По случай Деня на независимостта на България -
22 септември,
представяме материали,
посветени на архитектурата и градоустройството в България
до Първата световна война
Водещи архитектурни личности на независима България
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html
Големите архитектурни конкурси в България
в края на ХІХ и началото на ХХ век
или
За пропуснатите шансове
и мъчителния път на българската архитектура
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_18.html
Международни архитектурни конкурси в София
в края на ХІХ и началото на ХХ век
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_6193.html
Гражданската архитектура в европейския път на България
на прехода между две столетия
http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_23.html
четвъртък, 22 септември 2011 г.
сряда, 21 септември 2011 г.
София преди синята зона
Изложбата "София преди Синята зона",
организирана от сдружение „Фрий София Тур”
като част от Европейската седмица на мобилността,
подкрепена от Асоциацията за развитие на София и Фондация Credo Bonum,
е открита в галерия Credo Bonum на ул. Славянска 2
(вход откъм ул. "Бенковски", зад Народния театър)
Романтичната разходка из пешеходна София
ще може да се съпреживее
на 19-23.09. 11:00-19:00 ч.
на 24-25.09. 15:00-19:00 ч.
Идеята да се открият повече пространства за движение на пешеходци в историческия център на града заслужава внимание.
Тя не е нова - почти всички европейски столици имат пешеходни зони в историческите цантрове.
При София този проблем се нуждае от специално внимание и дългосрочно решение.
Но все пак и гражданите трябва да го поискат ...
http://stara-sofia.blogspot.com/
организирана от сдружение „Фрий София Тур”
като част от Европейската седмица на мобилността,
подкрепена от Асоциацията за развитие на София и Фондация Credo Bonum,
е открита в галерия Credo Bonum на ул. Славянска 2
(вход откъм ул. "Бенковски", зад Народния театър)
Романтичната разходка из пешеходна София
ще може да се съпреживее
на 19-23.09. 11:00-19:00 ч.
на 24-25.09. 15:00-19:00 ч.
Идеята да се открият повече пространства за движение на пешеходци в историческия център на града заслужава внимание.
Тя не е нова - почти всички европейски столици имат пешеходни зони в историческите цантрове.
При София този проблем се нуждае от специално внимание и дългосрочно решение.
Но все пак и гражданите трябва да го поискат ...
http://stara-sofia.blogspot.com/
неделя, 18 септември 2011 г.
Денят започва с култура
На 17 септември, в Деня на София,
в "Денят започва с култура" по БНТ,
ни бе представена двудневната конференция
"Градът мислен и без/с/мислен".
В първия ден - 16.09.,
в една от залите на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"
бяха изложени становищата на утвърдени урбанисти и социолози
и няколко проекта, изследващи проблемите на столицата.
На 17.09., на интервю по БНТ
имахме удоволствието да чуем една чудесна дискусия с
Йорданка Колева - урбанист, Антоний Гълъбов - социолог, доцeнт от НБУ и Делчо Делчев - архитект-докторант.
http://bnt.bg/bg/news/view/60465/gradyt_mislen_i_bez_s_mislen_dvudnevnata_konferencija
Когато събеседниците са смислени и мислещи,
нещата се получават - проблемите се очертават,
мненията са достатъчно ясно изразени,
младите получават форум за изява
без да са на важни формални позиции.
А гражданите се убеждават,
че понякога и от говоренето може да има полза.
Но преди това,
Пейо Колев - блогърът на "Изгубената България" ни представи
своите разкази за Стара София.
Първата спирка от неговата разходка бе
до сградата на ъгъла на улиците "В. Априлов" и "Оборище".
Чудесна стара къща, чудесна стара снимка, интересен разказ за
собствениците и обитателите!
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
Следващият разказ бе за Княжеския дворец.
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
Това, което ни порази е лекотата да
се поднасят неточности по националната телевизия.
Твърде "смело откритие" е, че Дворецът е построен изцяло от Фридрих Грюнангер,
а той пък е поканен от Фердинанд І специално за целта от Виена ....
Според документи и публикации,
Княз Фердинанд пристига от Виена в България 8 години след Грюнангер.
Дотогава, след нарочна покана на Княз Александър І,
арх. Виктор Румпелмайер от Виена
вече е реконструирал турския конак и е добавил ново крило на запад от него
(за повече подробности вж. публикацията на П. Йокимов и Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html )
Не бомба, а багер изравя над дву-метровата денивелация между новия площад пред Мавзолея и партера на двореца, та се е наложила днешната стръмна стълба към входа му ....
В етапа от разходката из стара София около Градската градина
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
бяхме смутени от разсъжденията за Министерството на войната.
Съмнително е твърдението, че фронтонът на фасадата към ул. "Славянска"
от втората реконструкция на министерството
е специално търсен да кореспондира със сградата на Народния театър,
защото е ИЗГРАДЕН ПРЕДИ ТОВА.
Третата реконструкция на министерството е направена НЕ след Втората световна война, а преди бомбардировките - както се вижда от снимката на вече поразения от бомба Народен театър.
Няма сведения арх. Иван Васильов да е участвал в проекта за Министерство на войната, нито на гранд-хотел "Балкан" (днес "Шератон"). Авторството и на двете е само на арх. Д. Цолов и колектив.
Още по-смущаващо е заявлението, че двамата са ръководели реконструкцията на новия правителствен център около Ларгото - със сградите на ЦУМ (арх. М. Писанов), Министерство на тежката промишленост (днес на Министерски съвет - арх. Коста Николов) и Министерство на електрификацията (днес на Президенството и на Министерство на образованието, младежта и науката - арх. Иван Данчов).[сведенията са от Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_8303.html].
Чудесен ентусиазъм струи от съживяващия се интерес
към културното наследство у нас.
Откога мечтаем той да става все по-масов - за да спомогне
да оценим и опазим поне малкото, което е останало от него.
Пейо Колев има ценен принос за събуждането
на памет за достойното минало и усещането за автентичност
(http://www.lostbulgaria.com/).
Снимките, които издирва и публикува, са
оригинални и с високо качество.
Е, случва се да вземе от нас някой фотос без да ни пита, а после да настоява
да се цитира като негов оригинал (за събарянето на Мавзолея, например - http://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/10.html).
Всеки може да се обърка.
Но няма нищо по-точно от точното - следва да се корегира.
Освен ентусиазъм, трябва да има и професионализъм.
А той се изгражда след задълбочени занимания, ровене в архивите
и сравнения на публикации и документи.
Професионализмът изисква време, добросъвестност и отдаденост
(защото не всичко казано и написано е вярно)...
Истинността на фактите е част от автентичността в история на архитектурата.
Автентичността е висша ценност, когато говорим за култура и културно наследство.
Признаването на чуждото авторство - също.
Оценката за автентичност и респектът към авторското право са също въпрос на професионализъм.
В подредените общества тези постулати са есествени и се следват.
Впрочем, с необходимостта от повече професионализъм завърши и дискусията за
"Града - мислен и без/с/мислен" в Денят започва с култура.
в "Денят започва с култура" по БНТ,
ни бе представена двудневната конференция
"Градът мислен и без/с/мислен".
В първия ден - 16.09.,
в една от залите на Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий"
бяха изложени становищата на утвърдени урбанисти и социолози
и няколко проекта, изследващи проблемите на столицата.
На 17.09., на интервю по БНТ
имахме удоволствието да чуем една чудесна дискусия с
Йорданка Колева - урбанист, Антоний Гълъбов - социолог, доцeнт от НБУ и Делчо Делчев - архитект-докторант.
http://bnt.bg/bg/news/view/60465/gradyt_mislen_i_bez_s_mislen_dvudnevnata_konferencija
Когато събеседниците са смислени и мислещи,
нещата се получават - проблемите се очертават,
мненията са достатъчно ясно изразени,
младите получават форум за изява
без да са на важни формални позиции.
А гражданите се убеждават,
че понякога и от говоренето може да има полза.
Но преди това,
Пейо Колев - блогърът на "Изгубената България" ни представи
своите разкази за Стара София.
Първата спирка от неговата разходка бе
до сградата на ъгъла на улиците "В. Априлов" и "Оборище".
Чудесна стара къща, чудесна стара снимка, интересен разказ за
собствениците и обитателите!
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
Следващият разказ бе за Княжеския дворец.
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
Това, което ни порази е лекотата да
се поднасят неточности по националната телевизия.
Твърде "смело откритие" е, че Дворецът е построен изцяло от Фридрих Грюнангер,
а той пък е поканен от Фердинанд І специално за целта от Виена ....
Според документи и публикации,
Княз Фердинанд пристига от Виена в България 8 години след Грюнангер.
Дотогава, след нарочна покана на Княз Александър І,
арх. Виктор Румпелмайер от Виена
вече е реконструирал турския конак и е добавил ново крило на запад от него
(за повече подробности вж. публикацията на П. Йокимов и Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html )
Не бомба, а багер изравя над дву-метровата денивелация между новия площад пред Мавзолея и партера на двореца, та се е наложила днешната стръмна стълба към входа му ....
В етапа от разходката из стара София около Градската градина
http://bnt.bg/bg/news/view/60449/stara_sofija_fotorazkazi_na_pejo_kolev
бяхме смутени от разсъжденията за Министерството на войната.
Съмнително е твърдението, че фронтонът на фасадата към ул. "Славянска"
от втората реконструкция на министерството
е специално търсен да кореспондира със сградата на Народния театър,
защото е ИЗГРАДЕН ПРЕДИ ТОВА.
Третата реконструкция на министерството е направена НЕ след Втората световна война, а преди бомбардировките - както се вижда от снимката на вече поразения от бомба Народен театър.
Няма сведения арх. Иван Васильов да е участвал в проекта за Министерство на войната, нито на гранд-хотел "Балкан" (днес "Шератон"). Авторството и на двете е само на арх. Д. Цолов и колектив.
