Най-сетне
Националният институт за недвижимо културно наследство(НИНКН)
има сайт в Интернет
http://ninkn.bg/
сряда, 31 август 2011 г.
петък, 19 август 2011 г.
E-конкурс за устойчива архитектура
КАБ обяви второто издание на е-конкурса за устойчива архитектура
18.08.2011 / Строителство.инфо
http://stroitelstvo.info/architecture/2011/08/18/1140505_kab_obiavi_vtoroto_izdanie_na_e-konkursa_za_ustoichiva/
Камарата на архитектите в България и Съюзът на архитектите в България организират второ издание на електронния конкурс за устойчива архитектура в България.
Арх. Николай Гълъбов, председател на Комисията по международна дейност и евроинтеграция към КАБ обявява целта - налагане принципите на природосъобразното и балансирано развитие на градовете и изграждане на здравословни и ресурсоспестяващи сгради, който да обитаваме.
Конкурсът е само с електронно участие по имейл за да се сведе до минимум използването на хартия.
Изпратените материали ще се оценяват в две категории:
- градоустройтво, урбанизъм и ландшафт;
- сгради и съоръжения.
Краен срок - 12.09.2011 г.
Обектът трябва да е на територията на България.
Всеки участник може да изпрати неограничен брой проекти.
Конкурсът е отворен за възложителите (частни и обществени) и/или авторите на проектите/обектите, а също и за студенти.
Резултатите ще бъдат обявени в дните на КАБ.
Първото издание на този конкурс бе организирано в рамките на честването на 20-ата годишнина на Съвета на архитектите в Европа (АСЕ-САЕ) през 2010 година.
Печелившият проект от българския конкурс бе изложен в сградата на Европейския парламент редом с проекти от цяла Европа.
18.08.2011 / Строителство.инфо
http://stroitelstvo.info/architecture/2011/08/18/1140505_kab_obiavi_vtoroto_izdanie_na_e-konkursa_za_ustoichiva/
Камарата на архитектите в България и Съюзът на архитектите в България организират второ издание на електронния конкурс за устойчива архитектура в България.
Арх. Николай Гълъбов, председател на Комисията по международна дейност и евроинтеграция към КАБ обявява целта - налагане принципите на природосъобразното и балансирано развитие на градовете и изграждане на здравословни и ресурсоспестяващи сгради, който да обитаваме.
Конкурсът е само с електронно участие по имейл за да се сведе до минимум използването на хартия.
Изпратените материали ще се оценяват в две категории:
- градоустройтво, урбанизъм и ландшафт;
- сгради и съоръжения.
Краен срок - 12.09.2011 г.
Обектът трябва да е на територията на България.
Всеки участник може да изпрати неограничен брой проекти.
Конкурсът е отворен за възложителите (частни и обществени) и/или авторите на проектите/обектите, а също и за студенти.
Резултатите ще бъдат обявени в дните на КАБ.
Първото издание на този конкурс бе организирано в рамките на честването на 20-ата годишнина на Съвета на архитектите в Европа (АСЕ-САЕ) през 2010 година.
Печелившият проект от българския конкурс бе изложен в сградата на Европейския парламент редом с проекти от цяла Европа.
четвъртък, 18 август 2011 г.
The Search for Identifiably National Architecture in Bulgaria
at the End of the 19th and During the Early 20th Century
a paper
by Ljubinka Stoilova, PhD., MArch. and Petar Iokimov, Sen.Res., MArch.
in
GENIUS LOCI
National and Regional in Architecture Between History and Practice
Bucharest, 2002
Proceedings from the international conferences
in Bucharest,
23-25 April 1999
and
19-22 October 2000
http://sofiazanas.blogspot.com/2011/08/search-for-identifiably-national.html
at the End of the 19th and During the Early 20th Century
a paper
by Ljubinka Stoilova, PhD., MArch. and Petar Iokimov, Sen.Res., MArch.
in
GENIUS LOCI
National and Regional in Architecture Between History and Practice
Bucharest, 2002
Proceedings from the international conferences
in Bucharest,
23-25 April 1999
and
19-22 October 2000
http://sofiazanas.blogspot.com/2011/08/search-for-identifiably-national.html
at the End of the 19th and During the Early 20th Century
Проучване за публикация: София като европейска столица
„Моята красива Европа из улиците на София. Град. Гето. Естетика.“
20.07.2011 / 10:30 - citybuild.bg
http://citybuild.bg/news/moiata-krasiva-evropa-ulitzite/16448/bc=2465;449;16448
От офиса на евродепутата Надежда Нейнски се подготвя албум-публикация изследващ София като европейска столица.
Проектът е на инициативната група: V V A D P
(арх. Владимир Чангулев, урб. Йорданка Колева, инж. Пламен Петров)
- победител в конкурса „Моят малък, красив европейски проект", организиран от евродепутата Надежда Нейнски и Съюза на демократичните сили.
Идеята е да се изградят мостове и очертаят главните паралели между градската среда на българската столица - София и други европейски столици. Основната хипотеза, от която изхожда екипът е, че живеещите в София не познават града, който обитават. София е населена сякаш с чужденци, които са лишени дори и от любопитството на туриста.
Според инициаторите, непознаването на средата, в която живеем, предразполага към едно общество от мъртви души, от недоволни и неудовлетворени хора, които увлечени в глобалния ежедневен водовъртеж са неспособни да се наслаждават на света.
Общество, което няма отговори на въпроса: Как да промени средата, в която живее? За тази цел най-важната стъпка е да се опознае София, да се разбере града,
от държавници и интелектуалци, които желаят българската столица да бъде едно по-добро място за живеене и се стремят да осъществят тези планове.
Инициаторите са провели анкета сред архитектите в КАБ-София за това как се оценява столицата на България в контекста на членуването й в Европейския съюз по следните два въпроса:
1. Кои са градските обеми, сгради, детайли и пространствата в София презентиращи града като европейска столица?
2. Кои са Вашите любими градски обеми, сгради и пространства?
Очакваните отговори са в свободен текст по първи асоциации, без ограничения в обема (от 1 дума, до няколко страници), възприятието на градската среда (от отделен забележителен детайл на сграда, до цяла сграда, пространство – от типа Ларго, Младост, градската баня или купола на Ал. Невски, гледан от разстояние 4 км. отвъд строителната граница на столична община).
Албумът не е строго професионален. Една от целите е София да бъде презентирана на по-високо европейско политическо ниво като град със свое място в Европа.
20.07.2011 / 10:30 - citybuild.bg
http://citybuild.bg/news/moiata-krasiva-evropa-ulitzite/16448/bc=2465;449;16448
От офиса на евродепутата Надежда Нейнски се подготвя албум-публикация изследващ София като европейска столица.
Проектът е на инициативната група: V V A D P
(арх. Владимир Чангулев, урб. Йорданка Колева, инж. Пламен Петров)
- победител в конкурса „Моят малък, красив европейски проект", организиран от евродепутата Надежда Нейнски и Съюза на демократичните сили.
Идеята е да се изградят мостове и очертаят главните паралели между градската среда на българската столица - София и други европейски столици. Основната хипотеза, от която изхожда екипът е, че живеещите в София не познават града, който обитават. София е населена сякаш с чужденци, които са лишени дори и от любопитството на туриста.
Според инициаторите, непознаването на средата, в която живеем, предразполага към едно общество от мъртви души, от недоволни и неудовлетворени хора, които увлечени в глобалния ежедневен водовъртеж са неспособни да се наслаждават на света.
Общество, което няма отговори на въпроса: Как да промени средата, в която живее? За тази цел най-важната стъпка е да се опознае София, да се разбере града,
от държавници и интелектуалци, които желаят българската столица да бъде едно по-добро място за живеене и се стремят да осъществят тези планове.
Инициаторите са провели анкета сред архитектите в КАБ-София за това как се оценява столицата на България в контекста на членуването й в Европейския съюз по следните два въпроса:
1. Кои са градските обеми, сгради, детайли и пространствата в София презентиращи града като европейска столица?
2. Кои са Вашите любими градски обеми, сгради и пространства?
Очакваните отговори са в свободен текст по първи асоциации, без ограничения в обема (от 1 дума, до няколко страници), възприятието на градската среда (от отделен забележителен детайл на сграда, до цяла сграда, пространство – от типа Ларго, Младост, градската баня или купола на Ал. Невски, гледан от разстояние 4 км. отвъд строителната граница на столична община).
Албумът не е строго професионален. Една от целите е София да бъде презентирана на по-високо европейско политическо ниво като град със свое място в Европа.
"Непознатата София"
Карта с малко известни забележителности на София
http://www.sofia.bta.bg/index.php?page=2&id=1311
София, 17 август /Таня Стефанова, БТА/
Осем малко известни, но интересни забележителности в столицата са картографирани и описани по проекта "Непозната София", осъществяван по програма "Европа" на Столичната община в периода 1 юни - 31 август 2011 г.
Ръководителят му - Станислав Червенков, представя резултатите от анкета с 1200 души, дали предложения за непознатите забележителности на София.
От тях, в сътрудничество с археолози и историци, са избрани осемте най-застъпени обекта:
1.Разкритите през 2001 г. в Южния парк останки от Античен мавзолей в кв. Долни Лозенец, в края на ул. "Димитър Хаджикоцев". Според учените мавзолеят датира от периода между последната четвърт на трети век и третата четвърт на четвърти век.
http://visit-sofia.blogspot.com/2011/01/blog-post_2018.html
2. Вила "Рустика", разположена между два жилищни блока в кв. "Хаджи Димитър" е най-голямата по площ след разкритите вили рустика (селски вили) около Сердика.
http://picasaweb.google.com/lh/photo/ORUvBJ4wKgZMUqCPlObqnQ
3. Митрополитският храм "Св. Николай Чудотворец", намиращ се на ул. "Цар Калоян" (до хотел "Рила"). Храмът е един от най-старите в столицата, като първите му основи са поставени от времето на император Константин Велики през четвърти век. Предполага се, че резиденцията на Севастократор Калоян е била издигната на мястото на оцелелите части от дворцовия комплекс, построен от императора. Днес са запазени и се виждат автентичните стени в подземната част на храма.
4. Курилският манастир - близо до брега на р. Искър, съхранявал ценни реликви, сред които евангелие, писано от отец Матей, каменен свещник със старобългарски надписи от 15-и век др.
http://pastorstaff.net/2010/11/40-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/
5. Гробът на Иван Вазов, белязан от витошки камък, докаран специално от планината в знак на поклонение към Патриарха на българската литература.
http://www.nasamnatam.com/patepis/Sofiq-475.html
6. Къщата-музей на Пейо Яворов, където се съхраняват ценни ръкописи на писателя, фотографии и оръжейната му колекция. В нея Яворов и Лора Каравелова са живели от 29 ноември 1912 г. до трагичната нощ на 30 ноември 1913 година. Експозицията с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора.
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Tourism/Pages/180210_razhodka.aspx
7. Друг обект,свързан със съдбата на големия български поет и писател Пейо Яворов е православният храм "Св. Богородица - животворен източник" на ул. "Черковна" и пл. Родина, Родина 1.
В храма, построен през 1882 година с дарения на жителите на село Подуяне, Яворов се венчава за Лора Каравелова (1912 г.), преди той да замине за фронта в Македония.
http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1725&Itemid=66
8. В квартал "Лозенец" - до Семинарията, е малко известната поляна "Славейковите дъбове", използвана като градина от семейство Славейкови. Поляната е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София - Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са защитени природни обекти. Градината е била място за творчески срещи на кръга "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстьо Кръстев. Автентичното наследство е обявено за паметник на културата с национално значение от Министерството на културата през 2005 г.
http://izsofia.blogspot.com/2010/07/blog-post_25.html
Проектът ще завърши с карта "Непознатата София", която ще се разпространява на летището, автогарите, ж.п. гарите и в хотелите в София.
Идеята е не само да се картографират непознати места в столицата, за да станат по-известни за софиянци и гостите на столицата, но и впоследствие те да бъдат облагородени като се поддържат в добър вид, имат информационни табели, осветяват се и се охраняват. По този начин допълнително ще се стимулира културния туризъм в столицата.
Изпълнителят на инициативата - Фондация "Център за предприемачество и управленско развитие - България", е отворен за предложения, които могат да се отправят на сайта в интернет.
http://www.karieri.bg/hr_spravochnik/987063
http://www.sofia.bta.bg/index.php?page=2&id=1311
София, 17 август /Таня Стефанова, БТА/
Осем малко известни, но интересни забележителности в столицата са картографирани и описани по проекта "Непозната София", осъществяван по програма "Европа" на Столичната община в периода 1 юни - 31 август 2011 г.
