в сп. Архитектура, 1998, № 4, с. 15-19.
Показват се публикациите с етикет наследство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет наследство. Показване на всички публикации
понеделник, 9 май 2011 г.
Архитектурни фрагменти от стара София
статия на д-р арх. Любинка Стилова
в сп. Архитектура, 1998, № 4, с. 15-19.
в сп. Архитектура, 1998, № 4, с. 15-19.
неделя, 21 септември 2008 г.
Хубавите къщи / Изчезващите къщи - ІІ
След Дома на архитекта във Варна (мм. юни-юли) и Фестивала на изкуствата “Аполония” в Созопол (02.09.-10.09), София е домакин на проекта “Изчезващите къщи/Хубавите къщи” (16-30.09). Откриването, свързано с Европейските дни на наследството, бе на 16.09.2008 г. в 17:30 часа в Зала 2 на Централния дом на архитекта, ул. “Кракра” 11.
Второто годишно издание на проекта -
Емблематични образи на града се разпознават и в принтовете на инж. Светла Пенчева
и ученичката в Първа езикова гимназия Славея Монева,
в акварелите на арх. Здравка Нейчева,
в офортите на Стефан Радков и живопосните платна на Милен Маринов, Марина и Николай Русеви; в новите любими “Къркалясници” (срутени къщи на родопски диалект) на Светлин Ненов.
За плакат на изложбата е избран колажът на Виолета Тончева “Къщата на духовете”,
където три изчезващи къщи в центъра на Варна
(на ул. Ал. Рачински” 4, ул “Братя Шкорпил” 5 и ул “Др. Цанков” 13)
се превръщат от обиталища на духа в свърталища на духове.
В сходен емоционално и смислово поливалентен колаж “Къщите-миражи” на изкуствоведката Пламена Рачева напластяват автопортрет с различно обработени фотографии и рисунки на рушащи се къщи от Рибарската махала в Тутракан чрез акварелната техника “обманка” (измама), популярна в Русия през ХVІІІ–XIХ в.
Оригинален филателен образ на Варна “под лупа” е представен чрез уникалната колекция на Борис Калинков - лауреат на най-високите световни филателни отличия. Разходката обикаля най-важните варненски архитектурни забележителности за да ни отведе до старото пристанище върху първата българска пощенска марка на морска тематика от 1911 г., което отдавна очаква да бъде преосмислено - както това се прави днес на много места по света.
Експозицията включва
интересни дигитални етюди за интеграция на паметници на архитектурното наследство в съвременен контекст от студенти по архитектура във ВСУ “Черноризец Храбър”, с ръководител арх. Станчо Веков. Диалогът на авангарда с миналото продължава и чрез дългосрочния проект на студентите на доц. д-р арх. Красимира Вачева, които трупат електронен архив на архитектурната памет на Варна.
Серия от видеофилми на електронни медии поставят натрапчиво проблема за отношението ни към миналото.
Проследявайки архитектурното наследство на една от знаковите централни улици на Варна - “Преславска”, Силвия Благоева и Николай Русенов (Ефирна телевизия “Варна”) повдигат реторичния въпрос има ли градът потенциал да реализира кандидатурата си за културна столица на Европа през 2019 г.
Екатерина Митева и Михаил Врабчев (ТВ “М САТ“) осветляват изключителната скулптурна декорация на фронтони и атики в морския град от Кирил Шиваров (автор на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви пред главния вход на Софийския университет, на част от декорацията на Столичната библиотека ).
Категорично отхвърлят безотговорността и незаинтересоваността към паметта на града Веселина Божинова и Петър Петров (ТВ “7 дни”) със своя репортажен филм “Ничия дом или кьошка в местността “Свети Никола”.
Кулминация в изложбата е дебютът “Римски път” на художниците Цветана и Деян Векови, чието скрупульозно внимание към артефакта реконструира исторически правдиво античен римски път (IV в.) и част от северната крепостна стена на Варна (ХІ в.) в новоизградения едноименен частен клуб-галерия на ул. “Хан Крум” 22. Едно копие на открития на това място римски сандал ни отвежда към миража на сякаш току що отминалия му древен притежател. Именно в този подход коментиращата изложбата Виолета Тончева вижда смисъла на диалога с миналото - като извор на самочувствие у българите “като наследници - не на имоти, а на д ревни култури”.
***
Второто годишно издание на проекта -дело на интердисциплинарен екип от Варна,
бе представено от куратора на изложбата арх. Станчо Веков.
Самата изложба
от мултимедия, снимки, текст, филателни марки, и видео обекти, композирани на винилови табла, специално за представянето им в двора на Етнографския музей в Созопол бе разказана обстойно, вещо и емоционално от журналистката Виолета Тончева.
Проектът в подкрепа на националната кампания на Съюза на архитектите в България
“Наследство в риск”, търси провокация не толкова към отделни професионалисти, колкото към по-широки социални кръгове. Както и при първата изложба, обиколила същите домакини през 2007 г., идеята на куратора арх. Станчо Веков е със средствата на различни изкуства, жанрове и разнообразен авторов почерк общественото внимание да се фокусира върху архитектурното наследство. Целта е да се събуди съпротивата срещу развихрилата се унищожителна стихия, която в днешна България помита традиционните материални и духовни ценности.
Традиционно авторовият екип се състои от архитекти, студенти по архитектура, дизайнери, художници, фотографи, журналисти, но тази година е допълнен с изкуствоведи, филателисти и художници, които владеят нови изразни средства като образи от пощенски марки, видеофилми, мултимедия, колаж. Обектите на интерес са точно адресирани и лично преживяни, но се позовават както на конкретни послания, така и на иносказания.
Традиционно авторовият екип се състои от архитекти, студенти по архитектура, дизайнери, художници, фотографи, журналисти, но тази година е допълнен с изкуствоведи, филателисти и художници, които владеят нови изразни средства като образи от пощенски марки, видеофилми, мултимедия, колаж. Обектите на интерес са точно адресирани и лично преживяни, но се позовават както на конкретни послания, така и на иносказания.
Експозицията започва със съкровения носталгично наивен спомен-въздишка по детството на Дария Василянска, озаглавен “Имаше такава къща”...
Емблематични образи на града се разпознават и в принтовете на инж. Светла Пенчева
и ученичката в Първа езикова гимназия Славея Монева,
в офортите на Стефан Радков и живопосните платна на Милен Маринов, Марина и Николай Русеви; в новите любими “Къркалясници” (срутени къщи на родопски диалект) на Светлин Ненов.
За плакат на изложбата е избран колажът на Виолета Тончева “Къщата на духовете”,
където три изчезващи къщи в центъра на Варна(на ул. Ал. Рачински” 4, ул “Братя Шкорпил” 5 и ул “Др. Цанков” 13)
се превръщат от обиталища на духа в свърталища на духове.
В сходен емоционално и смислово поливалентен колаж “Къщите-миражи” на изкуствоведката Пламена Рачева напластяват автопортрет с различно обработени фотографии и рисунки на рушащи се къщи от Рибарската махала в Тутракан чрез акварелната техника “обманка” (измама), популярна в Русия през ХVІІІ–XIХ в.
Оригинален филателен образ на Варна “под лупа” е представен чрез уникалната колекция на Борис Калинков - лауреат на най-високите световни филателни отличия. Разходката обикаля най-важните варненски архитектурни забележителности за да ни отведе до старото пристанище върху първата българска пощенска марка на морска тематика от 1911 г., което отдавна очаква да бъде преосмислено - както това се прави днес на много места по света.
Експозицията включва интересни дигитални етюди за интеграция на паметници на архитектурното наследство в съвременен контекст от студенти по архитектура във ВСУ “Черноризец Храбър”, с ръководител арх. Станчо Веков. Диалогът на авангарда с миналото продължава и чрез дългосрочния проект на студентите на доц. д-р арх. Красимира Вачева, които трупат електронен архив на архитектурната памет на Варна.
Серия от видеофилми на електронни медии поставят натрапчиво проблема за отношението ни към миналото.
Проследявайки архитектурното наследство на една от знаковите централни улици на Варна - “Преславска”, Силвия Благоева и Николай Русенов (Ефирна телевизия “Варна”) повдигат реторичния въпрос има ли градът потенциал да реализира кандидатурата си за културна столица на Европа през 2019 г.
Екатерина Митева и Михаил Врабчев (ТВ “М САТ“) осветляват изключителната скулптурна декорация на фронтони и атики в морския град от Кирил Шиваров (автор на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви пред главния вход на Софийския университет, на част от декорацията на Столичната библиотека ).
Категорично отхвърлят безотговорността и незаинтересоваността към паметта на града Веселина Божинова и Петър Петров (ТВ “7 дни”) със своя репортажен филм “Ничия дом или кьошка в местността “Свети Никола”.
Кулминация в изложбата е дебютът “Римски път” на художниците Цветана и Деян Векови, чието скрупульозно внимание към артефакта реконструира исторически правдиво античен римски път (IV в.) и част от северната крепостна стена на Варна (ХІ в.) в новоизградения едноименен частен клуб-галерия на ул. “Хан Крум” 22. Едно копие на открития на това място римски сандал ни отвежда към миража на сякаш току що отминалия му древен притежател. Именно в този подход коментиращата изложбата Виолета Тончева вижда смисъла на диалога с миналото - като извор на самочувствие у българите “като наследници - не на имоти, а на д ревни култури”.
***
Участниците откликват на необходимостта от актуална оценка на миналото и архитектурата като част от събирателния образ на националната идентичност в променените тенденции към глобализация. Амбицията им е да подклаждат активността на обществото за промяна на инертното отношение към културното наследство и за преодоляване на опасността да се размие културната памет в българските градове.
Според арх. Станчо Веков войнственият стремеж тази част от националната памет да се охранява строго за идните поколения следва да се усмири в осъзнато търсене на баланс между ново и старо в градската среда и чрез обществен консенсус за приемственост в политиката на опазване на българското архитектурно наследство. Уви, както самите автори признават, това е “... наследството, в което хубавите къщи нерядко придобиват статута на изчезващи къщи...”.
Но в името на какво се разраства неудържимо това явление. Къде и кога опасността от социална амнезия се превръща в реалност и обитателите престават да се интересуват от публични ценности като специфичния дух и атмосфера на тяхното селище в името единствено на частната собственост.
Тревожните лични послания на варненци за къщите и обитателите от техния град засягат издълбоко самите нас и разкъртват задрямалата ни чувствителност, защото се отнасят до всяко българско селище. Въпросът, който продължава да ни измъчва, е докога ще се задоволяваме с негативните примери, които ни обграждат.
А авторите на изложбата се питат: Ще успее ли новият Общ устройствен план на Варна, (проф. д.а.н. Иван Никифоров и кол.) да промени това развитие.
За третата част на проекта Хубавите къщи / Изчезващите къщи през следващата година арх. Станчо Веков вече е решил да представи позитивни примери – доколкото има идеи и успешни практики на диалога между старо и ново, на баланса между традиция и новаторски търсения в архитектурата и градската среда на Варна, които да маркират правилната посока в общата мисия към осмисляне на собствената ни идентичност.
Записал: д-р арх. Любинка Стоилова
Хубавите къщи / Изчезващите къщи - І
сп. Архитектура, 2-3 (2007): 55-56 - клик върху образите, за да се чете
неделя, 6 януари 2008 г.
"Културна рулетка" - разговор за комплекс "България" - част 1
Културна рулетка - Предаване на Програма “Христо Ботев”
за изкуство, философия, антропология, архитектура, наука, теория на успеха, качество на живота
Запис на разговор за комплекс "България в 6 части
Българско национално радио - неделя, 2 декември, 10:00-12:00 часа
Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - главен експерт в Общинско предприятие “Стара София”. Занимава се с опазването на паметниците на културата от 1976 г. До 1998 г. е проектант и проучвател в Националния институт за паметници на културата. Член на ИКОМОС, в момента главен секретар, член на ДОКОМОМО (документиране и консервация на модерното движение), член на секция “История” към Съюза на учените в България, лицензиран експерт за културно наследство към Министерството на околната среда и Агенцията за приватизация, член на САБ и КАБ. Автор на множество публикации в областта ‘опазване на паметници на културата’.
