Светломира Димитрова - 15 април, 15:27 http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485425
"Проектът за "Гранд България" ще бъде осъществен", бе категорична Недялка Сандалска, изпълнителен директор на "БТ Девелопмънт сървисиз".
Тя каза, че ще се съобразят с всички законови изисквания, но отказа да даде предварително подробности.
Въпросът е хотел "България" да остане ли хотел,
или да се превърне в офиси [в. Дневник]
И сега не е ясно какви функции ще изпълнява проектът за "Гранд България", но според арх. Тодор Булев, заместник-председател на Съюза на архитектите в България, има положително развитие, и то благодарение на тяхното участие. "Беше публикуван фрапантно унищожаващ качествата на сградата проект. Впоследствие инвеститорът се свърза с нас и сформирахме експертна група по проблема, каза арх. Тодор Булев. Намален бе обемът, изцяло се запазва старата субстанция, търсят се възможности за развиване в дълбочина на един пасаж. Кварталът позволява уплътняване, но без да се нарушава силуетът откъм "Царя".
Според арх. Булев сградата ще бъде толкова етажа, колкото е и сега, но ще има мансардно надстрояване в дълбочина. Доста деликатен е въпросът дали това да остане хотел, или да се превърне в офиси, а хотелът да се построи в петното зад него. В момента върху транспарант на фасадата на някогашната градина откъм "Аксаков", точно до зала "България", е изобразена бъдещата сграда в модерен стил. Тази сграда според арх. Павел Попов, бивш съветник в СОС, е много по-голяма, отколкото позволява мястото на бившата лятна градина на грандхотел "България". Той обаче не се и съмнява, че все пак накрая проектът ще бъде узаконен по един или друг начин.
Според защитниците на паметниците на културата проектът продължава да бъде обвит в подозрително мълчание. Той трябва да мине първо през разрешение за градоустройствени промени в квартала, а след това да се защити архитектурният проект.
Стъкло, кич или разруха
Гранд хотел "България" е нагледен пример за това, което се случва с престижните сгради в София и в страната. Първият сигнал за погубване на архитектурното наследство в София бе даден още през 2005 г., когато за една нощ бе съборена къщата на Никола Мушанов. Но хиляди сгради от началото и средата на миналия век, които създаваха атмосферата на българските градове, са подложени на разруха и за придобилите ги собственици те са ценни заради земята, а не с архитектурната си стойност. Така българските градове са на път да загубят облика си и да се превърнат в сбирщина от безвкусни постройки.
Най-тежко е състоянието в историческите селища, които привличат голям туристически поток и инвестиции - Созопол, Несебър, Банско, а сега вече и Мелник, Арбанаси. Тяхната автентичност е "заглушена" от огромен обем ново строителство, реклами, базари. Дори в панорамата на Велико Търново изникна висок хотел, който изглежда като чуждо тяло. За щастие архитектите успяха да съхранят Копривщица и Карлово.
Сега Съюзът на архитектите стартира поредната си кампания "Дунавско крайбрежие". В нея са включени първите у нас европейски по облик градове - Русе, Видин, Лом, Свищов. Например в Лом и околностите вече над 200 са опасните сгради - от тях значителна част, паметници на културата.
Най-застрашените "пластове"
Това са сградите от края на XIX век и началото на ХХ век, които са на границата на физическата си устойчивост, но са с архитектурно-художествена стойност, която често се подценява. Понякога собствениците са в чужбина, има отношения на съсобственост, препродават се, което създава допълнителни трудности. Показателен пример е къщата на Яблански (бившето китайско посолство до "Ялта" в София), която вече няколко пъти смени собствеността си. Затова арх. Булев предлага общината да я откупи или да я експроприира - законът й дава право на това, и да я направи обществено достъпна.
Във Варна в центъра (който е обявен за резерват) общината продаде голям терен (т.нар. "Дупка"), за да се строи гигантски търговски център. Срещу сградата на общината бе разрушена сградата на католическата болница и ще се възстанови само една стена. Варненските архитекти упрекнаха общината и кмета, че се проектират високи сгради в сърцето на стария град, и няколко пъти сезираха прокуратурата.
Постепенно изкристализира и въпросът за съвременните паметници на културата, които също са под заплаха. Повод бе казусът с ресторант "Ропотамо" в София. Работна група от специалисти изготви критерии и предварителен списък със съвременни сгради, които да се третират като паметници на културата. Става въпрос за сгради като ЦУМ, бившия партиен дом и хотел "Балкан", който също бе "прекроен" в частта си към площад "Света Неделя".
Пак там - интервю с
Арх. Тодор Булев, зам.-председател на Съюза на архитектите в България:
Културното наследство не може да се защити само с държавни средства
Няма коментари:
Публикуване на коментар