Показват се публикациите с етикет НИПК. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет НИПК. Показване на всички публикации
неделя, 11 април 2010 г.
четвъртък, 30 юли 2009 г.
Къщата на Яблански - отново на дневен ред
"Започна ремонтът на къщата на Яблански в София"
Гергана Димитрова, Строителство Градът, 26.07.2009, http://www.stroitelstvo.info/architecture/2009/07/26/760256_zapochna_remontut_na_kushtata_na_iablanski_v_sofiia/
Къщата на Димитър Яблански (кмет на София, 1897-99 и директор на Застрахователна компания "България") на бул. "Цар Освободител" 18 в София, изградена по проект на арх. Фридрих Грюнангер (1907) ще бъде най-после реконструирана, т. е. запазена.
Известна като бивша китайска легация до 1993, тя бе оставена твърде дълго без надзор и грижа - на произвола на любителите на изящни битови шредмети, клошарите, наркоманите и атмосферните условия, до пълното опустошение на интериорите и критичното състояние на покрива и фасадите, след като бе напусната от Първа частна банка през 2001 г.
Гергана Димитрова, Строителство Градът, 26.07.2009, http://www.stroitelstvo.info/architecture/2009/07/26/760256_zapochna_remontut_na_kushtata_na_iablanski_v_sofiia/
Къщата на Димитър Яблански (кмет на София, 1897-99 и директор на Застрахователна компания "България") на бул. "Цар Освободител" 18 в София, изградена по проект на арх. Фридрих Грюнангер (1907) ще бъде най-после реконструирана, т. е. запазена.
Известна като бивша китайска легация до 1993, тя бе оставена твърде дълго без надзор и грижа - на произвола на любителите на изящни битови шредмети, клошарите, наркоманите и атмосферните условия, до пълното опустошение на интериорите и критичното състояние на покрива и фасадите, след като бе напусната от Първа частна банка през 2001 г.
Обявена за паметник на културата от местно значение през 1955 г., къщата на Димитър Яблански не е била предмет на преразглежане от Националния институт за паметници на културата през 1990-те години, за разлика от нейната посестрима от същия автор - къщата на Харалампи Сърмаджиев (1904, бул. "Цар Освободител" 19, днес резиденция на турския посланик), която получава статут на паметник на кулурата от национално значение през 1998 г. Сам по себе си този факт е доста показателен за стила на работа и липсата на ясни критерии и правила, по които са се обявявали и защитавали паметниците на културата и преди и сега.
По изказване на кмета на Районната община "Средец" - инж. Маргарита Гутева, Дирекция "Направление архитектура и градоустройство" към Столична община е издала разрешение № 187/15.07.2009 г. за строеж - ремонт, преустройство, реставрация и консервация на съществуващата двуетажна сграда с промяна на предназначението в клуб-ресторант.
По изказване на кмета на Районната община "Средец" - инж. Маргарита Гутева, Дирекция "Направление архитектура и градоустройство" към Столична община е издала разрешение № 187/15.07.2009 г. за строеж - ремонт, преустройство, реставрация и консервация на съществуващата двуетажна сграда с промяна на предназначението в клуб-ресторант.
Че проектът е разгледан на комисия с участието на представители на Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности (доскоро Национален институт за паметниците на културата) и е предписано укрепителни работи да се осъществат така, че да се запази уникалната фасада на сградата - съобщава арх. Калинов (директор на дирекция "Контрол по строителство", районна община "Средец").
Започнатите подготвителни работи за ремонта следват предписанията на районната община "Средец", но до момента необходимата информационна табела на обекта не е поставена.
През 2008 г. Столична община издаде заповед, задължаваща собственика - фирма "Болса" ЕООД, да предприеме мерки за ремонтиране и реставриране на рушащата се сграда, при изрично условие да се съхрани първоначалния й вид. Според тази заповед трябва да се запази представителната функция на паметника, като се възстанови и реставрира неговият оригинален интериор (срокът за подготовка на проекта - 10 май 2009 г.).
През 2008 г. Столична община издаде заповед, задължаваща собственика - фирма "Болса" ЕООД, да предприеме мерки за ремонтиране и реставриране на рушащата се сграда, при изрично условие да се съхрани първоначалния й вид. Според тази заповед трябва да се запази представителната функция на паметника, като се възстанови и реставрира неговият оригинален интериор (срокът за подготовка на проекта - 10 май 2009 г.).
Собственик на имота е фирмата "Консултантс Лимитид", Кипър. Инвеститор е фирма "Болса" ЕООД (управител Станислава Георгиева).
Засега отпадат опасенията, че къщата на Яблански ще бъде разрушена. На мястото на някогашната самостоятелна постройка за прислугата в дъното на парцела се очаква да бъде изградена нова стопанска сграда с гараж.
Представители на инвеститора съобщават, че бъдещият клуб-ресторант ще е "елитен", но не дават информация за проектанта и изпълнителя на проекта. Обещават единствено, че представяне на обекта ще бъде направено когато завърши строителството. Но тогава ще бъде твърде късно да се реагира, ако ремонтът не се провежда съгласно световно-установените принципи на реставрация и консервация.
Все още за по-широката публика не е ясно:
- какъв точно проект е съгласуван от НИОНКЦ (бивш НИПК);
- какво точно укрепване ще се направи;
- дали ще бъдат възстановени интериорите - каквито бяха до преди къщата да се отвори за грабеж и опустошение през 2001 г.
Предисторията по темата:
Къщата на Яблански ще става частен клуб
Ангел Богданов 26 ноември 2008
Собственикът на сградата - фирма "Болса", обещава инвестиции от поне 6-7 млн. евро за пълната й реставрация
Собственикът на къщата на Яблански не я реконструира, общината се готви да я ипотекира
Луливера Кръстева 13 юли 2008
Кметът на "Средец" Маргарита Гутева: Убедих Столична община, че първо трябва да ремонтираме тротоарите и малките улици
Луливера Кръстева 17 май 2008,
Властта в София преговаря с новия собственик да оправи къщата на Яблански
Луливера Кръстева 11 февруари 2008
Тази седмица връчват заповед на собственика от Кипър да реставрира къщата на Яблански
Луливера Кръстева 19 януари 2008
Общината нарежда на собственика да реставрира бившето китайско посолство
Луливера Кръстева 11 декември 2007
понеделник, 13 април 2009 г.
ТРЕВОГА ЗА АНТИЧНИЯ ФОРУМ НА ПЛОВДИВ
ДЕКЛАРАЦИЯот Общо събрание на Съюз на архитектите в България
- дружество Пловдив
Легитимирането на незаконната продажба и допускане на масирано застрояване върху терена на археологическия паметник от национално значение Форумен комплекс – Пловдив с решението на Пловдивски апелативен съд от 29.10.2008г., ни дава повод с още по-голяма увереност да продължим с нашето категорично противопоставяне на всякакви опити за посегателство над уникалното ни културно наследство.
Активните ни действия, започнали още през 2004г. дадоха гласност на редица закононарушения извършени от Община Пловдив и Националния институт за паметници на културата, свързани с продажбата и допускането на строителство върху терена на Античния форум в противоречие с приетия през 1998г. от Националния съвет по опазване паметниците на културата /НСОПК/ режим за опазване на паметника забраняващ ново строителство.
Всички извършени до момента административни действия, освен че са незаконосъобразни от гледна точка на българското законодателство, нарушават и ратифицираната от Република България Европейска конвенция за опазване на археологическото наследство и Международната харта на ИКОМОС и на практика застрашават шансовете на “Старинен Пловдив” за вписване в Листата на Световното наследство.
Продължителните ни протестни действия бяха подкрепени от браншови организации, представители на политически партии, историци, интелектуалци от Франция и много др. За съжаление очакванията ни от действията на отговорни институции не се оправдаха. На лице са неприключили прокурорски разследвания и абсурдни съдебни решения.
Ние архитектите, участници в това общо събрание – професионалисти и отговорни граждани на България декларираме нашата твърда решимост да не допуснем посегателство над археологическия паметник от национално значение Форума на античния Филипопол – най големия форумен комплекс, проучен досега на територията на България – Включен в проекта Културни коридори на югоизточна Европа
Водени от професионалната си убеденост в правотата на нашите действия
ПРИЗОВАВАМЕ
Председателя на Общински съвет Пловдив, Главния архитект на Община Пловдив, Кмета на Община Пловдив, Областния управител:
- Да предприемат незабавни действия за отмяна на всички решения свързани с продажбата на терена на археологическия паметника от национално значение
- Да предприемат незабавни действия по промяна на отреждането на терена с премахване на предвиденото застрояване и създаване възможност за експониране и възстановяване на археологическите структури и архитектурни елементи в открита среда.
ПРИЗОВАВАМЕ
Всички медии :
Да дадат гласност на проблема и предизвикат обществен дебат за съхраняване на националното ни културно наследство.
ПРИЗОВАВАМЕ
Всички граждани, които биха искали в центъра на Пловдив, град с вековна история и култура да възкръсне част от уникалното антично наследство, в името на националното ни достойнство, да подкрепят нашите действия.
Още по темата:
петък, 8 август 2008 г.
вестник "Нощен труд" съобщава
относно позицията на НИПК за хотел "Рила"
клик върху образа за да се чете
петък, 16 май 2008 г.
18 май - международен ден на паметниците на културата
Почти 20 години списъците с паметниците на културата в България не са актуализирани.
За същия период в други европейски държави обявиха за паметници на културата и съответно - защитиха законово, стотици сгради и ансамбли, създадени след Втората световна война. У нас - тепърва се избистрат критериите, по които това евентуиално да става, въпреки че международната организация ДОКОМОМО Интернешънъл отдавна е изяснила този въпрос и дори е включила примери от България в своите регистри [http://www.archi.fr/DOCOMOMO/index.htm]
Eто и мнението на арх. Георги Угринов - директор на Националния институт за паметници на културата , поместено във в. Арх & Арт Борса, 24.04. - 01.05.2008 г.
За същия период в други европейски държави обявиха за паметници на културата и съответно - защитиха законово, стотици сгради и ансамбли, създадени след Втората световна война. У нас - тепърва се избистрат критериите, по които това евентуиално да става, въпреки че международната организация ДОКОМОМО Интернешънъл отдавна е изяснила този въпрос и дори е включила примери от България в своите регистри [http://www.archi.fr/DOCOMOMO/index.htm]
Eто и мнението на арх. Георги Угринов - директор на Националния институт за паметници на културата , поместено във в. Арх & Арт Борса, 24.04. - 01.05.2008 г.
клик върху картинките за да се чете
сряда, 27 февруари 2008 г.
Народно събрание на Р България - Актуален въпрос
на д-р Николай Михайлов - н.п. от ДСБ,
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.
Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.
Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.
до Министъра на културата проф. Стефан Данаилов
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ - София, петък, 15 февруари 2008 г
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите, Националният музей (иснтитут) за паметниците на културата съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство в сферата на културните паметници. Неотдавна статия в столичен вестник, озаглавена „Опасни връзки в културата” публикува данни, според които ремонтите на театри и опери – това е цитат, както и грижата за паметниците на културата, са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси. Става дума за директора на Националния институт арх. Угринов и неговата съпруга Илка Дишлиева, както и на началника на Вашия кабинет Невяна Малчева и нейния съпруг Александър Малчев, осъществявали публично-частни партньорства на съпружески начала – и това е цитат от публикациите. Посочени са имена на фирми, чрез които тази дейност е осъществявана. Става дума за това, което тревожи извънредно много страната напоследък за конфликта на интереси, в частни случаи на Вашето министерство, особено тревожно също така.В тази връзка Ви питам: осведомен ли сте за такава дейност на цитираните лица, заемащи ръководни длъжности в повереното Ви ведомство? Проверявана ли е дейността на тези лица и подписвали ли са декларация за конфликт на интереси? Благодаря ви.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов!
В отговор на Вашия въпрос и на съдържащите се в него три под-въпроса, ще заявя следното. Първо, не само съм осведомен, но имам мнение за дейността на посочените в цитираната от Вас публикация длъжностни лица в Министерството на културата, при това не поради тази публикация и някои други подобни на нея, а от непосредствената ежедневна работа с тях.
Обясненията, които поисках, и справките, които получих веднага след нейното излизане, не ми дават основания да приема за верни твърденията, че ремонтите на сградите на културните институти и грижите за паметници на културата се разпределят между няколко семейства при създаден конфликт на интереси и осъществяване на публично-частни партньорства на съпружески начала.
Фактите показват, че през 2006 и 2007 г. Министерството на културата е възложило строително-ремонтни работи на повече от двадесет такива обекта. Само на два от тях за изпълнител е била избрана фирмата “Екс(a)” АД. Ангажирани са били други единадесет фирми, като най-много обекти – девет, е изпълнила фирмата на Министерството на културата “Реставрация” ЕАД. За сравнение ще посоча, че в периода 1997-2005 г. по времето на моите предшественици арх. Емма Москова и проф. Абрашев фирмата “Екс(a)” АД е работила по 14 договора с министерството. През 2006 г. фирмата е получила златна статуетка за най-добра строителна практика в годишната класация на Българската строителна камара “Топ 50+”.
В тази връзка и по повод на твърденията в статията искам да отбележа и това, че специфичните консервационни, реставрационни и други подобни дейности не могат да се извършват от всяка строителна фирма. Не само това, но не са и много специализиралите се в тази сфера архитекти, проектанти и други специалисти.
Второ, функционалните характеристики на началника на политическия кабинет на министъра и на директора на Националния институт за паметниците на културата са определени в различни нормативни документи. Различни са и начините, по които тяхната дейност се наблюдава, проверява и оценява. Възприетият в министерството начин на работа изключва възможността чрез участие в различни управленски, консултативни, съвещателни и други органи те да уговорят условия, различни от обичайните, и да имат възможност да влияят в посоката, за която питате.
Трето, посочените от Вас служители не са подписвали декларации за свързани лица или за наличие на конфликт на интереси. Началникът на политическия кабинет не е длъжностно лице по смисъла на чл. 3 на Закона за държавния служител и затова към него не се прилагат изискванията на чл. 29 от същия закон. Такава декларация не се изисква и от директора на Националния институт за паметниците на културата, който е назначен на трудов договор, и също няма статут на държавен служител. Разбира се, това не снема необходимостта от правно-нормативна и морална гледна точка да не се допуска конфликт на интереси в дейността на тези служби.Ако авторите на публикацията бяха постъпили по-професионално и отговорно при нейната подготовка, щяха да бъдат значително по-точни и внимателни при формулирането на своите обвинения. Справките, с които разполагам, показват, че те нямат обективни основания за тях.
Четвърто, конкретността на поставения от Вас въпрос, господин Михайлов, и ограниченото време, с което разполагаме, не ми дават възможност да взема отношение по същество по поставените в публикацията проблеми. Не мога обаче да не отбележа, че начинът, по който е направено това, е, меко казано, неприемлив. Съчетаването на верни с неверни факти, при това заимствани от други медии, едностранчивото им тълкуване и манипулативните им внушения не помагат за добронамереното търсене на истината, на добрите решения в тази деликатна сфера.
Вече имах възможност на 15 януари т.г. в отговор на Ваше питане да посоча както настъпващите положителни промени, така и сериозните обективни трудности, които се налага да преодоляваме в усилията си да опазим и социализираме паметниците на културата.
Потребността от цялостно, ново, съвременно, нормативно уреждане на тази материя е огромна. Благодаря за вниманието.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ):
Господин министър, това е предвидим отговор, не ме изненадва. Но аз не съм убеден в това, което Вие казвате.
Даже при внимателно слушане си давам сметка, че Вие изграждате отговора си на самозащитна основа – той е така построен.
Аз имам да Ви кажа следното. Моят въпрос към Вас няма следствена функция, аз не принадлежа на тези органи. Аз бях просто скандализиран лично от тази статия. Тя ме изуми с конкретността на данните и с категоричността на тона, а на всичкото отгоре не видях и опровержение. Надявах се министерството на един творчески човек бързо да реагира, защото това са тежки обвинения. Не го направихте много дълго, сега го правите, но, както казах, по неубедителен начин.
Вижте, господин министър, има Етичен кодекс на държавния служител, който изключва такъв тип зависимости.
Има Закон за обществените поръчки, осведомен сте за това, който е приет по настояване на Европейската комисия, и в него изрично е записано, че лицата, заемащи висши постове, са длъжни да избягват, а когато не е възможно, да декларират писмено конфликтите си на интереси, като при това отчитат интересите на своите близки и роднини.
Има един Закон за обществените поръчки, който забранява фирми, свързани с възложителя, да участват в търгове. Това е много категорична законова норма, да не говорим за изискванията на Етичния кодекс.
Аз бих казал в заключение следното. Понеже тази проблематика е много ангажираща, споменати са имена, споменати са семейства, спомената е една типична за българската ситуация родово-кланова зависимост в разходване на държавни средства, аз бих Ви обещал да следя този проблем. В крайна сметка всички ние имаме интерес от яснота.
Накрая нека кажа, че в такива случаи и прокуратурата се самосезира, по стандарт би трябвало да го прави.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ:
Господин Михайлов, аз съм много добре наясно, че моят подпис като министър в случая носи отговорността за всичко.
Недейте да мислите, че моите актьорски инвенции са такива, че не следя какви са законите.
При всичките одитни доклади, които регулярно се правят и в структурите на Министерството на културата, както и в Националния институт за паметниците на културата, няма посочени нарушения при обявяването на обществените поръчки.
Но аз, уважаеми докторе, искам да Ви кажа следното. Ще Ви представя останалите документи за конкретните отговори за лицата, които са посочени, но не мога да пропусна това, че атаките срещу господин Угринов са целенасочени.
В тези писания се вадят удобни моменти, да речем одиторски доклад от 2004 г., но не отбелязват какво е направено при направените изисквания към Националния институт за паметниците на културата в одитния доклад през 2007 г. Аз затова казвам, че ако пишещите имаха интерес да има една подробна яснота, ние и аз лично бих я предоставил с най-голямо удоволствие.
Но искам да кажа, понеже е свързано с Вашия въпрос от известно време, атаките срещу работещите в Националния институт за паметниците на културата са много големи поради това, че забраните, които налагаме, засягат интереси, определено интереси. И аз не се учудих на тия писания, тъй като във всичките справки за тези години се оказа, че съпругата на господин Угринов, за която се говори и цитира, не е имала нито един проект, свързан с Националния институт за паметниците на културата, нито една изпълнена поръчка, свързана с Министерството на културата. Тя има една през 2004 г., която е друга.
Освен това, всичките въпроси, които се решават, се решават от съвет, а не еднолично – Угринов сам да подпише. А отделно Вие знаете, че има Обществен съвет към министъра на културата от 24 експерти, като само двама са от Министерството на културата, които предлагат на министъра решения по отделни проблеми. Тук има атаки, те бяха и в други вестници, аз мога да Ви извадя и други, които са целенасочени. Извинявайте, и целенасочени.
Аз съм съгласен с някои пропуски в НИПК. Това е факт, но там вече са само 54 човека от 425 до 1999 г. Как да се справят с всичките тези проблеми?! И аз ежедневно имам разговори и изисквания от граждани, които казват: “Защо преписката закъсва?”.
Що се отнася до шефката на Кабинета – госпожа Малчева, и нейния съпруг, още през 2005 г. той е освободен като съветник на предишния министър – госпожа Чилова. Там той е отговарял като съветник за музика, танцово изкуство, театър, изобразително изкуство, музеи и галерии. Това, че в тази статия той е объркан в темата за двореца Балчик – той не е архитект, за да може да представи такъв проект. Проектът е на арх. Петър Диков – сега главен архитект на столицата.
Моята позиция е ясна още от Тридесет и деветото Народно събрание – аз бях против този проект и като министър прекратих по-нататъшната дискутирана тема. Във всичките справки, които имам, той никога не е работил за някои от фирмите, които се споменават. Ясно е какво работи.
Тяхната дъщеря Росица от 2001 г. има за основна тема в своята творческа работа румънската кралица Мария и книгата, за която става въпрос. Тя е писана по това време.
Понеже има още една закачка, аз все пак ще Ви кажа, че организираната изложба през 2006 г. в Румъния е по покана на Българското посолство в Букурещ и Градския музей на румънската столица в рамките на тържествата по случай 3 март.
Аз с удоволствие (не знам какви настроения имате Вие към мен) Ви каня да дойдете при мен в Кабинета, да пием по едно кафе и аз ще Ви извадя много неща, защото има и тревожни сигнали.
Благодаря.
петък, 1 февруари 2008 г.
Корупцията при паметниците на културата
Опасни връзки в културата
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856§ionid=5&id=0001201
Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?
в. Сега, 14.01.2008 - http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2856§ionid=5&id=0001201
Ремонтите на театри и опери и грижата за паметниците на култура са негласно разпределени между няколко семейства при скандален конфликт на интереси, оцеляващ при всеки министър
ЕКИП "СЕГА"
ЕКИП "СЕГА"
Културното министерство отдавна живее в уютната периферия на медийното внимание. На фона на институции мастодонти, разпределящи много пари, ведомството изглежда бедно и безобидно. Ако пропуснем вечния скандал около частните колекции и периодичното разгаряне на страсти около разни назначения, институцията живее в публичното пространство основно на имиджовия гръб на министър Стефан Данаилов. Ведомството буквално е оплетено в родови връзки, които не са публично известни, но крепнат от години наред. В тези обръчи, било то теснички, са завъртени умело малкото културни занимания, свързани с парични потоци. Родът стои на входа и изхода на едни от основните ангажименти на ведомството - грижата за паметниците на културата и сградния фонд на културните институции. Първото е поверено в ръцете на Националния институт за паметниците на културата, а второто - обявяване на поръчки за ремонти, е централизиранo в културното министерство. В тези привидно различни дейности част от действащите лица носят еднакви фамилии и изскачат неизменно и периодично иззад процедурите. Кой кой е в родовото дърво, пораснало в културното министерство?
Съгласувано с НИПК
Хиляди паметници на културата са в неизвестно материално състояние. На пръв поглед този ресурс звучи незавидно. За него открай време пари официално няма. Покрай ограниченията за строителство около паметници на културата обаче в НИПК през годините се е извървял дълъг синджир от инвеститори. В унисон с традициите процедурата "съгласувано с НИПК" тъне в нормативни противоречия и мъгли, предпоставящи успеха на тесен кръг запознати.Дупките в законодателството отдавна не са тайна за разлика от причините за видимото бездействие по запълването им. Така например одит на Сметната палата за периода 2003-2004 г. установи, че на механизма за издаване на разрешения за строежи, при които биха могли да се засегнат паметниците на културата, е отделен един-единствен текст в специалния закон. В него се казва единствено, че НИПК съгласува и контролира дейностите по консервация, реставрация и строителство, засягащи културни паметници. Подобна дупка зее и по адрес на проектите за защитени територии, които също се съгласуват с НИПК. Институтът трябва да дава становище в 1-месечен срок, но пък нищо не пречи да забави нещата - санкции законът не предвижда. Към това трябва да се прибави и трагичното състояние на регистъра на самите паметници на културата. Законът е приеман през далечната 1969 г., а в част от случаите се налага ровене в още по-стари документи.
Какво може да сполети при този хаос един инвеститор?
Повечето фирми отказват да разказват детайли за перипетиите си около съгласувателните привички на НИПК.
Сред малкото, осмелили се да повдигнат въпроса, е "Диана комерс" на инж. Кольо Колев. Историята, макар и частна, е повече от показателна.
Инж. Колев решава да построи вилно селище (с къщи за живеене) върху свой имот в с. Медвен, който закупува от община Котел през 2002 г. Според НИПК обаче самосрутващото се училище, което е в средата на обекта, попада в обхвата на групов паметник на културата и е част от архитектурен ансамбъл по главната улица на с. Медвен. (Друг е въпросът, че при закупуването инвеститорът не е информиран от НИПК, че купува сграда, паметник на културата, което според нормите на института трябва да е ясно декларирано в договора за покупко-продажба.)
От института цитират "Държавен вестник" от 1972 г. - в него обаче училището не фигурира! След серия от писма и срещи от НИПК вадят второ "доказателство" - сградата на школото не е точно в обхвата на груповия паметник, но попада в охранителната му зона. И тази версия не издържа проверката на инвеститора. Той случайно се натъква на доказателства за противното в кадастрален план от 1927 г.
След всичко това шефът на НИПК арх. Георги Угринов обещава писмен отговор до месец. Не би.
Развръзката на историята още се чака. Не дава резултат и идеята на инвеститора да потърси съвет от консултант - след сондаж той получава име - Илка Дишлиева. "Ако ми възлагате целия си проект, няма проблем, иначе нямам интерес", е краткият й коментар.
Илка Дишлиева е първа нишка към роднинските зависимости около културата.
Тя е съпругата на арх. Угринов, директор на института. Справка в информационния регистър "Дакси" показва, че тя има 4 фирми - "Илка Иванова Дишлиева", "Божур-Илка Дишлиева", "Архилиния" и "Иноарх". Всичките - с предмет на дейност "архитектурни и инженерни дейности и технически консултации". Колко често съпругът и съпругата са работили в "публично-частно партньорство", вероятно ще остане тайна. Така например арх. Дишлиева е била член на колектива, който през 2003 г. проектира реконструкцията на 4-етажната сграда, паметник на културата, в която навремето се помещава резиденцията на либийския посланик у нас.Освен с НИПК архитектката има вземане-даване и с друга обрасла с родства фирма - "Екса" [http://www.eksa.org/obekti.aspx?vid=3&id=24]. При позвъняване във фирмата анонимна служителка първо заявява: "Ей сега ще ви свържа", после размисля и си спомня - "Всъщност тя не работи вече тук".
Повелителят на ремонтите
Фирма "Екса" е платинен участник в конкурсите за ремонт на театри, опери и прочие, обявявани от Министерството на културата. [http://www.eksa.org/vidove.aspx?vid=6]
Тя нашумя с епичния ремонт на Съдебната палата, но лошата слава не й пречи редовно да печели поръчки за крупни суми. Наскоро извърши ремонта на Театър 199, в списъка с обектите й попадат и Народният театър, и Националната опера и балет, и Музикалният театър "Стефан Македонски". Наред с арх. Дишлиева "Сега" установи още едно любопитно присъствие - на Александър Малчев. Малчев е съпруг на Невяна Малчева, шефка на кабинета на министър Данаилов. За Малчев от фирма "Екса" обясняват: "В момента го няма, идва много рядко". При повторно настояване как да го открием служителка обяснява - "Той е работил като ръководител на звено "Недвижими имоти" във фирмата". Името на Малчев бе забъркано в скандала около Двореца в Балчик. Тогава "Труд" разкри, че Малчев е бил съветник в министерството още по времето на Божидар Абрашев и именно той е представил проекта за строителство на голям хотелски комплекс на територията на Двореца.В сагата "Балчик" участва и дъщерята на семейство Малчеви - Росица. Според публикации в пресата тя е издала луксозен албум за културните забележителности в Балчик с финансовата помощ на Двореца в курортния град. От културното министерство организирали и нейна изложба за историята на резиденцията, открита на 2 март 2006 г. в Букурещ.Името на Александър Малчев се свързва и с Манол Велев - той е съуправител заедно с простреляния неотдавна бизнесмен на сдружението "България - Завинаги", както и организатор на финансираните от Велев проекти за строителство на туристическо-исторически комплекси в с. Варвара и в Смолян. По всичко личи, че и при тях родовите връзки при съгласуване и строителство ще са от помощ.Подавали ли са всичките тези роднини, заемащи ръководни длъжности в държавната администрация, декларации за конфликт на интереси - не е ясно. Интересно е и дали културният министър Данаилов знае за тях. В едно го уверяваме - дори и изигран майсторски, този сюжет би объркал и най-обръгналите на заплетени фабули зрители.
РЕВИЗИЯ
Докладът на Сметната палата от 2004 г. констатира още, че в НИПК липсва актуална инвентаризация на състоянието на недвижимите културни паметници, което е причина за провеждане на допълнителни процедури, водещи до харчене на излишни пари.
Институтът освен това няма програма за мониторинг и такъв не е провеждан, което пък не позволява да се изготви програма за нуждаещите се от консервация обекти и да се предвидят нужните пари.
Отбелязано е и че НИПК няма виждане за развитие на информационните си технологии. Възможност за корупция създава и наредбата за обявяване на недвижимите паметници на културата, която не разписва критерии за определяне дали даден паметник е от национално или от местно значение. Така НИПК може да ги определя както му е угодно.
Двойният стандарт на института ясно личи и в центъра на столицата, където буквално пред очите на експертите му се съсипва паметник на културата.
Красива сграда на бул. "Дондукoв", на няколко крачки от тази, в която се помещава НИПК, в момента е замаскирана с американска топлоизолационна система. Друг е въпросът, че паметник на културата по закон не трябва да се санира. Засегнатите от НИПК се оплакват и от друг прийом на експертите му - че обикновено боравят с "декларирани паметници на културата", които са само предложени за такива, а не с тези, за които действително е излязло решение, че са културни паметници.
Това обърква хората и позволява на института да оказва натиск върху инвеститори и собственици.
Вижте още коментари на
събота, 19 януари 2008 г.
Няколко съображения за реконструкцията на хотел "България"
- Ускорено административно обслужване на одобрителните процедури за инвестиционното намерение към хотел "България"
ЗУТ дава възможност одобрителните инстанции да се произнасят по проектни предложения, отнасящи се до паметници на културата от национално и световно значение, за 2 месеца, докато при обикновените обекти срокът е само 1 месец.
Логично е - паметниците на културата изискват двойно повече внимание и усилие; отговорността за вземаните решения е също доста по-голяма.
От тази гледна точка изглежда незаконосъобразно Агенцията за инвестиции да допуска съкращаване/ускоряване на одобрителните процедури при проекта за "Гранд България", защото се отнася до паметник на културата от национално значение.
- Реконструиране на хотелските стаи в офиси от висок клас и други промени на съществуващата сграда на хотел "България"
Всеки собственик на сграда - паметник на културата, живее със самочувствието, че той решава какво и как да променя в своята собственост.
Всъщност, българското законодателство го задължава да съгласува всяка промяна с Националния институт за паметници на културата, респективно - Националния съвет по опазване паметниците на културата (НСОПК - консултативен орган към Министъра на културата, РБългария) .
По тази причина, изявленията на собственика на хотел "България", че ще промени едно или друго в хотела и неговите анекси, изразяват само желание, но не и крайно намерение, след като никакъв проект не е внесен в НИПК или ДАГ. В двойно по-голяма степен това се отнася до зала "България", която се стопанисва от Министерство на културата - същото, което назначава специалните органи и експерти, вземащи решения за паметниците на културата. Ето защо, обещанието на инвеститора да дари няколко милиона на Министерството за реконструиране на зала "България", изглежда като залог за съгласието да се надстрои хотела с поне още един етаж или да се изградят подземни гаражи в сутерените под залата.
Не може желанието да се надстрои тялото на хотела да се представя като допустимо от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ако ЗУТ изисква при нов строеж покриване на калканите или изравняване на етажността с тази на съществуващите съседни сгради, това не се прилага при паметници на културата [ЗУТ чл. 21 (3)]. Ето защо е неуместно да се сравнява височината на хотел "България" с височината на бившата ДЗИ в съседство.
Щом като стаите на хотела не позволяват осъвременяването им съгласно актуалните изисквания за висок стандарт, как същите помещения ще дадат възможност за оформяне на офиси или апартаменти от най-висок клас без при това да се нарушава цялостта и автентичността на паметника на културата.
- Връзката между хотела и залата в комплекс "България".
Наличието на такава връзка още в първоначалния проект не се поставя под съмнение. Това, която прави впечатление е, че инвеститорът много усилено подчертава тази връзка - следователно, твърде много държи и разчита на нея. Най-логичното обяснение за нейната важност даде арх. Павел Попов в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" на БНР на 2 декември 2007 г., а именно - че всеки хотел разчита да повиши печалбите си (освен със стаи, ресторанти, сладкарници и барове) и с помощта на една зала - била тя за конгреси или концерти. В конкретния случай зала "България" е почти като подарък за собственика на хотела - защото цялата инфраструктура е вече изградена. Защо трябва да се твърди, че именно връзката между хотела и концертната зала е била някога главен вход на залата откъм бул. "Цар Освободител".
За всеки минимално просветен в архитектурното проектиране е очевидно, че вратите откъм ул. "Аксаков " са не просто авариен изход - както усилено се митологизира в полза на отваряне на главния вход на залата откъм бул. "Цар Освободител". Главният вход към концертната зала е тъкмо от ул. "Аксаков". От функционална гледна точка - там авторите са предвидили поне 4 на брой метални широко остъклени двукрили врати, и ако всички те се отворят, ще бъде осигурена около 9 метра ширина за преминаване. Към тях анфиладно са развити широките пространства на фоайетата и гардеробите, разположени непосредствено около входовете на самата зала. По такъв начин е осигурено бързо движение на големия брой хора, които побира залата. От градоустройствена гледна точка, наличието на вход откъм бул. "Цар Освободител" предполага едновременно струпване на множество зрители преди или след всяко представление. Това, от своя страна, би затруднило движението по не особено широкия тротоар към централния столичен булевард (където през последните години се наблюдават постоянни автомобилни задръствания). Затова, изглежда логично майсторите Белковски и Данчов да са композирали входа на залата съвсем целенасочено към по-малката улица. Ако контратвърденията на инвеститора са с ясен комерсиален подтик, трудно обяснима е същата позиция на утвърдения професор по обществени сгради и изявен архитект Евлоги Цветков и на други действащи архитекти.
И все пак, след като самият инвеститор твърди, че съвременното функциониране на хотела е затруднено, защото няма възможност пред входа му да спират автомобили и автобуси, как би функционирал един бъдещ апартаментен хотел, ако през вечер пред него се струпват по 1000 - 2000 души.
Инициативен комитет на Граждаско движение за опазване паметниците на културата в Бългрия
събота, 1 декември 2007 г.
Очакваме дискусия по същество
Спорът около проекта за реставрация на гранд-хотел "България" се разгоря,
след като "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД получи сертификат за инвестиция "клас А".
Замисленото преустройство на сградата веднага разбуди обществените духове
и започна публична словесна битка "за" и "против" проекта.
интервю с НЕДЯЛКА САНДАЛСКА, изпълнителен директор на "Гранд Хотел България" АД вестник КЕШ - 30.11.2007, с. 16 - http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25558&nxt=10
- Г-жо Сандалска, очаквахте ли толкова силна обществена реакция срещу проекта във вида, в който беше обявен?
- Публичността често носи риск от неразбиране, привързаност, а понякога и спекулативност. Пример за такава спекулация беше лъжата, че проектът ще засегне зала "България". Именно на това се дължи и първоначалната реакция, за която говорите. Мисля обаче, че напоследък се чуват компетентни, трезви и интересни мнения, базирани на коректна информация за проекта. Нашето убеждение от самото начало е, че общественото обсъждане е полезно за всички. Надявам се, че оттук нататък започналата дискусия ще бъде по-същество и ще даде рационални решения.
- Има ли връзка между "Балкантурист" като подразделение на "Мултигруп" преди години и компанията инвеститор в проекта?
- Инвеститорът в проект "Гранд България" е част от "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД. "Би Ти" е съкращение на "Балкантурист" и има връзка с бившия холдинг "Мултигруп" дотолкова, че част от неговите активи, по-точно пакетът, свързан с хотелиерство и туризъм, днес се управлява от "Би Ти" под търговската марка ВТ Collection.
- Какви мерки ще предприемете, в случай че не получите разрешение от Националния институт на паметниците на културата за осъществяване на идеите си?
- Заявихме, че ще спазим законовите изисквания. Инвестиционният проект "Гранд България" предвижда реконструкция на сградата на грандхотел "България". Степента на необходимата намеса в рамките на сградата е предмет на проектни проучвания, които правим в момента. Работим над няколко варианта -предложения, включващи запазване на кафе-сладкарницата, ресторанта с овалното стълбище, червения салон и конферентните зали. След приключване на конструктивните експертизи на сградата предстои изработване и одобрение на градоустройствен проект и след него на идеен архитектурен проект. Но още сме в начална фаза.
- Ако се абстрахирате от това, че сте мениджър в сферата на туризма, смятате ли, че осъществяването на проекта ще допринесе за запазването на духа на стара София?
- Проектът стъпва върху идеята за приемствеността и съзнанието за културната стойност на сградата. желанието ни е да запазим легендата, да възродим духа и стила на комплекса като сърцевина на културния и социалния живот в столицата от началото на миналия век.
след като "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД получи сертификат за инвестиция "клас А".
Замисленото преустройство на сградата веднага разбуди обществените духове
и започна публична словесна битка "за" и "против" проекта.
интервю с НЕДЯЛКА САНДАЛСКА, изпълнителен директор на "Гранд Хотел България" АД вестник КЕШ - 30.11.2007, с. 16 - http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25558&nxt=10
- Г-жо Сандалска, очаквахте ли толкова силна обществена реакция срещу проекта във вида, в който беше обявен?
