В отговор на петицията за Къщата на Фингов в София

Уважаеми съграждани,
Петицията за спасяване на Къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София е подкрепена вече от 1560 души.
От тях 100 подписа и становища идват извън България и 153 - извън София.
Благодарим на всички !


Междувременно, в отговор на петицията се получиха писма от институции - от Министерство на РРБ и от Министерство на културата.

Петиция за спасяване къщата на арх. Георги Фингов - Продължение

Уважаеми съграждани,

предлагаме важен документ, свързан с къщата на арх. Георги Фингов.
Петицията за опазване на къщата с прилежащия и двор стартира на 10.11.2009.
На 17.11.2009 Главният архитект на София - арх. Петър Диков е изпратил писмо до
Главния директор на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
при Министерствo на културата - Г-н Щерьо Ножаров
http://sofia-agk.com/esoft/files/news/Pismo_kulturnoto_nasledstvo.pdf
В него се защитава цялостта на сградата - паметник на културата, и се изисква преразглеждане на решението на НИОНКЦ (бивш НИПК) като взето еднолично и в разрез с изискванията на Закона за културното наследство.

Очакваме отговора на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

Междувременно в петицията вече са се подписали над 1000 души.

http://bgpetition.com/House-Fingov/view.html

ПETИЦИЯ за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София

ДО
Председателя на Министерския съвет на Р България – Генерал Бойко Борисов,

Министъра на Регионалното развитие и благоустройството на Р България – инж. Росен Плевнелиев,

Министъра на културата на Р България – Вежди Рашидов,

Председателя на Столичния общински съвет – Андрей Иванов,

Главния архитект на София – арх. Петър Диков,

Председателя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите към НС на Р България – Даниела Петрова

Председателя на УС на БНК на ИКОМОС – доц. Сефан Белишки,

Председателя на САБ – арх. Спиридон Ганев,

Председателя на КАБ – арх. Петко Йовчев,

Председателя на СБХ – Ивайло Мирчев,

Председателя на Съюза на ландшафтните архитекти – ланд. арх. Ганчо Бакалов

ПETИЦИЯ за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София,
УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А'

(обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение, ДВ бр. 40/1978 г.)

Първият собственик и автор на забележителната сграда - Георги Фингов, е архитект от национален ранг, а творбите му не отстъпват по майсторство и актуалност на редица образци на европейския сецесион. Образован e във Виена (1893-98), когато там се основава дружеството «Сецесион» (1897), сътрудничил на видните австрийски архитекти Карл Кьониг и Карл Майредер по проекти за центъра на Виена, съосновател на дружеството "Съвременно изкуство" (1903) в България.

Арх. Георги Фингов е един от патриарсите на българската архитектура.

Той е автор – самостоятелно или в колективи, на едни от най-ярките архитектурни образци от началото на ХХ в. в страната като преустроения манастир “Св. Димитър” в Евксиноград, Митницата в Бургас, повечето ловни хижи на Княз Фердинанд, евангелската църква в Пловдив, читалището в Свищов, вилите на Димитър Станчов и ген. Сава Вуйчев във Варна; както и на огромен брой емблематични сгради в София - къщите на Лaос Функ, на Вера Дренкова (дн. легация на Р Гърция), на ген. Кирил Ботйов, на ген. Христо Савов, на Аврам Чалоьовски и Георги Губиделников; на десет централни столични училища; на сградите на Търговско-индустриалната камара (дн. СИ Банк), на банките Софийска (дн. ДСК) и Търговска (дн. Корпоративна), на застрахователните дружества «Феникс» (дн. Агенция по заетостта) и «Орел» (дн. Районна общ. “Триадица”), на Търговския дом и мн. др.

В някогашния елегантен дом на "Шипка" 38, който Фингов строи през 1907 г. за семейството си, се събират радетелите за нов стил в изкуството – едни от най-ярките български архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели. Оформлението на интериорите е манифест на тяхното верую. Входът на къщата е маркиран от впечатляващата стилизирана каменна женска глава от скулптора Андрей Николов – възпитаник на Антонен Мерсие в École des Beaux-Arts, Париж, впоследствие член на управителния съвет на международната асоциация на художниците в Рим.

