на София вида на интернешънъл сити, каквото този град едва ли някога ще бъде. А и да се случи да бъде, ще съжалява за изгубеното и ще прави плачливи изложби из мраморни фоайета със снимки на малките, уютни, човешки сгради.

Да вземем бирената фабрика на „Сан Стефано“ срещу БНТ – комплексът, който се строи там, е тъкмо такъв безумен бизнесобетонен красавец – и кой ли вече може да си представи, че на това място можеше - реставрирайки даденостите - да се развие съвсем човешки търговски, развлекателен, жилищен квартал. Някой спомня ли си днес Арсенала, който кметът Междуречки модернизационно затри, за да направи парк (остана само днешният музей „Земята и хората“), в който пък новото време направи Мол.

Тъй върви светът у нас. И не съжаление или някакъв призив са тези редове. Призив и съжаление се отправят към хора. Не към идиоти.
Христо Буцев