Показват се публикациите с етикет културен туризъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет културен туризъм. Показване на всички публикации

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Бъдещият музей на София



Част от Централната общинска минерална баня
ще бъде адаптирана
в Музей за историята на София








Вчера - 23.11. 2011 г.
в сградата на банята
кметът на София - Госпожа Йорданка Фандъкова,
подписа договора за безвъзмездно европейско финансиране
по Оперативна програма „Регионално развитие”
за реализацията на този проект
с ръководителя на Управляващия орган на ОПРР - Деница Николова,
и в присъствието на министъра на Регионалното развитие и благоустройството - Лиляна Павлова.










Проектът предвижда експозиционни площи на три нива,
хранилища за богатите фондове на музея, наброяващи над 120 000
от всички епохи и исторически етапи от развитието на столицата.
За реконструкцията на сградата
са осигурени 5,600,000 лв. европейски средства по ОПРР
и 300,000 лева от бюджета на Столична община.
През 2013 година се очаква общината да отпусне още 2,000,000 лв.
за музейните експонати и уреждане на експозицията.


Допълнителна информация за проекта
BG161PO001/3.1.-03/2010 на МРРБ
ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ
на атрактивността на Музея на София
в адаптираната за целта сграда на
ЦЕНТРАЛНИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ - СОФИЯ

по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”
2007-2013 г.
Приоритетна ос 3.:
„УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА”
Операция 3.1.:
„Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”
Схема:
Подкрепа за развитието на природните, културните и историческите атракции.

Финансова подкрепа на EU: 5,6 млн. лв.
Бенефициент:
Столична община (договор RД-02-14-1571/22.07.2011).
Собствено финансово участие: 300,000 лв.


Музеят на София, е основан през 1928 г. към Столичната община по инициатива на кмета Владимир Вазов. Според регламента за устройството, управлението, финансирането и функционирането на градския музей (1929), неговите основни цели са:
 Да събира, проучва и пази онези предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на града;

 Да събира, проучва и запази в специален исторически архив всички печатни и художествени и др. произведения от духовната култура на София, които имат или ще имат значение за нейната история;

 Да създаде картинна галерия с отделение за художествени произведения от столични художници, третиращи предимно сюжети от самата столица.


Освен през периода 01.12.1941 -30.03.1944,
когато музеят е настанен заедно със Столичната библиотека в собствена сграда,
след нейното разрушаване при бомбардировките над София, той остава до днес без собствени помещения за постоянна експозиция, въпреки богатите фондове, с които разполага.

Това обстоятелство предпоставя в голяма степен решението
на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) към Министерство на културата (11.06.1998)
пустеещата по това време в тежка немара сграда на бившата Общинска минерална баня, обявена за паметник на културата под наименованието „Централни минерални бани”, да се адаптира частично за музей на София.
Съответната част от сградата е предоставена от Столичен общински съвет (СОС) за настаняването на Софийски исторически музей с решение № 51, протокол № 46 от 27.07.1998.

Състояние на сградата преди 1998 г.:








Комплексът на Централните минерални бани, който ще приюти Музея на София,
се е превърнал със своята великолепна архитектура в един от символите на столицата, който бележи етапите в развитието на самия град.
В непосредствена близост в античността е бил термалният комплекс,
около който се е развивал градът Сердика.

Днешната сграда е построена на мястото на съществуващия
до началото на ХХ в. турски хамам.
През 1904 г., след проведен конкурс за проектиране на минерална обществена баня,
на архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер са възложени идейни проекти. Работният проект е изготвен от П. Момчилов през 1906 г.
Сградата е открита официално през 1913 г.

Обемно-пространственото решение на сградата е изключително богато. Декорацията на фасадите е в характерния за началото на миналия век национално-романтичен стил, в който сполучливо са претворени форми и детайли от българското архитектурно наследство, в добър стилов синтез с елементи на сецесиона. Не по-малко въздействащ е и интериорът на сградата. Отворените общи пространства, елегантните ажурни метални парапети на виещите се видими стълби, стилни канделабри, леки решетки и остъклени прегради, отварят достъп на погледа до всеки кът. В този вид, отличаващ се рязко от околната архитектурна рамка, сградата е основен елемент от традиционния образ на централната градска част на София. Тя е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата (културна ценност според действащия ЗКН) от национално значение, във вестник „Известия” от 1955 г., а впоследствие и в Държавен вестник бр. 25 от 1998 г.
Обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство
със статут на групов паметник на културата –
„Традиционен център”, І част, гр.1 в гр. София.


През 1998 г. Столична община провежда национален конкурс
за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”,
спечелен от колектив с ръководител арх.Станислав Константинов.
На победителя в конкурса се възлага да изготви работен проект поетапно.

Проектът е разработен в три етапа,
тъй като обектът е голям и Столична община трудно би могла да осигури необходимите средства за реализирането и въвеждането му в експлоатация като едно цяло.

Работните проекти за музейната част -I–ви и II–ри етап, са съгласувани от НИПК/НИНКН и одобрени от ДАГ през 2001-2002 г.










През есента на 2004 г. по проект „Красива България” на МТСП/ПРООН е проведен конкурс за избор на изпълнител за частична реализация на I-ви етап от музейната част за одобрения проект. Договорите с изпълнителите са приключени в началото на 2007г., като са изпълнени строително –монтажни работи по Архитектурно-строителна, Електро, В и К и ОВ части.









През лятото на 2006 г. със заповед на Кмета на Столична община е възложено да се проведе процедура за предоставяне на концесия върху обект „Част от имот, публична общинска собственост – северно и източно крило, малък и голям басейн и два от вътрешните дворове на Общинска минерална баня, с обща концесионална площ от 5 603кв.м. за експлоатация като водолечебен и SPA център”.

През 2007 г.Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на одобрения втори етап от музейната част се предвижда да се изгради SPA център и в последния вариант за музейната част останаха помещенията по западната и южната фасади на сградата и централното фоайе, с разгъната площ на четирите нива приблизително 7000 квм. Към музейната част се добавят и два /от общо четири/ от вътрешните дворове, които са от двете страни на Централното фоайе









София е една от малкото европейски столици (а може би единствена), която няма постоянно действаща експозиция за своята история.
Историята на града, възникнал като неолитно селище преди хиляди години, е изпълнена със значими обществени, политически, културни, градоустройствени и други събития, които доказват богатата материална и духовна култура на неговите жители.
Постоянната експозиция на Софийски исторически музей ще бъде привлекателна и интересна за всички възрастови и социални категории, тъй като в нея ще бъдат изложени най-атрактивните и стойностни експонати от фондовете на музея.

Експозицията ще се концентрира в три основни раздела
– Наследството на древността;
- София в традиционните вярвания и изкуството;
- София – столица на България.

Състояние на сградата след 2009 г.:









Сградата на Централните минерални бани,
която ще приюти Софийския исторически музей е в среда,
с висока концентрация на важни градоустройствени и културно-исторически обекти – Централните хали, Джамията “Баня Баши”, Централните хали, Синагогата, църквата „Св. Петка Самарджийска”, църквата „Св. Неделя” и др.
Същевременно, днес това е и административно-търговският център на града,
формиран от значими сгради като: Президентството, Министерския съвет на Република България, Парламента (бивш дом на ЦК на БКП), сградата на Уникредит Булбанк, представителния хотел „Шератон”, ЦУМ, и др.
В близост, при строителството на втория метродиаметър на София „север-юг”
вече са разкрити и масирани археологически останки от античния град Сердика.














Главните туристически маршрути се пресичат в центъра на столицата,
в близост до пл. „Бански”.
Основните обекти на културен туризъм в София
са в близост до сградата на бъдещия Музей на София.
Разстоянията са постижими и за пешеходно придвижване.
Както музеят - представящ историческото развитие на града,
така и самата сграда на Централните минерални бани,
ще бъдат важни елементи от културните маршрути на София.

четвъртък, 18 август 2011 г.

"Непознатата София"

Карта с малко известни забележителности на София
http://www.sofia.bta.bg/index.php?page=2&id=1311
София, 17 август /Таня Стефанова, БТА/

Осем малко известни, но интересни забележителности в столицата са картографирани и описани по проекта "Непозната София", осъществяван по програма "Европа" на Столичната община в периода 1 юни - 31 август 2011 г.
Ръководителят му - Станислав Червенков, представя резултатите от анкета с 1200 души, дали предложения за непознатите забележителности на София.
От тях, в сътрудничество с археолози и историци, са избрани осемте най-застъпени обекта:

1.Разкритите през 2001 г. в Южния парк останки от Античен мавзолей в кв. Долни Лозенец, в края на ул. "Димитър Хаджикоцев". Според учените мавзолеят датира от периода между последната четвърт на трети век и третата четвърт на четвърти век.


http://visit-sofia.blogspot.com/2011/01/blog-post_2018.html
















2. Вила "Рустика", разположена между два жилищни блока в кв. "Хаджи Димитър" е най-голямата по площ след разкритите вили рустика (селски вили) около Сердика.



http://picasaweb.google.com/lh/photo/ORUvBJ4wKgZMUqCPlObqnQ


3. Митрополитският храм "Св. Николай Чудотворец", намиращ се на ул. "Цар Калоян" (до хотел "Рила"). Храмът е един от най-старите в столицата, като първите му основи са поставени от времето на император Константин Велики през четвърти век. Предполага се, че резиденцията на Севастократор Калоян е била издигната на мястото на оцелелите части от дворцовия комплекс, построен от императора. Днес са запазени и се виждат автентичните стени в подземната част на храма.



















4. Курилският манастир - близо до брега на р. Искър, съхранявал ценни реликви, сред които евангелие, писано от отец Матей, каменен свещник със старобългарски надписи от 15-и век др.




http://pastorstaff.net/2010/11/40-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/











5. Гробът на Иван Вазов, белязан от витошки камък, докаран специално от планината в знак на поклонение към Патриарха на българската литература.



http://www.nasamnatam.com/patepis/Sofiq-475.html

















6. Къщата-музей на Пейо Яворов, където се съхраняват ценни ръкописи на писателя, фотографии и оръжейната му колекция. В нея Яворов и Лора Каравелова са живели от 29 ноември 1912 г. до трагичната нощ на 30 ноември 1913 година. Експозицията с работния кабинет на поета пресъздава семейното огнище на Яворов и Лора.




http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Economy/Tourism/Pages/180210_razhodka.aspx


7. Друг обект,свързан със съдбата на големия български поет и писател Пейо Яворов е православният храм "Св. Богородица - животворен източник" на ул. "Черковна" и пл. Родина, Родина 1.
В храма, построен през 1882 година с дарения на жителите на село Подуяне, Яворов се венчава за Лора Каравелова (1912 г.), преди той да замине за фронта в Македония.


















http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1725&Itemid=66


8. В квартал "Лозенец" - до Семинарията, е малко известната поляна "Славейковите дъбове", използвана като градина от семейство Славейкови. Поляната е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София - Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са защитени природни обекти. Градината е била място за творчески срещи на кръга "Мисъл" - Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстьо Кръстев. Автентичното наследство е обявено за паметник на културата с национално значение от Министерството на културата през 2005 г.
















http://izsofia.blogspot.com/2010/07/blog-post_25.html


Проектът ще завърши с карта "Непознатата София", която ще се разпространява на летището, автогарите, ж.п. гарите и в хотелите в София.
Идеята е не само да се картографират непознати места в столицата, за да станат по-известни за софиянци и гостите на столицата, но и впоследствие те да бъдат облагородени като се поддържат в добър вид, имат информационни табели, осветяват се и се охраняват. По този начин допълнително ще се стимулира културния туризъм в столицата.

Изпълнителят на инициативата - Фондация "Център за предприемачество и управленско развитие - България", е отворен за предложения, които могат да се отправят на сайта в интернет.
http://www.karieri.bg/hr_spravochnik/987063

петък, 5 август 2011 г.

светлина за културното наследство в България

Уникална мозайка от палата на императора намериха археолозите под Ларгото
Откриха двореца на Константин
Вкарват разкопките в метростанцията, пазят ги с блиндирано стъкло
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377098

Разхождаме се по декуманус максимус
Сияна Севова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-08-05&article=377100

Рашидов иска да превърне алкохолния туризъм в културен
"България лежи върху злато. Тракия, Византия, Рим са били тук"
Борис Николов
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182901