неделя, 6 януари 2008 г.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 6

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседници: Владимир Гаджев , Недялка Сандалска,
Борислав Абаджиев - архитект, Директор на Дирекция "Опазване на недвижими паметници на културата", Министерство на културата; “Опазване недвижими паметници на културата” в Министерство на културата. Бивш заместник Министър на МК. Бивш служител на Националния институт за паметници на културата.
Румяна Бъчварова - социолог, управител на Market & Media LINKS с дългогодишен опит в маркетинговите и медийните проучвания, комуникациите, връзките с обществеността и рекламния пазар; участие в много международни проекти; с редица публикации в специализирани и ежедневни издания, свързани с потребителското поведение и състоянието на потребителския и рекламния пазар.
арх. Павел Попов - заключителни думи.

В. Върбанова: Аз искам да се обърна към друг мой гост. Това е г-н Владимир Гаджев.
Вие публикувахте наскоро във в-к Kапитал една прекрасна статия ....
В. Гаджев: Не Kапитал, Банкер. Ще ме уволнят
В. Върбанова: Извинявайте Банкер. В толкова много вестници излязоха публикации. Не е възможно човек да ги помни. Всичките ги четохме, обаче, по случая.
Та, във в-к Банкер - една прекрасна статия по повод въобще намесите в паметниците, тяхното разрушаване и специално споменахте случая с комплекс “България”.
Аз лично съм много възхитена от пълнотата на данните и от направените от Вас изводи в нея. Но сега искам да Ви попитам Вас като известен музикален критик, публицист, преподавател по социология на музиката, история на джаза, човек, който има и всепризнат принос и за популяризирането на българския джаз по света – общо взето, човек, свързан с музиката.
Какво е за Вас зала “България” във всяко едно отношение – не само архитектурно, и като публично место? Вие правите избора.
В. Гаджев: Вижте, първо трябва да уточним, преди малко в частен разговор го споменах, че фокусът на целия комплекс е зала “България”. Няма защо да се заблуждаваме.
Второто, което е, че арх. Попов спомена преди малко, но спомена за зали и за такива подобни комплекси, които са в по-малки германски градове.
Докато за една София и за една България, зала “България” ..., имайте предвид, 70 години не е построена нито една друга концертна зала. В България друга такава няма. Просто няма.
Другото, което веднага искам да спомена от социална гледна точка, и от обществена, това е че, вярно в последните 18 години центърът на градската активност се премести към на НДК. То е по понятна причина. Чисто финансови интереси.
Зала No. 1 , която всички знаем, че не е за концерти и че акустически е в окаяно състояние. Докато зала “България” продължава да държи първенството и постепено интересът ще се отмести отново към нея.
Тя е институцията на музикалното изкуство в България, а за известен период дори и в Европа. Тъй като до 9-ти Септември, това което е било Скандинавия – те са били на практика села в сравнение с една културна София.
И другото, което искам да добавя с риск да се обиди този човек, но директорът на зала България, на Филхармонията – Явор Димитров, за съжаление е един администратор, който, макар и с музикално образование, през целите тия 18 години той само администрира. Той няма представа за какво става дума.
Каквато и да е строителна намеса наоколо, около залата, тя при всички случаи ще нанесе поражения. Не може да не нанесе. Ние имаме страшно много такива примери с несполучливите от акустична гледна точка ремонти - на Народния театър, на Музикалният театър, на Младежкия театър сега в момента - също на Белковски ....


Акустиката, която още не е навлезнала в целия си разгънат обем и съвременни показатели в България, тя навлиза - все повече и повече. В този смисъл ние имаме един прекрасен образец, който, независимо от добронамереността на инвеститора и всичките санитарни норми, които спазва за строителството, не може да няма рефлекс. Това е един много фин механизъм. И този фин механизъм по някакъв начин би трябвало да бъде регламентиран и защитен, най-общо казано.

Бих добавил към лошите примери, разбира се и залата на Партийния дом, сега Парламент, която дори по времето на Тодор Живков се използваше за обществени цели. След туй, разбира се, парламентьорите, парламентаристите извинете, си я затвориха и сега правят един куп проучвания, за да правят нещо, което да напомня по всяка вероятност (запознат съм) да напомня малко дострояването на Райхстага.
Предстоящото гостуване на архитекта, който направи новия вид и новия фасон на Райхстага, подсказва точно това намерение.
Както виждате, има и други посоки на намеса в градския център, а ние ....
Извинете, но ние ако трябва да търсим символ на София и символ на България ... имаме толкова малко по отношение на световния опит, че просто да го попиляваме е грехота.
В. Върбанова: Така е, да.
Н. Сандалска: Аз благодаря на г-н Гаджев за този отговор. И само искам да подчертая, че ние сме един интелигентен инвеститор.
Не ми е приятно да се счита, че ние не сме знаели какво правиме, защото наистина ние сме хора с изключително високо образование, говоря “ние” – имам предвид менажмента и собствениците. Ние сме хора, които сме в пълното съзнание за всичкото това.
И трябва да ви кажа, че едно от нещата, които сме поискали от Явор Димитров, беше именно да ни са даде списък на най-големите специалисти в областта на акустиката, съзнавайки точно този голям проблем, който не трябва да бъде въобще наричан проблем, той не трябва да съществува. Тъй като едно от нещата, които ни беше казано е, че следва да се климатизира залата и дотолкова доколкото и ние нещо разбираме, дори и прекарването на едни въздуховоди може да наруши акустичните възможности на зала “България”, още в тази връзка ...
И аз затова ще си позволя да прочета част от писмото за намерение, което сме подписали, за да се разбере, че ние сме едни сериозни инвеститори, а не някакви динозаври, както преди малко в частния разговор се изразих. Защото, наистина ние отчитаме и може би нашата грешка е именно това, че направихме толкова прозрачни нашите намерения. Мисля, че нашето общество – добре каза преди малко арх. Булев, че това е първият обект, в който започва такъв диалог.
Досега сега всеки си прави каквото си иска. Нямаме планиране на територии, нямаме планиране на нищо и в един момент сега излиза, че виждате ли, ние сме най-лошите. А нещата не стоят така. Благодарение именно на нашето познание, благодарение на нашата интелигентност, ние показахме какво възнамеряваме да направиме. Всичко подлежи на развитие.
Ето, например, чета Ви съвсем дословно:
“Да се възстанови представителният вход на залата към бул. ”Цар Освободител” като чрез пасажа на “Гранд България” ще се осъществи директната връзка със зала “България”, което е по оригиналния проект на Белковски .... За допълнителни подобрения, които са необходими на залата, страните се споразумяха, че в рамките на новоучредено публично-частно партньорство инвеститорът ще финансира част от тях по представени параметри за реконструкция и подобрения в зала “България”, които ще бъдат уточнени в допълнителен договор
.”
Така че, няма нищо конкретно и не става въпрос въобще. Напротив, ние именно сме излизали от разбирането, че трябва да се опази зала “България” като една светиня. И аз искам да ви кажа, че точно така чувстваме ние нещата по отношение на зала “България”.
Аз и затова съм изненадана и се надявам, че в скоро време ще включите Директора на управлението от Министерство на културата, за да заяви ясно и точно, нали, тъй като, те са собствениците на тази изключително публична държавна собственост.
А за нас зала “България” е светиня. И преди още да си помислиме да възложиме някакво проектиране и някакви идеи, ние направихме конкретните разговори с хората от Министерство на културата и Филхармонията.
В. Върбанова: Благодаря Ви, г-жо Сандалска
Н. Сандалска: Даже искам нещо да подчертая, във връзка с опасенията на г-н Гаджев, че ние сме тези, които сме финансирали и сме сложили и помпи, и всичко, за да не се наводнява зала “България” и Филхармонията, което се случи вследствие на разрушаването на т. нар. Мавзолей.
П. Попов: А кога ще поискате от Бакърджиев да ви плати помпите, щото той е виновен за наводняването.
В. Върбанова: Благодаря Ви.
Н. Сандалска: Еми, от Бакърджиев може би трябва да се поискат много други работи, освен помпите.

В. Върбанова: Ние обещахме на слушателите да се свържем с арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата.....Ало, здравейте арх. Абаджиев. Арх. Валентина Върбанова – в ефир.Сега, Вие като представител на Дирекцията за опазване паметниците на културата, много накратко бихте ли казали в какви рамки се движи това публично-частно партньорство между инвеститора на “Гранд България” и Министерство на културата като собственик на зала “България”.
Б. Абаджиев: Първо, искам да кажа, че какъвто и да било проект не е внасян в Министерство на културата – било за хотел “България, било за зала “България”. И затова, не бих могъл да коментирам нещо, което не е внасяно.За зала “България” аз сега чувам , че има някакви намерения относно нейната реконструкция. Значи, обратно. Мисля, че зала “България” не е включена в рамките на този проект, който засяга хотел “България”, но би могло от това, което съм чул по медиите и по БТА, една реконструкция на хотелския комплекс, тъй като те са в непосредствен контакт със зала “България”, би могло да помогне, тъй като има подземни инфраструктури от водопроводи, от канали, които биха могли да бъдат коригирани, в интерес на целия комплекс.Както и това, което научих, че при евентуален проект на хотел “България” би могъл да бъде отворен входът откъм бул. “Руски.” Това наистина ще бъде един добър шанс да се подобри контакта на зала “България” с посетителите.
В. Върбанова: Вие смятате ли, че разглеждането на проекта за гранд-хотел “България” би следвало да се внесе за разглеждане в Националния съвет за паметници на културата.
Б. Абаджиев: Да, убеден съм, тъй като това е един значим паметник от национално значение. По принцип в Националния съвет се внасят точно такива проекти. И, ако има такъв проект, аз ще препоръчам той да бъде внесен в Националния съвет за опазване на паметниците.В. Върбанова: Но страната вносител, естествено, би трябвало да бъде Националният институт за паметниците на културата, след съгласуване на проекта.Б. Абаджиев: Да, Националният институт трябва да внесе проекта в СОПК.
В. Върбанова: Благодаря Ви за това включване.Н. Сандалска: Аз също искам да кажа, че благодаря. Аз съм Нели Сандалска от страна на инвеститора... Защото не ми беше приятно и на никой не му е приятно, разбира се, спекулацията, че ние искаме да взривим зала “България”. Напротив, още веднъж подчертавам, зала “България” за нас е светиня и ние правим всичко възможно за опазването на залата, която е изключително публично-държавна собственост. И Ви благодаря за това изявление ...
Б. Абаджиев: Точно така. Аз съм ..... Аз съм .....
Н. Сандалска: Ние нямаме никакво касателство към залата Имахме едни добри намерения, но след тази спекулация .. нали, не зная дали няма да си премислим намеренията за публично-частно партньорство. Защото, действително, когато имаш добри намерения, когато искаш нещо да направиш излиза, че все още много хора не са излезли от старото си мислене. Благодаря.
Б. Абаджиев: Само да се включа за един момент. Аз мисля, че когато едни проекти се разглеждат предимно в медийното пространство, а не в институциите, които са ангажирани и упълномощени с тяхното приемане или отхвърляне, може да се доведе до такива нежелателни ефекти. Затова, бих предпочел още преди да бъде разгледан в Националния съвет проекта ... една среща между инвеститорите на хотела, между НИПК, между Министерството, за да можем да уточним едни бъдещи контакти и от това да излезе един добър проект.

Н. Сандалска: Много Ви благодаря. Точно тука е коренът на злото.
Никой не подходи към диалога ... тръгна се към един тежък монолог. Тръгна се в една разправия през пресата, което ми се струва, че за културна институция е недопустимо
Ние нищо не сме направили за да можеме – не сме готови за да внесеме проекти. Не са внесени проекти нито в НИПК, нито при Вас. Имаме само едни предварителни разговори, едно предпроектно проучване, едни намерения инвестиционни. Оттука, обаче, видяхте какво стана. Аз искрено благодаря за Вашия наистина много обективен отговор. Всичко добро Ви желая.
В. Върбанова: Благодаря Ви, арх. Абаджиев. След музикалния клип ще се свържем със социолога Румяна Бъчварова.
Н. Сандалска: Как се казва тоз човек?
В. Върбанова: Ало, г-жо Бъчварова, здравейте. Аз съм Валентина Върбанова – водещ на “Културна рулетка” днес.
Вие бяхте помолена да прегледате тази петиция в интернет и доколкото е възможно като социолог да обобщите коментарите в нея, т.е. общественото мнение.
Р. Бъчварова: Добър ден. Бих искала да кажа, че ми изглежда много интересна и впечатляваща тази подписка, най-напред с обема на направените заявки в нея.
Това, което мога да кажа, че спрямо един ден назад приблизително 8000 са включилите се в нея, като 84% от тях са от България, 16% са от чужбина. По-интересно е, че 70 % са хората от София, които са подкрепили петицията и са изразили мнения, а 30% са извън София, което означава, че, ... така, каузата на тази петиция надхвърля регионалните софийски проблеми и измерения. И може би най-впечатляващото е, че са се включили и около 17% български граждани, които живеят в чужбина, от 37 държави.
Това само по себе си е един изключително широк обхват. И аз мога да посоча, че, освен европейските и американските държави, тук се включват хора, които живеят да речем например в Сингапур – да речеме, ЮАР, Япония Нова Зеландия, Южна Корея, остров Мавриций, Бразилия и т.н..
Тоест, имаме кънтяща в общественото пространство инициатива, която за съжаление като че ли не получава адекватен отговор.
Две са основните теми в коментарите на този процес:
Първата е за запазване на историческото наследство, на архитектурната уникалност, и през тях - на националните ценности. Това е едната посока на коментарите.
Втората основна посока е за запазването на зала България в нейния уникален вид и като символ на културния живот в столицата. ... Това, което прозира през всички коментари, това е загрижеността за ценностите, всъщност. По какъв начин този проект ще наруши националните ценности в сферата и на архитектурата, и на културата, и духовните ценности на българите.
В. Върбанова: Много Ви благодаря. Вие определено сте свършили един огромен труд.
Познавате текста на петицията. Преглеждайки коментарите, имате ли чувството, че тези хора са подведени? Че те пишат само за залата?
Р. Бъчварова: Не, аз мисля, че всеки, който е изразил мнението си в подкрепа на петицията, е наясно с проблема и не може да бъде лесно подведен. Общо взето, хората и голяма част от тях, които са се представили дори професионално, показват едно ниво, интелектуално ниво, което лесно няма да позволи да бъде спекулирано с неговото мнение и виждане. Затова мисля, че всички изразени мнения и самата кауза на петицията, трябва да бъде развита оттук нататъка, защото в крайна сметка тя се явява една много спонтанна и много актуална форма на обществено-политическия и духовния живот в страната.
В. Върбанова: Благодаря Ви много. Изчакайте, ако има въпроси към Вас.
Г-жо Сандалска, имате ли въпроси?
Н. Сандалска: Не, нямам.

В. Върбанова: Арх. Попов, заповядайте.
П. Попов: Благодаря, аз се радвам, че имаме ясни становища след тази среща.
Преди това, обаче искам да обърна внимание, че в същия брой на в-к Култура на първа страница, където е публикуван материалът “Пропаст в представите” от проф. Тодор Кръстев, в ляво от него е публикувано мнението на бившия Председател на САБ, г-н Иван Станишев, който материал е озаглавен “Без диспути”.
И той в последното си изречение казва следното: “Искам да обърна внимание върху възможността архитектурната колегия да бъде въвлечена в диспут, в разглеждане на проекта, който се предлага. Той сигурно има своите качества и недостатъци. В момента, в който ние започнем да ги отхвърляме или защитаваме, ние вече сме приели безвъзвратната загуба на този уникален паметник на архитектурата. Той просто трябва да се запази.”
И тука искам да обясня защо и как това може да стане. Ако има някакъв резултат от нашия днешен диспут от днешното предаване, то би трябвало да има някаква яснота. Сега яснотата е много по-голяма, но не е напълно достатъчна.
Аз съм напълно съгласен с г-жа Сандалска, че те са напълно наясно. Те са с много ясни намерения и с ясни възможности. Най-малкото, писаните законови възможности са им ясни. Във военното дело тази акция на инвеститора се нарича “разузнаване с бой”. Тъкмо това искаше Иван Станишев да избегне. Затова, защото това, което разбрах преди малко е, че инвеститорът ще обсъжда по кой път да хване. Дали ще прави преустройства, дали ще прави ново строителство.
Значи, искам да заявя категорично и абсолютно сигурно, базирайки се на документи, че строителство няма да има. Просто законът не го позволява, който те спазват.
А това, което аз не разбрах и което би могло да бъде добра изходна база по въпроса какво да правим, то е: Колко струва хотелът? За колко е купен, за да можем да разберем, всъщност, какво би следвало да направи обществото, за да го запази за себе си. Ако, разбира се, не се промени намерението, културата, възгледите на инвеститора, и той да го ползва така както документите, по които България е страна, повеляват.
Още нещо само и свършвам.

Значи, ще влязат в ефир хора като Булев и като Шинков. Но те са хора компромисни. Булев предлага купол на Партийния дом, а Шинков оправда рутенето на Мавзолея. Тъкмо тях има предвид Иван Станишев .....
В. Върбанова: Госпожо Бъчварова, дочуване и довиждане. Благодаря Ви много за Вашето участие.
Радвам се, че в този разговор, че в днешната “Културна рулетка” ние изяснихме доста неща около случая с комплекс “България” - паметника на културата от национално значение.
Това беше всичко за днес в “Културна рулетка”.

Аз съм Валентина Върбанова. С мен работиха Нина Нейкова – редактор на предаването. На тонрежисьорския пулт – Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избираше за Вас Галя Траянова.
......... За мен и моите гости беше удоволствие да поговорим с Вас за една от най-значимите ценности на София - комплекс “България” - не само по отношение на неговата изключителна културно-историческа стойност, но и за неговото бъдеще като паметник на културата .

1 коментар:

Топблог каза...

Здравейте,

Каним ви да регистрирате блога си в блог класацията на България http://topblog24.com.

Поздрави Екипът на Топ Блог 24