понеделник, 29 септември 2008 г.

105 и 25 години по-късно

Преди 105 години - през 1903, завърналият се след дипломирането си в Белгия арх. Пенчо Койчев построява за инж. Петър Йосифов и съпругата му – художницата Анна Хен-Йосифова (*1872 Брауншвайг +1931 София) забележителен дом.
Разположена на бул. Македония 36 до Руски паметник, къщата е един от първите образци на сецесиона в България. Стилът на тази ранна творба на Пенчо Койчев не може да се обърка – характерни ризалити, разнообразно начупени романтични скатни покриви, контрастни на бялата мазилка тухлени пояси, плитка пластична декорация.

Този дом става средище на художествен кръг Съвременно изкуство (1903), възникнал у нас много скоро след появата в самия край на ХІХ в. на обществото Сецесион във Виена и движението Ар Нуво в Белгия и Франция.
Дружеството Съвременно изкуство обединява представители на софийския артистичен елит - Константин Величков, Андрей Протич, декораторите Хараламби Тачев, Стефан Баджов; живописците, Никола Михайлов, Гошка Дацов, Никола Петров, Александър Мутафов, Елена Карамихайлова; скулпторът Марин Василев; карикатуристите Александър Божинов, Иван Славов, Петър Паспалев; писателите Пенчо Славейков и Ив. Ст. Андрейчин; архитектите Пенчо Койчев, Киро Маричков, Георги Фингов, Никола Занков, Боян Стоянов се обединяват в името на синтеза на изкуствата.
При обзавеждането на своя дом Анна Хен-Йосифова сама проектира мебелите и битови предмети в духа на Ар нуво и провежда в интериора идеите за Gesamtkunstwerk.

Къщата на Анна Йосифова е както място за изложби, така и за организираните от нея през 1909 г. курсове по пирография и интарзия. Сред ученичките й са княгините Евдокия и Надежда. Тя е "любима художница" на Царица Елеонора, съратник в нейните благотворителни акции, и изпълнител на редица художествени поръчки на Двореца.
Сн. ст.н.с. д-р Милена Георгиева

Анна Хен-Йосифова участва активно в редовните експозиции на Дружество «Съвременно изкуство» (от 1903 насетне – самостоятелни и съвместно с Дружеството на българските художници, 1913-22) , в изложбите на Съюза на южнославянските художици «Лада» (София – 1906, Белград – 1908, Загреб - 1912), в международните изложения в Лиеж (1905), Мюнхен (1909), Венеция (1910); в самостоятелни изложби в София (май/1909 и ноември-декември/1930). Нейните разнолики импресионистични композиции с цветя оставят неизлечим романтичен полъх.
Приживе е наградена с орден за граждански заслуги «Дамски кръст – ІІІ ст. с корона» (1923), с грамоти и почети дипломи.
Сн.: ст-н-с- д-р Милена Георгиева

В началото на 1980-те години парцелът с къщата, обитавана от наследниците на Анна и Петър Йосифови на бул. «Македония» 36, става обект на неотразимата амбиция на една главна лекарка за разширяването на съседната ІV-та районна болница (бул. «Македония» 38).
След 80 години достойно съществуване, нито отрицателните становища и съпротива на специалистите, нито ходатайствата и алармиращите публикации успяват да спасят забележителната сграда – исторически и архитектурен паметник на културата.
С подпис на тогавашния Зам. председател на Комитета за изкуство и култура, собствениците са изхвърлени принудително и паметникът на културата е безмилостно разрушен.

Днес – 25 години след събарянето на къщата,
парцелът е незастроен, а унищожаването й изглежда още по-безумно.
Тъжна съдба за едно твърде важно паметно място за българската култура.

Няма коментари: