четвъртък, 12 март 2009 г.

Законът за културното наследство

Дори и след приемането на закона от Народното събрание, окончателният текст не можеше да се намери.
Обяснението бе, че се нанасяли поправки, направени при последното обсъждане в пленарната зала.
Докато очаквахме окончателния текст, дойде съобщението, че Президентът, от когото се очакваше вето, е подписал закона. Запазваме си правото да коментираме конкретни текстове, когато окончателният текст получи нормална публичност.
Ето коментарите в медиите:

Първанов подписа Закона за културното наследство - въпреки протестите
Дейци на културата и интелектуалци се обявиха против закона и изпратиха още в понеделник писмо до президента. Днес към тях се присъединиха и 21 неправителствени организации
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1280483 - 11.03.2009

Въпреки бурното недоволство и широките протести президентът Георги Първанов днес е подписа указ за обнародване на Закона за културното наследство, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Президентът внимателно се бил запознал с дебатите по приемането на закона и получените в администрацията становища, се посочва в съобщението и се припомня, че преди обнародването на закона държавният глава организирал среща с представители, застъпващи различни становища по закона.


Панагюрското златно съкровище в НИМ

Законът за културното наследство като тест
Доц. д-р Тотко Стоянов* - Дневник - 09 март 2009,
http://dnevnik.bg/analizi/2009/03/09/686636_zakonut_za_kulturnoto_nasledstvo_kato_test/

На 26 февруари 2009 г. Народното събрание прие многострадалния Закон за културното наследство. В навечерието на окончателното гласуване и веднага след това по медиите изригна залп от охулване на закона, на председателя на комисията по култура, на гласувалите депутати, отправени бяха закани, че ще бъде направено всичко възможно законът да бъде спрян. Призован беше и президентът да върне закона за доработване или да наложи вето.

Илюстрация: Иван Кутузов


За хората, които са следили сагата по подготовката и приемането на закона, е ясно, че в тази работа няма нищо спонтанно и случайно. В най-новата ни история имаше вече опити да се създаде нов закон за културното наследство, адекватен на кардиналните промени в общественото развитие на България. По различни причини това не се случи. Приемането на България в ЕС актуализира необходимостта от съвременна законодателна уредба на тази сложна материя, в чиято сърцевина стои въпросът за хищническото разграбване на културното богатство на България.

Обществена тайна е, че става дума преди всичко за иманярските разкопки и мрежата от прекупвачи и трафиканти, доставяща на български и чуждестранни колекционери археологически ценности, в много случаи с неоценимо значение на само за праисторията на Балканите, за тракийската, античната и българската средновековна култура, но и за световната културна история. По силата на поетите ангажименти културното наследство на България е част от европейското и световното и страната ни е длъжна да го опазва, изучава и представя на международната общност.
Бих искал да споделя мнението си на представител на археологическата гилдия с непредубедените български граждани, искрено убеден, че културното наследство е общо благо и трябва да бъде такова и за поколенията след нас.


Възмутителни са средствата, с които се атакува
законът - внушения и инсинуации.
Ако в коментарите на млади журналистки (странно е, че са основно такива) във вестници и телевизионни предавания можем да доловим непознаване на материята и проблемите, както и лесно възприемане на подадени от лобисти и "специалисти" реплики, съдържащи полуистини и откровено неверни твърдения, то как да възприемем мнения като това на академик Светлин Русев от страниците на в. "Труд" в деня на окончателното гласуване на закона.

"Не знам какво е останало от първото му четене и какво е променено...", "Не знам вносителите дали са приели някои от разумните препоръки... но",... и следва това, което е целта на статията. Твърдения за неща, които ги няма в разпоредбите на закона или извадени от общия контекст, звучат превратно, тежки обвинения в създаване на условия за корупция, за износ на ценности (все едно че това не се случва сега) и пр.

В крайна сметка от позицията си на авторитетна личност академикът призовава депутатите да се откажат от гласуването и "да го обсъдят отново със своите опоненти извън Народното събрание". Колко пъти? Възможно ли е, пишейки тези отговорни слова, той да не знае, че преди второто четене законопроектът беше обсъден обстойно и сериозно, като беше дадена възможност да се направят предложения за допълнения и корекции освен на парламентарно представените политически сили и независимите депутати, също и на опонентите и всички заинтересувани институции и организации.

И действително бяха направени редица предложения, които доведоха до значително подобряване на структурата и съдържанието на закона, включително исканията на колекционерите за модерно и по-либерално отношение към материята. С изключение на принципния въпрос - патримониума на държавата върху културното наследство на България и доказване на правата върху владените от колекционерите ценности. Което означава


отказ от амнистия за начина на придобиване
В коментарите на опонентите буди недоумение подминаването на такива важни текстове като например задължението, което се вменява за пръв път на Министерския съвет в този закон да изработи и прилага "национална стратегия за културното наследство и план за действие за срок от 7 години по предложение на министъра на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересувани научни, културни и неправителствени организации". Това означава приемственост в културната политика независимо от смяната на политическите субекти.
Означава изискване за отговорно поведение, което да бъде подкрепено от обществото. За изграждане на адекватна политика за изучаване и опазване на културното наследство в закона са разписани ангажиментите на местната власт, създадени са нови органи на Министерството на културата, посочени са механизми за финансиране и контрол. Отговорно е подходено към щенията на Българската православна църква и на другите вероизповедания.

Едно от основните обвинения срещу закона е, че е твърде рестриктивен. Всъщност българският Закон за културното наследство, макар и разработен по примера на гръцкото и италианското законодателство в тази област, е много по-либерален и урежда правната рамка за частните колекции, частните музеи, концесиите върху недвижимо културно наследство, търговията с културни ценности. Всеки специалист, който сравни внимателно трите закона, ще се увери в това, стига да не е вече предубеден по някакъв начин от лобистите срещу закона.

Изводът е, че опонентите и техните лобисти разбират свободата и неприкосновеността на частната собственост в демократично устроената държава като

пълна свобода да присвояват всичко в частен интерес
Но такава свобода я няма нито в Гърция, нито в Италия - и двете с богато културно-историческо наследство. Нито в другите европейски страни, към които се стремим да се доближим чрез превръщането на културното наследство в реален фактор за устойчиво развитие.

На опонентите на закона им се видя странно, дори и подозрително, че той може да бъде подкрепен не само от депутати от управляващата коалиция, но и от представители на опозицията и независими депутати. Как наистина в раздиращия се от противоречия парламент ще се обединят хора с различни политически убеждения по отношение на този "закон-тест" за отношението на българските народни представители към разграбването на България. За мен това не е изненада. Най-сетне - общото ни национално културно богатство е възможна кауза.

Сега пред теста "Закон за културното наследство" е изправен българският президент. Остава да се надяваме, че в качеството си на учен историк с помощта на юридическите си съветници той ще прочете закона внимателно, ще се абстрахира от неизменните внушения и страсти и ще вземе правилното решение.
*Авторът е председател на управителния съвет на Асоциацията на българските археолози

ето отзивите непосредствено след приемнето на закона:
Законът за културното наследство най-после е факт
До есента частните колекции трябва да излязат на светло
Таня Петкова - MEDIAPOOL, 26 Февруари 2009 - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149535

Законът за културното наследство, който предизвика много спорове и дълго бе обсъждан в комисии и сред заинтересованите страни, бе приет окончателно в четвъртък. Управляващите го гласуваха без особен възторг, като неофициалните коментари в БСП бяха, че текстовете били объркани и трудно приложими.

Законът, който трябва да влезе в сила на 10 април, бе разработен по инициатива на НДСВ и най-вече на председателя на комисията по култура Нина Чилова, която положи героични усилия да спаси основните постановки в проекта, въпреки ожесточен натиск от заинтересовани лобита.
При обсъждането най-много спорове възникваха около частното колекционерство и неговото регламентиране. Възникнаха съмнения за сблъсък на лобистки интереси около крупните колекционери.
Според приетите текстове колекционерите трябва да да поддържат регистър, в който са описани и снимани една по една притежаваните от тях движими културни ценности, както и информация за консервация и реставрация, удостоверение или паспорт за всяка вещ.

Даден предмет се определя за културна ценност въз основа на експертиза и идентификация, извършена от съответния тематичен, национален или регионален музей. Всеки колекционер е длъжен да поиска такава идентификация.
Въвежда се статут на собственик и на държател на движима културна ценност. Собственикът или държателят са физическо или юридическо лице, които притежават или съхраняват идентифицирана и регистрирана културна вещ.
Според авторите на закона частните колекции ще излязат на светло, защото в шестмесечен срок от влизането в сила на закона трябва да изготвят регистъра на ценностите и да удостоверят произхода им. Ако не могат да сторят това, те получават статута на държатели на колекция или на отделен предмет, а той остава държавна собственост.

Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон. Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности, национално богатство, се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В този случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра. Не се допуска износът на културни ценности, които представляват национално богатство. Те могат да бъдат изнасяни за представяне пред чуждестранна публика само ако е гарантирана сигурността им. За износа на културни ценности без такъв статут е нужен специален сертификат.

Недвижимите културни ценности могат да се предоставят на концесия при спазване на режима за опазването им. Не се предоставя концесия за недвижими културни ценности - категория: от световно значение; археологически резервати, с изключение на одобрени от министъра на културата; музейни сгради и комплекси и религиозни храмове.

Законът дава и правно третиране на имарярството и се опитва да му сложи рамки. Въвежда се задължителна регистрация на "търсачите на ценности", както са определени в закона. Записват се и способите, с които те ще извършват търсенето.
По искане на ДПС бе записано, че по молба на религиозни институции, правителството и съответно общинският съвет могат да разрешат в религиозни храмове, обявени за недвижимите културни ценности, да се извършват обредни ритуали, при спазването на режима на опазване на културната ценност. Искането на ДПС е било заради джамии в страната, които са обявени за паметници на културата и са единствени в населеното място.


infex - 28 Февруари 2009 10:10
ВСИЧКИ ПРОБОЙНИ НА ЗАКОНА СА КОМЕНТИРАНИ ТУКА :
http://archaeology.zonebg.com/law.htm
http://archaeology.zonebg.com/zkn.doc

още за историята на приемането на закона
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1228164 ; http://btourism.com/read.php?id=242
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/07/16/526690_deputati_obsujdat_dnes_noviia_zakon_za_kulturnoto/
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/01/17/305206_noviiat_zakon_za_kulturnoto_nasledstvo_napredva/

Няма коментари: