души в интернет и около 600 души са се подписали на хартиен носител.
Според социоложката Румяна Бъчварова,към 01.12.2007 г. приблизително 8000 са включилите се в нея,
като 84% от тях са от България,
16% са от чужбина.
70% са от София,
30% са извън София,
което означава, че каузата на тази петиция надхвърля регионалните софийски проблеми и измерения.
И може би най-впечатляващото е, че са се включили и
около 17% български граждани, които живеят в чужбина, от 37 държави.
Това само по себе си е един изключително широк обхват.
...... Освен европейските и американските държави, тук се включват хора, които живеят в Сингапур – да речеме, ЮАР, Япония Нова Зеландия, Южна Корея, остров Мавриций, Бразилия и т.н..
Тоест, имаме кънтяща в общественото пространство инициатива, която за съжаление като че ли не получава адекватен отговор.
Две са основните теми в коментарите на този процес:
Първата е за запазване на историческото наследство, на архитектурната уникалност, и през тях - на националните ценности. Това е едната посока на коментарите.
Втората основна посока е за запазването на зала България в нейния уникален вид и като символ на културния живот в столицата. ... Това, което прозира през всички коментари, това е загрижеността за ценностите, всъщност. По какъв начин този проект ще наруши националните ценности в сферата и на архитектурата, и на културата, и духовните ценности на българите. В. Върбанова: Много Ви благодаря. Вие определено сте свършили един огромен труд. Познавате текста на петицията. Преглеждайки коментарите, имате ли чувството, че тези хора са подведени? Че те пишат само за залата? Р. Бъчварова: Не, аз мисля, че всеки, който е изразил мнението си в подкрепа на петицията, е наясно с проблема и не може да бъде лесно подведен. Общо взето, хората и голяма част от тях, които са се представили дори професионално, показват едно ниво, интелектуално ниво, което лесно няма да позволи да бъде спекулирано с неговото мнение и виждане. Затова мисля, че всички изразени мнения и самата кауза на петицията, трябва да бъде развита оттук нататъка, защото в крайна сметка тя се явява една много спонтанна и много актуална форма на обществено-политическия и духовния живот в страната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар