петък, 25 януари 2008 г.

Концертна зала „България” - мнение на Стефан Владков против преустройството и използването й за други цели, освен за музикални

Авторът - бивш тонрежисьор и зам. главен редактор в отдел „Музикална продукция” в Българското национално радио, е един от най-търсените и ерудирани специалисти по акустика, понастоящем пенсионер; издал през 2005 г. уникалната книга Религия, изкуство, музика • Акустика • Звукозапис, Еър Груп 2000 [http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=6695].
Публикуваната тук статия е липсващото в широката дискусия за зала "България" мнение за това как се отразяват строителните промени върху висококачествената й акустика. Акустиката на зала "България" вече е влошавана на два пъти - веднъж при възстановяването й след бомбардировките, а втория път - при реконструкцията ок. 2000 г. Подобни загуби се очакват и при предстоящите строителни дейности по хотел "България" и ремонт на залата, ако не се вземат сериозни мерки.


Концертната зала „България” е единствената зала с най-добри и високи акустични показатели в България и на Балканския полуостров! Предназначението й е само за концертни рецитали, необходимите генерални репетиции за тях и записването на музикални произведения поради извънредно добрата й акустика, която се доближава по параметри дo прочутата Wiener Verein Saal, когато е без публика!

Изненадани бяха и тонинженерите от Би Би Си Дон Хартридж, Джеф Адис, тонмайсторът от Норд Дойчер Рунфунк Вагнер, английската диригентка Шан Едуърдс, диригентите Генадий Рождественски, Темирканов, цигуларите Миша Вайман, Игор Ойстрах, Нели Школникова, челистите Даниел Шафран и Кнушевицки, Роко Филипини и много други, с които съм работил, че в България има концертна зала, която отговаря на световните акустични стандарти. Още Бруно Валтер се е учудил на постигнатата добра звучност. Дмитрий Шостакович остана доволен от акустиката й и от звучността на записа, на който присъства. Залата е използвана за звукозапис от бившия “Балкантон”, а също и от европейски фирми.

Предпочита се за концерти и записи и от всички български диригенти, композитори, певци и инструменталисти, гостували на Миланската скала, Ковънт Гардн, Метръполитън и Виенската опера, които съм записвал! Тя е единствената зала, в която може да репетира Софийската филхармония, и при разрушаването или използването й за други цели, т.е при влошаване на акустиката й, този представителен оркестър за страната ни, както и други, които концертират в нея, ще престанат да съществуват! Фактически столицата ни ще остане без концертна зала и музикален живот, понеже голямата зала с 3600 места в НДК няма никакви подходящи параметри за концертни изяви.

Този, който акустически я е обработвал, не е имал и понятие, че дори и за озвучаване е необходимо време на реверберация с времетраене минимум от 1.5 секунди с публика. Защо нейното е около 0.70 секунди, празна, е непонятно?! В нея е невъзможно да се образуват двете съществени звукови полета, предпоставка за добра акустика – на ранните отражения с време на закъснение от 20 до 40 милисекунди с минус 10 децибела интензитет и дифузното поле на късните - с времетраене с публика от 2.2 до 2.5 сек., които са задължителни параметри за всички известни зали от края на 19 век и съвременните - с добра акустика. Никъде в Европа или в Англия не съм виждал толкова мрачна концертна зала. Тя създава настроение за погребална обстановка! Поради липсата на всякаква реверберация оркестрантите от отделните групи не могат да се чуват и да постигат толкова важния музикален баланс и ансамблово свирене, което много затруднява тях и диригента. Звукът на оркестъра в тази зала е отвратителен – без ансамблова цялост, без темброво богатство и сила, поради липсата именно на ранни и късни отражения на звука. Над тристата изпълнители на Реквием от Берлиоз прозвучаха със силата на бившия Ансамбъл за масови песни на Българското радио от 60 души, и за да създам някаква представа за грандиозния състав и блестяща оркестрация, трябваше да използвам 18 микрофона със специални честотни корекции и две дигитални устройства за изкуствена реверберация при излъчването, докато в празната зала „България” може да се постигне несравнимо по-добър резултат само с две стерео системи от по два микрофона!!

Изглежда, че главното й предназначение за партийни конгреси си е останало единствено, а и с големия си обем тя остава подходяща само за тази цел, както и за конферентен център. Излишно е да се строи втори! С директния си звук, който по нищо не се отличава от звучността на открито, тя дава невярна представа за оркестрацията на всяко музикално произведение и всеки професионалист или любител, който чувства музиката като потребност, не стъпва в нея! И диригенти от Европа са изразявали пред мен мнението, че тя е едно грубо архитектурно и акустично недомислие за концертна зала! Озвучаването е също голям проблем. Стойка Миланова се ужаси от направеното и ме помоли да се заема и с него. Трябваше да се усилва звукът на оркестъра и солиста, като се използва и изкуствена реверберация, а не да се чуват отделно от тях високоговорителите, което не се прави.

Всяко преустройство на зала „България” или акустична обработка, както и използването й за други цели, ще влоши или съвсем ще повреди акустиката й и ще лиши столицата ни от концертен живот!
Възобновяването й след нейното разрушаване от бомбардировките промени акустиката й до известна степен, като намали времето на реверберация с публика поради промяна на формата и големината на отразяващите плоскости на тавана, и смяната на облицовката на креслата. Отрази се в допустими граници на блясъка на цигулките и на медната група, и на силата и топлотата на контрабасите.
Построяването на нова концертна зала изисква участието на немски или английски акустици със задължителното конструиране на макет в отношение 1 : 10 за предварителни акустични измервания и експерименти с компютър поради липса на подобен опит у нас. Но дори и това, все пак е рисковано, като си спомним за неудачната акустика на залата на Ню Йоркската филхармония и наложилата се допълнителна акустична обработка, която е струвала един милион долара!!

Няма коментари: