неделя, 6 януари 2008 г.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 5

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседници: проф. дан арх. Тодор Кръстев, Недялка Сандалска, Владимир Гаджев, проф.д-р арх. Тодор Булев

В. Върбанова: Изхождайки от общоприетата постановка, че паметниците на културата винаги имат някакъв собственик, но от друга страна те принадлежат и на нацията, поради обществената си значимост и културно-историческа стойност, искам да се обърна към проф. Тодор Кръстев по тази тема:
Т. Кръстев: Вижте, според мен не бива разговорът в момента да заема насока по отношение на собствеността, т.е. кой е собственик, как е станал и придобил тази собственост и т. н. не защото това не е интересен проблем, но за този разговор е важно да се знае, че за опазването на културното наследство собствеността не е от особено значение. Който и да е собственикa, той трябва да спазва закона, конвенциите, културните стойности, за които споменах, без значение дали това е държавата, това е общината, това е Рьогнер, това е сегашният собственик и така нататък. Каквато и да е собствеността, балансът между частния и обществения интерес трябва да се спазва.
Сега, Г-жа Сандалска е права, когато казва, че не е достатъчно да кажеш “не”. Необходимо е да кажеш и все пак “как”, по каква методология, каква е насоката. И според мене, за да бъде по-конструктивен нашият разговор, би трябвало да говорим малко и на тази тема. Ще си позволя, след като казах кои са стойностите на обекта, които имат голямо значение за него, и за случая, и трябва да бъдат спазени, опазени и респектирани, при всички възможни собственици, според мен в няколко насоки може ансамбълът да се развива:
Първо, необходимо е едно връщане на някои изчезнали, поразени стойностите, например – атмосферата на бирхалето, което може би някои от вас си спомнят..
В. Гаджев: ... и да се отвори зазиданият вход, който е към залата ...
Н. Сандалска: ... това е, това е, което се иска да се направи ...
Т. Кръстев: ... т.е. някои пространства, които са провалени по-късно с един не достатъчно уместен дизайн – това едно.
Второ – съобразяване с някои нереализирани идеи на авторите, за които споменавате, Г-н Гаджев, – вход на залата откъм площада, или откъм Царя и т.н.
Трето, възможно е дозирано въвеждане на някои нови съвместими съвременни функции, но без това да нарушава автентичния функционален баланс, за който аз споменах; някакво хармонизиране на връзките с околната среда, която междувременно се е променила. Например, калканът към банката Paris Bas и т.н.

И последен въпрос, върху който искам да се спра, тъй като имаше тука един много интересен коментар на темата:
- повишаване на стандарта, пълна валоризация на пространствата, днес доста компрометирани; - най-внимателен подход към дизайна до последния детайл.
Напоследък четох в едно френско списание реклама за т. нар. дизайнерски хотели в Истанбул – перфектни като стил. И тук изниква въпросът въобще може ли изобщо на това място да се постигне един по-висок хотелски стандарт, понеже Вие споменахте, че това е трудно достижимо в момента, като напълно съм съгласен, че на това място трябва да има един хотел с най-висок възможен стандарт .
Сега, през последните години в света има един истински бум на т.нар. малки хотели в противовес на големите космополитни унифицирани хотелски комплекси и вериги, като напълно съм съгласен, че на това място трябва да има един хотел с най-висок възможен стандарт.
Аз съм разговарял с редица хотелски мениджъри на такива обекти, следя внимателно селекцията на стоте най-малки хотели в света. Сега те стават все по-привлекателни, тъй като са част от културното наследство – абсолютно интегрирани в контекста, съчетават автентичност и идентичност с един извънредно висок стандарт.
Павел преди малко каза, че изходно условие за да бъде висок стандартът е стаите да станат по-широки. Не бих се съгласил с това, защото не е необходимо тези хотели да следват стандартните нормативи. Те ще компенсират нарушаването на тия стандартни нормативи с други стойности, както в една Копривщица. Не можем да приемем, че може да се повиши стандарта – да се разширят улиците, да се направят широки паркинги и т. н. – елементи на съвременния стандарт, но Копривщица трябва да търси някакви други методи.
Според мен, именно в тази насока би била бъдещата голяма конкурентна сила на хотел “България” по отношение на серията от нови хотели като например Гранд-хотел “София”, “Хилтон”, новия хотел срещу НДК и т. н., които са наистина луксозни, но са лишени от памет и идентичност. Основата на една такава стратегия е в това, че в ХХІ век културното наследство ще има все по-голяма роля и привлекателност, и хотели, които са част от това наследство, ще стават все по-желани. Благодаря.


Н. Сандалска: И аз Ви благодаря.
В. Върбанова: Благодаря Ви, проф. Кръстев. Вие сте председател на Асоциация за културен туризъм. Именно един такъв обект е хотел “България”, комплексът “България” – обект на културния туризъм.
Аз съм Валентина Върбанова – днес в ролята на водещ на предаването “Културна рулетка”.
Имаме обаждания по телефона. За мен представлява интерес обаждането на г-н Стоевски – проектант, който задава един много .. така, генерален въпрос към г-жа Сандалска. Макар че частично вече тука се получиха отговори по тази тема, защо веднъж инвеститорът съобщава навсякъде в медиите своите инвестиционни намерения за “Гранд България” като ново строителство, а сега вече поема по друга посока.
Това ми напомня за отвореното писмо, наскоро публикувано в медиите на т. нар. Инициативен комитет на Гражданско движение в защита на паметниците, където те задават точно този въпрос: Дали на това место ще има ново строителство на местото на паметника или инвеститорът ще опазва този паметник.
Много накратко, г-жо Сандалска, защото Вие вече говорихте.
Н. Сандалска: С две думи отговарям. Да, вече говорихме по този въпрос: Прави се експертиза в момента; създава се един консултативен съвет. Вследствие на това ще излезе вече крайно становище дали трябва да се строи нещо ново или ще бъде направена реставрация с разширение. Това е засега моят отговор, който разбира се не е окончателен. Всичко зависи от специалистите.
В. Върбанова: Благодаря Ви и аз.
В. Върбанова: Ние обещахме на слушателите да се свържем с арх. Тодор Булев, който наскоро стана професор, за да ни разкаже накратко за срещата между инвеститорите на Гранд-хотел “България” и Съюза на българските архитекти.
Здравейте, арх. Булев.
Т. Булев: Здравейте! Благодаря за тази възможност да се включа в разговора.Всъщност, да премина директно към темата.Вижте, още в първия момент ние заявихме това желание за една среща с инвеститорите; “ние” – имам предвид Съюза на архитектите. Тази дискусия, която се предизвика, тя всъщност разкри за щастие една висока обществена чувствителност към темата, така че ние бяхме облекчени от гл. т. на това да говорим за комплексната ценност на сградата тогава, когато седнеме заедно ..... И всъщност задачите, които си поставихме бяха преди всичко, да се опитаме в този разговор да конкретизираме именно каква е тази ценност на сградата – нали понятието “паметник на културата” е юридически точно, но какво точно в случая се визира с това, че сградата има този статут и как да преминеме към нейното проектиране.Тука се отбеляза като много важно изясняването на едно отговарящо на случая планово задание за сградата, за нейното проектиране, за нейната трансформация, за нейната модернизация. Трябва да кажа, че тезата за една модернизация и евентуално смяна на предназначение на отделни елементи и евентуално някакво използване на териториални резерви в квартала .... това нещо се прие като една необходимост в случая. Но трябва да се види с какви количествени и качествени параметри да боравиме и най-вече кака да запазиме или даже да върнеме тази специфична автентичност и романтична атмосфера на този обект.
И трябва друго да подчертая, че ние в общи линии говорим за паметник на културата, но това е по същество един съвременен обект и в момента, така .., се движи една кампания за това и съвременни сгради след 40-та – 50-та година да се третират като паметници на културата.
И въпреки че чисто формално е ясно какво означава това, съдържателно не е много лесно да се премине към проектирането и модернизацията на такива сгради, така че те да запазят своята ценност на паметници. Но ние трябва да намериме такъв специфичен път за тези обекти, защото непрекъснато губиме обекти от новия период.Ето, тези дни беше взривен Щастливеца на Витоша; на морето изчезнаха характерни сгради на модерната архитектура.
Така че, в този дух протекоха нещата и ние изразихме едно желание и готовност на всички участници да се срещнеме в близките дни – вероятно вече и с участието на човека, който сега е ангажиран с проектирането, който се познава от нашите колеги – от арх. Чудомир Павлов, от Лозан Лозанов, тъй като той е кадър на “Софпроект”...Така че, има всички условия, според мене, този случай да прерасне в един модел за това как да се отнасяме към тези специфични обекти, какъв път да намериме за тяхното осъвременяване и как да се задоволяват проблемите ... така, изискванията на обществото, от страна и на инвеститора, и на проектантите.
В. Върбанова: Благодаря Ви, арх. Булев. Мисля, че наистина Съюзът на архитектите тука се е включил много ... така, на место и би бил много полезен в случая.
Т. Булев: Радвам се, че считате така. Всъщност, ние имахме желание точно, да играем такава роля – всъщност – да заемем това място, което считаме, че трябва ...
В. Върбанова: И това е местото на САБ-а, да. Благодаря Ви.

Няма коментари: