събота, 19 януари 2008 г.

Няколко съображения за реконструкцията на хотел "България"

  • Ускорено административно обслужване на одобрителните процедури за инвестиционното намерение към хотел "България"

ЗУТ дава възможност одобрителните инстанции да се произнасят по проектни предложения, отнасящи се до паметници на културата от национално и световно значение, за 2 месеца, докато при обикновените обекти срокът е само 1 месец.

Логично е - паметниците на културата изискват двойно повече внимание и усилие; отговорността за вземаните решения е също доста по-голяма.

От тази гледна точка изглежда незаконосъобразно Агенцията за инвестиции да допуска съкращаване/ускоряване на одобрителните процедури при проекта за "Гранд България", защото се отнася до паметник на културата от национално значение.

  • Реконструиране на хотелските стаи в офиси от висок клас и други промени на съществуващата сграда на хотел "България"

Всеки собственик на сграда - паметник на културата, живее със самочувствието, че той решава какво и как да променя в своята собственост.

Всъщност, българското законодателство го задължава да съгласува всяка промяна с Националния институт за паметници на културата, респективно - Националния съвет по опазване паметниците на културата (НСОПК - консултативен орган към Министъра на културата, РБългария) .

По тази причина, изявленията на собственика на хотел "България", че ще промени едно или друго в хотела и неговите анекси, изразяват само желание, но не и крайно намерение, след като никакъв проект не е внесен в НИПК или ДАГ. В двойно по-голяма степен това се отнася до зала "България", която се стопанисва от Министерство на културата - същото, което назначава специалните органи и експерти, вземащи решения за паметниците на културата. Ето защо, обещанието на инвеститора да дари няколко милиона на Министерството за реконструиране на зала "България", изглежда като залог за съгласието да се надстрои хотела с поне още един етаж или да се изградят подземни гаражи в сутерените под залата.

Не може желанието да се надстрои тялото на хотела да се представя като допустимо от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ако ЗУТ изисква при нов строеж покриване на калканите или изравняване на етажността с тази на съществуващите съседни сгради, това не се прилага при паметници на културата [ЗУТ чл. 21 (3)]. Ето защо е неуместно да се сравнява височината на хотел "България" с височината на бившата ДЗИ в съседство.

Щом като стаите на хотела не позволяват осъвременяването им съгласно актуалните изисквания за висок стандарт, как същите помещения ще дадат възможност за оформяне на офиси или апартаменти от най-висок клас без при това да се нарушава цялостта и автентичността на паметника на културата.

  • Връзката между хотела и залата в комплекс "България".

Наличието на такава връзка още в първоначалния проект не се поставя под съмнение. Това, която прави впечатление е, че инвеститорът много усилено подчертава тази връзка - следователно, твърде много държи и разчита на нея. Най-логичното обяснение за нейната важност даде арх. Павел Попов в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" на БНР на 2 декември 2007 г., а именно - че всеки хотел разчита да повиши печалбите си (освен със стаи, ресторанти, сладкарници и барове) и с помощта на една зала - била тя за конгреси или концерти. В конкретния случай зала "България" е почти като подарък за собственика на хотела - защото цялата инфраструктура е вече изградена. Защо трябва да се твърди, че именно връзката между хотела и концертната зала е била някога главен вход на залата откъм бул. "Цар Освободител".

За всеки минимално просветен в архитектурното проектиране е очевидно, че вратите откъм ул. "Аксаков " са не просто авариен изход - както усилено се митологизира в полза на отваряне на главния вход на залата откъм бул. "Цар Освободител". Главният вход към концертната зала е тъкмо от ул. "Аксаков". От функционална гледна точка - там авторите са предвидили поне 4 на брой метални широко остъклени двукрили врати, и ако всички те се отворят, ще бъде осигурена около 9 метра ширина за преминаване. Към тях анфиладно са развити широките пространства на фоайетата и гардеробите, разположени непосредствено около входовете на самата зала. По такъв начин е осигурено бързо движение на големия брой хора, които побира залата. От градоустройствена гледна точка, наличието на вход откъм бул. "Цар Освободител" предполага едновременно струпване на множество зрители преди или след всяко представление. Това, от своя страна, би затруднило движението по не особено широкия тротоар към централния столичен булевард (където през последните години се наблюдават постоянни автомобилни задръствания). Затова, изглежда логично майсторите Белковски и Данчов да са композирали входа на залата съвсем целенасочено към по-малката улица. Ако контратвърденията на инвеститора са с ясен комерсиален подтик, трудно обяснима е същата позиция на утвърдения професор по обществени сгради и изявен архитект Евлоги Цветков и на други действащи архитекти.

И все пак, след като самият инвеститор твърди, че съвременното функциониране на хотела е затруднено, защото няма възможност пред входа му да спират автомобили и автобуси, как би функционирал един бъдещ апартаментен хотел, ако през вечер пред него се струпват по 1000 - 2000 души.

Инициативен комитет на Граждаско движение за опазване паметниците на културата в Бългрия

Няма коментари: