Защита на паметниците на културата в риск - рекапитулация

София, март 2008 г.

Уважаеми граждани!
В отговор на безпрецедентната вълна от посегателства върху недвижими паметници на културата в България под натиска на различни икономически интереси, бе създаден Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България, съставен от учени от Българска академия на науките, преподаватели от университети и членове на секция “История” към Съюза на учените в България.
Началото бе поставено в края на м. май 2005 г., след като една нощ, на ул. “Московска” 47 в София, бе срината до основи къщата на политика Никола Мушанов от бележития български архитект Станчо Белковски (1921-25). Разрушен бе паметник на културата с архитектурно, художествено и историческо значение и с уникални интериори, за да се изгради на негово място 6-етажен 3-звезден стъклен апартаментен хотел, чиято фасада към улицата днес имитира в долните етажи нескопосно разрушеното.

Тогава написахме възвание и организирахме подписка в защита на паметниците на културата с искания до ръководни и контролиращи органи в страната за строг контрол върху действията с паметниците на културата съгласно актуалното законодателство и международните конвенции, приети от Р България и за прокурорски проверки по решения на структурите на Министерство на културата, на главните архитекти и ръководителите на службите по архитектура и градоустройство към общинските администрации в столицата и други засегнати селища, относно разрушения на конкретни недвижими паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др. Предложено бе още да се актуализира базата данни за паметници на културата в Р България, поддържана от Националния институт за паметници на културата и да се разработи система за достъп на гражданите до нея; да се създаде съвременно и адекватно законодателство с ясни правила и прозрачни процедури за действие при опазване недвижимите паметници на културата в България с възможности за обществен контрол.
През 2005 година нашите тревоги бяха споделени от близо 300 души. Много съмишленици не посмяха да ни подкрепят.

Днес е важно да се отчете какъв беше ефектът от тези действия.

• По нашия сигнал за неправомерни действия спрямо паметници на културата (съгласуване на проекти за разрушаване на сгради-паметници на културата, ново строителство на местата на паметници на културата, липса на мониторинг и контрол върху опазването им и др., съгласно приложен списък), Върховната административна прокуратура разпореди на Министерството на културата да извърши проверки;
• Националният институт за паметници на културата започна актуализирането на базата данни за паметници на културата в Р България и системата от критерии за тяхната оценка и категоризация;
• На интернет-страницата на Министерството на културата се обявиха списъците с паметниците на културата от национално значение по райони в цялата страна, с което се осигури свободен достъп на гражданите до тази информация;
• Съюзът на българските архитекти последва примера ни и разгърна активна кампания „Наследство в риск”, която се разпространи и в големите градове на страната; Организирани бяха кръгли маси по въпросите на законодателството в областта на опазването на културното наследство; по инициатива на Варненското дружество на архитектите бе представена изложбата „Хубавите къщи, изчезващите къщи”, която прерасна в широка по обхват пътуваща изложба „Паметта на града, наследство в риск”– включваща и градовете София, Бургас, Пловдив, която бе показана на фестивала Аполония’2007;
• Част от националните медии откриха специализирани рубрики под същото заглавиe.
  И въпреки това, къщата на Яблански (бившата китайска легация) продължава да се “саморазрушава”; междувременно се случи трагедията с къщата на ул.”Алабин” 39, но не последваха бързи наказателни мерки срещу виновниците, а днес чрез използване на държавни механизми (Българска агенция за инвестиции) се правят опити за интервенция в комплекс „България”- паметник на културата от национално значение.

Спешно бе разпространена петиция за защита автентичността на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България”, към която в интернет вече са се присъединили над 8800 души от цял свят, а на хартия са се подписали още над 1000 души от цяла България.

След всички публични изявления и обещания на инвеститора БТ Дивелопмънт Сървисиз и поделението му “Гранд хотел България” АД, се налага да обявим граждански мониторинг, за да защитим мнението на 10 000 души, като при по-нататъшните действия с хотела, ресторанта, сладкарницата и зала “България” следим:

• да не се допусне комплексът да бъде преустройван, реконструиран, дострояван, надстрояван, адаптиран, и пр., освен „реставриран” като се запазва автентичността на паметника на културата;
• да се съблюдава строго съществуващото в Р България законодателство, от страна на собственици, инвеститори, проектанти, съгласуващи и контролиращи институции, като изискваме постоянно необходимата информация и настояваме за прозрачност на действията им;
• поведението на Министерство на културата (МК), Националния институт за паметници на културата (НИПК) и Дирекция архитектура и градоустройство към Столична община (ДАГ-СО) да бъде адекватно на изискванията на закона и гражданското общество;
• НИПК и Националният съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) към МК да имат страници в интернет, на които да се публикуват дейностите, документи от техните заседания и решения, списъците на всички паметници на културата – за да се постигне нужната прозрачност в дейността им и се намалят възможностите за корупция.
  

Ще настояваме още за:

• Преосмисляне на начина, по който се предоставят сертификати за инвестиционни намерения от Българската агенция за инвестиции, засягащи паметници на културата – да се изискват всички документи, съгласувания и проекти, съгласно законите в Р България, т.е. да не може да се пледира за съкратени административни процедури, защото ЗУТ изисква обратно - удължени срокове при действия с паметниците на културата;
• Ревизия на дадения сертификат I-ви клас от БАИ за проекта “Гранд България” –доказване на заявените суми за инвестиции при придържане към параметрите на паметника на културата и към допълнително заявеното от инвеститора твърдо намерение за реставрация, а не реконструкция на Хотел и зала “България”.
• Пунктуално спазване на изискванията на законите и подписаните от Р България международни конвенции, отнасящи се до паметниците на културата и авторското право и строг мониторинг върху основанията за снемане на паметници на културата от регистрите и съответните действие на Националния съвет за опазване паметниците на културата.
  

Инициативен комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България