Здравейте, аз съм Валентина Върбанова – архитект, за добро или за зло, занимаващ се с културно наследство, в ролята на водещ на “Културна рулетка” днес.
Залогът е: “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”,
или “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Рулетката вече се завъртя.
Залозите ще правят събеседниците ми в студиото - проф. д-р Тодор Кръстев – архитект, Павел Попов – също архитект, Владимир Гаджев – журналист и музикален критик, и г-жа Недялка Сандалска – изпълнителен директор на Гранд хотел “България” АД, който е инвеститор на проекта “Гранд България”.
По телефона ще се свържем още и със социоложката Румяна Бъчварова, която беше помолена да направи специално за предаването “Културна рулетка” социологическо проучване на коментарите от подписката за спасяването на комплекс “България” в интернет.
Също така ще чуем по телефонна връзка арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Той самият е директор на дирекция “Опазване на недвижими паметници на културата” и ще се свържем с проф. арх. Тодор Булев като представител на Съюза на архитектите в България.
Нашите телефони в студиото са ..... Можете да ни се обаждате.
На мен не ми остава нищо друго, освен да обявявам темите, да отчитам залозите на рулетката и да участвам в днешните разговори в студиото и извън него по обявената тема.
А тя беше “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”, или по-конкретно и по-нататък ще стане въпрос за “Ще опазим комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Имаме четирима участници в студиото и рулетката ще завърти четири теми,
отправени към всеки един от тях.
Екипът на “Културна рулетка” днес:
Редактор – Нина Нейкова. На тонрежисьорския пулт са Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избира Галя Траянова.
Аз съм Валентина Върбанова – приятел на София и нейните паметници на културата, и водещ на предаването “Културна рулетка” днес. Останете с нас.
По мнение на архитекти, граждани, общественици през последните десет години в София и големите градове на България се забелязва опасно явление по отношение урбанизацията на градската среда. Засегнати са предимно централните градски части, където застрояването се състои предимно от сгради, паметници на културата. Те биват преустройвани, понякога и със съгласието на институциите, и се превръщат в карикатури на градската среда.
Примерите са много: гранд-хотел “София” – бивша община, хотел “Кристал Палас”, Къщата на Мушанов, сгради по бул. “Мария Луиза” и още много други.
Тази практика от гледна точка на методологията по опазване на културното наследство е много порочна, защото новите творения остават със статута на паметници на културата, но не носят предишната си културно-историческа стойност. Порочната игра - “вълкът сит и агнето цяло” има непоправими последици за образа на градовете, за обществената значимост на наследството и най-вече за принадлежността им към националната ни история.
Поредицата от направените досега компромиси доведоха и до случая с комплекс “България”, разположен в началото на най-историческото направление на София.Трябва ли да продължи практиката на залъгване, че опазваме по този начин паметниците, събаряйки ги, или трябва да спрем дотук и да съхраним това, което е останало, съгласно добрата българска и международна практика?
Първи събеседници:
Проф. арх. д-р Тодор Кръстев - популярно име в областта опазване на културно-историческото наследство. Бивш дългогодишен директор на Националния институт за паметници на културата, почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС към Юнеско, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” (б. Завеждащ катедра) и в НБУ председател на Асоциация за културен туризъм, ръководител на система “Културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София, експерт към Комисията за Световно наследство/Юнеско и др. Автор на множество публикации в областта опазване на паметниците на културата.
Владимир Гаджев - известен журналист, публицист, музикален критик, преподавател по социология на музиката и история на джаза в НБУ. Има голям принос за популяризиране на българския джаз по света. Гаджев е автор на множество оперативни критики и проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област. Автор е на две книги на музикална тематика, издадени през 2000 и 2004 г. Има множество публикации по темите историческа София и унищожаване на паметниците на културата.
В. Върбанова: Аз искам тук да се обърна към проф. Тодор Кръстев, който съвсем наскоро публикува във вестник Култура статия със заглавието “Пропаст в представите”. Няма да споменавам по-нататък случаите с къщата на Яблански, с това което се случи по ул. “Шипка”.
Проф. Кръстев, бихте ли най-общо обобщили и казали Вашето мнение по това явление.
Т. Кръстев: Благодаря за поканата да участвам в предаването “Културна рулетка”. Надявам се, че нашата среща няма да приключи както във филма “Казино Роял”, където накрая участниците разчистваха сметките помежду си. Смятам, че ние сме обединени от един респект към културното наследство и необходимостта то да бъде опазвано и развивано по най-добрия възможен начин.
Класическата логика на опазването на културното наследство е: културното наследство се счита, че е едно послание от минали поколения. То само временно е в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения в неговата автентичност – едно ключово понятие в тази област. Това диктува общественият интерес. И за да се даде шанс на този трансфер във времето, е създаден статутът на юридическа защита “паметник на културата”.
Но в същото време, никой не бива да отрича правото на един паметник да се развива - той не е мъртъв музеен експонат, и в същото време никой не бива да отрича правото на собственика да желае това развитие и да извлича полза от него, т. е. опазване и развитие – това са две страни на едно цяло. Развитието, обаче, не трябва да е в противоречие с обществения интерес, нито да застрашава културните стойности на паметника.
И сега, точно в този смисъл безпокои много, че в последно време бизнесът като че ли в някаква степен е безсилен да разбере, да съхрани и да усвои ценностите, с които разполага. Безпокоят ме серия от странни случаи, от странни бизнес идеи, които се лансират на различни места. Ето например: Търговски център върху античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на старинен Пловдив, или небостъргач в Морската градина на град Бургас. Да не изброявам още много други такива случаи.
Значи, очевидно, бизнесът не може да разбере какво богатство притежава. Очевидно, няма механизми, които да пропорционират частния и обществения интерес.
Ние преди малко с г-н Гаджев говорихме точно на тази тема - за абсолютната необходимост .... чуваме понякога кметове, които казват: “А, това е частен парцел, нищо не мога да направя”. Ми, каква е ролята тогава на общите устройствени планове, въобще на устройствените планове? Те точно са механизъм, точно са инструменти, за намиране на баланса между обществения и частния интерес. А в случая, когато се касае за културно наследство, е извънредно важно респектирането на обществения интерес
В. Върбанова: Дали историческата градска среда е обречена или ние можем да бъдем оптимисти, че културното наследство ще се опазва съгласно съществуващите закони, които никак не са лоши. Какво е Вашето мнение, г-н Гаджев?
В. Гаджев: Макар и стари тия закони, които все още са в България, и през цялото време кърпени на парче, на парче, а напоследък кой знае защо - последните две години, две години и половина дори, упорито се укрива (“укрива” е думата), какво се работи по един, абсолютно модерен и отговарящ на актуалностите днес закон за опазване на наследството (по всяка вероятност в интерес на частни идеи, частни намерения). В този смисъл, това за което проф. Кръстев спомена, пропорцията между обществения и частния интерес се нуждае и от фина настройка, грубо казано – “реглаж” – това, което в цялото общество в момента в България липсва.
Тъй като отчитането на тази потребност, а тя наистина е потребност, ще покаже в много направления, аз по-късно ще взема думата и по-конкретно за зала “България” (не за целия комплекс, колкото за залата), ако се проектират нещата в една по-широка рамка, ще се види че общественият интерес се накърнява в много посоки.
И в крайна сметка като рекапитулираме накрая какви са ползите и какви са вредите, изведнъж ще се окаже, че може би частният проект, частният интерес паразитира върху обществения интерес и то в много голяма степен.
за изкуство, философия, антропология, архитектура, наука, теория на успеха, качество на живота
Запис на разговор за комплекс "България в 6 части
Българско национално радио - неделя, 2 декември, 10:00-12:00 часа
Водещ: д-р арх. Валентина Върбанова - главен експерт в Общинско предприятие “Стара София”. Занимава се с опазването на паметниците на културата от 1976 г. До 1998 г. е проектант и проучвател в Националния институт за паметници на културата. Член на ИКОМОС, в момента главен секретар, член на ДОКОМОМО (документиране и консервация на модерното движение), член на секция “История” към Съюза на учените в България, лицензиран експерт за културно наследство към Министерството на околната среда и Агенцията за приватизация, член на САБ и КАБ. Автор на множество публикации в областта ‘опазване на паметници на културата’.
Здравейте, аз съм Валентина Върбанова – архитект, за добро или за зло, занимаващ се с културно наследство, в ролята на водещ на “Културна рулетка” днес.Залогът е: “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”,
или “Ще запазим ли комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Рулетката вече се завъртя.
Залозите ще правят събеседниците ми в студиото - проф. д-р Тодор Кръстев – архитект, Павел Попов – също архитект, Владимир Гаджев – журналист и музикален критик, и г-жа Недялка Сандалска – изпълнителен директор на Гранд хотел “България” АД, който е инвеститор на проекта “Гранд България”.
По телефона ще се свържем още и със социоложката Румяна Бъчварова, която беше помолена да направи специално за предаването “Културна рулетка” социологическо проучване на коментарите от подписката за спасяването на комплекс “България” в интернет.
Също така ще чуем по телефонна връзка арх. Борислав Абаджиев като представител на Министерство на културата. Той самият е директор на дирекция “Опазване на недвижими паметници на културата” и ще се свържем с проф. арх. Тодор Булев като представител на Съюза на архитектите в България.
Нашите телефони в студиото са ..... Можете да ни се обаждате.
На мен не ми остава нищо друго, освен да обявявам темите, да отчитам залозите на рулетката и да участвам в днешните разговори в студиото и извън него по обявената тема.
А тя беше “Защо съзнателно рушим своите сгради - паметници на културата”, или по-конкретно и по-нататък ще стане въпрос за “Ще опазим комплекс “България” като непреходна ценност на София”.
Имаме четирима участници в студиото и рулетката ще завърти четири теми,
отправени към всеки един от тях.
Екипът на “Културна рулетка” днес:
Редактор – Нина Нейкова. На тонрежисьорския пулт са Любомир Пъшев и Деси Сапунджиева. Музиката избира Галя Траянова.
Аз съм Валентина Върбанова – приятел на София и нейните паметници на културата, и водещ на предаването “Културна рулетка” днес. Останете с нас.
По мнение на архитекти, граждани, общественици през последните десет години в София и големите градове на България се забелязва опасно явление по отношение урбанизацията на градската среда. Засегнати са предимно централните градски части, където застрояването се състои предимно от сгради, паметници на културата. Те биват преустройвани, понякога и със съгласието на институциите, и се превръщат в карикатури на градската среда.
Примерите са много: гранд-хотел “София” – бивша община, хотел “Кристал Палас”, Къщата на Мушанов, сгради по бул. “Мария Луиза” и още много други.
Тази практика от гледна точка на методологията по опазване на културното наследство е много порочна, защото новите творения остават със статута на паметници на културата, но не носят предишната си културно-историческа стойност. Порочната игра - “вълкът сит и агнето цяло” има непоправими последици за образа на градовете, за обществената значимост на наследството и най-вече за принадлежността им към националната ни история.
Поредицата от направените досега компромиси доведоха и до случая с комплекс “България”, разположен в началото на най-историческото направление на София.Трябва ли да продължи практиката на залъгване, че опазваме по този начин паметниците, събаряйки ги, или трябва да спрем дотук и да съхраним това, което е останало, съгласно добрата българска и международна практика?
Първи събеседници:
Проф. арх. д-р Тодор Кръстев - популярно име в областта опазване на културно-историческото наследство. Бивш дългогодишен директор на Националния институт за паметници на културата, почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС към Юнеско, преподавател в катедра “История и теория на архитектурата” (б. Завеждащ катедра) и в НБУ председател на Асоциация за културен туризъм, ръководител на система “Културно-историческо наследство” към Общия устройствен план на София, експерт към Комисията за Световно наследство/Юнеско и др. Автор на множество публикации в областта опазване на паметниците на културата.
Владимир Гаджев - известен журналист, публицист, музикален критик, преподавател по социология на музиката и история на джаза в НБУ. Има голям принос за популяризиране на българския джаз по света. Гаджев е автор на множество оперативни критики и проблемни статии върху съвременния български джаз, както и на множество портрети на творци в тази област. Автор е на две книги на музикална тематика, издадени през 2000 и 2004 г. Има множество публикации по темите историческа София и унищожаване на паметниците на културата.
В. Върбанова: Аз искам тук да се обърна към проф. Тодор Кръстев, който съвсем наскоро публикува във вестник Култура статия със заглавието “Пропаст в представите”. Няма да споменавам по-нататък случаите с къщата на Яблански, с това което се случи по ул. “Шипка”.
Проф. Кръстев, бихте ли най-общо обобщили и казали Вашето мнение по това явление.
Т. Кръстев: Благодаря за поканата да участвам в предаването “Културна рулетка”. Надявам се, че нашата среща няма да приключи както във филма “Казино Роял”, където накрая участниците разчистваха сметките помежду си. Смятам, че ние сме обединени от един респект към културното наследство и необходимостта то да бъде опазвано и развивано по най-добрия възможен начин.
Класическата логика на опазването на културното наследство е: културното наследство се счита, че е едно послание от минали поколения. То само временно е в нашите ръце и ние трябва да го предадем на следващите поколения в неговата автентичност – едно ключово понятие в тази област. Това диктува общественият интерес. И за да се даде шанс на този трансфер във времето, е създаден статутът на юридическа защита “паметник на културата”.
Но в същото време, никой не бива да отрича правото на един паметник да се развива - той не е мъртъв музеен експонат, и в същото време никой не бива да отрича правото на собственика да желае това развитие и да извлича полза от него, т. е. опазване и развитие – това са две страни на едно цяло. Развитието, обаче, не трябва да е в противоречие с обществения интерес, нито да застрашава културните стойности на паметника.
И сега, точно в този смисъл безпокои много, че в последно време бизнесът като че ли в някаква степен е безсилен да разбере, да съхрани и да усвои ценностите, с които разполага. Безпокоят ме серия от странни случаи, от странни бизнес идеи, които се лансират на различни места. Ето например: Търговски център върху античния форум в Пловдив, 10-етажен хотел с въздушен мост към тепето на старинен Пловдив, или небостъргач в Морската градина на град Бургас. Да не изброявам още много други такива случаи.
Значи, очевидно, бизнесът не може да разбере какво богатство притежава. Очевидно, няма механизми, които да пропорционират частния и обществения интерес.
Ние преди малко с г-н Гаджев говорихме точно на тази тема - за абсолютната необходимост .... чуваме понякога кметове, които казват: “А, това е частен парцел, нищо не мога да направя”. Ми, каква е ролята тогава на общите устройствени планове, въобще на устройствените планове? Те точно са механизъм, точно са инструменти, за намиране на баланса между обществения и частния интерес. А в случая, когато се касае за културно наследство, е извънредно важно респектирането на обществения интерес
В. Върбанова: Дали историческата градска среда е обречена или ние можем да бъдем оптимисти, че културното наследство ще се опазва съгласно съществуващите закони, които никак не са лоши. Какво е Вашето мнение, г-н Гаджев?
В. Гаджев: Макар и стари тия закони, които все още са в България, и през цялото време кърпени на парче, на парче, а напоследък кой знае защо - последните две години, две години и половина дори, упорито се укрива (“укрива” е думата), какво се работи по един, абсолютно модерен и отговарящ на актуалностите днес закон за опазване на наследството (по всяка вероятност в интерес на частни идеи, частни намерения). В този смисъл, това за което проф. Кръстев спомена, пропорцията между обществения и частния интерес се нуждае и от фина настройка, грубо казано – “реглаж” – това, което в цялото общество в момента в България липсва.
Тъй като отчитането на тази потребност, а тя наистина е потребност, ще покаже в много направления, аз по-късно ще взема думата и по-конкретно за зала “България” (не за целия комплекс, колкото за залата), ако се проектират нещата в една по-широка рамка, ще се види че общественият интерес се накърнява в много посоки.
И в крайна сметка като рекапитулираме накрая какви са ползите и какви са вредите, изведнъж ще се окаже, че може би частният проект, частният интерес паразитира върху обществения интерес и то в много голяма степен.
четвъртък, 13 декември 2007 г.
Наследство в риск - дискусия, организирана от САБ
клик върху образите, за да се чете
Забележка:
Редакцията на в-к "Арх & Арт Борса" си е позволила по-свободна интерпретация на някои от изказванията, а някъде думите на едни е представила от името на други.
Все пак, публикацията дава представа за разискванията.
Както при всяка подобна среща, САБ е направил стенограма , чийто точен запис трябва да бъде на разположение на интересуващите се в библиотеката на Централния дом на архитекта, ул. "Кракра" 11, София 1504
Забележка:
Редакцията на в-к "Арх & Арт Борса" си е позволила по-свободна интерпретация на някои от изказванията, а някъде думите на едни е представила от името на други.
Все пак, публикацията дава представа за разискванията.
Както при всяка подобна среща, САБ е направил стенограма , чийто точен запис трябва да бъде на разположение на интересуващите се в библиотеката на Централния дом на архитекта, ул. "Кракра" 11, София 1504
сряда, 21 ноември 2007 г.
Културното наследство: мисията изнемогва
от в-к Дневник - 20 ноември, 16:31арх. Йордан ЛИКОВ, Чавдар ГЮЗЕЛЕВ
Проблемът не е толкова в манталитета на инвеститора (в преходно време по презумпция парвеню), а най-вече в общественото безразличие и липсата на разбиране кои са основните естетически и исторически стойности на националното културно наследство. Не да заклеймяваме инвеститора като некултурен (обратното е рядкост не само у нас), необходим е консенсус в културния елит, а и в цялото общество за културните ценности у нас. Далеч сме от мисълта, че трябва да се спре развитието на града и да превърнем центъра му в музей.
Кое спасява архитектурния комплекс "България" (засега)?
[продължава на http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=399691 ]
петък, 16 ноември 2007 г.
Вестник Пари, по темата за паметниците на културата
Задкулисни сделки със защитени сгради
Бившето китайско посолство станало част от активите на кипърска офшорка
година 2007, брой 221, от 16.11.2007 г.
Венелина Григорова, Димитър Грънчаров
Кои са най-апетитните имоти в централната градска част на столицата освен новопостроените огромни търговски центрове и странно изглеждащите жилищни сгради?
Всъщност проучване на в. Пари показа, че най-силен инвеститорски интерес събуждат сградите паметници на културата.
Келепир
Реституцията на апетитните парчета земя ги превърна в машина за правене и дори препиране на пари. Попаднали веднъж в частни ръце, съдбата на полуразрушените постройки е повече от ясна. Най-често срещаното явление в такива случаи е сградите да бъдат оставени на самотек, така че след не повече от 5 години след придобиването им да паднат. Щастлива случайност или подарък на съдбата ще е, ако не убият някого.
Чети нататък в сайта на в-к Пари
Бившето китайско посолство станало част от активите на кипърска офшорка
година 2007, брой 221, от 16.11.2007 г.
Венелина Григорова, Димитър Грънчаров
Кои са най-апетитните имоти в централната градска част на столицата освен новопостроените огромни търговски центрове и странно изглеждащите жилищни сгради?
Всъщност проучване на в. Пари показа, че най-силен инвеститорски интерес събуждат сградите паметници на културата.
Келепир
Реституцията на апетитните парчета земя ги превърна в машина за правене и дори препиране на пари. Попаднали веднъж в частни ръце, съдбата на полуразрушените постройки е повече от ясна. Най-често срещаното явление в такива случаи е сградите да бъдат оставени на самотек, така че след не повече от 5 години след придобиването им да паднат. Щастлива случайност или подарък на съдбата ще е, ако не убият някого.
Чети нататък в сайта на в-к Пари
Абонамент за:
Публикации (Atom)