През 1913 г. къщата е продадена на Петко Теодоров – минен инженер, за кратко кмет на София и брат на министъра на финансите Теодор Теодоров. След Втората световна война наследниците - Мария и Анка П. Теодорови, отстояват мъчително трудно цялостта на сградата в условията на масово одържавяване на едрата градска собственост и зрял социализъм, когато първите два етажа са използвани последователно за детска градина и офиси на Националния институт за паметници на културата.

След 1989 г. Мария Теодорова реституира къщата и завещава срещу ангажимент за реставриране на имота след смъртта й (1995) по един етаж на сина на Симеон Сакскобургготски – Кубрат, на фондация "България" – Яков Джераси, и на адвоката по делото за реституцията. Скоро след това наследницата по линия на Т. Теодоров – Надежда Т., оспорва завещанието и продава придобития имот на фирмата "Бългериън констракшън хаус".

Новият собственик планира максимално уплътняване на обширния двор: “Този проект е единствената възможност за ново строителство в престижния квартал "Докторска градина" в сърцето на столицата. Живот в лукс и разкош в центъра на София… Очаквайте скоро предложение за закупуване на апартаменти.” – рекламира той бъдещата “Резиденция Шипка” в интернет още през 2007 г.

Макар ценността на сградата далеч да надхвърля ограниченията на локалното, тя е обявена за паметник на културата с категория “местно значение” (по стария Закон за паметниците на културата и музеите). Според много авторитети това е достатъчно юридическо основание тя да се запази от посегателства и неправомерни действия, нарушаващи цялостта и автентичния й образ, и съгласно действащия от 10.04.2009 г. Закон за културното наследство.

Уви - не. Още през 2008 г. в навечерието на зимата в покрива е отворена голяма дупка, мазилките по фасадите са докарани до окаяно състояние, интериорите са разграбени.

Столична община изисква собственикът на къщата да предприеме незабавен ремонт на компрометираната част от покрива (заповед РД-20-12/30.01.2009 на основание чл. 195 (1), (5) и чл. 196 (3), (5), (6) от Закона за устройство на територията) и предизвиква цялостен оглед на сградата, чиито констатации за значителни изменения и повреди, застрашаващи целостта на паметника на културата биха предизвикали изготвяне на проект за консервация и реставрация, подлежащ на съгласуване от тогавашния НИПК. Контролът по изпълнението е възложен на арх. Петър Духлински, началник на отдел "Оперативни дейности", дирекция "Контрол по строителството", Столична община [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=689539].Резултатите от проверката не са оповестени.

Но апетитите не секват. През август 2009 г. доста амбициозно инвестиционно намерение за надстрояване с 3 етажа и допълване с 5-етажен обем от изток е внесено в ДАГ на СО и обявено в районната община в разгара на летния сезон - съобщава инж. Маргарита Гутева, кмет на район "Средец" [интервю, в-к „24 часа”, 21.8.2009, http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=4&leftmenu=1&act=3&f1=2009&f2=08].

Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на съответния имот – подземен паркинг, стъпаловидно надстрояване на къщата с три етажа към ул. “Шипка” и пристрояване на 5-етажен обем в двора на имота от изток към ул. “В. Априлов” е възложено на Студио за архитектура, интериор и дизайн. Според проекта няколко почти вековни дървета в градината са обречени, а шедьовърът на Фингов е задушен от новите обеми - жертват се характерни стилистични особености: покривът и запомнящия се силует; чаровният кръгъл дървен еркер на изток потъва в дълбока ниша, задушава се интимното въздействие. Нарушават се характера на застройката, силуета по ул. "Шипка", атмосферата на квартала в местността "Центъра", зона 'А' около кръстовището на ул. «Шипка» и «В. Априлов»; новият обем надвишава с два етажа насрещното училище "В. Априлов" (арх. Г. Фингов, Н. Юруков, Д. Ничев, 1911). Налице е крещяща липса на респект към къщата - културна ценност и образец на стила сецесион, някога център на артистични срещи и вдъхновяващи дискусии. Къщата на Фингов е пред реална опасност от сериозно нарушаване на нейната цялост и видима загуба на автентичния й вид.

