Лица на модернизма / Faces of Modernism - изложба в Националната художествена галерия

На 16.12.2009 г. в Националната художествена галерия (НХГ) на пл. "Княз Александър І" 1 се състоя пресконференция за тържествено откриващата се на другия ден Балканска изложба

Лица на модернизма: живопис от България Гърция и Румъния, 1910-1940, организирана от

Националния музей за изкуството на Румъния в Букурещ,
Националната художествена галерия в София, България и Фондацията "В & М. Теохаракис" за изящни изкуства и музика в Атина, Гърция
с финансовата подкрепа на програма Култура 2000-2013 на Европейския съюз.

Куратори на проекта:
Христос Карас, Борис Данаилов, Роксана Теодореску.
Куратори на изложбата:
Ирина Генова, Мариана Вида, Такис Мавротас.
Автор на банерите, лице на изложбата и корица на каталога:
Надежда Олег Ляхова, след конкурс между представители от трите страни участнички


Кратко въведение направи Зам. директора на НХГ Бисера Йосифова, която отхвърли възможността сложните взаимоотношения "център / периферия" да се раглеждат чрез изложбата като опозиция "митрополия / провинция".

Г-жа Елен Шрьодолф - мениджър на проекта, изложи целите на Европейската програма "Култура 2007 - 2013" и очерта своята роля на придружител на финансираните от програмата проекти.

Тя припомни принципите на програма Култура 2000-2013:

• да подпомага сътрудничеството и културния обмен;
• да подсилва познанието за езика на другите
• чрез убеденост в общата европейска култура, да подпомага културния обмен между гражданите и държавите в ЕС;
• да запазва разнообразието в ЕС.

Програма Култура 2000-2013 разполга с 400 млн. евро за срок от 7 години и включва 35 държави участнички, заедно със страните-кандидат членки и страните от Западните Балкани.
Проектът "Лица на модернизма ...", посветен на модернизма в живописта между двете световни войни, е избран между 300 кандидати и е с продължителност 2 години (септември 2008 г.- май 2010 г.).
Той проект е добър пример, защото е от общ интерес за страните участнички, представя обща изложба в трите държави, придружена от общ каталог на четири езика (гръцки, румънски, български и английски).
Всичко това демонстрира добро сътрудничество, висока значимост на региона като пример за разнообразие при запазена културна идентичност.

Кураторката от румънска страна - Марина Вида, изтъкна общите черти на новото/модерно изкуство в Балканските държави, каквито са отношението към наследството на Антична Гърция и живият спомен за византийската култура.
Базирайки се на виждания на модернистите за историята, пространството и човешкото тяло през периода 1910-1940, организаторите са очертали три основни тематични кръга, които са развити живописно на Балканите в богата палитра от стилистични направления като кубизъм, структурализъм, постимпресионизъм, натурализъм и др.

Кураторката от българска страна - д-р Ирина Генова, изтъкна, че това е първи по рода си общ проект на фона на единичния обмен на изложби между България и Гърция през 1930-те години и между България и Румъния през 1950-те.
В исторически аспект художниците са обръщали поглед по-скоро на Запад, отколкото към съседите си. Въпросът е дали днес не са пак водещи политическите съображения за мястото на Балканите в общия европейски проект.

Организаторите виждат художествени и културни основания за изложбата и каталога.
Историята на трите балкански страни е както сходна, така и твърде различна. Принос на каталога е съпоставителната хронологична таблица, която очертава общата историческа и културологична рамка.
В близък план изпъкват различията между трите страни.
Програмното търсене на национална идентичност е характерно за цялото изкуство на модернизма. Но художниците във всяка от страните гравитират към различни културни центрове в Западна Европа. Различия има и в съответно усвоения опит и в различните културни ресурси на трите държави.
Тези обстоятелства са породили и общата концепция за аранжиране на изложбата - в съпоставителен план на модерната визия за пространството, историята и за човешкия образ. Границите между трите раздела са условни.
Съпоставката на трите теми в експозицията е сложно поради тяхната неравностойност - някъде творбите от различните държави встъпват във визуално сътрудничество, другаде се открояват съществени различия.

Изложбата предизвиква вълнение и от обстоятелството, че творбите на значими гръцки и румънски модернисти се показват в България. Тя е повод да се научат и нови имена на творци от съседните държави.

t.aspx?lang=en-US&loc=1&&page=619&eventid=81
55 изтъкнати художници от България, Румъния и Гърция са включени в изложбата със 124 представителни творби, разкриващи пътяката на модернизма в техните страни.

От България това са: Никола Петров, Александър Мутафов, Гошка дацов, Елена Карамихайлова, Борис Георгиев, Цено Тодоров, Никола Маринов, Йордан Кювлиев, Иван Милев, Владимир Димитров - Майстора, Никола Танев, Иван Бояджиев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Кирил Цонев, Вера Недкова, Иван Ненов, Жорж Папазов, Николай Абрашев, Иван Абрашев, Васил Захариев, Пенчо Георгиев и Жюл Паскен.

Румънските художници са: Виктор Браунер, Анри Даниел, Олга Гречеану, Марчел Янко, Йор Петре Йоргеску, Йосиф Изер, Ханс Тойч Матис, Maxy M.H., Корнелие Михайлеску, Жюл Перахим, Александру Фоебус, Василе Попеску, Сабин Поп, Мерика Рамничеану, Лола РотШмийрер, Артур Сегал, Маргарета Щериан и Николае Тоница.

Представените гръцки художници са: Константинос Партенис, Димитриос Галанис, Константинос Малеас, Тефраскос Триантафилидес; Николаос Литрас, Михаилис Економу, Гиоргос Бузанис, Спирос Папалукас, Периклис Бизантиос, Герасимос СТерис (Стамателатос), Никос Хаджикириакос-Гика, Никос Енгонопулос, Диамантис Диамантопулос и Янис Царукис. (Гръцките творби принадлежат на следните колекции: Национална галерия - Музей Александрос Сутцоз; колекция на Алфа Банк, Общинската галерия в Лариса - Музей Г. И. Катциграс, Фондация Тцарукис, B & Фондация M. Теохаракис за изящни изкуства и музика, Галерия Аверофф, Общинската галерия на Солун и частни колекции).

Четириезичният каталог към изложбата включва изкуствоведски текстове върху модернизма.
Изтъкват се както регионалните, така и националните специфики, разкривайки многопластовите нива, на които България, Гърция и Румъния са въвлечени в дълбоката трансформация на местните естетически нагласи чрез интегрирането на идеи, форми и техники, развити в космополитните метрополии на Западна Европа.

Очакваният резултатът е
- по-задълбочено разбиране за богатството и интензивността на културната дейност в региона, възприет да се назовава "периферия", и
- осмисляне на значимостта на модерното изкуство за формирането на Европейската културна идентичност.

Наскоро излезе от печат

книгата на ландшафтния архитект

Иванна Стоянова

Софийските градини 1878-1939.

С., "Пространство- форма, 2009

Трудът е професионално написан и богат на информация.

В него можете да намерите много нови автентични факти за развитието на София.

Градът се разгръща в неговата еволюция от преди Освобождението до края на 1930-те години. Повествованието обикаля от централната Градска градина, през Княжеската/Царска градина с отделената от нея Зоологическа градина и градините около бившия Княжески дворец (днес Национална художествена галерия).

Следват градините при Княжеския манеж и Малкия дворец, при Руското дипломатическо консулство.

Пространно е изложена историята на Градината Княз Борис Търновски - богата на данни за всички нейни създатели като швейцареца Даниел Неф, положил началото на Пепиниерата на югоизток от Перловската река; лесничея Юлиус Милде, създал разсадника над Рибното езеро; Карл Неф, продължил делото на баща си - Даниел Неф; разнообразното дело на градския градинар Йосиф Фрай (1905-1933) и на неговия приемник  Геоги Николов.

Следват статии за градините около Народното събрание, Софийската духовна семинария, Университетската ботаническа градина, Централната гара, при Централната минерална баня и Военния клуб; за парковете при Военното училище, Софийските централни гробища и комплекса "Александрова болница"; при болниците "Княгиня Клементина", "Червен кръст" и Майчин дом; градините при черквите "Св. София", "Св. Неделя", "Св. Седмочисленици", "Св. Троица", "Св. Георги", "Св. св. ап. Петър и Павел"; на площадите "Възраждане", "Славейков", по ул. "Регентска".

Илюстрациите с фрагменти от стари планове, карти, кадастрални снимки и фотоси улесняват екскурса из стара София и го насищат с изненадващи и слабо познати гледки.

В продължение на повече от 30 години авторката е издирвала системно в архивите ценните зърна информация.
Текстът е подкрепен и с множество цитати от книги, статистически данни и пътеписи.

Рядко в българската архитектурна историография се срещат толкова коректни и прецизни трудове, на които може да се довери всеки ревностен изследовател на София.

Отзива написа Любинка Стоилова

Петиция за спасяване къщата на арх. Георги Фингов - Продължение

Уважаеми съграждани,

предлагаме важен документ, свързан с къщата на арх. Георги Фингов.
Петицията за опазване на къщата с прилежащия и двор стартира на 10.11.2009.
На 17.11.2009 Главният архитект на София - арх. Петър Диков е изпратил писмо до
Главния директор на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство"
при Министерствo на културата - Г-н Щерьо Ножаров
http://sofia-agk.com/esoft/files/news/Pismo_kulturnoto_nasledstvo.pdf
В него се защитава цялостта на сградата - паметник на културата, и се изисква преразглеждане на решението на НИОНКЦ (бивш НИПК) като взето еднолично и в разрез с изискванията на Закона за културното наследство.

Очакваме отговора на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата.

Междувременно в петицията вече са се подписали над 1000 души.

http://bgpetition.com/House-Fingov/view.html

Petition for saving of the Villa of Architect Georgi Fingov, 38 Shipka Str., Sofia

TO
The Prime Minister of the Republic of Bulgaria – General Boyko BORISOV,
The Minister of Regional Development and Public Works, Republic of Bulgaria – Rosen PLEVNELIEV
The Minister of Culture, Republic of Bulgaria – Vezhdi RASHIDOV,
The Chairman of the Sofia Municipal Council – Andrey IVANOV,
The Chief Architect of Sofia – M.Ach. Petar DIKOV,
The Chairperson of the Culture, Civil Society and Media Committee, National Assembly, R. of Bulgaria –
Daniela PETROVA,
The President of the Managing Council, Builgarian National Committee of ICOMOS –
Assoc. Prof. Stefan BELISHKI,
Chairman of the Union of Architects in Bulgaria Managing Board – M.Arch. Spiridon GANEV,
Chairman of the Chamber of Architects in Bulgaria – M.Arch. Petko IOVCHEV,
Chairman of the Union of Bulgarian Artists – Ivaylo MIRCHEV,
Chairman of the Union of Landscape Architects in Bulgaria – Landsc. Arch. Gancho BAKALOV

PETITION

For saving of the Villa of Architect Georgi Fingov, 38 Shipka Str., Sofia

UPI VIII-14, quarter 554, area “Centara”, zone 'А'

(announced as an architectural and construction cultural heritage site of local significance, State Gazette No. 40/1978)

The first owner and designer of the remarkable building – Georgi Fingov, is an architect of national significance, and his works do not yield in mastership and actuality to a row of models of the European style of Secession. A graduate from Vienna (1893-98), when the ‘Secession’ society was founded there (1897), collaborator of the noted Austrian architects Karl König and Karl Meyreder on designs for the city centre of Vienna, co-founder of the Association ‘Savremenno izkustvo’ (Contemporary Art, 1903) in Bulgaria.

Architect Georgi Fingov has been among the patriarchs of Bulgarian architecture.

He has designed – independently or in teams – most of the striking architectural patterns of the beginning of the 20th century in the country, such as the reconstructed monastery of St. Dimitar in Euxinograd, the Customs in Burgas, most of Prince Ferdinand’s hunting huts, the evangelic church in Plovdiv, the ‘chitalishte’ (public library and theatre) in Svistov, villas for Dimitar Stanchov and General Sava Vuychev in Varna, as well as a great number of emblematic buildings in Sofia – among them the villas for Laos Funk, for Vera Drenkova (nowadays Embassy of the Rep. of Greece), for General Kiril Botjov, for General Hristo Savov, for Avram Chalyovski and Georgi Gubidelnikov; ten central city’s public schools, the Commercial and Industrial Chamber (nowadays CI Bank), the Bank of Sofia (present DSK Bank) and Commercial Bank (present Corporate Commercial Bank AD), the insurance companies of ‘Phoenix’ (nowadays National Employment Agency) and ‘Orel’ (‘Eagle’, present ‘Triaditsa’ District Administration), of ‘Targovski dom’ (Commercial Centre) and many others.

In the former elegant home at 38 Shipka Str., constructed by Fingov for his family needs in 1907, gathered furtherers of the new turn-of-the-century-style in the arts – the most brilliant Bulgarian architects, artists, sculptures, actors and writers. The interior arrangement was a manifesto of their credo. The entrance to the villa was marked by an impressive stylized stone head of a woman by the sculptor Andrey Nikolov – a graduate of Prof. A. Mercier from École des Beaux-Arts in Paris, later member of the Board of Trustees to the International Association of Artists in Rome.

In 1913 the villa was sold to Petko Theodorov – a mining engineer, mayor of Sofia for a while, and brother of the Finance Minister Theodor Theodorov. After WW II the heirs Maria and Anka P. Theodorov defended with great difficulties the integrity of the building in the time of mass nationalisation of the so called large-scale city property and ‘mature’ (late) social;ism, when the first two floors were used consequently for a kindergarten and offices of the National Institute of Monuments of Culture.

After 1989 Maria Theodorova restituted the villa and bequeathed it in favour of property restoration after her death (1995) distributing each of the three floors to the son of Simeon of Saxe-Couburg-Gotha – Prince Kubrat of Bulgaria, to the president of ‘Bulgaria’ Foundation - Yakov Gerassy, and to the attorney-at-law in the restitution case. Soon after that Th. Theodorov’s inheritress – Nadezhda Th., disputed the contention and sold the acquired property to the building company ‘Bulgarian Construction House’ Ltd.

The new owner plans for maximum intensification of the build-up within the spacious yard: “Тhis design is the only opportunity for new construction in the prestigious area of ‘Doctorska Gradina’(Doctor’s Garden) in the heart of the capital city. Life in luxury and splendour in the centre of Sofia … Wait soon for proposal to buy apartments.” – thus the future “Shipka Residence” is advertised in Internet already in 2007.

Although the significance of the building exceeds far the limitations of the local, it has been announced a monument of “local value” (as determined by the former Monuments of Culture and Museums Act). According to many experts this is a good juridical reason to preserve it from violation and illegal actions disturbing its integrity and authentic image, and according to the Law of Cultural Heritage that is in force since April 10, 2009.

Alas, no. Already in 2008 in the winter eve a big hole was open in the roof so that the facades’ plasters were driven to deplorable condition; the interiors were plundered.

Sofia Municipality required from the villa owner to repair immediately the destroyed part of the roof [order РД-20-12 of 30.01.2009, according to Spatial Development Act - art. 195 (1), (5) and art. 196 (3), (5), (6)] and caused entire building inspection whose conclusions for considerable changes and damages, endangering the integrity of the cultural heritage site would provoke preparation of a design for conservation and restoration to be approved by the then National Institute of Monuments of Culture. The control on fulfilment of that order was assigned to architect Petar Duhlinski, Head of ‘Operative Activities’ Department within Sofia Municipality [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=689539]. The check-up results were not released.

But the appetites did not stop. In August 2009 quite an ambitious investment intention for superstruction and addition of a new volume in the yard was introduced to ‘Architecture and Town Planning’ Department within Sofia Municipality and announced to public at the ’Sredets’ District Administration at the height of the summer season – as informed engineer Margarita Guteva, the ‘Sredets’ district mayor [interview, NP 24 Hours, 21.8.2009, http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=4&leftmenu=1&act=3&f1=2009&f2=08].

The proposal to change the building-development plan and a working spatial-development plan of the said lot, including underground parking area, three storey terraced superstruction of the villa facing Shipka Str. and a five storey high volume in the yard eastward to Vassil Aprilov Str. were assigned to Architecture, Interior and Design Studio. According to that design several almost century-old trees in the garden are condemned, but Fingov’s masterpiece is suppressed by the new volumes – distinctive stylistic peculiarities are sacrificed, such as the roof and memorisable silhouette; the charming oval wooden bay-window on the East is lost in a deep niche; the intimate aesthetic influence is suppressed. The build-up character, the silhouette along Shipka Str. and the atmosphere of the quarters around its crossroads with Vassil Aprilov Str. are disturbed. The newly suggested volume exceeds with two storeys the opposite building of ‘Vassil Aprilov’ School (by architects Georgi Fingov, Nikola Jurukov, Dimo Nichev, 1911).

We face a flagrant lack of respect to a cultural heritage site and a model of the Secession style, once a centre of artistic meetings and inspiring discussions. The Villa Fingov is facing real danger of serious violation of its integrity and visible loss of its authentic appearance.

The plans in question have passed without obstacles the legally required stages, as follow: - already in May 2009 they have been cleared personally by architect Georgi Ugrinov, the Head of the National Institute of Protection of Immovable Cultural Values (until April 2009 National Institute of Monuments of Culture); - they are introduced to ‘Architecture and Town Planning’ Department within Sofia Municipality; - on September 5, 2009 they are re-sent for public announcement to ‘Sredets’ District administration; - at the end of September 2009 the plans are re-sent again back for inspection to ‘Architecture and Town Planning’ Department.

If this proposal is realised, a Secession style emblematic model in Bulgarian architecture will be annihilated; - the city’s architectural and cultural memory will be impaired; - the desire of the last direct heir and building owner will be suppressed.

For a serial time the respect to cultural heritage sites in the capital city of Sofia will be drastically violated – This outrageous practice for each civilized country, is directed by the institution which has been in charge of the protection of Bulgaria’s cultural memory, namely the nowadays National Institute of Immovable Cultural Values Protection.

This is just the situation, qualified according to cultural heritage sites’ degree of jeopardy as “real danger of damage infliction, vandalism, destruction or of serious disturbance of their integrity due to … visible loss of their authentic appearance” by the Cultural Heritage Law [Chapter IV. MATERIAL CULTURAL HERITAGE, article 49 (2в)]. It is a deep secret how the Head of the National Institute of Immovable Cultural Sites Protection, architect Georgi Ugrinov, is still keeping his position after having admitted so many drastic infringements of the Cultural Heritage Law. The plans for the Villa Fingov approved with his signature do not follow the clauses for special planning-protection areas of immovable cultural heritage in this part of Sofia’s Master Plan and its recent amendment as protected territory of group/ensemble immovable cultural heritage sites.

According to Article 80(4) of the Cultural Heritage Law, the National Institute of Immovable Cultural Values Protection should not approve spatial development schemes and spatial development plans, special rules and standard specifications to them, which have not been in conformity with legal regimes for protection and management of immovable cultural heritage sites. For the area where the property in question has been located, there should be regimes, special rules and standard specifications already elaborated [Art. 78 (point 1 и 3), Art. 81].

According to Spatial Development Act, Chapter ІІІ – SPATIAL DEVELOPMENT OF SPATIAL-DEVELOPMENT AREAS AND LOTS, Section I. General Requirements to Spatial Development, Art. 13 (6), for territories or parts thereof that are under cultural and historical protection, establishment of special rules and standard specifications referred to shall be mandatory. The said rules and specifications shall be adopted by the National Expert Board to the Ministry of Regional Development and Public Works, on a proposal by the competent Municipal Council prior to the approval of the relevant spatial-development plans. The said Expert Board shall mandatory include representatives of the National Institute of Immovable Cultural Values Protection (or the Ministry of Culture) and respectively shall be approved by an order of the Minister of Regional Development and Public Works. The said order shall be unappealable and shall be binding on the municipal authorities concerned.

We appeal to

The Sofia Municipal Council and the Chief Architect of Sofia

To demand so that the Proposal for change of the building development plan and the working spatial-development plan for the lot with the Villa Fingov at 38 Shipka Str. introduced to the ‘Architecture and Town Planning’ Department will respect the statute of a group immovable cultural heritage site in conformity with the Master Plan of Sofia and Sofia Municipality Planning and Development Act in force.

We remind

that according to art. 20, Sofia Municipality Planning And Development Act “A person, who via action or inaction, damages or creates danger of damaging cultural and historic heritage sites, shall be fined to the amount from BGN 1,000 up to BGN 10,000, and when the offence is committed by a legal entity or a sole trader, property sanction shall be imposed to the amount from BGN 10,000 up to BGN 100,000.”

We appeal to

The Council of Ministers and Minister of Culture in the Republic of Bulgaria

to start urgent formation of the National Expert Board of Preservation of Immovable Cultural Heritage Sites, which on its turn will reevaluate in short terms the building development plan and the working spatial-development plan of the lot with the Villa Fingov approved so far by architect Georgi Ugrinov, Head of the National Institute of Immovable Cultural Values Protection, and mistreating

a model of Secession style architecture in Bulgaria – the Villa of architect Georgi Fingov.

We appeal to

The Minister of Culture

tо commit himself personally to preservation of the Villa of architect Georgi Fingov at 38 Shipka Str. in Sofia in its authentic appearance by search for alternative way of its adaptation and socialisation in compliance with the world-wide practice for conservation of peoples’ cultural memory.

We appeal to

The Sofia Municipality, The Council of Ministers,

The Minister of Regional Development and Public Works and The Minister of Culture

To start immediate elaboration of specific regimes, special rules and standard specifications for the separate territories/areas of cultural and historic heritage in Sofia Municipality.

We appeal to the professional organizations –

Bulgarian National Committee of ICOMOS, Union of Architects in Bulgaria,

Chamber of Architects in Bulgaria, Union of Landscape Architects in Bulgaria

To join this protest for defending cultural values of our country.

Sofia for us – Initiative committee of Movement for monuments of culture protection in Bulgaria,

Citizens for Sofia:

Sen. Res. M.Architect Petar Iokimov,

Ph.D,. M.Architect Ljubinka Stoilova,

M.Architect Galina Ivancheva,

Sen. Res. Ph.D. M.Architect Dobrina Zheleva – Martins Viana,

M.Architect Vladena Stavreva

For signing:

http://bgpetition.com/House-Fingov/sign.html

Just write

your names

City

State

e-mail (not shown for public)

push the button "подпиши" (sign)

then you will receive a link for confirmation of your signature at your e-mail address

ПETИЦИЯ за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София

ДО
Председателя на Министерския съвет на Р България – Генерал Бойко Борисов,

Министъра на Регионалното развитие и благоустройството на Р България – инж. Росен Плевнелиев,

Министъра на културата на Р България – Вежди Рашидов,

Председателя на Столичния общински съвет – Андрей Иванов,

Главния архитект на София – арх. Петър Диков,

Председателя на Комисията по културата, гражданското общество и медиите към НС на Р България – Даниела Петрова

Председателя на УС на БНК на ИКОМОС – доц. Сефан Белишки,

Председателя на САБ – арх. Спиридон Ганев,

Председателя на КАБ – арх. Петко Йовчев,

Председателя на СБХ – Ивайло Мирчев,

Председателя на Съюза на ландшафтните архитекти – ланд. арх. Ганчо Бакалов

ПETИЦИЯ за спасяване къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София,
УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А'

(обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение, ДВ бр. 40/1978 г.)

Първият собственик и автор на забележителната сграда - Георги Фингов, е архитект от национален ранг, а творбите му не отстъпват по майсторство и актуалност на редица образци на европейския сецесион. Образован e във Виена (1893-98), когато там се основава дружеството «Сецесион» (1897), сътрудничил на видните австрийски архитекти Карл Кьониг и Карл Майредер по проекти за центъра на Виена, съосновател на дружеството "Съвременно изкуство" (1903) в България.

Арх. Георги Фингов е един от патриарсите на българската архитектура.

Той е автор – самостоятелно или в колективи, на едни от най-ярките архитектурни образци от началото на ХХ в. в страната като преустроения манастир “Св. Димитър” в Евксиноград, Митницата в Бургас, повечето ловни хижи на Княз Фердинанд, евангелската църква в Пловдив, читалището в Свищов, вилите на Димитър Станчов и ген. Сава Вуйчев във Варна; както и на огромен брой емблематични сгради в София - къщите на Лaос Функ, на Вера Дренкова (дн. легация на Р Гърция), на ген. Кирил Ботйов, на ген. Христо Савов, на Аврам Чалоьовски и Георги Губиделников; на десет централни столични училища; на сградите на Търговско-индустриалната камара (дн. СИ Банк), на банките Софийска (дн. ДСК) и Търговска (дн. Корпоративна), на застрахователните дружества «Феникс» (дн. Агенция по заетостта) и «Орел» (дн. Районна общ. “Триадица”), на Търговския дом и мн. др.

В някогашния елегантен дом на "Шипка" 38, който Фингов строи през 1907 г. за семейството си, се събират радетелите за нов стил в изкуството – едни от най-ярките български архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели. Оформлението на интериорите е манифест на тяхното верую. Входът на къщата е маркиран от впечатляващата стилизирана каменна женска глава от скулптора Андрей Николов – възпитаник на Антонен Мерсие в École des Beaux-Arts, Париж, впоследствие член на управителния съвет на международната асоциация на художниците в Рим.

През 1913 г. къщата е продадена на Петко Теодоров – минен инженер, за кратко кмет на София и брат на министъра на финансите Теодор Теодоров. След Втората световна война наследниците - Мария и Анка П. Теодорови, отстояват мъчително трудно цялостта на сградата в условията на масово одържавяване на едрата градска собственост и зрял социализъм, когато първите два етажа са използвани последователно за детска градина и офиси на Националния институт за паметници на културата.

След 1989 г. Мария Теодорова реституира къщата и завещава срещу ангажимент за реставриране на имота след смъртта й (1995) по един етаж на сина на Симеон Сакскобургготски – Кубрат, на фондация "България" – Яков Джераси, и на адвоката по делото за реституцията. Скоро след това наследницата по линия на Т. Теодоров – Надежда Т., оспорва завещанието и продава придобития имот на фирмата "Бългериън констракшън хаус".

Новият собственик планира максимално уплътняване на обширния двор: “Този проект е единствената възможност за ново строителство в престижния квартал "Докторска градина" в сърцето на столицата. Живот в лукс и разкош в центъра на София… Очаквайте скоро предложение за закупуване на апартаменти.” – рекламира той бъдещата “Резиденция Шипка” в интернет още през 2007 г.

Макар ценността на сградата далеч да надхвърля ограниченията на локалното, тя е обявена за паметник на културата с категория “местно значение” (по стария Закон за паметниците на културата и музеите). Според много авторитети това е достатъчно юридическо основание тя да се запази от посегателства и неправомерни действия, нарушаващи цялостта и автентичния й образ, и съгласно действащия от 10.04.2009 г. Закон за културното наследство.

Уви - не. Още през 2008 г. в навечерието на зимата в покрива е отворена голяма дупка, мазилките по фасадите са докарани до окаяно състояние, интериорите са разграбени.

Столична община изисква собственикът на къщата да предприеме незабавен ремонт на компрометираната част от покрива (заповед РД-20-12/30.01.2009 на основание чл. 195 (1), (5) и чл. 196 (3), (5), (6) от Закона за устройство на територията) и предизвиква цялостен оглед на сградата, чиито констатации за значителни изменения и повреди, застрашаващи целостта на паметника на културата биха предизвикали изготвяне на проект за консервация и реставрация, подлежащ на съгласуване от тогавашния НИПК. Контролът по изпълнението е възложен на арх. Петър Духлински, началник на отдел "Оперативни дейности", дирекция "Контрол по строителството", Столична община [http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=689539].Резултатите от проверката не са оповестени.

Но апетитите не секват. През август 2009 г. доста амбициозно инвестиционно намерение за надстрояване с 3 етажа и допълване с 5-етажен обем от изток е внесено в ДАГ на СО и обявено в районната община в разгара на летния сезон - съобщава инж. Маргарита Гутева, кмет на район "Средец" [интервю, в-к „24 часа”, 21.8.2009, http://www.imot.bg/pcgi/main.cgi?topmenu=4&leftmenu=1&act=3&f1=2009&f2=08].

Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на съответния имот – подземен паркинг, стъпаловидно надстрояване на къщата с три етажа към ул. “Шипка” и пристрояване на 5-етажен обем в двора на имота от изток към ул. “В. Априлов” е възложено на Студио за архитектура, интериор и дизайн. Според проекта няколко почти вековни дървета в градината са обречени, а шедьовърът на Фингов е задушен от новите обеми - жертват се характерни стилистични особености: покривът и запомнящия се силует; чаровният кръгъл дървен еркер на изток потъва в дълбока ниша, задушава се интимното въздействие. Нарушават се характера на застройката, силуета по ул. "Шипка", атмосферата на квартала в местността "Центъра", зона 'А' около кръстовището на ул. «Шипка» и «В. Априлов»; новият обем надвишава с два етажа насрещното училище "В. Априлов" (арх. Г. Фингов, Н. Юруков, Д. Ничев, 1911). Налице е крещяща липса на респект към къщата - културна ценност и образец на стила сецесион, някога център на артистични срещи и вдъхновяващи дискусии. Къщата на Фингов е пред реална опасност от сериозно нарушаване на нейната цялост и видима загуба на автентичния й вид.

Въпросните проекти са преминали безпрепятствено по етапния ред: - още през м. май 2009 г. са съгласувани лично от директора на НИОНКЦ (Национален институт за опазване на недвижимите културни ценности) – арх. Георги Угринов; - внесени са в Дирекция "Архитектура и градоустройство" към Столична община; - препратени са за обявяване в район "Средец" на 05.09.2009; - отново са върнати за разглеждане в ДАГ в края на м. септември 2009.

Ако това предложение се реализира, ще се унищожи един емблематичен образец на сецесиона в българската архитектура; - ще се накърни архитектурната и културната памет на града; - ще се потъпче волята на последната пряка собственица на сградата.

За пореден път ще се наруши драстично респектът към културните ценности в столицата - една скандална практика за всяка цивилизована държава, тон на която се подава от институцията, призвана да опазва културната памет на България - НИОНКЦ.

Това е именно ситуацията, квалифицирана според степента на застрашеност на недвижимите културни ценности като "реална опасност oт нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради: ... видима загуба на автентичния вид" от Закона за културното наследство (Глава IV - МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, Чл. 49. (2в).

Дълбока тайна е как директорът на НИОНКЦ - арх. Г. Угринов, е все още на този пост, при допуснатите драстични нарушения на Закона за културното наследство (ЗКН - Глава V. ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО). Съгласуваните с неговия подпис проекти за къщата на Фингов (УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А') не съблюдават клаузите за териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство в тази част от ОУП на София и актуалното му изменение като защитена територия на групова недвижима културна ценност (с режим Ткин-1в).

Според ЗКН - Чл. 80(4), НИОНКЦ не би следвало да съгласува устройствени схеми, устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване и управление на недвижимите културни ценности. За територията, в която е въпросният имот, следва да има разработени режими, специфични правила и нормативи [Чл. 78 (т. 1 и 3), Чл. 81, ЗКН].

Съгласно ЗУТ, Глава ІІІ - УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ, Раздел I. Общи изисквания към устройството на териториите, Чл. 13 (6). За територии или части от тях, подлежащи на културно-историческа защита, създаването на специфични правила и нормативи към общите и подробните устройствени планове е задължително. Те се приемат от Националния експертен съвет към МРРБ, в състава на който се включват представители на НИОНКЦ (респективно на Министерство на културата) и съответно се сезират със заповед на Министъра на РРБ. Заповедта е задължителна за общинските органи и не подлежи на обжалване.

Призоваваме
Столичния общински съвет и Главния архитект на София

да изискат съобразяване със Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО) и с Общия устройствен план на София (ОУП) – съответно със статута на обекта като част от групова недвижима културна ценност за намиращите се в ДАГ Предложение за изменение на плана за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А' относно имота с къщата на Георги Фингов на ул. «Шипка» 38.

Припомняме,
че съгласно Чл. 20 от ЗУЗСО “Който със свои действия или бездействия уврежда или създава опасност за увреждане на обекти на културно-историческото наследство, се наказва с глоба в размер от 1,000 до 10,000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.”

Призоваваме
Министерския съвет и Министъра на културата

да пристъпят спешно към формиране на Национален съвет за опазване на недвижимите културни ценности, който от своя страна да преразгледа в най-скоро време съгласуваните от Директора на НИОНКЦ - арх. Георги Угринов, проект за застрояване и работен устройствен план на УПИ VIII-14, кв. 554, м. "Центъра", зона 'А', отнасящи се до eдин от образците на архитектурата на сецесиона у нас - къщата на архитект Георги Фингов.

Призоваваме
Министъра на културата

да се агажира лично със запазването на автентичния вид на къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София като се потърси алтернативен начин за нейната адаптация и социализация в синхрон със световната практика за съхраняване на културната памет на народите.

Призоваваме
Столична община, Министерски съвет –

Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на културата

да пристъпят незабавно към разработването на специфични правила и нормативи за отделните територии на културно-историческо наследство в Столична община.

Призоваваме професионалните организации –

БНК на ИКОМОС, САБ, КАБ, Съюза на ландшафтните архитекти

да се присъединят към протеста за отстояване културните ценности на страната ни.

София за нас - Инициативен комитет на
Движение за опазване паметниците на културата в България,
Граждани за София:
ст.н.с арх. Петър Йокимов,
д-р арх. Любинка Стоилова,
арх. Галина Иванчева,
ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева – Мартинс Виана,
арх. Владена Ставрева

Ново решение за подземните паркинги между ЦУМ и бул. "Мария Луиза"

Под паркинга на бул. “Мария Луиза” пред ЦУМ багери се канят да копаят подземен гараж. Има опасност при изкопните работи да се съсипят уникални антични градежи като резиденцията или термите на император Константин Велики от IV в.

Между ЦУМ и бул. "Кн. Мария Луиза" се предвиждаха подземни паркинги.

Първоначално замислени като двуетажни, впоследствие увеличени на 5 етажа под земята.

Да, ама не. Мястото е ключово за антична Сердика - на север от главния форум, в близост до минералния извор и най-малко проучвано от археолози.

Ето защо още с първите подземни работи за преместване на колектор, минаващ през парцела за бъдещите подземни

 гаражи на север към Баня Баши джамия работите удариха на антични останки от полукръгъл басейн с мраморна подова облицовка. Както предполага археологът Константин Шалганов от ОП "Стара София" - това вероятно е част от антични римски терми.

Близостта с първия каптаж на минералната вода е застрашителна.

Максим Караджов от в-к Труд, 03.11.09 - www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=270543 съобщава, че изкопните работи на сегашния проект минават близо до първия каптаж на минералната вода, до Централната минерална баня  и са рискови за минералната вода.

За това, както и за опасността да изчезнат антични ценности, които са открити в този участък, в-к “Труд” предупреди още на 31 октомври т. г.

След като ОП "Стара София" сигнализира сериозността на конфликта между трасето на колектора и разкритите антични структури, НИОНКЦ свика междуведомствена комисия за оглед на място. Тя препоръча строителството на колектора да спре, да се представят и съгласуват проекти с НИОНКЦ, а към мястото да се подходи с повишено внимание и очаквания за нови по-големи разкрития.

Дирекция “Архитектура и градоустройство” (ДАГ) към Столична община свика спешно експертен съвет. На заседанието участваха още зам.-министърът на културата Тодор Чобанов и представители на сдружение “Бъдеще за историческото наследство на София”.

Резултатът от заседанието е решение за промяна на трасето на метрото под бул. “Кн. Мария Луиза” в участъка пред ЦУМ, а гаражът на 4 нива за 500 коли, предвиден под сегашния паркинг между ЦУМ и бул. "Кн. Мария Луиза", да се свие в южна посока.

“Заради един паркинг да се съсипе уникалното наследство на антична Сердика!”, се възмутила преди това арх. Мария Каразлатева, главен инспектор на културните ценности в новооснования инспекторат към Министерството на културата. Отрадно е, че тя е ревизирала по-ранното си виждане, че античните находки трябва да бъдат засипани под колектора, а многоетажният паркинг да се строи надземно.

Интересното е, че приходите от наземния паркинг сега са 90 000 лв. месечно, а ако има 4 пъти по-голям гараж под него, те трябва да са 3 млн. лв. годишно. "Ще свием подземния гараж, така че да бъде само в пространството над новата метростанция № 8 и вместо за 500 коли той ще е за 250”, уточни спешната промяна в проекта главният архитект на София Петър Диков.

“Защо въобще трябва да има подземни гаражи?”, запита урбанистът арх. Христо Генчев - също участвал в експертния съвет на ДАГ. Според него на предвижданите четири етажа под земята можели да се експонират находките от антична Сердика, които сега са в Националния исторически музей.

Спасителният вариант за тази зона, където на 6-7 м дълбочина е римският център на Сердика, е новата метростанция № 8 да се строи не с изкоп отгоре, а с подземната машина “къртица”, за която се очаква да трасира на дълбочина - 20-25 м. С нея е бил прокопан и тунелът на действащата метролиния при ЦУМ. Проблемът е, че къртицата смила всичко по пътя си. Идеята е да има уширение за спирка дълбоко, а нагоре да се прокопае проход за ескалаторите за качване и слизане на пътниците. “Така изцяло отпадат подземните гаражи и наистина се съхранява античният център”, закллючава категорично арх. Мария Каразлатева.

Инж. Стоян Братоев, директор на “Метрополитен” АД се съгласява, че трябва да се намери спасително решение за антиките под земята.

Основният акцент тук е, че историческият център на София изобщо няма нужда от автомобилно движение. Ако се развие добра обходна/рингова комуникация, тогава не би имало нужда и от големи паркинги - подземни или надземни.

Тогава пешеходците биха могли да се движат свободно и да имат пряк достъп до археологическите останки от античността, чието съхранение не би било поставено на карта.

Опожарена част от културната ценност Захарна фабрика

Опожарена е покривната конструкция в едноетажната складова сграда с площ 200 кв.м. в кв. "Захарна фабрика" срещу железопътната гара. Причините се изясняват.
Не се знае кой стопанисва склада в момента. При инцидента няма пострадали.
The roof structure of the one storey warehouse on area of 200 sq. m. in Zaharna fabrika quarter against the railway station has been burnt down. Reasons are tobe cleared.
It is not known who runs the warehouse at the moment. No affected by the accident.
Информация:
Потушен е пожарът в склад в квартал "Захарна фабрика" - в. Дневник - 21.10.2009 / NP Dnevnik (Diary) of Oct. 21, 2009 http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/10/21/803077_potushen_e_pojarut_v_sklad_v_kvartal_zaharna_fabrika/

Ето в какво състояние бе складът на 27.09.2009 г.
Снимките са направени от Vincent LYS -
френски студент в магистърската програма по урбанизъм към Университета Paris IV - Sorbonne.
Vincent бе на летен стаж в София през юли-септември 2009 г. по покана на Зам. Председателя на СОС - Мартин Заимов, и и.д. кмета Минко Герджиков.
По време на тримесечната си работа той анализира значението на културното наследство за урбанистичното развитие на столицата като засегна и проблема за Захарна фабрика след подробен оглед на място.

Here is the state in which the warehouse was on Sept. 27, 2009.
The photos have been shot by Vinent LYS - a French student in the master programme of urbanism at the University Paris IV - Sorbonne.
Vincent was at summer apprenticeship in Sofia aftr the invitation by rge Vice Chairman of the Sofia Municipal Council - Martin Zaimov, and the Mayor in force Minko Gerdzhikov.
During his three-months work Vincent analyzed the importance of tghe cultural heritage for the urban development of the capital city and touhed also the problem with Zaharna fabrika (Sugar factory) after a circumstantial inspection on the spot.

Едноетажният обем от комплекса, обявен за паметник на културата през 1998 г.
Тази част изглеждаше относително най-цялостно запазена и най-лесно възстановима.
The one storey volume of the complex announced as a monument of culture in 1998.
This oart seemed to be relatively preserved in its integrity and easierly restorable.

Подът бе отрупан с боклуци и трупове на мъртви животни.

Част от покрива и една от стените бяха разрушени. Всички прозорци - изкъртени.

The floor was littered (over) with garbage and dead bodies of animals.

A part of the roof and one of the walls were destroyed. All windows were missing

В съседната висока сграда -

паметник на културата от национално значение,

се намираха бутилки със запалителна течност.

There were bottles with inflammable liquid

in the adjacent higher building

that is a monument of culture

of national value.

В близост минават ж.п. линии.

До металната ограда има изоставено табло за високо напрежение.

Railroads are passing by.
Near to the metal fence there is an abandoned high tension current board.

В дълбочина на парцела съсипията е умопомрачителна.

В никакъв случай не се е получила от само себе си. Според някои наблюдатели - на роми се плаща за да вилнеят наоколо.

In the depth of the lot the devastation is insanitive. In no way it has not become by itself. According to some observers - gypses have been paid to rage around.

В непосрествена близост, отвъд моста над ж.п. линията, в слънчевия неделен следобед на меката есен

щастливи хора си пийваха и хапваха в окрайнините на Западния парк.
In a close vicinity behind the brudge over the railroad, in the suny Sunday afternoon of the soft fall happy people were drinking and eating in the outskirts of the Western Park.

Ето описанието на обекта

ГРАДСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО на СОФИЯ

Районът на Захарна фабрика е безспорно най-амбициозният и очакван проект за града.

Изграден проз 1897-1898 г., първоначално обектът е фабрика за производство на захар, а впоследствие се превръща в складова зона. Квалифициран е като паметник на културата от Националния институт за паметници на културата през 1986 г. и прекатегоризиран като "групов паметник на културата от национално значение" през 1998 г. Това означава, че всички собственици са задължени да опазват сградите в добро състояние и да информират държавните и общинските власти за настъпили разрушения по тях или относно действия, нарушаващи закона. Собственикът трябва да консервира сградата и да се грижи за паметника на културата.

Но днес фабриката е напълно изоставена - няма охрана, няма защита. И дори грабежът на части от металната конструкция е причинил разрушаването на части от цялата сграда.

Съществуват проекти за рехабилитиране на паметника на културата – да се адаптират пространствата за мол, лофтове или арт-център ..... но нито един от тях не е започнат. Местоположeнието на фабриката близо до Западния Парк, към центъра на града, непосредствено до големи струпвания на обществен транспорт (автобуси, трамвай, ж.п. линия, която е близо до Централната ж.п. гара), е сериозно предимство за един бъдещ проект.

Групата паметници е съставена от две основни сгради: самата фабика (8500 кв. м.) и складове (3500 кв. м.). Има и шест други по-малки сгради.

Пространството на старите складове позволява да се създаде един нов конферентен център с няколко зали със среден капацитет. В най-голямата сграда наличното пространство може да се раздели за няколко функции: културен и експозиционен център, технологичен експозиционен център и център на изкуствата.

Другите сгради могат да се използват за съоръжаване на необходимото обществено обслужване като ресторанти, кафенета, кръчми и магазини.

Да се консервира този комплекс от сгради ще бъде необходима тотална реконструкция и адаптация за различни нужди. Общият устройствен план на София е препоръчал основната сграда да се развие като мултимедиен център. Но районът от 122 000 кв. м. площ и сгради на 15 000 кв. м. се нуждае от подробен и задълбочен проект и бизнес план.

... Новите части ще трябва да вземат предвид съществуващата среда, вместо да я заместят изцяло с нови сгради, както това бе направено с Големите мелници в Пантен, Франция.

Групата от паметници на културата е отделена от Западния парк от ж.п. линия и естакада. Днес това е пречка, но тя може да бъде преодоляна чрез създаване на визуална и физическа връзка между двете части на една и съща територия. Ето защо, за да се създаде привлекателност в тази зона, предложеното развитие трябва да бъде ориентирано към възможно най-широка публика.

Такава инициатива бе реализирана от Общината на Париж с Центъра на изкуствата на град Париж, разположен в стари индустриални сгради. След неговото изграждане, кварталът се оживи и стана привлекателен не само за негови посетители, но и за обитаване.

Като резултат – около Центъра се застроиха много нови сгради и качеството на обитаване и обществено обслужване рязко се повишиха.

The Urban Patrimony of Sofia

Vincent LYS

The area of Zaharna Fabrica is surely the most ambitious and expected project for the city. What was in the beginning a factory for production of sugar, became later a storage area. It has been built between 1897-1898, then classified as a “monument of culture” by the National Institute for Monuments of Culture in 1986, then upgraded in 1998 as a “Group Monument of Culture of National Signifiance”. It means that “all owners of monuments of culture in the area shall be obliged to protect it in good condition and to inform the specialised state and municipal bodies about any damages inflicted upon them, or about acts of violation of the law”. So the owner has to conserve the state of the building, and take care for the maintenance of the monument. But today, this factory is totally abandoned, no guards, no protection. And thefts of parts of the metalic structure caused destruction of parts of the building itself.

Some projects for reabilitation of this monument of culture exist, to adapt the rooms for a mall, or lofts … but none of them has begun. The location of this factory, near to the West Park, by the city-centre, and close to a big variety of public transportation (railway very near to the Central Railway Station), is a serious advantage for a future project.

To conserve this building, it needs to be totally reconstructed, and adapted for different use. The master plan of Sofia has recommanded it as a multimedia centre. And the 122 000 square meters of area, and the 15 000 square meters of buildings necessitate a big project.

This group of monuments is composed by 2 main buildings: the factory itself (8500 square meters) and the storage (3500 square meters). There are also 5 other smaller buildings.
The space in the old storage buldings permits the creation of a new municipal conference centre, with several rooms of a middle capacity. In the biggest building, the space available can be shared between several topics: a cultural and exposition centre, a technological exposition centre and an artistic centre.
The rest buildings can be used accoding to their equipement of necessary service, such as restaurants, cafés, pubs, and shops.

This group of monuments is separated with the West parc by the railroads and by a bridge. Nowadays, this is an handicap, but it can be reduced by the creation of a visual and a physical link between this two parts of one and the same territory. And that is why, in order to create attractivity in this zone, this new development must be oriented for a public as large as it is possible. Such initiative was realized by the Municipality of Paris with old buildings of industrial patrimony which were turned into the Centre for the Arts of the City of Paris.