Още през 1996 г. самият автор на комплекса - уважаваният проф. арх. Васил Вълчанов се обърна към тогавашните членове на българската секция на международната организация за документиране и консервиране памитниците на Модерното движение (ДОКОМОМО) с молба да се включи ж.к. "Яворов" в международния регистър на паметници на модерната архитектура. С това той се надяваше да окаже отпор на повишаващия се натиск спрямо самия него и намеренията за реконструкция на сладкарница "Феята" и ресторант "Ропотамо".
Карта на комплекса съгласно международните изисквания бе направена и обектът бе включен в международния регистър, за което българската група получи съответно потвърдително писмо от ръководството на международната организация през 1997 г.
Разбира се, този акт не спря попълзновенията за строителство в комплекса "Яворов".
Днес стърчи нелепо жалък остатък от опитите да се реконструира "Феята".
"Ропотамо" премина безславно в историята - след като бе изоставен до пълното му ограбване и саморазрушаване.
Кранове и багери изравниха остатъците със земята, за да отворят светла перспектива за строителство на небостъргач на същото място, гръмко назован "Ропотамо плаза" [http://sofiazanas.blogspot.com/2008/12/100.html].
Не успяха да спрат тези хунски апетити и множеството протести, подписки, петиции [http://209.85.129.132/search?q=cache:_oQZ14EguvcJ:www.parliament.bg/%3Fpage%3Dns%26lng%3Dbg%26nsid%3D5%26action%3Dshow%26Type%3DcmSteno%26SType%3Dshow%26gid%3D170%26id%3D344+%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0+%D0%A8%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0+-+%D0%AF%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2+-+%D0%B2.+%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B0&hl=bg&ct=clnk&cd=2&gl=bg], писма, актуални въпроси и всякакви други действия на жителите на ж.к. "Яворов", които за първи път в гражданската история на София се обединиха с толкова жар да защитават качествата на своя жилищен комплекс пред всевъзможни инстанции - от Районното кметство до Столична община и нейното подделение - Дирекцията за архитектура и градоустройство (ДАГ), Столичния общински съвет (СОС); от Министерство на културата до неговото подделение - Националния институт за паметници на културата (НИПК) - заради композиционната и архитектуранта ценност на обектите, уникалността на комплекса, на проектантския подход и на обществените сгради в него; Министерство на околната среда и водите и неговото подделение - Регионалната инспекция по околната среда и водите София - заради рядкото съчетание на апартаментни сгради, датски площадки и паркова среда и наличието на десетки редки дървесни видове. Безброй медии бяха сезирни по въпроса.
Тези организирани действия се консолидираха в безпрецедентен и неочакван ход - предложение за обявяване на ж.к. "Яворов" за паметник на културата в България - така, както вече бе признат в чужбина.
Институциите се втурнаха дружно да противостоят на тази идея, да доказват нейната безперспективност, да обясняват, че нямало критерии за оценка на паметници на културата от т.нар. Ново време (след Втората световна война).
Инициаторите, от своя страна обясниха, че щом като има международни критерии за оценка и класификация на произведения на архитектурата, градоустройството и ландшафтната архитектура с всеобща валидност, които се прилагат и за обектите от периода след Втората световна война, то би следвало тези критерии да се възприемат наготово и в България без да се преоткриват отдавна откритите неща.
В средта на 2007 г. Министерство на културата натовари НИПК да изработи критерии за оценка на паметници на културата от Новото време, съгласно решение на НСОПК от 2006 г. (Протокол № 2/24.10.2006) - чрез сътрудничество с Центъра по архитектурознание към БАН и други компетентни институции, НИПК тепърва да започне изработване на критерии, по които да се категоризират сгради от периода на модерната архитектура и да се параметрира охранителният режим на такива паметници. Едва след това Националният съвет за опазване на паметниците на културата да се произнася по предложенията за даване статут на паметници. .
НИПК, от своя страна, привлече представители на различни институции - Център по архитектурознание (ЦА) - БАН, Архитектурен факултет - УАСГ, Съюз на архитектите в България, ДОКОМОМО България, за да обсъдят компетентно въпросите на модерното архитектурно наследство.
Изготвянето на критериите се проточи до средата на 2008 г. и въпросът бе разгледан на заседание на Националния съвет за опазване паметниците на културата (НСОПК) - съвещателен орган към Министъра на културата на 12.07.2008 г.
Междувременно Международната организация ДОКОМОМО публикува още един материал за ж.к. "Яворов", съставен в София от представител на Инициативния комитет за Движение за опазване паметниците на културата в България, членове на ДОКОМОМО Интернешънъл и сътрудници на ЦА-БАН.
клик върху образите, за да се четe
[http://rlicc.asro.kuleuven.ac.be/rlicc/docomomo/Registers/2006%20Other%20Modernisms/Bulgaria.pdf] Той може да се прочете и на сайта на международните регистри
[http://www.docomomo-registers.org/].
Изготвянето на протокола от заседанието на НСОПК към МК на 12.07.2008 г., събирането на подписите и парафирането от министъра заеха времето до края на януари 2009 г.
Днес вече разполагаме с копие от този протокол, за да можем да се запознаем със становишето на НСОПК, което в някаква степен решава и съдбата на комплекса "Яворов".
клик върху образите, за да се четe
НСОПК приема предложенията на Работната група:
- системата от критерии за оценка на единични и групови обекти от периода след Втората световна война;
- за предложените обекти да се предприеме съответната процедура и бъде наложена превантивна защита по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗУТ от компетентните административни органи;
да се направят предложения за съответните промени в действащия Закон за паметници на културата и музеите (ЗПКМ) и в проекта за нов Закон за културното наследство, с които периодът след Втората световна война да се включи в частта за видове и категории обекти на недвижимото културно наследство, според принадлежността им към определен исторически период. Как чл. 10, ал. 3 от ЗУТ ще защити ж.к. "Яворов"?
Ето какво гласи той
[http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/74310p1.html#Ч%20А%20С%20Т%20%20П%20Ъ%20Р%20В%20А]:
Всичко това отправя нещата към Общия устройствен план на София.Чл. 10. (1) Изискванията към устройството на териториите се
определят с устройствени схеми и планове в съответствие с действащата нормативна
уредба.
(3) В територии и части от тях,
определени по реда на този закон, с устройствени схеми и планове може да се
установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва
фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.
Дали той ще може да защити комплекса в по-голяма степен, отколкото досега - остава да се коментира допълнително, но с голяма доза съмнение. Защитата по чл. 10 (3) от ЗУТ можеше да се постигне и без предложението на НИПК и решението на НСОПК след близо 2 години умуване.
Остава да се запитаме дали това не бе обичайното протакане в услуга на някого.
В новоприетия със Закон за устройството и застрояването на Столичната община (в сила от 28 януари 2007 г.). Общ устройствен план на София, в раздела “Система на културно-историческо наследство”, територията на ж.к. “Яворов се предвижда за защита “чрез режим на “територии с характерни селищни структури”, ”който се санкционира по реда на Закона за паметниците на културата и музеите”.
Е, тогава какво санкционира НСОПК - да се спазва Закона за паметници на културата и музеите. Голямо постижение, няма що.
Само седмица след като протоколът на НСОПК бе станал достъпен ,
Столичният общински съвет реши да продостави окончателно терена на бившия ресторант "Ропотамо" на "Интернешънъл кепитъл груп" АД за строителството на небостъргача "Ропотамо плаза".
Малко са онези, които отговарят убедено на въпроса има ли място този небостъргач в ж.к. "Яворов" - обикновено това са заинтересовани от сделката[http://www.duma.bg/2009/0209/090209/index.html]
Но нека разгледаме и системата от критерии, за чието изкристализиране и обнародване бе необхидом почти 2-годишен период.
В регистрационната карта на ДОКОМОМО Интернешънъл и указанията за нейното попълване са изброени подробно критериите за оценка, а регистрацията се осъществява след рецензиране от международен комитет от експерти? Всички материали, свързани с регистрационната дейност на ДОКОМОМО Интернешънъл на английски език (пълна и кратка регистрационна карта, инструкция за попълване, типология на регистрираните обекти) могат да бъдат намерени на страницата на международната организация в интернет.
Регистрационните карти на ДОКОМОМО могат да служат за пример на специализираните институции в България, поддържащи националния регистър с паметници на културата. Именно по тези критерии в други държави са регистрирани стотици паметници на културата след Втората световна война; има дори такива, включени в листата на световното наследство на ЮНЕСКО, като гр. Бразилия, например – проектиран през 1957 г. За сведение, ж.к. “Яворов” е проектиран през 1956-57 г.). Регистрационната карта на ж.к. “Яворов”, изпратена в ДОКОМОМО Интернешънъл, е била предоставена на Г-н минитъра на културата и освен това е публикувана в превод в специализирания архитектурен печат (http://www.stroitelstvo.bg/ - 13.05.2006).
Проверките на ДОКОМОМО Интернешънъл за модерност на обектите, които са достойни да бъдат включени в международния регистър, се осъществяват въз основа на критерии за иновация, техническа, социална и естетическа стойност, както следва:
4.1. - 4.2. - 4.3. Intrinsic value (същинска стойност);
4.1. Technical evaluation (техническа оценка);
4.2. Social evaluation (социална оценка);
4.3. Aesthetic evaluation (естетическа оценка);
4.4. – 4.5. Comparative significance (сравнителна значимост);
4.4. Canonic Status (question of model) каноничен статус (представлява ли обектът модел, който се следва);
4.5. Reference Value (question of precedent) (съотнасяне с предходни образци - прецеденти).
В чл. 17 на действащата Наредба № 5 на МК за обявяване на недвижими паметници на културата са дадени едни и “утвърдени” критерии за всички периоди и видове недвижими паметници на културата [17(2)], а именно:
1. автентичност и степен на съхраненост;
2. научна и художествена стойност;
3. взаимодействие със средата;
4. взаимодействие с обществото.
Критериите, които предлага работната група, формирана от НИПК, са следните:
- научна стойност;
- автентичност и степен на съхраненост;
- естетическа стойност;
- взаимодействие с обществото.
Намирате ли нещо качествено ново ?
Но за изработването на тези добре известни критерии бяха необходими близо 12 месеца.
Прокрадват се съмнения, че протакането е само в интерес на инвеститори с апетити за строеж на небостъргачи и закупуване на терени за строеж в една среда с вече изградена инфраструктура... Във всеки случай това протакане нито е от интерес за гражданите на комплекса, нито за града ни, нито за историята ни.
Повече - в следващия материал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар