Второто годишно издание на проекта -
Традиционно авторовият екип се състои от архитекти, студенти по архитектура, дизайнери, художници, фотографи, журналисти, но тази година е допълнен с изкуствоведи, филателисти и художници, които владеят нови изразни средства като образи от пощенски марки, видеофилми, мултимедия, колаж. Обектите на интерес са точно адресирани и лично преживяни, но се позовават както на конкретни послания, така и на иносказания.
Емблематични образи на града се разпознават и в принтовете на инж. Светла Пенчева
и ученичката в Първа езикова гимназия Славея Монева,
в офортите на Стефан Радков и живопосните платна на Милен Маринов, Марина и Николай Русеви; в новите любими “Къркалясници” (срутени къщи на родопски диалект) на Светлин Ненов.
За плакат на изложбата е избран колажът на Виолета Тончева “Къщата на духовете”,
където три изчезващи къщи в центъра на Варна(на ул. Ал. Рачински” 4, ул “Братя Шкорпил” 5 и ул “Др. Цанков” 13)
се превръщат от обиталища на духа в свърталища на духове.
В сходен емоционално и смислово поливалентен колаж “Къщите-миражи” на изкуствоведката Пламена Рачева напластяват автопортрет с различно обработени фотографии и рисунки на рушащи се къщи от Рибарската махала в Тутракан чрез акварелната техника “обманка” (измама), популярна в Русия през ХVІІІ–XIХ в.
Оригинален филателен образ на Варна “под лупа” е представен чрез уникалната колекция на Борис Калинков - лауреат на най-високите световни филателни отличия. Разходката обикаля най-важните варненски архитектурни забележителности за да ни отведе до старото пристанище върху първата българска пощенска марка на морска тематика от 1911 г., което отдавна очаква да бъде преосмислено - както това се прави днес на много места по света.
Експозицията включва интересни дигитални етюди за интеграция на паметници на архитектурното наследство в съвременен контекст от студенти по архитектура във ВСУ “Черноризец Храбър”, с ръководител арх. Станчо Веков. Диалогът на авангарда с миналото продължава и чрез дългосрочния проект на студентите на доц. д-р арх. Красимира Вачева, които трупат електронен архив на архитектурната памет на Варна.
Серия от видеофилми на електронни медии поставят натрапчиво проблема за отношението ни към миналото.
Проследявайки архитектурното наследство на една от знаковите централни улици на Варна - “Преславска”, Силвия Благоева и Николай Русенов (Ефирна телевизия “Варна”) повдигат реторичния въпрос има ли градът потенциал да реализира кандидатурата си за културна столица на Европа през 2019 г.
Екатерина Митева и Михаил Врабчев (ТВ “М САТ“) осветляват изключителната скулптурна декорация на фронтони и атики в морския град от Кирил Шиваров (автор на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви пред главния вход на Софийския университет, на част от декорацията на Столичната библиотека ).
Категорично отхвърлят безотговорността и незаинтересоваността към паметта на града Веселина Божинова и Петър Петров (ТВ “7 дни”) със своя репортажен филм “Ничия дом или кьошка в местността “Свети Никола”.
Кулминация в изложбата е дебютът “Римски път” на художниците Цветана и Деян Векови, чието скрупульозно внимание към артефакта реконструира исторически правдиво античен римски път (IV в.) и част от северната крепостна стена на Варна (ХІ в.) в новоизградения едноименен частен клуб-галерия на ул. “Хан Крум” 22. Едно копие на открития на това място римски сандал ни отвежда към миража на сякаш току що отминалия му древен притежател. Именно в този подход коментиращата изложбата Виолета Тончева вижда смисъла на диалога с миналото - като извор на самочувствие у българите “като наследници - не на имоти, а на д ревни култури”.
***
Участниците откликват на необходимостта от актуална оценка на миналото и архитектурата като част от събирателния образ на националната идентичност в променените тенденции към глобализация. Амбицията им е да подклаждат активността на обществото за промяна на инертното отношение към културното наследство и за преодоляване на опасността да се размие културната памет в българските градове.
Според арх. Станчо Веков войнственият стремеж тази част от националната памет да се охранява строго за идните поколения следва да се усмири в осъзнато търсене на баланс между ново и старо в градската среда и чрез обществен консенсус за приемственост в политиката на опазване на българското архитектурно наследство. Уви, както самите автори признават, това е “... наследството, в което хубавите къщи нерядко придобиват статута на изчезващи къщи...”.
Но в името на какво се разраства неудържимо това явление. Къде и кога опасността от социална амнезия се превръща в реалност и обитателите престават да се интересуват от публични ценности като специфичния дух и атмосфера на тяхното селище в името единствено на частната собственост.
Тревожните лични послания на варненци за къщите и обитателите от техния град засягат издълбоко самите нас и разкъртват задрямалата ни чувствителност, защото се отнасят до всяко българско селище. Въпросът, който продължава да ни измъчва, е докога ще се задоволяваме с негативните примери, които ни обграждат.
А авторите на изложбата се питат: Ще успее ли новият Общ устройствен план на Варна, (проф. д.а.н. Иван Никифоров и кол.) да промени това развитие.
За третата част на проекта Хубавите къщи / Изчезващите къщи през следващата година арх. Станчо Веков вече е решил да представи позитивни примери – доколкото има идеи и успешни практики на диалога между старо и ново, на баланса между традиция и новаторски търсения в архитектурата и градската среда на Варна, които да маркират правилната посока в общата мисия към осмисляне на собствената ни идентичност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар