Показват се публикациите с етикет Захарна фабрика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Захарна фабрика. Показване на всички публикации

неделя, 25 октомври 2009 г.

Опожарена част от културната ценност Захарна фабрика

Опожарена е покривната конструкция в едноетажната складова сграда с площ 200 кв.м. в кв. "Захарна фабрика" срещу железопътната гара. Причините се изясняват.
Не се знае кой стопанисва склада в момента. При инцидента няма пострадали.
The roof structure of the one storey warehouse on area of 200 sq. m. in Zaharna fabrika quarter against the railway station has been burnt down. Reasons are tobe cleared.
It is not known who runs the warehouse at the moment. No affected by the accident.
Информация:
Потушен е пожарът в склад в квартал "Захарна фабрика" - в. Дневник - 21.10.2009 / NP Dnevnik (Diary) of Oct. 21, 2009
http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/10/21/803077_potushen_e_pojarut_v_sklad_v_kvartal_zaharna_fabrika/

Ето в какво състояние бе складът на 27.09.2009 г.
Снимките са направени от Vincent LYS -
френски студент в магистърската програма по урбанизъм към Университета Paris IV - Sorbonne.
Vincent бе на летен стаж в София през юли-септември 2009 г. по покана на Зам. Председателя на СОС - Мартин Заимов, и и.д. кмета Минко Герджиков.
По време на тримесечната си работа той анализира значението на културното наследство за урбанистичното развитие на столицата като засегна и проблема за Захарна фабрика след подробен оглед на място.

Here is the state in which the warehouse was on Sept. 27, 2009.
The photos have been shot by Vinent LYS - a French student in the master programme of urbanism at the University Paris IV - Sorbonne.
Vincent was at summer apprenticeship in Sofia aftr the invitation by rge Vice Chairman of the Sofia Municipal Council - Martin Zaimov, and the Mayor in force Minko Gerdzhikov.
During his three-months work Vincent analyzed the importance of tghe cultural heritage for the urban development of the capital city and touhed also the problem with Zaharna fabrika (Sugar factory) after a circumstantial inspection on the spot.

Едноетажният обем от комплекса, обявен за паметник на културата през 1998 г.
Тази част изглеждаше относително най-цялостно запазена и най-лесно възстановима.
The one storey volume of the complex announced as a monument of culture in 1998.
This oart seemed to be relatively preserved in its integrity and easierly restorable.












Подът бе отрупан с боклуци и трупове на мъртви животни.
Част от покрива и една от стените бяха разрушени. Всички прозорци - изкъртени.
The floor was littered (over) with garbage and dead bodies of animals.
A part of the roof and one of the walls were destroyed. All windows were missing







В съседната висока сграда -
паметник на културата от национално значение,
се намираха бутилки със запалителна течност.
There were bottles with inflammable liquid
in the adjacent higher building
that is a monument of culture
of national value.

В близост минават ж.п. линии.
До металната ограда има изоставено табло за високо напрежение.
Railroads are passing by.
Near to the metal fence there is an abandoned high tension current board.




В дълбочина на парцела съсипията е умопомрачителна.
В никакъв случай не се е получила от само себе си. Според някои наблюдатели - на роми се плаща за да вилнеят наоколо.
In the depth of the lot the devastation is insanitive. In no way it has not become by itself. According to some observers - gypses have been paid to rage around.




В непосрествена близост, отвъд моста над ж.п. линията, в слънчевия неделен следобед на меката есен
щастливи хора си пийваха и хапваха в окрайнините на Западния парк.
In a close vicinity behind the brudge over the railroad, in the suny Sunday afternoon of the soft fall happy people were drinking and eating in the outskirts of the Western Park.


Ето описанието на обекта

ГРАДСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО на СОФИЯ
Районът на Захарна фабрика е безспорно най-амбициозният и очакван проект за града.
Изграден проз 1897-1898 г., първоначално обектът е фабрика за производство на захар, а впоследствие се превръща в складова зона. Квалифициран е като паметник на културата от Националния институт за паметници на културата през 1986 г. и прекатегоризиран като "групов паметник на културата от национално значение" през 1998 г. Това означава, че всички собственици са задължени да опазват сградите в добро състояние и да информират държавните и общинските власти за настъпили разрушения по тях или относно действия, нарушаващи закона. Собственикът трябва да консервира сградата и да се грижи за паметника на културата.
Но днес фабриката е напълно изоставена - няма охрана, няма защита. И дори грабежът на части от металната конструкция е причинил разрушаването на части от цялата сграда.
Съществуват проекти за рехабилитиране на паметника на културата – да се адаптират пространствата за мол, лофтове или арт-център ..... но нито един от тях не е започнат. Местоположeнието на фабриката близо до Западния Парк, към центъра на града, непосредствено до големи струпвания на обществен транспорт (автобуси, трамвай, ж.п. линия, която е близо до Централната ж.п. гара), е сериозно предимство за един бъдещ проект.
Групата паметници е съставена от две основни сгради: самата фабика (8500 кв. м.) и складове (3500 кв. м.). Има и шест други по-малки сгради.
Пространството на старите складове позволява да се създаде един нов конферентен център с няколко зали със среден капацитет. В най-голямата сграда наличното пространство може да се раздели за няколко функции: културен и експозиционен център, технологичен експозиционен център и център на изкуствата.
Другите сгради могат да се използват за съоръжаване на необходимото обществено обслужване като ресторанти, кафенета, кръчми и магазини.
Да се консервира този комплекс от сгради ще бъде необходима тотална реконструкция и адаптация за различни нужди. Общият устройствен план на София е препоръчал основната сграда да се развие като мултимедиен център. Но районът от 122 000 кв. м. площ и сгради на 15 000 кв. м. се нуждае от подробен и задълбочен проект и бизнес план.
... Новите части ще трябва да вземат предвид съществуващата среда, вместо да я заместят изцяло с нови сгради, както това бе направено с Големите мелници в Пантен, Франция.

Групата от паметници на културата е отделена от Западния парк от ж.п. линия и естакада. Днес това е пречка, но тя може да бъде преодоляна чрез създаване на визуална и физическа връзка между двете части на една и съща територия. Ето защо, за да се създаде привлекателност в тази зона, предложеното развитие трябва да бъде ориентирано към възможно най-широка публика.

Такава инициатива бе реализирана от Общината на Париж с Центъра на изкуствата на град Париж, разположен в стари индустриални сгради. След неговото изграждане, кварталът се оживи и стана привлекателен не само за негови посетители, но и за обитаване.











Като резултат – около Центъра се застроиха много нови сгради и качеството на обитаване и обществено обслужване рязко се повишиха.

The Urban Patrimony of Sofia
Vincent LYS
The area of Zaharna Fabrica is surely the most ambitious and expected project for the city. What was in the beginning a factory for production of sugar, became later a storage area. It has been built between 1897-1898, then classified as a “monument of culture” by the National Institute for Monuments of Culture in 1986, then upgraded in 1998 as a “Group Monument of Culture of National Signifiance”. It means that “all owners of monuments of culture in the area shall be obliged to protect it in good condition and to inform the specialised state and municipal bodies about any damages inflicted upon them, or about acts of violation of the law”. So the owner has to conserve the state of the building, and take care for the maintenance of the monument. But today, this factory is totally abandoned, no guards, no protection. And thefts of parts of the metalic structure caused destruction of parts of the building itself.
Some projects for reabilitation of this monument of culture exist, to adapt the rooms for a mall, or lofts … but none of them has begun. The location of this factory, near to the West Park, by the city-centre, and close to a big variety of public transportation (railway very near to the Central Railway Station), is a serious advantage for a future project.
To conserve this building, it needs to be totally reconstructed, and adapted for different use. The master plan of Sofia has recommanded it as a multimedia centre. And the 122 000 square meters of area, and the 15 000 square meters of buildings necessitate a big project.
This group of monuments is composed by 2 main buildings: the factory itself (8500 square meters) and the storage (3500 square meters). There are also 5 other smaller buildings.
The space in the old storage buldings permits the creation of a new municipal conference centre, with several rooms of a middle capacity. In the biggest building, the space available can be shared between several topics: a cultural and exposition centre, a technological exposition centre and an artistic centre.
The rest buildings can be used accoding to their equipement of necessary service, such as restaurants, cafés, pubs, and shops.

This group of monuments is separated with the West parc by the railroads and by a bridge. Nowadays, this is an handicap, but it can be reduced by the creation of a visual and a physical link between this two parts of one and the same territory. And that is why, in order to create attractivity in this zone, this new development must be oriented for a public as large as it is possible. Such initiative was realized by the Municipality of Paris with old buildings of industrial patrimony which were turned into the Centre for the Arts of the City of Paris.

неделя, 12 юли 2009 г.

