неделя, 18 септември 2011 г.

Денят започва с култура

На 17 септември, в Деня на София,
в "Денят започва с култура" по БНТ,
ни бе представена двудневната конференция
"Градът мислен и без/с/мислен".

В първия ден - 16.09.,
в една от залите на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"
бяха изложени становищата на утвърдени урбанисти и социолози
и няколко проекта, изследващи проблемите на столицата.












На 17.09., на интервю по БНТ
имахме удоволствието да чуем една чудесна дискусия с
Йорданка Колева - урбанист, Антоний Гълъбов - социолог, доцeнт от НБУ и Делчо Делчев - архитект-докторант.
http://bnt.bg/bg/news/view/60465/gradyt_mislen_i_bez_s_mislen_dvudnevnata_konferencija

Когато събеседниците са смислени и мислещи,
нещата се получават - проблемите се очертават,
мненията са достатъчно ясно изразени,
младите получават форум за изява
без да са на важни формални позиции.
А гражданите се убеждават,
че понякога и от говоренето може да има полза.

Но преди това,
Пейо Колев - блогърът на "Изгубената България" ни представи
своите разкази за Стара София.

Първата спирка от неговата разходка бе
до сградата на ъгъла на улиците "В. Априлов" и "Оборище".
Чудесна стара къща, чудесна стара снимка, интересен разказ за
собствениците и обитателите!
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev

Следващият разказ бе за Княжеския дворец.
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev

Това, което ни порази е лекотата да
се поднасят неточности по националната телевизия.
Твърде "смело откритие" е, че Дворецът е построен изцяло от Фридрих Грюнангер,
а той пък е поканен от Фердинанд І специално за целта от Виена ....
Според документи и публикации,
Княз Фердинанд пристига от Виена в България 8 години след Грюнангер.
Дотогава, след нарочна покана на Княз Александър І,
арх. Виктор Румпелмайер от Виена
вече е реконструирал турския конак и е добавил ново крило на запад от него
(за повече подробности вж. публикацията на П. Йокимов и Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html )

Не бомба, а багер изравя над дву-метровата денивелация между новия площад пред Мавзолея и партера на двореца, та се е наложила днешната стръмна стълба към входа му ....




























































В етапа от разходката из стара София около Градската градина
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
бяхме смутени от разсъжденията за Министерството на войната.

Съмнително е твърдението, че фронтонът на фасадата към ул. "Славянска"
от втората реконструкция на министерството
е специално търсен да кореспондира със сградата на Народния театър,
защото е ИЗГРАДЕН ПРЕДИ ТОВА.



















Третата реконструкция на министерството е направена НЕ след Втората световна война, а преди бомбардировките - както се вижда от снимката на вече поразения от бомба Народен театър.












Няма сведения арх. Иван Васильов да е участвал в проекта за Министерство на войната, нито на гранд-хотел "Балкан" (днес "Шератон"). Авторството и на двете е само на арх. Д. Цолов и колектив.
Още по-смущаващо е заявлението, че двамата са ръководели реконструкцията на новия правителствен център около Ларгото - със сградите на ЦУМ (арх. М. Писанов), Министерство на тежката промишленост (днес на Министерски съвет - арх. Коста Николов) и Министерство на електрификацията (днес на Президенството и на Министерство на образованието, младежта и науката - арх. Иван Данчов).[сведенията са от Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_8303.html].


Чудесен ентусиазъм струи от съживяващия се интерес
към културното наследство у нас.
Откога мечтаем той да става все по-масов - за да спомогне
да оценим и опазим поне малкото, което е останало от него.
Пейо Колев има ценен принос за събуждането
на памет за достойното минало и усещането за автентичност
(http://www.lostbulgaria.com/).
Снимките, които издирва и публикува, са
оригинални и с високо качество.
Е, случва се да вземе от нас някой фотос без да ни пита, а после да настоява
да се цитира като негов оригинал (за събарянето на Мавзолея, например - http://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/10.html).

Всеки може да се обърка.
Но няма нищо по-точно от точното - следва да се корегира.
Освен ентусиазъм, трябва да има и професионализъм.
А той се изгражда след задълбочени занимания, ровене в архивите
и сравнения на публикации и документи.
Професионализмът изисква време, добросъвестност и отдаденост
(защото не всичко казано и написано е вярно)...
Истинността на фактите е част от автентичността в история на архитектурата.
Автентичността е висша ценност, когато говорим за култура и културно наследство.
Признаването на чуждото авторство - също.
Оценката за автентичност и респектът към авторското право са също въпрос на професионализъм.
В подредените общества тези постулати са есествени и се следват.

Впрочем, с необходимостта от повече професионализъм завърши и дискусията за
"Града - мислен и без/с/мислен" в Денят започва с култура.

Няма коментари: