неделя, 23 декември 2007 г.

Проф. Евлоги Цветков - интервю

Има добри решения по казуса "България"

клик върху катинките, за да се чете











петък, 14 декември 2007 г.

Писмо на Зам.-министъра на РРБ Савин Ковачев

до Инициативния комитет
на Гражданско движение за опазване паметниците на културата

в Р България


клик върху образа, за да се чете












Нарушение на нормативната уредба при казуса за комплекс "България"

продължение на интервюто с д-р арх. Валентина Върбанова

клик върху образа, за да се чете











Срещата на САБ с инвеститора на проекта "Гранд България"

клик върху образа, за да се чете

четвъртък, 13 декември 2007 г.

Традицията на кафе-сладкарница "България"

В края на м. ноември бе отпечатан сборникът

отг. редактор - Рая Заимова
Издателство Дамян Яков
София, 2007


Тук поместваме кратък откъс - с част, посветена на първата кафе-сладкарница "България"




клик върху образа, за да се чете текстът











Ето как изглежда мястото днес и какво ни обещават











Писмо на Зам.-министъра на РРБ - Савин Ковачев

до Председателя на УС на САБ - арх. Спиридон Ганев
във връзка с хотел "България"

клик върху образа, за да се чете

Гранд хотел „България”: тема с продължение,

този път с новини от САБ
http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18906 - 10 Декември 2007 17:14

На 28 ноември т.г. в Централния дом на САБ се проведе среща на Председателството на САБ - арх.арх. Лило Попов, Здравец Хайтов, Тодор Булев, с ръководството на Гранд хотел „България” АД - г-жа Недялка Сандалска, г-жа Бояна Попова. Взеха участие арх. Чедомир Павлов, проф. арх. Евлоги Цветков, проф. арх. Жеко Тилев, арх. Тодор Тодоров, арх. Георги Лабов, арх. Лозан Лозанов, арх. Георги Гужгулов и Георги Лозанов. На срещата беше обсъден комплексът от проблеми, свързан със стопанисването и модерни защити на Гранд хотел „България”:
  • специфичната история на изграждането му;
  • функционирането му като цялостен комплекс заедно със зала „България” и заведенията;
  • високата му архитектурно-историческа значимост;
  • различните становища, изразени в хода на предизвиканата от САБ публична дискусия във връзка с бъдещето му;
  • специфични проблеми, в т. ч. функционални и конструктивни, свързани с модернизацията на хотела при запазване на културно-историческата му ценност и архитектурна специфика.

Присъстващите се обединиха около становището, че ранната фаза, в която се намират проектантските проучвания, широкият диапазон, в който може да се търси печеливша бизнес-стратегия за стопанисването на обекта, както и ясно изразената обществена и професионална позиция за насоката на решението — запазване на архитектурния облик на комплекса (в съответствие и със законовия му статут на паметник на културата от национално значение) са предпоставки за намиране на оптимално решение. Във връзка с това е необходимо преди всичко формулирането на отговарящо на сложната ситуация планово задание. В него трябва ясно да се откроят: не само количествените параметри, но и различните културни, социални и икономически изисквания, параметрите на съхраняването и напротив, на допустимото за промяна в сградата на Гранд хотел „България”; оформянето на цялостния силует на ансамбъла, възможностите за общо решаване в рамките на квартала на някои елементи като входове, за паркинги, паркиране; организацията на строителните процеси и др.


Предвид огромния обществен и професионален интерес към развитието на този важен фрагмент от центъра на София и на бъдещия облик на хотел „България”, и с оглед на вече заявената активна роля на САБ във формулирането на широкия комплекс от обществени изисквания при неговата модернизация, представителите на ръководството на САБ изразиха готовност за организиране на следващи срещи, на които да се обсъдят отделни конкретни проблеми, свързани с проектирането на комплекса от сгради и в частност на хотел „България”. Това предложение бе подкрепено от всички участници в срещата.

От ръководството на САБ

Забележка на редакцията:
Публикацията е официално съобщение на САБ

Писмен отговор на Министъра на икономиката и енергетиката за издаване на сертификат за І клас инвеститор от БАИ

На актуалния въпрос на народния представител Евдокия Манева от ПГ на ДСБ
"1. На какво законово основание е издаден сертификат за І клас инвеститор на "Гранд хотел България" АД от Българската агенция за инвестиции;
2. На коя дата са постъпили документите;
3. Кога е издадeн сертификатът"
Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров
е дал следния писмен отговор:
(клик върху образите, за да се четат)










P.S.
Трябва да се отбележи, че отговор на третия въпрос не е даден.
Датата, на която е регистрирано даването на сертификата (според списъка, който бе публикуван в интернет) е 3 септмеври 2007 г.
Датата на връчването на сертификата бе 26 октомври 2007 г.
http://www.bt-ds.com/main/news.php?cell=20&lang=bg

На страницата на БАИ четем,
че сертификатът за клас І инвеститор (при инвестиции над 70 млн. лв.)
дава следните придобивки:
(
http://www.investbg.government.bg/fce/index.shtml?s=001&p=0069&n=000001)
  • Индивидуално административно обслужване ;
  • Облекчен режим при предоставяне право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти, частна, държавна или общинска собственост;
  • Възможност за отпускане на целеви средства от държавния бюджет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура.
В отговора на Министър Петър Димитров не се уточнява :
- Предвижда ли се облекчен режим на предоставяне на собственост и вещни права върху недвижими имоти държавна собственост, каквито са зала "България" и единният парцел, на който е разположен комплексът "България";
- каква техническа инфраструктура ще изгражда инвеститорът и ще получи ли държавно финансиране за тази цел .

Наследство в риск - дискусия, организирана от САБ

клик върху образите, за да се чете












Забележка:
Редакцията на в-к "Арх & Арт Борса" си е позволила по-свободна интерпретация на някои от изказванията, а някъде думите на едни е представила от името на други.
Все пак, публикацията дава представа за разискванията.
Както при всяка подобна среща, САБ е направил стенограма , чийто точен запис трябва да бъде на разположение на интересуващите се в библиотеката на Централния дом на архитекта, ул. "Кракра" 11, София 1504

Кореспонденция между Съюза на архитектите в България и Изпълнителния директор на "ГХ България" АД

клик върху образите, за да се четат




















неделя, 9 декември 2007 г.

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата")

Относно концертния комплекс (известен в много среди като "Залата"):

1. Тя (Залата, като част от общия комплекс и като целия комплекс)е паметник на няколко епохи- от 30-40-те години със завършек бомбардировки; 47-48 гг. с 2-годишния план за възстановавяне на народното стопанство и с извършеното все тогава възстановяване и на театър "Балкан" (където тогава играеше Операта), и на много сгради, засегнати отгоре от бомби; "социалистическото строителство" в "култов" стил, при което се изградиха Операта със Земеделския дом, възстановиха се много сгради и се построиха нови на мястото на развалини (например "Витоша" ъгъла "Патриарха", където после изровиха и мазето за кино "Витоша"), като тук да не забравим Ларгото; доизграждането на Центъра през 60-те със злополучната сграда-недоразумение на ъгъла "Бенковски" с "Аксаков". От там насам започват комплекси с нежни сменящи се имена, калищаци, мръсотия и затруднения, които се усещат апокалиптично сега. През целия този дълъг времеви отрязък Залата си играеше ролята безотказно. Само да си спомним стотиците предадени от нея по радиото концерти. Сега някой няма правата за това, уви, трябва да се ходи в командировки или на гости, за да се чуе какво се свири в четвъртаците.

2. Открай време имаше "топла връзка" с бул "Руски" (Царя), откъдето се влизаше в уникалната за ония времена заличка на "Студио "Музика". Не ми е известно кои са влизали през топлата връзка, но през януари '57 вратата беше разтворена и човек попадаше директно от булеварда на новогодишен младежки бал. Случи ми се.

3. Макар и поочукана и относително бедняшки поддържана отвътре, с построяването и използването на органа Залата си върна пълните възможности, за които е замислена. Освен звезди-диригенти, инструменталисти и певци, можеха да се изявяват и органистите. Имаме и такива, а и идват.

4. Залата създаваше единствената у нас столична концертна атмосфера, допълвана според случая от зала "Г. Кирков " (сега палената и опушвана зала "София" и Студио 1 на Радиото. Е, и Консерваторията е сходна, но е по-малка и някакси роднинско-комшийска е обстановката там.

5. В Залата посетителят срещаше или наблюдаваше колеги, роднини, приятели, артисти, писатели, поети, журналисти и кого ли не още от публичните личности, държавните ни глави, министри, патриарха, посланици, в последно време и малко песоглавци и все повече аристократично побелели старчески глави и старомодни костюми, колективни посещения, студентска клака, чужденци от всякакви страни. Влизайки в Залата човек се блъска с извинения и никой не го ругае, разпоредителките го поздравяват, намира във фоайето "Всеки четвъртък" на Табаков, преди това историята на Филхармонията от Васил Костов, среща митични личности като Карник Аджемян, професора на българските високоговорители Иван Вълчев или достолепния Димитър Попов, въобще не прилича на нищо на 3000 метра наоколо. Всички е естествено, автентично, наше и европейско едновременно. Могат да се видят и хубави и приятни момчета и момичета, дори и деца.

4. Ако нещо отвътре трябва, то е внимателно връщане на интериора към първоначалата истинска обстановка. Освен снимки, има и живи все още деятели, зрители или персонал на Залата. Допустим е и някакъв лукс, но в духа на реалното минало, материали и технологии. Да се закачат инструменти и други атрибути едва ли е нужно, освен ако не ги е имало в тридесетте години. Корнети, тромбони, бенджо и улични табели има във всяко "Happy". Обстановката и атмосферата трябва да останат "възвишено демократични" и "почтително свойски". Галерия от портрети на композитори и музиканти е идеалната украса, а не учудващи експозиции на езотерични и други теми с ограничена допирна площ с българската музика. Сега там е експонирана паневритмията. Може би по-добре е, да кажем, да има фотоси на "Полиритмия" и други формации, излизали на тамошната сцена, освен Филхармонията. Само, например, Оркестърът на Френското Радио с Андре Клюйтанс, свирещ химните на двете страни, е цяла сага от 1960 г.

5. Технически има пълна възможност за създаване на икономични откъм място технологични съоръжения,като климатизация и противопожарна защита, компютълни мрежи и други комуникации. При призната от експерти на Министерството на културата и застрахователя (ако има такъв) на обекта необходимост могат да се изградят системи за сигурност и сградна автоматизация (пожароизвестителна система, контрол на достъпа, алармена система, управление на енергопотреблението и други, или пък цялостна система за сградна автоматизация (Building Management System. Всичко това, съчетано със строителелен ремонт, може да измени в положителна посока функционалността и осигуреността на концертния комплекс, както и да се измени малко по обхват във възможна пространствена посока за повече удобство на музикантите, така, че да бъде осъвременен към сегашна дата и за едно-две десетилетия занапред.

6. Необходимо е генерално ремонтиране на строително-конструктивната част, реновиране на облицовки,тавани и други части на интериора - дотолкова, доколкото е необходимо, за да се придаде близък до първоначалния обик и да се скрият дразнещите допълнителни инсталации, кръпки и самодейни или икономично, на грозно решени подобрения, правени с годините. Например таванът на сградата над залата е празен и може да служи за нещо. Има място и за дребни "невидими" отдолу надстройки.

7. Едва ли трябва да гоним имперските интериори на Виена, Будапеща и други прочути концертни зали, дори на букурещкия Атенеум Ромън. Все пак Букурещ е Кючук Париж, когато софия е кално градче. Има и обратните примери за зали - функционално решени, по-семпли и съответстващи на съвремието, но достатъчно представителни или дори луксозни, например Еркеловия театър в Будапеща, подновеният Театро Реджо в Торино и сигурно още десетки в Европа.

8. Никой друг, освен Института за паметниците на културата, Министерството на културата, евентуално Съюзите на съответните творци, експертите по пожарна и обща безопасност и други компетентни и добронамерени физически и юридически лица не трябва да влияе върху близкото и далечно състояние, използване и поддържане на к.к. "България". На първо място тук пак трябва да бъдат ангажирани "чиновниците" - в най-добрия смисъл на думата: експерти, инспектори, шефове, изтъкнати специалисти. Ако някой от власт или пари имеющите иска да се включи, добре би бил дошъл с пари, властови ресурси и възможности за действие. Има прекрасни майстори, работници изпълнители и инженери, които ще изпълнят всички "прищевки" или "глезотии" с оглед на доброто и стабилно бъдеще на това национално достояние. Самото име на залата и комплекса е много задължаващо. Ако някоя фирма, която и да е, реши да дава, добре дошла е. Тук е мястото и на "подписка" на национално ниво, в смисъл акция за събиране на пари. В Musikverein Виена и Koncertgebaud Амстердам има списъци на спонсори, трайно изписани във фоайетата. Наред с по-неизвестни имена има гръмки названия и от Америка, и от другаде.

Относно хотела:
1. Би било добре да не се изменя основно функцията му. Някога е мислено концертиращите артисти да преминават от покоите си в репетиция или концерт. Чудесно е, поне за бележитите личности.

2. Само преди 10 години хотелът се използваше, бих казал, нормално и масово. Достатъчно беше телефонно запитване и следваше оправдан поради липса на места отказ или резервация с последващо използване на всички налични екстри, като паркиране отпред, суха храна на отлитащите рано сутрин,благопристоен и симпатичен персонал и т.н. Изпитал съм го в качеството си на най-обикновен и благодарен клиент. Сега би могло да се придаде повече блясък чрез лукс или функционалност, разбира се, със същите реновационни и инвестиционни дейности, както за концертния комплекс. Не би било лошо в хотел "България" да отсядат световни знаменитости при идване у нас (защо не и Бандерас)и да излизат направо на концерта или снимачната площадка, или държавници, които да отиват пеш до "Дондуков" 1 и 2 или до Народното събрание, а може и до БАН, ако са достатъчно учени. Ние, масовката, няма да се разсърдим за намаления брой места и високите цени.

3. Няма да бъде добре двата комплекса да се интегрират по какъвто и да е начин. Напротив, трябва да се осигури максимална независимост на използване на хотела и присъщите му заведения, заедно с Лятната градина, и на залите. Звукоизолация, взаимно съгласуване на мероприятия и текущи дейности ("всеки четвъртък"), търпимост от страна на търговците (бизнеса) и добросъвестност от страна на храма и други фактори могат да направят всички да бъде в ред и максимално благополучие. Стопаните или ползвателите(някоя си фирма, чиято цел и задачи са да печели пари и пак пари - от една страна, и Министерството на културата, чиято цел и изпълнявани задачи трябва да са свободни от бизнес-съображения, от друга страна)биха могли да живеят в естествена и жизнена симбиоза. Град София, който не е България, но е пръв в България, може да носи отговорността и гордостта да има тези два обекта на свое разположение и да се ползва от тях. Пожарникарят по образование и кмет по сегашно занятие Бойко Борисов може да има първа и много решаваща дума, а и да бъде почетен член на Обществото "Приятели на Софийската филхармония" или да се радва на уюта в кафенето откъм "Цар Осмободител", ако рече да релаксира. Общината не е далече, май е в същата РС "ПБЗН" (районна пожарна). Това би важало и за всеки друг кмет - адвокат, доктор или инженер.

4. Архитектурно не е добре да се надстроява спрямо съседните сгради. Един "шпил" е предостатъчен за тия декари в карето "Бенковски", "Аксаков", "Дякон Игнатий", "Царя".
В моя град Плевен действа вече 100 години писано или неписано правило - никоя сграда в центъра да не бъде по-висока от Мавзолея. Самият Мавзолей беше съсипан преди години с безсмислено преустройство на интериора. Скрити бяха хилядите кости, които гледахме с интерес и почитание като деца, премахнаха службите и изчезнаха черковните книги, които разгръщахме и никой свещеник не ни забраняваше,обезличи се интериорът. Градината наоколо изгуби вечерната си прелест за учениците, ръжда изяте портите, закопаха езерцата с рибки и течаща питейна вода. Но външният облик поне остана, вечният огън не е пришит, вписва се, поколения дечица се учат да духат свещите за рождения си ден на него до 17 часа, когато затварят портите.Стабилната му ограда (с изключение на портите) не е пострадала, за разлика от очупените щикове от оградата на Музей "Освобождението на Певен".

Нито читалищната сграда на запад, нито Сметната палата на изток, нито бившият партиен дом на мястото на градските тоалетни на северозапад, нито билдингите на юг, строени в момента, не са по-високи от кръста на Мавзолея.

Редно е булевардът, многократно възпят дори, да остане със силуета и лицето, което има, заедно и с жълтите павета, такъв, какъвто е успял да се съхрани през няколко режима и една война.

Хотел без паркинг не може, но подземен сигурно ще му дойде много откъм ровене и бетониране. Може би Соравия Център на мястото на Музея на револяционното движение или паркингът на площада могат да отделят паркоместа за гостите на хотела. Подобно решение има за хотел "Ален мак" в Благоевград, който също е на улица с движение.

Със или без мавзолей, сега площадът и оста от края на Двореца и БНБ до Ректората и бившето Китайско посолство (друга болна тема!) има завършен вид. Може да се мисли за ограничаване на движението "Чет-Нечет" по дати и номера на колите, или други мерки.

С най-голямо старание за добронамеленост и съучастие бих пожелал на инвеститора-собственик да се вслуша в гласа на партиите, народа и културната мафия, т.е. духовните собственици на този район - академици, архитекти, композитори, органисти и прочее певци и инструменталисти, студенти, дори и на случайните минувачи.

Между другото, именно публиката, която ругае по принцип преустройството (студенти, архитекти, музиканти, адвокати, лекари, инженери, писатели и вся остальная сволочь), се среща вечерно време в концертния комплекс. И е разбираемо, дори оправдано, нейни представители да се изразяват по своему остро или грубо, да говорят за мутризация и т.н. Обратно, някои представители на други области на сладкия живот(например "софийското момиче", маса относително млади хора с широки вратове и верижки, мощни коли и нежни приятелки) вероятно преценяват дилемите от гледна точка на "Варшава", "България", "Астория", "Кристал" и други знакови и "култови" географски и звездни наименования из този район, действали в определени времеви отрязъци. Все пак те не е точно бодрата смяна на предходното, моето и малко по-младото поколение. Не са и солта на ташата земя. Иначе, сещам се за някогашната детска или, може би, и "вражеска" да е била, пародия "... че идат бодри калпазани със нож и вилица в ръца". Пее се по мелодията на "Шумете дебри и балкани", музиката е маршова и може би на Любомир Пипков. Но негова е и "Оратория на нашето време", прозвучала все там, където и "Симфония Турангалила", и стотици малки и големи наши, европейски и световни бисери.
Все пак се надявам, че времето е наше и никой няма да ни го отнеме. Лично за мене, моето време се кани да свършва и след някое време ще ми бъде все едно къде какво става.

Горното написах в пълно съзнание, горе-долу излекуван от наличните ми болести, работещ пенсионер в дълъг отпуск по болест, българин, български гражданин, женен с деца и внуци, неосъждан, заядлив атеист-компрексар, провинциалист със столично самочувствие, екологично настроен метач-любител, баш-майстор с две леви ръце.

Освен всичко друго се стремя и да съединя противоположностите в единство и вярвам в единний светъл разум на бизнеса, културата и властите - конкретно за този случай и въобще.

С уважение към всички лични или институционални мнения, стига то (уважението) да е взаимно,

инж. Стефан Спиров
4210014120, На баща си син

събота, 8 декември 2007 г.

Очаквайте

публикация на важни фрагменти
от разговора за комплекс "България", който се състоя в предаването "Културна Рулетка"
по програма Христо Ботев на БНР
на 2 декември 2007





в най-скоро време !!!
тук може да се види подаръка, който готви на София "Гранд-хотел България" АД, е именно -
инвестиционното намерение по ул. "Аксаков", което стъпва върху лятната градина на комплекса "България" и надхвърля значително обема на съществуващата сграда.

събота, 1 декември 2007 г.

Медийни новини - дискусия по програма ХРИСТО БОТЕВ

Дискусията за бъдещето на Гранд-хотел и зала "България" в София ще продъжи в предаването "Културна рулетка - Съзнателно ли рушим своите сгради, паметници на културата" по програма "Христо Ботев" на БНР

в неделя - 2 декември 2007 г., 10:00-12:00 ч

Водещ ще бъде д-р арх. Валентина Върбанова.

Ще участват и други изкушени от темата.

Ще бъде анализирано и мнението на гражданите, присъеднили се към петицията за запазването на сградата.

Предаването ще има открити телефонни линии (ще бъдат открити по време на предаването за въпроси):

(02) 9634052, (02) 8659560


http://www.bnr.bg/HristoBotev/Edition_Culture/show_KulturnaRuletka/Material/1202kulturna_ruletka.htm

До момента в интернет са се подписали 8030 души. Още 520 подписа са събрани на хартиен носител.

През изтеклата седмица петицията бе внесена в Софийска община, в Министерство на културата, в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в Народното събрание.

.

Архитектурният шедьовър „България“

Цената на безценното
или защо искаме да опазим уникалния комплекс, който и днес е сред най-високите постижения на модернизма не само у нас, но и в Европа












Константин Павлов — Комитата
в. Дума — 01.12.2007 г. бр. 279 — http://www.duma.bg/2007/1207/011207/index. html

През 30-те години на миналия век Чиновническото застрахователно дружество (наследено от ДЗИ), има намерение да построи сграда, в която да инвестира изгодно капиталите си. За целта са купени и уедрени няколко парцела в карето „Цар Освободител“, „Аксаков“, „Бенковски“ и „В. Левски/Дякон Игнатий“ и като резултат се получава имот със сложна форма, отправящ големи предизвикателства към бъдещите проектанти.


Идеята, с която Станчо Белковски и Иван Данчов печелят безапелационно конкурса (не и без изключителните дипломатически и търговски умения на Данчов) съчетава новаторска многофункционалност и високотехнологичност, при това постигнати с върхови естетически качества и хармонично вписване в околната архитектурна среда.

И днес, точно 70 години след построяването, комплексът изглежда все така съвременно. Съвсем заслужено той е включен в учебниците по архитектура у нас и в чужбина и е признат за едно от най-високите постижения на модернизма от периода между двете световни войни не само в България, но и в Европа.

Единство и универсалност

Гранд хотел „България“ със заведенията си и лятната си градина и зала „България“ са цялостен и неделим мултифункционален комплекс. Портал свързва първи балкон на залата и ресторанта на хотела, друг портал — фоайето на самата зала и бирхалето. Така се съчетават удобството на артистите и нуждите на гладната и жадна публика.

Гостуващите артисти отсядат в хотела и използват вътрешните комуникации, без да са подвластни на капризите на лошото време и без нужда от допълнителни гримьорни и складове. Не е и необходимо да пренасят по улиците сценичното си облекло, реквизит и музикални инструменти. Подвижните врати дават възможност за обединяване и разделяне на пространствата според належащите нужди и вариантите за организация на отдих, спектакли и тържествени събития в комплекса са безкрайни.

Бижу на проектантската мисъл

Фасадата на хотела хармонично свързва двете съседни сгради, подвижният покрив на ресторанта може да бъде отварян при хубаво време, а градината (която е занемарена отдавна и е заплашена да бъде застроена от един бъдещ инвеститор във височина) позволява отдих в спокойна обстановка в центъра на града. Съюзът на архитектите в България смята, че твърденията на инвеститора за „запазване на архитектурата“ на комплекса според излезлите в пресата скици са една нескопосана демагогия и обида към архитектурната професия.



Защо говорим за технологично постижение



Комплексът е и технологичен шедьовър — впечатляващи са техническите нововъведения в конструкцията: огромният остъклен подвижен покрив (оберлихт) в ресторанта, потъващите прозоречни витрини в сладкарницата, които я отварят към булеварда, изключителната акустика на голямата концертна зала. Сложна подемна система позволява превръщането на концертната в бална зала. Металният покрив на залата е съборен от англоамериканска запалителна бомба, роялите и органът са унищожени, а след войната средствата не стигат за реставрация на комплекса (особено на подвижните елементи) в първоначалния му вид.


Ударите на съдбата

След 1947 г. комплексът е възстановен, но и разделен, което води до нови проблеми. Различна съдба спохожда отделните собственици. След 1989 г. „Балкантурист“ е приватизиран заедно с гранд хотел „България“ от „Мултигруп“, а залата е поверена на Софийската филхармония (институт към Министерството на културата ), която почти не разполага със средства за поддръжка и ремонти. Официалният вход за залата откъм „Цар Освободител“ след войната е използван като авариен изход и като вход към студио „Музика“. Отделно той се ползва от Тодор Живков като вход към ложата.

Вътрешните портали стоят заключени, а връзката между залата и лятната градина, е зазидана. Високата сграда на ъгъла на „Аксаков“ и „Бенковски“ е построена на място, където се е предвиждало да има помещения за музикантите. Липсата на помещения е голям проблем и днес, коридорите на залата служат както за репетиционни, така и за преобличане.

През 1978 г. комплексът от хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала „България“ е обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение. Това налага строг режим за неговото опазване, който би трябвало и до днес строго да се контролира от следните институции: Министерството на културата чрез неговите поделения НИПК и НСОНПК, а и от структурите на Столичната община и от кмета на София. Да не забравяме, че в кафенето са сядали да се видят, да си пият кафето и да приказват най-големите писатели и интелектуалци на България.


Нерадостната участ на залата

Въпреки че няма български държавен ръководител през последните 70 години, който да не е седял в ложата на зала „България“, днес залата е в критично състояние — например няма климатизация, през зимата там е мъчително студено, а през лятото — твърде горещо, което пречи на музикантите да свирят пълноценно. В студените месеци публиката трябва да седи с палта в залата. Последният основен ремонт на залата е през 1974 г. В периода 1997-2001 г. (при правителството на Иван Костов) се прави частичен ремонт, но недовършен, тъй като половината от определените 1 200 000 лева са пренасочени за други неизвестни цели.

Историческа ценност

Историята започва славно — комплекс „България“ се отваря изключително тържествено с концерт на 9 октомври 1937 г., а баварска пивоварна предоставя бирата за празника. Не само за времето си, но и днес залата е една от най-големите и с най-добра акустика в Европа. Тук са започнали кариерата си неколцина от големите баси на България и Русия, защото тук са се провеждали първи и втори тур на конкурса „Млади оперни певци“. До края на 70-те години на миналия век в хотела отсядат почти всички по-важни чуждестранни гости в София, включително много световноизвестни музиканти и артисти.

Чак до началото на 90-те години комплексът е място за срещи на българския политически, научен и творчески елит. Мястото е твърде малко, за да споменем дори и незначителна част от знаменитите гости на комплекса. Сега в залата се провеждат прегледите на симфоничните оркестри в България и фестивалът „Софийски музикални седмици“.

На кого дължим това национално богатство?


Станчо Белковски и Иван Данчов са талантливи архитекти, герои във войните през 1912-1918 г. Завършили са в Германия. Арх. Белковски при дипломирането си е удостоен с плакет „Към звездите“ за отличен успех. По-късно съвместно откриват архитектурно бюро, което печели множество конкурси и проектира важни обекти на територията на София. След войната и двамата се отдават на академична кариера. И двамата са лауреати на Димитровска награда, като Иван Данчов получава своята за мавзолея на Георги Димитров, а Станчо Белковски — за възстановяването на зала „България“.


Заплахата

Днес твърденията на инвеститора (БТ Девелопмънт Сървисиз — поделение на „Мултигруп“), че планираното интензивно строителство в хотела не би навредило на зала „България“ са извънредно спорни и изискват многостранна експертна проверка (защо не и с участие на световно признати архитекти?). Те са и опасни, защото са в противоречие със законите в Р. България по отношение опазването на културно-историческото наследство. Затова трябва не десет, а сто пъти да се мисли, преди да се предприеме каквото и да било преустройство на хотела и комплекса.

Показателно е, че през 1998 — 1999 г. в градината на ресторанта е имало оркестър, който се е чувал твърде силно в залата. Наложило се свирещите вън и вътре да съобразяват графиците си, за да не си пречат взаимно и порталът между градината и залата да се зазида. Какъв ли би бил ефектът от интензивно строителство с бетонобъркачки, тежки камиони и въздушни чукове на метри от залата с уникална акустика? А шумът от множеството планирани подземни гаражи?


Какво мислят наследниците?

Арх. Данчов няма живи наследници, а арх. Мариана Белковска — Никифорова, една от наследниците на арх. Белковски, твърдо заявява, че ако зависи от нея, „нищо не трябва да се пипа, нито по фасадата, нито по помещенията!“ Би дала съгласието си само за преустройството на хотелските стаи в апартаменти или ползването им за други цели. Но законът за авторското право не е на нейна страна.


Три сценария

Дали хотел „България“ и зала „България“ ще споделят съдбата на сградата на хор „Кавал“? След дълго отлагания ремонт, хорът завари имуществото си унищожено, а сградата — продадена на трето лице. Какво ни гарантира, че реализацията на „Гранд България“ няма да обезобрази комплекса, а следите няма да бъдат заличени, чрез прехвърляне на собствеността?

Или го чака съдбата на комплекс „Балкан“ — също проект на С. Белковски и Ив. Данчов, с отлична акустика, чиято зала (на Младежкия театър), е приютявала и оперни представления, но след чаканото 20 години преустройство изгуби великолепните си качества?

И да се надяваме все пак, че комплексът ще има съдбата на резиденцията на американския посланик в България на ул. „Велико Търново“ и „В. Априлов“ — тази модерна сграда от същите автори е в ръцете на ценители, които желаят да я ползват и поддържат в оригиналния й вид.

Като паметник на културата от най-висок клас, запазването на националното съкровище комплекс „България“ е дълг на цялото общество и на всеки българин поотделно.

Защото всеки може да помогне!

Държавата да си изпълни задълженията

интервю с арх. Явор Банков - управител на Централния дом на архитектите
вестник КЕШ - 30.11.2007 г., с. 16
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25559&nxt=10

- Арх. Банков, кое е характерното при ансамбъла от сгради, включващ и гранд-хотел "България"?
- Когато се е строил гранд-хотел "България" през 30-те години на миналия век, по един много интересен начин е направен преход от по-старата сграда, която се пада от лявата страна. Тя е типична за сеционния период, за който са характерни растителните мотиви. Ако минете по "Бенковски", можете да видите тези архитектурни мотиви по фасадата. в страната към "Цар Освободител" този растителен мотив го няма, но се получава много естествен и плавен преход на архитектурата от по-старата част на ансамбъла.

- Одобрявате ли предложените реконструкции на сградата на грандхотел "България"?
- В новия проект фасадата на сградата откъм бул. "Цар Освободител" се разглежда сама за себе си. Тя се прорязва с някакво подобие на кула и се надстрояват реално още два етажа. Тези промени според мен компрометират целия ансамбъл. Прочетох в пресата, че това било осъвременена класика. Аз мисля, че това няма нищо общо с реалната представа за класика, а е някаква имитация на американска архитектура от по-стара епоха. Така представеният проект предполага унищожаване на сградата като паметник и на целия архитектурен ансамбъл.

- Какво може и какво не трябва да се реконструира?
- Не би трябвало да се пипа зала "България". Емблематично е и кафето на приземния етаж. Безспорно преустройство на хотелските стаи трябва да се направи. Това, което е замислено обаче, е реално сградата да се превърне 6 поредното "молче" и да включва търговски площи, които да бъдат отдавани под наем. Освен това в този район няма възможност за изграждане на паркоместа, а за такъв търговски комплекс те са задължителни.

- Какво мислите за реакциите и на инвеститорите, и на противниците на проекта?
- Лично за мен реакцията, която се получи от Националния институт по паметниците на културата, показва, че чашата вече преля. Сега всички са в услуга на инвеститорския интерес. Пример за това е и Агенцията за инвестиции. Не може проект, който не е процедиран и утвърден от техническите служби на общината и се отнася до сграда - паметник на културата от национално значение, да бъде обявен за инвестиция "клас А", преди да са минали процедурите. Този сертификат цели облекчени механизми, което ме навежда на мисълта, че може да се търси избягване на някои от процедурите, засягащи Института на паметници на културата.

- Как трябва да се действа оттук нататък?
- Трябва да се намеси прокуратурата. Крайно време е държавата да си влезе в ролята. Ако главният архитект на столицата си сложи подписа под визата за проектиране и строителство и даде разрешение, без проектът да е съгласуван от Института за паметници на културата, то това би било закононарушение.

- Смятате ли, че този спор може да прерасне в политически?
- В центъра са най-скъпите терени. Тук не говорим за нормална печалба, а директно за спекула. Няма да се изненадам и в Столичния съвет да се организира лоби. Там, където играят големите пари, всичко е възможно. !

Очакваме дискусия по същество

Спорът около проекта за реставрация на гранд-хотел "България" се разгоря,
след като "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД получи сертификат за инвестиция "клас А".
Замисленото преустройство на сградата веднага разбуди обществените духове
и започна публична словесна битка "за" и "против" проекта.


интервю с НЕДЯЛКА САНДАЛСКА, изпълнителен директор на "Гранд Хотел България" АД вестник КЕШ - 30.11.2007, с. 16 - http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25558&nxt=10

- Г-жо Сандалска, очаквахте ли толкова силна обществена реакция срещу проекта във вида, в който беше обявен?
- Публичността често носи риск от неразбиране, привързаност, а понякога и спекулативност. Пример за такава спекулация беше лъжата, че проектът ще засегне зала "България". Именно на това се дължи и първоначалната реакция, за която говорите. Мисля обаче, че напоследък се чуват компетентни, трезви и интересни мнения, базирани на коректна информация за проекта. Нашето убеждение от самото начало е, че общественото обсъждане е полезно за всички. Надявам се, че оттук нататък започналата дискусия ще бъде по-същество и ще даде рационални решения.

- Има ли връзка между "Балкантурист" като подразделение на "Мултигруп" преди години и компанията инвеститор в проекта?
- Инвеститорът в проект "Гранд България" е част от "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД. "Би Ти" е съкращение на "Балкантурист" и има връзка с бившия холдинг "Мултигруп" дотолкова, че част от неговите активи, по-точно пакетът, свързан с хотелиерство и туризъм, днес се управлява от "Би Ти" под търговската марка ВТ Collection.

- Какви мерки ще предприемете, в случай че не получите разрешение от Националния институт на паметниците на културата за осъществяване на идеите си?
- Заявихме, че ще спазим законовите изисквания. Инвестиционният проект "Гранд България" предвижда реконструкция на сградата на грандхотел "България". Степента на необходимата намеса в рамките на сградата е предмет на проектни проучвания, които правим в момента. Работим над няколко варианта -предложения, включващи запазване на кафе-сладкарницата, ресторанта с овалното стълбище, червения салон и конферентните зали. След приключване на конструктивните експертизи на сградата предстои изработване и одобрение на градоустройствен проект и след него на идеен архитектурен проект. Но още сме в начална фаза.


- Ако се абстрахирате от това, че сте мениджър в сферата на туризма, смятате ли, че осъществяването на проекта ще допринесе за запазването на духа на стара София?
- Проектът стъпва върху идеята за приемствеността и съзнанието за културната стойност на сградата. желанието ни е да запазим легендата, да възродим духа и стила на комплекса като сърцевина на културния и социалния живот в столицата от началото на миналия век.

Проектът „Гранд България”: затишие пред буря

Инвеститори и общественици си дадоха почивка, надали за дълго
вестник КЕШ - 30.11.2007 г., с. 16
http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=25560&nxt=10

Спорът около проекта за реставрация на грандхотел "България" се разгоря, след като "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД получи сертификат за инвестиция "клас А". Замисленото преустройство на сградата веднага разбуди обществените духове и започна публична словесна битка "за" и "против" проекта. От една страна, инвеститорите твърдят, че основната им цел е да развият символичната за столицата постройка и да запазят заложената в нея естетика. Според намеренията им сградата трябва да се модернизира и адаптира към стила на съвременния град. От Института за паметници на културата обаче отказват да повярват на твърдението, че преосмислянето на предназначението на гранд-хотел "България" и оформянето му в жилищно-търговски комплекс нямат за цел да превърнат сградата в поредния мол.

Пред в. "Кеш" Павел Найденов, баща на покойния Илия Павлов, потвърди, че сградата е собственост на "Би Ти Девелопмент Сървисиз" ЕАД, която е подразделение на бившия холдинг "Мултигруп". Павел Найденов не пожела да коментира как ще се развият нещата около проекта и каза само, че сега всичко е в ръцете на обществеността.

В момента и от двете страни е настанало затишие, но то прилича на затишие пред буря. На един следващ етап от развитието на спора може да легне и на крехките рамене на съветниците от Столичния общински съвет, а според мнозина може да засегне и по-високи инстанции. Ще бъдат ли прекрачени границите на обществения (засега) спор и ще стане ли той основа за поредния политически скандал? Това е въпрос, отговора на който ще разберем в близкото бъдеще.

медийни новини

В предаването "Арт ефир" по програма "Христо Ботев" на БНР
в понеделник - 26 ноември 2007, 12:30 - 13:00 ч.
водещата журналистка Нина Нейкова
разговаря за спасяването на Хотел и зала "България"
и за културното наследство в риск в България
с д-р арх. Добрина Желева-Мартинс Виана - член на Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване паметниците на културата в България, разпространило гражданската петиция в интернет
и
с арх. Здравец Хайтов - Зам. председател на Съюза на архитектите в България.

Нина Нейкова изрази желание да се включи в Инициативния комитет на Гражданското движение за опазване паметниците на културата.
Добре дошла в нашите редици!