Захарна фабрика - кой да потърси отговорност за нейното съсипване

http://whata.org/blog/zaharna-fabrika
Националният институт за паметници на културата
(преименуван от Закона за културното наследство в Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности - НИОНКЦ)
в лицето на неговия директор изказва отново становище,
че центърът на София няма качества да бъде включен
в Листата на световното наследство.
клик върху картинките, за да се чете












Освен, че някои четат правилата на ЮНЕСКО за включване в Листата на световното наследство както дяволът евангелието, подобни изявления просто показват, че няма добра воля за добруването на София ...
Въпросът не е просто до включването на София в един списък, а до подготовката на нейното туристическо и културно бъдеще чрез консервация, реставрация и експониране на културните й ценности.
София може да не е като Рим, но все още има своя специфика, която не може да се види другаде.
Ако някой иска да види Рим, ще отиде в Рим.
Но ако иска да види българската столица, не би следвало тя да прилича на нещо друго.
Просто градът трябва да бъде представен във всички фази на неговото хилядолетно развитие по най-привлекателния начин. И за това се очаква партньорство на всички отговорни институции. Защото подобна цел не е някакъв частен интерес на шепа общински съветници или ентусиазирани граждани

Кой отговаря за опазванете на качествата на центъра на столицата?
Кой не е положил достатъчно усилия да се запазят културните ценности/паметниците на културата в столицата София?
Има ли нужда да се питаме отново и отново ...
Според арх. Георги Угринов - директора на НИПК/НИОНКЦ, никой не е сезирал съвещателния орган към Министъра на културата - Националния съвет за опазване недвижимите паметници на културата (досега оглавяван от известния историк Божидар Димитров), който е съставен от експерти във всички области на културното наследство, за становище относно съдбата на историческия център на София.
Но нима този орган от своя страна е контролирал (а още по-малко санкционирал) по някакъв начин дейността на НИПК/НИОНКЦ и неговия директор?

Чухме, че Прокуратурата прави проверки на дайността на НИПК /НИОНКЦ заради разрешения за строителство върху антични археологически находки в Созопол ... Толкова други културни ценности извън Созопол се съсипват ...














Например - Захарна фабрика бе обявена за паметник на културата от национално значение
Тя обаче се руши и ограбва поголовно
Няма становища - на Директора на НИПК, на Министерство на културата, на Прокуратурата ....
Няма действия на институциите










Има становища на граждани
http://whata.org/blog/zaharna-fabrika
http://whata.org/blog/zaharna-fabrika-sredata-na-iuni
http://whata.org/blog/zaharna-fabrika-v-predishnite-epizodi
http://whata.org/blog/whata-hires-loft-investor
http://whata.org/blog/kyde-bihme-zhiveli-loft-po-sofiiski

В по-нормалните държави може би общината/районната администрация биха потърсили собственика и заинтересувани граждански организации и биха им предложили партньорство за подготовка на проект и привличане на инвестиции за осъществяване на нещо смислено в пространствата на старата сграда

По тия географски ширини си хленчим - обикновено на халос -
докато сградата се самосрути
Обикновено това е въжделената цел на собственика, която му отвързва ръцете да реализира инвестиционно намерение.
А институциите му помагат с бездействието си (в най-добрия случай) ...

Поздрав към симпатизантите на Захарна фабрика:




Клуб на плачещите за стари сгради

Законът за културното наследство

Дори и след приемането на закона от Народното събрание, окончателният текст не можеше да се намери.
Обяснението бе, че се нанасяли поправки, направени при последното обсъждане в пленарната зала.
Докато очаквахме окончателния текст, дойде съобщението, че Президентът, от когото се очакваше вето, е подписал закона. Запазваме си правото да коментираме конкретни текстове, когато окончателният текст получи нормална публичност.
Ето коментарите в медиите:

Първанов подписа Закона за културното наследство - въпреки протестите
Дейци на културата и интелектуалци се обявиха против закона и изпратиха още в понеделник писмо до президента. Днес към тях се присъединиха и 21 неправителствени организации
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1280483 - 11.03.2009

Въпреки бурното недоволство и широките протести президентът Георги Първанов днес е подписа указ за обнародване на Закона за културното наследство, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът внимателно се бил запознал с дебатите по приемането на закона и получените в администрацията становища, се посочва в съобщението и се припомня, че преди обнародването на закона държавният глава организирал среща с представители, застъпващи различни становища по закона.


Панагюрското златно съкровище в НИМ

Законът за културното наследство като тест
Доц. д-р Тотко Стоянов* - Дневник - 09 март 2009,
http://dnevnik.bg/analizi/2009/03/09/686636_zakonut_za_kulturnoto_nasledstvo_kato_test/

На 26 февруари 2009 г. Народното събрание прие многострадалния Закон за културното наследство. В навечерието на окончателното гласуване и веднага след това по медиите изригна залп от охулване на закона, на председателя на комисията по култура, на гласувалите депутати, отправени бяха закани, че ще бъде направено всичко възможно законът да бъде спрян. Призован беше и президентът да върне закона за доработване или да наложи вето.

Илюстрация: Иван Кутузов


За хората, които са следили сагата по подготовката и приемането на закона, е ясно, че в тази работа няма нищо спонтанно и случайно. В най-новата ни история имаше вече опити да се създаде нов закон за културното наследство, адекватен на кардиналните промени в общественото развитие на България. По различни причини това не се случи. Приемането на България в ЕС актуализира необходимостта от съвременна законодателна уредба на тази сложна материя, в чиято сърцевина стои въпросът за хищническото разграбване на културното богатство на България.

Обществена тайна е, че става дума преди всичко за иманярските разкопки и мрежата от прекупвачи и трафиканти, доставяща на български и чуждестранни колекционери археологически ценности, в много случаи с неоценимо значение на само за праисторията на Балканите, за тракийската, античната и българската средновековна култура, но и за световната културна история. По силата на поетите ангажименти културното наследство на България е част от европейското и световното и страната ни е длъжна да го опазва, изучава и представя на международната общност.
Бих искал да споделя мнението си на представител на археологическата гилдия с непредубедените български граждани, искрено убеден, че културното наследство е общо благо и трябва да бъде такова и за поколенията след нас.

Възмутителни са средствата, с които се атакува
законът - внушения и инсинуации. Ако в коментарите на млади журналистки (странно е, че са основно такива) във вестници и телевизионни предавания можем да доловим непознаване на материята и проблемите, както и лесно възприемане на подадени от лобисти и "специалисти" реплики, съдържащи полуистини и откровено неверни твърдения, то как да възприемем мнения като това на академик Светлин Русев от страниците на в. "Труд" в деня на окончателното гласуване на закона.

"Не знам какво е останало от първото му четене и какво е променено...", "Не знам вносителите дали са приели някои от разумните препоръки... но",... и следва това, което е целта на статията. Твърдения за неща, които ги няма в разпоредбите на закона или извадени от общия контекст, звучат превратно, тежки обвинения в създаване на условия за корупция, за износ на ценности (все едно че това не се случва сега) и пр.

В крайна сметка от позицията си на авторитетна личност академикът призовава депутатите да се откажат от гласуването и "да го обсъдят отново със своите опоненти извън Народното събрание". Колко пъти? Възможно ли е, пишейки тези отговорни слова, той да не знае, че преди второто четене законопроектът беше обсъден обстойно и сериозно, като беше дадена възможност да се направят предложения за допълнения и корекции освен на парламентарно представените политически сили и независимите депутати, също и на опонентите и всички заинтересувани институции и организации.

И действително бяха направени редица предложения, които доведоха до значително подобряване на структурата и съдържанието на закона, включително исканията на колекционерите за модерно и по-либерално отношение към материята. С изключение на принципния въпрос - патримониума на държавата върху културното наследство на България и доказване на правата върху владените от колекционерите ценности. Което означава

отказ от амнистия за начина на придобиване
В коментарите на опонентите буди недоумение подминаването на такива важни текстове като например задължението, което се вменява за пръв път на Министерския съвет в този закон да изработи и прилага "национална стратегия за културното наследство и план за действие за срок от 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересувани научни, културни и неправителствени организации". Това означава приемственост в културната политика независимо от смяната на политическите субекти.
Означава изискване за отговорно поведение, което да бъде подкрепено от обществото. За изграждане на адекватна политика за изучаване и опазване на културното наследство в закона са разписани ангажиментите на местната власт, създадени са нови органи на Министерството на културата, посочени са механизми за финансиране и контрол. Отговорно е подходено към щенията на Българската православна църква и на другите вероизповедания.

Едно от основните обвинения срещу закона е, че е твърде рестриктивен. Всъщност българският Закон за културното наследство, макар и разработен по примера на гръцкото и италианското законодателство в тази област, е много по-либерален и урежда правната рамка за частните колекции, частните музеи, концесиите върху недвижимо културно наследство, търговията с културни ценности. Всеки специалист, който сравни внимателно трите закона, ще се увери в това, стига да не е вече предубеден по някакъв начин от лобистите срещу закона.

Изводът е, че опонентите и техните лобисти разбират свободата и неприкосновеността на частната собственост в демократично устроената държава като

пълна свобода да присвояват всичко в частен интерес
Но такава свобода я няма нито в Гърция, нито в Италия - и двете с богато културно-историческо наследство. Нито в другите европейски страни, към които се стремим да се доближим чрез превръщането на културното наследство в реален фактор за устойчиво развитие.

На опонентите на закона им се видя странно, дори и подозрително, че той може да бъде подкрепен не само от депутати от управляващата коалиция, но и от представители на опозицията и независими депутати. Как наистина в раздиращия се от противоречия парламент ще се обединят хора с различни политически убеждения по отношение на този "закон-тест" за отношението на българските народни представители към разграбването на България. За мен това не е изненада. Най-сетне - общото ни национално културно богатство е възможна кауза.

Сега пред теста "Закон за културното наследство" е изправен българският президент. Остава да се надяваме, че в качеството си на учен историк с помощта на юридическите си съветници той ще прочете закона внимателно, ще се абстрахира от неизменните внушения и страсти и ще вземе правилното решение.
*Авторът е председател на управителния съвет на Асоциацията на българските археолози

ето отзивите непосредствено след приемнето на закона:
Законът за културното наследство най-после е факт
До есента частните колекции трябва да излязат на светло
Таня Петкова - MEDIAPOOL, 26 Февруари 2009 - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149535

Законът за културното наследство, който предизвика много спорове и дълго бе обсъждан в комисии и сред заинтересованите страни, бе приет окончателно в четвъртък. Управляващите го гласуваха без особен възторг, като неофициалните коментари в БСП бяха, че текстовете били объркани и трудно приложими.

Законът, който трябва да влезе в сила на 10 април, бе разработен по инициатива на НДСВ и най-вече на председателя на комисията по култура Нина Чилова, която положи героични усилия да спаси основните постановки в проекта, въпреки ожесточен натиск от заинтересовани лобита.
При обсъждането най-много спорове възникваха около частното колекционерство и неговото регламентиране. Възникнаха съмнения за сблъсък на лобистки интереси около крупните колекционери.
Според приетите текстове колекционерите трябва да да поддържат регистър, в който са описани и снимани една по една притежаваните от тях движими културни ценности, както и информация за консервация и реставрация, удостоверение или паспорт за всяка вещ.

Даден предмет се определя за културна ценност въз основа на експертиза и идентификация, извършена от съответния тематичен, национален или регионален музей. Всеки колекционер е длъжен да поиска такава идентификация.
Въвежда се статут на собственик и на държател на движима културна ценност. Собственикът или държателят са физическо или юридическо лице, които притежават или съхраняват идентифицирана и регистрирана културна вещ.
Според авторите на закона частните колекции ще излязат на светло, защото в шестмесечен срок от влизането в сила на закона трябва да изготвят регистъра на ценностите и да удостоверят произхода им. Ако не могат да сторят това, те получават статута на държатели на колекция или на отделен предмет, а той остава държавна собственост.

Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности, национално богатство, се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра. Не се допуска износът на културни ценности, които представляват национално богатство. Те могат да бъдат изнасяни за представяне пред чуждестранна публика само ако е гарантирана сигурността им. За износа на културни ценности без такъв статут е нужен специален сертификат.

Недвижимите културни ценности могат да се предоставят на концесия при спазване на режима за опазването им. Не се предоставя концесия за недвижими културни ценности - категория: от световно значение; археологически резервати, с изключение на одобрени от министъра на културата; музейни сгради и комплекси и религиозни храмове.

Законът дава и правно третиране на имарярството и се опитва да му сложи рамки. Въвежда се задължителна регистрация на "търсачите на ценности", както са определени в закона. Записват се и способите, с които те ще извършват търсенето.
По искане на ДПС бе записано, че по молба на религиозни институции, правителството и съответно общинският съвет могат да разрешат в религиозни храмове, обявени за недвижимите културни ценности, да се извършват обредни ритуали, при спазването на режима на опазване на културната ценност. Искането на ДПС е било заради джамии в страната, които са обявени за паметници на културата и са единствени в населеното място.

infex - 28 Февруари 2009 10:10
ВСИЧКИ ПРОБОЙНИ НА ЗАКОНА СА КОМЕНТИРАНИ ТУКА :
http://archaeology.zonebg.com/law.htm
http://archaeology.zonebg.com/zkn.doc

още за историята на приемането на закона
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1228164 ; http://btourism.com/read.php?id=242
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/07/16/526690_deputati_obsujdat_dnes_noviia_zakon_za_kulturnoto/
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/01/17/305206_noviiat_zakon_za_kulturnoto_nasledstvo_napredva/

Съветът на архитектите в Европа - грижа за културното наследство на Европа

В търсене на нов подход към културното наследство САЕ пледира за нов вид обучение във висшите архитектурни училища с повишен пиетет към културното наследство.
.


.
.


















Стремежът към устойчиво развитие на градовете в най-широк смисъл, в условията на преобладаващо архитектурно обкръжение, създадено през ХХ век, трябва да подпомогне възприемането на един общ етичен принцип, а именно - вярата в културната стойност на архитектурното наследство.
Силно бъдеще може да се изгради само върху убеждението и признаването на културната приемственост/континюитет.

Но професионалното обучение трябва да бъде подкрепено от обществена кампания, базирана на специализирано, но непрекъснато образование - още на децата от пред-училищните и училищните нива, с цел формирането на културни/социални стойности и приоритети, включващи разбирането как свързаните области на урбанистичното и регионалното планиране, ландшафтната архитектура и гражданското строителство се пресичат с изградените форми.

Какви могат да бъдат резултатите от такова архитектурно образование:

Основната цел е да се трансформира професионалната архитектурна душевност така, че нейният творчески метод да е част от непрекъснатия и хармоничен - и поради това исторически - културен процес.

По-нататък документът се спира по-подробно на дисциплините, препоръчани от UNESCO да бъдат включени в архитектурното образование - история и теория на архитектурата и свързаните с тях изкуства, технологии и хуманитарни науки.

Днес в подхода към културното наследство се изисква и отговорност към човешките, социални, културни, урбанистични, архитектурни и на околната среда ценности и разбиране на проблемите на наследството в изградената среда.

СОПК реши съдбата на паметниците на културата след Втората световна война

Във връзка с апетитите за местата на сладкарница "Фея" и ресторант "Ропотамо" в столичния жилищен комплекс "Яворов" (бивш "Ленин"), повече от 10 години се води борба за спасяване автентичността на комплекса.

Още през 1996 г. самият автор на комплекса - уважаваният проф. арх. Васил Вълчанов се обърна към тогавашните членове на българската секция на международната организация за документиране и консервиране памитниците на Модерното движение (ДОКОМОМО) с молба да се включи ж.к. "Яворов" в международния регистър на паметници на модерната архитектура. С това той се надяваше да окаже отпор на повишаващия се натиск спрямо самия него и намеренията за реконструкция на сладкарница "Феята" и ресторант "Ропотамо".

Карта на комплекса съгласно международните изисквания бе направена и обектът бе включен в международния регистър, за което българската група получи съответно потвърдително писмо от ръководството на международната организация през 1997 г.

Разбира се, този акт не спря попълзновенията за строителство в комплекса "Яворов".
Днес стърчи нелепо жалък остатък от опитите да се реконструира "Феята".



"Ропотамо" премина безславно в историята - след като бе изоставен до пълното му ограбване и саморазрушаване.












Кранове и багери изравниха остатъците със земята, за да отворят светла перспектива за строителство на небостъргач на същото място, гръмко назован "Ропотамо плаза" [http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/100.html].


Не успяха да спрат тези хунски апетити и множеството протести, подписки, петиции [http://209.85.129.132/search?q=cache:_oQZ14EguvcJ:www.parliament.bg/%3Fpage%3Dns%26lng%3Dbg%26nsid%3D5%26action%3Dshow%26Type%3DcmSteno%26SType%3Dshow%26gid%3D170%26id%3D344+%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0+%D0%A8%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0+-+%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2+-+%D0%B2.+%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B0&hl=bg&ct=clnk&cd=2&gl=bg], писма, актуални въпроси и всякакви други действия на жителите на ж.к. "Яворов", които за първи път в гражданската история на София се обединиха с толкова жар да защитават качествата на своя жилищен комплекс пред всевъзможни инстанции - от Районното кметство до Столична община и нейното подделение - Дирекцията за архитектура и градоустройство (ДАГ), Столичния общински съвет (СОС); от Министерство на културата до неговото подделение - Националния институт за паметници на културата (НИПК) - заради композиционната и архитектуранта ценност на обектите, уникалността на комплекса, на проектантския подход и на обществените сгради в него; Министерство на околната среда и водите и неговото подделение - Регионалната инспекция по околната среда и водите София - заради рядкото съчетание на апартаментни сгради, датски площадки и паркова среда и наличието на десетки редки дървесни видове. Безброй медии бяха сезирни по въпроса.


Тези организирани действия се консолидираха в безпрецедентен и неочакван ход - предложение за обявяване на ж.к. "Яворов" за паметник на културата в България - така, както вече бе признат в чужбина.

Институциите се втурнаха дружно да противостоят на тази идея, да доказват нейната безперспективност, да обясняват, че нямало критерии за оценка на паметници на културата от т.нар. Ново време (след Втората световна война).
Инициаторите, от своя страна обясниха, че щом като има международни критерии за оценка и класификация на произведения на архитектурата, градоустройството и ландшафтната архитектура с всеобща валидност, които се прилагат и за обектите от периода след Втората световна война, то би следвало тези критерии да се възприемат наготово и в България без да се преоткриват отдавна откритите неща.

В средта на 2007 г. Министерство на културата натовари НИПК да изработи критерии за оценка на паметници на културата от Новото време, съгласно решение на НСОПК от 2006 г. (Протокол № 2/24.10.2006) - чрез сътрудничество с Центъра по архитектурознание към БАН и други компетентни институции, НИПК тепърва да започне изработване на критерии, по които да се категоризират сгради от периода на модерната архитектура и да се параметрира охранителният режим на такива паметници. Едва след това Националният съвет за опазване на паметниците на културата да се произнася по предложенията за даване статут на паметници. .
НИПК, от своя страна, привлече представители на различни институции - Център по архитектурознание (ЦА) - БАН, Архитектурен факултет - УАСГ, Съюз на архитектите в България, ДОКОМОМО България, за да обсъдят компетентно въпросите на модерното архитектурно наследство.

Изготвянето на критериите се проточи до средата на 2008 г. и въпросът бе разгледан на заседание на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) - съвещателен орган към Министъра на културата на 12.07.2008 г.

Междувременно Международната организация ДОКОМОМО публикува още един материал за ж.к. "Яворов", съставен в София от представител на Инициативния комитет за Движение за опазване паметниците на културата в България, членове на ДОКОМОМО Интернешънъл и сътрудници на ЦА-БАН.

клик върху образите, за да се четe
















[http://rlicc.asro.kuleuven.ac.be/rlicc/docomomo/Registers/2006%20Other%20Modernisms/Bulgaria.pdf] Той може да се прочете и на сайта на международните регистри
[http://www.docomomo-registers.org/].


Изготвянето на протокола от заседанието на НСОПК към МК на 12.07.2008 г., събирането на подписите и парафирането от министъра заеха времето до края на януари 2009 г.
Днес вече разполагаме с копие от този протокол, за да можем да се запознаем със становишето на НСОПК, което в някаква степен решава и съдбата на комплекса "Яворов".

клик върху образите, за да се четe




















НСОПК приема предложенията на Работната група:

• системата от критерии за оценка на единични и групови обекти от периода след Втората световна война;
• за предложените обекти да се предприеме съответната процедура и бъде наложена превантивна защита по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗУТ от компетентните административни органи;
  да се направят предложения за съответните промени в действащия Закон за паметници на културата и музеите (ЗПКМ) и в проекта за нов Закон за културното наследство, с които периодът след Втората световна война да се включи в частта за видове и категории обекти на недвижимото културно наследство, според принадлежността им към определен исторически период. Как чл. 10, ал. 3 от ЗУТ ще защити ж.к. "Яворов"?

Ето какво гласи той
[http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/74310p1.html#Ч%20А%20С%20Т%20%20П%20Ъ%20Р%20В%20А]:

Чл. 10. (1) Изискванията към устройството на териториите се
определят с устройствени схеми и планове в съответствие с действащата нормативна
уредба.
(3) В територии и части от тях,
определени по реда на този закон, с устройствени схеми и планове може да се
установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва
фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.

Всичко това отправя нещата към Общия устройствен план на София.
Дали той ще може да защити комплекса в по-голяма степен, отколкото досега - остава да се коментира допълнително, но с голяма доза съмнение. Защитата по чл. 10 (3) от ЗУТ можеше да се постигне и без предложението на НИПК и решението на НСОПК след близо 2 години умуване.
Остава да се запитаме дали това не бе обичайното протакане в услуга на някого.

В новоприетия със Закон за устройството и застрояването на Столичната община (в сила от 28 януари 2007 г.). Общ устройствен план на София, в раздела “Система на културно-историческо наследство”, територията на ж.к. “Яворов се предвижда за защита “чрез режим на “територии с характерни селищни структури”, ”който се санкционира по реда на Закона за паметниците на културата и музеите”.
Е, тогава какво санкционира НСОПК - да се спазва Закона за паметници на културата и музеите. Голямо постижение, няма що.

Само седмица след като протоколът на НСОПК бе станал достъпен ,
Столичният общински съвет реши да продостави окончателно терена на бившия ресторант "Ропотамо" на "Интернешънъл кепитъл груп" АД за строителството на небостъргача "Ропотамо плаза".
Малко са онези, които отговарят убедено на въпроса има ли място този небостъргач в ж.к. "Яворов" - обикновено това са заинтересовани от сделката[http://www.duma.bg/2009/0209/090209/index.html]

Но нека разгледаме и системата от критерии, за чието изкристализиране и обнародване бе необхидом почти 2-годишен период.

В регистрационната карта на ДОКОМОМО Интернешънъл и указанията за нейното попълване са изброени подробно критериите за оценка, а регистрацията се осъществява след рецензиране от международен комитет от експерти? Всички материали, свързани с регистрационната дейност на ДОКОМОМО Интернешънъл на английски език (пълна и кратка регистрационна карта, инструкция за попълване, типология на регистрираните обекти) могат да бъдат намерени на страницата на международната организация в интернет.

Регистрационните карти на ДОКОМОМО могат да служат за пример на специализираните институции в България, поддържащи националния регистър с паметници на културата. Именно по тези критерии в други държави са регистрирани стотици паметници на културата след Втората световна война; има дори такива, включени в листата на световното наследство на ЮНЕСКО, като гр. Бразилия, например – проектиран през 1957 г. За сведение, ж.к. “Яворов” е проектиран през 1956-57 г.). Регистрационната карта на ж.к. “Яворов”, изпратена в ДОКОМОМО Интернешънъл, е била предоставена на Г-н минитъра на културата и освен това е публикувана в превод в специализирания архитектурен печат (http://www.stroitelstvo.bg/ - 13.05.2006).

Проверките на ДОКОМОМО Интернешънъл за модерност на обектите, които са достойни да бъдат включени в международния регистър, се осъществяват въз основа на критерии за иновация, техническа, социална и естетическа стойност, както следва:
4.1. - 4.2. - 4.3. Intrinsic value (същинска стойност);
4.1. Technical evaluation (техническа оценка);
4.2. Social evaluation (социална оценка);
4.3. Aesthetic evaluation (естетическа оценка);
4.4. – 4.5. Comparative significance (сравнителна значимост);
4.4. Canonic Status (question of model) каноничен статус (представлява ли обектът модел, който се следва);
4.5. Reference Value (question of precedent) (съотнасяне с предходни образци - прецеденти).

В чл. 17 на действащата Наредба № 5 на МК за обявяване на недвижими паметници на културата са дадени едни и “утвърдени” критерии за всички периоди и видове недвижими паметници на културата [17(2)], а именно:
1. автентичност и степен на съхраненост;
2. научна и художествена стойност;
3. взаимодействие със средата;
4. взаимодействие с обществото.

Критериите, които предлага работната група, формирана от НИПК, са следните:
- научна стойност;
- автентичност и степен на съхраненост;
- естетическа стойност;
- взаимодействие с обществото.
Намирате ли нещо качествено ново ?
Но за изработването на тези добре известни критерии бяха необходими близо 12 месеца.

Прокрадват се съмнения, че протакането е само в интерес на инвеститори с апетити за строеж на небостъргачи и закупуване на терени за строеж в една среда с вече изградена инфраструктура... Във всеки случай това протакане нито е от интерес за гражданите на комплекса, нито за града ни, нито за историята ни.

Повече - в следващия материал.

Захарна фабрика - колко години все така ! Докога

За плачевното състояние на Захарна фабрика се пише и говори отдавна
Още в брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005 на сп. Тема
Искра Ценкова публикува материала си
Декор за Хичкок
Три години оттогава - няма реакция на отговорните институции

През 2006 г. Инициативният комитет на Движение за опазване паметниците на културата
разпроастрани и публикува информация, направи некролози на застрашени и на безвъзвратно загубени сгради под наслов
"Паметници на културата - опазване чрез разрушаване"
Между застрашените паметници беше и Захарна фабрика.
Пак нищо

Какво още трябва да се случи, за да проумеят лицата и институциите, от които това зависи, че загубата на сградите в комплекса на Захарна фабрика е също толкова голяма, колкото и на архива на БНТ.
И не просто да ни разказват какво трябва да се направи според действащите закони, ами да го направят. И то веднага.

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България
Приятно четене:

Декор за Хичкок
Искра Ценкова
сп. Тема, брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005


Преди седем години работна група от няколко софийски първенци и експерти от различни ведомства се заричат
да превърнат уникалния комплекс "Захарна фабрика" в мултимедиен

Ако софийската столетница Захарна фабрика се намираше другаде по света, отдавна да е ревитализирана и превърната в атрактивен център с музей на промишлеността и съпътстващи услуги - шопинг, добра кухня, развлечения... Тази ретро мода напоследък е подлудила Европа, но у нас все още не знаем как да извличаме дивиденти от архитектурно-историческите ни паметници и за по-лесно ги оставяме да се срутят сами, отбелязва арх. Валя Върбанова.
Световният опит показва, че обновяването на ценни исторически постройки е твърде ефективно в сферата на културния туризъм, твърдят в един глас специалистите. Уникалната софийска Захарна фабрика, третата на Балканския полуостров след букурещката и белградската, е сред най-ценните ни архитектурно-исторически паметници. Въпреки това от няколко десетки години
наподобява
злокобен замък
много подходящ за декор на филм, режисиран от Хичкок. Въпреки охраната на комплекса за металната му част се "грижат" ромите. Наркоманите пък са превърнали в бунище част от постройката. От счупените прозорци се разнася мирис на мухъл. В половината от някогашната фабрика тук-там мъждука живот, другата част е под ключ. В едно от помещенията се произвеждат капачки за буркани. Друго играе роля на склад за детски играчки. Само киноиндустрията действа със замах.
"Преди два-три месеца тук отново снимаха филм.
Стрелби, убийства,
проститутки, изнасилване,
мафиоти...
останалото вижте на:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=275&aid=6758

Диалог между нова и стара архитектура

Арх. Венцислав Илиев: Съвременното строителство в центъра на Русе – опит за коментар на вечния архитектурен спор „ново – старо”

http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=22729

18 май - международен ден на паметниците на културата

Почти 20 години списъците с паметниците на културата в България не са актуализирани.
За същия период в други европейски държави обявиха за паметници на културата и съответно - защитиха законово, стотици сгради и ансамбли, създадени след Втората световна война. У нас - тепърва се избистрат критериите, по които това евентуиално да става, въпреки че международната организация ДОКОМОМО Интернешънъл отдавна е изяснила този въпрос и дори е включила примери от България в своите регистри [http://www.archi.fr/DOCOMOMO/index.htm]

Eто и мнението на арх. Георги Угринов - директор на Националния институт за паметници на културата , поместено във в. Арх & Арт Борса, 24.04. - 01.05.2008 г.