Въпросните проекти са преминали безпрепятствено по етапния ред: - още през м. май 2009 г. са съгласувани лично от директора на НИОНКЦ (Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности) – арх. Георги Угринов; - внесени са в Дирекция "Архитектура и градоустройство" към Столична община; - препратени са за обявяване в район "Средец" на 05.09.2009; - отново са върнати за разглеждане в ДАГ в края на м. септември 2009.

Ако това предложение се реализира, ще се унищожи един емблематичен образец на сецесиона в българската архитектура; - ще се накърни архитектурната и културната памет на града; - ще се потъпче волята на последната пряка собственица на сградата.

За пореден път ще се наруши драстично респектът към културните ценности в столицата - една скандална практика за всяка цивилизована държава, тон на която се подава от институцията, призвана да опазва културната памет на България - НИОНКЦ.

Това е именно ситуацията, квалифицирана според степента на застрашеност на недвижимите културни ценности като "реална опасност oт нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради: ... видима загуба на автентичния вид" от Закона за културното наследство (Глава IV - МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, Чл. 49. (2в).

Дълбока тайна е как директорът на НИОНКЦ - арх. Г. Угринов, е все още на този пост, при допуснатите драстични нарушения на Закона за културното наследство (ЗКН - Глава V. ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО). Съгласуваните с неговия подпис проекти за къщата на Фингов (УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А') не съблюдават клаузите за териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство в тази част от ОУП на София и актуалното му изменение като защитена територия на групова недвижима културна ценност (с режим Ткин-1в).

Според ЗКН - Чл. 80(4), НИОНКЦ не би следвало да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване и управление на недвижимите културни ценности. За територията, в която е въпросният имот, следва да има разработени режими, специфични правила и нормативи [Чл. 78 (т. 1 и 3), Чл. 81, ЗКН].

Съгласно ЗУТ, Глава ІІІ - УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ, Раздел I. Общи изисквания към устройството на териториите, Чл. 13 (6). За територии или части от тях, подлежащи на културно-историческа защита, създаването на специфични правила и нормативи към общите и подробните устройствени планове е задължително. Те се приемат от Националния експертен съвет към МРРБ, в състава на който се включват представители на НИОНКЦ (респективно на Министерство на културата) и съответно се сезират със заповед на Министъра на РРБ. Заповедта е задължителна за общинските органи и не подлежи на обжалване.

Призоваваме
Столичния общински съвет и Главния архитект на София

да изискат съобразяване със Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО) и с Общия устройствен план на София (ОУП) – съответно със статута на обекта като част от групова недвижима културна ценност за намиращите се в ДАГ Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А' относно имота с къщата на Георги Фингов на ул. «Шипка» 38.

Припомняме,
че съгласно Чл. 20 от ЗУЗСО “Който със свои действия или бездействия уврежда или създава опасност за увреждане на обекти на културно-историческото наследство, се наказва с глоба в размер от 1,000 до 10,000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”

Призоваваме
Министерския съвет и Министъра на културата

да пристъпят спешно към формиране на Национален съвет за опазване на недвижимите културни ценности, който от своя страна да преразгледа в най-скоро време съгласуваните от Директора на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов, проект за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А', отнасящи се до eдин от образците на архитектурата на сецесиона у нас - къщата на архитект Георги Фингов.

Призоваваме
Министъра на културата

да се агажира лично със запазването на автентичния вид на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София като се потърси алтернативен начин за нейната адаптация и социализация в синхрон със световната практика за съхраняване на културната памет на народите.

Призоваваме
Столична община, Министерски съвет –

Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на културата

да пристъпят незабавно към разработването на специфични правила и нормативи за отделните територии на културно-историческо наследство в Столична община.

Призоваваме професионалните организации –

БНК на ИКОМОС, САБ, КАБ, Съюза на ландшафтните архитекти

да се присъединят към протеста за отстояване културните ценности на страната ни.

София за нас - Инициативен комитет на
Движение за опазване паметниците на културата в България,
Граждани за София:
ст.н.с арх. Петър Йокимов,
д-р арх. Любинка Стоилова,
арх. Галина Иванчева,
ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева – Мартинс Виана,
арх. Владена Ставрева

Help Ronchamp! - международна петиция за спасяване на капелата в Роншан

The New Modernist - Edward Lifson.com: Help Ronchamp!

http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp

Госпожо Министър на културата,
Културата и историята ще останат само ако разумът и паметта се запазят. Историята на изкуството и архитектурата следват същите принципи.
Мисията на представителите на нацията е да гарантират интегритета на нейната история и местата, където тази история живее.