Ръководителят му - Станислав Червенков, представя резултатите от анкета с 1200 души, дали предложения за непознатите забележителности на София.
От тях, в сътрудничество с археолози и историци, са избрани осемте най-застъпени обекта:
1.Разкритите през 2001 г. в Южния парк останки от Античен мавзолей в кв. Долни Лозенец, в края на ул. "Димитър Хаджикоцев". Според учените мавзолеят датира от периода между последната четвърт на трети век и третата четвърт на четвърти век.
http://visit-sofia.blogspot.com/2011/01/blog-post_2018.html
2. Вила "Рустика", разположена между два жилищни блока в кв. "Хаджи Димитър" е най-голямата по площ след разкритите вили рустика (селски вили) около Сердика.
http://picasaweb.google.com/lh/photo/ORUvBJ4wKgZMUqCPlObqnQ
3. Митрополитският храм "Св. Николай Чудотворец", намиращ се на ул. "Цар Калоян" (до хотел "Рила"). Храмът е един от най-старите в столицата, като първите му основи са поставени от времето на император Константин Велики през четвърти век. Предполага се, че резиденцията на Севастократор Калоян е била издигната на мястото на оцелелите части от дворцовия комплекс, построен от императора. Днес са запазени и се виждат автентичните стени в подземната част на храма.
4. Курилският манастир - близо до брега на р. Искър, съхранявал ценни реликви, сред които евангелие, писано от отец Матей, каменен свещник със старобългарски надписи от 15-и век др.
http://pastorstaff.net/2010/11/40-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/
5. Гробът на Иван Вазов, белязан от витошки камък, докаран специално от планината в знак на поклонение към Патриарха на българската литература.
http://www.nasamnatam.com/patepis/Sofiq-475.html
6. Къщата-музей на Пейо Яворов, където се съхраняват ценни ръкописи на писателя, фотографии и оръжейната му колекция. В нея Яворов и Лора Каравелова са живели от 29 ноември 1912 г. до трагичната нощ на 30 ноември 1913 година. Експозицията с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора.
http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Tourism/Pages/180210_razhodka.aspx
7. Друг обект,свързан със съдбата на големия български поет и писател Пейо Яворов е православният храм "Св. Богородица - животворен източник" на ул. "Черковна" и пл. Родина, Родина 1.
В храма, построен през 1882 година с дарения на жителите на село Подуяне, Яворов се венчава за Лора Каравелова (1912 г.), преди той да замине за фронта в Македония.
http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1725&Itemid=66
8. В квартал "Лозенец" - до Семинарията, е малко известната поляна "Славейковите дъбове", използвана като градина от семейство Славейкови. Поляната е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София - Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са защитени природни обекти. Градината е била място за творчески срещи на кръга "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстьо Кръстев. Автентичното наследство е обявено за паметник на културата с национално значение от Министерството на културата през 2005 г.
http://izsofia.blogspot.com/2010/07/blog-post_25.html
Проектът ще завърши с карта "Непознатата София", която ще се разпространява на летището, автогарите, ж.п. гарите и в хотелите в София.
Идеята е не само да се картографират непознати места в столицата, за да станат по-известни за софиянци и гостите на столицата, но и впоследствие те да бъдат облагородени като се поддържат в добър вид, имат информационни табели, осветяват се и се охраняват. По този начин допълнително ще се стимулира културния туризъм в столицата.
Изпълнителят на инициативата - Фондация "Център за предприемачество и управленско развитие - България", е отворен за предложения, които могат да се отправят на сайта в интернет.
http://www.karieri.bg/hr_spravochnik/987063
четвъртък, 11 август 2011 г.
Санкции за липсваща инфраструктура
София, 10 август /Свилен Кръстев, БТА/
http://www.sofia.bta.bg/index.php?page=1&id=1192
Чудесна инициатива на кмета по един проблем, който отдавна чака разумно решение.
Не така стои въпросът с изоставени остатъци от телефонна инфраструктура.
Преди месец, бързайки в жегата по бул "Витоша",
се спънах и паднах жестоко.
Имам чувството, че от внезапното падане в движение с висока скорост загубих за секунда съзнание. Бях стресната, главата ми кънтеше, левият ми крак, поел удара, бе охлузен, лежах размазана в целия си ръст на тротоара.
Любезни граждани ми помогнаха да се надигна,
да преодолея изненадата и унизителното положение, в което се озовах.
Малко след това главата ме зацепи силно, а натъртеното ми коляно се поду и продължава да ме мъчи повече от месец.
Бях се спънала в останали да стърчат болтове от демонтиран уличен телефонен апарат.
На това място (бул "Витоша" (№№ 27-29) има три групи изоставени болтове от "сините" и "оранжевите" стойки за улични телефони - вече няколко години, според работещите в близките магазини.
Дали фирмите, които са ги инсталирали, още съществуват не знам, но все някой трябва да е техен приемник, а друг да е отговорен за добрата поддръжка на тротоарите в столицата.
Самата аз, минавайки често оттам, съм виждала да се спъват и други хора.
Същия ден след инцидента се обадих на горещия телефон на Столичната община.
Получих уверение, че случаят ще бъде проверен час по-скоро. Оттогава мина месец.
Болтовете си стоят.
В съседство събира ръжда и част от металната конструкция за тротоарния сенник на вече закрита пицария.
Питам се колко още хора трябва да се пребият, за да бъдат премахнати.
Ще спестя изказванията на минувачите и работещите наоколо ...
Толкова е просто да се отрежат болтовете.
Ето как го правят и в най-затънтените места във Франция:
http://www.sofia.bta.bg/index.php?page=1&id=1192
Чудесна инициатива на кмета по един проблем, който отдавна чака разумно решение.
Не така стои въпросът с изоставени остатъци от телефонна инфраструктура.
Преди месец, бързайки в жегата по бул "Витоша",
се спънах и паднах жестоко.
Имам чувството, че от внезапното падане в движение с висока скорост загубих за секунда съзнание. Бях стресната, главата ми кънтеше, левият ми крак, поел удара, бе охлузен, лежах размазана в целия си ръст на тротоара.
Любезни граждани ми помогнаха да се надигна,
да преодолея изненадата и унизителното положение, в което се озовах.
Малко след това главата ме зацепи силно, а натъртеното ми коляно се поду и продължава да ме мъчи повече от месец.
Бях се спънала в останали да стърчат болтове от демонтиран уличен телефонен апарат.
На това място (бул "Витоша" (№№ 27-29) има три групи изоставени болтове от "сините" и "оранжевите" стойки за улични телефони - вече няколко години, според работещите в близките магазини.
Дали фирмите, които са ги инсталирали, още съществуват не знам, но все някой трябва да е техен приемник, а друг да е отговорен за добрата поддръжка на тротоарите в столицата.
Самата аз, минавайки често оттам, съм виждала да се спъват и други хора.
Същия ден след инцидента се обадих на горещия телефон на Столичната община.
Получих уверение, че случаят ще бъде проверен час по-скоро. Оттогава мина месец.
Болтовете си стоят.
В съседство събира ръжда и част от металната конструкция за тротоарния сенник на вече закрита пицария.
Питам се колко още хора трябва да се пребият, за да бъдат премахнати.
Ще спестя изказванията на минувачите и работещите наоколо ...
Толкова е просто да се отрежат болтовете.
Ето как го правят и в най-затънтените места във Франция:
петък, 5 август 2011 г.
светлина за културното наследство в България
Уникална мозайка от палата на императора намериха археолозите под Ларгото
Откриха двореца на Константин
Вкарват разкопките в метростанцията, пазят ги с блиндирано стъкло
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377098
Разхождаме се по декуманус максимус
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377100
Рашидов иска да превърне алкохолния туризъм в културен
"България лежи върху злато. Тракия, Византия, Рим са били тук"
Борис Николов
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182901
Откриха двореца на Константин
Вкарват разкопките в метростанцията, пазят ги с блиндирано стъкло
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377098
Разхождаме се по декуманус максимус
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377100
Рашидов иска да превърне алкохолния туризъм в културен
"България лежи върху злато. Тракия, Византия, Рим са били тук"
Борис Николов
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182901
Абонамент за:
Публикации (Atom)
