Как историята на София се вгражда в бизнесцентър

Местят институти на БАН заради ново строителство, готвят и Къщата на Фингов за бутане
от Ангел Богданов
Градски вестник - 18 декември, 17:55
http://www.gradski.bg/print.php?page=news&guid=603194

Бизнесцентрове с тъмни стъкла, електронни врати и камери за охрана никнат като манатарки в София. И тъй като не останаха свободни терени, инвеститорите завземат сгради в центъра - паметници на културата. Въпреки че градоустройственият план предвижда градът да се развива на север след Околовръстното, то интересът за сити център извън столицата - като в Париж например, е минимален.

Общинският съветник от ДСБ Вили Лилков предупреди, че пред ликвидиране са архитектурни забележителности на София: къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 и сградата на ул. "Московска" 13 и 13А, в която са Институтите по социология и по тракология, както и кирилометодиевския център на БАН. Настоявам общината да изземва дори насила такива сгради от собствениците им, да ги ремонтира и съхранява за поколенията и така да запазва историята на града, казва Лилков. Научил, че се иска промяна на подробния устройствен план (ПУП) на сградите той е категоричен, че "това означава безвъзвратното им унищожение".

Главният архитект Петър Диков призова за спокойствие. "При мен не са постъпили проекти за промяна на плановете на сградите. За съжаление, правомощията на общината да ипотекира и да ремонтира паметници на културата за своя сметка отпаднаха като текстове от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За промени в сградите на БАН думата има Националният институт за паметници на културата (НИПК). Ако оттам се съгласят, тогава ще преценя дали да подпиша или да спра проект за строеж", обясни Диков.
Внимание:
виж коментарите към този материал на:
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=603194#comments

От Л. Стоилова 19 декември,
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ОБЩИНАТА ДА КОНТРОЛИРА И ИПОТЕКИРА НЕ СА ОТПАДНАЛИ ОТ Закона за устройство на територията, както твърди арх. Диков.
По-долу могат да се видят пълните текстове на чл. 196 и 195 от ЗУТ, които третират тези въпроси, след промените от 2008 г.

Ако има по-нови изменения, нека арх. Диков да посочи точните текстове. В противен случай твърдението му не е вярно.

Чл. 196. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. За недвижими имоти - паметници на културата, в комисията задължително участват и представители на Националния институт за паметниците на културата.
(2) Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
(3) Строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Когато строежът създава непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на общината допуска предварително изпълнение на заповедта.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на чл. 215.
(5) Когато в заповедта по ал. 3 е допуснато предварително изпълнение или тя не е изпълнена в определения срок, строежът се поправя, заздравява или премахва от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. В този случай върху недвижимия имот се вписва ипотека в полза на общината.
(6) Въз основа на влязлата в сила заповед по ал. 3 и протокол за извършените разходи се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс.
(7) Собствениците на строежите са длъжни да осигурят достъп за извършване на дейностите, определени в заповедта на кмета на общината. При отказ достъпът се осигурява принудително със съдействието на полицията.
Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., в сила от 01.04.2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Извън случаите по този раздел собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската (районната) администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а когато строежът е обект на културно-историческото наследство - след съгласуване с Националния институт за паметниците на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5.
(2) В зависимост от вида на строежите, сложността и характера на премахването главният архитект на общината (района) може да издава задължителни технически предписания


Чл. 195. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) (1) Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.
(2) Собствениците на недвижими имоти - паметници на културата, са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхраняване и поддържане в добро състояние при спазване на разпоредбите на Закона за паметниците на културата и музеите и на този закон.
(3) При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект по ал. 1 или 2 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. За обектите по ал. 2 собственикът уведомява и Националния институт за паметниците на културата.
(4) В случай че обект по ал. 1 или 2 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.
(5) Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 или 2 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.
(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.
(7) Собствениците на обекти по ал. 1 или 2 носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти.
проект Красива България? #4От проект Красива България? 19 декември, 12:48 Обиден или неуместен коментар?
Защо не се използват възможностите по прогама "Красива България". Нали те точно с това се занимават! Защо се търсят други
"алтернативи"? даже и към тях могат да се отправят критики, защото при "ремонтирането/реновираето" на сградите културно-историческо наследство, се подменят ПРОЗОРЦИТЕ с "модерни дограми - PVC или алуминии, което ДРАСТИЧНО променя ОБЛИКА на ПАМЕТНИКА! Как може специалисти по архитектура, хора грамотни, да пропуснат в разпоредбите, регулиращи тези въпроси, облика на сградата-паметник, релефността, скулптурата на оригиналните прозорци, веранди, пластичността и т.н?? Има такива случаи и не зная защо не се обръща внимание? Нали учат История на Изкуството, имат такава библиотека в университета. Във ФРАНЦИЯ има специална регулация по този въпрос - във всичките им книжки/списания/енциклопедии/справочници за всякакъв вид ремонти, градини и т.н. непрекъснато се "ОГРАМОТЯВАТ" ЧИТАТЕЛИТЕ с достоверна информация за действащите закони, разпоредби и т.н в тази област! Със сигурност френското законодателство в тази област може да бъде много полезно, отправна точка и доказано надеждно.

Къде е истината? - От минувач 19 декември
Поздравявам ви за този материал!
Преди няколко месеца вестик "Култура" публикува на първа страница материал за прекрасната къща на Фингов, в който се казва, че гл. архитект вече е разрешил надстрояването й. Тук чета, че при него не били постъпвали проекти. Е, къде е истината? Дано не се разбере чак когато на "обекта" се появи "информационна табела".
Била съм тук #6От Добринка Павлова 19 декември, 16:43 Обиден или неуместен коментар?
През 1979 г. учих в тази детска градина. Имахме прекрасни учителки! Имаше гнезда на лястовици под покрива й. Онзи ден пратих снимка от рушаща се къща, залепена до детската градина на сина ми, която стена на къщата е доста застрашително отчупена.
Не мога да си обясня това нехайство към сградите, кум културното и историческото ни наследство от кмета и останалите общинари. Нали това прави облика на града ни! В какво се е превърнала София - в едно голямо гето пълно с боклуци и рушащи се сгради. Дори и новопостроените способстват само да се увеличи боклука и нищо повече!


защо? - От живеещ в София - 20 декември
Къщата е частен имот. Нима държавата поддържа частните домове на всички в София
Всеки собственик е задължен да поддържа собствеността си.

Vyprosyt ti e nesystoiatelen - do живеещ в София 20 декември
Къщата на Фингов е уникална и е паметник на българската архитектура.
Нещастна е съдбата на тази къща, защото ..... мислят, че ако е частна, то може да не се подържа, може да се руши и престроява.
Но по закон това не е така.
Законът отразява цивилизован възглед за културните и архитектурни паметници. На хартия.
На практика - властта, в лицето на Софийската община, позволява, на собственици като този на къщата на Фингов, на Яблански и др. - да правят каквото си искат, каквото мутренският им интерес представлява. Да разрушат историческия, културен паметник, да построят на него място някаква кичурия и да я продадат за много пари. Това е.

НИПК не е нищо друго освен рекетьорска организация
От Софиянец 20 декември,
Трябва да се спре с това изнудване на хората. За къщата на Фингов съм съгласен, че е ценна. Въпросът е за кого е ценна ако е ценна за обществото не бива да искаме от собственика да плаща заради всички нас! Заради такива като къщата на Фингов обаче, се прокарва цялата корупционна политика.
В България всичко е обявено за паметник на културата. Всеки който се е сблъсквал с това знае, че за тези така наречени паметници, няма никакъв регламент, никакви срокове за процедурите, веднъж попаднал в матрицата просто те стопяват от изнудване. Името Угринов е достатъчно за много хора да се откажат от каквито и да е инвестиции в България, а в следващите години такива ще ни трябват повярвайте ми!

kakwo da se pravi?
От shekerletov 20 декември,
С какво можем да се опитаме да се противопоставим на това ние, гражданите на София? Има ли някаква НПО, която се занимава с този проблем и принципно с културното наследство в София? Смятам, че ако се организира по-голям протест, ония биха си помислили пак.