Конервацията и опазването на сградите и местата на нашата колективна памет принадлежaт не само на образователните цели, но и на волята и съзнанието, че помагат на бъдещите генерации да изградят своята съдба. Отказът да предадем онова, което ни бе завещано, отваря широки пътища за всички форми на варварството.
Създаден от Ле Корбюзие през 1951, параклисът Notre Dame du Haut в Ronchamp сега се атакува/третира в неговата пространствена и формална цялост от нов проект за жилищна сграда, по принцип предназначена за общността на сестрите "Clarisses", но потенциално отворена и за други начини на използване.
Независимо от естетическите качества на този проект и неговото дискретно благоразумие, изборът на местоположението му може да подложи на постоянен риск хармонията и единството на цялото място. Към хълма в неговата цялост от архитектурата на Ле Корбюзие и алеите за пещеходци - едно място точно за поклонничество и създаващо образа на параклис в идеалния момент на неговото извисяване, се добавят допълнителни постройки. Противно на обосновките на спонсорите на това ново строителство, намеренията на Ле Корбюзие са били винаги кристално ясни:

-- "Не правете промени ... моля ви. Пазете я в сегашното й завладяващо състояние!"
-- "Оставете Роншан, както е за поклонничество, с църквата, която е подходяща за поклонници."

Проектът, който третира малкия хълм, е изготвен без всякакво предваритено съгласуване с Фондация “Ле Корбюзие”, въпреки че фондацията е юридически отговорна за правата и наследството на творбите на архитекта, нито с когото и да било от останалите изследователи и специалисти, които са работили върху архитектурата на Ле Корбюзие. Разрешението за строителство, дадено от отговорната институция не отразява нито предварителни консултации нито адекватен анализ на качествата на мястото.

Преди 50 години, Андре Малро, тогава министър на културата, запази Вила Савой от грозящото я разрушение.
Сега е Ваше задължение, като негов достоен приемник, да спрете тази операция, която не ще Ви провали в очите на почитателите на творчеството на Ле Корбюзие; да представяте всичко изключително в кулурата на Франция: мястото й на културна държава, която защитава художниците от всички времена и всички генерации. И в допълнение – каква негативна реклама за френската култура, тъй като това ще внесе объркване в правителството, което от една страна е натоварено да класифицира творбата на Ле Корбюзие като паметник на световното наследство в ЮНЕСКО, а от друга – само няколко месеца по-късно ще заобиколи прерогативите на своята отговорност да опазва и защитава забележителността в Роншан.

Ние сме готови да се срещнем с Вас за да Ви представим, ако считате за необходимо, своите аргументи.

В очакване на Вашия отговор,
Г-жо Културен Министър,
моля приемете нашето най-дълбоко уважение.

Можете да намерите текста на френски и английски език
и да се присъедините към петицията на:
http://www.ipetitions.com/petition/Ronchamp

Защита на паметниците на културата в риск - рекапитулация

София, март 2008 г.

Уважаеми граждани!
В отговор на безпрецедентната вълна от посегателства върху недвижими паметници на културата в България под натиска на различни икономически интереси, бе създаден Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България, съставен от учени от Българска академия на науките, преподаватели от университети и членове на секция “История” към Съюза на учените в България.
Началото бе поставено в края на м. май 2005 г., след като една нощ, на ул. “Московска” 47 в София, бе срината до основи къщата на политика Никола Мушанов от бележития български архитект Станчо Белковски (1921-25). Разрушен бе паметник на културата с архитектурно, художествено и историческо значение и с уникални интериори, за да се изгради на негово място 6-етажен 3-звезден стъклен апартаментен хотел, чиято фасада към улицата днес имитира в долните етажи нескопосно разрушеното.

Тогава написахме възвание и организирахме подписка в защита на паметниците на културата с искания до ръководни и контролиращи органи в страната за строг контрол върху действията с паметниците на културата съгласно актуалното законодателство и международните конвенции, приети от Р България и за прокурорски проверки по решения на структурите на Министерство на културата, на главните архитекти и ръководителите на службите по архитектура и градоустройство към общинските администрации в столицата и други засегнати селища, относно разрушения на конкретни недвижими паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др. Предложено бе още да се актуализира базата данни за паметници на културата в Р България, поддържана от Националния институт за паметници на културата и да се разработи система за достъп на гражданите до нея; да се създаде съвременно и адекватно законодателство с ясни правила и прозрачни процедури за действие при опазване недвижимите паметници на културата в България с възможности за обществен контрол.
През 2005 година нашите тревоги бяха споделени от близо 300 души. Много съмишленици не посмяха да ни подкрепят.

Днес е важно да се отчете какъв беше ефектът от тези действия.

• По нашия сигнал за неправомерни действия спрямо паметници на културата (съгласуване на проекти за разрушаване на сгради-паметници на културата, ново строителство на местата на паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др., съгласно приложен списък), Върховната административна прокуратура разпореди на Министерството на културата да извърши проверки;
• Националният институт за паметници на културата започна актуализирането на базата данни за паметници на културата в Р България и системата от критерии за тяхната оценка и категоризация;
• На интернет-страницата на Министерството на културата се обявиха списъците с паметниците на културата от национално значение по райони в цялата страна, с което се осигури свободен достъп на гражданите до тази информация;
• Съюзът на българските архитекти последва примера ни и разгърна активна кампания „Наследство в риск”, която се разпространи и в големите градове на страната; Организирани бяха кръгли маси по въпросите на законодателството в областта на опазването на културното наследство; по инициатива на Варненското дружество на архитектите бе представена изложбата „Хубавите къщи, изчезващите къщи”, която прерасна в широка по обхват пътуваща изложба „Паметта на града, наследство в риск”– включваща и градовете София, Бургас, Пловдив, която бе показана на фестивала Аполония’2007;
• Част от националните медии откриха специализирани рубрики под същото заглавиe.
  И въпреки това, къщата на Яблански (бившата китайска легация) продължава да се “саморазрушава”; междувременно се случи трагедията с къщата на ул.”Алабин” 39, но не последваха бързи наказателни мерки срещу виновниците, а днес чрез използване на държавни механизми (Българска агенция за инвестиции) се правят опити за интервенция в комплекс „България”- паметник на културата от национално значение.

Спешно бе разпространена петиция за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България”, към която в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.

След всички публични изявления и обещания на инвеститора БТ Дивелопмънт Сървисиз и поделението му “Гранд хотел България” АД, се налага да обявим граждански мониторинг, за да защитим мнението на 10 000 души, като при по-нататъшните действия с хотела, ресторанта, сладкарницата и зала “България” следим:

• да не се допусне комплексът да бъде преустройван, реконструиран, дострояван, надстрояван, адаптиран, и пр., освен „реставриран” като се запазва автентичността на паметника на културата;
• да се съблюдава строго съществуващото в Р България законодателство, от страна на собственици, инвеститори, проектанти, съгласуващи и контролиращи институции, като изискваме постоянно необходимата информация и настояваме за прозрачност на действията им;
• поведението на Министерство на културата (МК), Националния институт за паметници на културата (НИПК) и Дирекция архитектура и градоустройство към Столична община (ДАГ-СО) да бъде адекватно на изискванията на закона и гражданското общество;
• НИПК и Националният съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) към МК да имат страници в интернет, на които да се публикуват дейностите, документи от техните заседания и решения, списъците на всички паметници на културата – за да се постигне нужната прозрачност в дейността им и се намалят възможностите за корупция.
  

Ще настояваме още за:

• Преосмисляне на начина, по който се предоставят сертификати за инвестиционни намерения от Българската агенция за инвестиции, засягащи паметници на културата – да се изискват всички документи, съгласувания и проекти, съгласно законите в Р България, т.е. да не може да се пледира за съкратени административни процедури, защото ЗУТ изисква обратно - удължени срокове при действия с паметниците на културата;
• Ревизия на дадения сертификат I-ви клас от БАИ за проекта “Гранд България” –доказване на заявените суми за инвестиции при придържане към параметрите на паметника на културата и към допълнително заявеното от инвеститора твърдо намерение за реставрация, а не реконструкция на Хотел и зала “България”.
• Пунктуално спазване на изискванията на законите и подписаните от Р България международни конвенции, отнасящи се до паметниците на културата и авторското право и строг мониторинг върху основанията за снемане на паметници на културата от регистрите и съответните действие на Националния съвет за опазване паметниците на културата.
  

