Културна рулетка - Предаване на Програма “Христо Ботев”
за изкуство, философия, антропология, архитектура, наука, теория на успеха, качество на живота
Запис на разговор за комплекс "България в 6 части
Българско национално радио - неделя, 2 декември, 10:00-12:00 часа
Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - главен експерт в Общинско предприятие “Стара София”. Занимава се с опазването на паметниците на културата от 1976 г. До 1998 г. е проектант и проучвател в Националния институт за паметници на културата. Член на ИКОМОС, в момента главен секретар, член на ДОКОМОМО (документиране и консервация на модерното движение), член на секция “История” към Съюза на учените в България, лицензиран експерт за културно наследство към Министерството на околната среда и Агенцията за приватизация, член на САБ и КАБ. Автор на множество публикации в областта ‘опазване на паметници на културата’.
Здравейте, аз съм Валентина Върбанова – архитект, за добро или за зло, занимаващ се с културно наследство, в ролята на водещ на “Културна рулетка” днес.
Залогът е: “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”,
или “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Рулетката вече се завъртя.
Залозите ще правят събеседниците ми в студиото - проф. д-р Тодор Кръстев – архитект, Павел Попов – също архитект, Владимир Гаджев – журналист и музикален критик, и г-жа Недялка Сандалска – изпълнителен директор на Гранд хотел “България” АД, който е инвеститор на проекта “Гранд България”.
По телефона ще се свържем още и със социоложката Румяна Бъчварова, която беше помолена да направи специално за предаването “Културна рулетка” социологическо проучване на коментарите от подписката за спасяването на комплекс “България” в интернет.
Също така ще чуем по телефонна връзка арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Той самият е директор на дирекция “Опазване на недвижими паметници на културата” и ще се свържем с проф. арх. Тодор Булев като представител на Съюза на архитектите в България.
Нашите телефони в студиото са ..... Можете да ни се обаждате.
На мен не ми остава нищо друго, освен да обявявам темите, да отчитам залозите на рулетката и да участвам в днешните разговори в студиото и извън него по обявената тема.
А тя беше “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”, или по-конкретно и по-нататък ще стане въпрос за “Ще опазим комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Имаме четирима участници в студиото и рулетката ще завърти четири теми,
отправени към всеки един от тях.
Екипът на “Културна рулетка” днес:
Редактор – Нина Нейкова. На тонрежисьорския пулт са Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избира Галя Траянова.
Аз съм Валентина Върбанова – приятел на София и нейните паметници на културата, и водещ на предаването “Културна рулетка” днес. Останете с нас.
По мнение на архитекти, граждани, общественици през последните десет години в София и големите градове на България се забелязва опасно явление по отношение урбанизацията на градската среда. Засегнати са предимно централните градски части, където застрояването се състои предимно от сгради, паметници на културата. Те биват преустройвани, понякога и със съгласието на институциите, и се превръщат в карикатури на градската среда.
Примерите са много: гранд-хотел “София” – бивша община, хотел “Кристал Палас”, Къщата на Мушанов, сгради по бул. “Мария Луиза” и още много други.
Тази практика от гледна точка на методологията по опазване на културното наследство е много порочна, защото новите творения остават със статута на паметници на културата, но не носят предишната си културно-историческа стойност. Порочната игра - “вълкът сит и агнето цяло” има непоправими последици за образа на градовете, за обществената значимост на наследството и най-вече за принадлежността им към националната ни история.
Поредицата от направените досега компромиси доведоха и до случая с комплекс “България”, разположен в началото на най-историческото направление на София.Трябва ли да продължи практиката на залъгване, че опазваме по този начин паметниците, събаряйки ги, или трябва да спрем дотук и да съхраним това, което е останало, съгласно добрата българска и международна практика?
Първи събеседници:
Проф. арх. д-р Тодор Кръстев - популярно име в областта опазване на културно-историческото наследство. Бивш дългогодишен директор на Националния институт за паметници на културата, почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС към Юнеско, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” (б. Завеждащ катедра) и в НБУ председател на Асоциация за културен туризъм, ръководител на система “Културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София, експерт към Комисията за Световно наследство/Юнеско и др. Автор на множество публикации в областта опазване на паметниците на културата.
Владимир Гаджев - известен журналист, публицист, музикален критик, преподавател по социология на музиката и история на джаза в НБУ. Има голям принос за популяризиране на българския джаз по света. Гаджев е автор на множество оперативни критики и проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област. Автор е на две книги на музикална тематика, издадени през 2000 и 2004 г. Има множество публикации по темите историческа София и унищожаване на паметниците на културата.
В. Върбанова: Аз искам тук да се обърна към проф. Тодор Кръстев, който съвсем наскоро публикува във вестник Култура статия със заглавието “Пропаст в представите”. Няма да споменавам по-нататък случаите с къщата на Яблански, с това което се случи по ул. “Шипка”.
Проф. Кръстев, бихте ли най-общо обобщили и казали Вашето мнение по това явление.
Т. Кръстев: Благодаря за поканата да участвам в предаването “Културна рулетка”. Надявам се, че нашата среща няма да приключи както във филма “Казино Роял”, където накрая участниците разчистваха сметките помежду си. Смятам, че ние сме обединени от един респект към културното наследство и необходимостта то да бъде опазвано и развивано по най-добрия възможен начин.
Класическата логика на опазването на културното наследство е: културното наследство се счита, че е едно послание от минали поколения. То само временно е в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения в неговата автентичност – едно ключово понятие в тази област. Това диктува общественият интерес. И за да се даде шанс на този трансфер във времето, е създаден статутът на юридическа защита “паметник на културата”.
Но в същото време, никой не бива да отрича правото на един паметник да се развива - той не е мъртъв музеен експонат, и в същото време никой не бива да отрича правото на собственика да желае това развитие и да извлича полза от него, т. е. опазване и развитие – това са две страни на едно цяло. Развитието, обаче, не трябва да е в противоречие с обществения интерес, нито да застрашава културните стойности на паметника.
И сега, точно в този смисъл безпокои много, че в последно време бизнесът като че ли в някаква степен е безсилен да разбере, да съхрани и да усвои ценностите, с които разполага. Безпокоят ме серия от странни случаи, от странни бизнес идеи, които се лансират на различни места. Ето например: Търговски център върху античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на старинен Пловдив, или небостъргач в Морската градина на град Бургас. Да не изброявам още много други такива случаи.
Значи, очевидно, бизнесът не може да разбере какво богатство притежава. Очевидно, няма механизми, които да пропорционират частния и обществения интерес.
Ние преди малко с г-н Гаджев говорихме точно на тази тема - за абсолютната необходимост .... чуваме понякога кметове, които казват: “А, това е частен парцел, нищо не мога да направя”. Ми, каква е ролята тогава на общите устройствени планове, въобще на устройствените планове? Те точно са механизъм, точно са инструменти, за намиране на баланса между обществения и частния интерес. А в случая, когато се касае за културно наследство, е извънредно важно респектирането на обществения интерес
В. Върбанова: Дали историческата градска среда е обречена или ние можем да бъдем оптимисти, че културното наследство ще се опазва съгласно съществуващите закони, които никак не са лоши. Какво е Вашето мнение, г-н Гаджев?
В. Гаджев: Макар и стари тия закони, които все още са в България, и през цялото време кърпени на парче, на парче, а напоследък кой знае защо - последните две години, две години и половина дори, упорито се укрива (“укрива” е думата), какво се работи по един, абсолютно модерен и отговарящ на актуалностите днес закон за опазване на наследството (по всяка вероятност в интерес на частни идеи, частни намерения). В този смисъл, това за което проф. Кръстев спомена, пропорцията между обществения и частния интерес се нуждае и от фина настройка, грубо казано – “реглаж” – това, което в цялото общество в момента в България липсва.
Тъй като отчитането на тази потребност, а тя наистина е потребност, ще покаже в много направления, аз по-късно ще взема думата и по-конкретно за зала “България” (не за целия комплекс, колкото за залата), ако се проектират нещата в една по-широка рамка, ще се види че общественият интерес се накърнява в много посоки.
И в крайна сметка като рекапитулираме накрая какви са ползите и какви са вредите, изведнъж ще се окаже, че може би частният проект, частният интерес паразитира върху обществения интерес и то в много голяма степен.
за изкуство, философия, антропология, архитектура, наука, теория на успеха, качество на живота
Запис на разговор за комплекс "България в 6 части
Българско национално радио - неделя, 2 декември, 10:00-12:00 часа
Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - главен експерт в Общинско предприятие “Стара София”. Занимава се с опазването на паметниците на културата от 1976 г. До 1998 г. е проектант и проучвател в Националния институт за паметници на културата. Член на ИКОМОС, в момента главен секретар, член на ДОКОМОМО (документиране и консервация на модерното движение), член на секция “История” към Съюза на учените в България, лицензиран експерт за културно наследство към Министерството на околната среда и Агенцията за приватизация, член на САБ и КАБ. Автор на множество публикации в областта ‘опазване на паметници на културата’.
Здравейте, аз съм Валентина Върбанова – архитект, за добро или за зло, занимаващ се с културно наследство, в ролята на водещ на “Културна рулетка” днес.Залогът е: “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”,
или “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Рулетката вече се завъртя.
Залозите ще правят събеседниците ми в студиото - проф. д-р Тодор Кръстев – архитект, Павел Попов – също архитект, Владимир Гаджев – журналист и музикален критик, и г-жа Недялка Сандалска – изпълнителен директор на Гранд хотел “България” АД, който е инвеститор на проекта “Гранд България”.
По телефона ще се свържем още и със социоложката Румяна Бъчварова, която беше помолена да направи специално за предаването “Културна рулетка” социологическо проучване на коментарите от подписката за спасяването на комплекс “България” в интернет.
Също така ще чуем по телефонна връзка арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Той самият е директор на дирекция “Опазване на недвижими паметници на културата” и ще се свържем с проф. арх. Тодор Булев като представител на Съюза на архитектите в България.
Нашите телефони в студиото са ..... Можете да ни се обаждате.
На мен не ми остава нищо друго, освен да обявявам темите, да отчитам залозите на рулетката и да участвам в днешните разговори в студиото и извън него по обявената тема.
А тя беше “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”, или по-конкретно и по-нататък ще стане въпрос за “Ще опазим комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Имаме четирима участници в студиото и рулетката ще завърти четири теми,
отправени към всеки един от тях.
Екипът на “Културна рулетка” днес:
Редактор – Нина Нейкова. На тонрежисьорския пулт са Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избира Галя Траянова.
Аз съм Валентина Върбанова – приятел на София и нейните паметници на културата, и водещ на предаването “Културна рулетка” днес. Останете с нас.
По мнение на архитекти, граждани, общественици през последните десет години в София и големите градове на България се забелязва опасно явление по отношение урбанизацията на градската среда. Засегнати са предимно централните градски части, където застрояването се състои предимно от сгради, паметници на културата. Те биват преустройвани, понякога и със съгласието на институциите, и се превръщат в карикатури на градската среда.
Примерите са много: гранд-хотел “София” – бивша община, хотел “Кристал Палас”, Къщата на Мушанов, сгради по бул. “Мария Луиза” и още много други.
Тази практика от гледна точка на методологията по опазване на културното наследство е много порочна, защото новите творения остават със статута на паметници на културата, но не носят предишната си културно-историческа стойност. Порочната игра - “вълкът сит и агнето цяло” има непоправими последици за образа на градовете, за обществената значимост на наследството и най-вече за принадлежността им към националната ни история.
Поредицата от направените досега компромиси доведоха и до случая с комплекс “България”, разположен в началото на най-историческото направление на София.Трябва ли да продължи практиката на залъгване, че опазваме по този начин паметниците, събаряйки ги, или трябва да спрем дотук и да съхраним това, което е останало, съгласно добрата българска и международна практика?
Първи събеседници:
Проф. арх. д-р Тодор Кръстев - популярно име в областта опазване на културно-историческото наследство. Бивш дългогодишен директор на Националния институт за паметници на културата, почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС към Юнеско, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” (б. Завеждащ катедра) и в НБУ председател на Асоциация за културен туризъм, ръководител на система “Културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София, експерт към Комисията за Световно наследство/Юнеско и др. Автор на множество публикации в областта опазване на паметниците на културата.
Владимир Гаджев - известен журналист, публицист, музикален критик, преподавател по социология на музиката и история на джаза в НБУ. Има голям принос за популяризиране на българския джаз по света. Гаджев е автор на множество оперативни критики и проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област. Автор е на две книги на музикална тематика, издадени през 2000 и 2004 г. Има множество публикации по темите историческа София и унищожаване на паметниците на културата.
В. Върбанова: Аз искам тук да се обърна към проф. Тодор Кръстев, който съвсем наскоро публикува във вестник Култура статия със заглавието “Пропаст в представите”. Няма да споменавам по-нататък случаите с къщата на Яблански, с това което се случи по ул. “Шипка”.
Проф. Кръстев, бихте ли най-общо обобщили и казали Вашето мнение по това явление.
Т. Кръстев: Благодаря за поканата да участвам в предаването “Културна рулетка”. Надявам се, че нашата среща няма да приключи както във филма “Казино Роял”, където накрая участниците разчистваха сметките помежду си. Смятам, че ние сме обединени от един респект към културното наследство и необходимостта то да бъде опазвано и развивано по най-добрия възможен начин.
Класическата логика на опазването на културното наследство е: културното наследство се счита, че е едно послание от минали поколения. То само временно е в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения в неговата автентичност – едно ключово понятие в тази област. Това диктува общественият интерес. И за да се даде шанс на този трансфер във времето, е създаден статутът на юридическа защита “паметник на културата”.
Но в същото време, никой не бива да отрича правото на един паметник да се развива - той не е мъртъв музеен експонат, и в същото време никой не бива да отрича правото на собственика да желае това развитие и да извлича полза от него, т. е. опазване и развитие – това са две страни на едно цяло. Развитието, обаче, не трябва да е в противоречие с обществения интерес, нито да застрашава културните стойности на паметника.
И сега, точно в този смисъл безпокои много, че в последно време бизнесът като че ли в някаква степен е безсилен да разбере, да съхрани и да усвои ценностите, с които разполага. Безпокоят ме серия от странни случаи, от странни бизнес идеи, които се лансират на различни места. Ето например: Търговски център върху античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на старинен Пловдив, или небостъргач в Морската градина на град Бургас. Да не изброявам още много други такива случаи.
Значи, очевидно, бизнесът не може да разбере какво богатство притежава. Очевидно, няма механизми, които да пропорционират частния и обществения интерес.
Ние преди малко с г-н Гаджев говорихме точно на тази тема - за абсолютната необходимост .... чуваме понякога кметове, които казват: “А, това е частен парцел, нищо не мога да направя”. Ми, каква е ролята тогава на общите устройствени планове, въобще на устройствените планове? Те точно са механизъм, точно са инструменти, за намиране на баланса между обществения и частния интерес. А в случая, когато се касае за културно наследство, е извънредно важно респектирането на обществения интерес
В. Върбанова: Дали историческата градска среда е обречена или ние можем да бъдем оптимисти, че културното наследство ще се опазва съгласно съществуващите закони, които никак не са лоши. Какво е Вашето мнение, г-н Гаджев?
В. Гаджев: Макар и стари тия закони, които все още са в България, и през цялото време кърпени на парче, на парче, а напоследък кой знае защо - последните две години, две години и половина дори, упорито се укрива (“укрива” е думата), какво се работи по един, абсолютно модерен и отговарящ на актуалностите днес закон за опазване на наследството (по всяка вероятност в интерес на частни идеи, частни намерения). В този смисъл, това за което проф. Кръстев спомена, пропорцията между обществения и частния интерес се нуждае и от фина настройка, грубо казано – “реглаж” – това, което в цялото общество в момента в България липсва.
Тъй като отчитането на тази потребност, а тя наистина е потребност, ще покаже в много направления, аз по-късно ще взема думата и по-конкретно за зала “България” (не за целия комплекс, колкото за залата), ако се проектират нещата в една по-широка рамка, ще се види че общественият интерес се накърнява в много посоки.
И в крайна сметка като рекапитулираме накрая какви са ползите и какви са вредите, изведнъж ще се окаже, че може би частният проект, частният интерес паразитира върху обществения интерес и то в много голяма степен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар