Бъдещият музей на София

Част от Централната общинска минерална баня
ще бъде адаптирана
в Музей за историята на София








Вчера - 23.11. 2011 г.
в сградата на банята
кметът на София - Госпожа Йорданка Фандъкова,
подписа договора за безвъзмездно европейско финансиране
по Оперативна програма „Регионално развитие”
за реализацията на този проект
с ръководителя на Управляващия орган на ОПРР - Деница Николова,
и в присъствието на министъра на Регионалното развитие и благоустройството - Лиляна Павлова.










Проектът предвижда експозиционни площи на три нива,
хранилища за богатите фондове на музея, наброяващи над 120 000
от всички епохи и исторически етапи от развитието на столицата.
За реконструкцията на сградата
са осигурени 5,600,000 лв. европейски средства по ОПРР
и 300,000 лева от бюджета на Столична община.
През 2013 година се очаква общината да отпусне още 2,000,000 лв.
за музейните експонати и уреждане на експозицията.


Допълнителна информация за проекта
BG161PO001/3.1.-03/2010 на МРРБ
ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ
на атрактивността на Музея на София
в адаптираната за целта сграда на
ЦЕНТРАЛНИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ - СОФИЯ

по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”
2007-2013 г.
Приоритетна ос 3.:
„УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА”
Операция 3.1.:
„Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”
Схема:
Подкрепа за развитието на природните, културните и историческите атракции.

Финансова подкрепа на EU: 5,6 млн. лв.
Бенефициент:
Столична община (договор RД-02-14-1571/22.07.2011).
Собствено финансово участие: 300,000 лв.


Музеят на София, е основан през 1928 г. към Столичната община по инициатива на кмета Владимир Вазов. Според регламента за устройството, управлението, финансирането и функционирането на градския музей (1929), неговите основни цели са:
 Да събира, проучва и пази онези предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на града;

 Да събира, проучва и запази в специален исторически архив всички печатни и художествени и др. произведения от духовната култура на София, които имат или ще имат значение за нейната история;

 Да създаде картинна галерия с отделение за художествени произведения от столични художници, третиращи предимно сюжети от самата столица.


Освен през периода 01.12.1941 -30.03.1944,
когато музеят е настанен заедно със Столичната библиотека в собствена сграда,
след нейното разрушаване при бомбардировките над София, той остава до днес без собствени помещения за постоянна експозиция, въпреки богатите фондове, с които разполага.

Това обстоятелство предпоставя в голяма степен решението
на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК) към Министерство на културата (11.06.1998)
пустеещата по това време в тежка немара сграда на бившата Общинска минерална баня, обявена за паметник на културата под наименованието „Централни минерални бани”, да се адаптира частично за музей на София.
Съответната част от сградата е предоставена от Столичен общински съвет (СОС) за настаняването на Софийски исторически музей с решение № 51, протокол № 46 от 27.07.1998.

Състояние на сградата преди 1998 г.:








Комплексът на Централните минерални бани, който ще приюти Музея на София,
се е превърнал със своята великолепна архитектура в един от символите на столицата, който бележи етапите в развитието на самия град.
В непосредствена близост в античността е бил термалният комплекс,
около който се е развивал градът Сердика.

Днешната сграда е построена на мястото на съществуващия
до началото на ХХ в. турски хамам.
През 1904 г., след проведен конкурс за проектиране на минерална обществена баня,
на архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер са възложени идейни проекти. Работният проект е изготвен от П. Момчилов през 1906 г.
Сградата е открита официално през 1913 г.

Обемно-пространственото решение на сградата е изключително богато. Декорацията на фасадите е в характерния за началото на миналия век национално-романтичен стил, в който сполучливо са претворени форми и детайли от българското архитектурно наследство, в добър стилов синтез с елементи на сецесиона. Не по-малко въздействащ е и интериорът на сградата. Отворените общи пространства, елегантните ажурни метални парапети на виещите се видими стълби, стилни канделабри, леки решетки и остъклени прегради, отварят достъп на погледа до всеки кът. В този вид, отличаващ се рязко от околната архитектурна рамка, сградата е основен елемент от традиционния образ на централната градска част на София. Тя е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата (културна ценност според действащия ЗКН) от национално значение, във вестник „Известия” от 1955 г., а впоследствие и в Държавен вестник бр. 25 от 1998 г.
Обектът попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство
със статут на групов паметник на културата –
„Традиционен център”, І част, гр.1 в гр. София.


През 1998 г. Столична община провежда национален конкурс
за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”,
спечелен от колектив с ръководител арх.Станислав Константинов.
На победителя в конкурса се възлага да изготви работен проект поетапно.

Проектът е разработен в три етапа,
тъй като обектът е голям и Столична община трудно би могла да осигури необходимите средства за реализирането и въвеждането му в експлоатация като едно цяло.

Работните проекти за музейната част -I–ви и II–ри етап, са съгласувани от НИПК/НИНКН и одобрени от ДАГ през 2001-2002 г.










През есента на 2004 г. по проект „Красива България” на МТСП/ПРООН е проведен конкурс за избор на изпълнител за частична реализация на I-ви етап от музейната част за одобрения проект. Договорите с изпълнителите са приключени в началото на 2007г., като са изпълнени строително –монтажни работи по Архитектурно-строителна, Електро, В и К и ОВ части.









През лятото на 2006 г. със заповед на Кмета на Столична община е възложено да се проведе процедура за предоставяне на концесия върху обект „Част от имот, публична общинска собственост – северно и източно крило, малък и голям басейн и два от вътрешните дворове на Общинска минерална баня, с обща концесионална площ от 5 603кв.м. за експлоатация като водолечебен и SPA център”.

През 2007 г.Столичният общински съвет приема ново решение, с което за сметка на одобрения втори етап от музейната част се предвижда да се изгради SPA център и в последния вариант за музейната част останаха помещенията по западната и южната фасади на сградата и централното фоайе, с разгъната площ на четирите нива приблизително 7000 квм. Към музейната част се добавят и два /от общо четири/ от вътрешните дворове, които са от двете страни на Централното фоайе









София е една от малкото европейски столици (а може би единствена), която няма постоянно действаща експозиция за своята история.
Историята на града, възникнал като неолитно селище преди хиляди години, е изпълнена със значими обществени, политически, културни, градоустройствени и други събития, които доказват богатата материална и духовна култура на неговите жители.
Постоянната експозиция на Софийски исторически музей ще бъде привлекателна и интересна за всички възрастови и социални категории, тъй като в нея ще бъдат изложени най-атрактивните и стойностни експонати от фондовете на музея.

Експозицията ще се концентрира в три основни раздела
– Наследството на древността;
- София в традиционните вярвания и изкуството;
- София – столица на България.

Състояние на сградата след 2009 г.:









Сградата на Централните минерални бани,
която ще приюти Софийския исторически музей е в среда,
с висока концентрация на важни градоустройствени и културно-исторически обекти – Централните хали, Джамията “Баня Баши”, Централните хали, Синагогата, църквата „Св. Петка Самарджийска”, църквата „Св. Неделя” и др.
Същевременно, днес това е и административно-търговският център на града,
формиран от значими сгради като: Президентството, Министерския съвет на Република България, Парламента (бивш дом на ЦК на БКП), сградата на Уникредит Булбанк, представителния хотел „Шератон”, ЦУМ, и др.
В близост, при строителството на втория метродиаметър на София „север-юг”
вече са разкрити и масирани археологически останки от античния град Сердика.














Главните туристически маршрути се пресичат в центъра на столицата,
в близост до пл. „Бански”.
Основните обекти на културен туризъм в София
са в близост до сградата на бъдещия Музей на София.
Разстоянията са постижими и за пешеходно придвижване.
Както музеят - представящ историческото развитие на града,
така и самата сграда на Централните минерални бани,
ще бъдат важни елементи от културните маршрути на София.