Как историята на София се вгражда в бизнесцентър

Местят институти на БАН заради ново строителство, готвят и Къщата на Фингов за бутане
от Ангел Богданов
Градски вестник - 18 декември, 17:55
http://www.gradski.bg/print.php?page=news&guid=603194

Бизнесцентрове с тъмни стъкла, електронни врати и камери за охрана никнат като манатарки в София. И тъй като не останаха свободни терени, инвеститорите завземат сгради в центъра - паметници на културата. Въпреки че градоустройственият план предвижда градът да се развива на север след Околовръстното, то интересът за сити център извън столицата - като в Париж например, е минимален.

Общинският съветник от ДСБ Вили Лилков предупреди, че пред ликвидиране са архитектурни забележителности на София: къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 и сградата на ул. "Московска" 13 и 13А, в която са Институтите по социология и по тракология, както и кирилометодиевския център на БАН. Настоявам общината да изземва дори насила такива сгради от собствениците им, да ги ремонтира и съхранява за поколенията и така да запазва историята на града, казва Лилков. Научил, че се иска промяна на подробния устройствен план (ПУП) на сградите той е категоричен, че "това означава безвъзвратното им унищожение".

Главният архитект Петър Диков призова за спокойствие. "При мен не са постъпили проекти за промяна на плановете на сградите. За съжаление, правомощията на общината да ипотекира и да ремонтира паметници на културата за своя сметка отпаднаха като текстове от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За промени в сградите на БАН думата има Националният институт за паметници на културата (НИПК). Ако оттам се съгласят, тогава ще преценя дали да подпиша или да спра проект за строеж", обясни Диков.
Внимание:
виж коментарите към този материал на:
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=603194#comments

От Л. Стоилова 19 декември,
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНАТА ДА КОНТРОЛИРА И ИПОТЕКИРА НЕ СА ОТПАДНАЛИ ОТ Закона за устройство на територията, както твърди арх. Диков.
По-долу могат да се видят пълните текстове на чл. 196 и 195 от ЗУТ, които третират тези въпроси, след промените от 2008 г.

Ако има по-нови изменения, нека арх. Диков да посочи точните текстове. В противен случай твърдението му не е вярно.

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. За недвижими имоти - паметници на културата, в комисията задължително участват и представители на Националния институт за паметниците на културата.
(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
(3) Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на чл. 215.
(5) Когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината.
(6) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 и протокол за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., в сила от 01.04.2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Извън случаите по този раздел собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
(2) В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания


Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.
(2) Собствениците на недвижими имоти - паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.
(3) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 или 2 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. За обектите по ал. 2 собственикът уведомява и Националния институт за паметниците на културата.
(4) В случай че обект по ал. 1 или 2 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.
(5) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
(7) Собствениците на обекти по ал. 1 или 2 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
проект Красива България? #4От проект Красива България? 19 декември, 12:48 Обиден или неуместен коментар?
Защо не се използват възможностите по прогама "Красива България". Нали те точно с това се занимават! Защо се търсят други
"алтернативи"? даже и към тях могат да се отправят критики, защото при "ремонтирането/реновираето" на сградите културно-историческо наследство, се подменят ПРОЗОРЦИТЕ с "модерни дограми - PVC или алуминии, което ДРАСТИЧНО променя ОБЛИКА на ПАМЕТНИКА! Как може специалисти по архитектура, хора грамотни, да пропуснат в разпоредбите, регулиращи тези въпроси, облика на сградата-паметник, релефността, скулптурата на оригиналните прозорци, веранди, пластичността и т.н?? Има такива случаи и не зная защо не се обръща внимание? Нали учат История на Изкуството, имат такава библиотека в университета. Във ФРАНЦИЯ има специална регулация по този въпрос - във всичките им книжки/списания/енциклопедии/справочници за всякакъв вид ремонти, градини и т.н. непрекъснато се "ОГРАМОТЯВАТ" ЧИТАТЕЛИТЕ с достоверна информация за действащите закони, разпоредби и т.н в тази област! Със сигурност френското законодателство в тази област може да бъде много полезно, отправна точка и доказано надеждно.

Къде е истината? - От минувач 19 декември
Поздравявам ви за този материал!
Преди няколко месеца вестик "Култура" публикува на първа страница материал за прекрасната къща на Фингов, в който се казва, че гл. архитект вече е разрешил надстрояването й. Тук чета, че при него не били постъпвали проекти. Е, къде е истината? Дано не се разбере чак когато на "обекта" се появи "информационна табела".
Била съм тук #6От Добринка Павлова 19 декември, 16:43 Обиден или неуместен коментар?
През 1979 г. учих в тази детска градина. Имахме прекрасни учителки! Имаше гнезда на лястовици под покрива й. Онзи ден пратих снимка от рушаща се къща, залепена до детската градина на сина ми, която стена на къщата е доста застрашително отчупена.
Не мога да си обясня това нехайство към сградите, кум културното и историческото ни наследство от кмета и останалите общинари. Нали това прави облика на града ни! В какво се е превърнала София - в едно голямо гето пълно с боклуци и рушащи се сгради. Дори и новопостроените способстват само да се увеличи боклука и нищо повече!


защо? - От живеещ в София - 20 декември
Къщата е частен имот. Нима държавата поддържа частните домове на всички в София
Всеки собственик е задължен да поддържа собствеността си.

Vyprosyt ti e nesystoiatelen - do живеещ в София 20 декември
Къщата на Фингов е уникална и е паметник на българската архитектура.
Нещастна е съдбата на тази къща, защото ..... мислят, че ако е частна, то може да не се подържа, може да се руши и престроява.
Но по закон това не е така.
Законът отразява цивилизован възглед за културните и архитектурни паметници. На хартия.
На практика - властта, в лицето на Софийската община, позволява, на собственици като този на къщата на Фингов, на Яблански и др. - да правят каквото си искат, каквото мутренският им интерес представлява. Да разрушат историческия, културен паметник, да построят на него място някаква кичурия и да я продадат за много пари. Това е.

НИПК не е нищо друго освен рекетьорска организация
От Софиянец 20 декември,
Трябва да се спре с това изнудване на хората. За къщата на Фингов съм съгласен, че е ценна. Въпросът е за кого е ценна ако е ценна за обществото не бива да искаме от собственика да плаща заради всички нас! Заради такива като къщата на Фингов обаче, се прокарва цялата корупционна политика.
В България всичко е обявено за паметник на културата. Всеки който се е сблъсквал с това знае, че за тези така наречени паметници, няма никакъв регламент, никакви срокове за процедурите, веднъж попаднал в матрицата просто те стопяват от изнудване. Името Угринов е достатъчно за много хора да се откажат от каквито и да е инвестиции в България, а в следващите години такива ще ни трябват повярвайте ми!

kakwo da se pravi?
От shekerletov 20 декември,
С какво можем да се опитаме да се противопоставим на това ние, гражданите на София? Има ли някаква НПО, която се занимава с този проблем и принципно с културното наследство в София? Смятам, че ако се организира по-голям протест, ония биха си помислили пак.

"Преди да се даде становище по намерението трябва да се извърши сериозно археологическо проучване дали под сградите няма още артефакти от историята на София" - обясни шефът на НИПК арх. Георги Угринов.
Опасността за къщата на Фингов е по-голяма, тъй като имотът е частен.



Къщата на Фингов е забележителна като символ на сецисиона от виенската школа. Сградата е строена през 1906-1907 г. по проект на самия архитект. На входната колона е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов, за която казват, че е "майката на масоните" - за Фингов се твърди, че е бил "зидар". Масивни дървени колони и вградена библиотека, дъбова ламперия със сърцевидни мотиви, пана от австралийска круша, мебели с инкрустации и кристални полилеи допълват архитектурния шедьовър. В дома на Фингови се стичал софийският хайлайф, а ул. "Шипка" редовно се задръствала от файтони, от които слизали писатели, художници, артисти.

След 1944 г. къщата е близо 20 години детска градина. През 80-те години партерът се ползва от НИПК. Преди да я придобие "Бългериън констракшънс хаус", е имала трима собственици – синът на Симеон княз Кубрат, на фондация "България" с управител Яков Джераси и на юриста от НИПК Румен Миланов, който реституирал имота. Те получили сградата по силата на завещанието на Мария Теодорова, последната наследничка на къщата. Тя е дъщеря на минния инженер Петко Тодоров, който през 1914 г. купува къщата. Петко Тодоров е брат на министър-председателя Теодор Теодоров и за кратко е бил кмет на София.