- Публичността често носи риск от неразбиране, привързаност, а понякога и спекулативност. Пример за такава спекулация беше лъжата, че проектът ще засегне зала "България". Именно на това се дължи и първоначалната реакция, за която говорите. Мисля обаче, че напоследък се чуват компетентни, трезви и интересни мнения, базирани на коректна информация за проекта. Нашето убеждение от самото начало е, че общественото обсъждане е полезно за всички. Надявам се, че оттук нататък започналата дискусия ще бъде по-същество и ще даде рационални решения.
- Има ли връзка между "Балкантурист" като подразделение на "Мултигруп" преди години и компанията инвеститор в проекта?
- Инвеститорът в проект "Гранд България" е част от "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД. "Би Ти" е съкращение на "Балкантурист" и има връзка с бившия холдинг "Мултигруп" дотолкова, че част от неговите активи, по-точно пакетът, свързан с хотелиерство и туризъм, днес се управлява от "Би Ти" под търговската марка ВТ Collection.
- Какви мерки ще предприемете, в случай че не получите разрешение от Националния институт на паметниците на културата за осъществяване на идеите си?
- Заявихме, че ще спазим законовите изисквания. Инвестиционният проект "Гранд България" предвижда реконструкция на сградата на грандхотел "България". Степента на необходимата намеса в рамките на сградата е предмет на проектни проучвания, които правим в момента. Работим над няколко варианта -предложения, включващи запазване на кафе-сладкарницата, ресторанта с овалното стълбище, червения салон и конферентните зали. След приключване на конструктивните експертизи на сградата предстои изработване и одобрение на градоустройствен проект и след него на идеен архитектурен проект. Но още сме в начална фаза.
- Ако се абстрахирате от това, че сте мениджър в сферата на туризма, смятате ли, че осъществяването на проекта ще допринесе за запазването на духа на стара София?
- Проектът стъпва върху идеята за приемствеността и съзнанието за културната стойност на сградата. желанието ни е да запазим легендата, да възродим духа и стила на комплекса като сърцевина на културния и социалния живот в столицата от началото на миналия век.
събота, 24 ноември 2007 г.
Казусът около паметник на културата комплекс "България"
интервю с д-р арх. Валентина Върбанова
главен експерт в Общинско предприятие "Стара София" със Софийски исторически музей
като специализирана структура за опазване на паметниците на културата
на територията на София и Столична община
в. Арх & Арт Борса, 15-22 ноември 2007
клик първо върху лявата половинка, после върху дясната и ще ти се увеличи, за да се чете
главен експерт в Общинско предприятие "Стара София" със Софийски исторически музей
като специализирана структура за опазване на паметниците на културата
на територията на София и Столична община
в. Арх & Арт Борса, 15-22 ноември 2007
клик първо върху лявата половинка, после върху дясната и ще ти се увеличи, за да се чете
Декларация на Съюза на архитектите в България
за хотел "България"
от 2 ноември 2007 г.
клик върху картинката, за да се чете
от 2 ноември 2007 г.
клик върху картинката, за да се чете
сряда, 21 ноември 2007 г.
Да помним дома на Яблански
арх. Павел ПОПОВ* от в-к Дневник - 20 ноември 2007,
България има закони и институции повече от необходимото. Защо т.нар. гражданско общество не разчита, че те ще защитят обществения интерес? Свидетел съм, че ръководството на Националния институт за паметниците на културата (НИПК) силно се подразни от гражданската акция в защита на хотел "България". Както продължава да се ядосва, че гражданите продължават да протестират за ресторант "Ропотамо". Че не искат да забравят Мавзолея, Библиотеката, Яблански, моста на гара Сердика. Всеки може да фантазира колкото иска, каквото си иска - дори върху паметник на културата. За мечти разрешение не се иска. Като му дойде времето, администрацията ще се намеси в съгласие със закона и нахалниците ще пият една студена вода.
Дали НИПК си вярва, че ще стане така?
Нека видим какво се случи с дома на Яблански (бившето китайско посолство) на бул. "Цар Освободител" в София. Беше реституиран, после продаден. За собственика "Драфт" ЕООД през 2003 г. арх. Драгомиров прави проект за сграда, висока 46, 32 и 26 м, смятано от "Ялта" към пл. "Народно събрание" и точно срещу университета. Проектът "включва" дома на Яблански непокътнат, като го премоства отгоре с тялото, високо 32 м. Височина 46 м значи 15 нормални етажа. Това предлага арх. Драгомиров и първото изречение от обяснителната му записка към проекта гласи: "Работният устройствен план е разработен въз основа на виза за проектиране и задание от инвеститора." Не виждам причини да не вярвам, защото кой инвеститор е толкова луд да поръча проект (и да го плати), ако знае, че върши нещо незаконно (а няма как да не знае).
Общинският съветник арх. Борисов обаче научи за този проект и внесе в СОС доклад, че се посяга на паметник на културата. След обсъждане на 16 юни 2003 г. СОС взе решение, че: 1. Не допуска изменение на плана за това място. 2. Не допуска издаване на визи и разрешения за строителство в зона А на главния градски център без съгласуване с общинската фирма "Стара София" и СОС. 3. Възлага на кмета да изпълни това решение и след три месеца да докладва на СОС какво е направил.
Недоволен от решението на СОС, собственикът на "Драфт" пише на 3 юли до Антоан Николов остро писмо, в което казва: "...ние никога не сме имали намерение и желание с нашите действия да заличим, променим и повредим паметника на културата "Къщата на Яблански."
Абонамент за:
Публикации (Atom)