"Преди да се даде становище по намерението трябва да се извърши сериозно археологическо проучване дали под сградите няма още артефакти от историята на София" - обясни шефът на НИПК арх. Георги Угринов.
Опасността за къщата на Фингов е по-голяма, тъй като имотът е частен.



Къщата на Фингов е забележителна като символ на сецисиона от виенската школа. Сградата е строена през 1906-1907 г. по проект на самия архитект. На входната колона е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов, за която казват, че е "майката на масоните" - за Фингов се твърди, че е бил "зидар". Масивни дървени колони и вградена библиотека, дъбова ламперия със сърцевидни мотиви, пана от австралийска круша, мебели с инкрустации и кристални полилеи допълват архитектурния шедьовър. В дома на Фингови се стичал софийският хайлайф, а ул. "Шипка" редовно се задръствала от файтони, от които слизали писатели, художници, артисти.

След 1944 г. къщата е близо 20 години детска градина. През 80-те години партерът се ползва от НИПК. Преди да я придобие "Бългериън констракшънс хаус", е имала трима собственици – синът на Симеон княз Кубрат, на фондация "България" с управител Яков Джераси и на юриста от НИПК Румен Миланов, който реституирал имота. Те получили сградата по силата на завещанието на Мария Теодорова, последната наследничка на къщата. Тя е дъщеря на минния инженер Петко Тодоров, който през 1914 г. купува къщата. Петко Тодоров е брат на министър-председателя Теодор Теодоров и за кратко е бил кмет на София.

Арх. Георги Фингов е проектирал още вилата в двореца "Врана", сградата на ъгъла на "Цар Освободител" и "Георги Бенковски", където е Банка ДСК, на Френско-белгийската банка на "Леге" 17. В тандем с арх. Киро Маричков, дядо на "щуреца" Кирил Маричков, проектират къщата на Вера Дренкова на ул. "Сан Стефано" 31 (там днес е Гръцкото посолство), дома на немския предприемач Адолф Фунг на бул. "Дондуков" и "В. Левски", където при социализма се е помещавал БЧК, а днес е застрахователят "Алианц". Пак те са създателите на дирекцията на БДЖ на ул. "6 септември" и "Ген. Гурко", възстановена след бомбардировките през 1944 г.

"Интернешънъл кепитъл груп" и испанска фирма ще строят комплекса 100-метров небостъргач на мястото на "Ропотамо"

http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=23647
18 Декември 2008 14:27

За небостъргач на мястото на известния соцресторант "Ропотамо"
на бул. "Цариградско шосе" и "Ситняково" вече има зелена светлина.
Инвеститорът е "Интернешънъл кепитъл груп".
Миналата пролет "Ропотамо" беше съборен, а днес общината се кани да продаде дела си в имота. Според кмета на район "Слатина" Антоанета Апостолова частната фирма има намерение да строи бизнес сграда с кота корниз от 100 м, което е около 30 етажа височина - хотел от веригата "Интерконтинентал".
Районното кметство е дало становище за разрешаване на 60% плътност на застрояване и 40% за озеленяване, от което поне 25% - с високи дървета.
Проект за небостъргач на "Ропотамо" обаче не е стигал до главния архитект на София Петър Диков. "Като се внесе - ще коментирам. Проект беше представен в камарата на архитектите, но не и за подпис от мен ", каза той.
В четвъртък секретарят на Столичната община Росен Желязков внася предложението на кметството за делбата. Предлага се "Интернешенъл" да плати на общината 1 471 458 лева (752 122 евро) "за уравняване на дяловете". Това е разликата в пазарните оценки на общинския и частен дял от имота с предвидена РЗП 21 344 кв. м. Общинските 73,3% идеални части са оценени на 12,817 млн. евро, а за правото на строеж общинския дял струва 57 040 евро.
За своите 26,7% фирмата вече е платила 1,079 млн. евро, а оценката за правото на строеж е за 9,124 млн. евро. В споразумението за делба "Московска" 33 предлага да запази правото си на участие в търговски сгради край небостъргача, предвидени върху площ от 261 кв. м.

"Интернешънъл кепитъл груп" взе "Ропотамо" през 1994 г., като го купи през Столичната общинска агенция за приватизация. Оттогава на няколко пъти се внасят проекти за сгради от по 3,4 и 6 етажа и подземни паркинги.
През 2005 г. дирекцията за строителен контрол отмени проекта с аргумента, че плановете за застрояване позволяват две сгради от по 3 и 4 етажа.

100-метров хотел на "Интерконтинентал" сменя ресторант "Ропотамо"
"Интернешънъл кепитъл груп" и испанска фирма ще строят комплекса
от Ангел Богданов 16 декември, 18:43
http://www.gradski.bg/show.php?storyid=601909

Директорът на НИПК за историческия център на София

Градски вестник
http://www.gradski.bg/print.php?page=news&guid=603194

Според директора на НИПК - арх. Георги Угринов,
историческият център на София ще трябва да чака на опашка за номинация в листата на световното наследство

София няма шанс историческият й център да се обяви от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство, заяви шефът на НИПК арх. Георги Угринов по повод одобреното този месец от СОС предложение на Вили Лилков.

"За такава номинация се прави индикативна листа от Министерството на културата. Пловдив два пъти кандидатства и на два пъти му отказаха, макар да има повече разкрита археология от София. Има много строги критерии, на които София не отговаря, един от тях е находките да са разкрити", аргументира се арх. Угринов.

Той уточни, че България може да кандидатства пред ЮНЕСКО с по един обект на 2 години. Сега това щяло да стане с музеен комплекс "Александрово" до Хасково, следва Перперикон, след това пак ще се праща номинация на центъра на Пловдив.

Номинацията на историческия център на София в Списъка на Световното културно наследство

Историческият център на София може да бъде номиниран за Световното културно наследство11 декември 2008 13:08 Агенция "Фокус"


Инициират програма за номиниране на историческия център на София
Досега урбанистичната политика за опазване е непоследователна, липсват специфични планове
http://www.stroitelstvo.info/show.php?storyid=591838

Историческият център на София включва два главни културно-исторически обекта - резервата „Сердика - Средец” и софийския некропол около църквата „Света София” и храм-паметника „Св. Александър Невски”, свързани по оста площад "Батенберг" - „Цар Освободител

Да бъде разработена програма за номиниране на историческия център на София за "Световно културно наследство" - това реши на заседание комисията по устройство на територията и жилищна политика към Столичния общински съвет миналата седмица. Съветниците взеха също решение да предвидят необходимите за това средства в бюджета на Столична община, както и да се подготви експонирането на културно-историческото наследство. След като бъде разработена програмата, ще се обяви и обществена поръчка за проектиране на подробен устройствен план на същата територия.

Докладът за номиниране на историческия център е внесен от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков.
Идеите за номиниране на историческия център на града са развити в концепция, заложена в общия устройствен план (ОУП) на София и в общинския план за развитие, разработени от общинското предприятие "Софпроект-ОГП". За да се задвижи тази програма, досега не е имало управленска инициатива. Тя е била поставяна само сред професионалните среди на обсъждания между архитекти и урбанисти.
Историческият център на София включва два главни културно-исторически обекта - резервата "Сердика - Средец" и софийския некропол около църквата "Света София" и храм-паметника "Св. Александър Невски", свързани по оста площад "Батенберг" - "Цар Освободител".

Досега не е извършвана цялостна политика за финансиране на опазването и развитието на културното наследство, посочва Вили Лилков. Не е разработена програма за кандидатстване за номиниране на културното наследство.
Същевременно още през 2003 г. към ОУП е разработена специализирана програма за развитието на централна градска част, към която принадлежи и историческият център. Програмата е дело на колектив с ръководител арх. Людмил Леонидов, който сега е общински съветник от ГЕРБ и заместник-председател на комисията по устройство на територията.
Концепцията за номиниране на историческия център е планирана като една от важните цели до 2010 г. За да се реализира тази цел, трябва да бъде извървян дълъг път. На първо място е необходима политическа воля и последователна градска стратегия за опазване на културното наследство, посочи Вили Лилков. За всеки от обектите, включени в историческия център на столицата, е необходимо да се изработят досиета и планове за управление. Трябва да се разработи стратегия за интегрирана консервация, която координира дейностите по археологическите проучвания, консервацията и устройственото планиране според ратифицираните от България европейски конвенции.
В подкрепа на инициативата за номиниране на историческия център свои становища са дали и Българският комитет на ИКОМОС, Съюзът на архитектите в България, общинското предприятие "Стара София", Софийският исторически музей и Националният институт за паметниците на културата.
Концепцията за опазване на културно-историческото наследство предлага първоначален вариант за граници на територията и буферна зона в съответствие с изискванията на конвенцията за световното културно и природно наследство. Уникалната стойност на територията е подкрепена от наличието на изключителни паметници на културата от Античността, Средновековието, следосвобожденската епоха и тези от ХХ век. Това е посочено в доклад на н.с. д-р арх. Валентина Върбанова от общинското предприятие "Стара София" и ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс от Центъра по архитектурознание на БАН.
Оценката на културното наследство е противоречива, защото урбанистичната политика за неговото опазване и използване е непоследователна и спорна, липсват специфични планове за опазване, се посочва в становището на Българския комитет на ИКОМОС с управител арх. Христина Станева. Затова е необходимо разработване на специализирани програми, както и последователна стратегия за опазване и развитие на културното наследство, посочва също арх. Станева.


Концепцията е разработена в общия устройствен план на града
Историческият център на София притежава "извънредна универсална стойност" в съответствие с критериите, посочени в Тhe Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, и може да бъде номиниран за включване в листата на Световното културно наследство. Неговата културна стойност е "вътрешно присъща" (intrinsic, според определението в цитирания документ), т.е. включването му в листата е само потенциална възможност. За да бъде реализирана, е необходима политическа воля, подкрепена от последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство, се посочва в общия устройствен план на София. Анализът на културно-историческите ресурси позволи да бъде определена територията, която притежава културно-историческа стойност, съответстваща на статута "Световно наследство". Това е територията на двата върхови културно-исторически модула, свързани по оста: пл. "Батенберг" - "Цар Освободител". В концепцията се предлага една първа версия на границите и буферната зона на тази територия, съответстващи на изискванията в Конвенцията за световно културно и природно наследство.
В общия устройствен план се предлага система от устройствени режими за опазване и съответстващите им планове за управление. С документа са дефинирани структурата, типологията на видовете режими и техните основни териториални параметри. Режимите, предложени в общия устройствен план, са в две категории:
- режими, които прилагат валидните в момента параметри на действащите режими за опазване, установени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите и засягащи регламентирания териториален обхват на посочените защитени територии и установените за тях предписания в действащите правилници наредби и указания
- друга част представлява предложения за санкциониране по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, мотивирани от реалната стойност на съответните територии и необходимостта да бъдат защитени техните параметри. Едни от режимите за защитени територии са режим на "Защитени територии за опазване на културно-историческото наследство" и територии с особена териториалноустройствена защита, притежаващи специален режим за опазване - резерват ("Сердика-Средец", "Борисова градина" и "Боянска църква").


Центърът на София с шанс за защита от ЮНЕСКО
Екип на Mediapool - 14 Август 2008

Историческият център на София може да бъде признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Групата на ДСБ в Столичния общински съвет (СОС) внесе предложение за даване на ход на процедурата по кандидатстване на централните части от българската столица за статут на световна историческа забележителност.
Идеята получи особена популярност сред неправителствените организации след избухването на скандала с градинката до Руската църква. Върху зелената площ представителството на Москва в София има намерение да издигне огромен бизнесцентър. Малко по-късно се появиха планове на собствениците на хотел "Рила" да срутят сградата и да изградят на нейно място 22-етажен бизнесцентър с четири подземни нива. Според археолози това би унищожило историческия пласт от Сердика, който е консервиран под хотела сега.

Два района от града могат да влязат в регистрите на ЮНЕСКО - архитектурният ансамбъл около храм-паметник "Св. Александър Невски" и пространството около ЦУМ, Министерския съвет, бившия Партиен дом и хотел "Рила".

"В момента центърът на София не е готов да получи статут на защитен обект под егидата на ЮНЕСКО. За да се случи това, организацията трябва да получи ясни гаранции, че държавата и общината имат намерение да опазват и развиват историческите забележителности. Трябва да се покаже наличие на политическа воля, другото ще се свърши от експертите. Основният ефект от кандидатстването ще е дисциплиниращ. Така ще се охладят амбициите да се застроява върху културни забележителности и презастрояване на центъра на София", заяви пред Mediapool общинският съветник от ДСБ Вили Лилков.

Целта столичният център да стане част от световното историческо наследство е заложена в Общия план за развитие и Общия устройствен план на София. По тези въпроси обаче не се работи особено активно от държавната и общинската администрации. Преди държавата да изпрати документите за кандидатстване до световната организация има да се свърши доста подготвителна работа.

Всяка сграда или обект, за който България ще претендира, че е културно наследство, трябва да се сдобие с планове за управление, съхранение и развитие. Трябва да се докаже още, че сградите са в автентичния си вид, както и да се гарантира, че те ще бъдат запазени в него. Това може да стане само ако попаднат под закрилата на Закона за паметниците на културата.

След подаване на документацията, експерти към неправителствената организация за запазване на културното наследство ИКОМОС трябва да изготвят експертизи на историческите обекти. Резултатите от проверката се изпращат до ЮНЕСКО, където се взема окончателното решение.

"...Столична община ще трябва да разработи всички планове за развитие и съхранение на обектите. Ще трябва да подсигури с бюджет за подготовка за кандидатстване пред ЮНЕСКО", коментира Вили Лилков.

Според него София ще трябва да положи значително повече усилия от досега в развитието на археологическите забележителности на Сердика. Старият град е заключен в района между базиликата "Света София" – ларгото – хотел "Рила". Експонирането и развитието на археологическите паметници ще доближи столицата до получаване на статут от ЮНЕСКО.

Преди година и половина археолози разкриха в началото на ул. "Будапеща" (под сградата на "Гьоте институт") най-големия римски амфитеатър на Балканите. Още тогава общински съветници от СДС подеха инициатива за неговото пълно експониране, но досега няма признаци за развитие по този проект.

Проектът за кандидатстване на центъра на София за защитен от ЮНЕСКО район се ползва с подкрепата на Съюза на архитектите в България, Институтът за архитектурознание към БАН, ИКОМОС, ОП "Стара София" и редица други неправителствени организации.

ДОКЛАД ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ

Предстои внасянена на доклад относно историческия център на София
за разглеждане в Столичния общински съвет
Предлагаме на Вашето внимание неговото съдържание
повече подробности на:
http://mydsb.wordpress.com/2008/11/21/dsb2008112103/


ДОКЛАД от Вили Лилков
общински съветник от Демократи за силна България в Столичен общински съвет

Относно:
„Разработване на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство”.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
Настоящият доклад е свързан с необходимостта от предприемане на целенасочени действия за изпълнение на концепцията, приета в Общия устройствен план (ОУП) и в Общинския план за развитие на София до 2013 г., за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.

Тези документи, които са базисни за развитието на града в близка и средносрочна перспектива дават висока оценка на културно-историческото наследство на София, на основание на:

• "Високата културна стойност на отделни исторически пластове,
  представляващи забележителни примери за тип строителство и архитектурни ансамбли";

  "Богатата историческа стратификация на средата, резултат от значим обмен на влияния между Запада и Ориента в един европейски културен кръстопът";

  "Плурализмът на културното наследство – стилов, религиозен и етнически, допускащ зони, в които хармонично съжителстват различни религии, етноси и естетически концепции.”
  

Основни изводи в ОУП и Общинския план за развитие, по отношение на Историческия център на София:

• Историческият център на София, включващ двата главни културно-исторически модула: резерватът “Сердика-Средец” и Софийския некропол около църквата “Света София” и Храм-паметника “Александър Невски”, свързани по оста: пл. “Батемберг” – “Цар Освободител” (Приложение 1), притежава “извънредна универсална стойност”, в съответствие с критериите, посочени в Оперативните насоки за приемане за Световно културно наследство и може да бъде номиниран за включване в листата на Световното културно наследство;
• Неговата културна стойност е “вътрешно присъща”, т.е. включването му в листата е само потенциална възможност;
• Културно-историческият ресурс на територията е идентифициран в резултат от дългогодишна археологическа дейност и проучвания;
• Извършена е дългогодишна консервационна дейност, според международно приети принципи и критерии, при оптимално съхраняване на автентичността на историческата среда – едно от най-важните изисквания за Световно наследство;
• Обектите, включени в неговите граници, притежават най-силния режим на защита – резерват.

Въпреки положителните оценки съществуват проблеми, свързани с:

• Липса на цялостна консервационна стратегия и етапни програми за тази територия;
• Отсъствие на ефикасна политика за финансиране на опазването и развитието на културното наследство. Държавните средства за опазване драстично намаляват, без да се поощряват други възможни източници на финансиране;
• Липса на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център за Световно културно наследство и пасивно поведение на държавата по отношение на номинацията.

Концепцията в ОУП и в Общинския план за развитие предлага номинирането на Историческия център на София в листата на Световното културно наследство да бъде една от първоетапните цели на устройственото развитие до 2010 г.

За да бъде реализирана тази идея трябва да бъде извървян дълъг път.

На първо място е необходима политическа воля и последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство, а именно:

• Изработване на система от охранителни режими и планове за опазване на културно-историческия ресурс на територията;
• Изработване от силни и компетентни екипи на досиета и планове за управление на всеки от обектите, включени в Историческия център на София;
• Опазване на Историческия център на София и определената към него „буферна зона” в автентичния им вид;
• Разработване на стратегия за интегрирана консервация, която координира дейностите по археологическите проучвания, консервацията и устройственото планиране, според ратифицираните от България европейски конвенции.

ОУП предвижда изработване на Генерален консервационен план на системата КИН до 2010 г., съставен със съвместните усилия на археолози, консерватори и урбанисти.
Планът трябва да даде стратегическите насоки за архитектурна и археологическа консервация, координирана с етапите на археологическите проучвания, експониране, поддържане на паметниците и аварийни спешни мерки;

• Съвременни форми на представяне на културното наследство;
• Строга градоустройствена дисциплина в културно-историческата среда, съобразена с националните и международните документи в тази област;
• Включване на Историческия център на София в Индикативната листа на България за Световно културно наследство. Тази мярка по принцип е задължение на държавата, но инициативата може да бъде на Столична община.

Описаните дейности изискват време, финансови средства, целенасочени усилия на компетентни екипи от специалисти и много добра координация на държавата и Столична община.
От изключителна важност за успеха на номинирането на Историческия център на София за Световно културно наследство, е информираността и съдействието на софийските граждани, без активното участие на които всяка схема на опазване на културното наследство би била невъзможна. Това означава, че трябва да се поеме инициативата от Столичния общински съвет, заедно с институции като ОП „Стара София” и Софийски исторически музей, НИПК, ИКОМОС/България, Съюз на архитектите в България, БАН – Център по архитектурознание, Министерство на културата и др.

Във връзка с гореизложеното, както и на основание на чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и във връзка с Общия устройствен план на София и Общинския план за развитие 2007 – 2013 г., предлагам на Столичния общински съвет да вземе следното

РЕШЕНИЕ

1. Възлага на Кмета на Столична община да организира разработването на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.
2. Необходимите финансови средства за разработване на Програмата да бъдат предвидени в бюджета на Столична община за 2009 г.

SOS - Къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София В РИСК

Един от най-беспорните образци на сецесиона в София, проектиран от един от най-ярките майстори на сецесиона в България - арх. Георги Фингов е оставен да се самуразрушава

Къщата е изградена за нуждите на семейството на арх. Г. Фингов през 1906-07 г.
В елегантния си дом семейството събира архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели - членове на дружество "Съвременно изкуство".










На колоната при входа е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов - според някои автори, това е майката на масоните, неслучайно - самият Георги Фингов е "зидар".


Партерният етаж е свързан с вътрешна стълба с първия, където са разположени две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над
входа.









Антрето води към вестибюл със стълба към горния етаж; малък и голям салон, кабинет и трапезария, зимна градина, офис и кухня със сервизен вход.


























Продадена е през 1914 г. на минния инженер Петко Теодоров - брат на министър-председателя Теодор Теодоров, собственик на златни мини в Перник и за кратко кмет на София. В нея се настанява със съпругата си и двете си дъщери - Анна и Мария.



Домът на Теодорови става център на бляскави балове за елита на столицата, чиито файтони задръстват улица "Шипка".

След 1944 г. сградата е национализирана и превърната в детска градина за около двадесет години. През 1980-те години партерът се използва за офиси на Националния институт за паметници на културата. През цялото време наследниците - Мария, Анна, и дъщеря й Елена, живеят на последния етаж.
















Една по една наследниците умират; последна - Мария Теодорова на 92 години през 1995 г. По силата на нейното предсмъртно завещание къщата е разделена между трима наследници - сина на Симеон II, Принц Кубрат - на партера; Яков Джераси, управител на Фондация "България" - на втори етаж, и юриста Румен Манолов - юрисконсулт на НИПК , осъществил реституцията на имота - на третия етаж .

Масивни дървени колони, вградена библиотека, ламперии от махагон с резби и интарзии, мебели с инкрустации и кристални полилеи, камина с кош от медна ламарина - тази богата интериорна подредба бе запазена автентична през всички години, до нейната реституция през около 1993-94 г.





Марияна Първанова, в. Софиянец

През 2005 г. сградата е продадена.

днес покривът на балкона над входа е разпокрит - фасадите са съсипани от дъждовете













откъм двора вратата на терасата и прозорците са услужливо отворени












Повече от две години - пълна безстопанственост, пълна немара.
Махагоновите ламперии в партера вече ги няма - твърди арх. Явор Банков, който през 2005 пръв съобщи чрез списание "Тема" за опасността, надвиснала над шедьовъра .

КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ТОВА?
КЪДЕ СА КОНТРОЛИРАЩИТЕ ИНСТАНЦИИ?

*****

П. Йокимов, "СОФИЙСКАТА ЕЛИТНА КЪЩА (1878 - 1920)",
В: София – 120 години столица, С., АИ “М. Дринов”, (2000): с. 475-482 :
..... Рустика в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи ....
Силно импресивен, динамичен, изпълнен с изящество и душевност, за кратко време стилът се превръща в културно явление, което променя бързо облика на елитната софийска къща. Нито един от действащите тогава столични архитекти не остава безучастен към него, а всички сгради от периода 1900 -1920 г. носят стиловите му белези.
Особеното внимание се отдава при решаване на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивност на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната композиция. ...
Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов.
Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори.
Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност.
Немалка роля във фасадно-декоративната композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване.
Къщите, изпълнени в духа на северните германски и скандинавски сецесионови вариации, са почти лишени от пластична декорация. Въздействат предимно обемите, сложната структура на покрива, колоритът, материалите. Внушението е почти винаги мистично. .....
Отсъствието на декорация .... се компенсира частично с фрагменти от каменна облицовка по фасадите. "


Цялото това богатство си отива
Сградата е паметник на културата.
Нейното неопазване се санкционира от ЗУТ и попада под ударите на Наказателния кодекс.
Санкции за нарушителите няма. Повече от две години.


***
Ето какво е публикувал вестник Култура от 15.04.2008 г.
по повод международиния ден на паметниците на културата - 18 април 2008 г.

Скромността и историята
На първа страница в този брой на Култура са публикувани снимки от къщата на ул. „Шипка“ № 38 в София.

Къщата, която прочутият български архитект Георги Фингов проектира и строи за себе си в началото на миналия век, а после – изпаднал в материално затруднение – я продава на прочутия български политик Теодор Теодоров, един от най-големите оратори в Народното събрание. Който е влизал в нея, когато през 80-те там се помещаваха служби на Националния институт за паметниците на културата, сигурно си спомня прекрасния интериор на преливащите пространства отпреди модернизма, сецесиона на мебели и детайли, проектирани от самия Фингов.

Прекрасно и завладяващо усещане за тогавашен живот се излъчваше от всичко, от ефирното свидетелство за човешки стремежи, усещането се втвърдяваше до докосване до история, до знание за история, до знание за собственото ти минало. Разбира се, Георги Фингов не е Антонио Гауди, та да запази българинът къщата му, като онази на прочутия барселонец – цяла, непокътната и поддържана в първоначалния й вид. Както и българинът няма, изглежда, като испанеца, необходимост да помни близкото си минало – дай му на него траки и конски опашки да се буйно развяват. Така че къщата на Фингов – Теодоров, веднъж реституирана, после завещавана, най-накрая е купена от строителна фирма, която вече е получила разрешение от главния архитект на София да я надстрои с един етаж.

Къщата е паметник на културата и НИПК засега не давал разрешение за надстрояване... По всяка вероятност, с течение на времето ще даде. Толкова други паметници на културата в София и по страната станаха жертва, защото „обществото се развива, бизнесът и животът си искат своето“. Не говоря само за красивите – по ‛Московска“, „Шипка“ и „Оборище“, които формираха средата. Отиват си масово и по-нeугледните на пръв поглед – но именно тези, които поддържат жива атмосферата на дву-пететажна София.

Отиват си и постройки „без всякакво значение“ за обикновения човек, който не си дава сметка, че с тяхната смърт постепенно в града се настанява атмосферата на стъкло-бетонната мегаломанщина, имитираща живот по други места, опитваща се да придаде на София вида на интернешънъл сити, каквото този град едва ли някога ще бъде. А и да се случи да бъде, ще съжалява за изгубеното и ще прави плачливи изложби из мраморни фоайета със снимки на малките, уютни, човешки сгради.

Да вземем бирената фабрика на „Сан Стефано“ срещу БНТ – комплексът, който се строи там, е тъкмо такъв безумен бизнесобетонен красавец – и кой ли вече може да си представи, че на това място можеше - реставрирайки даденостите - да се развие съвсем човешки търговски, развлекателен, жилищен квартал. Някой спомня ли си днес Арсенала, който кметът Междуречки модернизационно затри, за да направи парк (остана само днешният музей „Земята и хората“), в който пък новото време направи Мол.

Тъй върви светът у нас. И не съжаление или някакъв призив са тези редове. Призив и съжаление се отправят към хора. Не към идиоти.
Христо Буцев

Отново за къщата на генерал Кирил Ботйов на ул. "Шипка" в София

Във в. Седмична поща, бр. 403, 15-22.11.2008
Г-н Боян Ботев - Председател на Общонародната фондация "Христо Ботев" и
правнук на ген. Кирил Ботйов се ползва от правото си на отговор
на публикацията "И Ботев за продан" в предишния брой на същия вестник
В своята статия "Смешен плач"
той твърди, че освен "запазеният интериор с мебели и вещи, както и архивът на ген. Кирил Ботйов", които се съхраняват в помещенията, заети от фондацията, останалата част, която ще се преустрои в бистро "не представлява музейна ценност" и "няма културно-историческа стойност".

Нещо повече, Г-н Ботев заявява:
".... всеки може да се разпорежда със собствеността си. Това правя и аз , като не се отказвам от думите си в даваните от мен интервюта и с чиста съвест на човек, който пази духа и спомените за членовете на заслужилото безкрайно уважение за нашата история Ботйово семейство."

Като не оспорваме заслугите на Ботйовото семейство, както и усилията на г-н Боян Ботев да запази паметта за великите си предци, обръщаме внимание на дълбоко погрешните постановки, с които тук се спекулира.

Къщата на Генерал Кирил Ботйов е обявена за паметник на културата.
Това означава, че къщата има културно-историческа стойност в своята цялост, а не само в отделни части.
Нейният юридически статут на недвижим паметник на културата означава тя да бъде опазвана от всякакви посегателства над нейната автентичност и цялост.
Поради този статут държавата е поела ангажимента да се грижи за нейното опазване, включително и в случаите, когато собствениците не се грижат достатъчно за това.
Нещо повече - значимостта на личностите от фамилията Ботйови, свързани с къщата, означава, че г-н Ботйов не може да разполага свободно, както пише, със собствеността си.
Тази памет е общонационална ценост и г-н Ботйов е отговорен пред сънародниците си за нейното съхраняване. Самата сграда е паметник на културта от местно значение, но това с нищо не намалява отговорността по нейното опазване в автентична цялост.
Жалко е, че досега сградата не е била превърната в музей на фамилията Ботйови - така че и държавата да поеме някакъв дял от нейната издръжка.

Пределно ясно е, че в наши дни е трудно да се опазва един паметник на културата и средставата, необходими за това, не са малко.
Затова действащият Закон за паметниците на културата допуска промяна на функцията, с оглед осигуряването на устойчиво развитие на паметника.
Това става чрез съгласуване на проект за т. нар. "инвестиционно намерение" (промяна) с Националния институт за паметници на културата (НИПК).

И тук най-важното е какви са намеренията за промяна и какво от тях НИПК ще допусне.
Винаги, когато се допусне нарушение на автентичността - драстични промени в плановата структура на сградата - съответно - в нейния облик, се появяват съмнения за неправомерни действия.

Много често инвеститорите си позволяват повече, отколкото НИПК им е разрешил, защото контролът върху действията с паметниците на културата у нас е извънредно занижен.
Така всички са доволни и няма виновни.
Страдат единствено паметниците на културата - а в дългосрочен план страда културното наследство на София - културната памет и уникален образ на града.

Но това е потенциалът, с който градът би могъл да развива туризъм като залог за бъдещото си устойчиво разитие.
Жалко е, че именно Г-н Боян Ботев не разбира това.

Николай Дюлгеров в София

След изложба в Рим
за българския художник и архитект Николай Дюлгеров,
живял в Италия и по-добре познат там като представител на футуризма,

в Софийска градска художествена галерия
ще се представи
Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност
• проект и изпълнение • представяне на каталога •

петък, 21.11.2008 г., 18:30 часа

Кутатор на изложбата: доц. д-р Ирина Генова.
Автори на триезичния каталог: Джорджо ди Дженова, Ирина Генова.
Фотографии и дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова.
Координатор: Ели Добрева;
Преводачи: Валентина Иванова - ит., Албена Витанова - англ.



клик върху образите, за да се чете по-добре

Всичко за продан, всичко под наем

Показваме с тревога опасността къщата на генерал Кирил Ботйов да се преобрази неузнаваемо в ресторант или бистро.
Но все пак, обръщаме внимание, че не столична община дава разрещение за подобна смяна на функцията на паметниците на културата, а Националният институт за паметници на културата съгласува подобни проекти.
Все пак - проектът за преустройство трябва да щади оригиналния вид на сградата и всяко преустройство трябва да запазва нейната автентичност във висока степен.
Освен това, не може да се режат дървета и в частните градини без разрешението на Регионалната Инспекция по Околната Среда и Водите (РИОС), каквито сметки си правят бъдещите ресторантьори.

Стогодишната сграда е построена по проект от 1905 г.
на архитектите Киро Маричков (1875-1922) и Георги Фингов (1874-1944).
Архитектурата й е много близка до духа на виенския сецесион в творчеството на арх. Отто Вагнер.
кликни върху картинките, за да се чете съобщението на Г-жа Мария Райчевска.

Обезличаването на Варна

Обезличаването на крайморската столица
от Гинка Христова, Диана Иванова - в. Дневник, 04 ноември, 17:10
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=576425

Слънчев октомврийски ден. Група туристи, въоръжени с карти на Варна, се лутат из Гръцката махала, в лабиринт от качващи се нагоре и спускащи се надолу пресечки. Спират случайни минувачи и питат нещо. Оказва се, че търсят Римските терми, един от символите на морския град. Тръгваме с тях, защото обясненията очевидно ги объркват. Как иначе - най-големите антични терми на Балканите и втори по мащабите си в Европа са скрити буквално зад китайска стена от извисяващи се жилищни сгради. Трябва да стигнеш до оградата на термите, за да разбереш, че се намираш пред археологически обект.

Подмяна на правилата
За съжаление през последните години това е само едно от множеството обезличени исторически пространства във Варна. Експертите съжаляват, че не са снимали Римските терми в целия им блясък, когато около тях е имало пространство и са били част от един цялостен ансамбъл. За последните две десетилетия Варна бавно и сигурно се лишава от културно-историческите си паметници. Според арх. Юлия Железова, един от авторите на тази част от Общия устройствен план (ОУП) на крайморския град, която се занимава с историческото наследство, е по-крайна в преценките си. "Цели архитектурни ансамбли по улица "Преслав" и булевардите "Сливница" и "Княз Борис І", които са в сърцето на резервата "Одесос", са безвъзвратно увредени. Цели ансамбли са изгубени, лицето на града ни е променено, пред очите ни изчезва уникалната и неповторима култура. Превърнахме Варна от град за културен туризъм в хазартна и алкохолна дестинация!", посочи арх. Железова.
Причината за това обезличаване е подмяната на правила за нискоетажното строителство, посочиха и от Съюза на архитектите във Варна. Според председателя му Димитър Стефанов наложилата се практика с приемането на частични подробни устройствени планове (ПУП) променя не само архитектурния мащаб на централната градска част, но води и до физическото й унищожаване.
Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността инвеститорите сами да избират дали строежите им да бъдат съобразени със специфичните правила и норми за устройство и застрояване, които залагат ограничения за височина на сградите в историческата част.

Без контрол
Липсата на ефективен контрол върху инвеститорите обаче позволява всеки месец да сме свидетели на поредната унищожена старинна сграда във Варна. На местно ниво общинската администрация тотално е абдикирала от грижата за културното наследство. Този ангажимент е изцяло предаден в ръцете на Националния институт за паметници на културата (НИПК), който няма вече нито филиали по градовете, нито достатъчно служители, които да следят спазването на законите. Друг е въпросът, че все още е в сила анахроничният Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. Липсата на нормативна адекватност и инициативност може да бъде обяснена с факта, че паметниците на културата в централните градски зони са обект на мощни търговски интереси. В страните със стара демокрация балансът между интересите е постигнат преди столетия.

Подражанието
Тъкмо такъв опит реши да приложи във Варна кметът Кирил Йорданов след завръщането си от визита в Барселона. По примера на каталунската столица той реши да създаде две общински агенции, които да утвърждават или да отхвърлят всеки бъдещ инвестиционен проект. Агенцията за регионално развитие ще преценява дали проектите са съвместими с инфраструктурата в района, в който предстои да бъдат реализирани – подземни комуникации, канализация, места за паркиране и т.н. Другата агенция ще следи за съхраняване на паметниците на културно-историческото наследство. Кметът на Варна подчерта, че повод за обособяването на общинска структура в защита на културното и архитектурното наследство стана и скандалът, който ескалира във Варна, след като миналата седмица се стигна дотам, че инвеститор събори уникална сграда в самия център на града. Старинна къща, паметник на културата, беше заличена тихомълком в почивните дни.

Скандалът
Нито представители на централното варненско кметство "Одесос", нито служители на голямата община успяха да спрат събарянето на поредния паметник на културата на бул. "Княз Борис I" . По някакво неписано правило всички, свързани със случая, упорито са търсили буквата на закона, по силата на който да бъде срутена, а не съхранена сградата. Фирмата е получила три пъти отказ да унищожи уникалната къща от Националния институт за паметници на културата, каза директорът на института арх. Георги Угрински. "Подобна вандалщина обаче не може да бъде осъществена, ако няма подкрепа от местната власт", каза Угрински. Разследване на "Дневник" наистина показа, че т.нар. план за безопасност и здраве, който по същество е разрешително за събаряне, е бил утвърден още на 28 септември в общинската дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране".
Ръководителят на дирекцията е уволнен преди месец по друг повод. Но заради съборената къща от общината си отидоха още две служителки. "Работата е криминална, каза кметът на Варна. Те са утвърдили маршрут за извозване на строителните отпадъци, преди да е постъпила молба от инвеститора за това." Заличаването на уникалната сграда извади на бял свят и подробности за начина, по който въпросният инвеститор се е сдобил с нея. Чрез замяна на три панелки в кв. "Младост", кв. "Чайка" и в още един периферен варненски район, "Комар инвестмънт" е придобил два имота. Вторият етаж от къщата на бул. "Княз Борис I" 57 с площ 157 кв.м плюс таванските помещения - 127 кв.м, както и 295 кв.м от двора са оценени на... 207 020 лв. А триетажната сграда на бул. "Приморски" 57 с площ 102 кв.м заедно с още две постройки от 10 и 16 кв.м заедно с двор от 345 кв.м е с оценка... 178 796 лв. Апартаментите всъщност са заменени за собственост в идеалния, исторически център на Варна с двойно по-голяма обща квадратура - 412 кв.м и 640 кв.м дворни места. Сделката е стартирала през 2005 г., когато областен управител е бил Яни Янев, днес депутат от НДСВ, и е финализирана от наследника му Петър Кандиларов.
Със скандала с къщата на бул. "Княз Борис I" всъщност преля и чашата на обществената търпимост във Варна. Според представители на строителния бранш това е нанесло сериозен удар върху авторитета на целия отрасъл. Но пък може и да се окаже ново начало – на коренно различен подход при съчетаването на история и съвремие в облика на Варна. Както в целия цивилизован свят.

Добрите практики
Бизнесът във Варна даде няколко добри примера, че може да съхранява старините. "Лендмарк пропъртис" реконструира строена през 30-те години на миналия век сграда и я превърна в офис комплекс – "Опера билдинг". Строената през 1906 г. шестетажната сграда на ул. "Преслав" №19 също бе превърната в модерна офис сграда благодарение на инвеститора, ирландеца Джеймс Парсънс. "Планекс холдинг" възстанови сградата на бул. "Владислав Варненчик" и ул. "Братя Шкорпил" и я превърна в хотел "Сплендид. "Голдън Тюлип" (бившият бизнес хотел "Варна") реставрира раннохристиянска гробница и я вгради в основите на хотела. Добричката фирма "Прима 2000" реставрира и преустрои стара къща на ул. "Братя Шкорпил" 2, строена през 1889 г. В момента имотът се ползва за ресторант и офиси. Реставрирана и отлично поддържана е и сградата на първия хотел във Варна, където в момента отново се помещава хотел "Мусала палас", строена през периода 1906 – 1912 г. В миналото това е била най-високата и една от най-красивите сгради във Варна.

Културното наследство на София

На 5-7 ноември 2008 г. в зала "София" на Столичната библиотека, пл. "Славейков" 4 се проведе конференцията
Културно-историческото наследство на София:
проблеми и перспективи
организирана от ОП "Стара София" със Софийски исторически музей
по случай 80 годишнината от началото на общинската музейна дейност в столицата

Програмата включваше разнообразни доклади за културните ценности на София в миналото и днешния ден, изнесени в три дни
вж. http://opss-conference.blogspot.com

Събитието завърши с посещение на археологическото ниво под базиликата "Св. София", където могат да се видят най-старите исторически пластове на града (от ІІІ-ІV в.)
Накрая участниците обиколиха помещенията на бъдещия Софийски исторически музей в сградата на бившата Централна минерална баня.
В залата на големия мъжки музей, която вече е заделена към бъдещия СПА център, видяха невероятно богатите фондове на музея.
На тържественото закриване с коктейл във фоайетата на банята бяха връчени грамоти на дарителите на музея.

семинар: Монументалните комплекси на комунистическия режим

Семинар в Червената къща !
проект СЛЕДА / project TRACE : http://www.projet-trace.com/
Boriana PAROUCHEVA: 06 78 05 45 18 / bparoucheva@hotmail.com
Neli GUEORGUIEVA: 06 24 47 19 07 / neli_g@yahoo.com%27/
Axel BRISARD: 06 64 14 25 68 / axel_brisard@yahoo.fr















Семинарът протече много оживено.

Сутрешната сесия бе водена от Ирина Генова - доцент и ръководител на департамент "История на културата" в НБУ; а следобедната - от Димитър Вацов, доцент по социална и политическа философия в НБУ.

Милена Гест 
разказа за интеграцията на маркантните места на социалистическия реализъм в новите социални функции на централните градски части в източно-европейските столици - София, Варшава, Будапеща, Букурещ.
Тя се спря на съвременната банализация на представителните правителствени пространства и наслагването на символизацията на градската топография. Представи степените на осъзнаване значимостта на архитектурното наследство от периода на комунизма като историческа необходимост:
В Букурещ - чрез фазите на оценка и префункциониране на Двореца на народа приютил парламент, няколко министерства, музей на модерното изкуство и разполагането на най-големите банки в средата около него.
В Будапеща - чрез "изтласкване" на монументалните паметници от централната част в музей на тоталитаризма в периферията на града и по този начин унифициране на символните им йерархични стойности.
Във Варшава - чрез многократно префункциониране на пространството около дома на културата и валидиране на паметниците на тоталитаризма на европейско ниво чрез обявяване на списък от 77 обекта с национално значение.


Меглена Златкова
положи най-общо града като вечен преход и Пловдив чрез водещите митове на неговото представяне в исторически дискурс като съотношение на локално/национално/наднационално от втората половина на ХХ век. В този контекст тя описа мястото и ритуалните практики, упражнявани по време на социализма в мемориала "Братска могила" (1974) , който днес е изоставен, ограбен, недостъпен за публика и обречен на забрава.
Чрез сравнение със съдбата и идеите за обживяването на други мемориали в Пловдив бяха очертани вариантите за неговото (не)приобщаване към съвременния живот на града.


Йоана Йоса
представи Дома на народа в Букурещ, построен от Н. Чаушеску, като една от най-големите по площ и обем обществени обекти в света, прегазил огромен брой исторически сгради и квартали, чрез опитите за неговото префункциониране и десакрализиране след политическата промяна през 1990 г. по пътя на разнообразни конкурси и използване от различни институции.


Благовест Вълков
говори за начините на създаване на мемориални архитектурни форми в качествата си на познавач на проблема отвътре - като проектант и отвън - като изследовател.
Според него натрупаните огромен опит и художествено майсторство от архитекти, художници и скулптори при широко разгърнатото строителство на мемориали в социалистическа България, не се оползотворяват в наши дни поради смяна в механизъма на възлагане и изпълнение на социалната поръчка .Николай Вуков
запозна със състоянието на мемориалните обекти и отношението към тях след политическите промени в България. Той предложи темпорална и съдържателна класификация на разнообразните видове мемориално строителство през социалистическата ера, като посветени на Руско-турската война и Съветската армия, на отделни исторически фигури, на антифашистката борба и загиналите герои, на значими събития от българската история и особено на 1300 години България. Общото му заключение сякаш навеждаше на идеята, че в условията на криза на социалното съзнание, паметниците и от други епохи са обречени на същата забрава, на каквато и тези от времето на социализма.

Елица Станоева
представи централния градски площад на София ("Девети септември") в неговия исторически и семиотичен генезис на ключово публично пространство за тоталитарната власт чрез разказа за появата, предназначението и използването на сградата на мавзолея на Георги Димитров.Тезата на проф. Б. Вълков за универсалната изразност на простите мемориални форми, и поради това - освободеност от идеологическа и политическа семантика, не бе приета еднозначно. Бе изразено несъгласие с нея като неефективна идея за "изкуство за изкуството" (Ирина Генова) и като лишаване на формите от контекста на пораждащата ги културна ситуация, който им придава оценъчни аспекти (Любинка Стоилова).

Жан Филип Фреи 
резюмира пространствените характеристики и възможностите за политическа, социологическа и естетическа оценка на обществените пространства в градската среда като средство за разшифроване на различните общества. Дискредитацията на едно обществено просранство води до неговото отхвърляне, обругаване и ограбване.
Системата от отделни аспекти на оценка, които той предложи, би могла да формира изчерпателен комплекс от критерии за селекция на паметници на културата от времето на тоталитаризма, независимо от приведените примери за относителност на ценностите и тяхната противоречива интерпретация от различни култури.

Милена Якимова 
предложи жив, артистичен и интригуващ прочит на съвременното отношение към останките от монументални публични места на тоталитаризма. Тя разгледа фазите на преосмисляне на близкото минало чрез редополагане на различни йерархични стойности в идивидуалната памет (помпозни социални практики и индивидуални поведенчески актове на отрицание наред с популярни марки храни и елементи на бита). В този контекст, според нея профанацията на монументалните обществени пространства от по-младите генерации е по-скоро залог за запазването, обживяването и безболезненото им преосмисляне, наместо изтласкване на преживяното в кьошетата на колективната памет, което би застрашило психологическия комфорт на обществото.


Елена Димитрова  
направи бърз преглед на начина на функциониране на наследените от времето на тоталитаризма монументални обществени пространства в различни по големина български градове през последните 20 години. Тя разгърна виждане за града като процес, който не се поддава на дирижиране, и изтъкна ценноста на публичните фрагменти в постсоциалистическия, постмодерен град като места за всички, за всякакви индивидуални поведенчески актове, които не смущават свободата на другите.

В този дух нейните студенти по урбанизъм в УАСГ - Ивайло, Емилия, Велислава, Силвена и Христо, представиха с много ирония в своя видеоклип "Монументалните соц. комплекси - шанс за градската култура" разнообразни възможнисти за бъдещо използване на паметника "1300 години България" пред НДК в София - за паркур и скално катерене, като телевизионна кула или билборд за реклами и обяви, за обществен часовник, шанца за скейбордни еквилибристики, ретранслатор на безжичен интернет, място за DJ и други водещи при организиране на всякакви празненства и забави.


Във филма СЛЕДА на Нели Георгиева и Росен Коев парк-паметникът на българо-съветската дружба във Варна бе пречупен през личния спомен на една бивша ученичка в близката френска гимназия и серия днешни интервюта със скулптора Альоша Кафеджийски. Авторът обича своето дело и не може да си представи каквато и да било пластична промяна; не би отстъпил авторското си право безвъзмездно. Въпреки запустението, хълмът с 300-та стъпала към монумента предоставя вълшебна панорама на морския град и възможности за разходки и отдих, но засега се обживява само от питомците на близката гимназия, за които предназначението на монумента и принадлежността на солдатите са останали неизвестни. Обемите, скрити зад мощните войнишки фигури - някога сакрално осветени и аранжирани с музейни експозиции, днес са разграбени и мрачни, зазидани - заради откраднатата врата, макар че сигурно биха могли да се употребяват по някакъв начин.

Николай Савов 
проследи изграждане на същия парк-паметник и резюмира своята висока оценка за неговите монументални и естетически качества.

Емилия Кълева
изложи своите идеи за паметника, ознаменуващ създаването на БРСДП/БКП/БСП на връх Бузлуджа, като документ на тоталитарната епоха, който да се реанимира чрез включване в национални и международни културни маршрути след реновиране и организиране на интериорите му и средата около сградата като музей на тоталитарното минало. Освен полагането му в триъгълника от забележителности - долината на тракийските царе около Казанлък, Връх Шипка и връх Бузлуджа, като част от подстъпа към сградата на върха е развит информационен център. В следващата отсечка се предлага да се струпат паметници на тоталитаризма от други места (подобно на музея на тоталитаризма в Будапеща). Кулминацията на разказа е сградата на върха, чийто разграбен и поруган интериор удивлява с размера на вандалщината. Сред мозайките - дело на отлични български художници като Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов, Иван Кирков, най-изчоплени от ликовете на видни комунистически дейци са лицата на Тодор Живков и Людмила Живкова; всичко останало е изтърбушено, разпиляно и оголено до бетон. 
Предложението е да се реновира интериорът на залата наполовина, а впечатлението за съвременната социална дихотомия да се пистигне в контраста със съществуващата разруха в другата част. За финансирането и провеждането на подобна амбициозна адаптация и реставрация се предложи публично-частно партньорство.

Последната презентация предизика оживени реакции:
Димитър Вацов резюмира, че летящата чиния е катастрофирала в Бермудския триъгълник между върховете Бузлуджа и Шипка, и долината на тракийските царе. 

Докладващата бе провокирана, че в предлагания от нея триъгълник от обекти, формиращи културен маршрут с международна значимост, най-високата позиция е заета от комунистическия паметник на връх Бузлуджа.
Основателно се постави въпросът кой е стопанинът, зарязал имота на вандалски произвол. Подразбра се, че комплексът е публична държавна собственост, тъй като е строен предимно с държавни средства.

След откриването на изложбата СЛЕДА в залите на Червената къща, се проведе дискусия за съдбата на паметника "1300 години България" пред НДК в София.

Георги Лозанов, медиен експерт
заяви, че като модератор няма да заема страна в дебата и предостави последователно микрофона на участниците за кратки експозета и на публиката в препълнената зала за изказвания и въпроси. Основните тези се центрираха по следния начин:Христо Друмев, директор на НДКДа се възстанови паметникът съгласно първоначалния проект, който не е бил изпълнен точно.


Петър Диков, главен архитект на София
Паметникът не е политически и идеологически, а изразява славното историческо минало. Скулптурните групи на проф. Валентин Старчев са много добри.
Неблагополучията са с облицовката от плочи, които падат и застрашават минувачите. Затова и паметникът е ограден.
Според устното предание, причината за физическия упадък на паметника се корени в кратките срокове на неговото изпълнение в навечерието на тържествата, отбелязващи 1300-годишната история на България. Скъпият силиконов кит, доставен специално от Швеция за уплътняване на фугите между облицовъчните мраморни плочи и предпазване на носещата метална конструкция, бил измит от пожарникарите при почистването в деня на тържественото откриване на паметника преди да са изтекли технологично необходимите 24 часа за неговото втвърдяване.
Запустението, в което е потънал е недопустимо. Дошло е време той да се приведе в по-приличен вид. Миналата пролет е изчистено пространството около НДК. С напредване строителството на метростанциите по лъча "север - юг", догодина ще започнат строителни дейности около НДК. Предлага паметникът да се възстанови като се оголи металната конструкция и се запазят скулптурните групи на проф. В. Старчев.


Тодор Булев, Зам.-председател на Съюза на архитектите в България
Интензивното монументално строителство в близкото минало изобилства с хубави паметници и възпита много добри професионалисти. Паметникът трябва да се възстанови след обсъждания на решения в професионалните среди.


Лъчезар Бояджиев, изкуствовед
Да се възстанови паметникът, като металната конструкция се вгради в стъклени обеми, каквито архитектите ползват повсеместно в съвременността.


Цоню Корнаджев, издател
Да се разруши, както е показало и времето, защото този паметник представя изкривено виждане за историята на България.


Валентин Старчев, скулптор на паметника
Проектът е избран в конкурс между три колектива (В. Старчев, В. Минеков, Б. Гоцев). Амбицията на авторите е била да се постигне внушението на цялостен ансамбъл. Каквото и решение да се вземе, няма да му попречи. С времето все повече се убеждава, че оголената конструкция - червена, както е била боядисана в началото с миниум, ще изглежда по-съвременно, по-модерно.


Гражданин
Да се предизвика референдум.ГражданкаПаметникът е много грозен и изобщо не се харесва от софиянци. Да се разруши.


Ирина Генова, изкуствовед
Намираме се в клопката на невъзможно рашение - нито да се разруши, нито да остане този паметник. Отправя апел да не се наливат средства в него, след като в цялата история на София като столица няма нито една целенасочено изградена институция на паметта.


млад гражданин
Дебатът е показател за гражданското мислене. Въпреки това, няколкостотин паметници се рушат - сгради и монументи с голяма художествена и архитектурна стойност , а на тяхно място изникват стъклени обеми.


Христо Буцев, журналист
Важно е да се знае чия собственост е паметникът? Кой стопанисва цялото пространство около Националния дворец на културата. Възможно ли е то да се огради, както се прави по света.


авторка на озеленяването на комплекса пред НДК
НДК е замислен като комплекс за култура. Колективът е награден с голямата награда на Мадрид по предложение на арх. Жорж Кандилис. Днес околното пространство е напълно променено и ограбвано. Съществуващите дюзи и прожектори на водната каскада са демонтирани, за да не изчезнат. Въпреки това днес те са загубени. Нужно е да сe търси отговорност за разсипията. Най-добре да се възвърне първоначалният замисъл на парка, двореца и паметника.


Константин Павлов, издател 
Патетичното отношение към историята, изразено в паметника, е съмнително и неефективно. Това поставя под въпрос смисъла на съществуването му.

Любинка Стоилова, архитект
Възстановяването на паметника не може де са мисли без възстановяване на околното пространство, особено на съседната детска площадка, която и след почистването на цялата околност е занемарена и неизползваема. Важно е да се знае какво ще струва това и готово ли е обществото да поеме тези разходи. Специалистите трябва да пресметнат и изготвят разчети какво ще струва на данъкоплатеца цялостното обновление - на етапи. В България референдумите нямат традиция, както е в Швейцария. Но гражданите имат легитимно представителство в Столичния общински съвет. Направените разчети могат да се представят пред общинските съветници и те да решат кой вариант е най-благоприятен.


Юлиян Попов
Паметникът да се разруши и да се възстановят стените с имената на загиналите във войните. Но все пак трябва да се има предвид, че и разрушението ще струва пари.


Боряна Парушева, архитект
Да се организира международен конкурс за архитектурни решения от специалисти.

Тодор Булев, Зам.-председател на САБ
Възможни са разнообразни решения, които специалистите да предложат въз основа на този дебат и други мнения на гражданите. Разбира се, при реконструкцията трябва да се обнови и околното пространство.

Христо Друмев, Директор на НДК
Собственик на пространството около НДК е Столична община. В противовес на злоупотребите с общинска собственост до неотдавна, дошло е време това централно място да придобие привлекателен вид за гражданите на София и за чужденците.


Петър Диков, Главен архитект
От 2001 г. собствеността върху паметника е прехвърлена от Държавата към Столична обшина. Носталгията по близкото минало не прoменя факта, че мястото, където днес е НДК , не бе от най-привлекателните преди дворецът да бъде построен. В момента, по инициатива на дружеството на военните от запаса, войнишките паметници се възстановяват и ще бъдат поставени в южния парк, в близост до търговския "Сити сентър".
За край на дебата, да се приеме решение да се свалят облицовъчните плочи и да се остави металната конструкция видима като се боядиса в червено, което съответства на мнението на проф. Старчев.

В ъгъла на залата тихо седя през цялото време арх. Павел Попов - бивш общински съветник, винаги с актуална гражданска позиция
(В тази връзка виж статията му "НДК. Държавен? Общински? Частен?", в. Култура, бр. 35 (2518), 15 октомври 2008; http://www.kultura.bg/article.php?id=14774#edno)


В заключение,
и семинарът, и дебатът не извлякоха конкретни препоръки за действие. В някаква степен те показаха, че половинвековната тоталитарна система е създала дълбоки структури и зависимости, които до днес - 20 г. след началото на промените, остават недоразрушени и действени. На техния фон монументалните комплекси на комунистическия режим са само върха на айсберга. Колко време ще отнеме разтопяването на ледовете - на този въпрос семинарът също не отговори.

Ползата от тези събития е, че проблемите се обговориха отново - по-целенасочено и толерантно. Остава и материалната следа от тях - фотоизложба, която още може да се види в Червената къща; филм; бъдещо отпечатване на материалите; ползотворни контакти между участниците.
В този смисъл, целта на организаторите е постигната.
Остава открит въпросът дали скоростното обновяване на паметника "1300 години България" по повод 130-годишнината от обявяването на София за столица няма да се превърне отново в кампанийно разходване на средства, както при неговото изграждане.


Записа: Любинка Стоилова - София, 25.10.2008
За още отзиви с видеоматериали - виж при Комитата http://komitata.blogspot.com/2008/10/blog-post_26.html