Номинацията на историческия център на София в Списъка на Световното културно наследство

Историческият център на София може да бъде номиниран за Световното културно наследство11 декември 2008 13:08 Агенция "Фокус"


Инициират програма за номиниране на историческия център на София
Досега урбанистичната политика за опазване е непоследователна, липсват специфични планове
http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=591838

Историческият център на София включва два главни културно-исторически обекта - резервата „Сердика - Средец” и софийския некропол около църквата „Света София” и храм-паметника „Св. Александър Невски”, свързани по оста площад "Батенберг" - „Цар Освободител

Да бъде разработена програма за номиниране на историческия център на София за "Световно културно наследство" - това реши на заседание комисията по устройство на територията и жилищна политика към Столичния общински съвет миналата седмица. Съветниците взеха също решение да предвидят необходимите за това средства в бюджета на Столична община, както и да се подготви експонирането на културно-историческото наследство. След като бъде разработена програмата, ще се обяви и обществена поръчка за проектиране на подробен устройствен план на същата територия.

Докладът за номиниране на историческия център е внесен от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков.
Идеите за номиниране на историческия център на града са развити в концепция, заложена в общия устройствен план (ОУП) на София и в общинския план за развитие, разработени от общинското предприятие "Софпроект-ОГП". За да се задвижи тази програма, досега не е имало управленска инициатива. Тя е била поставяна само сред професионалните среди на обсъждания между архитекти и урбанисти.
Историческият център на София включва два главни културно-исторически обекта - резервата "Сердика - Средец" и софийския некропол около църквата "Света София" и храм-паметника "Св. Александър Невски", свързани по оста площад "Батенберг" - "Цар Освободител".

Досега не е извършвана цялостна политика за финансиране на опазването и развитието на културното наследство, посочва Вили Лилков. Не е разработена програма за кандидатстване за номиниране на културното наследство.
Същевременно още през 2003 г. към ОУП е разработена специализирана програма за развитието на централна градска част, към която принадлежи и историческият център. Програмата е дело на колектив с ръководител арх. Людмил Леонидов, който сега е общински съветник от ГЕРБ и заместник-председател на комисията по устройство на територията.
Концепцията за номиниране на историческия център е планирана като една от важните цели до 2010 г. За да се реализира тази цел, трябва да бъде извървян дълъг път. На първо място е необходима политическа воля и последователна градска стратегия за опазване на културното наследство, посочи Вили Лилков. За всеки от обектите, включени в историческия център на столицата, е необходимо да се изработят досиета и планове за управление. Трябва да се разработи стратегия за интегрирана консервация, която координира дейностите по археологическите проучвания, консервацията и устройственото планиране според ратифицираните от България европейски конвенции.
В подкрепа на инициативата за номиниране на историческия център свои становища са дали и Българският комитет на ИКОМОС, Съюзът на архитектите в България, общинското предприятие "Стара София", Софийският исторически музей и Националният институт за паметниците на културата.
Концепцията за опазване на културно-историческото наследство предлага първоначален вариант за граници на територията и буферна зона в съответствие с изискванията на конвенцията за световното културно и природно наследство. Уникалната стойност на територията е подкрепена от наличието на изключителни паметници на културата от Античността, Средновековието, следосвобожденската епоха и тези от ХХ век. Това е посочено в доклад на н.с. д-р арх. Валентина Върбанова от общинското предприятие "Стара София" и ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс от Центъра по архитектурознание на БАН.
Оценката на културното наследство е противоречива, защото урбанистичната политика за неговото опазване и използване е непоследователна и спорна, липсват специфични планове за опазване, се посочва в становището на Българския комитет на ИКОМОС с управител арх. Христина Станева. Затова е необходимо разработване на специализирани програми, както и последователна стратегия за опазване и развитие на културното наследство, посочва също арх. Станева.


Концепцията е разработена в общия устройствен план на града
Историческият център на София притежава "извънредна универсална стойност" в съответствие с критериите, посочени в Тhe Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, и може да бъде номиниран за включване в листата на Световното културно наследство. Неговата културна стойност е "вътрешно присъща" (intrinsic, според определението в цитирания документ), т.е. включването му в листата е само потенциална възможност. За да бъде реализирана, е необходима политическа воля, подкрепена от последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство, се посочва в общия устройствен план на София. Анализът на културно-историческите ресурси позволи да бъде определена територията, която притежава културно-историческа стойност, съответстваща на статута "Световно наследство". Това е територията на двата върхови културно-исторически модула, свързани по оста: пл. "Батенберг" - "Цар Освободител". В концепцията се предлага една първа версия на границите и буферната зона на тази територия, съответстващи на изискванията в Конвенцията за световно културно и природно наследство.
В общия устройствен план се предлага система от устройствени режими за опазване и съответстващите им планове за управление. С документа са дефинирани структурата, типологията на видовете режими и техните основни териториални параметри. Режимите, предложени в общия устройствен план, са в две категории:
- режими, които прилагат валидните в момента параметри на действащите режими за опазване, установени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите и засягащи регламентирания териториален обхват на посочените защитени територии и установените за тях предписания в действащите правилници наредби и указания
- друга част представлява предложения за санкциониране по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, мотивирани от реалната стойност на съответните територии и необходимостта да бъдат защитени техните параметри. Едни от режимите за защитени територии са режим на "Защитени територии за опазване на културно-историческото наследство" и територии с особена териториалноустройствена защита, притежаващи специален режим за опазване - резерват ("Сердика-Средец", "Борисова градина" и "Боянска църква").


Центърът на София с шанс за защита от ЮНЕСКО
Екип на Mediapool - 14 Август 2008

Историческият център на София може да бъде признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Групата на ДСБ в Столичния общински съвет (СОС) внесе предложение за даване на ход на процедурата по кандидатстване на централните части от българската столица за статут на световна историческа забележителност.
Идеята получи особена популярност сред неправителствените организации след избухването на скандала с градинката до Руската църква. Върху зелената площ представителството на Москва в София има намерение да издигне огромен бизнесцентър. Малко по-късно се появиха планове на собствениците на хотел "Рила" да срутят сградата и да изградят на нейно място 22-етажен бизнесцентър с четири подземни нива. Според археолози това би унищожило историческия пласт от Сердика, който е консервиран под хотела сега.

Два района от града могат да влязат в регистрите на ЮНЕСКО - архитектурният ансамбъл около храм-паметник "Св. Александър Невски" и пространството около ЦУМ, Министерския съвет, бившия Партиен дом и хотел "Рила".

"В момента центърът на София не е готов да получи статут на защитен обект под егидата на ЮНЕСКО. За да се случи това, организацията трябва да получи ясни гаранции, че държавата и общината имат намерение да опазват и развиват историческите забележителности. Трябва да се покаже наличие на политическа воля, другото ще се свърши от експертите. Основният ефект от кандидатстването ще е дисциплиниращ. Така ще се охладят амбициите да се застроява върху културни забележителности и презастрояване на центъра на София", заяви пред Mediapool общинският съветник от ДСБ Вили Лилков.

Целта столичният център да стане част от световното историческо наследство е заложена в Общия план за развитие и Общия устройствен план на София. По тези въпроси обаче не се работи особено активно от държавната и общинската администрации. Преди държавата да изпрати документите за кандидатстване до световната организация има да се свърши доста подготвителна работа.

Всяка сграда или обект, за който България ще претендира, че е културно наследство, трябва да се сдобие с планове за управление, съхранение и развитие. Трябва да се докаже още, че сградите са в автентичния си вид, както и да се гарантира, че те ще бъдат запазени в него. Това може да стане само ако попаднат под закрилата на Закона за паметниците на културата.

След подаване на документацията, експерти към неправителствената организация за запазване на културното наследство ИКОМОС трябва да изготвят експертизи на историческите обекти. Резултатите от проверката се изпращат до ЮНЕСКО, където се взема окончателното решение.

"...Столична община ще трябва да разработи всички планове за развитие и съхранение на обектите. Ще трябва да подсигури с бюджет за подготовка за кандидатстване пред ЮНЕСКО", коментира Вили Лилков.

Според него София ще трябва да положи значително повече усилия от досега в развитието на археологическите забележителности на Сердика. Старият град е заключен в района между базиликата "Света София" – ларгото – хотел "Рила". Експонирането и развитието на археологическите паметници ще доближи столицата до получаване на статут от ЮНЕСКО.

Преди година и половина археолози разкриха в началото на ул. "Будапеща" (под сградата на "Гьоте институт") най-големия римски амфитеатър на Балканите. Още тогава общински съветници от СДС подеха инициатива за неговото пълно експониране, но досега няма признаци за развитие по този проект.

Проектът за кандидатстване на центъра на София за защитен от ЮНЕСКО район се ползва с подкрепата на Съюза на архитектите в България, Институтът за архитектурознание към БАН, ИКОМОС, ОП "Стара София" и редица други неправителствени организации.