Питане на н.п. Николай Михайлов до Министъра на културата Стефан Данаилов

По повод големия обществен интерес
към намеренията за преустройство на Гранд хотел "България",
д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ, отправя питане
към Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
(пълният текст - в края на парламентарния контрол, на http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=379 )

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ
ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 15 януари 2008 г.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
Господин председател, господин министър!
Моето питане се отнася до защитата на паметниците на културата в България.

През последните години България загуби и продължава да губи редица паметници на културата с национално значение.

По данни на Националния институт за паметниците на културата и музеите в София има 1536 недвижими паметници на културата, като 148 сгради имат статут на паметници на културата с национално значение. Около 40 са пред срутване. Тези сгради изграждат облика на града. България губи паметници на културата от действията и бездействията на отговорните институции. Вярно е, че и собствениците носят отговорност, доколкото не стопанисват тази собственост по закон, но ние говорим сега за отговорността на институциите. Загубени са: старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от античния театър и много други. Пред очите ни се руши сградата на Яблански, известна като Китайското посолство.

Губим, както споменах, архитектурно наследство не само поради бездействието на институциите, но и поради действията на тези институции и това е любопитен парадокс, за който ще стане дума сега. Санкционират се инвестиционни проекти, които обезобразяват това наследство с претенция да го защитават, закрилят и развиват.

По пътя на бизнес проектите и свързаните с тях реконструкции, надстрояване и прочее архитектурни нововъведения загубихме столичната библиотека, сега гранд хотел „София”, сградата на чешкия архитект Колар на ул. „Шипка” и много други. Канят се да строят търговски център върху античния форум в Пловдив, многоетажен хотел с въздушен мост към тепето на старинния Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас и т.н. Става дума за бизнес идеи, които плашат с мащаба на своята предприемаческа мегаломания, нека го кажа директно, със своето невежество и оценъчна неадекватност.

Това е не само констатация, която правя аз, а и констатация, която се прави и от проф. Тодор Кръстев, например, един много авторитетен архитект. Никакви сетива за естетиката на градската културна среда, за културното наследство, за достойнството на традицията. Това е национален проблем.

Такава съдба се очертава и за комплекс „България” - хотел „България” и зала „България”, на ул. „Цар Освободител” – един от най-ценните паметници на българското следосвобожденско архитектурно наследство.

Моят въпрос към Вас е:

Каква е Вашата политика по опазване на паметниците на културата?

Каква е Вашата позиция по инвестиционния проект за реконструкция и надстрояване на комплекс „България”?

Благодаря Ви.

Отговор на Министър С. Данаилов :

Уважаеми господин председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Михайлов!

Въпросът Ви е много конкретен – политиката на Министерството на културата за опазване на паметниците на културата, макар че Вие подадохте въпроса повече за градската среда. Аз ще Ви отговоря първо какво правим по отношение въобще на паметниците на културата.
Според данни на Националния документален архив с информационна система на Националния институт за паметниците на културата недвижимите паметници на културата в България – могили, археологически, архитектурни, художествени, исторически и на градинско-парково изкуство, са над 39 хиляди, като със световно значение са 6 паметника на културата, 1 резерват, близо 11 400 са с национално значение и около 6 900 са с местно значение, а 2 400 са с категория “за сведение”. Политиката на Министерството на културата по опазването на паметниците на културата намира израз в концентрирането на средства и усилия за изпълнение в кратък период от време на значими проекти. За целта в периода 2006-2009 г. по предложение на Министерството на културата правителството е осигурило и ще осигури 24 млн. лв., в това число 6 млн. 700 хил. лв. и за 2009 г. за целево финансиране на археологически проучвания, консервационни, реставрационни работи на недвижими паметници на културата със световно и национално значение и археологически и исторически резервати. [...]

По втория въпрос,

Уважаеми господин Михайлов,
В Министерството на културата проблемът с комплекс “България” не съществува юридически, доколкото в Националния институт за паметниците на културата не са внасяни за съгласуване и виза за проектиране устройствен или инвестиционен проект.

За нас проблемът до момента е виртуален, тъй като бе поставен пред медиите – преди месеци в средствата за масово осведомяване.
Вие знаете, че предизвика сериозна обществена дискусия и все още не е приключила във формата на официален проект и заявени инвестиционни намерения. Когато стане факт, специализираните структури на Министерството на културата ще могат да формират своята позиция.
Независимо от това, още сега е необходимо ясно да изразя от трибуната на Народното събрание нашето становище, че тиражираната чрез медиите идея за преустройство, която междувременно претърпя сериозна промяна, ако се съди по това, което вчера беше публикувано във в. “Труд”, е неприемлива. Тя не отчита културно-историческата стойност на комплекс “България” и характеристиката на ценностите на “Квартал 482”, отразени в документите, регламентиращи статута им като паметници на културата.

В този смисъл бих искал да ви уверя, че окончателното решение във връзка с устройствените промени на инвестиционни инициативи “Квартал 482”, в частност комплекс “България” и неговата среда, ще бъдат коментирани във всички фази на проектиране и в интерес на опазването на паметниците на културата.
Благодаря ви.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,

доразвива своето питане:

Господин министър,

имам удоволствието да чуя от Вас окуражаващ отговор, признавам това.

Ще кажа все пак нещичко от историята на този въпрос,
който наистина предизвика много широк обществен отзвук.
Имаме инвестиционен проект на собственика на комплекс “България” - “БТ – Дивелопмънт Сървисиз”, наследник на “Мултигруп”, който в първоначалната си идея предвижда изграждане на мултифункционален търговски център, наричат това “Мол”, на мястото на емблематична сграда на българския архитектурен модернизъм.
Това само по себе си е скандал!

Този скандал предизвика българската общественост.
Има петиция на Граждански комитет за защита на комплекса, която беше адресирана и до Вас.
Аз съм любопитен, това е моят първи уточняващ въпрос към Вас:
Какъв е начинът, по който Вие сте отговорил на тази петиция?
Директорът на Националния институт за паметниците на културата заяви, че е допустим само ремонт на сградата без надстроявания и разширявания и че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата.
С подобна категоричност се изказа и Съюзът на българските архитекти.
Следователно, ние имаме консенсус по този въпрос.
Реконструкцията на хотел “България” е неприемлива, защото би наранила градската среда по един непоправим начин. Ние не можем да допуснем това.
Аз чух от Вас, но още веднъж бих желал да доловя категоричност,
че Вие, като оторизиран от българската Конституция и от закона да защитавате паметниците на културата на всички етапи на този процес,
ще направите това от името на министерството.
Благодаря ви още веднъж.

Министър С. ДАНАИЛОВ:

Уважаеми господин Михайлов!
Действително аз се запознах с петицията, следях и споровете в пресата.

Основно и с право реакцията беше за това, че в проекта, показан пред медиите, се говореше за нарушаване с доремонтни дейности на зала “България”.

Зала “България” е едно уникално съоръжение в сферата на културата на България, с невероятна акустика, при което всички промени, които вървяха на първи прочит в пресата, заплашваха неговото съществуване. Съобщено беше, че дори имало разговори инвеститорите да направят ремонт на зала “България”.

Моето становище по отношение на целия комплекс “България” беше ясно заявено.

Искам да Ви информирам, че заедно с това Министерството на културата предприе през 2007 г. с всички останали юридически лица – собственици на недвижими имоти в кв. 482 – това е целият квартал, в който влиза и зала “България”, действия, насочени към доброволно поделяне на собствеността и изменение на планирането на урегулирания поземлен имот.
Точното установяване на границите на имотите и тяхната собственост, тъй като имаше претенции към малката зала, че е в територията на собствениците, за които говорим, е необходимо във връзка с планирането и вече разделението на границите за планираните от Министерството на културата ремонтни работи в концертен комплекс “България”, някои от които имат неотложен характер.
Бих искал да кажа, че ние ще използваме средства от структурните фондове и отделно към предвидил в бюджета, ако проектът не бъде одобрен, сумата от 600 хил. лв. за климатизация, основната част от която е необходима за залата.
В този смисъл това, което може би не сте прочели вчера във в. “Труд”, е, че се дава обяснение кое всъщност трябва да бъде запазено.

Вижте, този въпрос се обсъжда много често в кабинета, тъй като голяма част от нещата, за които споменахте като сграден фонд особено в градовете като град София, желанието на тези, които са купили реституираните имоти, върнати на бивши собственици, препродадени и така нататък, са изискванията към хотелите и така нататък. При споровете това, което всячески се опитва да направи Националният институт за паметниците на културата, е да не позволи това, което е възможно.
От друга страна, виждате и чувате какви сгради рухват от това и ние ги загубваме напълно. Тук стои и скандалният случай със сградата на Китайското посолство, за която още не можем да разберем кой е собственикът.

Уважаеми д-р Михайлов,
много се надявам в Закона за паметниците на културата, който се работи в Комисията по културата, съвместно с министерството, да намерим решението и общото задължение там, където трябва, държавата при такова състояние на неподдръжка от страна на собственика, да изкупува и по някакъв начин този въпрос да бъде уреден.

Искам да кажа и още нещо.

Действително има обекти, които със съучастието на Министерството на културата, общините и частния бизнес могат да бъдат съхранени и показани в един добър, както казваме, “социализиран” вид, за да имат достъп и гражданите до тях.
Това е много важен проблем, който с удоволствие бих обсъждал и в комисията, тъй като държавата колко и милиони да съобщавам, които са факт, трудно би могла да поеме всички тези много, много паметници на културата. Не крия, че някои от тях отдавна са изгубили стойността си на паметник на културата.

Благодаря Ви за въпроса. Извинявайте, че отнех толкова време, но въпросът е много важен и подлежи на разговори. Доколкото можем, ние се опитваме да съхраняваме.
Тук имаше преди и въпрос за Несебър. Темата е обсъждана. Но за съжаление много неща не можем да обхванем с възможностите на Министерството на културата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.

д-р Н. МИХАЙЛОВ :
Господин министър,
аз не чух все пак категорично становище от Ваша страна за това дали Вие ще направите всичко в рамките на Вашите пълномощия този хотел, който представлява архитектурно наследство от първа величина, един шедьовър на архитектурния модернизъм – казах вече това, да бъде защитен и по-конкретно – да не бъде надстрояван, за да не се реализира ефектът посмешище, който имаме в случая на бившата Столична библиотека, сега Гранд-хотел “София”.

Там има гранитна основа, която трябва да представлява столичната библиотека по спомен - основание собствениците на този хотел да не плащат данък сгради, представете си. Това е нон сенс, но не единственият!Искам да ви кажа, че този конфликт ще се разгръща оттук нататък между бизнес инициативите и културната съпротива, съпротивата на една общественост, която желае да запази своята културна памет, своето историческо наследство, традицията.

Вие трябва да имате много категорична, публично изразена позиция!
Надявам се, че днес Вие дадохте този отговор, що се отнася до хотел “България”.
Благодаря ви.