ДОКЛАД ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА СОФИЯ

Предстои внасянена на доклад относно историческия център на София
за разглеждане в Столичния общински съвет
Предлагаме на Вашето внимание неговото съдържание
повече подробности на:
http://mydsb.wordpress.com/2008/11/21/dsb2008112103/


ДОКЛАД от Вили Лилков
общински съветник от Демократи за силна България в Столичен общински съвет

Относно:
„Разработване на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство”.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,
Настоящият доклад е свързан с необходимостта от предприемане на целенасочени действия за изпълнение на концепцията, приета в Общия устройствен план (ОУП) и в Общинския план за развитие на София до 2013 г., за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.

Тези документи, които са базисни за развитието на града в близка и средносрочна перспектива дават висока оценка на културно-историческото наследство на София, на основание на:

• "Високата културна стойност на отделни исторически пластове,
  представляващи забележителни примери за тип строителство и архитектурни ансамбли";

  "Богатата историческа стратификация на средата, резултат от значим обмен на влияния между Запада и Ориента в един европейски културен кръстопът";

  "Плурализмът на културното наследство – стилов, религиозен и етнически, допускащ зони, в които хармонично съжителстват различни религии, етноси и естетически концепции.”
  

Основни изводи в ОУП и Общинския план за развитие, по отношение на Историческия център на София:

• Историческият център на София, включващ двата главни културно-исторически модула: резерватът “Сердика-Средец” и Софийския некропол около църквата “Света София” и Храм-паметника “Александър Невски”, свързани по оста: пл. “Батемберг” – “Цар Освободител” (Приложение 1), притежава “извънредна универсална стойност”, в съответствие с критериите, посочени в Оперативните насоки за приемане за Световно културно наследство и може да бъде номиниран за включване в листата на Световното културно наследство;
• Неговата културна стойност е “вътрешно присъща”, т.е. включването му в листата е само потенциална възможност;
• Културно-историческият ресурс на територията е идентифициран в резултат от дългогодишна археологическа дейност и проучвания;
• Извършена е дългогодишна консервационна дейност, според международно приети принципи и критерии, при оптимално съхраняване на автентичността на историческата среда – едно от най-важните изисквания за Световно наследство;
• Обектите, включени в неговите граници, притежават най-силния режим на защита – резерват.

Въпреки положителните оценки съществуват проблеми, свързани с:

• Липса на цялостна консервационна стратегия и етапни програми за тази територия;
• Отсъствие на ефикасна политика за финансиране на опазването и развитието на културното наследство. Държавните средства за опазване драстично намаляват, без да се поощряват други възможни източници на финансиране;
• Липса на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център за Световно културно наследство и пасивно поведение на държавата по отношение на номинацията.

Концепцията в ОУП и в Общинския план за развитие предлага номинирането на Историческия център на София в листата на Световното културно наследство да бъде една от първоетапните цели на устройственото развитие до 2010 г.

За да бъде реализирана тази идея трябва да бъде извървян дълъг път.

На първо място е необходима политическа воля и последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство, а именно:

• Изработване на система от охранителни режими и планове за опазване на културно-историческия ресурс на територията;
• Изработване от силни и компетентни екипи на досиета и планове за управление на всеки от обектите, включени в Историческия център на София;
• Опазване на Историческия център на София и определената към него „буферна зона” в автентичния им вид;
• Разработване на стратегия за интегрирана консервация, която координира дейностите по археологическите проучвания, консервацията и устройственото планиране, според ратифицираните от България европейски конвенции.

ОУП предвижда изработване на Генерален консервационен план на системата КИН до 2010 г., съставен със съвместните усилия на археолози, консерватори и урбанисти.
Планът трябва да даде стратегическите насоки за архитектурна и археологическа консервация, координирана с етапите на археологическите проучвания, експониране, поддържане на паметниците и аварийни спешни мерки;

• Съвременни форми на представяне на културното наследство;
• Строга градоустройствена дисциплина в културно-историческата среда, съобразена с националните и международните документи в тази област;
• Включване на Историческия център на София в Индикативната листа на България за Световно културно наследство. Тази мярка по принцип е задължение на държавата, но инициативата може да бъде на Столична община.

Описаните дейности изискват време, финансови средства, целенасочени усилия на компетентни екипи от специалисти и много добра координация на държавата и Столична община.
От изключителна важност за успеха на номинирането на Историческия център на София за Световно културно наследство, е информираността и съдействието на софийските граждани, без активното участие на които всяка схема на опазване на културното наследство би била невъзможна. Това означава, че трябва да се поеме инициативата от Столичния общински съвет, заедно с институции като ОП „Стара София” и Софийски исторически музей, НИПК, ИКОМОС/България, Съюз на архитектите в България, БАН – Център по архитектурознание, Министерство на културата и др.

Във връзка с гореизложеното, както и на основание на чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и във връзка с Общия устройствен план на София и Общинския план за развитие 2007 – 2013 г., предлагам на Столичния общински съвет да вземе следното

РЕШЕНИЕ

1. Възлага на Кмета на Столична община да организира разработването на Програма за подготовка за номиниране на Историческия център на София за Световно културно наследство.
2. Необходимите финансови средства за разработване на Програмата да бъдат предвидени в бюджета на Столична община за 2009 г.

SOS - Къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" 38 в София В РИСК

Един от най-беспорните образци на сецесиона в София, проектиран от един от най-ярките майстори на сецесиона в България - арх. Георги Фингов е оставен да се самуразрушава

Къщата е изградена за нуждите на семейството на арх. Г. Фингов през 1906-07 г.
В елегантния си дом семейството събира архитекти, артисти, скулптори, художници и писатели - членове на дружество "Съвременно изкуство".










На колоната при входа е изваяна женска глава от скулптора Андрей Николов - според някои автори, това е майката на масоните, неслучайно - самият Георги Фингов е "зидар".


Партерният етаж е свързан с вътрешна стълба с първия, където са разположени две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над
входа.









Антрето води към вестибюл със стълба към горния етаж; малък и голям салон, кабинет и трапезария, зимна градина, офис и кухня със сервизен вход.


























Продадена е през 1914 г. на минния инженер Петко Теодоров - брат на министър-председателя Теодор Теодоров, собственик на златни мини в Перник и за кратко кмет на София. В нея се настанява със съпругата си и двете си дъщери - Анна и Мария.



Домът на Теодорови става център на бляскави балове за елита на столицата, чиито файтони задръстват улица "Шипка".

След 1944 г. сградата е национализирана и превърната в детска градина за около двадесет години. През 1980-те години партерът се използва за офиси на Националния институт за паметници на културата. През цялото време наследниците - Мария, Анна, и дъщеря й Елена, живеят на последния етаж.
















Една по една наследниците умират; последна - Мария Теодорова на 92 години през 1995 г. По силата на нейното предсмъртно завещание къщата е разделена между трима наследници - сина на Симеон II, Принц Кубрат - на партера; Яков Джераси, управител на Фондация "България" - на втори етаж, и юриста Румен Манолов - юрисконсулт на НИПК , осъществил реституцията на имота - на третия етаж .

Масивни дървени колони, вградена библиотека, ламперии от махагон с резби и интарзии, мебели с инкрустации и кристални полилеи, камина с кош от медна ламарина - тази богата интериорна подредба бе запазена автентична през всички години, до нейната реституция през около 1993-94 г.





Марияна Първанова, в. Софиянец

През 2005 г. сградата е продадена.

днес покривът на балкона над входа е разпокрит - фасадите са съсипани от дъждовете













откъм двора вратата на терасата и прозорците са услужливо отворени












Повече от две години - пълна безстопанственост, пълна немара.
Махагоновите ламперии в партера вече ги няма - твърди арх. Явор Банков, който през 2005 пръв съобщи чрез списание "Тема" за опасността, надвиснала над шедьовъра .

КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ТОВА?
КЪДЕ СА КОНТРОЛИРАЩИТЕ ИНСТАНЦИИ?

*****

П. Йокимов, "СОФИЙСКАТА ЕЛИТНА КЪЩА (1878 - 1920)",
В: София – 120 години столица, С., АИ “М. Дринов”, (2000): с. 475-482 :
..... Рустика в партерните етажи, сложни обрамчвания на врати и прозорци, декоративни елементи или фигурални композиции от растителни стилизации, скулптурни декорации и метална пластика. Лепежните украсни елементи ....
Силно импресивен, динамичен, изпълнен с изящество и душевност, за кратко време стилът се превръща в културно явление, което променя бързо облика на елитната софийска къща. Нито един от действащите тогава столични архитекти не остава безучастен към него, а всички сгради от периода 1900 -1920 г. носят стиловите му белези.
Особеното внимание се отдава при решаване на покрива. Той е синоним на динамичното начало и импресивност на стила, органично е свързан със сградата и представлява естествен завършек на архитектурната композиция. ...
Забележителен пример е къщата на арх. Г. Фингов.
Прозорците са поставени без привидно да се отчита мястото им отвън. Всъщност търсено е свободно решение в степенуване на отворите, формата и пропорциите на фасадите. Неподчинени на някаква формална идея са размерите им. Те са по-големи там, където това е нужно, така че често пъти на една и съща фасада се подреждат различни по размер и оформление отвори.
Мястото на главния вход е подчинено на рационалните идеи, заложени в разпределението. Във фасадната композиция това обикновено създава впечатление за случайно разполагане, но на неговите място и украса се отделя изключително внимание. Входът е оформен като представително встъпление към богатия дом, в композиционна връзка с главната фасада, но винаги там, където би създал чувство за загадъчност и недостъпност.
Немалка роля във фасадно-декоративната композиция на богатото жилище се отрежда на остъклените веранди, зимни градини и балкони, характерни със своеобразна обработка на металните конструкции в сецесионова стилистика и богато остъкляване.
Къщите, изпълнени в духа на северните германски и скандинавски сецесионови вариации, са почти лишени от пластична декорация. Въздействат предимно обемите, сложната структура на покрива, колоритът, материалите. Внушението е почти винаги мистично. .....
Отсъствието на декорация .... се компенсира частично с фрагменти от каменна облицовка по фасадите. "


Цялото това богатство си отива
Сградата е паметник на културата.
Нейното неопазване се санкционира от ЗУТ и попада под ударите на Наказателния кодекс.
Санкции за нарушителите няма. Повече от две години.


***
Ето какво е публикувал вестник Култура от 15.04.2008 г.
по повод международиния ден на паметниците на културата - 18 април 2008 г.

Скромността и историята
На първа страница в този брой на Култура са публикувани снимки от къщата на ул. „Шипка“ № 38 в София.

Къщата, която прочутият български архитект Георги Фингов проектира и строи за себе си в началото на миналия век, а после – изпаднал в материално затруднение – я продава на прочутия български политик Теодор Теодоров, един от най-големите оратори в Народното събрание. Който е влизал в нея, когато през 80-те там се помещаваха служби на Националния институт за паметниците на културата, сигурно си спомня прекрасния интериор на преливащите пространства отпреди модернизма, сецесиона на мебели и детайли, проектирани от самия Фингов.

Прекрасно и завладяващо усещане за тогавашен живот се излъчваше от всичко, от ефирното свидетелство за човешки стремежи, усещането се втвърдяваше до докосване до история, до знание за история, до знание за собственото ти минало. Разбира се, Георги Фингов не е Антонио Гауди, та да запази българинът къщата му, като онази на прочутия барселонец – цяла, непокътната и поддържана в първоначалния й вид. Както и българинът няма, изглежда, като испанеца, необходимост да помни близкото си минало – дай му на него траки и конски опашки да се буйно развяват. Така че къщата на Фингов – Теодоров, веднъж реституирана, после завещавана, най-накрая е купена от строителна фирма, която вече е получила разрешение от главния архитект на София да я надстрои с един етаж.

Къщата е паметник на културата и НИПК засега не давал разрешение за надстрояване... По всяка вероятност, с течение на времето ще даде. Толкова други паметници на културата в София и по страната станаха жертва, защото „обществото се развива, бизнесът и животът си искат своето“. Не говоря само за красивите – по ‛Московска“, „Шипка“ и „Оборище“, които формираха средата. Отиват си масово и по-нeугледните на пръв поглед – но именно тези, които поддържат жива атмосферата на дву-пететажна София.

Отиват си и постройки „без всякакво значение“ за обикновения човек, който не си дава сметка, че с тяхната смърт постепенно в града се настанява атмосферата на стъкло-бетонната мегаломанщина, имитираща живот по други места, опитваща се да придаде на София вида на интернешънъл сити, каквото този град едва ли някога ще бъде. А и да се случи да бъде, ще съжалява за изгубеното и ще прави плачливи изложби из мраморни фоайета със снимки на малките, уютни, човешки сгради.

Да вземем бирената фабрика на „Сан Стефано“ срещу БНТ – комплексът, който се строи там, е тъкмо такъв безумен бизнесобетонен красавец – и кой ли вече може да си представи, че на това място можеше - реставрирайки даденостите - да се развие съвсем човешки търговски, развлекателен, жилищен квартал. Някой спомня ли си днес Арсенала, който кметът Междуречки модернизационно затри, за да направи парк (остана само днешният музей „Земята и хората“), в който пък новото време направи Мол.

Тъй върви светът у нас. И не съжаление или някакъв призив са тези редове. Призив и съжаление се отправят към хора. Не към идиоти.
Христо Буцев

Отново за къщата на генерал Кирил Ботйов на ул. "Шипка" в София

Във в. Седмична поща, бр. 403, 15-22.11.2008
Г-н Боян Ботев - Председател на Общонародната фондация "Христо Ботев" и
правнук на ген. Кирил Ботйов се ползва от правото си на отговор
на публикацията "И Ботев за продан" в предишния брой на същия вестник
В своята статия "Смешен плач"
той твърди, че освен "запазеният интериор с мебели и вещи, както и архивът на ген. Кирил Ботйов", които се съхраняват в помещенията, заети от фондацията, останалата част, която ще се преустрои в бистро "не представлява музейна ценност" и "няма културно-историческа стойност".

Нещо повече, Г-н Ботев заявява:
".... всеки може да се разпорежда със собствеността си. Това правя и аз , като не се отказвам от думите си в даваните от мен интервюта и с чиста съвест на човек, който пази духа и спомените за членовете на заслужилото безкрайно уважение за нашата история Ботйово семейство."

Като не оспорваме заслугите на Ботйовото семейство, както и усилията на г-н Боян Ботев да запази паметта за великите си предци, обръщаме внимание на дълбоко погрешните постановки, с които тук се спекулира.

Къщата на Генерал Кирил Ботйов е обявена за паметник на културата.
Това означава, че къщата има културно-историческа стойност в своята цялост, а не само в отделни части.
Нейният юридически статут на недвижим паметник на културата означава тя да бъде опазвана от всякакви посегателства над нейната автентичност и цялост.
Поради този статут държавата е поела ангажимента да се грижи за нейното опазване, включително и в случаите, когато собствениците не се грижат достатъчно за това.
Нещо повече - значимостта на личностите от фамилията Ботйови, свързани с къщата, означава, че г-н Ботйов не може да разполага свободно, както пише, със собствеността си.
Тази памет е общонационална ценост и г-н Ботйов е отговорен пред сънародниците си за нейното съхраняване. Самата сграда е паметник на културта от местно значение, но това с нищо не намалява отговорността по нейното опазване в автентична цялост.
Жалко е, че досега сградата не е била превърната в музей на фамилията Ботйови - така че и държавата да поеме някакъв дял от нейната издръжка.

Пределно ясно е, че в наши дни е трудно да се опазва един паметник на културата и средставата, необходими за това, не са малко.
Затова действащият Закон за паметниците на културата допуска промяна на функцията, с оглед осигуряването на устойчиво развитие на паметника.
Това става чрез съгласуване на проект за т. нар. "инвестиционно намерение" (промяна) с Националния институт за паметници на културата (НИПК).

И тук най-важното е какви са намеренията за промяна и какво от тях НИПК ще допусне.
Винаги, когато се допусне нарушение на автентичността - драстични промени в плановата структура на сградата - съответно - в нейния облик, се появяват съмнения за неправомерни действия.

Много често инвеститорите си позволяват повече, отколкото НИПК им е разрешил, защото контролът върху действията с паметниците на културата у нас е извънредно занижен.
Така всички са доволни и няма виновни.
Страдат единствено паметниците на културата - а в дългосрочен план страда културното наследство на София - културната памет и уникален образ на града.

Но това е потенциалът, с който градът би могъл да развива туризъм като залог за бъдещото си устойчиво разитие.
Жалко е, че именно Г-н Боян Ботев не разбира това.

Николай Дюлгеров в София

След изложба в Рим
за българския художник и архитект Николай Дюлгеров,
живял в Италия и по-добре познат там като представител на футуризма,

в Софийска градска художествена галерия
ще се представи
Николай Дюлгеров. Множествената художествена идентичност
• проект и изпълнение • представяне на каталога •

петък, 21.11.2008 г., 18:30 часа

Кутатор на изложбата: доц. д-р Ирина Генова.
Автори на триезичния каталог: Джорджо ди Дженова, Ирина Генова.
Фотографии и дизайн на изложбата и каталога: Надежда Олег Ляхова.
Координатор: Ели Добрева;
Преводачи: Валентина Иванова - ит., Албена Витанова - англ.



клик върху образите, за да се чете по-добре

Всичко за продан, всичко под наем

Показваме с тревога опасността къщата на генерал Кирил Ботйов да се преобрази неузнаваемо в ресторант или бистро.
Но все пак, обръщаме внимание, че не столична община дава разрещение за подобна смяна на функцията на паметниците на културата, а Националният институт за паметници на културата съгласува подобни проекти.
Все пак - проектът за преустройство трябва да щади оригиналния вид на сградата и всяко преустройство трябва да запазва нейната автентичност във висока степен.
Освен това, не може да се режат дървета и в частните градини без разрешението на Регионалната Инспекция по Околната Среда и Водите (РИОС), каквито сметки си правят бъдещите ресторантьори.

Стогодишната сграда е построена по проект от 1905 г.
на архитектите Киро Маричков (1875-1922) и Георги Фингов (1874-1944).
Архитектурата й е много близка до духа на виенския сецесион в творчеството на арх. Отто Вагнер.
кликни върху картинките, за да се чете съобщението на Г-жа Мария Райчевска.

Обезличаването на Варна

Обезличаването на крайморската столица
от Гинка Христова, Диана Иванова - в. Дневник, 04 ноември, 17:10
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=576425

Слънчев октомврийски ден. Група туристи, въоръжени с карти на Варна, се лутат из Гръцката махала, в лабиринт от качващи се нагоре и спускащи се надолу пресечки. Спират случайни минувачи и питат нещо. Оказва се, че търсят Римските терми, един от символите на морския град. Тръгваме с тях, защото обясненията очевидно ги объркват. Как иначе - най-големите антични терми на Балканите и втори по мащабите си в Европа са скрити буквално зад китайска стена от извисяващи се жилищни сгради. Трябва да стигнеш до оградата на термите, за да разбереш, че се намираш пред археологически обект.

Подмяна на правилата
За съжаление през последните години това е само едно от множеството обезличени исторически пространства във Варна. Експертите съжаляват, че не са снимали Римските терми в целия им блясък, когато около тях е имало пространство и са били част от един цялостен ансамбъл. За последните две десетилетия Варна бавно и сигурно се лишава от културно-историческите си паметници. Според арх. Юлия Железова, един от авторите на тази част от Общия устройствен план (ОУП) на крайморския град, която се занимава с историческото наследство, е по-крайна в преценките си. "Цели архитектурни ансамбли по улица "Преслав" и булевардите "Сливница" и "Княз Борис І", които са в сърцето на резервата "Одесос", са безвъзвратно увредени. Цели ансамбли са изгубени, лицето на града ни е променено, пред очите ни изчезва уникалната и неповторима култура. Превърнахме Варна от град за културен туризъм в хазартна и алкохолна дестинация!", посочи арх. Железова.
Причината за това обезличаване е подмяната на правила за нискоетажното строителство, посочиха и от Съюза на архитектите във Варна. Според председателя му Димитър Стефанов наложилата се практика с приемането на частични подробни устройствени планове (ПУП) променя не само архитектурния мащаб на централната градска част, но води и до физическото й унищожаване.
Ситуацията допълнително се усложнява и от възможността инвеститорите сами да избират дали строежите им да бъдат съобразени със специфичните правила и норми за устройство и застрояване, които залагат ограничения за височина на сградите в историческата част.

Без контрол
Липсата на ефективен контрол върху инвеститорите обаче позволява всеки месец да сме свидетели на поредната унищожена старинна сграда във Варна. На местно ниво общинската администрация тотално е абдикирала от грижата за културното наследство. Този ангажимент е изцяло предаден в ръцете на Националния институт за паметници на културата (НИПК), който няма вече нито филиали по градовете, нито достатъчно служители, които да следят спазването на законите. Друг е въпросът, че все още е в сила анахроничният Закон за паметници на културата и музеите от 1969 г. Липсата на нормативна адекватност и инициативност може да бъде обяснена с факта, че паметниците на културата в централните градски зони са обект на мощни търговски интереси. В страните със стара демокрация балансът между интересите е постигнат преди столетия.

Подражанието
Тъкмо такъв опит реши да приложи във Варна кметът Кирил Йорданов след завръщането си от визита в Барселона. По примера на каталунската столица той реши да създаде две общински агенции, които да утвърждават или да отхвърлят всеки бъдещ инвестиционен проект. Агенцията за регионално развитие ще преценява дали проектите са съвместими с инфраструктурата в района, в който предстои да бъдат реализирани – подземни комуникации, канализация, места за паркиране и т.н. Другата агенция ще следи за съхраняване на паметниците на културно-историческото наследство. Кметът на Варна подчерта, че повод за обособяването на общинска структура в защита на културното и архитектурното наследство стана и скандалът, който ескалира във Варна, след като миналата седмица се стигна дотам, че инвеститор събори уникална сграда в самия център на града. Старинна къща, паметник на културата, беше заличена тихомълком в почивните дни.

