Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец
Елена ДИАМАНДИЕВА, Веселка КУНЧЕВА
Строителство - инфо, Брои 32 - 05/09/2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150303
Г-н Шалганов, кога започна археологическото проучване на терена на Ларгото и какви граници обхваща то?- Теренът, който проучваме, е заключен между подлеза "Източна порта" и бившия Партиен дом на изток, подлез "Св. Петка Самарджийска" на запад, тротоарната линия на ЦУМ и сградата на Министерския съвет на север, както и тротоарната линия на президентството и хотел "Шератон" на юг. Проектът стартира в средата на 2009 г. под заглавието "Подземен културно-комуникационен център Сердика" с идеята да бъде по-комплексно функционален, макар че основен приоритет остана откритата археология. От голямото преустройство на центъра на София след 1945 г., когато са изграждани сградните корпуси на ЦУМ, Министерския съвет, "Шератон" и бившия Партиен дом, досега теренът, който изследваме, не е проучван. Заради това предполагахме, че ще попаднем на нещо.
Преди 9 септември 1944 г. на това място се е издигала много голяма сграда, отразена върху археологическия кадастър, в която е имало магазини, складове и много други помещения. След преустройството на уличната мрежа обаче улица "Търговска" е ликвидирана. Тя е започвала от Баня Баши джамия и по диагонал е достигала сегашната сграда на ЦУМ, като представлява една от страните на триъгълник, който се е оформял в тази област. Втората му страна е мисленото продължение на бул. "Дондуков" към ъгъла на "Шератон" до включването му в сегашната улица "Тодор Александров" и третата е бул. "Мария Луиза". Когато започнахме проучванията на този огромен триъгълник, се предполагаше, че ще се разкрие един градски квартал, т.е. цяла инсула, която се намира на запад от източната крепостна стена на античния и средновековния град, а на север е маркирана от главната улица на Сердика с посока изток-запад – Декуманус максимус. Но точните й размери не могат да се определят. При строителството на ЦУМ и Министерския съвет са открити шест подобни инсули, което ни подсказа какво да очакваме. Така или иначе предположенията ни бяха потвърдени, макар и не напълно, защото теренът е населяван от много време. Там е строено, разрушавано, презастроявано, ремонтирано и в момента
Антични останки от 4-7 век съжителстват с късно средновековни останки от 15-18 век.
В началото на нашите разкопки, целият терен беше "тера инкогнита". През 2010 г. ние засякохме неизвестна досега улица с посока изток-запад, която отстои на юг от главната улица и това окончателно доказа твърдението, че проучваме един градски квартал. Освен нея се разкри и едно доста солидно като площ градско жилище с вътрешен двор, обиколна аркадна галерия и съответните помещения, разпределени около двора.
Установено ли е откога датира откритата сграда?
- Нивото, което уловихме и което отговаря на нивото на главната улица, част от която е запазена в подлез Източна порта, е от 4-6 век.
Какво предстои да се случи през 2011 г.
- Чисто проектантски целият терен се предвижда да бъде покрит с плоча с отвор, който ще бъде остъклен. Така практически това, което е открито, няма да се влияе от преки атмосферни въздействия – валежи, сняг, заледявания и др. От гледна точка на разкопките продължихме интензивните проучвания - доразкрихме част от жилище заедно с останалата част от двора и което беше изключително важно - най-накрая попаднахме на главната улица на града. При строителството на подлеза до момента са били открити около 30 м от античната улица и сега разкрихме още около 30 м от нея. Може да се каже, че тя е сравнително добре запазена. Установихме, че е имало преустройство. При него са използвани готови архитектурно-декоративни елементи за настилка на самата улица с добре оформени стилобати (тип бордюри), които са поддържали постаменти за колони. В помещенията, които разкрихме тази година, попаднахме и на части от мозайки, но за момента те са замразени, защото все още няма решение кой колектив от консерватори ще се занимава с тях.
Какъв е екипът, в който работите, и каква техника използвате при разкопките?
- Екипът ни се състои от трима души - заместникът ми Кольо Георгиев, Здравко Иванов, който се занимава с металотърсенето, и аз Константин Шалаганов, ръководител на този обект. По принцип използваме дребна и средно габаритна механизация. В случая бяхме значително облекчени, защото денивелацията на тогавашния терен е била от запад на изток и колкото повече отиваме на изток, толкова повече нивото на археологическите останки се снижава, т.е. те не са засегнати.
Можете ли да коментирате как самите археологически проучвания са се отразили на общия архитектурен проект? Наблюдава ли се някакво по-сериозно оскъпяване?
- Не мога да ви кажа, защото аз се занимавам с чиста археология. Ръчният изкоп и съответната механизация в сектори, където няма пряка заплаха за археологическите останки, ги осигуряват "Метрополитен" ЕАД като възложител и "Главболгарстрой" АД като строител. Налице е много добра координация. Навремето комуникацията между археолози и технически ръководители беше значително по-усложнена. Сега държавните и общинските власти проявяват значително по-голям интерес към историческото ни наследство. В България обикновено се гордеем, че сме третата най-богата на археологически находки страна след Гърция и Италия. Да, ние може да сме третата, може да сме и втората, но от тези безкрайно много находки колко са социализирани, за да могат да се видят? Представете си, че един чуждестранен бизнесмен идва в София за пет дни, отсяда в "Шератон" и какво може да разгледа? Ротондата "Св. Георги", подлеза "Източна порта" и църквата "Св. София", където за щастие се разкриха много гробници, които ще могат в бъдеще да се посещават. Това са историческите забележителности. Можем да се гордеем, че живеем в град с хилядолетна история.
Така е с живия град и за наша радост има все още непроучвани площадни пространства с възможност да се направят интересни открития. Такъв е например античният централен градски площад, или форумът на града, който се пада под паркинга на "Шератон". За жалост там в обозримо бъдеще практически няма как да се разкопае и проучи, защото това ще блокира централната част на града. Още едно пространство е пл. "Бански", а при евентуално разкопаване на паркинга на Централните хали ще попаднем на част от крепостната стена и съответната архитектура. От източната порта на изток, там, където е главният античен некропол на града, също ще има значителни останки, както и при самата градска градинка, дори и при самия площад "Батенберг". Но на този етап ние следим главно укрепената площ в рамките на крепостните стени и чакаме строителството на нови сгради, от което да се възползваме и да ни даде възможност за проучвания.
Бихте ли коментирали значението на откритите археологически находки.
- Ларгото и метростанция номер 8, където работи колегата Марио Иванов, попълват бели петна в плана на античния Сердика и средновековния град Средец. Освен главната улица, която, общо взето, беше известна, защото са открити източната и западната порта, бяха намерени и части от други улици. Надявам се колегата Марио да попадне и на другата главна улица с посока север-юг. Навремето, мисля, 1999 г., се натъкнахме на северната порта на града (само на едната кула). Тогава не ни позволиха да продължим проучванията по главната улица, водеща към центъра, тъй като се извършваха големи ремонти точно на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Екзарх Йосиф". Уникалното при нея е, че тя не върви в права посока като главната улица с посока изток-запад. Първоначално тя върви диагонално, от кръстовището минава покрай каптажа от северозапад на югоизток и стига до сградата на ЦУМ. Оттам изправя направлението си в посока север-юг, като едно леко разкрачено Г.
Къде се предполага, че е пресечната точка на двете главни улици?-
Пресечната точка, най-грубо казано, се намира на бул. "Мария Луиза" при югозападния ъгъл на ЦУМ, но не може да се определи с точност дали е малко по на юг или по на север. А това само по себе си е много важно, защото веднъж вече известна, пресечната точка ще ни даде информация какво да очакваме.
Още по темата:
Арх. Славей Гълъбов, арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
Проектът за античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ще покаже съвременно отношение към богатите исторически напластявания и паметта на града
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289
Проф. д-р инж. Божидар Божинов главен проектант:
Как се стигна до идеята за тунел под старинитеhttp://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150328
Арх. Петър Диков, главен архитект на София:
Тепърва предстоят сериозни археологически разкрития http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150305
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289
Светла Добрева
Архитектурата на метростанция 8-II подчертава внушителното тунелно пространство
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150336
Арх. Тодор Тодоров, главен проектант на градското решение на местност Център-западно направление:
Предвидихме от "Левски" до "Ботев" да стане пешеходна зона
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150308
Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД
Завършваме конструкцията на Ларгото през септември
Автор: Милена ВАСИЛЕВА
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150307
Ето как изглежда къртицата, прокопала метротунелите под централните части на града.
Инж- Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на дружествата в икономическата група "Евро Алианс"
Археологията е причина за съвсем различен подход при изграждането на метростанция 8-ІІ
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150334
Предизвикателство е да се гради носеща конструкция на пътно платно и да се пазят археологически находки
Очакваният срок за завършване на първия етап от проекта е октомври 2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150326
Антон Янев, управител на "Рикат", проектант на конструкцията на Ларгото
Направихме пет ревизии на основния проект
Проектирали сме метрото от "Младост" до летището, от "Патриарх Евтимий" до бул. "Черни връх" - по-предвидимо е от конструкцията на Ларгото
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150311
Античният град оживя благодарение на софийския метрополитен
За откритията под бул. "Мария Луиза", направени при строителството на метродиаметър 2, разказва ръководителят на археологическите разкопки д-р арх. Марио Иванов
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150301
Няма коментари:
Публикуване на коментар