неделя, 6 януари 2008 г.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 2

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседник: Недялка Сандалска - Изпълнителен директор на “БТ Девелопмънт Сервисиз”, собственик на хотел “България”. Целият й професионален път е свързан с туризма. Била е и председател на държавния Комитет по туризъм, член на ръководството на Българската асоциация на туристическите агенции и зам.-председател на Балканската асоциация на туристическите агенции.





В. Върбанова: Сега конкретно към случая “България”.
При мен в студиото е инвеститорът на “Гранд хотел “България” АД, т.е. инвеститорът на проекта “Гранд България”.
Преди това искам много накратко за слушателите, които не са запознати със случая, да кажа хронологията на събитията.

Преди около месец се появи в медиите съобщението, че инвеститорът е получил сертификат 1-ви клас от държавната Агенция за инвестиции и се появи една, не знам как бих могла да я нарека, да кажем “ескизна скица” на хотел “България”, т.е. на едно ново строителство.
Всичко това взриви архитектурната колегия. Съюзът на архитектите в България веднага свика пресконференция в БТА.
Интересът беше огромен от страна на медиите. САБ излезе с декларация до Министерството на културата, до Президента и т.н.
Съвсем категорично Директрът на НИПК - арх. Георги Угринов, не само на тази пресконференция, но и многократно при телевизионни предавания и във вестниците изрази становище, че такъв проект въобще не подлежи на съгласуване.
Също така и изявленията на Главния архитект - арх. Диков, съвпаднаха с мнението на арх. Угруинов. Отук нататък някак си увисна много тревожно този въпрос какво ще се случи по-нататък на “Цар Освободител” No. 4.
Появи се петиция в интернет, в която са се подписали над 8000 души не само от София, и граждани на България, пишат хора от цял свят
Всичко това беше много тревожно. Имаше, разбира се, размяна на преписки; изясни се пред инвеститора с какво те разполагат.
Те разполагат с един паметник на културата, който е от много висока категория - национално значение.
Радвам се, че в студиото е г-жа Недялка Сандалска, за да внесе известна яснота. Аз се надявам, че след това предаване ще настъпи успокоение в средите.
Съвсем наскоро, само преди два дни, във в-к Кеш тя даде интервю, откъдето може да се съди, че нагласата на инвеститора вече не е в посока ново строителство а в посока опазване паметника на културата.
И в тази връзка аз бих искала да попитам г-жа Сандалска: В интервюто Вие твърдите, че се работи вече по проекти в няколко варианта, в зависимост от допустимите степени на намеса в паметника. Конкретно какво е Вашето задание към проектантите, т.е. функцията на паметника. Не говоря за ресторанта, за сладкарницата, за какво още – за фоайетата, където в интервюто Вие казвате, че ще запазите автентичността и ще реставрирате тези части от хотела.
Тук е много важно да се каже, че паметникът е един, комплексът зала “България” и хотелът са като титул един обект.
Не е случайно. Моля за Вашия отговор
Н. Сандалска: Добър ден на слушателите на предаването.
Аз действително съм изключително щастлива, че имам тази възможност днес да събеседвам с такива светила, като намиращите се тук в студиото.
Но, от друга страна, наистина благодаря, че се дава тази възможност чрез предаването по “Христо Ботев” наистина да внесем яснота в обществеността за, ... бих казала директно, това недоразумение, което възникна по повод нашите инвестиционни намерения.
Аз мисля, че има недоразумения по следните няколко причини:
Мисля, че никой няма да възрази на факта, че ние бяхме изключително ясни, изключително прозрачни. Ние влязохме в Агенцията за инвестиции единствено и само с едно инвестиционно намерение, за да вземеме този сертификат за І-ви клас инвеститор, чисто административно, за да можеме да скъсиме част от някои процедури; “скъсяваме”- имам предвид сроковете, тъй като Вие знаете, че днес администрацията действа изключително бавно.
Съжалявам искрено, разбира се - в този прес рилийз, който е пуснат .. от Агенцията, в който не зная как идва думата “мол”.
И мисля че това е коренът на злото, етимологията, която нормално и бих казала действително взривява архитектурната гилодия и въобще културната общественост на София преди всичко, тъй като действително гранд-хотел “България” е твърде известен със сладкарницата, с ресторантите за нашата общественост.
Това, за което обаче искам много ясно, много точно и много категорично да подчертая, е следното:
Ние като инвеститор през цялото време сме били с ясното съзнание, че това е един сериозен паметник от национално значение, паметник на културата.
Че ние никога не сме били ... така ... в някаква друга мисъл, че ние трябва да направим реконструкция и модернизация на една сграда, която не е паметник на културата.
Напротив, напълно съзнаваме и през цялото време, в което сме собственици, ние сме съзнавали това нещо и сме се грижили. Но така или иначе това е вече една изключително остаряла сграда, която имаме предписанията, тъй като тя не е работена, не е правен никакъв ремонт в нея от, ... бих казала , началото на 60-те години.
Така че там не може тя повече да функционира по известни технически причини, заради което ние сме дали сега задание и се правят две технически експертизи - две технически експертизи, за да имаме не едно, а да имаме две мнения от много сериозни, ... нали, професионалисти - експерти в тази област.
А що касае вашия въпрос така конкретно зададен, изключително много благодаря, за функцията на сградата.
Значи, първо искам да изясня, най-голямото недоразумение, което взривява не само архитектурната гилдия, но взривява и цялата културна общественост както в България, така и извън нея, чрез тази подписка, която е пусната в интернет – това е именно зала “България”.
Значи, аз мисля, че Вие много добре знаете, че зала “България” не е в собственост с хотел “България” и всички прилежащи структури като сладкарница, ресторанти и т.н. Още след Девети септември се отделят двете неща и зала “България” и към момента е изключително държавна публична собственост. И аз се изненадвам, че в един момент, в който наистина, културната общественост не само в България, както Вие изтъкнахте, а и в чужбина, се вълнува какво ще се случи със зала “България”, Министерство на културата мълчи. Аз мисля, че това е абсолютно недопустимо.
Тъй като това е една изключителна държавна публична собственост, ние нямаме никакво касателство към зала България. Напротив, само за да ви илюстрирам, до каква степен ние сме били в съзнание, в знание, че ние сме знаели, че това е паметник на културата, ще ви кажа, че ние искахме да върнем точно този дух.
Ние искахме една въстановка именно на атмосферата от началото на века - 30-те години, ще Ви докажа с няколко неща:
Първо, Ние проведохме разговор както с Министъра на културата, така и с Директора на Филхармонията, който управлява и зала “България”, именно по повод на това, че главният вход на зала “България” (така е бил проектиран от известните архитекти на времето си), е бил откъм Царя. Впоследствие това се затваря и се прекратява именно тази функция на единен комплекс. Така че, ние не можем да бъдем нито обвинявани, нито донякъде и ... така ... поставяни в положението на незнаещите, нали, и неможещите да разберат някакви елементарни неща.
Напротив, ние искахме точно това да върнеме – връзката на зала “България” с комплекса, за да може отивайки на концерт, нали да се посети, да си вземе един дринк , да влезеш след това да вечеряш в ресторанта и т. н., което е правено. Тъй като в момента входът, който е откъм “Аксаков”, той реално е бил евакуационният или т. нар. “заден” изход на зала “България”.
Така че, второто нещо, което направихме беше срещата с Явор Димитров - директор на Филхармонията, с което първото и основно нещо, което попитахме беше: Какъв е културният календар 2008-2010 г. с оглед на това, че ако започнеме строителни работи да не пречиме на културния календар. Отговорът беше, че от юни месец Филхармонията и въобще целият културен живот се изнася към Варна, където започва Варненско лято и т.н., а през другия период можем да работим само нощем, тъй като през деня те репетират. Разбира се, в тази връзка беше проведен и разговор дали бихме помогнали за реставрацията на зала “България”, дали можеме да помогнеме и за климатизацията , вследствие на което е подписано писмо за намерение, което мога да ви представя - още на 22 октомври, с г-н Явор Димитров, в което, нали ние, като един вид спонсор към всичкото това нещо имаме доброто намерение - ако се пожелае от страна на държавата, ние да инвестираме за точно определени неща, които те биха представили, че се нуждаят.
Така че, аз не виждам оттука никакъв конфликт и смятам, че конфликтът настъпи от факта, че нямаше диалог. Настъпи от факта, че в крайна сметка се започна една атака без да бъдеме дори потърсени и да ни бъде зададен въпроса: “Какво възнамерявате да правите ?” след тази публикация, както Вие много добре се изразихте, на ескизната скица. Ние имаме много такива скици, направени от нашия колектив с ръководител арх. Павел Иванов и просто е било преценено и се е дала тази ескизна скица. Но ние нямаме проект. Аз това искам много ясно и точно да се каже. В момента се правят само едни предпроектни проучвания. Ние събираме всякакъв документален снимков материал за да възстановиме. И ако си направите труда и посетите сладкарницата на “България” към мецанина, вие ще видите колко много снимки сме намерили и сме ги рамкирали и сме ги сложили. За да се вижда какво смятаме да правиме. Така че затова, аз смятам че има едно недоразумение - напротив, винаги сме знаели, че това е паметник на културата от национално значение