Захарна фабрика - кой да потърси отговорност за нейното съсипване

http://whata.org/blog/zaharna-fabrika
Националният институт за паметници на културата
(преименуван от Закона за културното наследство в Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности - НИОНКЦ)
в лицето на неговия директор изказва отново становище,
че центърът на София няма качества да бъде включен
в Листата на световното наследство.
клик върху картинките, за да се чете












Освен, че някои четат правилата на ЮНЕСКО за включване в Листата на световното наследство както дяволът евангелието, подобни изявления просто показват, че няма добра воля за добруването на София ...
Въпросът не е просто до включването на София в един списък, а до подготовката на нейното туристическо и културно бъдеще чрез консервация, реставрация и експониране на културните й ценности.
София може да не е като Рим, но все още има своя специфика, която не може да се види другаде.
Ако някой иска да види Рим, ще отиде в Рим.
Но ако иска да види българската столица, не би следвало тя да прилича на нещо друго.
Просто градът трябва да бъде представен във всички фази на неговото хилядолетно развитие по най-привлекателния начин. И за това се очаква партньорство на всички отговорни институции. Защото подобна цел не е някакъв частен интерес на шепа общински съветници или ентусиазирани граждани

Кой отговаря за опазванете на качествата на центъра на столицата?
Кой не е положил достатъчно усилия да се запазят културните ценности/паметниците на културата в столицата София?
Има ли нужда да се питаме отново и отново ...
Според арх. Георги Угринов - директора на НИПК/НИОНКЦ, никой не е сезирал съвещателния орган към Министъра на културата - Националния съвет за опазване недвижимите паметници на културата (досега оглавяван от известния историк Божидар Димитров), който е съставен от експерти във всички области на културното наследство, за становище относно съдбата на историческия център на София.
Но нима този орган от своя страна е контролирал (а още по-малко санкционирал) по някакъв начин дейността на НИПК/НИОНКЦ и неговия директор?

Чухме, че Прокуратурата прави проверки на дайността на НИПК /НИОНКЦ заради разрешения за строителство върху антични археологически находки в Созопол ... Толкова други културни ценности извън Созопол се съсипват ...














Например - Захарна фабрика бе обявена за паметник на културата от национално значение
Тя обаче се руши и ограбва поголовно
Няма становища - на Директора на НИПК, на Министерство на културата, на Прокуратурата ....
Няма действия на институциите










Има становища на граждани
http://whata.org/blog/zaharna-fabrika
http://whata.org/blog/zaharna-fabrika-sredata-na-iuni
http://whata.org/blog/zaharna-fabrika-v-predishnite-epizodi
http://whata.org/blog/whata-hires-loft-investor
http://whata.org/blog/kyde-bihme-zhiveli-loft-po-sofiiski

В по-нормалните държави може би общината/районната администрация биха потърсили собственика и заинтересувани граждански организации и биха им предложили партньорство за подготовка на проект и привличане на инвестиции за осъществяване на нещо смислено в пространствата на старата сграда

По тия географски ширини си хленчим - обикновено на халос -
докато сградата се самосрути
Обикновено това е въжделената цел на собственика, която му отвързва ръцете да реализира инвестиционно намерение.
А институциите му помагат с бездействието си (в най-добрия случай) ...

Поздрав към симпатизантите на Захарна фабрика:




Клуб на плачещите за стари сгради

събота, 24 януари 2009 г.

Захарна фабрика - колко години все така ! Докога

За плачевното състояние на Захарна фабрика се пише и говори отдавна
Още в брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005 на сп. Тема
Искра Ценкова публикува материала си
Декор за Хичкок
Три години оттогава - няма реакция на отговорните институции

През 2006 г. Инициативният комитет на Движение за опазване паметниците на културата
разпроастрани и публикува информация, направи некролози на застрашени и на безвъзвратно загубени сгради под наслов
"Паметници на културата - опазване чрез разрушаване"
Между застрашените паметници беше и Захарна фабрика.
Пак нищо

Какво още трябва да се случи, за да проумеят лицата и институциите, от които това зависи, че загубата на сградите в комплекса на Захарна фабрика е също толкова голяма, колкото и на архива на БНТ.
И не просто да ни разказват какво трябва да се направи според действащите закони, ами да го направят. И то веднага.

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България
Приятно четене:

Декор за Хичкок
Искра Ценкова
сп. Тема, брой 40 (208) от 10-16 Октомври 2005


Преди седем години работна група от няколко софийски първенци и експерти от различни ведомства се заричат
да превърнат уникалния комплекс "Захарна фабрика" в мултимедиен


Ако софийската столетница Захарна фабрика се намираше другаде по света, отдавна да е ревитализирана и превърната в атрактивен център с музей на промишлеността и съпътстващи услуги - шопинг, добра кухня, развлечения... Тази ретро мода напоследък е подлудила Европа, но у нас все още не знаем как да извличаме дивиденти от архитектурно-историческите ни паметници и за по-лесно ги оставяме да се срутят сами, отбелязва арх. Валя Върбанова.
Световният опит показва, че обновяването на ценни исторически постройки е твърде ефективно в сферата на културния туризъм, твърдят в един глас специалистите. Уникалната софийска Захарна фабрика, третата на Балканския полуостров след букурещката и белградската, е сред най-ценните ни архитектурно-исторически паметници. Въпреки това от няколко десетки години
наподобява
злокобен замък
много подходящ за декор на филм, режисиран от Хичкок. Въпреки охраната на комплекса за металната му част се "грижат" ромите. Наркоманите пък са превърнали в бунище част от постройката. От счупените прозорци се разнася мирис на мухъл. В половината от някогашната фабрика тук-там мъждука живот, другата част е под ключ. В едно от помещенията се произвеждат капачки за буркани. Друго играе роля на склад за детски играчки. Само киноиндустрията действа със замах.
"Преди два-три месеца тук отново снимаха филм.
Стрелби, убийства,
проститутки, изнасилване,
мафиоти...

останалото вижте на:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=275&aid=6758

Ограбиха фонда на БНТ. Руши се Захарна фабрика

http://bnt.bg/bg/news/view/3123/ograbiha_fonda_na_bnt
21.01.2009 - съобщение на БНТ
Автор: Весела Петрова

Тази нощ беше разбит склад в Захарна фабрика, където се съхранява огромна част от филмовия архив на БНТ. Сградата, е обявена за паметник на културата преди повече от 10 години, но в момента се руши и прилича на катакомба. Там няма охрана, а собствениците се сменят непрекъснато.

Прокопана е дупка в стената на хранилището на БНТ, свалени са два прозореца с метални решетки и част от металните стелажи. Кутиите с филмова лента се въргалят в прахуляка.

В този склад може да влезе всеки, абсолютно необезпокояван от никого - особено вечер или през нощта, защото няма охрана, нито бариера. Вътре се съхранява на филмова лента историята на България за 50 години.

Това е последната от поредицата кражби в хранилището на националната телевизия. Министерството на културата е уведомено какво се случва с архива на БНТ и със сградата паметник на културата.

Борислав Абаджиев - директор Дирекция "Паметници на културата": "Констатирахме, че лица под 18 години извършват нерегламентирани действия, което означава разрушаване на всичко, което би могло да се демонтира".
Румен Балабанов - служител във филмотеката: "Тази сграда ще падне, пода са издънили, прозорците са свалени - това беше всичкото железни прозорци".

През годините на прехода собствениците на сградата се сменят многократно, а апетитите за терена са огромни. Сега собственик е фирма София Мел, с управител гръцкият бизнесмен Пантазис Савополус. Собственикът, на когото БНТ плаща наем, по закон трябва да охранява и стопанисва имота.

Арх. Борислав Абаджиев: "Собственикът няма желание да опази и да съхрани, да реставрира паметника, а по-скоро мястото на паметника е ценно за нова сграда, явно с нови функции".

Министерството на културата ще използва всички средства по закон, за да задължи собствениците да поставят охрана и да възстановят щетите, нанесени на сградата. Ако това не стане, ще сезираме и Прокуратурата, казаха още от ведомството. А кой ще възстанови щетите на БНТ, засега не е ясно. Опитите ни да получим отговор от някой от собствениците на фирма София Мел се оказаха безуспешни. Разбира се, няма да се откажем, защото не можем да оставим без последствия безхаберното отношение към безценния архив на БНТ.


http://www.bnt.bg/bg/about/22/article/62
Филмов архив
Филмовият архив на БНТ включва 180 000 информационни обекта и 64 800 архивни единици, от които единичните заглавия са 44 000 (част от заглавията са с по няколко копия).

I. Архивни единици (64 800)
1. 42 200 телевизионни програми (фолклорни, спортни, образователни, детски, очерци,пътеписи, реклами)

2. 6 800 игрални филма и телевизионни постановки (2 500 на 35 мм и 4 300 на 16 мм). От тях 4 600 сериала и единични игрални филма (български и чуждестранни), 1 000 постановки на телевизионен театър (ТТ), 550 новели, 450 миниатюри, 200 мюзикъла

3. 7 500 документални и научно-популярни филма

4. 4 900 анимационни и куклени филма

5. 3 400 забавно-музикални програми


II. Информационни обекти
180 000 - репортажи за ПСН и получени чрез международния обмен

Този архив се съхранява във филмохранилището в "Захарна фабрика", чиято обща площ е 2 474 кв.м. От тях 1 823 кв.м. са чиста складова площ (7 помещения), останалите са стаи, коридори, 2 прожекционни зали и кинокабина.

Върху 1 800 метални стелажа (с размери 100х230х50 см.) са подредени 204 000 пластмасови кутии, 36 750 метални кутии (от тях 14 750 са с филми на СТФ "Екран"), 3 000 картонени кутии. 74 000 от пластмасовите кутии са с 35 мм-филм, 130 000 са с 16 мм-филм (65 000 с картина и 65 000 с тон). 36 750 кутии са с изходни материали (негативи), а 2 700 са заглавията.

1 пластмасова кутия с 35 мм-филм има размери 38х38х4,5 см. и тежи 4,5 кг. 1 пластмасова кутия с 16 мм-филм има размери 38х38х2,6 см. и тежи 1,9 кг. 225 тона тежат само пластмасовите кутии с 35 мм-филм, 230 тона тези с 16 мм-филм. Тежината на 1 стелаж с около 100 кутии е 500 кг. Общата тежина на архива е над 500 тона.

Около 0,5 кв.м. е площта на всеки от стелажите, общо те заемат площ от 900 кв.м. Така се използва 50% от складовата площ.

В едно от помещенията – склад № 1, е подредена книжната документация, която придружава филмовите (лентови) архивни единици и която съдържа: няколко стотин хиляди регистрационни документи (сценарии, монтажни листове, шотлисти, режисьорски книги, преводи, книжни рулони и т.н.); няколко десетки дневници за завеждане на използваните архивни материали, няколко стотици хиляди картони и картони за движение на филмовия архив.



Банда от 40 роми разби склад с архива на БНТ
http://dnes.dir.bg/news1.php?id=3887134&c=1&act=post

Ромска детска банда от 40 души на възраст между 13 и 14 г. разби архива на Българската национална телевизия, за да отмъкне и продаде метални стелажи за скрап.
Нападението станало в нощта срещу сряда в складовете на БНТ в столичния квартал "Захарна фабрика", пише в. “24 часа”.
Нахвърляни и окаляни са безценни оригинали на български игрални филми, документални ленти и друг архив от зората на телевизията. Там се пази цялата история на БНТ от 1962 г. насам с 65 000 игрални филма, сценарии и дори всички новинарски емисии.
Целта на ромите обаче не били филмите, които струват милиони левове, а металните стелажи, върху които се съхраняват. Бандата изкъртила 60-сантиметрова дупка в стената, за да проникне в едно от помещенията. След това хлапетата отрязали металните решетки на прозорците и строшили стъклата.
Предстои комисия да установи колко стелажа са откраднати и колко филма от изхвърлените са унищожени. Архивните помещения нямат охрана, нито СОТ заради липса на средства.
По случая има задържани едно момче на 13 години и един пълнолетен младеж.

коментари към материала
edin (22.01.2009 г.
Izvinete, kolko struva da se prekara SOT v edin sklad? Shtoto v materiala se tvardi, 4e nqmalo sredstva... Edin takav SOT struva ne pove4e ot 2000-3000 lv.,imajki predvid 4e veroqtno se kasae za golemi pomeshteniq. A taksata na mesec e 40-50 lv. Prosto tova sa smeshni sumi za Nacionalna TV. Problema ne e v lipsata na sredstva a v bezhaberieto na shefovete na BNT,na koito osven za sobstvenite dalaveri ne im puka za nishto.

ужас (22.01.2009 г.
Дава им се - крадат! Те дори не знаят, че нещата, които са повредили, не могат в никакъв случай да се равняват на жълтите стотинки, които ще получат срещу желязото.... Такава стана и държавата ни - не се цени ценното, играе се на дребно и се заменя плява срещу жито.


Студент (22.01.2009

Не е ли време сляпта главна прокуратура да се самосезира и да потърси строга отговорност от ръководството на БНТ за посегателство върху културни и исторически национални ценности и безстопанственост ! ВЪЗМУТИТЕЛНО !!!

0007 (22.01.2009 г.)
Виждам, че никой не е чувал /как да чуе, като не му казват/ колко пари получава БНТ всяка година ОТ НАШИТЕ ДАНЪЦИ. Сумата е 100 /СТО/ МИЛИОНА лева. Приходите ОТ РЕКЛАМИ СА ОТДЕЛНО. Ето за тези огромни пари каква скапана телевизия получаваме, когато в нея работят некадърници и се ръководи от партийни величия. Персоналът е толкова голям, че ако бяха истински професионалисти, с тези пари биха захранили няколко канала. И на този фон да говорят, че нямат пари за охрана на ценното наследство, е направо цинизъм. Каквото е безхаберието в цялата държава, такова е и в националната телевизия, която обслужва управляващите и в която се вихри невероятна цензура.

http://yovko.net/archives/1960