"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 1

Културна рулетка - Предаване на Програма “Христо Ботев”
за изкуство, философия, антропология, архитектура, наука, теория на успеха, качество на живота
Запис на разговор за комплекс "България в 6 части
Българско национално радио - неделя, 2 декември, 10:00-12:00 часа

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - главен експерт в Общинско предприятие “Стара София”. Занимава се с опазването на паметниците на културата от 1976 г. До 1998 г. е проектант и проучвател в Националния институт за паметници на културата. Член на ИКОМОС, в момента главен секретар, член на ДОКОМОМО (документиране и консервация на модерното движение), член на секция “История” към Съюза на учените в България, лицензиран експерт за културно наследство към Министерството на околната среда и Агенцията за приватизация, член на САБ и КАБ. Автор на множество публикации в областта ‘опазване на паметници на културата’.

Здравейте, аз съм Валентина Върбанова – архитект, за добро или за зло, занимаващ се с културно наследство, в ролята на водещ на “Културна рулетка” днес.
Залогът е: “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”,
или “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София”.

Рулетката вече се завъртя.
Залозите ще правят събеседниците ми в студиото - проф. д-р Тодор Кръстев – архитект, Павел Попов – също архитект, Владимир Гаджев – журналист и музикален критик, и г-жа Недялка Сандалска – изпълнителен директор на Гранд хотел “България” АД, който е инвеститор на проекта “Гранд България”.
По телефона ще се свържем още и със социоложката Румяна Бъчварова, която беше помолена да направи специално за предаването “Културна рулетка” социологическо проучване на коментарите от подписката за спасяването на комплекс “България” в интернет.
Също така ще чуем по телефонна връзка арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Той самият е директор на дирекция “Опазване на недвижими паметници на културата” и ще се свържем с проф. арх. Тодор Булев като представител на Съюза на архитектите в България.
Нашите телефони в студиото са ..... Можете да ни се обаждате.
На мен не ми остава нищо друго, освен да обявявам темите, да отчитам залозите на рулетката и да участвам в днешните разговори в студиото и извън него по обявената тема.
А тя беше “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”, или по-конкретно и по-нататък ще стане въпрос за “Ще опазим комплекс “България” като непреходна ценност на София”.

Имаме четирима участници в студиото и рулетката ще завърти четири теми,
отправени към всеки един от тях.
Екипът на “Културна рулетка” днес:
Редактор – Нина Нейкова. На тонрежисьорския пулт са Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избира Галя Траянова.
Аз съм Валентина Върбанова – приятел на София и нейните паметници на културата, и водещ на предаването “Културна рулетка” днес. Останете с нас.
По мнение на архитекти, граждани, общественици през последните десет години в София и големите градове на България се забелязва опасно явление по отношение урбанизацията на градската среда. Засегнати са предимно централните градски части, където застрояването се състои предимно от сгради, паметници на културата. Те биват преустройвани, понякога и със съгласието на институциите, и се превръщат в карикатури на градската среда.
Примерите са много: гранд-хотел “София” – бивша община, хотел “Кристал Палас”, Къщата на Мушанов, сгради по бул. “Мария Луиза” и още много други.







Тази практика от гледна точка на методологията по опазване на културното наследство е много порочна, защото новите творения остават със статута на паметници на културата, но не носят предишната си културно-историческа стойност. Порочната игра - “вълкът сит и агнето цяло” има непоправими последици за образа на градовете, за обществената значимост на наследството и най-вече за принадлежността им към националната ни история.
Поредицата от направените досега компромиси доведоха и до случая с комплекс “България”, разположен в началото на най-историческото направление на София.Трябва ли да продължи практиката на залъгване, че опазваме по този начин паметниците, събаряйки ги, или трябва да спрем дотук и да съхраним това, което е останало, съгласно добрата българска и международна практика?

Първи събеседници:
Проф. арх. д-р Тодор Кръстев - популярно име в областта опазване на културно-историческото наследство. Бивш дългогодишен директор на Националния институт за паметници на културата, почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС към Юнеско, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” (б. Завеждащ катедра) и в НБУ председател на Асоциация за културен туризъм, ръководител на система “Културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София, експерт към Комисията за Световно наследство/Юнеско и др. Автор на множество публикации в областта опазване на паметниците на културата.
Владимир Гаджев - известен журналист, публицист, музикален критик, преподавател по социология на музиката и история на джаза в НБУ. Има голям принос за популяризиране на българския джаз по света. Гаджев е автор на множество оперативни критики и проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област. Автор е на две книги на музикална тематика, издадени през 2000 и 2004 г. Има множество публикации по темите историческа София и унищожаване на паметниците на културата.

В. Върбанова: Аз искам тук да се обърна към проф. Тодор Кръстев, който съвсем наскоро публикува във вестник Култура статия със заглавието “Пропаст в представите”. Няма да споменавам по-нататък случаите с къщата на Яблански, с това което се случи по ул. “Шипка”.
Проф. Кръстев, бихте ли най-общо обобщили и казали Вашето мнение по това явление.
Т. Кръстев: Благодаря за поканата да участвам в предаването “Културна рулетка”. Надявам се, че нашата среща няма да приключи както във филма “Казино Роял”, където накрая участниците разчистваха сметките помежду си. Смятам, че ние сме обединени от един респект към културното наследство и необходимостта то да бъде опазвано и развивано по най-добрия възможен начин.
Класическата логика на опазването на културното наследство е: културното наследство се счита, че е едно послание от минали поколения. То само временно е в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения в неговата автентичност – едно ключово понятие в тази област. Това диктува общественият интерес. И за да се даде шанс на този трансфер във времето, е създаден статутът на юридическа защита “паметник на културата”.
Но в същото време, никой не бива да отрича правото на един паметник да се развива - той не е мъртъв музеен експонат, и в същото време никой не бива да отрича правото на собственика да желае това развитие и да извлича полза от него, т. е. опазване и развитие – това са две страни на едно цяло. Развитието, обаче, не трябва да е в противоречие с обществения интерес, нито да застрашава културните стойности на паметника.
И сега, точно в този смисъл безпокои много, че в последно време бизнесът като че ли в някаква степен е безсилен да разбере, да съхрани и да усвои ценностите, с които разполага. Безпокоят ме серия от странни случаи, от странни бизнес идеи, които се лансират на различни места. Ето например: Търговски център върху античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на старинен Пловдив, или небостъргач в Морската градина на град Бургас. Да не изброявам още много други такива случаи.
Значи, очевидно, бизнесът не може да разбере какво богатство притежава. Очевидно, няма механизми, които да пропорционират частния и обществения интерес.
Ние преди малко с г-н Гаджев говорихме точно на тази тема - за абсолютната необходимост .... чуваме понякога кметове, които казват: “А, това е частен парцел, нищо не мога да направя”. Ми, каква е ролята тогава на общите устройствени планове, въобще на устройствените планове? Те точно са механизъм, точно са инструменти, за намиране на баланса между обществения и частния интерес. А в случая, когато се касае за културно наследство, е извънредно важно респектирането на обществения интерес
В. Върбанова: Дали историческата градска среда е обречена или ние можем да бъдем оптимисти, че културното наследство ще се опазва съгласно съществуващите закони, които никак не са лоши. Какво е Вашето мнение, г-н Гаджев?
В. Гаджев: Макар и стари тия закони, които все още са в България, и през цялото време кърпени на парче, на парче, а напоследък кой знае защо - последните две години, две години и половина дори, упорито се укрива (“укрива” е думата), какво се работи по един, абсолютно модерен и отговарящ на актуалностите днес закон за опазване на наследството (по всяка вероятност в интерес на частни идеи, частни намерения). В този смисъл, това за което проф. Кръстев спомена, пропорцията между обществения и частния интерес се нуждае и от фина настройка, грубо казано – “реглаж” – това, което в цялото общество в момента в България липсва.
Тъй като отчитането на тази потребност, а тя наистина е потребност, ще покаже в много направления, аз по-късно ще взема думата и по-конкретно за зала “България” (не за целия комплекс, колкото за залата), ако се проектират нещата в една по-широка рамка, ще се види че общественият интерес се накърнява в много посоки.
И в крайна сметка като рекапитулираме накрая какви са ползите и какви са вредите, изведнъж ще се окаже, че може би частният проект, частният интерес паразитира върху обществения интерес и то в много голяма степен.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 2

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседник: Недялка Сандалска - Изпълнителен директор на “БТ Девелопмънт Сервисиз”, собственик на хотел “България”. Целият й професионален път е свързан с туризма. Била е и председател на държавния Комитет по туризъм, член на ръководството на Българската асоциация на туристическите агенции и зам.-председател на Балканската асоциация на туристическите агенции.

В. Върбанова: Сега конкретно към случая “България”.
При мен в студиото е инвеститорът на “Гранд хотел “България” АД, т.е. инвеститорът на проекта “Гранд България”.
Преди това искам много накратко за слушателите, които не са запознати със случая, да кажа хронологията на събитията.

Преди около месец се появи в медиите съобщението, че инвеститорът е получил сертификат 1-ви клас от държавната Агенция за инвестиции и се появи една, не знам как бих могла да я нарека, да кажем “ескизна скица” на хотел “България”, т.е. на едно ново строителство.
Всичко това взриви архитектурната колегия. Съюзът на архитектите в България веднага свика пресконференция в БТА.
Интересът беше огромен от страна на медиите. САБ излезе с декларация до Министерството на културата, до Президента и т.н.
Съвсем категорично Директрът на НИПК - арх. Георги Угринов, не само на тази пресконференция, но и многократно при телевизионни предавания и във вестниците изрази становище, че такъв проект въобще не подлежи на съгласуване.
Също така и изявленията на Главния архитект - арх. Диков, съвпаднаха с мнението на арх. Угруинов. Отук нататък някак си увисна много тревожно този въпрос какво ще се случи по-нататък на “Цар Освободител” No. 4.
Появи се петиция в интернет, в която са се подписали над 8000 души не само от София, и граждани на България, пишат хора от цял свят
Всичко това беше много тревожно. Имаше, разбира се, размяна на преписки; изясни се пред инвеститора с какво те разполагат.

Те разполагат с един паметник на културата, който е от много висока категория - национално значение.

Радвам се, че в студиото е г-жа Недялка Сандалска, за да внесе известна яснота. Аз се надявам, че след това предаване ще настъпи успокоение в средите.
Съвсем наскоро, само преди два дни, във в-к Кеш тя даде интервю, откъдето може да се съди, че нагласата на инвеститора вече не е в посока ново строителство а в посока опазване паметника на културата.
И в тази връзка аз бих искала да попитам г-жа Сандалска: В интервюто Вие твърдите, че се работи вече по проекти в няколко варианта, в зависимост от допустимите степени на намеса в паметника. Конкретно какво е Вашето задание към проектантите, т.е. функцията на паметника. Не говоря за ресторанта, за сладкарницата, за какво още – за фоайетата, където в интервюто Вие казвате, че ще запазите автентичността и ще реставрирате тези части от хотела.
Тук е много важно да се каже, че паметникът е един, комплексът зала “България” и хотелът са като титул един обект.

Не е случайно. Моля за Вашия отговор
Н. Сандалска: Добър ден на слушателите на предаването.
Аз действително съм изключително щастлива, че имам тази възможност днес да събеседвам с такива светила, като намиращите се тук в студиото.
Но, от друга страна, наистина благодаря, че се дава тази възможност чрез предаването по “Христо Ботев” наистина да внесем яснота в обществеността за, ... бих казала директно, това недоразумение, което възникна по повод нашите инвестиционни намерения.
Аз мисля, че има недоразумения по следните няколко причини:
Мисля, че никой няма да възрази на факта, че ние бяхме изключително ясни, изключително прозрачни. Ние влязохме в Агенцията за инвестиции единствено и само с едно инвестиционно намерение, за да вземеме този сертификат за І-ви клас инвеститор, чисто административно, за да можеме да скъсиме част от някои процедури; “скъсяваме”- имам предвид сроковете, тъй като Вие знаете, че днес администрацията действа изключително бавно.
Съжалявам искрено, разбира се - в този прес рилийз, който е пуснат .. от Агенцията, в който не зная как идва думата “мол”.
И мисля че това е коренът на злото, етимологията, която нормално и бих казала действително взривява архитектурната гилодия и въобще културната общественост на София преди всичко, тъй като действително гранд-хотел “България” е твърде известен със сладкарницата, с ресторантите за нашата общественост.

Това, за което обаче искам много ясно, много точно и много категорично да подчертая, е следното:
Ние като инвеститор през цялото време сме били с ясното съзнание, че това е един сериозен паметник от национално значение, паметник на културата.
Че ние никога не сме били ... така ... в някаква друга мисъл, че ние трябва да направим реконструкция и модернизация на една сграда, която не е паметник на културата.
Напротив, напълно съзнаваме и през цялото време, в което сме собственици, ние сме съзнавали това нещо и сме се грижили. Но така или иначе това е вече една изключително остаряла сграда, която имаме предписанията, тъй като тя не е работена, не е правен никакъв ремонт в нея от, ... бих казала , началото на 60-те години.
Така че там не може тя повече да функционира по известни технически причини, заради което ние сме дали сега задание и се правят две технически експертизи - две технически експертизи, за да имаме не едно, а да имаме две мнения от много сериозни, ... нали, професионалисти - експерти в тази област.
А що касае вашия въпрос така конкретно зададен, изключително много благодаря, за функцията на сградата.

Значи, първо искам да изясня, най-голямото недоразумение, което взривява не само архитектурната гилдия, но взривява и цялата културна общественост както в България, така и извън нея, чрез тази подписка, която е пусната в интернет – това е именно зала “България”.
Значи, аз мисля, че Вие много добре знаете, че зала “България” не е в собственост с хотел “България” и всички прилежащи структури като сладкарница, ресторанти и т.н. Още след Девети септември се отделят двете неща и зала “България” и към момента е изключително държавна публична собственост. И аз се изненадвам, че в един момент, в който наистина, културната общественост не само в България, както Вие изтъкнахте, а и в чужбина, се вълнува какво ще се случи със зала “България”, Министерство на културата мълчи. Аз мисля, че това е абсолютно недопустимо.
Тъй като това е една изключителна държавна публична собственост, ние нямаме никакво касателство към зала България. Напротив, само за да ви илюстрирам, до каква степен ние сме били в съзнание, в знание, че ние сме знаели, че това е паметник на културата, ще ви кажа, че ние искахме да върнем точно този дух.

Ние искахме една въстановка именно на атмосферата от началото на века - 30-те години, ще Ви докажа с няколко неща:
Първо, Ние проведохме разговор както с Министъра на културата, така и с Директора на Филхармонията, който управлява и зала “България”, именно по повод на това, че главният вход на зала “България” (така е бил проектиран от известните архитекти на времето си), е бил откъм Царя. Впоследствие това се затваря и се прекратява именно тази функция на единен комплекс. Така че, ние не можем да бъдем нито обвинявани, нито донякъде и ... така ... поставяни в положението на незнаещите, нали, и неможещите да разберат някакви елементарни неща.
Напротив, ние искахме точно това да върнеме – връзката на зала “България” с комплекса, за да може отивайки на концерт, нали да се посети, да си вземе един дринк , да влезеш след това да вечеряш в ресторанта и т. н., което е правено. Тъй като в момента входът, който е откъм “Аксаков”, той реално е бил евакуационният или т. нар. “заден” изход на зала “България”.
Така че, второто нещо, което направихме беше срещата с Явор Димитров - директор на Филхармонията, с което първото и основно нещо, което попитахме беше: Какъв е културният календар 2008-2010 г. с оглед на това, че ако започнеме строителни работи да не пречиме на културния календар. Отговорът беше, че от юни месец Филхармонията и въобще целият културен живот се изнася към Варна, където започва Варненско лято и т.н., а през другия период можем да работим само нощем, тъй като през деня те репетират. Разбира се, в тази връзка беше проведен и разговор дали бихме помогнали за реставрацията на зала “България”, дали можеме да помогнеме и за климатизацията , вследствие на което е подписано писмо за намерение, което мога да ви представя - още на 22 октомври, с г-н Явор Димитров, в което, нали ние, като един вид спонсор към всичкото това нещо имаме доброто намерение - ако се пожелае от страна на държавата, ние да инвестираме за точно определени неща, които те биха представили, че се нуждаят.

Така че, аз не виждам оттука никакъв конфликт и смятам, че конфликтът настъпи от факта, че нямаше диалог. Настъпи от факта, че в крайна сметка се започна една атака без да бъдеме дори потърсени и да ни бъде зададен въпроса: “Какво възнамерявате да правите ?” след тази публикация, както Вие много добре се изразихте, на ескизната скица. Ние имаме много такива скици, направени от нашия колектив с ръководител арх. Павел Иванов и просто е било преценено и се е дала тази ескизна скица. Но ние нямаме проект. Аз това искам много ясно и точно да се каже. В момента се правят само едни предпроектни проучвания. Ние събираме всякакъв документален снимков материал за да възстановиме. И ако си направите труда и посетите сладкарницата на “България” към мецанина, вие ще видите колко много снимки сме намерили и сме ги рамкирали и сме ги сложили. За да се вижда какво смятаме да правиме. Така че затова, аз смятам че има едно недоразумение - напротив, винаги сме знаели, че това е паметник на културата от национално значение

Но, другият голям проблем, който искам да поставя е:

Значи, не може само да се отрича. На нас ни се каза, “Не, не и не!”. Дори и в това недоразумение. Никой на нас не казва какво трябва да бъде направено, как трябва да бъде направено.
Аз, с цялото си уважение към Директора на НИПК, искам да кажа, че не може да се казва “Няма по никакъв начин да мине проект”. Защото никой не е дал методология. Извинявам се, но във всичките тези години, ето и току що г-н Гаджев каза, че се работи по едни стари закони. Аз мисля, че ако наистина ние сме загрижени, ако наистина ние сме с мисълта за опазване на тези паметници на културата, би следвало тогава именно НИПК да инициира промяна на тези закони.
Така че, ... нали, не може инвеститорът да бъде обвиняван. Ние не можеме да отговаряме за всички грешки, които са направени от множеството инвеститори днеска в България, по сгради архитектурни, които не са били опазени.
От друга страна, обаче, има и множество примери, в които паметници на културата, ... нали, се рушат и падат. Значи аз смятам, че ние трябва да се намериме оптималния компромис какво може да се направи и в тази връзка искам да кажа, че ние очакваме наистина гилдията, наистина НИПК не да отричат, а да кажат, да ни дадат една ясна и точна методология, едно ясно и точно предписание.
Ние функцията не я изменяме. Дали това ще бъде хотел, защото вече не може да бъде хотел, и след малко ако ми дадете възможност ще кажа защо, или ще бъде нещо друго, което също ще Ви кажа какви са нашите намерения, но аз искам наистина да водиме един ясен, точен, конкретен, честен диалог.
В. Върбанова: Благодаря Ви за тази отговор. Вече е направена много категорична заявка, че ще се работи във връзка с всички нормативни изисквания. Аз искам още нещо да попитам във връзка с интервюто.
Вие твърдите че са възложени проучвания, разработване на градоустройствен проект. Какво означава това? Тоест, аз знам какво може да означава възлагане на такъв проект, но смятате ли Вие да променяте височини, да застроявате лятната ресторант-градина?
И във връзка с това - дотук Вашите архитекти, които са работили по случая – Павел Иванов и Злати Деянов – те са безспорно талантливи колеги, но те живеят от дълго време в чужбина, в Америка. Определено не познават нормативните изисквания в една много тясна област, каквато е опазването на паметниците на културата.
.... Вие привличате ли в случая колеги на българска територия - членове на Камарата на архитектите с пълна проектантска отговорност? Не знам колегите от Америка дали имат. И това - по повод на Вашето изявление, че гилдията трябва да помогне - определено, за такъв обект като комплекс като “България” се изискват усилията на много повече хора. Но аз искам само да Ви обърна внимание, че проектирането в такава област изисква много висока квалификация. Тоест, чакам от Вас отговор по отношение на колектива в много общи рамки.
А за това, което Вие говорихте по отношение на публично-частното партньорство с Министерството на културата относно зала “България” - след малко, след Вашия отговор, ще потърсим връзка с арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Заповядайте.
Н. Сандалска: Благодаря Ви. Значи, ние не само сме склонни, а ние наистина привличаме консултанти. Идеята е да направим един сериозен консултативен съвет по повод този проект.
Неотдавна се проведе и среща в Съюза на архитектите, в който бяха поканени от страна на Съюза на архитектите различни специалисти - както по градоустройството, така и в областта, нали, на гражданската (може би не се изразявам много правилно), но в областта на архитектурата. Така че, по тези въпроси, .. нали, това са нашите намерения – съвсем ясно и точно заявени и изразени.
Аз мисля, че можеме много добре да съчетаеме практиките както на Европа и света, така и, разбира се, в рамките на българското законодателство.
В. Върбанова: Вие слушате новото предаване на програма “Христо Ботев” - “Културна рулетка”.
Ас съм Валентина Върбанова. С мен са и гостите в студиото – проф. Тодор Кръстев, арх, Павел Попов, г-жа недялка Сандалска и журналитът В Гаджев
На телефонна линия са социологът Румяна Бъчварова, арх. Борислав Бояджиев – по-късно.
Залогът днес е “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София?”
.... Имаме слушател на телефона.
Слушател:
Добър ден. Моето име е Стоилова и имам конкретен въпрос към г-жа Сандалска във връзка с нейното изказване преди малко.
Тя каза, че проектът, че скицата, която е представена в Агенция за инвестициите, изразява приблизително намерението на инвеститора, но всъщност целта е била само да се получи ускорена процедура по получаване на разрешителни за проекта, който възнамеряват да осъществят.
Скицата, която беше показана обаче, изразява намерение да се надстрои сградата на хотела с поне още два етажа. И освен това, в описанията се дават едни доста големи квадратури, които, ако се позоваваме на даденостите на хотела, не биха могли да се реализират единствено и само с настоящите налични площи.
Освен това, сумата която е представена на Агенцията за инвестиции от седемдесет и няколко милиона лева като намерение за инвестиране, на базата на което е получен клас първи и съответно - възможност за ускорени процедури, предполага реализация на по-големи площи, отколкото наличните в момента.
Как това нещо би се коригирало в случай, че инвеститорът се ограничи само в наличните площи, където вероятно сумите биха се намалили? Това е моят въпрос.
Н. Сандалска: Да. Благодаря за Вашия въпрос.
Първо, по отношение на ескиза или на скицата, която е представена - това е наистина едно намерение, което разбира се подлежи на съгласуване. Освен това ми се струва, че това, което е представено като височина откъм Царя, това е - не виждам някакво нарушение, нали, може би все пак аз не съм архитект, но то е съобразено с височината на сградата на ДЗИ.
А, по отношение на Вашия въпрос, аз бих искала и да повдигна и една друга тема, която мисля че наистина е много важна, това е именно не само комплексът хотел “България’, както е възприето да се нарича обектът, а цялото каре би трябвало да се преосмисли и да се види какво точно трябва да бъде направено, защото говориме вече и за естетизиране на средата.
А по отношение на квадратурата и на обявените милиони - Аз мисля, че нещата подлежат на развитие в смисъл такъв: Милионите излизат не само от квадратните метри, а и от това какво и как ще бъде направено и каква инфраструктура ще има вътре, от една страна. А от друга страна - говориме единствено и само за застрояване на терена, който е наша собственост. И още един път искам да подчертая, че Зала “България” и земята под зала “България” не е наша собственост и ние нямаме никакви претенции.
Просто, наистина моля за едно ясно и точно разбиране на този наистина много сериозен въпрос. Благодаря Ви.
В. Върбанова: И аз Ви благодаря, г-жа Сандалска.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 3

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в предаването "Културна рулетка" на програма "Христо Ботев" - БНР,
2 декември 2007 г.
Събеседници: Проф. дан арх. Тодор Кръстев , Арх. Павел Попов - изключително популярно име на автор със силна обществена позиция по отношение опазване на природното и културно наследство. Автор на безброй много статии, които се четат с огромен интерес от широка публика. Попов е преподавател в УАСГ, катедра “История и теория на архитектурата”, заемал е ръководни длъжности към КАБ, САБ, бивш общински съветник. Последна издадена книга “Композицията като абстракция”.


В. Върбанова: Темата за историческите градски части на София остава актуална. Аз бих искала да се обърна сега към проф. Тодор Кръстев.
Проф. Кръстев, Вие сте участник във вече действащия Общ устройствен план на София, дори Вие бяхте ръководител на екипа към система "Културно-историческо наследство".
В тази връзка, бихте ли разказали на слушателите каква точно е стойността на защитената територия в началото на историческото направление “Цар Освободител”, където се намира комплексът “България”, и.... двата въпроса ще ги слея, защото Вие ще ми дадете един отговор.
Вие, като международен експерт към Комисията за световно наследство, правещ оценка на номинирани исторически градове, какви са шансовете на София да бъде част от световното културно наследство?
Т. Кръстев: Благодаря. Както казах преди малко, опазването и развитието - са две страни на едно цяло, когато се говори за културно наследство.
В Общия устройствен план на София, който работихме заедно Валя, културното наследство се разглежда като ценност - от една страна, която трябва да се опазва със специфични правила и норми, но също така и като ресурс за устойчиво развитие.
Ако това се постигне в софийския център, според мен той има реални шансове да кандидатства успешно за включване в листата на световното наследство, тъй като представлява една ценност с една извънредно интересна стратификация на исторически пластове от различни епохи. А хотел “България” е представител на един от тези пластове. И хотел “България” е в центъра на зоната, предложена от Общиа устроъствен план за номинация – т.е. той ще стане част от културното наследство.
И понеже говорим за ценности в момента, за културна стойност - аз казах преди малко, че развитието на културното наследство не трябва да е в противоречие с обществения интерес, в смисъл, че не трябва да застрашава културните стойности на паметника. Според мен, оттук трябва да се започне разговорът - въобще за проблема “България”.

Защото, можем да зададем въпроса: “Кои са тези стойности в ансамбъла”България”?
Първата ценност – това според мене е цялостният образ, духът на ансамбъла.
Ние бяхме последният випуск на проф. Белковски. Малко след това той загина в катастрофа, както знаем. Накрая, преди да се разделим, той сподели с нас своето архитектурно верую. Сега го възприемам нещо като завещание. Той каза, че вярва в нормалната архитектура - тази, която не се натрапва, която е дискретна, която е вписана в контекста. Той казваше: “Когато не чувстваш сърцето си, значи то е нормално. Когато започнеш да го усещаш, значи има някакъв проблем”.
Хотел “България” отразява точно тази философия. Забележете как сградата дискретно се включва в ансамбъла по “Цар Освободител”, за да изтъкне купола на сградата на Фингов, което е основният акцент. Една пълна хармония със средата, една нормална архитектура. За мен това е първата ценност на хотела.

Сега, визуализацията, която възбуди духовете, която беше публикувана в медиите за предстоящите намерения, е в принципно противоречие с тази философия. Сградата там се натрапва; тя се самоизтъква. Тя е помпозна, претенциозна; конкурира купола с един още по-висок купол. За Белковски това не би била нормална архитектура, т.е. това не би трябвало да се третира като възможна насока, а по-скоро като невъзможна насока за развитие на нещата.
Втората ценност е, че хотел “България” е автентичен представител на софийския модернизъм от началото на века, т. е. това е един важен исторически пласт на София.
А един град трябва да пази своите исторически пластове. Както казах, номинацията за световно наследство се базира върху тази особеност на софийския център, че той представлява сложно напластяване на различни пластове. В това е неговото богатство, разнообразие, дълбочина, Това е неговото развитие във времето.
Затова е изключено – пак се връщам на тази визуализация - един стил да се подменя с друг - бил той историцизъм, сецесион, класицизъм и т.н. Не бива да се фалшифицира процеса на развитие, както е случаят с това предложение.

Третата ценност – ансамбълът представлява един уникален функционален комплекс от няколко функции. – хотел, ресторант, кафе-сладкарница, зала “България”. Този комплекс е удивително решен от тандема ‘Белковски–Данчов’ – с един прекрасен вътрешен баланс.
Това е една модерна концепция – сега си давам сметка, за консолидация и интеграция на функциите, която е реализирана в началото на миналия век. Затова не бива трябва този баланс да бъде нарушаван, да се премахват основни функции и да се запазват само отделни фрагменти – овалната стълба, червеният салон, кафе-сладкарница и прочее като се загуби по този начин цялото. При това, всяка функция е част от културната стойност. Затова е изключено един стил да се подменя с друг
Ансамбълът не бива да се разглежда като анонимна търговска площ, която може да се дели както се намери за добре, а като хармоничен организъм. При това, всяка функция е един вид наследство - част от софийската митология, не може този комплекс да бъде един вид осакатен в този смисъл.

И накрая, мисля, че хотел “България” е един вид исторически паметник, в смисъл че той е свързан с паметта на София, с едни реални исторически личностни съдби, които са свързани с този обект.
Затова не мога да си представя, че ансамбълът може да бъде разрушен, за да бъдат примерно построени подземни гаражи; след това отново да бъде преизграден по модела на хотел “Москва” в Москва, да речем. Това би било непоносимо за софиянци – едно, бих казал, неуважение към историческата ценност на паметника., т.е. всяка концепция, която се базира за развитие на нещата, би трябвало да изхожда от тази базисна оценка на.културните стойности на обекта. И оттук нататък можем да говорим за развитие.

В. Върбанова: Арх. Павел Попов, Вие искате да допълните нещо?
П. Попов: Да, благодаря. Аз се боя, че ние ще се отклоним от възможните ползи и плюсове на нашето предаване. Затова, бих искал да внеса повече информация, за да може обществото да си изгради по-ясна представа, отколкото има към момента.
Вероятно слушателят остава с впечатление, че ние не знаем за какво спорим, защото изглеждат напълно разумни и легитимни както доводите да се обновява един хотел и неговите контактни и принадлежни зали, както и да се запази и целостта и стойността на обекта такъв, какъвто е.
И понеже тези две становища се разминават всъщност, а не се сблъскват, аз ще се опитам да поставя основата на един ползотворен сблъсък, именно по следния начин:
Ако разгледаме не в период от няколко месеца какво става с “България”, а в по-далечна перспектива, първо трябва да кажем, че през 1946 г. държавата е конфискувала, всъщност приватизирала, нещо, което не е нейно, а е на Чиновническо застрахователно и спестовно дружество.
Когато нещата се промениха след 50 години и дойде времето да се реституират имоти, държавата не реституира този имот на старите собственици, а постъпи с него другояче - как точно не е много ясно, но сега ние, тъй като има представители на собственика, можем да изясним този въпрос.
С други думи, когато ставаше дума за това дали първо реституция, а после приватизация, се каза, че първо ще има реституция и после приватизация, защото така е справедливо. С въпросния скъпоценен комплекс, обаче, държавата не постъпи така. Не го реституира на Чиновнически профсъюз, нито на Спестовна каса, а го реституира на собственици, които за известен период аз не знам кои са.
Но така или иначе, през 1992 г. по възлагане на виенската фирма “Рьогнер” виенски архитекти правят проект за преустройство и още тогава е съвсем ясно, че която и да е фирма, който и да е проектант не може да почне да го работи без точни чертежи. Точни чертежи на комплекса би трябвало да има най-много на три места – това е НИПК, това е Общината и това са наследниците на проектантите.
България е малка страна Ако “Рьогнер” беше възложил заснимане, щеше да се знае. В България няма повече от 10 души, които могат да направят подходящо заснимане на именно тази сграда. Заснимане тогава не е правено. Значи, или Общината, или НИПК, или наследниците, или и трите институции, са знаели през 1992 г. прекрасно, че там нещо ще се промени.
Това, което проектантите на Рьогнер са променили, е малко. Част от стаите от единични стават двойни, т.е. избиват се едни междинни стени не във всички стаи, и намесите са козметични. По някакви причини точно тази реконструкция не е била осъществена или не е била осъществена в обема, в който е проектирана.
През 1998 г. вече Мултигруп възлага на български колектив поредното преустройство, да го проектира. Тука вече нещата са доста по-сериозни, защото се появява ново хотелско тяло, каквото австрийците нямат; появява се върху лятната градина фитнес център, каквото австрийският проект няма и особено сръчно и просто възхитително, повечето стаи от три стават две, което технически е доста трудно.
Сега тука е моментът да обясня на публиката за какво всъщност става дума. Ако иска един хотел да печели добре, той трябва да е от висока категория. За да е от висока категория, трябва стаите да му са широки, да не падат под определена квадратура, баните – също, и да има паркоместа достатъчно.
Това без генерални преустройства не може да стане. И ако аз съм отегчил малко слушателя, предлагам да чуем музика, а след това ще продължа докъдето стигна.
В. Върбанова: Само искам тука да се впиша малко за секунда след разговора с проф. Кръстев относно зала “България”. Действително тя се води в рамките на комплекса архитектурен паметник. Но тя има изключителна историческа стойност, поради това, че на нейната сцена е имало световни величини; световни величини са участвали. Така че, тя не може да излезе, независимо че говорим за хотела “България”, не може да излезе извън контекста.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 4

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседници: Павел Попов, Недялка Сандалска, Владимир Гаджев

В. Върбанова: Аз бих искала да продължа разговора с арх. Павел Попов, защото той много трайно вече се вписа в темата. Първо, поздравления за Вашата нова книга Композицията като абстракция. Вие преподавате в тази катедра “История и теория на архитектурата” в Университета за архитектура, строителство и градоустройство един от най-важните предмети за архитектите “Въведение в архитектурата. Изразни средства”.
Преди малко, преди проф. Кръстев да се включи, аз си мислех да Ви задам въпроса как ще коментирате тази инвестиционна инициатива на базата на ескизната скица. Вече няма да го направя, защото го чухме в ефир от проф. Кръстев.
В. Гаджев: Ще добавя и нещо друго, защото в интернет се появи и една втора скица И там не е само с една кула, която репликира несполучливо ... Тази, например, има и още една ...
В. Върбанова: Аз бих се радвала ако това вече е в миналото и повече не ни се налага да говорим за него....
Н. Сандалска: Да.
В. Върбанова: Но, арх. Попов, да си представим ситуацията, че вие сте един бъдещ проектант .. много абстрактно - както композицията като абстракция, така и тази постановка
Сега, ясно е, че арх. Рьогнер ли казахте?
П. Попов: Не, Рьогнер е собственик.
В. Върбанова: Някакъв архитект. Аз лично не знам кой е той, но се вижда какво е направил, т.е. той не е работил с нормативната уредба, която пак казвам, е много конкретна за паметници на културата.
Сега Вие започвате да проектирате в ефир - първо на ниво градоустройство, след като има такива вече възлагания. Какво точно Вие ще застроите там? Но, много Ви моля изхождайте от Наредба No. 4, в която има глава ХХІІІ “Специално проектиране” в областта на паметниците на културата, т. е. – много описателно, в съответствие с културно-историческата му стойност, как ще смените примерно дори във варианти, функциите на хотела, което вероятно е допустимо, но доколко ще уплътнявате. И много Ви моля да впишете гаражите от 6600 кв. м., като изхождате от това, че самият квартал 482 е 8 дка. И не забравяйте на последно место присъствието на археологията, която неизбежно ще Ви се появи. Защото това е една о охранителните зони на резервата “Сердика-Средец”.
Заповядайте, проектирайте на воля.
П. Попов: Благодаря. Благодаря за шанса.
Няма да го направя, едно - защото да се проектира в ефир е лош тон и второ - защото Венецианската харта не ми позволява. Но така или иначе, като съм казал “а”, ще кажа и “б”. Ще се върна след това на възможните изходи от положението, или поне на техните морални измерения.
А за това, което ме питате, вероятно е уместно да кажа първо, че проектантът от Виена се казва “Вайзер и партньори”. Неговите хора не правят гаражи, или поне доколкото аз знам, не правят гаражи, просто защото е безсмислено. Каквото и да правят, на територията на хотела, те не могат да достигнат до бройката, която по закон се иска.
С други думи, много е важно да се знае че интересът на собственика би бил комплексът да е по-богат, по-скъп, с по-скъпи легла, по-многофункционален. Дето се казва, там концертната зала му е подарък, защото всеки хотел иска да има концертна и конгресна зала, ако може, и те да работят ам блок.
Това е абсолютно сигурно. И съвсем сигурно е, че интересът на собственика е да ползва и колкото може по-успешно да ползва тази сграда. Ако може да извлече дивидент от нейната висока културна стойност, от нейната стара слава, от обичта на населението към залата и хотела, ще го направи. Въпросът е дали може и на каква цена.

Съвсем ясно е, че 82 млн. лв. – аз за толкова си спомням, не както каза г-жа Стоилова седемесет и няколко, а 82 млн. лв. - това са много пари. Това са много пари и ясно е, че зад тях стоят едни много сериозни преустройства. Само че, ако ние искаме да се подчиним на правилата за паметник от този род, по-скоро 8,200,000 са прекрасни пари за една цялостна реставрация и добра поддръжка.
Ще кажете вие: “Какво да правим като хората не щат да влязат в стая 3 метра и по-малко широка?”, защото 3,10 м е оста на старата стая, искат широка стая, за да гледат телевизия. Няма дистанция за телевизор в старите стаи на “България”. Няма и вани в половината от тези бани, защото там където са ваните в другата половина, има едни прекрасни шахти, които служат и досега почти климатизирайки с техника от 1930-те години тази сграда
Значи, ние трябва или да намерим платежоспособен клиент, който да ползва тази сграда при подходящи цени, които ще й гарантират да остане, или да се подчиним на волята на инвеститора.
Въпросът е: Как го правят по света?
Който е ходил в Европа, или поне е чел пътната карта на Европа, ще знае, че кръстовище No. 1 се намира до древния и славен град Аугсбург. Дали е така по заслуги или е случайно – няма значение. Въпросът е, че до това кръстовище има митница и хотел.
Този хотел е от епохата на Баухауз. Същият културен пласт, за който говорим във връзка с “България”. Какво е направено там – нищо. Всичко си седи както е, даже огледалата са старите, само че са преамлгамирани и столовете на Марсел Бройер до ден днешен седят. Само че, тази прекрасна стая - 4 м. широка за един човек и с прекрасните мебели от световни архитекти, е на цена наполовина по-ниска от най-жалкото таванче, ново мотелче в източната част на Германия. Защо е така – за да се отговори на платежоспособното търсене.
Всеки град, особено пък столица, има нужда от хотел, от общински хотел. Стефан Софиянски почна да строи такъв хотел до погребите. Изкара го на груб строеж и доколкото знам е една от най-опасните зони на София в момента. Там обитават едни от най-свирепите скитащи кучета. Но, така или иначе, хотел е хубаво да има Общината и хотел “България” с цялата си културна придобивка наоколо е прекрасно място за общински хотел.
Пита се: Държавата ще отговори ли на два много важни въпроса, на които е длъжна да отговори. Пита се: ако е продала за пари на Мултигруп или на друг собственик хотела – за колко пари. Ако не го е дала за пари, а го е предоставила за експлоатация под условия, какви са тези условия.
Значи, тия два документа би трябвало в нашия спор да са базата, на която може да се говори - Или собственикът го е платил за определени пари. И тогава може да се говори за обратно изкупуване, за влияние на деноминации, инфлации, ползване, щети и загуби, и придобивки, и да каже Общината: да, вие не можете или не искате да го ползвате при тия условия, ние можем и му пази културната стойност. Или се оказва, че той не е купен за пари, а е даден под условие, и тогава ще се види кой какви условия спазва.
Ако държавата не е спазила своите условия, цялото общество ще пие една студена вода, а ако собственикът е виновен, то тогава държавата ще си вземе хотела обратно. И тогава вече ще може да проектираме, защото ще има яснота на каква база ще стъпим.
В. Върбанова: Все пак аз не съм много доволна, защото Вие не казахте ще надстроявате ли хотела, ще застроявате ли лятната градина? И откъм ул. "Аксаков”, непосредствено до входа на зала “България”, ще строите ли нов обем?
П. Попов: Арх. Угринов е отговорил на този въпрос ясно и категорично, защото той знае правилата.
Той е казал: “Дума да не става! Няма да пипаме нищо”. Аз не искам да го повтарям. Но искам да кажа и още нещо.
Първо, че колегата Павел Иванов е прекрасен архитект. Като се разчу неговото име, аз отидох долу при тефтерите и видях, че той на четирите части история, включително българска история на архитектурата, има шестици. В нашата катедра по проектиране - шестици отгоре до долу. Значи, той е абсолютно наясно на какво посяга и защо го прави.
Истината е, че поне според мене, хотел “България” е много по-съвършена сграда от сградата на ДСК на Фингов.
Въпреки че Фингов е завършил кубето само година преди конкурса 1931 г., който е спечелил Белковски. Белковски просто е надминал съседа си, учителя си. Направил му е реверанс, минал е в друга епоха, но с по-добро, а не с по-лошо. И сега ние виждаме една реставрация на по-несъвършения стил върху нещо, което не е за пипане от всяка гледна точка. Той е ценен паметник на архитектурата – по-ценен от този, който имитира Павел Иванов - много пъти. А освен, че е и много по-голям и по-скъп.
И още нещо искам да кажа: Сградата на хотела и сградата на концертната зала “България” имат аналози в Германия. Има и хотели, и зали, които много приличат като тези. Само че, за разлика от цялото ни друго строителство, нашето е на равнището на онова. И тези грамадни многотонни витрини - още им работят електромоторите, могат да се свалят. И климатизация с водно оросяване хотелът има и сега, и тя работи, въпреки че е много стара.
Така че там, ако парите се дадат, за да се направи отново, което е веднъж направено прекрасно, от това по-добро няма да има.
Въпросът е че, Държава, Община, или Инвеститор, трябва да се разберат това чие е, и да направят възможното, за да се запази.
Н. Сандалска: Така, аз мисля, че тука е моментът да се включа, защото ми се струва, че не бива по този начин да се подхожда.
С цялото ми уважение към Вас, арх. Попов, но да се запалва сега една нова искра - мисля, че е безполезнено, защото .. Така, както сте си направили труда да проверите оценките на арх. Павел Иванов, което вече ми замирисва на една друга история отпреди 50 години, отпреди, пардон - 20 години, ми се струва, че би следвало да си направите труда да проверите именно статута по отношение собствеността на обекта, а не да се създават нали сега нови линии на дискусии за нещо, което не съществува.
П. Попов: Щях, щях, но държава и община използват една много смешна формула. Те казват “фирмена тайна”; не казват за какви пари става дума..
Н. Сандалска: Значи тук не става въпрос за фирмената тайна, а за парите, нали. Това не е фирмена тайна, а държавата е приватизирала този обект.
Значи, нито е подарен, нито е даден под условие. Дружеството, което е приватизирало този обект е “Балкантурист хотелс енд ризортс” - към времето така се наричаше. Така че ми се струва, че просто безсмислено се поставя един такъв въпрос. Значи, съвсем ясна, съвсем прозрачна приватизация има тука. Така че тука нямаме, ама никакъв, никакъв въпросителен знак - отникъде не може да се сложи.
Ако Вие искате да правите някаква реставрация на един обект по известни причини ... Сега вече аз си обяснявам етимологията на злото, защото през цялото време аз се чудех откъде идва това негативно отношение към едно добро намерение на инвеститора. Защото всеки инвеститор може, нали, да има някакви намерения. Но в един диалог тези намерения могат да бъдат сложени в правилната рамка. Нали. В нашия случай ние, за съжаление, нямаме такова нещо. И съжалявам, че трябва .... Аз най-малко исках да тръгнем към такъв диалог.
В нашия случай ..... И затова още веднъж искам да подчертая, че благодаря, че бях поканена тука... тъй като досега вие се събрахте, говорехте си сами.. Никога нямаше диалог, имаше един тежък монолог. Така че в този случай още веднъж благодаря, че съм тука и че имам възможност да отговоря...
А не да се създават отново въпросителни в главата на обществото дали този обект не е подарен от държавата на т. нар. лоша “Мултигруп”, нали, и така нататъка. Така че, в целия този контекст, аз искам просто да изкажа неодобрението си, че може да поставяте този въпрос въобще.
Собствеността е категорично ясна. Проблеми със собствеността няма и няма и откъде да дойдат, колкото и да ровите.
Но от друга страна, това което е много важно да се каже, че вие като специалисти трябва да направите ... аз мисля, че вече го казах няколко пъти.

Но това, което ме предизвиквате отново да говоря, е фактът, че може да си представите, че на това най-престижно място на София можем да направиме един ниско категориен, както вие го нарекохте – общински ... Значи, първо дайте да не смесваме. Едно е държавна собственост, друго е общинска собственост.
Понеже почнахте да говорите в началото за приватизация и за реституция ... Значи, искам да Ви кажа, че законът за приватизацията беше категорично ясен. Имаше запазени квоти за реституция, които, когато няма реституционни претенции, каквито няма и не може да има, и Вие много бързо можете да си отговорите защо. Включително има и доказано дали ДЗИ, или това ... понеже чиновническо дружество няма ... ДЗИ дали е обезщетявана, дали и как и какво въобще се е случило там, и защо също не може да бъде претендент за реституционни претенции, което и не го е и направила, разбра се .... Така че, тука по отношение на собствеността, аз мисля, ясно и категорично трябва да се знае, че няма никакви проблеми и каквото и да се опитва да се прави. Но да се смесва държавна с общинска собственост, това вече нали просто измина фантазията ми.

И ми се струва, че именно заради това можем да водим един много сериозен, много конструктивен диалог. Именно на това престижно място какво може да се направи. Защото, извинявайте, ние сме ХХІ век. В ХХІ век има съвсем определени изисквания за един високо категориен хотел.
И аз ще си позволя да цитирам арх. Шинков, който именно във Вашия Български архитект - информационен бюлетин от 21 ноември, много добре казва, че: “... отговорността се заключава не само в това да се каже “не”. Не “не”, а “как”. В противен случай не може да има реставрация и хотелът ще се превърне в най-луксозния приют в Европа за клошари и наркомани” - нещо, което казахте преди малко - “... Има и една неопровержима истина, доказана от хилядите случаи, когато при пълно запазване на сграда един реновиран, проектиран с много вкус и професионална вещина интериор определя нейната класа“.
Така че, аз мисля, че ние можем да говориме тука много конструктивно за това какво може да се направи на това място. Дали това може, защото нямаме възможност да спре автобус, нямаме възможност да спре кола. Вие знаете, че там категорично е забранено това.
Говоря за функция хотел, в която нали тука това може да бъде наистина един много високо престижен хотел, един много високо категориен ... Но затова и архитектите на Рьогнер, дори преди 10 години, че и повече, защото тяхният проект е от 1994-95-96 г. -
П. Попов: През 1992 година.
Н. Сандалска: 1992 г. – още по-добре. Виждате, че са направили от три стаи две.
П. Попов: А Рьогнер каква страна е? Те какви собственици са били и за колко време?
Н. Сандалска: Това не мога точно в момента да Ви кажа. Те са били в един joint venture (джоинт венчър/събирателно дружество) с дружеството Сердикон, което е било собственик на хотела. Така че, в този аспект, искам да Ви кажа, че не може да стане високо категориен хотел.
А да говориме за един общински нискокатегориен хотел на това място, аз мисля, че просто ще излеземе от този архитектурен ансамбъл със зала “България” и тази функция, която включително арх. Белковски на времето е мислил, когато го е проектирал – именно тази културна функция, тази атмосфера, която ние наистина искаме да възвърнеме и да направиме една пълна въстановка. Това е, това е реалността.
В. Върбанова: Аз лично отчитам като голям успех на това предаване “Културна рулетка”, че се изясни в какво се състои етимологията на злото, както каза г-жа Сандалска, а то е в това, че собственикът не е съзнавал, че притежава паметник на културата.
Н. Сандалска: А, не. Това не мога категорично да се съглася, г-жа Върбанова.
Значи, напълно - не само сме съзнавали, а сме знаели. Много Ви моля!
Значи, ние не сме неграмотни собственици. И затова не мога въобще да го приема това, което го казвате. Категорочно ..
В. Върбанова: Но не е съзнавал в цялата си сила.
Н. Сандалска: В цялата си сила, с цялата си познаване на законовата рамка. Това категорично го заявявам, много сериозно.
Значи, това мога да кажа, че етимологията на злото не в нашето незнание. Това категорично го заявявам много сериозно.
В. Гаджев: Вижте, извинете че Ви прекъсвам, но по принцип недоразумението се получи от една изтървана дума и оттам просто се навърза една цял верижен процес. Изтърваната дума беше “мол”. И оттук нататъка Не е редно аз да го казвам ...
Н. Сандалска: Точно така. Съгласна съм с Вас. Но думата не е изтървана от нас, дайте да се разбереме.
В. Гаджев: За съжаление, това го направиха медиите. Това го направиха нискоквалифицираните, инак ползващи се с голям престиж – привиден, които съвършено лекомислено почнаха да пускат разни неща.
И оттук нататъка, разбира се, се получи и допълнително разминаване ....
Извинете, че ще ви репликирам, но контекстът на това, което арх. Попов каза, беше малко по-различен. Той говореше за съотношението и за изясняването на взаимоотношението между обществения и частния интерес, включително и общинският. Това беше неговият контекст.
Тъй като, в крайна сметка тази Община най-после също трябва да вземе някакво отношение и към развитието на града. За съжаление, до този момент такова отношение не е имало.
Знам много примери, да не говорим за преди 9-ти Септември, когато просто има действащи инструменти - те съществуват и сега - при които Общината винаги е в състояние да ги приложи тези инструменти, за да защити интереса на града. В случая да кажем става въпрос за културната история на града и за туй, че този комплекс продължава да е функционален и то по един великолепен начин. Друг е въпросът, нали, за немарата последните две и половина години.
Н. Сандалска: Точно така. Съгласна съм с Вас, Общината има своето значение. Общината трябва да вземе отношение и тя е длъжна да вземе отношение по отношение на културното наследство на града ....
Но това, което направи г-н Попов, пардон арх. Попов, е смесването на държавна с общинска собственост. За това говоря аз.
Значи, просто това не може да се случи. Защото едното е държавна собственост, а другото е общинска собственост.
А че Общината трябва да каже “да”, че тя може да даде предписание: “Тука, в контекста на общия устройствен план ще бъде това и онова – да”.
В. Върбанова: Излизаме извън контекста на разговора ...

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 5

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседници: проф. дан арх. Тодор Кръстев, Недялка Сандалска, Владимир Гаджев, проф.д-р арх. Тодор Булев

В. Върбанова: Изхождайки от общоприетата постановка, че паметниците на културата винаги имат някакъв собственик, но от друга страна те принадлежат и на нацията, поради обществената си значимост и културно-историческа стойност, искам да се обърна към проф. Тодор Кръстев по тази тема:
Т. Кръстев: Вижте, според мен не бива разговорът в момента да заема насока по отношение на собствеността, т.е. кой е собственик, как е станал и придобил тази собственост и т. н. не защото това не е интересен проблем, но за този разговор е важно да се знае, че за опазването на културното наследство собствеността не е от особено значение. Който и да е собственикa, той трябва да спазва закона, конвенциите, културните стойности, за които споменах, без значение дали това е държавата, това е общината, това е Рьогнер, това е сегашният собственик и така нататък. Каквато и да е собствеността, балансът между частния и обществения интерес трябва да се спазва.
Сега, Г-жа Сандалска е права, когато казва, че не е достатъчно да кажеш “не”. Необходимо е да кажеш и все пак “как”, по каква методология, каква е насоката. И според мене, за да бъде по-конструктивен нашият разговор, би трябвало да говорим малко и на тази тема. Ще си позволя, след като казах кои са стойностите на обекта, които имат голямо значение за него, и за случая, и трябва да бъдат спазени, опазени и респектирани, при всички възможни собственици, според мен в няколко насоки може ансамбълът да се развива:
Първо, необходимо е едно връщане на някои изчезнали, поразени стойностите, например – атмосферата на бирхалето, което може би някои от вас си спомнят..
В. Гаджев: ... и да се отвори зазиданият вход, който е към залата ...
Н. Сандалска: ... това е, това е, което се иска да се направи ...
Т. Кръстев: ... т.е. някои пространства, които са провалени по-късно с един не достатъчно уместен дизайн – това едно.

Второ – съобразяване с някои нереализирани идеи на авторите, за които споменавате, Г-н Гаджев, – вход на залата откъм площада, или откъм Царя и т.н.
Трето, възможно е дозирано въвеждане на някои нови съвместими съвременни функции, но без това да нарушава автентичния функционален баланс, за който аз споменах; някакво хармонизиране на връзките с околната среда, която междувременно се е променила. Например, калканът към банката Paris Bas и т.н.

И последен въпрос, върху който искам да се спра, тъй като имаше тука един много интересен коментар на темата:
- повишаване на стандарта, пълна валоризация на пространствата, днес доста компрометирани; - най-внимателен подход към дизайна до последния детайл.
Напоследък четох в едно френско списание реклама за т. нар. дизайнерски хотели в Истанбул – перфектни като стил. И тук изниква въпросът въобще може ли изобщо на това място да се постигне един по-висок хотелски стандарт, понеже Вие споменахте, че това е трудно достижимо в момента, като напълно съм съгласен, че на това място трябва да има един хотел с най-висок възможен стандарт .
Сега, през последните години в света има един истински бум на т.нар. малки хотели в противовес на големите космополитни унифицирани хотелски комплекси и вериги, като напълно съм съгласен, че на това място трябва да има един хотел с най-висок възможен стандарт.
Аз съм разговарял с редица хотелски мениджъри на такива обекти, следя внимателно селекцията на стоте най-малки хотели в света. Сега те стават все по-привлекателни, тъй като са част от културното наследство – абсолютно интегрирани в контекста, съчетават автентичност и идентичност с един извънредно висок стандарт.
Павел преди малко каза, че изходно условие за да бъде висок стандартът е стаите да станат по-широки. Не бих се съгласил с това, защото не е необходимо тези хотели да следват стандартните нормативи. Те ще компенсират нарушаването на тия стандартни нормативи с други стойности, както в една Копривщица. Не можем да приемем, че може да се повиши стандарта – да се разширят улиците, да се направят широки паркинги и т. н. – елементи на съвременния стандарт, но Копривщица трябва да търси някакви други методи.

Според мен, именно в тази насока би била бъдещата голяма конкурентна сила на хотел “България” по отношение на серията от нови хотели като например Гранд-хотел “София”, “Хилтон”, новия хотел срещу НДК и т. н., които са наистина луксозни, но са лишени от памет и идентичност. Основата на една такава стратегия е в това, че в ХХІ век културното наследство ще има все по-голяма роля и привлекателност, и хотели, които са част от това наследство, ще стават все по-желани. Благодаря.

Н. Сандалска: И аз Ви благодаря.
В. Върбанова: Благодаря Ви, проф. Кръстев. Вие сте председател на Асоциация за културен туризъм. Именно един такъв обект е хотел “България”, комплексът “България” – обект на културния туризъм.
Аз съм Валентина Върбанова – днес в ролята на водещ на предаването “Културна рулетка”.
Имаме обаждания по телефона. За мен представлява интерес обаждането на г-н Стоевски – проектант, който задава един много .. така, генерален въпрос към г-жа Сандалска. Макар че частично вече тука се получиха отговори по тази тема, защо веднъж инвеститорът съобщава навсякъде в медиите своите инвестиционни намерения за “Гранд България” като ново строителство, а сега вече поема по друга посока.
Това ми напомня за отвореното писмо, наскоро публикувано в медиите на т. нар. Инициативен комитет на Гражданско движение в защита на паметниците, където те задават точно този въпрос: Дали на това место ще има ново строителство на местото на паметника или инвеститорът ще опазва този паметник.
Много накратко, г-жо Сандалска, защото Вие вече говорихте.
Н. Сандалска: С две думи отговарям. Да, вече говорихме по този въпрос: Прави се експертиза в момента; създава се един консултативен съвет. Вследствие на това ще излезе вече крайно становище дали трябва да се строи нещо ново или ще бъде направена реставрация с разширение. Това е засега моят отговор, който разбира се не е окончателен. Всичко зависи от специалистите.

В. Върбанова: Благодаря Ви и аз.

В. Върбанова: Ние обещахме на слушателите да се свържем с арх. Тодор Булев, който наскоро стана професор, за да ни разкаже накратко за срещата между инвеститорите на Гранд-хотел “България” и Съюза на българските архитекти.

Здравейте, арх. Булев.

Т. Булев: Здравейте! Благодаря за тази възможност да се включа в разговора.Всъщност, да премина директно към темата.Вижте, още в първия момент ние заявихме това желание за една среща с инвеститорите; “ние” – имам предвид Съюза на архитектите. Тази дискусия, която се предизвика, тя всъщност разкри за щастие една висока обществена чувствителност към темата, така че ние бяхме облекчени от гл. т. на това да говорим за комплексната ценност на сградата тогава, когато седнеме заедно ..... И всъщност задачите, които си поставихме бяха преди всичко, да се опитаме в този разговор да конкретизираме именно каква е тази ценност на сградата – нали понятието “паметник на културата” е юридически точно, но какво точно в случая се визира с това, че сградата има този статут и как да преминеме към нейното проектиране.Тука се отбеляза като много важно изясняването на едно отговарящо на случая планово задание за сградата, за нейното проектиране, за нейната трансформация, за нейната модернизация. Трябва да кажа, че тезата за една модернизация и евентуално смяна на предназначение на отделни елементи и евентуално някакво използване на териториални резерви в квартала .... това нещо се прие като една необходимост в случая. Но трябва да се види с какви количествени и качествени параметри да боравиме и най-вече кака да запазиме или даже да върнеме тази специфична автентичност и романтична атмосфера на този обект.

И трябва друго да подчертая, че ние в общи линии говорим за паметник на културата, но това е по същество един съвременен обект и в момента, така .., се движи една кампания за това и съвременни сгради след 40-та – 50-та година да се третират като паметници на културата.

И въпреки че чисто формално е ясно какво означава това, съдържателно не е много лесно да се премине към проектирането и модернизацията на такива сгради, така че те да запазят своята ценност на паметници. Но ние трябва да намериме такъв специфичен път за тези обекти, защото непрекъснато губиме обекти от новия период.Ето, тези дни беше взривен Щастливеца на Витоша; на морето изчезнаха характерни сгради на модерната архитектура.

Така че, в този дух протекоха нещата и ние изразихме едно желание и готовност на всички участници да се срещнеме в близките дни – вероятно вече и с участието на човека, който сега е ангажиран с проектирането, който се познава от нашите колеги – от арх. Чудомир Павлов, от Лозан Лозанов, тъй като той е кадър на “Софпроект”...Така че, има всички условия, според мене, този случай да прерасне в един модел за това как да се отнасяме към тези специфични обекти, какъв път да намериме за тяхното осъвременяване и как да се задоволяват проблемите ... така, изискванията на обществото, от страна и на инвеститора, и на проектантите.

В. Върбанова: Благодаря Ви, арх. Булев. Мисля, че наистина Съюзът на архитектите тука се е включил много ... така, на место и би бил много полезен в случая.

Т. Булев: Радвам се, че считате така. Всъщност, ние имахме желание точно, да играем такава роля – всъщност – да заемем това място, което считаме, че трябва ...

В. Върбанова: И това е местото на САБ-а, да. Благодаря Ви.

"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 6

Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - в програма "Христо Ботев" - БНР, 2 декември 2007 г.
Събеседници: Владимир Гаджев , Недялка Сандалска,

Борислав Абаджиев - архитект, Директор на Дирекция "Опазване на недвижими паметници на културата", Министерство на културата; “Опазване недвижими паметници на културата” в Министерство на културата. Бивш заместник Министър на МК. Бивш служител на Националния институт за паметници на културата.

Румяна Бъчварова - социолог, управител на Market & Media LINKS с дългогодишен опит в маркетинговите и медийните проучвания, комуникациите, връзките с обществеността и рекламния пазар; участие в много международни проекти; с редица публикации в специализирани и ежедневни издания, свързани с потребителското поведение и състоянието на потребителския и рекламния пазар.

арх. Павел Попов - заключителни думи.

В. Върбанова: Аз искам да се обърна към друг мой гост. Това е г-н Владимир Гаджев.
Вие публикувахте наскоро във в-к Kапитал една прекрасна статия ....
В. Гаджев: Не Kапитал, Банкер. Ще ме уволнят
В. Върбанова: Извинявайте Банкер. В толкова много вестници излязоха публикации. Не е възможно човек да ги помни. Всичките ги четохме, обаче, по случая.
Та, във в-к Банкер - една прекрасна статия по повод въобще намесите в паметниците, тяхното разрушаване и специално споменахте случая с комплекс “България”.
Аз лично съм много възхитена от пълнотата на данните и от направените от Вас изводи в нея. Но сега искам да Ви попитам Вас като известен музикален критик, публицист, преподавател по социология на музиката, история на джаза, човек, който има и всепризнат принос и за популяризирането на българския джаз по света – общо взето, човек, свързан с музиката.
Какво е за Вас зала “България” във всяко едно отношение – не само архитектурно, и като публично место? Вие правите избора.
В. Гаджев: Вижте, първо трябва да уточним, преди малко в частен разговор го споменах, че фокусът на целия комплекс е зала “България”. Няма защо да се заблуждаваме.
Второто, което е, че арх. Попов спомена преди малко, но спомена за зали и за такива подобни комплекси, които са в по-малки германски градове.
Докато за една София и за една България, зала “България” ..., имайте предвид, 70 години не е построена нито една друга концертна зала. В България друга такава няма. Просто няма.
Другото, което веднага искам да спомена от социална гледна точка, и от обществена, това е че, вярно в последните 18 години центърът на градската активност се премести към на НДК. То е по понятна причина. Чисто финансови интереси.
Зала No. 1 , която всички знаем, че не е за концерти и че акустически е в окаяно състояние. Докато зала “България” продължава да държи първенството и постепено интересът ще се отмести отново към нея.
Тя е институцията на музикалното изкуство в България, а за известен период дори и в Европа. Тъй като до 9-ти Септември, това което е било Скандинавия – те са били на практика села в сравнение с една културна София.
И другото, което искам да добавя с риск да се обиди този човек, но директорът на зала България, на Филхармонията – Явор Димитров, за съжаление е един администратор, който, макар и с музикално образование, през целите тия 18 години той само администрира. Той няма представа за какво става дума.
Каквато и да е строителна намеса наоколо, около залата, тя при всички случаи ще нанесе поражения. Не може да не нанесе. Ние имаме страшно много такива примери с несполучливите от акустична гледна точка ремонти - на Народния театър, на Музикалният театър, на Младежкия театър сега в момента - също на Белковски ....

Акустиката, която още не е навлезнала в целия си разгънат обем и съвременни показатели в България, тя навлиза - все повече и повече. В този смисъл ние имаме един прекрасен образец, който, независимо от добронамереността на инвеститора и всичките санитарни норми, които спазва за строителството, не може да няма рефлекс. Това е един много фин механизъм. И този фин механизъм по някакъв начин би трябвало да бъде регламентиран и защитен, най-общо казано.

Бих добавил към лошите примери, разбира се и залата на Партийния дом, сега Парламент, която дори по времето на Тодор Живков се използваше за обществени цели. След туй, разбира се, парламентьорите, парламентаристите извинете, си я затвориха и сега правят един куп проучвания, за да правят нещо, което да напомня по всяка вероятност (запознат съм) да напомня малко дострояването на Райхстага.
Предстоящото гостуване на архитекта, който направи новия вид и новия фасон на Райхстага, подсказва точно това намерение.
Както виждате, има и други посоки на намеса в градския център, а ние ....
Извинете, но ние ако трябва да търсим символ на София и символ на България ... имаме толкова малко по отношение на световния опит, че просто да го попиляваме е грехота.
В. Върбанова: Така е, да.
Н. Сандалска: Аз благодаря на г-н Гаджев за този отговор. И само искам да подчертая, че ние сме един интелигентен инвеститор.
Не ми е приятно да се счита, че ние не сме знаели какво правиме, защото наистина ние сме хора с изключително високо образование, говоря “ние” – имам предвид менажмента и собствениците. Ние сме хора, които сме в пълното съзнание за всичкото това.
И трябва да ви кажа, че едно от нещата, които сме поискали от Явор Димитров, беше именно да ни са даде списък на най-големите специалисти в областта на акустиката, съзнавайки точно този голям проблем, който не трябва да бъде въобще наричан проблем, той не трябва да съществува. Тъй като едно от нещата, които ни беше казано е, че следва да се климатизира залата и дотолкова доколкото и ние нещо разбираме, дори и прекарването на едни въздуховоди може да наруши акустичните възможности на зала “България”, още в тази връзка ...
И аз затова ще си позволя да прочета част от писмото за намерение, което сме подписали, за да се разбере, че ние сме едни сериозни инвеститори, а не някакви динозаври, както преди малко в частния разговор се изразих. Защото, наистина ние отчитаме и може би нашата грешка е именно това, че направихме толкова прозрачни нашите намерения. Мисля, че нашето общество – добре каза преди малко арх. Булев, че това е първият обект, в който започва такъв диалог.
Досега сега всеки си прави каквото си иска. Нямаме планиране на територии, нямаме планиране на нищо и в един момент сега излиза, че виждате ли, ние сме най-лошите. А нещата не стоят така. Благодарение именно на нашето познание, благодарение на нашата интелигентност, ние показахме какво възнамеряваме да направиме. Всичко подлежи на развитие.
Ето, например, чета Ви съвсем дословно:
“Да се възстанови представителният вход на залата към бул. ”Цар Освободител” като чрез пасажа на “Гранд България” ще се осъществи директната връзка със зала “България”, което е по оригиналния проект на Белковски .... За допълнителни подобрения, които са необходими на залата, страните се споразумяха, че в рамките на новоучредено публично-частно партньорство инвеститорът ще финансира част от тях по представени параметри за реконструкция и подобрения в зала “България”, които ще бъдат уточнени в допълнителен договор.”
Така че, няма нищо конкретно и не става въпрос въобще. Напротив, ние именно сме излизали от разбирането, че трябва да се опази зала “България” като една светиня. И аз искам да ви кажа, че точно така чувстваме ние нещата по отношение на зала “България”.
Аз и затова съм изненадана и се надявам, че в скоро време ще включите Директора на управлението от Министерство на културата, за да заяви ясно и точно, нали, тъй като, те са собствениците на тази изключително публична държавна собственост.
А за нас зала “България” е светиня. И преди още да си помислиме да възложиме някакво проектиране и някакви идеи, ние направихме конкретните разговори с хората от Министерство на културата и Филхармонията.
В. Върбанова: Благодаря Ви, г-жо Сандалска
Н. Сандалска: Даже искам нещо да подчертая, във връзка с опасенията на г-н Гаджев, че ние сме тези, които сме финансирали и сме сложили и помпи, и всичко, за да не се наводнява зала “България” и Филхармонията, което се случи вследствие на разрушаването на т. нар. Мавзолей.
П. Попов: А кога ще поискате от Бакърджиев да ви плати помпите, щото той е виновен за наводняването. В. Върбанова: Благодаря Ви.

Н. Сандалска: Еми, от Бакърджиев може би трябва да се поискат много други работи, освен помпите.

В. Върбанова: Ние обещахме на слушателите да се свържем с арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата.....Ало, здравейте арх. Абаджиев. Арх. Валентина Върбанова – в ефир.Сега, Вие като представител на Дирекцията за опазване паметниците на културата, много накратко бихте ли казали в какви рамки се движи това публично-частно партньорство между инвеститора на “Гранд България” и Министерство на културата като собственик на зала “България”.
Б. Абаджиев: Първо, искам да кажа, че какъвто и да било проект не е внасян в Министерство на културата – било за хотел “България, било за зала “България”. И затова, не бих могъл да коментирам нещо, което не е внасяно.За зала “България” аз сега чувам , че има някакви намерения относно нейната реконструкция. Значи, обратно. Мисля, че зала “България” не е включена в рамките на този проект, който засяга хотел “България”, но би могло от това, което съм чул по медиите и по БТА, една реконструкция на хотелския комплекс, тъй като те са в непосредствен контакт със зала “България”, би могло да помогне, тъй като има подземни инфраструктури от водопроводи, от канали, които биха могли да бъдат коригирани, в интерес на целия комплекс.Както и това, което научих, че при евентуален проект на хотел “България” би могъл да бъде отворен входът откъм бул. “Руски.” Това наистина ще бъде един добър шанс да се подобри контакта на зала “България” с посетителите.
В. Върбанова: Вие смятате ли, че разглеждането на проекта за гранд-хотел “България” би следвало да се внесе за разглеждане в Националния съвет за паметници на културата.
Б. Абаджиев: Да, убеден съм, тъй като това е един значим паметник от национално значение. По принцип в Националния съвет се внасят точно такива проекти. И, ако има такъв проект, аз ще препоръчам той да бъде внесен в Националния съвет за опазване на паметниците.В. Върбанова: Но страната вносител, естествено, би трябвало да бъде Националният институт за паметниците на културата, след съгласуване на проекта.Б. Абаджиев: Да, Националният институт трябва да внесе проекта в СОПК.
В. Върбанова: Благодаря Ви за това включване.Н. Сандалска: Аз също искам да кажа, че благодаря. Аз съм Нели Сандалска от страна на инвеститора... Защото не ми беше приятно и на никой не му е приятно, разбира се, спекулацията, че ние искаме да взривим зала “България”. Напротив, още веднъж подчертавам, зала “България” за нас е светиня и ние правим всичко възможно за опазването на залата, която е изключително публично-държавна собственост. И Ви благодаря за това изявление ...
Б. Абаджиев: Точно така. Аз съм ..... Аз съм .....
Н. Сандалска: Ние нямаме никакво касателство към залата Имахме едни добри намерения, но след тази спекулация .. нали, не зная дали няма да си премислим намеренията за публично-частно партньорство. Защото, действително, когато имаш добри намерения, когато искаш нещо да направиш излиза, че все още много хора не са излезли от старото си мислене. Благодаря.
Б. Абаджиев: Само да се включа за един момент. Аз мисля, че когато едни проекти се разглеждат предимно в медийното пространство, а не в институциите, които са ангажирани и упълномощени с тяхното приемане или отхвърляне, може да се доведе до такива нежелателни ефекти. Затова, бих предпочел още преди да бъде разгледан в Националния съвет проекта ... една среща между инвеститорите на хотела, между НИПК, между Министерството, за да можем да уточним едни бъдещи контакти и от това да излезе един добър проект.
Н. Сандалска: Много Ви благодаря. Точно тука е коренът на злото.
Никой не подходи към диалога ... тръгна се към един тежък монолог. Тръгна се в една разправия през пресата, което ми се струва, че за културна институция е недопустимо
Ние нищо не сме направили за да можеме – не сме готови за да внесеме проекти. Не са внесени проекти нито в НИПК, нито при Вас. Имаме само едни предварителни разговори, едно предпроектно проучване, едни намерения инвестиционни. Оттука, обаче, видяхте какво стана. Аз искрено благодаря за Вашия наистина много обективен отговор. Всичко добро Ви желая.
В. Върбанова: Благодаря Ви, арх. Абаджиев. След музикалния клип ще се свържем със социолога Румяна Бъчварова.
Н. Сандалска: Как се казва тоз човек?

В. Върбанова: Ало, г-жо Бъчварова, здравейте. Аз съм Валентина Върбанова – водещ на “Културна рулетка” днес.

Вие бяхте помолена да прегледате тази петиция в интернет и доколкото е възможно като социолог да обобщите коментарите в нея, т.е. общественото мнение.

Р. Бъчварова: Добър ден. Бих искала да кажа, че ми изглежда много интересна и впечатляваща тази подписка, най-напред с обема на направените заявки в нея.

Това, което мога да кажа, че спрямо един ден назад приблизително 8000 са включилите се в нея, като 84% от тях са от България, 16% са от чужбина. По-интересно е, че 70 % са хората от София, които са подкрепили петицията и са изразили мнения, а 30% са извън София, което означава, че, ... така, каузата на тази петиция надхвърля регионалните софийски проблеми и измерения. И може би най-впечатляващото е, че са се включили и около 17% български граждани, които живеят в чужбина, от 37 държави.

Това само по себе си е един изключително широк обхват. И аз мога да посоча, че, освен европейските и американските държави, тук се включват хора, които живеят да речем например в Сингапур – да речеме, ЮАР, Япония Нова Зеландия, Южна Корея, остров Мавриций, Бразилия и т.н..

Тоест, имаме кънтяща в общественото пространство инициатива, която за съжаление като че ли не получава адекватен отговор.

Две са основните теми в коментарите на този процес:

Първата е за запазване на историческото наследство, на архитектурната уникалност, и през тях - на националните ценности. Това е едната посока на коментарите.

Втората основна посока е за запазването на зала България в нейния уникален вид и като символ на културния живот в столицата. ... Това, което прозира през всички коментари, това е загрижеността за ценностите, всъщност. По какъв начин този проект ще наруши националните ценности в сферата и на архитектурата, и на културата, и духовните ценности на българите.

В. Върбанова: Много Ви благодаря. Вие определено сте свършили един огромен труд.

Познавате текста на петицията. Преглеждайки коментарите, имате ли чувството, че тези хора са подведени? Че те пишат само за залата?

Р. Бъчварова: Не, аз мисля, че всеки, който е изразил мнението си в подкрепа на петицията, е наясно с проблема и не може да бъде лесно подведен. Общо взето, хората и голяма част от тях, които са се представили дори професионално, показват едно ниво, интелектуално ниво, което лесно няма да позволи да бъде спекулирано с неговото мнение и виждане. Затова мисля, че всички изразени мнения и самата кауза на петицията, трябва да бъде развита оттук нататъка, защото в крайна сметка тя се явява една много спонтанна и много актуална форма на обществено-политическия и духовния живот в страната.
В. Върбанова: Благодаря Ви много. Изчакайте, ако има въпроси към Вас.
Г-жо Сандалска, имате ли въпроси?
Н. Сандалска: Не, нямам.

В. Върбанова: Арх. Попов, заповядайте.
П. Попов: Благодаря, аз се радвам, че имаме ясни становища след тази среща.
Преди това, обаче искам да обърна внимание, че в същия брой на в-к Култура на първа страница, където е публикуван материалът “Пропаст в представите” от проф. Тодор Кръстев, в ляво от него е публикувано мнението на бившия Председател на САБ, г-н Иван Станишев, който материал е озаглавен “Без диспути”.
И той в последното си изречение казва следното: “Искам да обърна внимание върху възможността архитектурната колегия да бъде въвлечена в диспут, в разглеждане на проекта, който се предлага. Той сигурно има своите качества и недостатъци. В момента, в който ние започнем да ги отхвърляме или защитаваме, ние вече сме приели безвъзвратната загуба на този уникален паметник на архитектурата. Той просто трябва да се запази.”
И тука искам да обясня защо и как това може да стане. Ако има някакъв резултат от нашия днешен диспут от днешното предаване, то би трябвало да има някаква яснота. Сега яснотата е много по-голяма, но не е напълно достатъчна.
Аз съм напълно съгласен с г-жа Сандалска, че те са напълно наясно. Те са с много ясни намерения и с ясни възможности. Най-малкото, писаните законови възможности са им ясни. Във военното дело тази акция на инвеститора се нарича “разузнаване с бой”. Тъкмо това искаше Иван Станишев да избегне. Затова, защото това, което разбрах преди малко е, че инвеститорът ще обсъжда по кой път да хване. Дали ще прави преустройства, дали ще прави ново строителство.
Значи, искам да заявя категорично и абсолютно сигурно, базирайки се на документи, че строителство няма да има. Просто законът не го позволява, който те спазват.
А това, което аз не разбрах и което би могло да бъде добра изходна база по въпроса какво да правим, то е: Колко струва хотелът? За колко е купен, за да можем да разберем, всъщност, какво би следвало да направи обществото, за да го запази за себе си. Ако, разбира се, не се промени намерението, културата, възгледите на инвеститора, и той да го ползва така както документите, по които България е страна, повеляват.
Още нещо само и свършвам.
Значи, ще влязат в ефир хора като Булев и като Шинков. Но те са хора компромисни. Булев предлага купол на Партийния дом, а Шинков оправда рутенето на Мавзолея. Тъкмо тях има предвид Иван Станишев .....
В. Върбанова: Госпожо Бъчварова, дочуване и довиждане. Благодаря Ви много за Вашето участие.
Радвам се, че в този разговор, че в днешната “Културна рулетка” ние изяснихме доста неща около случая с комплекс “България” - паметника на културата от национално значение.
Това беше всичко за днес в “Културна рулетка”.

Аз съм Валентина Върбанова. С мен работиха Нина Нейкова – редактор на предаването. На тонрежисьорския пулт – Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избираше за Вас Галя Траянова.
......... За мен и моите гости беше удоволствие да поговорим с Вас за една от най-значимите ценности на София - комплекс “България” - не само по отношение на неговата изключителна културно-историческа стойност, но и за неговото бъдеще като паметник на културата .