клик върху картинките за да се чете

Българските градове губят облика си

Подозренията около проекта за гранд хотел "България" остават
Светломира Димитрова - 15 април, 15:27 http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485425

"Проектът за "Гранд България" ще бъде осъществен", бе категорична Недялка Сандалска, изпълнителен директор на "БТ Девелопмънт сървисиз".

Тя каза, че ще се съобразят с всички законови изисквания, но отказа да даде предварително подробности.

Въпросът е хотел "България" да остане ли хотел,

или да се превърне в офиси [в. Дневник]

И сега не е ясно какви функции ще изпълнява проектът за "Гранд България", но според арх. Тодор Булев, заместник-председател на Съюза на архитектите в България, има положително развитие, и то благодарение на тяхното участие. "Беше публикуван фрапантно унищожаващ качествата на сградата проект. Впоследствие инвеститорът се свърза с нас и сформирахме експертна група по проблема, каза арх. Тодор Булев. Намален бе обемът, изцяло се запазва старата субстанция, търсят се възможности за развиване в дълбочина на един пасаж. Кварталът позволява уплътняване, но без да се нарушава силуетът откъм "Царя".

Според арх. Булев сградата ще бъде толкова етажа, колкото е и сега, но ще има мансардно надстрояване в дълбочина. Доста деликатен е въпросът дали това да остане хотел, или да се превърне в офиси, а хотелът да се построи в петното зад него. В момента върху транспарант на фасадата на някогашната градина откъм "Аксаков", точно до зала "България", е изобразена бъдещата сграда в модерен стил. Тази сграда според арх. Павел Попов, бивш съветник в СОС, е много по-голяма, отколкото позволява мястото на бившата лятна градина на грандхотел "България". Той обаче не се и съмнява, че все пак накрая проектът ще бъде узаконен по един или друг начин.

Според защитниците на паметниците на културата проектът продължава да бъде обвит в подозрително мълчание. Той трябва да мине първо през разрешение за градоустройствени промени в квартала, а след това да се защити архитектурният проект.

Стъкло, кич или разруха

Гранд хотел "България" е нагледен пример за това, което се случва с престижните сгради в София и в страната. Първият сигнал за погубване на архитектурното наследство в София бе даден още през 2005 г., когато за една нощ бе съборена къщата на Никола Мушанов. Но хиляди сгради от началото и средата на миналия век, които създаваха атмосферата на българските градове, са подложени на разруха и за придобилите ги собственици те са ценни заради земята, а не с архитектурната си стойност. Така българските градове са на път да загубят облика си и да се превърнат в сбирщина от безвкусни постройки.

Най-тежко е състоянието в историческите селища, които привличат голям туристически поток и инвестиции - Созопол, Несебър, Банско, а сега вече и Мелник, Арбанаси. Тяхната автентичност е "заглушена" от огромен обем ново строителство, реклами, базари. Дори в панорамата на Велико Търново изникна висок хотел, който изглежда като чуждо тяло. За щастие архитектите успяха да съхранят Копривщица и Карлово.

Сега Съюзът на архитектите стартира поредната си кампания "Дунавско крайбрежие". В нея са включени първите у нас европейски по облик градове - Русе, Видин, Лом, Свищов. Например в Лом и околностите вече над 200 са опасните сгради - от тях значителна част, паметници на културата.

Най-застрашените "пластове"

Това са сградите от края на XIX век и началото на ХХ век, които са на границата на физическата си устойчивост, но са с архитектурно-художествена стойност, която често се подценява. Понякога собствениците са в чужбина, има отношения на съсобственост, препродават се, което създава допълнителни трудности. Показателен пример е къщата на Яблански (бившето китайско посолство до "Ялта" в София), която вече няколко пъти смени собствеността си. Затова арх. Булев предлага общината да я откупи или да я експроприира - законът й дава право на това, и да я направи обществено достъпна.

Във Варна в центъра (който е обявен за резерват) общината продаде голям терен (т.нар. "Дупка"), за да се строи гигантски търговски център. Срещу сградата на общината бе разрушена сградата на католическата болница и ще се възстанови само една стена. Варненските архитекти упрекнаха общината и кмета, че се проектират високи сгради в сърцето на стария град, и няколко пъти сезираха прокуратурата.

Постепенно изкристализира и въпросът за съвременните паметници на културата, които също са под заплаха. Повод бе казусът с ресторант "Ропотамо" в София. Работна група от специалисти изготви критерии и предварителен списък със съвременни сгради, които да се третират като паметници на културата. Става въпрос за сгради като ЦУМ, бившия партиен дом и хотел "Балкан", който също бе "прекроен" в частта си към площад "Света Неделя".

Пак там - интервю с

Арх. Тодор Булев, зам.-председател на Съюза на архитектите в България:

Културното наследство не може да се защити само с държавни средства

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485425

Защита на паметниците на културата в риск - рекапитулация

София, март 2008 г.

Уважаеми граждани!
В отговор на безпрецедентната вълна от посегателства върху недвижими паметници на културата в България под натиска на различни икономически интереси, бе създаден Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България, съставен от учени от Българска академия на науките, преподаватели от университети и членове на секция “История” към Съюза на учените в България.
Началото бе поставено в края на м. май 2005 г., след като една нощ, на ул. “Московска” 47 в София, бе срината до основи къщата на политика Никола Мушанов от бележития български архитект Станчо Белковски (1921-25). Разрушен бе паметник на културата с архитектурно, художествено и историческо значение и с уникални интериори, за да се изгради на негово място 6-етажен 3-звезден стъклен апартаментен хотел, чиято фасада към улицата днес имитира в долните етажи нескопосно разрушеното.

Тогава написахме възвание и организирахме подписка в защита на паметниците на културата с искания до ръководни и контролиращи органи в страната за строг контрол върху действията с паметниците на културата съгласно актуалното законодателство и международните конвенции, приети от Р България и за прокурорски проверки по решения на структурите на Министерство на културата, на главните архитекти и ръководителите на службите по архитектура и градоустройство към общинските администрации в столицата и други засегнати селища, относно разрушения на конкретни недвижими паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др. Предложено бе още да се актуализира базата данни за паметници на културата в Р България, поддържана от Националния институт за паметници на културата и да се разработи система за достъп на гражданите до нея; да се създаде съвременно и адекватно законодателство с ясни правила и прозрачни процедури за действие при опазване недвижимите паметници на културата в България с възможности за обществен контрол.
През 2005 година нашите тревоги бяха споделени от близо 300 души. Много съмишленици не посмяха да ни подкрепят.

Днес е важно да се отчете какъв беше ефектът от тези действия.

• По нашия сигнал за неправомерни действия спрямо паметници на културата (съгласуване на проекти за разрушаване на сгради-паметници на културата, ново строителство на местата на паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др., съгласно приложен списък), Върховната административна прокуратура разпореди на Министерството на културата да извърши проверки;
• Националният институт за паметници на културата започна актуализирането на базата данни за паметници на културата в Р България и системата от критерии за тяхната оценка и категоризация;
• На интернет-страницата на Министерството на културата се обявиха списъците с паметниците на културата от национално значение по райони в цялата страна, с което се осигури свободен достъп на гражданите до тази информация;
• Съюзът на българските архитекти последва примера ни и разгърна активна кампания „Наследство в риск”, която се разпространи и в големите градове на страната; Организирани бяха кръгли маси по въпросите на законодателството в областта на опазването на културното наследство; по инициатива на Варненското дружество на архитектите бе представена изложбата „Хубавите къщи, изчезващите къщи”, която прерасна в широка по обхват пътуваща изложба „Паметта на града, наследство в риск”– включваща и градовете София, Бургас, Пловдив, която бе показана на фестивала Аполония’2007;
• Част от националните медии откриха специализирани рубрики под същото заглавиe.
  И въпреки това, къщата на Яблански (бившата китайска легация) продължава да се “саморазрушава”; междувременно се случи трагедията с къщата на ул.”Алабин” 39, но не последваха бързи наказателни мерки срещу виновниците, а днес чрез използване на държавни механизми (Българска агенция за инвестиции) се правят опити за интервенция в комплекс „България”- паметник на културата от национално значение.

Спешно бе разпространена петиция за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България”, към която в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.

След всички публични изявления и обещания на инвеститора БТ Дивелопмънт Сървисиз и поделението му “Гранд хотел България” АД, се налага да обявим граждански мониторинг, за да защитим мнението на 10 000 души, като при по-нататъшните действия с хотела, ресторанта, сладкарницата и зала “България” следим:

• да не се допусне комплексът да бъде преустройван, реконструиран, дострояван, надстрояван, адаптиран, и пр., освен „реставриран” като се запазва автентичността на паметника на културата;
• да се съблюдава строго съществуващото в Р България законодателство, от страна на собственици, инвеститори, проектанти, съгласуващи и контролиращи институции, като изискваме постоянно необходимата информация и настояваме за прозрачност на действията им;
• поведението на Министерство на културата (МК), Националния институт за паметници на културата (НИПК) и Дирекция архитектура и градоустройство към Столична община (ДАГ-СО) да бъде адекватно на изискванията на закона и гражданското общество;
• НИПК и Националният съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) към МК да имат страници в интернет, на които да се публикуват дейностите, документи от техните заседания и решения, списъците на всички паметници на културата – за да се постигне нужната прозрачност в дейността им и се намалят възможностите за корупция.
  

Ще настояваме още за:

• Преосмисляне на начина, по който се предоставят сертификати за инвестиционни намерения от Българската агенция за инвестиции, засягащи паметници на културата – да се изискват всички документи, съгласувания и проекти, съгласно законите в Р България, т.е. да не може да се пледира за съкратени административни процедури, защото ЗУТ изисква обратно - удължени срокове при действия с паметниците на културата;
• Ревизия на дадения сертификат I-ви клас от БАИ за проекта “Гранд България” –доказване на заявените суми за инвестиции при придържане към параметрите на паметника на културата и към допълнително заявеното от инвеститора твърдо намерение за реставрация, а не реконструкция на Хотел и зала “България”.
• Пунктуално спазване на изискванията на законите и подписаните от Р България международни конвенции, отнасящи се до паметниците на културата и авторското право и строг мониторинг върху основанията за снемане на паметници на културата от регистрите и съответните действие на Националния съвет за опазване паметниците на културата.
  

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България

Подписката за комплекс "България" - рекапитулация

Към петицията за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.
С това общият брой мнения в защита на комплекса достига около 10 000 души.
Вижданията за съхраняването на ценния за София и българската архитектура комплекс "България" могат да се прочетат както в материалите на този блог, така и в подписката в интернет - http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bulgaria-Sofia/view.html .

По-долу публикуваме копия от подписите на гражданите, събрани на хартиен носител.
Ще продължим да информираме за развитието на проблема.

Корупцията при паметниците на културата

Опасни връзки в културата
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856&sectionid=5&id=0001201

Ремонтите на театри и опери и грижата за паметниците на култура са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси, оцеляващ при всеки министър
ЕКИП "СЕГА"

Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?

Съгласувано с НИПК

Хиляди паметници на културата са в неизвестно материално състояние. На пръв поглед този ресурс звучи незавидно. За него открай време пари официално няма. Покрай ограниченията за строителство около паметници на културата обаче в НИПК през годините се е извървял дълъг синджир от инвеститори. В унисон с традициите процедурата "съгласувано с НИПК" тъне в нормативни противоречия и мъгли, предпоставящи успеха на тесен кръг запознати.Дупките в законодателството отдавна не са тайна за разлика от причините за видимото бездействие по запълването им. Така например одит на Сметната палата за периода 2003-2004 г. установи, че на механизма за издаване на разрешения за строежи, при които биха могли да се засегнат паметниците на културата, е отделен един-единствен текст в специалния закон. В него се казва единствено, че НИПК съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство, засягащи културни паметници. Подобна дупка зее и по адрес на проектите за защитени територии, които също се съгласуват с НИПК. Институтът трябва да дава становище в 1-месечен срок, но пък нищо не пречи да забави нещата - санкции законът не предвижда. Към това трябва да се прибави и трагичното състояние на регистъра на самите паметници на културата. Законът е приеман през далечната 1969 г., а в част от случаите се налага ровене в още по-стари документи.

Какво може да сполети при този хаос един инвеститор?

Повечето фирми отказват да разказват детайли за перипетиите си около съгласувателните привички на НИПК.

Сред малкото, осмелили се да повдигнат въпроса, е "Диана комерс" на инж. Кольо Колев. Историята, макар и частна, е повече от показателна.

Инж. Колев решава да построи вилно селище (с къщи за живеене) върху свой имот в с. Медвен, който закупува от община Котел през 2002 г. Според НИПК обаче самосрутващото се училище, което е в средата на обекта, попада в обхвата на групов паметник на културата и е част от архитектурен ансамбъл по главната улица на с. Медвен. (Друг е въпросът, че при закупуването инвеститорът не е информиран от НИПК, че купува сграда, паметник на културата, което според нормите на института трябва да е ясно декларирано в договора за покупко-продажба.)

От института цитират "Държавен вестник" от 1972 г. - в него обаче училището не фигурира! След серия от писма и срещи от НИПК вадят второ "доказателство" - сградата на школото не е точно в обхвата на груповия паметник, но попада в охранителната му зона. И тази версия не издържа проверката на инвеститора. Той случайно се натъква на доказателства за противното в кадастрален план от 1927 г.

След всичко това шефът на НИПК арх. Георги Угринов обещава писмен отговор до месец. Не би.

Развръзката на историята още се чака. Не дава резултат и идеята на инвеститора да потърси съвет от консултант - след сондаж той получава име - Илка Дишлиева. "Ако ми възлагате целия си проект, няма проблем, иначе нямам интерес", е краткият й коментар.

Илка Дишлиева е първа нишка към роднинските зависимости около културата.

Тя е съпругата на арх. Угринов, директор на института. Справка в информационния регистър "Дакси" показва, че тя има 4 фирми - "Илка Иванова Дишлиева", "Божур-Илка Дишлиева", "Архилиния" и "Иноарх". Всичките - с предмет на дейност "архитектурни и инженерни дейности и технически консултации". Колко често съпругът и съпругата са работили в "публично-частно партньорство", вероятно ще остане тайна. Така например арх. Дишлиева е била член на колектива, който през 2003 г. проектира реконструкцията на 4-етажната сграда, паметник на културата, в която навремето се помещава резиденцията на либийския посланик у нас.Освен с НИПК архитектката има вземане-даване и с друга обрасла с родства фирма - "Екса" [http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=24]. При позвъняване във фирмата анонимна служителка първо заявява: "Ей сега ще ви свържа", после размисля и си спомня - "Всъщност тя не работи вече тук".

Повелителят на ремонтите

Фирма "Екса" е платинен участник в конкурсите за ремонт на театри, опери и прочие, обявявани от Министерството на културата. [http://www.eksa.org/vidove.aspx?vid=6]

Тя нашумя с епичния ремонт на Съдебната палата, но лошата слава не й пречи редовно да печели поръчки за крупни суми. Наскоро извърши ремонта на Театър 199, в списъка с обектите й попадат и Народният театър, и Националната опера и балет, и Музикалният театър "Стефан Македонски". Наред с арх. Дишлиева "Сега" установи още едно любопитно присъствие - на Александър Малчев. Малчев е съпруг на Невяна Малчева, шефка на кабинета на министър Данаилов. За Малчев от фирма "Екса" обясняват: "В момента го няма, идва много рядко". При повторно настояване как да го открием служителка обяснява - "Той е работил като ръководител на звено "Недвижими имоти" във фирмата". Името на Малчев бе забъркано в скандала около Двореца в Балчик. Тогава "Труд" разкри, че Малчев е бил съветник в министерството още по времето на Божидар Абрашев и именно той е представил проекта за строителство на голям хотелски комплекс на територията на Двореца.В сагата "Балчик" участва и дъщерята на семейство Малчеви - Росица. Според публикации в пресата тя е издала луксозен албум за културните забележителности в Балчик с финансовата помощ на Двореца в курортния град. От културното министерство организирали и нейна изложба за историята на резиденцията, открита на 2 март 2006 г. в Букурещ.Името на Александър Малчев се свързва и с Манол Велев - той е съуправител заедно с простреляния неотдавна бизнесмен на сдружението "България - Завинаги", както и организатор на финансираните от Велев проекти за строителство на туристическо-исторически комплекси в с. Варвара и в Смолян. По всичко личи, че и при тях родовите връзки при съгласуване и строителство ще са от помощ.Подавали ли са всичките тези роднини, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, декларации за конфликт на интереси - не е ясно. Интересно е и дали културният министър Данаилов знае за тях. В едно го уверяваме - дори и изигран майсторски, този сюжет би объркал и най-обръгналите на заплетени фабули зрители.

РЕВИЗИЯ

Докладът на Сметната палата от 2004 г. констатира още, че в НИПК липсва актуална инвентаризация на състоянието на недвижимите културни паметници, което е причина за провеждане на допълнителни процедури, водещи до харчене на излишни пари.

Институтът освен това няма програма за мониторинг и такъв не е провеждан, което пък не позволява да се изготви програма за нуждаещите се от консервация обекти и да се предвидят нужните пари.

Отбелязано е и че НИПК няма виждане за развитие на информационните си технологии. Възможност за корупция създава и наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата, която не разписва критерии за определяне дали даден паметник е от национално или от местно значение. Така НИПК може да ги определя както му е угодно.

Двойният стандарт на института ясно личи и в центъра на столицата, където буквално пред очите на експертите му се съсипва паметник на културата.

Красива сграда на бул. "Дондукoв", на няколко крачки от тази, в която се помещава НИПК, в момента е замаскирана с американска топлоизолационна система. Друг е въпросът, че паметник на културата по закон не трябва да се санира. Засегнатите от НИПК се оплакват и от друг прийом на експертите му - че обикновено боравят с "декларирани паметници на културата", които са само предложени за такива, а не с тези, за които действително е излязло решение, че са културни паметници.

Това обърква хората и позволява на института да оказва натиск върху инвеститори и собственици.

Вижте още коментари на

http://nervousshark.wordpress.com/2008/01/15/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%B8-%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Питане на н.п. Николай Михайлов до Министъра на културата Стефан Данаилов

По повод големия обществен интерес
към намеренията за преустройство на Гранд хотел "България",
д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ, отправя питане
към Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
(пълният текст - в края на парламентарния контрол, на http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=379 )

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ
ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 15 януари 2008 г.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,
Господин председател, господин министър!
Моето питане се отнася до защитата на паметниците на културата в България.

През последните години България загуби и продължава да губи редица паметници на културата с национално значение.

По данни на Националния институт за паметниците на културата и музеите в София има 1536 недвижими паметници на културата, като 148 сгради имат статут на паметници на културата с национално значение. Около 40 са пред срутване. Тези сгради изграждат облика на града. България губи паметници на културата от действията и бездействията на отговорните институции. Вярно е, че и собствениците носят отговорност, доколкото не стопанисват тази собственост по закон, но ние говорим сега за отговорността на институциите. Загубени са: старата община, къщата на Мушанов, на Георгов, на Швамберг, част от античния театър и много други. Пред очите ни се руши сградата на Яблански, известна като Китайското посолство.

Губим, както споменах, архитектурно наследство не само поради бездействието на институциите, но и поради действията на тези институции и това е любопитен парадокс, за който ще стане дума сега. Санкционират се инвестиционни проекти, които обезобразяват това наследство с претенция да го защитават, закрилят и развиват.

По пътя на бизнес проектите и свързаните с тях реконструкции, надстрояване и прочее архитектурни нововъведения загубихме столичната библиотека, сега гранд хотел „София”, сградата на чешкия архитект Колар на ул. „Шипка” и много други. Канят се да строят търговски център върху античния форум в Пловдив, многоетажен хотел с въздушен мост към тепето на старинния Пловдив, небостъргач в Морската градина на Бургас и т.н. Става дума за бизнес идеи, които плашат с мащаба на своята предприемаческа мегаломания, нека го кажа директно, със своето невежество и оценъчна неадекватност.

Това е не само констатация, която правя аз, а и констатация, която се прави и от проф. Тодор Кръстев, например, един много авторитетен архитект. Никакви сетива за естетиката на градската културна среда, за културното наследство, за достойнството на традицията. Това е национален проблем.

Такава съдба се очертава и за комплекс „България” - хотел „България” и зала „България”, на ул. „Цар Освободител” – един от най-ценните паметници на българското следосвобожденско архитектурно наследство.

Моят въпрос към Вас е:

Каква е Вашата политика по опазване на паметниците на културата?

Каква е Вашата позиция по инвестиционния проект за реконструкция и надстрояване на комплекс „България”?

Благодаря Ви.

Отговор на Министър С. Данаилов :

Уважаеми господин председател,

уважаеми госпожи и господа народни представители,

уважаеми господин Михайлов!

Въпросът Ви е много конкретен – политиката на Министерството на културата за опазване на паметниците на културата, макар че Вие подадохте въпроса повече за градската среда. Аз ще Ви отговоря първо какво правим по отношение въобще на паметниците на културата.
Според данни на Националния документален архив с информационна система на Националния институт за паметниците на културата недвижимите паметници на културата в България – могили, археологически, архитектурни, художествени, исторически и на градинско-парково изкуство, са над 39 хиляди, като със световно значение са 6 паметника на културата, 1 резерват, близо 11 400 са с национално значение и около 6 900 са с местно значение, а 2 400 са с категория “за сведение”. Политиката на Министерството на културата по опазването на паметниците на културата намира израз в концентрирането на средства и усилия за изпълнение в кратък период от време на значими проекти. За целта в периода 2006-2009 г. по предложение на Министерството на културата правителството е осигурило и ще осигури 24 млн. лв., в това число 6 млн. 700 хил. лв. и за 2009 г. за целево финансиране на археологически проучвания, консервационни, реставрационни работи на недвижими паметници на културата със световно и национално значение и археологически и исторически резервати. [...]

По втория въпрос,

Уважаеми господин Михайлов,
В Министерството на културата проблемът с комплекс “България” не съществува юридически, доколкото в Националния институт за паметниците на културата не са внасяни за съгласуване и виза за проектиране устройствен или инвестиционен проект.

За нас проблемът до момента е виртуален, тъй като бе поставен пред медиите – преди месеци в средствата за масово осведомяване.
Вие знаете, че предизвика сериозна обществена дискусия и все още не е приключила във формата на официален проект и заявени инвестиционни намерения. Когато стане факт, специализираните структури на Министерството на културата ще могат да формират своята позиция.
Независимо от това, още сега е необходимо ясно да изразя от трибуната на Народното събрание нашето становище, че тиражираната чрез медиите идея за преустройство, която междувременно претърпя сериозна промяна, ако се съди по това, което вчера беше публикувано във в. “Труд”, е неприемлива. Тя не отчита културно-историческата стойност на комплекс “България” и характеристиката на ценностите на “Квартал 482”, отразени в документите, регламентиращи статута им като паметници на културата.

В този смисъл бих искал да ви уверя, че окончателното решение във връзка с устройствените промени на инвестиционни инициативи “Квартал 482”, в частност комплекс “България” и неговата среда, ще бъдат коментирани във всички фази на проектиране и в интерес на опазването на паметниците на културата.
Благодаря ви.

Д-р Николай Михайлов - Народен представител от ДСБ,

доразвива своето питане:

Господин министър,

имам удоволствието да чуя от Вас окуражаващ отговор, признавам това.

Ще кажа все пак нещичко от историята на този въпрос,
който наистина предизвика много широк обществен отзвук.
Имаме инвестиционен проект на собственика на комплекс “България” - “БТ – Дивелопмънт Сървисиз”, наследник на “Мултигруп”, който в първоначалната си идея предвижда изграждане на мултифункционален търговски център, наричат това “Мол”, на мястото на емблематична сграда на българския архитектурен модернизъм.
Това само по себе си е скандал!

Този скандал предизвика българската общественост.
Има петиция на Граждански комитет за защита на комплекса, която беше адресирана и до Вас.
Аз съм любопитен, това е моят първи уточняващ въпрос към Вас:
Какъв е начинът, по който Вие сте отговорил на тази петиция?
Директорът на Националния институт за паметниците на културата заяви, че е допустим само ремонт на сградата без надстроявания и разширявания и че в противен случай ще бъде сезирана прокуратурата.
С подобна категоричност се изказа и Съюзът на българските архитекти.
Следователно, ние имаме консенсус по този въпрос.
Реконструкцията на хотел “България” е неприемлива, защото би наранила градската среда по един непоправим начин. Ние не можем да допуснем това.
Аз чух от Вас, но още веднъж бих желал да доловя категоричност,
че Вие, като оторизиран от българската Конституция и от закона да защитавате паметниците на културата на всички етапи на този процес,
ще направите това от името на министерството.
Благодаря ви още веднъж.

Министър С. ДАНАИЛОВ:

Уважаеми господин Михайлов!
Действително аз се запознах с петицията, следях и споровете в пресата.

Основно и с право реакцията беше за това, че в проекта, показан пред медиите, се говореше за нарушаване с доремонтни дейности на зала “България”.

Зала “България” е едно уникално съоръжение в сферата на културата на България, с невероятна акустика, при което всички промени, които вървяха на първи прочит в пресата, заплашваха неговото съществуване. Съобщено беше, че дори имало разговори инвеститорите да направят ремонт на зала “България”.

Моето становище по отношение на целия комплекс “България” беше ясно заявено.

Искам да Ви информирам, че заедно с това Министерството на културата предприе през 2007 г. с всички останали юридически лица – собственици на недвижими имоти в кв. 482 – това е целият квартал, в който влиза и зала “България”, действия, насочени към доброволно поделяне на собствеността и изменение на планирането на урегулирания поземлен имот.
Точното установяване на границите на имотите и тяхната собственост, тъй като имаше претенции към малката зала, че е в територията на собствениците, за които говорим, е необходимо във връзка с планирането и вече разделението на границите за планираните от Министерството на културата ремонтни работи в концертен комплекс “България”, някои от които имат неотложен характер.
Бих искал да кажа, че ние ще използваме средства от структурните фондове и отделно към предвидил в бюджета, ако проектът не бъде одобрен, сумата от 600 хил. лв. за климатизация, основната част от която е необходима за залата.
В този смисъл това, което може би не сте прочели вчера във в. “Труд”, е, че се дава обяснение кое всъщност трябва да бъде запазено.

Вижте, този въпрос се обсъжда много често в кабинета, тъй като голяма част от нещата, за които споменахте като сграден фонд особено в градовете като град София, желанието на тези, които са купили реституираните имоти, върнати на бивши собственици, препродадени и така нататък, са изискванията към хотелите и така нататък. При споровете това, което всячески се опитва да направи Националният институт за паметниците на културата, е да не позволи това, което е възможно.
От друга страна, виждате и чувате какви сгради рухват от това и ние ги загубваме напълно. Тук стои и скандалният случай със сградата на Китайското посолство, за която още не можем да разберем кой е собственикът.

Уважаеми д-р Михайлов,
много се надявам в Закона за паметниците на културата, който се работи в Комисията по културата, съвместно с министерството, да намерим решението и общото задължение там, където трябва, държавата при такова състояние на неподдръжка от страна на собственика, да изкупува и по някакъв начин този въпрос да бъде уреден.

Искам да кажа и още нещо.

Действително има обекти, които със съучастието на Министерството на културата, общините и частния бизнес могат да бъдат съхранени и показани в един добър, както казваме, “социализиран” вид, за да имат достъп и гражданите до тях.
Това е много важен проблем, който с удоволствие бих обсъждал и в комисията, тъй като държавата колко и милиони да съобщавам, които са факт, трудно би могла да поеме всички тези много, много паметници на културата. Не крия, че някои от тях отдавна са изгубили стойността си на паметник на културата.

Благодаря Ви за въпроса. Извинявайте, че отнех толкова време, но въпросът е много важен и подлежи на разговори. Доколкото можем, ние се опитваме да съхраняваме.
Тук имаше преди и въпрос за Несебър. Темата е обсъждана. Но за съжаление много неща не можем да обхванем с възможностите на Министерството на културата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Николай Михайлов, за да изрази своето отношение към отговорите на министъра.

д-р Н. МИХАЙЛОВ :
Господин министър,
аз не чух все пак категорично становище от Ваша страна за това дали Вие ще направите всичко в рамките на Вашите пълномощия този хотел, който представлява архитектурно наследство от първа величина, един шедьовър на архитектурния модернизъм – казах вече това, да бъде защитен и по-конкретно – да не бъде надстрояван, за да не се реализира ефектът посмешище, който имаме в случая на бившата Столична библиотека, сега Гранд-хотел “София”.

Там има гранитна основа, която трябва да представлява столичната библиотека по спомен - основание собствениците на този хотел да не плащат данък сгради, представете си. Това е нон сенс, но не единственият!Искам да ви кажа, че този конфликт ще се разгръща оттук нататък между бизнес инициативите и културната съпротива, съпротивата на една общественост, която желае да запази своята културна памет, своето историческо наследство, традицията.

Вие трябва да имате много категорична, публично изразена позиция!
Надявам се, че днес Вие дадохте този отговор, що се отнася до хотел “България”.
Благодаря ви.