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България

Подписката за комплекс "България" - рекапитулация

Към петицията за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.
С това общият брой мнения в защита на комплекса достига около 10 000 души.
Вижданията за съхраняването на ценния за София и българската архитектура комплекс "България" могат да се прочетат както в материалите на този блог, така и в подписката в интернет - http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bulgaria-Sofia/view.html .

По-долу публикуваме копия от подписите на гражданите, събрани на хартиен носител.
Ще продължим да информираме за развитието на проблема.

Акцията продължава

До момента към петицията за спасяване на комплекс "България" са се присъединили 8618
души в интернет и около 600 души са се подписали на хартиен носител.

Според социоложката Румяна Бъчварова,

към 01.12.2007 г. приблизително 8000 са включилите се в нея,

като 84% от тях са от България,

16% са от чужбина.

70% са от София,

30% са извън София,

което означава, че каузата на тази петиция надхвърля регионалните софийски проблеми и измерения.

И може би най-впечатляващото е, че са се включили и

около 17% български граждани, които живеят в чужбина, от 37 държави.

Това само по себе си е един изключително широк обхват.

...... Освен европейските и американските държави, тук се включват хора, които живеят в Сингапур – да речеме, ЮАР, Япония Нова Зеландия, Южна Корея, остров Мавриций, Бразилия и т.н..

Тоест, имаме кънтяща в общественото пространство инициатива, която за съжаление като че ли не получава адекватен отговор.

Две са основните теми в коментарите на този процес:

Първата е за запазване на историческото наследство, на архитектурната уникалност, и през тях - на националните ценности. Това е едната посока на коментарите.

Втората основна посока е за запазването на зала България в нейния уникален вид и като символ на културния живот в столицата. ... Това, което прозира през всички коментари, това е загрижеността за ценностите, всъщност. По какъв начин този проект ще наруши националните ценности в сферата и на архитектурата, и на културата, и духовните ценности на българите. В. Върбанова: Много Ви благодаря. Вие определено сте свършили един огромен труд. Познавате текста на петицията. Преглеждайки коментарите, имате ли чувството, че тези хора са подведени? Че те пишат само за залата? Р. Бъчварова: Не, аз мисля, че всеки, който е изразил мнението си в подкрепа на петицията, е наясно с проблема и не може да бъде лесно подведен. Общо взето, хората и голяма част от тях, които са се представили дори професионално, показват едно ниво, интелектуално ниво, което лесно няма да позволи да бъде спекулирано с неговото мнение и виждане. Затова мисля, че всички изразени мнения и самата кауза на петицията, трябва да бъде развита оттук нататъка, защото в крайна сметка тя се явява една много спонтанна и много актуална форма на обществено-политическия и духовния живот в страната.

Медийни новини - дискусия по програма ХРИСТО БОТЕВ

Дискусията за бъдещето на Гранд-хотел и зала "България" в София ще продъжи в предаването "Културна рулетка - Съзнателно ли рушим своите сгради, паметници на културата" по програма "Христо Ботев" на БНР

в неделя - 2 декември 2007 г., 10:00-12:00 ч

Водещ ще бъде д-р арх. Валентина Върбанова.

Ще участват и други изкушени от темата.

Ще бъде анализирано и мнението на гражданите, присъеднили се към петицията за запазването на сградата.

Предаването ще има открити телефонни линии (ще бъдат открити по време на предаването за въпроси):

(02) 9634052, (02) 8659560

http://www.bnr.bg/HristoBotev/Edition_Culture/show_KulturnaRuletka/Material/1202kulturna_ruletka.htm

До момента в интернет са се подписали 8030 души. Още 520 подписа са събрани на хартиен носител.

През изтеклата седмица петицията бе внесена в Софийска община, в Министерство на културата, в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в Народното събрание.

.

Да запазим София от алчните търговци

позиция на в-к Зора, бр. 48 / 13 ноември 2007

клик върху картинката, за да се чете