Арх. Георги Фингов е проектирал още вилата в двореца "Врана", сградата на ъгъла на "Цар Освободител" и "Георги Бенковски", където е Банка ДСК, на Френско-белгийската банка на "Леге" 17. В тандем с арх. Киро Маричков, дядо на "щуреца" Кирил Маричков, проектират къщата на Вера Дренкова на ул. "Сан Стефано" 31 (там днес е Гръцкото посолство), дома на немския предприемач Адолф Фунг на бул. "Дондуков" и "В. Левски", където при социализма се е помещавал БЧК, а днес е застрахователят "Алианц". Пак те са създателите на дирекцията на БДЖ на ул. "6 септември" и "Ген. Гурко", възстановена след бомбардировките през 1944 г.

София – случването на смъртта

Ирина Генова, доц. д-р изкуствовед, НБУ
http://www.cult.bg/ind_shbz_full.php?id=4948

Публикуваме този текст на члена на Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване паметниците на културата в България
заради неговата обществена значимост и връзка (макар и непряка) с темата за загубата през последните десетилетия - загуба на на паметници на културата, на сигурност, на човешко достйнство и елементарни човешки права.
Надяваме се, че размисълът, към който ни предизвиква Ирина, ще ни направи по-добри.


В моя жизнен свят, в града, който обитавам, тревожи усещането, че човешкият живот не е върховна ценност.

Случването на смъртта като насилствена, лекомислено непредвидена и безнаказано непредотвратена е станало част от общото живеене.

Срещу това случване, поради разнородността на конкретните инциденти, сякаш е трудно да бъде предприета гражданска мобилизация и да бъде заявено/отвоювано правото на гражданска компетентност.

Невъзможно е то да бъде представено и ‛опитомено“ в културни/художествени образи. Моята специфична област на компетентност в случая е ненужна.

Мога ли и как да изразя в общественото пространство протест срещу случването на смъртта в София?

Всеки от нас си спомня многобройни ужасяващи случаи: срутеният вход на дискотеката, която погреба седем деца; падналата сграда (паметник на културата) на ул. ‛Алабин“ 39, която смаза две момичета; сриващите се скелета на новостроящи се сгради, погребали немалко строителни работници.

В опита си от големия град имаме и примери на човешки живот, завършил на зебрата за пешеходци или на автобусна спирка под колелата на бясно препускащ автомобил, често с пиян шофьор.

Ако спомените се губят, разходете се из София – некролози и цветя поддържат паметта за нелепо загиналите. Отворете днешния вестник или ТВ журнала и непременно ще откриете поредния епизод.

И друго зловещо случване на смъртта – в самота и безсилие, без специализирана помощ в последната фаза от живота.

Някога, в началото на модерните времена в България, се е провеждала агитация под лозунга ‛Раждайте в родилен дом“. Ако днес лансирам призива ‛Умирайте в болница“ – та нали тъкмо големите градове разполагат с най-добре оборудваните болнични заведения – ще бъде ли той подкрепен от институционалното здравеопазване?

Смъртта, нейното настъпване (понякога твърде дълго), са неотменна част от всеки човешки живот. Животът, който сме договорили безусловно за върховна ценност. А това предполага и да мислим за достойнството на неговия/на нашия край. Защо в град като София не можем да разчитаме на медицински придружена последна фаза от човешкия живот?

Всеки от нас има разтърсващо преживяване с близък човек, което приема за лично и несподелимо до момента, в който установи, че то е общо място и част от делника на този град. Закъснялата линейка и неоткритият адрес се превръщат в мрачно шеговита метафора на ‛спасението“, но не в този, а в ‛един по-добър свят“. Изписването/отписването от болницата преди момента на смъртта ни оставя без помощ и безпомощни до мига на Спасението.

Всички тези неприемливи случвания на смъртта се изясняват и преценяват, докато обраснат в непроследими обстоятелства и подробности. Проследими са само интересите – частни, групови, съсловни, дори държавни и най-вече икономически – които цинично превъзхождат инак общоприетата ценност на човешкия живот. Мога ли тогава да допусна, че демократичните отношения са под съмнение?

Случаите на рикоширали куршуми и погрешно заложени взривни устройства не бих искала дори да упоменавам. (А как да обсъждаме правилните попадения?) Те биха ни отклонили във вечно горещата у нас тема за ‛борбата с престъпността“, с парадоксалната правопропорционална и симетрична зависимост между ‛борбата“ и ‛престъпността“.

Два пъти в София на бул. ‛България“ съм се озовавала на сцена със стрелба и убийство. Не разбирах какво/защо се случва, защо става пред очите на толкова хора, сред които и деца, и то в центъра на столичния град.

Не изпитах порив да се боря с престъпността, а ужас от видяното, физически страх, желание да избягам – и от мястото, и от този град. Никакви разяснения, подробности и разкрития не могат да заличат травматичното преживяване. А как ли се отпечатва то в детската памет? Наред с всички споменати случвания на смъртта изплуват и образи на мизерията – на отдалечени квартали и ‛острови“ в центъра на София, в които градът губи качеството си на дом, гарантиращ ресурсите на живота. Тук условията на обитаване и условията на смърт са еднакво нечовешки.

Воят на линейка прорязва болезнено съзнанието – сякаш всеки път изригва целият ни личен опит. Могат ли да се представят визуално, да се преработят в културни образи случванията на смъртта?

През 1819 година Теодор Жерико представя в Салона ‛Салът на кораба Медуза“ – огромно платно с размери 491 х 716 cантиметра. Фрегатата ‛Медуза“ потъва близо до африканския бряг през 1816 година. По-голямата част от пътниците успяват да оцелеят на спасителния сал, но 15 души загиват в океана. Творбата е възприета като обвинение срещу управниците на Франция, допуснали подобна трагедия. Жерико представя актуално събитие, което е в центъра на обществения интерес.

В стремежа си към достоверност той посещава моргата. Заради тази картина днес знаем за трагедията на потъналия кораб. Но тази живопис на романтизма днес е невъзможна и като практика, и като постигнато въздействие.

Потресът от горящия влак не може да бъде художествено представен и изразен.

Репортерските снимки и кадри с трупове, които виждаме в делничната преса и всяка вечер на телевизионния екран, вече станаха банални и престанаха да ни шокират.

Снимките поразяват дотолкова, доколкото показват нещо ново – пише Сюзан Зонтаг в есето ‛В пещерата на Платон“, включено в ‛За фотографията“ (1977) , която тя програмно издава без фотографии.

Самото показване на снимки с мъртви тела е акт на агресия спрямо възприемащия и не съобщава нищо повече от словесния разказ. Фотографираните трупове на разстреляните комунари през 1871 година е трябвало да въздействат възпиращо на бунтовническите пориви.

Показването на овъглени, затрупани под сгради или размазани от автомобили човешки тела днес има по-скоро характера на перверзно воайорство, отколкото на предупреждение и граждански призив. Бездната на смъртта е вечно отворена към извън- и предкултурни измерения.

Смъртта не подлежи на директно представяне в образи. Непристъпна граница на толерантността и демократичните отношения, ценността на човешкия живот сякаш е приемана по подразбиране и не подлежи на обсъждане.

Водим дебати за ценността на природните богатства, за съхраняването на културните паметници. Гражданската активност за каузи на наследството – природно и културно – има вече отработени механизми: правят се подписки, интернет блогове и форуми, организират се публични протести.

Станахме свидетели на мобилизацията на младежите, особено на студентите, за съхраняване на Иракли, на националните паркове в Странджа и Рила.

Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване на паметниците на културата редовно предупреждава за сгради в риск на блога ‛sofiazanas“ и с техните некролози. Мнозина от нас сме обикаляли с фотоапарат из софийските улици, за да фиксираме във фотоследи гледките от един изчезващ град.

Тези фотографии memento mori могат да бъдат разглеждани, за разлика от репортерските снимки на мъртви тела, които погледът ни отхвърля.