Още по-смущаващо е заявлението, че двамата са ръководели реконструкцията на новия правителствен център около Ларгото - със сградите на ЦУМ (арх. М. Писанов), Министерство на тежката промишленост (днес на Министерски съвет - арх. Коста Николов) и Министерство на електрификацията (днес на Президенството и на Министерство на образованието, младежта и науката - арх. Иван Данчов).[сведенията са от Л. Стоилова - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_8303.html].
Чудесен ентусиазъм струи от съживяващия се интерес
към културното наследство у нас.
Откога мечтаем той да става все по-масов - за да спомогне
да оценим и опазим поне малкото, което е останало от него.
Пейо Колев има ценен принос за събуждането
на памет за достойното минало и усещането за автентичност
(http://www.lostbulgaria.com/).
Снимките, които издирва и публикува, са
оригинални и с високо качество.
Е, случва се да вземе от нас някой фотос без да ни пита, а после да настоява
да се цитира като негов оригинал (за събарянето на Мавзолея, например - http://sofiazanas.blogspot.com/2009/09/10.html).
Всеки може да се обърка.
Но няма нищо по-точно от точното - следва да се корегира.
Освен ентусиазъм, трябва да има и професионализъм.
А той се изгражда след задълбочени занимания, ровене в архивите
и сравнения на публикации и документи.
Професионализмът изисква време, добросъвестност и отдаденост
(защото не всичко казано и написано е вярно)...
Истинността на фактите е част от автентичността в история на архитектурата.
Автентичността е висша ценност, когато говорим за култура и културно наследство.
Признаването на чуждото авторство - също.
Оценката за автентичност и респектът към авторското право са също въпрос на професионализъм.
В подредените общества тези постулати са есествени и се следват.
Впрочем, с необходимостта от повече професионализъм завърши и дискусията за
"Града - мислен и без/с/мислен" в Денят започва с култура.
сряда, 14 септември 2011 г.
Водещи архитектурни личности на независима България - ч. 1.
По случай наближаващия ден на независимостта на България -
22 септември,
публикуваме доклада
на ст.н.с. арх. Петър Йокимов и д-р арх. Любинка Стоилова,
изнесен на научната конференция
"Епохата на Цар Фердинанд I"
в Евксиноград на 14.06.2008 г.
Водещи архитектурни личности на независима България
22 септември,
публикуваме доклада
на ст.н.с. арх. Петър Йокимов и д-р арх. Любинка Стоилова,
изнесен на научната конференция
"Епохата на Цар Фердинанд I"
в Евксиноград на 14.06.2008 г.
Водещи архитектурни личности на независима България
понеделник, 12 септември 2011 г.
Отстраняването на остатъци от инфраструктура
Изоставени шпилки и болтове по тротоарите на София са не по-малко опасни от липсващите решетки на канализационните шахти.
И те могат да причинят контузии.
Преди около месец разказах как болтове, оставени да стърчат на тротоара на бул. "Витоша" след премахването на стойки за улични телефонни апарати, могат да осакатят трайно минувачите.
http://sofiazanas.blogspot.com/2011/08/blog-post_11.html
Дали тази публикация, дали телефонните обаждания или писмата до столични инспектори по електронната поща са помогнали да се намали заплахата от осакатяване, никой не можа да каже - За кратко време околните магазини са променени, а работещите в тях са отскоро и ни са чули, ни са видяли нещо по темата.
Но заплахата само е намалена, не е напълно премахната.
Някой е свършил работата наполовина.
Болтовете не са отрязани, а са само извити.
Те пак могат да препъват и последващото падане едва ли ще е по-малко болезнено.
Ето резултата:
И те могат да причинят контузии.
Преди около месец разказах как болтове, оставени да стърчат на тротоара на бул. "Витоша" след премахването на стойки за улични телефонни апарати, могат да осакатят трайно минувачите.
http://sofiazanas.blogspot.com/2011/08/blog-post_11.html
Дали тази публикация, дали телефонните обаждания или писмата до столични инспектори по електронната поща са помогнали да се намали заплахата от осакатяване, никой не можа да каже - За кратко време околните магазини са променени, а работещите в тях са отскоро и ни са чули, ни са видяли нещо по темата.
Но заплахата само е намалена, не е напълно премахната.
Някой е свършил работата наполовина.
Болтовете не са отрязани, а са само извити.
Те пак могат да препъват и последващото падане едва ли ще е по-малко болезнено.
Ето резултата:
сряда, 7 септември 2011 г.
Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец
Aрхеологът Константин Шалганов:
Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец
Елена ДИАМАНДИЕВА, Веселка КУНЧЕВА
Строителство - инфо, Брои 32 - 05/09/2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150303
Г-н Шалганов, кога започна археологическото проучване на терена на Ларгото и какви граници обхваща то?- Теренът, който проучваме, е заключен между подлеза "Източна порта" и бившия Партиен дом на изток, подлез "Св. Петка Самарджийска" на запад, тротоарната линия на ЦУМ и сградата на Министерския съвет на север, както и тротоарната линия на президентството и хотел "Шератон" на юг. Проектът стартира в средата на 2009 г. под заглавието "Подземен културно-комуникационен център Сердика" с идеята да бъде по-комплексно функционален, макар че основен приоритет остана откритата археология. От голямото преустройство на центъра на София след 1945 г., когато са изграждани сградните корпуси на ЦУМ, Министерския съвет, "Шератон" и бившия Партиен дом, досега теренът, който изследваме, не е проучван. Заради това предполагахме, че ще попаднем на нещо.
Преди 9 септември 1944 г. на това място се е издигала много голяма сграда, отразена върху археологическия кадастър, в която е имало магазини, складове и много други помещения. След преустройството на уличната мрежа обаче улица "Търговска" е ликвидирана. Тя е започвала от Баня Баши джамия и по диагонал е достигала сегашната сграда на ЦУМ, като представлява една от страните на триъгълник, който се е оформял в тази област. Втората му страна е мисленото продължение на бул. "Дондуков" към ъгъла на "Шератон" до включването му в сегашната улица "Тодор Александров" и третата е бул. "Мария Луиза". Когато започнахме проучванията на този огромен триъгълник, се предполагаше, че ще се разкрие един градски квартал, т.е. цяла инсула, която се намира на запад от източната крепостна стена на античния и средновековния град, а на север е маркирана от главната улица на Сердика с посока изток-запад – Декуманус максимус. Но точните й размери не могат да се определят. При строителството на ЦУМ и Министерския съвет са открити шест подобни инсули, което ни подсказа какво да очакваме. Така или иначе предположенията ни бяха потвърдени, макар и не напълно, защото теренът е населяван от много време. Там е строено, разрушавано, презастроявано, ремонтирано и в момента
Антични останки от 4-7 век съжителстват с късно средновековни останки от 15-18 век.
В началото на нашите разкопки, целият терен беше "тера инкогнита". През 2010 г. ние засякохме неизвестна досега улица с посока изток-запад, която отстои на юг от главната улица и това окончателно доказа твърдението, че проучваме един градски квартал. Освен нея се разкри и едно доста солидно като площ градско жилище с вътрешен двор, обиколна аркадна галерия и съответните помещения, разпределени около двора.
Установено ли е откога датира откритата сграда?
- Нивото, което уловихме и което отговаря на нивото на главната улица, част от която е запазена в подлез Източна порта, е от 4-6 век.
Какво предстои да се случи през 2011 г.
- Чисто проектантски целият терен се предвижда да бъде покрит с плоча с отвор, който ще бъде остъклен. Така практически това, което е открито, няма да се влияе от преки атмосферни въздействия – валежи, сняг, заледявания и др. От гледна точка на разкопките продължихме интензивните проучвания - доразкрихме част от жилище заедно с останалата част от двора и което беше изключително важно - най-накрая попаднахме на главната улица на града. При строителството на подлеза до момента са били открити около 30 м от античната улица и сега разкрихме още около 30 м от нея. Може да се каже, че тя е сравнително добре запазена. Установихме, че е имало преустройство. При него са използвани готови архитектурно-декоративни елементи за настилка на самата улица с добре оформени стилобати (тип бордюри), които са поддържали постаменти за колони. В помещенията, които разкрихме тази година, попаднахме и на части от мозайки, но за момента те са замразени, защото все още няма решение кой колектив от консерватори ще се занимава с тях.
Какъв е екипът, в който работите, и каква техника използвате при разкопките?
- Екипът ни се състои от трима души - заместникът ми Кольо Георгиев, Здравко Иванов, който се занимава с металотърсенето, и аз Константин Шалаганов, ръководител на този обект. По принцип използваме дребна и средно габаритна механизация. В случая бяхме значително облекчени, защото денивелацията на тогавашния терен е била от запад на изток и колкото повече отиваме на изток, толкова повече нивото на археологическите останки се снижава, т.е. те не са засегнати.
Можете ли да коментирате как самите археологически проучвания са се отразили на общия архитектурен проект? Наблюдава ли се някакво по-сериозно оскъпяване?
- Не мога да ви кажа, защото аз се занимавам с чиста археология. Ръчният изкоп и съответната механизация в сектори, където няма пряка заплаха за археологическите останки, ги осигуряват "Метрополитен" ЕАД като възложител и "Главболгарстрой" АД като строител. Налице е много добра координация. Навремето комуникацията между археолози и технически ръководители беше значително по-усложнена. Сега държавните и общинските власти проявяват значително по-голям интерес към историческото ни наследство. В България обикновено се гордеем, че сме третата най-богата на археологически находки страна след Гърция и Италия. Да, ние може да сме третата, може да сме и втората, но от тези безкрайно много находки колко са социализирани, за да могат да се видят? Представете си, че един чуждестранен бизнесмен идва в София за пет дни, отсяда в "Шератон" и какво може да разгледа? Ротондата "Св. Георги", подлеза "Източна порта" и църквата "Св. София", където за щастие се разкриха много гробници, които ще могат в бъдеще да се посещават. Това са историческите забележителности. Можем да се гордеем, че живеем в град с хилядолетна история.
Така е с живия град и за наша радост има все още непроучвани площадни пространства с възможност да се направят интересни открития. Такъв е например античният централен градски площад, или форумът на града, който се пада под паркинга на "Шератон". За жалост там в обозримо бъдеще практически няма как да се разкопае и проучи, защото това ще блокира централната част на града. Още едно пространство е пл. "Бански", а при евентуално разкопаване на паркинга на Централните хали ще попаднем на част от крепостната стена и съответната архитектура. От източната порта на изток, там, където е главният античен некропол на града, също ще има значителни останки, както и при самата градска градинка, дори и при самия площад "Батенберг". Но на този етап ние следим главно укрепената площ в рамките на крепостните стени и чакаме строителството на нови сгради, от което да се възползваме и да ни даде възможност за проучвания.
Бихте ли коментирали значението на откритите археологически находки.
- Ларгото и метростанция номер 8, където работи колегата Марио Иванов, попълват бели петна в плана на античния Сердика и средновековния град Средец. Освен главната улица, която, общо взето, беше известна, защото са открити източната и западната порта, бяха намерени и части от други улици. Надявам се колегата Марио да попадне и на другата главна улица с посока север-юг. Навремето, мисля, 1999 г., се натъкнахме на северната порта на града (само на едната кула). Тогава не ни позволиха да продължим проучванията по главната улица, водеща към центъра, тъй като се извършваха големи ремонти точно на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Екзарх Йосиф". Уникалното при нея е, че тя не върви в права посока като главната улица с посока изток-запад. Първоначално тя върви диагонално, от кръстовището минава покрай каптажа от северозапад на югоизток и стига до сградата на ЦУМ. Оттам изправя направлението си в посока север-юг, като едно леко разкрачено Г.
Къде се предполага, че е пресечната точка на двете главни улици?-
Пресечната точка, най-грубо казано, се намира на бул. "Мария Луиза" при югозападния ъгъл на ЦУМ, но не може да се определи с точност дали е малко по на юг или по на север. А това само по себе си е много важно, защото веднъж вече известна, пресечната точка ще ни даде информация какво да очакваме.
Още по темата:
Арх. Славей Гълъбов, арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
Проектът за античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ще покаже съвременно отношение към богатите исторически напластявания и паметта на града
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289
Проф. д-р инж. Божидар Божинов главен проектант:
Как се стигна до идеята за тунел под старинитеhttp://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150328
Арх. Петър Диков, главен архитект на София:
Тепърва предстоят сериозни археологически разкрития http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150305
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289
Светла Добрева
Архитектурата на метростанция 8-II подчертава внушителното тунелно пространство
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150336
Арх. Тодор Тодоров, главен проектант на градското решение на местност Център-западно направление:
Предвидихме от "Левски" до "Ботев" да стане пешеходна зона
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150308
Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД
Завършваме конструкцията на Ларгото през септември
Автор: Милена ВАСИЛЕВА
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150307
Ето как изглежда къртицата, прокопала метротунелите под централните части на града.
Инж- Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на дружествата в икономическата група "Евро Алианс"
Археологията е причина за съвсем различен подход при изграждането на метростанция 8-ІІ
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150334
Предизвикателство е да се гради носеща конструкция на пътно платно и да се пазят археологически находки
Очакваният срок за завършване на първия етап от проекта е октомври 2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150326
Антон Янев, управител на "Рикат", проектант на конструкцията на Ларгото
Направихме пет ревизии на основния проект
Проектирали сме метрото от "Младост" до летището, от "Патриарх Евтимий" до бул. "Черни връх" - по-предвидимо е от конструкцията на Ларгото
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150311
Античният град оживя благодарение на софийския метрополитен
За откритията под бул. "Мария Луиза", направени при строителството на метродиаметър 2, разказва ръководителят на археологическите разкопки д-р арх. Марио Иванов
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150301
Ларгото и метростанция 8 попълват плана на Сердика и Средец
Елена ДИАМАНДИЕВА, Веселка КУНЧЕВА
Строителство - инфо, Брои 32 - 05/09/2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150303
Г-н Шалганов, кога започна археологическото проучване на терена на Ларгото и какви граници обхваща то?- Теренът, който проучваме, е заключен между подлеза "Източна порта" и бившия Партиен дом на изток, подлез "Св. Петка Самарджийска" на запад, тротоарната линия на ЦУМ и сградата на Министерския съвет на север, както и тротоарната линия на президентството и хотел "Шератон" на юг. Проектът стартира в средата на 2009 г. под заглавието "Подземен културно-комуникационен център Сердика" с идеята да бъде по-комплексно функционален, макар че основен приоритет остана откритата археология. От голямото преустройство на центъра на София след 1945 г., когато са изграждани сградните корпуси на ЦУМ, Министерския съвет, "Шератон" и бившия Партиен дом, досега теренът, който изследваме, не е проучван. Заради това предполагахме, че ще попаднем на нещо.
Преди 9 септември 1944 г. на това място се е издигала много голяма сграда, отразена върху археологическия кадастър, в която е имало магазини, складове и много други помещения. След преустройството на уличната мрежа обаче улица "Търговска" е ликвидирана. Тя е започвала от Баня Баши джамия и по диагонал е достигала сегашната сграда на ЦУМ, като представлява една от страните на триъгълник, който се е оформял в тази област. Втората му страна е мисленото продължение на бул. "Дондуков" към ъгъла на "Шератон" до включването му в сегашната улица "Тодор Александров" и третата е бул. "Мария Луиза". Когато започнахме проучванията на този огромен триъгълник, се предполагаше, че ще се разкрие един градски квартал, т.е. цяла инсула, която се намира на запад от източната крепостна стена на античния и средновековния град, а на север е маркирана от главната улица на Сердика с посока изток-запад – Декуманус максимус. Но точните й размери не могат да се определят. При строителството на ЦУМ и Министерския съвет са открити шест подобни инсули, което ни подсказа какво да очакваме. Така или иначе предположенията ни бяха потвърдени, макар и не напълно, защото теренът е населяван от много време. Там е строено, разрушавано, презастроявано, ремонтирано и в момента
Антични останки от 4-7 век съжителстват с късно средновековни останки от 15-18 век.
В началото на нашите разкопки, целият терен беше "тера инкогнита". През 2010 г. ние засякохме неизвестна досега улица с посока изток-запад, която отстои на юг от главната улица и това окончателно доказа твърдението, че проучваме един градски квартал. Освен нея се разкри и едно доста солидно като площ градско жилище с вътрешен двор, обиколна аркадна галерия и съответните помещения, разпределени около двора.
Установено ли е откога датира откритата сграда?
- Нивото, което уловихме и което отговаря на нивото на главната улица, част от която е запазена в подлез Източна порта, е от 4-6 век.
Какво предстои да се случи през 2011 г.
- Чисто проектантски целият терен се предвижда да бъде покрит с плоча с отвор, който ще бъде остъклен. Така практически това, което е открито, няма да се влияе от преки атмосферни въздействия – валежи, сняг, заледявания и др. От гледна точка на разкопките продължихме интензивните проучвания - доразкрихме част от жилище заедно с останалата част от двора и което беше изключително важно - най-накрая попаднахме на главната улица на града. При строителството на подлеза до момента са били открити около 30 м от античната улица и сега разкрихме още около 30 м от нея. Може да се каже, че тя е сравнително добре запазена. Установихме, че е имало преустройство. При него са използвани готови архитектурно-декоративни елементи за настилка на самата улица с добре оформени стилобати (тип бордюри), които са поддържали постаменти за колони. В помещенията, които разкрихме тази година, попаднахме и на части от мозайки, но за момента те са замразени, защото все още няма решение кой колектив от консерватори ще се занимава с тях.
Какъв е екипът, в който работите, и каква техника използвате при разкопките?
- Екипът ни се състои от трима души - заместникът ми Кольо Георгиев, Здравко Иванов, който се занимава с металотърсенето, и аз Константин Шалаганов, ръководител на този обект. По принцип използваме дребна и средно габаритна механизация. В случая бяхме значително облекчени, защото денивелацията на тогавашния терен е била от запад на изток и колкото повече отиваме на изток, толкова повече нивото на археологическите останки се снижава, т.е. те не са засегнати.
Можете ли да коментирате как самите археологически проучвания са се отразили на общия архитектурен проект? Наблюдава ли се някакво по-сериозно оскъпяване?
- Не мога да ви кажа, защото аз се занимавам с чиста археология. Ръчният изкоп и съответната механизация в сектори, където няма пряка заплаха за археологическите останки, ги осигуряват "Метрополитен" ЕАД като възложител и "Главболгарстрой" АД като строител. Налице е много добра координация. Навремето комуникацията между археолози и технически ръководители беше значително по-усложнена. Сега държавните и общинските власти проявяват значително по-голям интерес към историческото ни наследство. В България обикновено се гордеем, че сме третата най-богата на археологически находки страна след Гърция и Италия. Да, ние може да сме третата, може да сме и втората, но от тези безкрайно много находки колко са социализирани, за да могат да се видят? Представете си, че един чуждестранен бизнесмен идва в София за пет дни, отсяда в "Шератон" и какво може да разгледа? Ротондата "Св. Георги", подлеза "Източна порта" и църквата "Св. София", където за щастие се разкриха много гробници, които ще могат в бъдеще да се посещават. Това са историческите забележителности. Можем да се гордеем, че живеем в град с хилядолетна история.
