"Новият Херострат" или унищожаването на историческа София

Наскоро една приятелка ми каза, че арх. Петър Диков държал да бъде запомнен с нещо голямо. (доколкото знам господинът има амбиции да наследи Бай Бойко на кметския стол)

Аз се зачетох в днешния "Дневник" и се сетих за друг един мъж с подобни мечти... живял преди двайсет и няколко века в град Ефес. Успял е. Постигнал е мечтата си.

Преди дни стана известно, че собствениците на хотел "Рила" възнамеряват да съборят сградата и на нейно място да построят 22-етажен бизнес център. Предвижда се сградата да се спуска 8 етажа под земята и да бъде висока 80 м, което е с 20 м по-високо от катедралата "Св. Александър Невски".
Днес кметът на София Бойко Борисов изрази мнението си, че хотелът е "паметник на грозното социалистическо строителство, трябва да бъде съборен и да бъде построена нова сграда"

Аз също не харесвам сградата на хотел "Рила", но за разлика от бай кмета, не си мисля, че светът се върти около моите вкусове. Всеки специалист може да каже, че това една от малкото модернистични сгради в София.

И все пак, не това е най-важното.

Най-важното е, че под хотел "Рила" се намират съществени части от кулите, крепостната стена и обществените сгради на древна Сердика. А залепена до хотела е църквата "Св. Николай Солунски Чудотворец", за чиято историческа стойност всеки един от нас е учил в началното училище.

Вече десетилетия (съвсем не от началото на "прехода", а много отпреди това), упорито и нахално се унищожава историческото наследство на София. Под багерите се рушат исторически антични паметници, които биха били гордост за всеки град в Гърция, Италия, Тунис, Турция или Египет.

Унищожава се с късогледа алчност богатството (ДА - дори и измерено в пари, в кинти) на всеки софиянец. Възможности за привличане на туристи, каквито имат единици градове в цяла Европа...

Не е случайно, че подобни постановки винаги се разиграват в отпускарския сезон. Номерът обаче няма да мине.

Районната организация на ДСБ "Средец" не само ще заеме официална позиция в подкрепа на позицията на общинските съветници в СОС, но ако е нужно, ще организира протести срещу поредното безчинство.

Написано от Радан Кънев

Архитекти-експерти се присъединяват към обновлението на хотел "България"

Отново среща в САБ с участието на арх. Павел Иванов в началото на 2008
информира в. Арх & Арт Борса, бр. 3 (820)р 17-24.01.2008
На срещата, проведена под ръководството на проф. арх. Тодор Булев - Зам. Председател на САБ
и с участието на арх. Лило Попов - Зам. Председател на САБ,
представители на инвеститора, проф. арх. Евлоги Цветков и други архитекти,
САБ е предложил в предстоящата работа по хотел "България" да се включат и архитектите Лозан Лозанов и Чедомир Павлов.


клик върху образа, за да се чете

Срещата на САБ с инвеститора на проекта "Гранд България"

клик върху образа, за да се чете

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата")

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата"):

1. Тя (Залата, като част от общия комплекс и като целия комплекс)е паметник на няколко епохи- от 30-40-те години със завършек бомбардировки; 47-48 гг. с 2-годишния план за възстановавяне на народното стопанство и с извършеното все тогава възстановяване и на театър "Балкан" (където тогава играеше Операта), и на много сгради, засегнати отгоре от бомби; "социалистическото строителство" в "култов" стил, при което се изградиха Операта със Земеделския дом, възстановиха се много сгради и се построиха нови на мястото на развалини (например "Витоша" ъгъла "Патриарха", където после изровиха и мазето за кино "Витоша"), като тук да не забравим Ларгото; доизграждането на Центъра през 60-те със злополучната сграда-недоразумение на ъгъла "Бенковски" с "Аксаков". От там насам започват комплекси с нежни сменящи се имена, калищаци, мръсотия и затруднения, които се усещат апокалиптично сега. През целия този дълъг времеви отрязък Залата си играеше ролята безотказно. Само да си спомним стотиците предадени от нея по радиото концерти. Сега някой няма правата за това, уви, трябва да се ходи в командировки или на гости, за да се чуе какво се свири в четвъртаците.

2. Открай време имаше "топла връзка" с бул "Руски" (Царя), откъдето се влизаше в уникалната за ония времена заличка на "Студио "Музика". Не ми е известно кои са влизали през топлата връзка, но през януари '57 вратата беше разтворена и човек попадаше директно от булеварда на новогодишен младежки бал. Случи ми се.

3. Макар и поочукана и относително бедняшки поддържана отвътре, с построяването и използването на органа Залата си върна пълните възможности, за които е замислена. Освен звезди-диригенти, инструменталисти и певци, можеха да се изявяват и органистите. Имаме и такива, а и идват.

4. Залата създаваше единствената у нас столична концертна атмосфера, допълвана според случая от зала "Г. Кирков " (сега палената и опушвана зала "София" и Студио 1 на Радиото. Е, и Консерваторията е сходна, но е по-малка и някакси роднинско-комшийска е обстановката там.

5. В Залата посетителят срещаше или наблюдаваше колеги, роднини, приятели, артисти, писатели, поети, журналисти и кого ли не още от публичните личности, държавните ни глави, министри, патриарха, посланици, в последно време и малко песоглавци и все повече аристократично побелели старчески глави и старомодни костюми, колективни посещения, студентска клака, чужденци от всякакви страни. Влизайки в Залата човек се блъска с извинения и никой не го ругае, разпоредителките го поздравяват, намира във фоайето "Всеки четвъртък" на Табаков, преди това историята на Филхармонията от Васил Костов, среща митични личности като Карник Аджемян, професора на българските високоговорители Иван Вълчев или достолепния Димитър Попов, въобще не прилича на нищо на 3000 метра наоколо. Всички е естествено, автентично, наше и европейско едновременно. Могат да се видят и хубави и приятни момчета и момичета, дори и деца.

4. Ако нещо отвътре трябва, то е внимателно връщане на интериора към първоначалата истинска обстановка. Освен снимки, има и живи все още деятели, зрители или персонал на Залата. Допустим е и някакъв лукс, но в духа на реалното минало, материали и технологии. Да се закачат инструменти и други атрибути едва ли е нужно, освен ако не ги е имало в тридесетте години. Корнети, тромбони, бенджо и улични табели има във всяко "Happy". Обстановката и атмосферата трябва да останат "възвишено демократични" и "почтително свойски". Галерия от портрети на композитори и музиканти е идеалната украса, а не учудващи експозиции на езотерични и други теми с ограничена допирна площ с българската музика. Сега там е експонирана паневритмията. Може би по-добре е, да кажем, да има фотоси на "Полиритмия" и други формации, излизали на тамошната сцена, освен Филхармонията. Само, например, Оркестърът на Френското Радио с Андре Клюйтанс, свирещ химните на двете страни, е цяла сага от 1960 г.

5. Технически има пълна възможност за създаване на икономични откъм място технологични съоръжения,като климатизация и противопожарна защита, компютълни мрежи и други комуникации. При призната от експерти на Министерството на културата и застрахователя (ако има такъв) на обекта необходимост могат да се изградят системи за сигурност и сградна автоматизация (пожароизвестителна система, контрол на достъпа, алармена система, управление на енергопотреблението и други, или пък цялостна система за сградна автоматизация (Building Management System. Всичко това, съчетано със строителелен ремонт, може да измени в положителна посока функционалността и осигуреността на концертния комплекс, както и да се измени малко по обхват във възможна пространствена посока за повече удобство на музикантите, така, че да бъде осъвременен към сегашна дата и за едно-две десетилетия занапред.

6. Необходимо е генерално ремонтиране на строително-конструктивната част, реновиране на облицовки,тавани и други части на интериора - дотолкова, доколкото е необходимо, за да се придаде близък до първоначалния обик и да се скрият дразнещите допълнителни инсталации, кръпки и самодейни или икономично, на грозно решени подобрения, правени с годините. Например таванът на сградата над залата е празен и може да служи за нещо. Има място и за дребни "невидими" отдолу надстройки.

7. Едва ли трябва да гоним имперските интериори на Виена, Будапеща и други прочути концертни зали, дори на букурещкия Атенеум Ромън. Все пак Букурещ е Кючук Париж, когато софия е кално градче. Има и обратните примери за зали - функционално решени, по-семпли и съответстващи на съвремието, но достатъчно представителни или дори луксозни, например Еркеловия театър в Будапеща, подновеният Театро Реджо в Торино и сигурно още десетки в Европа.

8. Никой друг, освен Института за паметниците на културата, Министерството на културата, евентуално Съюзите на съответните творци, експертите по пожарна и обща безопасност и други компетентни и добронамерени физически и юридически лица не трябва да влияе върху близкото и далечно състояние, използване и поддържане на к.к. "България". На първо място тук пак трябва да бъдат ангажирани "чиновниците" - в най-добрия смисъл на думата: експерти, инспектори, шефове, изтъкнати специалисти. Ако някой от власт или пари имеющите иска да се включи, добре би бил дошъл с пари, властови ресурси и възможности за действие. Има прекрасни майстори, работници изпълнители и инженери, които ще изпълнят всички "прищевки" или "глезотии" с оглед на доброто и стабилно бъдеще на това национално достояние. Самото име на залата и комплекса е много задължаващо. Ако някоя фирма, която и да е, реши да дава, добре дошла е. Тук е мястото и на "подписка" на национално ниво, в смисъл акция за събиране на пари. В Musikverein Виена и Koncertgebaud Амстердам има списъци на спонсори, трайно изписани във фоайетата. Наред с по-неизвестни имена има гръмки названия и от Америка, и от другаде.

Относно хотела:
1. Би било добре да не се изменя основно функцията му. Някога е мислено концертиращите артисти да преминават от покоите си в репетиция или концерт. Чудесно е, поне за бележитите личности.

2. Само преди 10 години хотелът се използваше, бих казал, нормално и масово. Достатъчно беше телефонно запитване и следваше оправдан поради липса на места отказ или резервация с последващо използване на всички налични екстри, като паркиране отпред, суха храна на отлитащите рано сутрин,благопристоен и симпатичен персонал и т.н. Изпитал съм го в качеството си на най-обикновен и благодарен клиент. Сега би могло да се придаде повече блясък чрез лукс или функционалност, разбира се, със същите реновационни и инвестиционни дейности, както за концертния комплекс. Не би било лошо в хотел "България" да отсядат световни знаменитости при идване у нас (защо не и Бандерас)и да излизат направо на концерта или снимачната площадка, или държавници, които да отиват пеш до "Дондуков" 1 и 2 или до Народното събрание, а може и до БАН, ако са достатъчно учени. Ние, масовката, няма да се разсърдим за намаления брой места и високите цени.

3. Няма да бъде добре двата комплекса да се интегрират по какъвто и да е начин. Напротив, трябва да се осигури максимална независимост на използване на хотела и присъщите му заведения, заедно с Лятната градина, и на залите. Звукоизолация, взаимно съгласуване на мероприятия и текущи дейности ("всеки четвъртък"), търпимост от страна на търговците (бизнеса) и добросъвестност от страна на храма и други фактори могат да направят всички да бъде в ред и максимално благополучие. Стопаните или ползвателите(някоя си фирма, чиято цел и задачи са да печели пари и пак пари - от една страна, и Министерството на културата, чиято цел и изпълнявани задачи трябва да са свободни от бизнес-съображения, от друга страна)биха могли да живеят в естествена и жизнена симбиоза. Град София, който не е България, но е пръв в България, може да носи отговорността и гордостта да има тези два обекта на свое разположение и да се ползва от тях. Пожарникарят по образование и кмет по сегашно занятие Бойко Борисов може да има първа и много решаваща дума, а и да бъде почетен член на Обществото "Приятели на Софийската филхармония" или да се радва на уюта в кафенето откъм "Цар Осмободител", ако рече да релаксира. Общината не е далече, май е в същата РС "ПБЗН" (районна пожарна). Това би важало и за всеки друг кмет - адвокат, доктор или инженер.

4. Архитектурно не е добре да се надстроява спрямо съседните сгради. Един "шпил" е предостатъчен за тия декари в карето "Бенковски", "Аксаков", "Дякон Игнатий", "Царя".
В моя град Плевен действа вече 100 години писано или неписано правило - никоя сграда в центъра да не бъде по-висока от Мавзолея. Самият Мавзолей беше съсипан преди години с безсмислено преустройство на интериора. Скрити бяха хилядите кости, които гледахме с интерес и почитание като деца, премахнаха службите и изчезнаха черковните книги, които разгръщахме и никой свещеник не ни забраняваше,обезличи се интериорът. Градината наоколо изгуби вечерната си прелест за учениците, ръжда изяте портите, закопаха езерцата с рибки и течаща питейна вода. Но външният облик поне остана, вечният огън не е пришит, вписва се, поколения дечица се учат да духат свещите за рождения си ден на него до 17 часа, когато затварят портите.Стабилната му ограда (с изключение на портите) не е пострадала, за разлика от очупените щикове от оградата на Музей "Освобождението на Певен".

Нито читалищната сграда на запад, нито Сметната палата на изток, нито бившият партиен дом на мястото на градските тоалетни на северозапад, нито билдингите на юг, строени в момента, не са по-високи от кръста на Мавзолея.

Редно е булевардът, многократно възпят дори, да остане със силуета и лицето, което има, заедно и с жълтите павета, такъв, какъвто е успял да се съхрани през няколко режима и една война.

Хотел без паркинг не може, но подземен сигурно ще му дойде много откъм ровене и бетониране. Може би Соравия Център на мястото на Музея на револяционното движение или паркингът на площада могат да отделят паркоместа за гостите на хотела. Подобно решение има за хотел "Ален мак" в Благоевград, който също е на улица с движение.

Със или без мавзолей, сега площадът и оста от края на Двореца и БНБ до Ректората и бившето Китайско посолство (друга болна тема!) има завършен вид. Може да се мисли за ограничаване на движението "Чет-Нечет" по дати и номера на колите, или други мерки.

С най-голямо старание за добронамеленост и съучастие бих пожелал на инвеститора-собственик да се вслуша в гласа на партиите, народа и културната мафия, т.е. духовните собственици на този район - академици, архитекти, композитори, органисти и прочее певци и инструменталисти, студенти, дори и на случайните минувачи.

Между другото, именно публиката, която ругае по принцип преустройството (студенти, архитекти, музиканти, адвокати, лекари, инженери, писатели и вся остальная сволочь), се среща вечерно време в концертния комплекс. И е разбираемо, дори оправдано, нейни представители да се изразяват по своему остро или грубо, да говорят за мутризация и т.н. Обратно, някои представители на други области на сладкия живот(например "софийското момиче", маса относително млади хора с широки вратове и верижки, мощни коли и нежни приятелки) вероятно преценяват дилемите от гледна точка на "Варшава", "България", "Астория", "Кристал" и други знакови и "култови" географски и звездни наименования из този район, действали в определени времеви отрязъци. Все пак те не е точно бодрата смяна на предходното, моето и малко по-младото поколение. Не са и солта на ташата земя. Иначе, сещам се за някогашната детска или, може би, и "вражеска" да е била, пародия "... че идат бодри калпазани със нож и вилица в ръца". Пее се по мелодията на "Шумете дебри и балкани", музиката е маршова и може би на Любомир Пипков. Но негова е и "Оратория на нашето време", прозвучала все там, където и "Симфония Турангалила", и стотици малки и големи наши, европейски и световни бисери.
Все пак се надявам, че времето е наше и никой няма да ни го отнеме. Лично за мене, моето време се кани да свършва и след някое време ще ми бъде все едно къде какво става.

Горното написах в пълно съзнание, горе-долу излекуван от наличните ми болести, работещ пенсионер в дълъг отпуск по болест, българин, български гражданин, женен с деца и внуци, неосъждан, заядлив атеист-компрексар, провинциалист със столично самочувствие, екологично настроен метач-любител, баш-майстор с две леви ръце.

Освен всичко друго се стремя и да съединя противоположностите в единство и вярвам в единний светъл разум на бизнеса, културата и властите - конкретно за този случай и въобще.

С уважение към всички лични или институционални мнения, стига то (уважението) да е взаимно,

инж. Стефан Спиров
4210014120, На баща си син

Архитектурният шедьовър „България“

Цената на безценното
или защо искаме да опазим уникалния комплекс, който и днес е сред най-високите постижения на модернизма не само у нас, но и в Европа












Константин Павлов — Комитата
в. Дума — 01.12.2007 г. бр. 279 — http://www.duma.bg/2007/1207/011207/index. html

През 30-те години на миналия век Чиновническото застрахователно дружество (наследено от ДЗИ), има намерение да построи сграда, в която да инвестира изгодно капиталите си. За целта са купени и уедрени няколко парцела в карето „Цар Освободител“, „Аксаков“, „Бенковски“ и „В. Левски/Дякон Игнатий“ и като резултат се получава имот със сложна форма, отправящ големи предизвикателства към бъдещите проектанти.

Идеята, с която Станчо Белковски и Иван Данчов печелят безапелационно конкурса (не и без изключителните дипломатически и търговски умения на Данчов) съчетава новаторска многофункционалност и високотехнологичност, при това постигнати с върхови естетически качества и хармонично вписване в околната архитектурна среда.

И днес, точно 70 години след построяването, комплексът изглежда все така съвременно. Съвсем заслужено той е включен в учебниците по архитектура у нас и в чужбина и е признат за едно от най-високите постижения на модернизма от периода между двете световни войни не само в България, но и в Европа.

Единство и универсалност

Гранд хотел „България“ със заведенията си и лятната си градина и зала „България“ са цялостен и неделим мултифункционален комплекс. Портал свързва първи балкон на залата и ресторанта на хотела, друг портал — фоайето на самата зала и бирхалето. Така се съчетават удобството на артистите и нуждите на гладната и жадна публика.

Гостуващите артисти отсядат в хотела и използват вътрешните комуникации, без да са подвластни на капризите на лошото време и без нужда от допълнителни гримьорни и складове. Не е и необходимо да пренасят по улиците сценичното си облекло, реквизит и музикални инструменти. Подвижните врати дават възможност за обединяване и разделяне на пространствата според належащите нужди и вариантите за организация на отдих, спектакли и тържествени събития в комплекса са безкрайни.

Бижу на проектантската мисъл

Фасадата на хотела хармонично свързва двете съседни сгради, подвижният покрив на ресторанта може да бъде отварян при хубаво време, а градината (която е занемарена отдавна и е заплашена да бъде застроена от един бъдещ инвеститор във височина) позволява отдих в спокойна обстановка в центъра на града. Съюзът на архитектите в България смята, че твърденията на инвеститора за „запазване на архитектурата“ на комплекса според излезлите в пресата скици са една нескопосана демагогия и обида към архитектурната професия.

Защо говорим за технологично постижение

Комплексът е и технологичен шедьовър — впечатляващи са техническите нововъведения в конструкцията: огромният остъклен подвижен покрив (оберлихт) в ресторанта, потъващите прозоречни витрини в сладкарницата, които я отварят към булеварда, изключителната акустика на голямата концертна зала. Сложна подемна система позволява превръщането на концертната в бална зала. Металният покрив на залата е съборен от англоамериканска запалителна бомба, роялите и органът са унищожени, а след войната средствата не стигат за реставрация на комплекса (особено на подвижните елементи) в първоначалния му вид.

Ударите на съдбата

След 1947 г. комплексът е възстановен, но и разделен, което води до нови проблеми. Различна съдба спохожда отделните собственици. След 1989 г. „Балкантурист“ е приватизиран заедно с гранд хотел „България“ от „Мултигруп“, а залата е поверена на Софийската филхармония (институт към Министерството на културата ), която почти не разполага със средства за поддръжка и ремонти. Официалният вход за залата откъм „Цар Освободител“ след войната е използван като авариен изход и като вход към студио „Музика“. Отделно той се ползва от Тодор Живков като вход към ложата.

Вътрешните портали стоят заключени, а връзката между залата и лятната градина, е зазидана. Високата сграда на ъгъла на „Аксаков“ и „Бенковски“ е построена на място, където се е предвиждало да има помещения за музикантите. Липсата на помещения е голям проблем и днес, коридорите на залата служат както за репетиционни, така и за преобличане.

През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България“ е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение. Това налага строг режим за неговото опазване, който би трябвало и до днес строго да се контролира от следните институции: Министерството на културата чрез неговите поделения НИПК и НСОНПК, а и от структурите на Столичната община и от кмета на София. Да не забравяме, че в кафенето са сядали да се видят, да си пият кафето и да приказват най-големите писатели и интелектуалци на България.

Нерадостната участ на залата

Въпреки че няма български държавен ръководител през последните 70 години, който да не е седял в ложата на зала „България“, днес залата е в критично състояние — например няма климатизация, през зимата там е мъчително студено, а през лятото — твърде горещо, което пречи на музикантите да свирят пълноценно. В студените месеци публиката трябва да седи с палта в залата. Последният основен ремонт на залата е през 1974 г. В периода 1997-2001 г. (при правителството на Иван Костов) се прави частичен ремонт, но недовършен, тъй като половината от определените 1 200 000 лева са пренасочени за други неизвестни цели.

Историческа ценност

Историята започва славно — комплекс „България“ се отваря изключително тържествено с концерт на 9 октомври 1937 г., а баварска пивоварна предоставя бирата за празника. Не само за времето си, но и днес залата е една от най-големите и с най-добра акустика в Европа. Тук са започнали кариерата си неколцина от големите баси на България и Русия, защото тук са се провеждали първи и втори тур на конкурса „Млади оперни певци“. До края на 70-те години на миналия век в хотела отсядат почти всички по-важни чуждестранни гости в София, включително много световноизвестни музиканти и артисти.

Чак до началото на 90-те години комплексът е място за срещи на българския политически, научен и творчески елит. Мястото е твърде малко, за да споменем дори и незначителна част от знаменитите гости на комплекса. Сега в залата се провеждат прегледите на симфоничните оркестри в България и фестивалът „Софийски музикални седмици“.

На кого дължим това национално богатство?

Станчо Белковски и Иван Данчов са талантливи архитекти, герои във войните през 1912-1918 г. Завършили са в Германия. Арх. Белковски при дипломирането си е удостоен с плакет „Към звездите“ за отличен успех. По-късно съвместно откриват архитектурно бюро, което печели множество конкурси и проектира важни обекти на територията на София. След войната и двамата се отдават на академична кариера. И двамата са лауреати на Димитровска награда, като Иван Данчов получава своята за мавзолея на Георги Димитров, а Станчо Белковски — за възстановяването на зала „България“.

Заплахата

Днес твърденията на инвеститора (БТ Девелопмънт Сървисиз — поделение на „Мултигруп“), че планираното интензивно строителство в хотела не би навредило на зала „България“ са извънредно спорни и изискват многостранна експертна проверка (защо не и с участие на световно признати архитекти?). Те са и опасни, защото са в противоречие със законите в Р. България по отношение опазването на културно-историческото наследство. Затова трябва не десет, а сто пъти да се мисли, преди да се предприеме каквото и да било преустройство на хотела и комплекса.

Показателно е, че през 1998 — 1999 г. в градината на ресторанта е имало оркестър, който се е чувал твърде силно в залата. Наложило се свирещите вън и вътре да съобразяват графиците си, за да не си пречат взаимно и порталът между градината и залата да се зазида. Какъв ли би бил ефектът от интензивно строителство с бетонобъркачки, тежки камиони и въздушни чукове на метри от залата с уникална акустика? А шумът от множеството планирани подземни гаражи?

Какво мислят наследниците?

Арх. Данчов няма живи наследници, а арх. Мариана Белковска — Никифорова, една от наследниците на арх. Белковски, твърдо заявява, че ако зависи от нея, „нищо не трябва да се пипа, нито по фасадата, нито по помещенията!“ Би дала съгласието си само за преустройството на хотелските стаи в апартаменти или ползването им за други цели. Но законът за авторското право не е на нейна страна.

Три сценария

Дали хотел „България“ и зала „България“ ще споделят съдбата на сградата на хор „Кавал“? След дълго отлагания ремонт, хорът завари имуществото си унищожено, а сградата — продадена на трето лице. Какво ни гарантира, че реализацията на „Гранд България“ няма да обезобрази комплекса, а следите няма да бъдат заличени, чрез прехвърляне на собствеността?

Или го чака съдбата на комплекс „Балкан“ — също проект на С. Белковски и Ив. Данчов, с отлична акустика, чиято зала (на Младежкия театър), е приютявала и оперни представления, но след чаканото 20 години преустройство изгуби великолепните си качества?

И да се надяваме все пак, че комплексът ще има съдбата на резиденцията на американския посланик в България на ул. „Велико Търново“ и „В. Априлов“ — тази модерна сграда от същите автори е в ръцете на ценители, които желаят да я ползват и поддържат в оригиналния й вид.

Като паметник на културата от най-висок клас, запазването на националното съкровище комплекс „България“ е дълг на цялото общество и на всеки българин поотделно.

Защото всеки може да помогне!

Държавата да си изпълни задълженията

интервю с арх. Явор Банков - управител на Централния дом на архитектите
вестник КЕШ - 30.11.2007 г., с. 16
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25559&nxt=10

- Арх. Банков, кое е характерното при ансамбъла от сгради, включващ и гранд-хотел "България"?
- Когато се е строил гранд-хотел "България" през 30-те години на миналия век, по един много интересен начин е направен преход от по-старата сграда, която се пада от лявата страна. Тя е типична за сеционния период, за който са характерни растителните мотиви. Ако минете по "Бенковски", можете да видите тези архитектурни мотиви по фасадата. в страната към "Цар Освободител" този растителен мотив го няма, но се получава много естествен и плавен преход на архитектурата от по-старата част на ансамбъла.

- Одобрявате ли предложените реконструкции на сградата на грандхотел "България"?
- В новия проект фасадата на сградата откъм бул. "Цар Освободител" се разглежда сама за себе си. Тя се прорязва с някакво подобие на кула и се надстрояват реално още два етажа. Тези промени според мен компрометират целия ансамбъл. Прочетох в пресата, че това било осъвременена класика. Аз мисля, че това няма нищо общо с реалната представа за класика, а е някаква имитация на американска архитектура от по-стара епоха. Така представеният проект предполага унищожаване на сградата като паметник и на целия архитектурен ансамбъл.

- Какво може и какво не трябва да се реконструира?
- Не би трябвало да се пипа зала "България". Емблематично е и кафето на приземния етаж. Безспорно преустройство на хотелските стаи трябва да се направи. Това, което е замислено обаче, е реално сградата да се превърне 6 поредното "молче" и да включва търговски площи, които да бъдат отдавани под наем. Освен това в този район няма възможност за изграждане на паркоместа, а за такъв търговски комплекс те са задължителни.

- Какво мислите за реакциите и на инвеститорите, и на противниците на проекта?
- Лично за мен реакцията, която се получи от Националния институт по паметниците на културата, показва, че чашата вече преля. Сега всички са в услуга на инвеститорския интерес. Пример за това е и Агенцията за инвестиции. Не може проект, който не е процедиран и утвърден от техническите служби на общината и се отнася до сграда - паметник на културата от национално значение, да бъде обявен за инвестиция "клас А", преди да са минали процедурите. Този сертификат цели облекчени механизми, което ме навежда на мисълта, че може да се търси избягване на някои от процедурите, засягащи Института на паметници на културата.

- Как трябва да се действа оттук нататък?
- Трябва да се намеси прокуратурата. Крайно време е държавата да си влезе в ролята. Ако главният архитект на столицата си сложи подписа под визата за проектиране и строителство и даде разрешение, без проектът да е съгласуван от Института за паметници на културата, то това би било закононарушение.

- Смятате ли, че този спор може да прерасне в политически?
- В центъра са най-скъпите терени. Тук не говорим за нормална печалба, а директно за спекула. Няма да се изненадам и в Столичния съвет да се организира лоби. Там, където играят големите пари, всичко е възможно. !

Проектът „Гранд България”: затишие пред буря

Инвеститори и общественици си дадоха почивка, надали за дълго
вестник КЕШ - 30.11.2007 г., с. 16
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25560&nxt=10

Спорът около проекта за реставрация на грандхотел "България" се разгоря, след като "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД получи сертификат за инвестиция "клас А". Замисленото преустройство на сградата веднага разбуди обществените духове и започна публична словесна битка "за" и "против" проекта. От една страна, инвеститорите твърдят, че основната им цел е да развият символичната за столицата постройка и да запазят заложената в нея естетика. Според намеренията им сградата трябва да се модернизира и адаптира към стила на съвременния град. От Института за паметници на културата обаче отказват да повярват на твърдението, че преосмислянето на предназначението на гранд-хотел "България" и оформянето му в жилищно-търговски комплекс нямат за цел да превърнат сградата в поредния мол.

Пред в. "Кеш" Павел Найденов, баща на покойния Илия Павлов, потвърди, че сградата е собственост на "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД, която е подразделение на бившия холдинг "Мултигруп". Павел Найденов не пожела да коментира как ще се развият нещата около проекта и каза само, че сега всичко е в ръцете на обществеността.

В момента и от двете страни е настанало затишие, но то прилича на затишие пред буря. На един следващ етап от развитието на спора може да легне и на крехките рамене на съветниците от Столичния общински съвет, а според мнозина може да засегне и по-високи инстанции. Ще бъдат ли прекрачени границите на обществения (засега) спор и ще стане ли той основа за поредния политически скандал? Това е въпрос, отговора на който ще разберем в близкото бъдеще.

медийни новини

В предаването "Арт ефир" по програма "Христо Ботев" на БНР
в понеделник - 26 ноември 2007, 12:30 - 13:00 ч.
водещата журналистка Нина Нейкова
разговаря за спасяването на Хотел и зала "България"
и за културното наследство в риск в България
с д-р арх. Добрина Желева-Мартинс Виана - член на Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване паметниците на културата в България, разпространило гражданската петиция в интернет
и
с арх. Здравец Хайтов - Зам. председател на Съюза на архитектите в България.

Нина Нейкова изрази желание да се включи в Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване паметниците на културата.
Добре дошла в нашите редици!

Общинският съвет в Русе въстана срещу преустройството на хотел "България" в София

http://zagrada.bg/show.php?storyid=399642 - 20 ноември, 15:14

Общинският съвет на Русе разпространи своя декларация срещу преустройството на емблематичния за страната столичен хотел "България", съобщи БТА. "Ликвидирането на комплекса "България" и заместването на неговата автентична атмосфера с евтината естетика на един архитектурен сурогат, чийто автор живее извън пределите на страната, е опит да бъде унищожена част от българската културна идентичност. Без съмнение, порочният замисъл не е само проблем на столицата, а се превръща в национален въпрос.

Затова Общинският съвет на Русе се обръща към вас, господа министри и ръководители, с надеждата, че няма да допуснете реализирането на поредния безнравствен опит да се посегне върху българската духовност и култура", пише в декларацията. Тя е адресирана до министрите на културата и на регионалното развитие, до столичния общински съвет, до главния архитект на София и до председателя на Съюза на архитектите.

отзиви
Русе=Европа - От софиянец 20 ноември, 18:15
БЛАГОДАРЯ на общинарите от Русе подкрепата и намесата! В София ще има още нужда от такава намеса на хора от цялата страна, тъй като тук е средоточието на всички идиоти които искат да покажат простотията си, а подкрепа е необходима и в обратна посока, ако се налага и софиянци ще помагаме на Русе, единственият град с европейско лице в България!

BRAVO na Ruse - От architect, USA 20 ноември, 20:29
BRAVO! BLAGODARNOSTI

SOFIANKA OT DALECHE 21 ноември, 04:23
PROSTO NE E ZA VIARVANE, CHE OSHTE IMA V BG TAKIVA POCHTENNI I CULTURNI OBSHTINARI, BRAVO...

Bravo Ruse ! - От Инициативен комитет на Гражданско движение за опазване паметниците на културата в България 00:57 Уважаеми русенски избранници,
Скъпи сънародници,
благодарим за подкрепата и съпричастието в общобългарското дело за "България"

Грандхотел Капитал

http://theplamen.blogspot.com/ - 26.11.07

Не ми се вярваше, че ще ми се наложи да пиша това, но за пръв път във в. Капитал се натъквам на толкова едностранчива статия, че поражда съмнения, че е поръчкова.Проектът за "реконструкция" на емблематичния софийски Грандхотел България беше анонсиран шумно преди няколко седмици след като Балкантурист получи сертификат за инвеститор първи клас. Представения проект логично предизвика гнева на българските архитекти и голяма част от обществото.

Сградата е уникална както сама по себе си, така и с начина, по който се вписва в средата и съседните постройки, и се изучава задължително от всеки български архитект в студентските му години. Освен това е и паметник на културата.Ясно беше, че Балкантурист е неспособен да я управлява правилно и на печалба като хотел, така че изходите бяха два - да я продаде или да смени предназначението. Е проектът предвижда дострояване на 2 етажа, тотално разрушаване на фасадата и заменянето й с огромна арка на портала, кулички и статуйки - все характерни черти на грандоманската, селскорасла мутроархитектура, с която вече бяха нацвъкани черноморските курорти и други места в центъра на София.

Авторката на материала Яна Бодурова върху цели две страници ни убеждава как негодуванието на тъпото общество и архитекти е предизвикано от неспособността им да разберат намеренията на добрия инвеститор. За акценти се използват думички като какофония и САБотаж. Работата била там, че архитектурен проект всъщност още нямало, че разтъбените пред медиите намерения били просто идеи...

Дрън-дрън! Как точно се става инвеститор първи клас и се пресмята, че вложените пари ще са 82 млн. лева без проект? Че аз за да си ремонтирам банята е нужен проект - това - тук, това - там, такива и такива плочки, толкова пари... а за огромна сграда като грандхотела още нямало?

"Стана ми ужасно мъчно след всичко, което се изписа за мен и идеята ми, защото в нея съм вложил цялата си душа" казва автора на недомислицата арх. Павел Иванов. Аха, вложил си сърцето си в една "скица"? Мале, дано не ти дадат да правиш "истинския" проект, че ще получиш инфаркт!

Истината, която прозира като кокоша курешка под оризова хартия, е че в Балкантурист са разчитали да се случи това, което се случи на историческата вятърна мелница в Несебър, варварски вградена в хотел - има мелница - има проблем, няма мелница - няма паметник на културата и няма проблем. Но острата реакция и осъзнаването, че няма начин проекта да мине в този си вид са ги накарали да дадат на заден ход.
И статията в Капитал е идеалния инструмент да си измият ръцете, нали, Яна?

Мутробарокът стъпва и на "Царя"?

публикация на city-market, 9-15 ноември 2007

Емблематичната сграда на стара София (от малкото оцелели през последното десетилетие) - гранд-хотелът “България”, ще става търговски и офисцентър от суперкласа, поредният в столицата. Това изненадващо обявиха собствениците му от “Барлкантурист хотелс енд ресорсиз” - наследници на “Мултигруп”. Инвеститор е “Би Ти Дивелопмънтс сървисиз”- един ог гигантите в управлението на активи, имоти, курорти и хотели, също брънка от Мулти. Той обеща да вложи в осъществяването на проекта 82 млн. лв. и не обели и дума, че карето между “Аксаков”, “Царя”, “Бенковски” и “Дякон Игнатий” е архитектурен паметник.

останалото виж на
http://city-market.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=2630&Itemid=567

Прес клуб — по радиото

В БНР, програма Христо Ботев имаше предаване по темата — Арт ефир четвъртък, 12:30 с арх. Г. Угринов /НИПК/, арх. Лило Попов /САБ/ и арх. Валентина Върбанова /ОП "Стара София"/.

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите

Предаването "Реално" на БТВ в неделя направи сериозна заявка за ангажираност на медиите по отношение СКАНДАЛА с комплекс "България". За пореден път и Главен архитект на София и Директор на Националния институт за паметници на културата недвусмислено заявиха, че проекта на "БТ Девелопмънт Сервисиз" на местото на паметника на културата е невъзможен. Представителят на Държавната агенция за инвестиции господин Нинов направи крачка назад, казвайки, че даденият от тях Сертификат е само начало за нещо голямо, което инвеститора сам трябва да довърши. Аз лично веднага си представих огромната зееща дупка в началото на бул. "Цар Освободител" след събарянето на комплекс "България" и след изчерпването на дадената от ДАИ финансова помощ.

Въпросът е съвсем друг. При така ясно изразеното мнение на институции, общество и медии - докога инвеститорът БТДС ще заема позицията на щрауса, заровил дълбоко главата си в подземията на комплксе, където уж щял да строи паркинги? Време е да се яви в публичното пространство и най-после да признае, че е поел много погрешен път. Тази коректност я дължи на града, на софиянци, на туристи, на професионалисти.

Другият важен въпрос е- какви са точно рамките на това странно публично-частно партньорство по отношение на зала "България"? Тя е държавна собственост в лицето на Министерството на културата. Редно е Министъра на културата да излезе с изявление какво по-точно става? Едно партньорство е винаги двустранно. Той е длъжен да знае в конкретния случай кое е законно и кое не.

Ако госпожа Сандалска прочете поместеното в този блог отворено писмо, адресирано лично до нея - може би ще се престраши и ще се появи най-накрая в светлините на прожекторите. Отново въпросът е какво има да ни каже. Обясненията за уникалността на проекта вече сме ги чували.

Тя трябва да стане ясно, че дотук намеренията на инвеститора попадат под наказателния кодекс. Това определено тях ни най-малко не ги тревожи.

Валентина Върбанова, архитект

Прес клуб — как ни отразяват, телевизионни предавания

1. В събота, 17 ноември, ще се проведе дискусия по скандала Гранд България в предаването Вижте кой, Канал1, 19ч.

Тук може да изпращате въпроси и мнения:

Българска национална телевизия

гр. София 1000
ул. "Сан Стефано" 29
за екипа на "Вижте кой"

телефон: 943 60 44 и 814 25 02;
e-mail: vijtekoi@bnt.bg

2. И да ви подсетя — същият проблем ще бъде разглеждан в предаването Реално с Иван Бедров по bTV, в неделя, 18 ноември, от 10,30 ч.

Въпроси и мнения пращайте тук:

bTV,
Национален Дворец на Културата, пл. "България", ет. 11, София 1463,
за Реално с Иван Бедров

realno@btv.bg

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

Зала България

ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО “БТ ДЕВЕЛОПМЕНТ СЪРВИСИЗ”

на вниманието на госпожа Недялка Сандалска
Изпълнителен директор

в отговор на обръщение към медиите от 14 ноември 2007 г., 17 37
на инвеститора на Проект “Гранд България”


Уважаеми инвеститори,
Уважаеми сънародници, без значение дали живеете в София или извън България (виж петиция )

На 26 октомври 2007 българската общественост научи чрез медиите, че инвеститорът “БТ Девелопмънт Сервисиз” е получил от Държавната агенция за инвестиции (ДАИ) Сертификат 1-ви клас и финансова помощ от 74, 5 милиона лева за реализирането в три годишен срок на инвестиционен проект, наречен “Мултифункционален търговски център „Гранд България”. Кандидатът, вписан под № А-72/04.09.2007 в списъка на сертифицираните обекти, е “Гранд хотел България” АД, София. По-нататък в медиите бе разяснено колко красив и уникален е този проект. Видяхме и образ на бъдещото архитектурно произведение.

На 14 ноември 2007 българската общественост, следяща вече с повишено внимание случая, научи от разпространеното по медиите изявление на инвеститора, че няма вече да се строи на това място - в началото на историческото направление бул. “Цар Освободител”, търговски център, а културен и делови център.

Уважаеми инвеститори,
бихме искали да Ви обърнем внимание, че:

Веднъж получили сертификат от ДАИ, Вие сте поели задължението да реализирате точно този проект, който сте заявили пред нея, т. е. ново строителство на мястото на комплекс “България” - паметника на културата. Несъстоятелно е Вашето твърдение, че няма проект, защото Агенцията не би могла да отпусне държавни средства без съответни проектни книжа. Вие не бихте могли да се откажете от първоначалната си идея и едновременно с това да получите финансирането от ДАИ.

За Ваша зла участ, обектът на кандидатстване е паметник на културата от национално значение, разположен в най-представителната част на София. Вследствие на този факт, каква функция, какъв оригинален план, каква естетика ще му придадете – не диктувате Вие, а институциите, отговорни за опазването на паметниците на културата в Р. България.

Не става въпрос за “културната стойност на Проект "Гранд България”, както Вие се изразявате в обръщението си към медиите, а за културно-историческата стойност на комплекса от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала “България” като цялостен обект на опазване. След неговото обявяване в ДВ бр. 40/1978 г. като паметник на културата с категория “национално значение”, веднъж завинаги неговата стойност е определена и не подлежи на свободно тълкувание кой какво иска да направи с него.

В действителност, чрез Вашия проект, предложен на ДАИ, Вие събаряте паметника на културата, за да изградите Вашия мултифункционален търговски център „Гранд България”. Ние ще се въздържаме да наричаме проекта Ви мол, след като това Ви смущава. Отказът Ви от подобна формулировка, обаче, с нищо не променя типологията на Вашите инвестиционни намерения.

Непростима е проявената от Вас неадекватност към юридическата защита на “Комплекс България” и неговата среда като обект на културното наследство. Известно ни е, че сте били подробно запознати с нея от отговорните инстанции и би следвало да я спазвате. Вашите голи изявления за съблюдаване на нормативната уредба в бъдеще не са достатъчни.

ОЧАКВАМЕ ОТ ВАС ОТГОВОР НА ОСНОВНИЯ ВЪПРОС:
КАК СМЯТАТЕ ДА СЪВМЕСТИТЕ ДВАТА ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ КАЗУСА:

1. Реализацията на заявения пред ДАИ Проект “Мултифункционален търговски център „Гранд България” за ново строителство на мястото на паметника

и

2. Опазване на паметник на културата, съгласно Българското законодателство.

За нас е важно да научим каква е реакцията на Държавната агенция за инвестиции след като тя вече знае, че сертифицираният от нея проект е принципно неизпълним за паметник на културата без да се погазят множеството български закони и международни конвенции.

И ОЩЕ:
Не е уместно да твърдите, че ще реставрирате паметника на културата, когато Вашите инвестиционни амбиции са драстично различни.

Близо 5000 души са се подписали в защита на съхраняването на Комплекс „България” в неговия автентичен вид. И днес Комплекс „България” притежава актуалните качества на един модерен мултифункционален организъм. Нужно е само след продължителното занемаряване да възвърнете някогашния му блясък.

Следователно, единственото разумно решение е да вложите средствата си наистина в реставрация, а не в преустройства и реконструкции. А за нови търговски-, културни- и бизнес- центрове инвестирайте и стройте по западната ос на бул. “Тодор Александров”, където нашето време ще остави своята следа в историята.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ
ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ

Вестник Дневник — Защо сме против разрушаването на България

от Проф. д-р арх. Тодор БУЛЕВ
Защо сме против разрушаването на "България"

Преди около две седмици няколко централни всекидневника отделиха значително място на една очевидно важна новина: заявените публично инвестиционни намерения на фирма BT Development Services по отношение на комплекса "България" - хотел, кафе-сладкарница, бирхале, лятна градина, концертни зали, намиращ се на "пъпа" на София, на бул. "Цар Освободител", до площад "Ал. Батенберг".

Вестниците, особено "Труд" и "24 часа", се постараха да гарнират своите информации с по-дискретни или по-директни, но като цяло хвалебствени коментари. А ето и същността на инвестиционното намерение, така както то беше разказано и щедро онагледено: касае се за разрушаването на хотел "България" и построяването на негово място на значително по-голям, твърде различен по архитектурен характер, с друго съдържание (например с развита търговска част) обект. "Черешката на тортата" е, че това инвестиционно намерение (а не одобрен по законов път инвестиционен проект) е оценено (по какъв начин?) на стойност 82 млн. лв. и е удостоено (Как? На каква основа?) с лиценз за инвестиция първи клас - нещо, което вероятно се очаква да ни респектира, ако не и да ни просълзи от умиление.

Чети нататък в Дневник.

Прес клуб — как ни отразяват

Гледайте в неделя Реално с Иван Бедров от 10,30— въпросът ще бъде обсъждан в национален ефир!

Снощи по Канал 1 казаха за нашата подписка.

Днес излезе мой материал във вестник Дума. Специални благодарности на БСМ и вестник Дума за гражданската им позиция (И на господин И, който ми съдейства).

Районният кмет на Средец е против унищожаването на комплекс България

Радан съобщава новината, че Маргарита Гутева, районен кмет на Средец, заема в блога си позиция против планираното преустройство на комлекс България, който се намира на територията на същия район на СО (източник):

Всички граждани, с които говорих през последните няколко дни са възмутени от посегателството върху тази емблематична за София сграда. Недопустимо е да се посяга с лека ръка на подобни сгради - символи и паметници на културата, най - малкото от морална гледна точка. Публикувам линк към подписка по въпроса:
http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bu

Искрено се надявам, че звеното районен кмет, което обикновено е слабата брънка в корупционната верига, няма да поддаде в мутросхемата за хотел България. Чакаме официално изявление, госпожа Гутeва, не просто уеб коментар!

Това е страницата на госпожа Гутева, а електронният и адрес е

m.guteva@gmail.com

Не забравяй да я подсещаш за хотела и залата!

Инвеститорите в проекта Гранд България наужким дадоха заден ход

Собствениците на Гранд хотел „България” — „Би Ти Девелопмент Сървисиз”, разпространиха съобщение до медиите (източник — citybuild.bg).

То е по повод реконструкцията на емблематичния хотел, предизвикала остри критики сред архитектурната гилдия.

Бихме искали да уверим всички, които се вълнуват за бъдещето на сградата на Гранд хотел „България”, че ще спазим стриктно съществуващата нормативна уредба и ще съхраним във възможно най-голяма степен не само духа, но и архитектурния облик на съществуващата сграда, заявяват инвеститорите.

Проектът за реконструкция на Гранд хотел „България” е в съвсем начална фаза. Това е проект за културен и делови център и според никакви професионални стандарти не може да бъде сравняван с МОЛ.

Търговската площ, която сме предвидили, е еднаква по размер със съществуващата в момента. В нейните рамки ще бъдат запазени и реставрирани най-важните исторически и културни забележителности на хотела – кафе-сладкарницата, овалното стълбище, Червения салон и ресторанта-градина, обясняват от компанията.

Не съществува никаква опасност за концертна зала „България”. Проект „Гранд България” е напълно самостоятелен и под никаква форма не засяга целостта и функциите на националната концертна зала.

Дори нещо повече, ние сме готови да финансираме належащите ремонти и подобрения на залата в рамките на публично-частно партньорство с нейните стопани. Също така ще възстановим оригиналния план на архитектите на комплекса – арх. Станчо Белковски и арх. Иван Данчов, да има още един представителен вход към зала „България” откъм бул. „Цар Освободител”, както е съществувал от построяването на сградата през 30-те години на миналия век до 1957 г., обещават от „Би Ти Девелопмент Сървисиз” ЕАД.

Проектът цели запазването на естетиката на сградата в контекста на заобикалящия архитектурен ансамбъл. За нас културната стойност на проекта „Гранд България” стои над всичко и в този смисъл всички обвинения, тиражирани в медийното пространство, са напълно неоснователни и подвеждащи, категорични са инвеститорите.

Притесняват ме следните пасажи от писмото:
— Това е проект за културен и делови център — Нали става дума за хотел?! Как хотелът се превръща в делови център? Да не би да става дума за унищожаване на вътрешните обеми?
— Проектът за реконструкция — а не проект за реставрация!
— Също така не виждам отказ от публикуваните скици, нито пък за етажността, промяна на фасадите и прочее!
— Ресторантът градина — как ще получим гаранции, че ще си остане ГРАДИНА?
— И НАЙ-ВЕЧЕ: НЕ СЕ ПРИЗНАВА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ПЪРВИЯ ПРОЕКТ, колкото и в начален етап да е той! На практика, по никакъв начин "инвеститорът" не показва че се отказва от принципните положение в чудовищното си проектче.

Извод: Писмото е хвърляне на прах в очите на обществеността. Не позволявайте на подписката да спре! Ако багерите тръгнат утре, запиши се за бюлетина, за да разбереш!

Ето защо, докато инвеститорът не обяви в прав текст, че за хотела, хотелската градина и зала България не се предвижда друго освен РЕСТАВРАЦИЯ, протестите ще продължат!

Владимир Гаджев — Простотията с хотел България

Простотията с хотел “България”

Казват, че София е единственият ничий град у нас. За по-старите софиянци картината е още по-мрачна, защото градската среда вече е напълно компрометирана от агресивното ново строителство и парвенюшкото незачитане на исторически сложилите се традиции, знаковите сгради и обществената памет. Поредният подобен случай, който мина метър покрай вниманието на кандидат кметовете, включително и на новия/стар софийски кмет, е с хотел “България”..... (продължение)

Остатъкът от отличния материал на Владимир Гаджев - в Е-вестник