Можем ли да дебатираме в граждански аспект ценността на живота и приоритета й пред всички останали? Как би се възприел Инициативен комитет за опазване на човешкия живот и неговата стойност?

Ще сложим ли подписа си под петиция с текст:
‛Настояваме практиките на насилствена и безотговорно непредвидена/непредотвратена смърт (в София) да бъдат обявени за абсолютно недопустими според обществения договор и да бъдат незабавно прекратени с всички предвидени от закона средства! Настояваме финалната фаза на човешкия живот да бъде считана за неотменна част от живота с всепризнатата му ценност, а неуместното отношение към нея да бъде санкционирано от закона!“
Не звучи ли наивно?

Затруднението на апел за етическа позиция се състои както във формулирането, така и в адресирането му.
Силният глас на общ граждански апел не бива да се изгуби в институционалното фрагментиране на исканията към отделни властови институции (на здравеопазване, транспорт, борба с престъпността и т.н.), макар и те да са неотменими и неотложни.
Дали ще намерим начин да сведем до конкретност исканията за защита на човешкия живот и същевременно да апелираме в най-високия граждански регистър за неотменното му признаване и потвърждаване като най-висша ценност в съвместното живеене?
Правото на гражданска компетентност за случването на смъртта, за стойността на живота и за служенето на институциите в полза на неговото достойнство трябва да бъде заявявано и отвоювано ежедневно.


Виж още от същия автор:
http://www.cfront.org/virtual01/texts/irina-genova-bg.html
http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=1362 , http://www.litclub.com/library/kritika/kristina/tempfugit.html
http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=11201 , http://liternet.bg/publish14/i_genova/index.html ,
http://ctrl-z.org/white/conference/index.htm , http://www.online.bg/kultura/my_html/2092/x_itina.htm

Архитектурният шедьовър „България“

Цената на безценното
или защо искаме да опазим уникалния комплекс, който и днес е сред най-високите постижения на модернизма не само у нас, но и в Европа












Константин Павлов — Комитата
в. Дума — 01.12.2007 г. бр. 279 — http://www.duma.bg/2007/1207/011207/index. html

През 30-те години на миналия век Чиновническото застрахователно дружество (наследено от ДЗИ), има намерение да построи сграда, в която да инвестира изгодно капиталите си. За целта са купени и уедрени няколко парцела в карето „Цар Освободител“, „Аксаков“, „Бенковски“ и „В. Левски/Дякон Игнатий“ и като резултат се получава имот със сложна форма, отправящ големи предизвикателства към бъдещите проектанти.

Идеята, с която Станчо Белковски и Иван Данчов печелят безапелационно конкурса (не и без изключителните дипломатически и търговски умения на Данчов) съчетава новаторска многофункционалност и високотехнологичност, при това постигнати с върхови естетически качества и хармонично вписване в околната архитектурна среда.

И днес, точно 70 години след построяването, комплексът изглежда все така съвременно. Съвсем заслужено той е включен в учебниците по архитектура у нас и в чужбина и е признат за едно от най-високите постижения на модернизма от периода между двете световни войни не само в България, но и в Европа.

Единство и универсалност

Гранд хотел „България“ със заведенията си и лятната си градина и зала „България“ са цялостен и неделим мултифункционален комплекс. Портал свързва първи балкон на залата и ресторанта на хотела, друг портал — фоайето на самата зала и бирхалето. Така се съчетават удобството на артистите и нуждите на гладната и жадна публика.

Гостуващите артисти отсядат в хотела и използват вътрешните комуникации, без да са подвластни на капризите на лошото време и без нужда от допълнителни гримьорни и складове. Не е и необходимо да пренасят по улиците сценичното си облекло, реквизит и музикални инструменти. Подвижните врати дават възможност за обединяване и разделяне на пространствата според належащите нужди и вариантите за организация на отдих, спектакли и тържествени събития в комплекса са безкрайни.

Бижу на проектантската мисъл

Фасадата на хотела хармонично свързва двете съседни сгради, подвижният покрив на ресторанта може да бъде отварян при хубаво време, а градината (която е занемарена отдавна и е заплашена да бъде застроена от един бъдещ инвеститор във височина) позволява отдих в спокойна обстановка в центъра на града. Съюзът на архитектите в България смята, че твърденията на инвеститора за „запазване на архитектурата“ на комплекса според излезлите в пресата скици са една нескопосана демагогия и обида към архитектурната професия.

Защо говорим за технологично постижение

Комплексът е и технологичен шедьовър — впечатляващи са техническите нововъведения в конструкцията: огромният остъклен подвижен покрив (оберлихт) в ресторанта, потъващите прозоречни витрини в сладкарницата, които я отварят към булеварда, изключителната акустика на голямата концертна зала. Сложна подемна система позволява превръщането на концертната в бална зала. Металният покрив на залата е съборен от англоамериканска запалителна бомба, роялите и органът са унищожени, а след войната средствата не стигат за реставрация на комплекса (особено на подвижните елементи) в първоначалния му вид.

Ударите на съдбата

След 1947 г. комплексът е възстановен, но и разделен, което води до нови проблеми. Различна съдба спохожда отделните собственици. След 1989 г. „Балкантурист“ е приватизиран заедно с гранд хотел „България“ от „Мултигруп“, а залата е поверена на Софийската филхармония (институт към Министерството на културата ), която почти не разполага със средства за поддръжка и ремонти. Официалният вход за залата откъм „Цар Освободител“ след войната е използван като авариен изход и като вход към студио „Музика“. Отделно той се ползва от Тодор Живков като вход към ложата.

Вътрешните портали стоят заключени, а връзката между залата и лятната градина, е зазидана. Високата сграда на ъгъла на „Аксаков“ и „Бенковски“ е построена на място, където се е предвиждало да има помещения за музикантите. Липсата на помещения е голям проблем и днес, коридорите на залата служат както за репетиционни, така и за преобличане.

През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България“ е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение. Това налага строг режим за неговото опазване, който би трябвало и до днес строго да се контролира от следните институции: Министерството на културата чрез неговите поделения НИПК и НСОНПК, а и от структурите на Столичната община и от кмета на София. Да не забравяме, че в кафенето са сядали да се видят, да си пият кафето и да приказват най-големите писатели и интелектуалци на България.

Нерадостната участ на залата

Въпреки че няма български държавен ръководител през последните 70 години, който да не е седял в ложата на зала „България“, днес залата е в критично състояние — например няма климатизация, през зимата там е мъчително студено, а през лятото — твърде горещо, което пречи на музикантите да свирят пълноценно. В студените месеци публиката трябва да седи с палта в залата. Последният основен ремонт на залата е през 1974 г. В периода 1997-2001 г. (при правителството на Иван Костов) се прави частичен ремонт, но недовършен, тъй като половината от определените 1 200 000 лева са пренасочени за други неизвестни цели.

Историческа ценност

Историята започва славно — комплекс „България“ се отваря изключително тържествено с концерт на 9 октомври 1937 г., а баварска пивоварна предоставя бирата за празника. Не само за времето си, но и днес залата е една от най-големите и с най-добра акустика в Европа. Тук са започнали кариерата си неколцина от големите баси на България и Русия, защото тук са се провеждали първи и втори тур на конкурса „Млади оперни певци“. До края на 70-те години на миналия век в хотела отсядат почти всички по-важни чуждестранни гости в София, включително много световноизвестни музиканти и артисти.

Чак до началото на 90-те години комплексът е място за срещи на българския политически, научен и творчески елит. Мястото е твърде малко, за да споменем дори и незначителна част от знаменитите гости на комплекса. Сега в залата се провеждат прегледите на симфоничните оркестри в България и фестивалът „Софийски музикални седмици“.

На кого дължим това национално богатство?

Станчо Белковски и Иван Данчов са талантливи архитекти, герои във войните през 1912-1918 г. Завършили са в Германия. Арх. Белковски при дипломирането си е удостоен с плакет „Към звездите“ за отличен успех. По-късно съвместно откриват архитектурно бюро, което печели множество конкурси и проектира важни обекти на територията на София. След войната и двамата се отдават на академична кариера. И двамата са лауреати на Димитровска награда, като Иван Данчов получава своята за мавзолея на Георги Димитров, а Станчо Белковски — за възстановяването на зала „България“.

Заплахата

Днес твърденията на инвеститора (БТ Девелопмънт Сървисиз — поделение на „Мултигруп“), че планираното интензивно строителство в хотела не би навредило на зала „България“ са извънредно спорни и изискват многостранна експертна проверка (защо не и с участие на световно признати архитекти?). Те са и опасни, защото са в противоречие със законите в Р. България по отношение опазването на културно-историческото наследство. Затова трябва не десет, а сто пъти да се мисли, преди да се предприеме каквото и да било преустройство на хотела и комплекса.

Показателно е, че през 1998 — 1999 г. в градината на ресторанта е имало оркестър, който се е чувал твърде силно в залата. Наложило се свирещите вън и вътре да съобразяват графиците си, за да не си пречат взаимно и порталът между градината и залата да се зазида. Какъв ли би бил ефектът от интензивно строителство с бетонобъркачки, тежки камиони и въздушни чукове на метри от залата с уникална акустика? А шумът от множеството планирани подземни гаражи?

Какво мислят наследниците?

Арх. Данчов няма живи наследници, а арх. Мариана Белковска — Никифорова, една от наследниците на арх. Белковски, твърдо заявява, че ако зависи от нея, „нищо не трябва да се пипа, нито по фасадата, нито по помещенията!“ Би дала съгласието си само за преустройството на хотелските стаи в апартаменти или ползването им за други цели. Но законът за авторското право не е на нейна страна.

Три сценария

Дали хотел „България“ и зала „България“ ще споделят съдбата на сградата на хор „Кавал“? След дълго отлагания ремонт, хорът завари имуществото си унищожено, а сградата — продадена на трето лице. Какво ни гарантира, че реализацията на „Гранд България“ няма да обезобрази комплекса, а следите няма да бъдат заличени, чрез прехвърляне на собствеността?

Или го чака съдбата на комплекс „Балкан“ — също проект на С. Белковски и Ив. Данчов, с отлична акустика, чиято зала (на Младежкия театър), е приютявала и оперни представления, но след чаканото 20 години преустройство изгуби великолепните си качества?

И да се надяваме все пак, че комплексът ще има съдбата на резиденцията на американския посланик в България на ул. „Велико Търново“ и „В. Априлов“ — тази модерна сграда от същите автори е в ръцете на ценители, които желаят да я ползват и поддържат в оригиналния й вид.

Като паметник на културата от най-висок клас, запазването на националното съкровище комплекс „България“ е дълг на цялото общество и на всеки българин поотделно.

Защото всеки може да помогне!

Позиция на д-р арх. Ани Добринова

за залата и хотел "България"

клик върху картинката, за да се чете

Културното наследство: мисията изнемогва

от в-к Дневник - 20 ноември, 16:31
арх. Йордан ЛИКОВ, Чавдар ГЮЗЕЛЕВ

Проблемът не е толкова в манталитета на инвеститора (в преходно време по презумпция парвеню), а най-вече в общественото безразличие и липсата на разбиране кои са основните естетически и исторически стойности на националното културно наследство. Не да заклеймяваме инвеститора като некултурен (обратното е рядкост не само у нас), необходим е консенсус в културния елит, а и в цялото общество за културните ценности у нас. Далеч сме от мисълта, че трябва да се спре развитието на града и да превърнем центъра му в музей.
Кое спасява архитектурния комплекс "България" (засега)?

[продължава на http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=399691 ]

Зов за помощ

Художествената академия в София

Скъпи приятели на София,
друга застрашена сграда в центъра на столицата
до сами патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"
и Народното събрание е
Националната художествена академия.
Там днес се провежда избор за Ректор.
От това кой ще бъде избран за ректор зависи
каква ще бъде съдбата на целия парцел на академията,
където проектът за поредния мастодонт възнамерява
да засенчи и "Ал. Невски" - с два подземни етажа гаражи върху некропола на Сердика, с панорамен ресторант, надвиснал над апсидата на "Св. Ал. Невски" и офиси за евродепутатите.

Повече по темата вижте на
http://www.gopetition.com/petitions/save-sofias-alexander-nevsky-square.html