Скандалът
Нито представители на централното варненско кметство "Одесос", нито служители на голямата община успяха да спрат събарянето на поредния паметник на културата на бул. "Княз Борис I" . По някакво неписано правило всички, свързани със случая, упорито са търсили буквата на закона, по силата на който да бъде срутена, а не съхранена сградата. Фирмата е получила три пъти отказ да унищожи уникалната къща от Националния институт за паметници на културата, каза директорът на института арх. Георги Угрински. "Подобна вандалщина обаче не може да бъде осъществена, ако няма подкрепа от местната власт", каза Угрински. Разследване на "Дневник" наистина показа, че т.нар. план за безопасност и здраве, който по същество е разрешително за събаряне, е бил утвърден още на 28 септември в общинската дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране".
Ръководителят на дирекцията е уволнен преди месец по друг повод. Но заради съборената къща от общината си отидоха още две служителки. "Работата е криминална, каза кметът на Варна. Те са утвърдили маршрут за извозване на строителните отпадъци, преди да е постъпила молба от инвеститора за това." Заличаването на уникалната сграда извади на бял свят и подробности за начина, по който въпросният инвеститор се е сдобил с нея. Чрез замяна на три панелки в кв. "Младост", кв. "Чайка" и в още един периферен варненски район, "Комар инвестмънт" е придобил два имота. Вторият етаж от къщата на бул. "Княз Борис I" 57 с площ 157 кв.м плюс таванските помещения - 127 кв.м, както и 295 кв.м от двора са оценени на... 207 020 лв. А триетажната сграда на бул. "Приморски" 57 с площ 102 кв.м заедно с още две постройки от 10 и 16 кв.м заедно с двор от 345 кв.м е с оценка... 178 796 лв. Апартаментите всъщност са заменени за собственост в идеалния, исторически център на Варна с двойно по-голяма обща квадратура - 412 кв.м и 640 кв.м дворни места. Сделката е стартирала през 2005 г., когато областен управител е бил Яни Янев, днес депутат от НДСВ, и е финализирана от наследника му Петър Кандиларов.
Със скандала с къщата на бул. "Княз Борис I" всъщност преля и чашата на обществената търпимост във Варна. Според представители на строителния бранш това е нанесло сериозен удар върху авторитета на целия отрасъл. Но пък може и да се окаже ново начало – на коренно различен подход при съчетаването на история и съвремие в облика на Варна. Както в целия цивилизован свят.

Добрите практики
Бизнесът във Варна даде няколко добри примера, че може да съхранява старините. "Лендмарк пропъртис" реконструира строена през 30-те години на миналия век сграда и я превърна в офис комплекс – "Опера билдинг". Строената през 1906 г. шестетажната сграда на ул. "Преслав" №19 също бе превърната в модерна офис сграда благодарение на инвеститора, ирландеца Джеймс Парсънс. "Планекс холдинг" възстанови сградата на бул. "Владислав Варненчик" и ул. "Братя Шкорпил" и я превърна в хотел "Сплендид. "Голдън Тюлип" (бившият бизнес хотел "Варна") реставрира раннохристиянска гробница и я вгради в основите на хотела. Добричката фирма "Прима 2000" реставрира и преустрои стара къща на ул. "Братя Шкорпил" 2, строена през 1889 г. В момента имотът се ползва за ресторант и офиси. Реставрирана и отлично поддържана е и сградата на първия хотел във Варна, където в момента отново се помещава хотел "Мусала палас", строена през периода 1906 – 1912 г. В миналото това е била най-високата и една от най-красивите сгради във Варна.

Културното наследство на София

На 5-7 ноември 2008 г. в зала "София" на Столичната библиотека, пл. "Славейков" 4 се проведе конференцията
Културно-историческото наследство на София:
проблеми и перспективи
организирана от ОП "Стара София" със Софийски исторически музей
по случай 80 годишнината от началото на общинската музейна дейност в столицата

Програмата включваше разнообразни доклади за културните ценности на София в миналото и днешния ден, изнесени в три дни
вж. http://opss-conference.blogspot.com

Събитието завърши с посещение на археологическото ниво под базиликата "Св. София", където могат да се видят най-старите исторически пластове на града (от ІІІ-ІV в.)
Накрая участниците обиколиха помещенията на бъдещия Софийски исторически музей в сградата на бившата Централна минерална баня.
В залата на големия мъжки музей, която вече е заделена към бъдещия СПА център, видяха невероятно богатите фондове на музея.
На тържественото закриване с коктейл във фоайетата на банята бяха връчени грамоти на дарителите на музея.