Но, другият голям проблем, който искам да поставя е:
Значи, не може само да се отрича. На нас ни се каза, “Не, не и не!”. Дори и в това недоразумение. Никой на нас не казва какво трябва да бъде направено, как трябва да бъде направено.
Аз, с цялото си уважение към Директора на НИПК, искам да кажа, че не може да се казва “Няма по никакъв начин да мине проект”. Защото никой не е дал методология. Извинявам се, но във всичките тези години, ето и току що г-н Гаджев каза, че се работи по едни стари закони. Аз мисля, че ако наистина ние сме загрижени, ако наистина ние сме с мисълта за опазване на тези паметници на културата, би следвало тогава именно НИПК да инициира промяна на тези закони.
Така че, ... нали, не може инвеститорът да бъде обвиняван. Ние не можеме да отговаряме за всички грешки, които са направени от множеството инвеститори днеска в България, по сгради архитектурни, които не са били опазени.
От друга страна, обаче, има и множество примери, в които паметници на културата, ... нали, се рушат и падат. Значи аз смятам, че ние трябва да се намериме оптималния компромис какво може да се направи и в тази връзка искам да кажа, че ние очакваме наистина гилдията, наистина НИПК не да отричат, а да кажат, да ни дадат една ясна и точна методология, едно ясно и точно предписание.
Ние функцията не я изменяме. Дали това ще бъде хотел, защото вече не може да бъде хотел, и след малко ако ми дадете възможност ще кажа защо, или ще бъде нещо друго, което също ще Ви кажа какви са нашите намерения, но аз искам наистина да водиме един ясен, точен, конкретен, честен диалог.
В. Върбанова: Благодаря Ви за тази отговор. Вече е направена много категорична заявка, че ще се работи във връзка с всички нормативни изисквания. Аз искам още нещо да попитам във връзка с интервюто.
Вие твърдите че са възложени проучвания, разработване на градоустройствен проект. Какво означава това? Тоест, аз знам какво може да означава възлагане на такъв проект, но смятате ли Вие да променяте височини, да застроявате лятната ресторант-градина?
И във връзка с това - дотук Вашите архитекти, които са работили по случая – Павел Иванов и Злати Деянов – те са безспорно талантливи колеги, но те живеят от дълго време в чужбина, в Америка. Определено не познават нормативните изисквания в една много тясна област, каквато е опазването на паметниците на културата.
.... Вие привличате ли в случая колеги на българска територия - членове на Камарата на архитектите с пълна проектантска отговорност? Не знам колегите от Америка дали имат. И това - по повод на Вашето изявление, че гилдията трябва да помогне - определено, за такъв обект като комплекс като “България” се изискват усилията на много повече хора. Но аз искам само да Ви обърна внимание, че проектирането в такава област изисква много висока квалификация. Тоест, чакам от Вас отговор по отношение на колектива в много общи рамки.
А за това, което Вие говорихте по отношение на публично-частното партньорство с Министерството на културата относно зала “България” - след малко, след Вашия отговор, ще потърсим връзка с арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Заповядайте.
Н. Сандалска: Благодаря Ви. Значи, ние не само сме склонни, а ние наистина привличаме консултанти. Идеята е да направим един сериозен консултативен съвет по повод този проект.
Неотдавна се проведе и среща в Съюза на архитектите, в който бяха поканени от страна на Съюза на архитектите различни специалисти - както по градоустройството, така и в областта, нали, на гражданската (може би не се изразявам много правилно), но в областта на архитектурата. Така че, по тези въпроси, .. нали, това са нашите намерения – съвсем ясно и точно заявени и изразени.
Аз мисля, че можеме много добре да съчетаеме практиките както на Европа и света, така и, разбира се, в рамките на българското законодателство.
В. Върбанова: Вие слушате новото предаване на програма “Христо Ботев” - “Културна рулетка”.
Ас съм Валентина Върбанова. С мен са и гостите в студиото – проф. Тодор Кръстев, арх, Павел Попов, г-жа недялка Сандалска и журналитът В Гаджев
На телефонна линия са социологът Румяна Бъчварова, арх. Борислав Бояджиев – по-късно.
Залогът днес е “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София?”
.... Имаме слушател на телефона.
Слушател:
Добър ден. Моето име е Стоилова и имам конкретен въпрос към г-жа Сандалска във връзка с нейното изказване преди малко.
Тя каза, че проектът, че скицата, която е представена в Агенция за инвестициите, изразява приблизително намерението на инвеститора, но всъщност целта е била само да се получи ускорена процедура по получаване на разрешителни за проекта, който възнамеряват да осъществят.
Скицата, която беше показана обаче, изразява намерение да се надстрои сградата на хотела с поне още два етажа. И освен това, в описанията се дават едни доста големи квадратури, които, ако се позоваваме на даденостите на хотела, не биха могли да се реализират единствено и само с настоящите налични площи.
Освен това, сумата която е представена на Агенцията за инвестиции от седемдесет и няколко милиона лева като намерение за инвестиране, на базата на което е получен клас първи и съответно - възможност за ускорени процедури, предполага реализация на по-големи площи, отколкото наличните в момента.
Как това нещо би се коригирало в случай, че инвеститорът се ограничи само в наличните площи, където вероятно сумите биха се намалили? Това е моят въпрос.
Н. Сандалска: Да. Благодаря за Вашия въпрос.
Първо, по отношение на ескиза или на скицата, която е представена - това е наистина едно намерение, което разбира се подлежи на съгласуване. Освен това ми се струва, че това, което е представено като височина откъм Царя, това е - не виждам някакво нарушение, нали, може би все пак аз не съм архитект, но то е съобразено с височината на сградата на ДЗИ.
А, по отношение на Вашия въпрос, аз бих искала и да повдигна и една друга тема, която мисля че наистина е много важна, това е именно не само комплексът хотел “България’, както е възприето да се нарича обектът, а цялото каре би трябвало да се преосмисли и да се види какво точно трябва да бъде направено, защото говориме вече и за естетизиране на средата.
А по отношение на квадратурата и на обявените милиони - Аз мисля, че нещата подлежат на развитие в смисъл такъв: Милионите излизат не само от квадратните метри, а и от това какво и как ще бъде направено и каква инфраструктура ще има вътре, от една страна. А от друга страна - говориме единствено и само за застрояване на терена, който е наша собственост. И още един път искам да подчертая, че Зала “България” и земята под зала “България” не е наша собственост и ние нямаме никакви претенции.
Просто, наистина моля за едно ясно и точно разбиране на този наистина много сериозен въпрос. Благодаря Ви.
В. Върбанова: И аз Ви благодаря, г-жа Сандалска.

1 коментар:

haltestelle каза...

Интересно, ако събеседничката беше писала сама думите си, какво би излязло. Предполагам, че от запис е стенографирано и редактирано.
И все пак:
1. "Ескизна скица" - нещо като "кредит на доверие". Учехме го като "тавтология", но не ни и минаваше през ум, че може двете думи да бъдат на различни езици. В тия години такива словосъчетания изглеждат като нещо, като нищо ...

2. "да възрази на факта". Бих възразил на човек, а "Когато фактите говорят ...". Стига да са факти, а не (х)фатки.

3. "Ние влязохме в Агенцията за инвестиции единствено и само с едно инвестиционно намерение, за да вземеме този сертификат за І-ви клас инвеститор, чисто административно, за да можеме да скъсиме част от някои процедури; “скъсяваме”- имам предвид сроковете, тъй като Вие знаете, че днес администрацията действа изключително бавно.
Съжалявам искрено, разбира се - в този прес рилийз, който е пуснат .. от Агенцията, в който не зная как идва думата “мол”..."

Цитатът е дълг, извинявам се. "Влизат" - където и да е, посетители и други подобни. Бизнесмените "влизат" малко по-различно. Едно време във ВУЗ се влизаше през две процедури. Едната беше бавна - учиш (може и на частни уроци, ако искаш да си сигурен), кандидатстваш, чакаш, радваш се, отиваш на преглед (имах колега-епилептик, горкия, тогава се чудехме на лекции защо му трябва да става силнотоков електро(!)инженер), записваш се и ... може и да завършиш. Втората беше "скъсена" - със сертификат, разбирай младеж от "по-равните", както казваше НАН. И тъй както влязъл, тъй си и излязъл по високите хоризонти. Специално за това място от София година по-рано или по-късно е без значение. Да си помислим само от колко години стоят редица грозни картинки в абсолютния идеален център на града. Така че "влизането" си има друга задача, вероятно по-нестандартна. Да "скъсиме" - очевидно редакторът е спазил изговора, за който едно време ни намаляваха с една единица бележката по български, за да не се пишем софиянци. "Press release" е предадено по всички правила. А не може ли човек да каже "съобщение за печата", "публикация в пресата" или друго подобно? Иначе едно от значенията на "release" е "изпускане". Пак малко тавтология, за цвят и вкус на речта. То се и усети. Интересно как Агенцията за инвестиции, която е обект на "влизането", пускайки "рилийза", се е изпуснала за мола. A propos, дълги години мислех, че "mall" е: 1) място за разходка, сенчесто при това; 2) игра с топки, тежички; 3) тежък чук за набиване на нещо. Сега и в новия двупосочен речник на PONS на първо място е търговският комплекс, а после иде "пешеходна зона, покрита". Менят се и времената, и нравите, и езикът. Само че от къде е недоразумението, което има етимологията, взривила архитектурната гилдия, а и културната обществност на София преди всичко,понеже гранд-хотелът бил известен със сладкарницата и ресторанта си. Е, имаше и бирхале, но беше отдавна. Цитирам не буквално.

Ако човек е мнителен, моментално ще си помисли нещо относно културната и некултурната общественост. Но фамилията Сандалски е известна. Освен от ДКТ и БАТО, тази фамилия е известна и чрез професор Бранимир Сандалски, изтъкнат технически специалист и също бивш председател на вече несъществуващ в тогавашния си вид Комитет за качество, стандартизация и метрология. Той беше на двеста метра от въпросното място.

4. "Че ние никога не сме били ... така ... в някаква друга мисъл, че ние трябва да направим реконструкция и модернизация на една сграда, която не е паметник на културата."
Кой в каква мисъл е, само той си знае.
Следват: "бих казала" - а че кажете, защо е това условно наклонение; още "нали" (кой да каже съчувствено "дабеда"); "значи, аз мисля, че вие много добре знаете" -какво значи това мислене, кой и колко добре знае - водещата ли, събеседниците ли, слушателите ли; и доста други паразитни, "усуквателни" думи и изрази. Те са нужни на говорещия в определени ситуации, най-познатат от които е тази на неподготвения ученик или евродепутат или на друг, попаднал в не съвсем обрано лозе.

5."Значи, аз мисля, че Вие много добре знаете, че зала “България” не е в собственост с хотел “България” и всички прилежащи структури като сладкарница, ресторанти и т.н.".

Че собственикът на хотела не е собственик на К.к. "България" е от ясно по-ясно. Все пак, освен "значи" и други усуквателни изрази, прави впечатление употребата на думата "структури" за сладкарници и ресторанти. В настояще време структурите са инфра-, държавни, силови, мафиотски, кристални, аморфни ... Не зная дали в тези "структури" на кетъринга и (вероятно) чалго-бухалщината ще влезе и уютният бюфет на филхармониците.

Ако се съди по по-нататъшните думи на събеседницата, както и от целия разговор, налице е осъзнаване именно поради възникналото недоразумение с изпуснатата дума "мол". Ако не беше то, всички биха се напълно "доразумели", казано по мутренски, щяха "да се разберат" кой колко, и да дойдат варварите (извинете, багерите).

При желание може да се продължи с анализа на говорената реч на отделните лица, за да се уточни кой какво иска и кой какво може.

И все пак, не може ли господата Угринов, Данаилов, Борисов, председателите на Съюза на българските композитори и на секцията на музиколозите (по-млади и неизвестни на публиката хора), последните живи президенти и премиери (един от тях ходи редовно на концерти), заедно с бившия "Балкантурист" в лицето както на г-жа Сандарска, така и на други заслужили деятели, да се споразумеят не за преминаване с "тунелен ефект" през потенциалната бариера на процедурите и гражданския контрол, а да се съгласят за това, че тази част от София е на всички българи от всякакъв произход (стига само това, че евреинът Панчо Владигеров имаше постоянно място отляво на балкона и раздаваше усмивки на цялата зала, отделно че беше написал бая българска музика).

И да не бързат, а да си подадат ръце, да се примирят с това, че един е богат (Балкантурист), а друг е беден (Министерството на културата). И да не пускат около себе си добре облечени момчета. Да изминат пеш последния километър (може и с колело, Явор Димитров ще ги пусне да го приберат вътре или ще ги пази), да пият по кафе в бюфета на музикантите, да поседнат до Руската църква, да пообиколят около Народния, и тогава да говорят за колкото милиона трябва. Но това е само за парите.

Откъм духа - наоколо е цяла духовна България, от Мамалевото в Народния до Градската градина със скулптурата на столичани, гледащи с грозно предчувствие към бомбардировачите. Който попита или си спомни, ще се сети какво беше преди 60 години центърът на София. И все пак беше по-свойски и по уютен от сега.

Замислете се, ум и пари имащи! Всички ще си отидем на два метра място, но остават и други. Мислете за 1900 г, за 1950, за 2000, а и за 2050 и (евентуално) за 2100. Дори и на друг език да се говори у нас, ще се казваме България. Ето Белгия - белги няма, но засега държава такава има.

Може да е късно и безсмислено, но все пак ...

Може би някой ще се спомни чешкия филма "Ако 1000 кларнета": на една невидима черта пушките ставаха на кларнети. Де да е така и със строителната механизация - що инструменти щяха да се навъдят, че и декори за театрите.
А ако трябва да гледаме навън, ако архитектите от кръга на "Балкантурист" не са ходили, да идат до Лондон и се огледат около Ковънт Гардън. Скоро я преустройваха, а там отдавна си и имаше и покрит пазар, нещо като "Охотные ряды" и ГУМ в бившия Съветски Съюз. Там сигурно също текат промени. В духа на времето, след историческото посещение преди седмица, да се поучим от опита на Изтока и Запада - как ги правят тези работи.
А ако трябва, и национална подписка да открием, в смисъл Българска Коледа, Великден, Първи и 24 май, 9 септември и 10 ноември и т.н. поводи, за да посъберем някой и друг милион и за концертния комплекс. Аз бих могъл да дам до 500-800 лв. и малко труд от най-черен (чистачески) до експертен и проектантски.

Иначе, попреливахме си от пусто в празно и обратно. Знам, че докато мъдрите се намъдруват, лудите ...

Но не е луд който изяжда двата зелника, а който му ги дава.

Също така кучетата лаят, керванът върви.


Спрете, постойте, пролет иде! Да отворим прозореца (и процедурата)!