Така е с живия град и за наша радост има все още непроучвани площадни пространства с възможност да се направят интересни открития. Такъв е например античният централен градски площад, или форумът на града, който се пада под паркинга на "Шератон". За жалост там в обозримо бъдеще практически няма как да се разкопае и проучи, защото това ще блокира централната част на града. Още едно пространство е пл. "Бански", а при евентуално разкопаване на паркинга на Централните хали ще попаднем на част от крепостната стена и съответната архитектура. От източната порта на изток, там, където е главният античен некропол на града, също ще има значителни останки, както и при самата градска градинка, дори и при самия площад "Батенберг". Но на този етап ние следим главно укрепената площ в рамките на крепостните стени и чакаме строителството на нови сгради, от което да се възползваме и да ни даде възможност за проучвания.
Бихте ли коментирали значението на откритите археологически находки.
- Ларгото и метростанция номер 8, където работи колегата Марио Иванов, попълват бели петна в плана на античния Сердика и средновековния град Средец. Освен главната улица, която, общо взето, беше известна, защото са открити източната и западната порта, бяха намерени и части от други улици. Надявам се колегата Марио да попадне и на другата главна улица с посока север-юг. Навремето, мисля, 1999 г., се натъкнахме на северната порта на града (само на едната кула). Тогава не ни позволиха да продължим проучванията по главната улица, водеща към центъра, тъй като се извършваха големи ремонти точно на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Екзарх Йосиф". Уникалното при нея е, че тя не върви в права посока като главната улица с посока изток-запад. Първоначално тя върви диагонално, от кръстовището минава покрай каптажа от северозапад на югоизток и стига до сградата на ЦУМ. Оттам изправя направлението си в посока север-юг, като едно леко разкрачено Г.
Къде се предполага, че е пресечната точка на двете главни улици?-
Пресечната точка, най-грубо казано, се намира на бул. "Мария Луиза" при югозападния ъгъл на ЦУМ, но не може да се определи с точност дали е малко по на юг или по на север. А това само по себе си е много важно, защото веднъж вече известна, пресечната точка ще ни даде информация какво да очакваме.
Още по темата:
Арх. Славей Гълъбов, арх. Васил Китов, арх. Красен Андреев
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
Проектът за античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" ще покаже съвременно отношение към богатите исторически напластявания и паметта на града
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289
Проф. д-р инж. Божидар Божинов главен проектант:
Как се стигна до идеята за тунел под старинитеhttp://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150328
Арх. Петър Диков, главен архитект на София:
Тепърва предстоят сериозни археологически разкрития http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150305
Коренна промяна в урбанистичната "кройка" на центъра на София
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150289
Светла Добрева
Архитектурата на метростанция 8-II подчертава внушителното тунелно пространство
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150336
Арх. Тодор Тодоров, главен проектант на градското решение на местност Център-западно направление:
Предвидихме от "Левски" до "Ботев" да стане пешеходна зона
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150308
Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" ЕАД
Завършваме конструкцията на Ларгото през септември
Автор: Милена ВАСИЛЕВА
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150307
Ето как изглежда къртицата, прокопала метротунелите под централните части на града.
Инж- Валентин Трашлиев, изпълнителен директор на дружествата в икономическата група "Евро Алианс"
Археологията е причина за съвсем различен подход при изграждането на метростанция 8-ІІ
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150334
Предизвикателство е да се гради носеща конструкция на пътно платно и да се пазят археологически находки
Очакваният срок за завършване на първия етап от проекта е октомври 2011 г.
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150326
Антон Янев, управител на "Рикат", проектант на конструкцията на Ларгото
Направихме пет ревизии на основния проект
Проектирали сме метрото от "Младост" до летището, от "Патриарх Евтимий" до бул. "Черни връх" - по-предвидимо е от конструкцията на Ларгото
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150311
Античният град оживя благодарение на софийския метрополитен
За откритията под бул. "Мария Луиза", направени при строителството на метродиаметър 2, разказва ръководителят на археологическите разкопки д-р арх. Марио Иванов
http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=1150301
четвъртък, 1 септември 2011 г.
Половината главна улица на Улпия Сердика залята с бетон
Половината главна улица на Улпия Сердика залята с бетон през последните два месеца, алармира гражданско сдружение
http://bulphoto.com/events/25418/
Заради “пасаж с магазини” сто метра от Via principalis, главната улица на римския град Улпия Сердика, е залята с бетон при строежа на метрото, алармираха от Гражданско сдружение “Сердика сакра” и архитектите Христо Генчев и Митко Димитров на специална пресконференция в Съюза на архитектите в България. Оцелялата две хилядолетия улица, широка осем метра и изградена от големи каменни плочи, е надупчена с подпорни пилоти още преди да бъде изкопана, а по-късно част от нея е демонтирана и изнесена в неясна посока, за да се изгради отгоре бетонната конструкция на съоръжение, което според общината ще е “музей”, а според премиера Борисов “пасаж с магазини”. Строежът на конструкцията е стартирал без одобрен архитектурен проект, както се изисква по закон, а с проект за укрепване, прекопиран архитектурен след юни 2010 година. Заради ударния строеж на метрото участъкът от римската главна улица оцелява кратко време след откриването си, и тихомълком е унищожен. Оказва се, че въпреки сложната организация и всички главни институции, чиито прозорци гледат право в изкопа, се унищожава безценна част от европейската история, каза Димитър Грозев от сдружението. Туристите биха идвали тук, не за да си купят нещо от бутиците, които така и така могат да са на друго място, а за да стъпят на истинска древна улица на любимия град на император Константин, добави арх. Христо Генчев.
От сдружението са сезирали Главна прокуратура, но все още нямат отговор и възнамеряват да подадат сигнал и до Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места /ИКОМОС/.
Архитект Гeнчев и сдружението предлагат да бъде отменен действащият понастоящем план за застрояване и регулация “Западно направление”, който предлага същата нерадостна съдба за Римския форум и Президиум преториум, които сега се намират под площад “Света неделя” и да се започне работа с единен план за действие, а не “на парче”.
Любопитен факт: И сега през мазето на ресторант “Хепи” на площад Света Неделя може да се влезе в подземната колекторна мрежа на римската столица, каквато все още нямат например съвременните баровски квартали в покрайнините на града.
12.07.2011
Римски път изчезва пред очите на властта
От "Спасението на Via Principalis" ще сезират съда, че не се опазва археологическото ни наследство*
8 август 2011 - http://argumenti-bg.com/7100/sofiya-ne-mozhe-da-stane-pompey/
Инициатива за запазване на Виа Принципалис
Дата: 22.08.2011
На 23 август, вторник, от 11.00 часа, в пресклуб БТА - съвместна пресконференция на „Граждани за София”, инициатива „Сакра София” и други граждански обединения на тема:
Граждански контрол върху унищожаването на 3 333 кв.м. от резервата Сердика – Средец и на Виа Принципалис – културната магистрала на София.
Инициатива за запазване на Виа Принципалис и за нов живот на Сердика – Средец.
Участници:
1.арх. Христо Генчев
2.Николай Веселинов – урбанист
3.арх. Димитър Димитров
4.археолози и урбанисти
http://www.journey.bg/news/?news=46728
http://bulphoto.com/events/25418/
Заради “пасаж с магазини” сто метра от Via principalis, главната улица на римския град Улпия Сердика, е залята с бетон при строежа на метрото, алармираха от Гражданско сдружение “Сердика сакра” и архитектите Христо Генчев и Митко Димитров на специална пресконференция в Съюза на архитектите в България. Оцелялата две хилядолетия улица, широка осем метра и изградена от големи каменни плочи, е надупчена с подпорни пилоти още преди да бъде изкопана, а по-късно част от нея е демонтирана и изнесена в неясна посока, за да се изгради отгоре бетонната конструкция на съоръжение, което според общината ще е “музей”, а според премиера Борисов “пасаж с магазини”. Строежът на конструкцията е стартирал без одобрен архитектурен проект, както се изисква по закон, а с проект за укрепване, прекопиран архитектурен след юни 2010 година. Заради ударния строеж на метрото участъкът от римската главна улица оцелява кратко време след откриването си, и тихомълком е унищожен. Оказва се, че въпреки сложната организация и всички главни институции, чиито прозорци гледат право в изкопа, се унищожава безценна част от европейската история, каза Димитър Грозев от сдружението. Туристите биха идвали тук, не за да си купят нещо от бутиците, които така и така могат да са на друго място, а за да стъпят на истинска древна улица на любимия град на император Константин, добави арх. Христо Генчев.
От сдружението са сезирали Главна прокуратура, но все още нямат отговор и възнамеряват да подадат сигнал и до Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места /ИКОМОС/.
Архитект Гeнчев и сдружението предлагат да бъде отменен действащият понастоящем план за застрояване и регулация “Западно направление”, който предлага същата нерадостна съдба за Римския форум и Президиум преториум, които сега се намират под площад “Света неделя” и да се започне работа с единен план за действие, а не “на парче”.
Любопитен факт: И сега през мазето на ресторант “Хепи” на площад Света Неделя може да се влезе в подземната колекторна мрежа на римската столица, каквато все още нямат например съвременните баровски квартали в покрайнините на града.
12.07.2011
Римски път изчезва пред очите на властта
От "Спасението на Via Principalis" ще сезират съда, че не се опазва археологическото ни наследство*
8 август 2011 - http://argumenti-bg.com/7100/sofiya-ne-mozhe-da-stane-pompey/
Инициатива за запазване на Виа Принципалис
Дата: 22.08.2011
На 23 август, вторник, от 11.00 часа, в пресклуб БТА - съвместна пресконференция на „Граждани за София”, инициатива „Сакра София” и други граждански обединения на тема:
Граждански контрол върху унищожаването на 3 333 кв.м. от резервата Сердика – Средец и на Виа Принципалис – културната магистрала на София.
Инициатива за запазване на Виа Принципалис и за нов живот на Сердика – Средец.
Участници:
1.арх. Христо Генчев
2.Николай Веселинов – урбанист
3.арх. Димитър Димитров
4.археолози и урбанисти
http://www.journey.bg/news/?news=46728
Абонамент за:
Публикации (Atom)
