петък, 11 март 2016 г.

Още за недвижимото културно наследство

На 10.03. 2016 г. във в. Дневник бе публикувано интервю 
с моя милост - Л. Стоилова, във връзка с предлаганите промени в Закона за културното наследство.
Публикуваното във вестника е синтезирано от един по-обширен разговор с журналистката Ана Благова, който си позволих да доразясня след свалянето на текста - не съм добър импровизатор; писмено се изразявам по-систематично и изчерпателно.
Тук представям своя разширен вариант от края на интервюто относно опазването на недвижимото културно наследство, който поради ограничения в обема не бе публикуван изцяло.

..
фактът, че регистърът на културните ценности и категоризацията им не са актуализирани от години, също е проблем.

- Регистърът на недвижимите културни ценности указва каква категория има всеки паметник
на културата/културна ценност, т.е. каква е юридическата му защита, кога е обявен или деклариран (декларирането е временна защита за даден обект, която понякога е без всички нужни атрибути). 
Списъците на недвижими културни ценности за съответните територии, които трябва да фигурират и в местните общини, не винаги са актуализирани - има обекти, които вече не съществуват, адресът им е променен, както и такива, чиято категория трябва да се преразгледа съответно на актуални групи критерии след смяната на парадигмата, 1989 г.

По принцип общините трябва да бъдат уведомявани за всички централни промени в регистъра. Но тъй като при преписките и нанасянето им от различни хора могат да се допускат грешки, законова тежест има само регистърът в НИНКН.
Както виждаме напоследък, когато нямат интерес да опазват дадена културна ценност, общинските служители не признават съществуването на списъка на културните ценности при тях.
Националният регистър на културните ценности, обаче, е на хартиен носител, не е интернет базиран
и не може да се проверява дистанционно. Националният документален архив на института също е само на хартия, така че който иска да съгласува каквато и да е промяна в обект на недвижима културна ценност, отново трябва да направи справки в София. Затова предлагаме да започне незабавна дигитализация на Националния документален архив и регистъра, който успоредно да се актуализира.

Всичко това не може да стане без целево финансиране и сериозен експертен капацитет.  Трябват и нови критерии, защото категоризацията е подчинена на друго време – обекти
, свързани с историята на БКП са от национално значение, сгради с висока архитектурна стойност в пространствената среда и образа на селищата имат нисък статут. Това трябва да се преосмисли, да се разработят исторически, художествени, архитектурни, конструктивни, урбанистични, ландшафтни и пр. критерии, но изисква време. Желанието за бърза промяна не може да пренебрегва експертните съображения.

Кои според вас са най-ценните обекти в София?

- По принцип се смята, че това са онези с
висока” категория - Боянската църква, която е паметник на културата от световно значение, както и обектите от национално значение - базиликата "Света София", храм-паметник „Св. Ал. Невски”, редица административни сгради в историческия център, строени до Втората световна война. Голяма част от тях са включени в групови/ансамблови паметници на културата, наричани културни ценности след промените в закона през 2009 г. И лично за мен характерът на едно селище, независимо дали е столица или не, се определя не само от отделните обекти, а от цялостната атмосфера. Така че, ансамблите по основните булеварди, в повечето квартали в централната градска част, колкото и да са накърнени, все още имат своята ценност и, при добро поддържане, могат да съживят онази специфична атмосфера, която прави града уникален.

Инвестира се обаче изключително в древно наследство, докато историята на модерна България над земята изчезва. Как трябва общините да приоритизират едно наследство над друго?

-  Всичко е ценно, но в различните общини е различно съотношението на различните културни пластове. 

Както отбелязаха колеги от НИНКН, архивът и регистърът са важни, но те са нищо без разработени специфични правила и нормативи или планове за опазване и управление на териториите и обектите – режими на застрояване, извеждане на йерархия от различните елементи на културното наследство, която указва кое и докъде да се пази в случай на промени, кои елементи са най-ценни и трябва непременно да се съхраняват.

Такива правила и нормативи залягат в подробните устройствени планове на градските части,
като в изготвянето им участват експерти по културно наследство. Като стана дума за къщата на Фингов - целият район около улиците "Оборище" и "Шипка" е наситен с такива стари, свободно стоящи сгради в градински парцели, и опазването им се осигурява от подробния устройствен план.

Какво трябва да направи следващият главен архитект
на София?

- Разбира се, той трябва да има визия и за опазването на културното наследство, което ми се стори, че не бе ясно поставено пред кандидатите.

Иначе като възрастен човек не съм привърженик на революционните промени - още повече, че имам поглед отвътре и не съм убедена, че начинът, по който се работи досега, е тотално атакуем.
Има опитни служители, които познават нещата в дълбочина и е добре тяхната експертиза да се оползотворява. Например, неправителствени формации поставиха изискване за дигитализация и публичност, каквито досегашният главен архитект въведе още с постъпването си - всички документи, преписки и текущи проекти са в интернет. В сайта на  „Софпроект-ОГП” са публикувани актуалните материали за урбаизма на София, а в картата на ГИС за София са отразени постановките на Общия устройствен план на града; могат да се правят справки за регулацията на кварталите, за вида на сградите и режимите на застрояване, отчасти за недвижимото културно наследство. „Софпроект-ОГП” е специализирано общинско предприятие, което се занимава с дългосрочни проучвания, свързани и с устойчивото развитие, но се чуха предложения за нова подобна структура. 
Друг е въпросът за организацията на работата, популяризирането дейността на общинските поделения и до каква степен хората са убедени в прозрачността на процедурите. Може да съм пристрастна, но смятам, че трябва да се надгражда съществуващият потенциал на администрацията, политиците да уважават мнението на експертите, да има приемственост, а не революции в институцията, създадена преди точно 80 години и чийто авторитет е граден от видни архитекти като Теодор Горанов, Любен Тонев, Милко Бичев, Борис Далчев, Кирил Босев, Любен Нейков, Борис Чернев, Мара Захариева, Параскева Ганчева - да изброя само част от първата фаланга професионалисти.

Второто е, че не може да се очаква
от един главен архитект да бъде тотално деполитизиран. Той е призван да облече политическата програма на кмета в професионални правила и форми и за да е продуктивен, не би могъл да бъде негова политическа опозиция. Не говоря само за Столична община, а за отношенията главен архитект - кмет по принцип. Същевременно, законът за държавния служител защитава главния архитект като експерт от прекомерен политически натиск.

Възмущението
на гражданите е породено от видимия разпад на исторически сгради. Битува представата, че вината е на собствениците им, но само те ли носят отговорността?

Много е важно системното поддържане на отделните сгради и на цялата градска среда. Ако се провежда редовно и нещата не се изоставят до пълния им разпад, ремонтите ще са значително по-евтини. И напротив - при напреднала разруха на недвижимостите дейностите по възстановяването им са много повече на брой, изискват много повече усилия, материали и средства. Виждала съм в други европейски страни колко бързо реагират общинските служби при забелязани повреди в града за да бъдат своевременно отстранени. И най-често информацията за тях постъпва от самите граждани, които се грижат активно за своето селище като за свой дом. Но същото се случва и в частната собственост - бърза реакция при повреди и сериозно внимание за отстраняването им. 

У нас просто липсва такава традиция. Наблюденията ми показват, че немарливо отношение се допуска не само към публичните места, общински и държавни имущества в града, но и в частния сектор.  И в тази посока трябва да се работи за възпитание от най-ранна възраст - чрез личен и обществен пример.

- София има разработена стратегия за опазване на недвижимото културно наследство като част от цялостна културна стратегия и като част от Общия устройствен план на града. Има закон за устройство и застрояване на Столичната община, който също регламентира нещата. Има регистър на културните ценности, който следва да бъде актуализиран. И ако столичният град държи да развива характерна атмосфера, трябва да се мисли за това.

Преди всичко, отделните епохи от развитието на един град са равностойни. Бурният градоустройствен и архитектурен разцвет на София като столица в края на XIX в. до средата на XX в. е отложил особено интерени културни пластове. Според съвременните виждания, те не бива да съществуват сами за себе си, а в задължително взаимодействие с други културни пластове – в диалог на различните епохи, и най-вече с гражданите.  В момента, в който администрацията, заедно с обществото, покаже, че е загрижена за тези ценности, аз съм убедена, че и отношението на потенциалните инвеститори ще е друго, т.е. ще се повишат интересът към опазването им и финансовото им измерение.Общините би следвало да търсят начини за финансиране – както за поддръжката на недвижимите културни ценности, така и за актуализацията на регистрите.

Това е част
от общинската, но и от националната политика за опазване на наследството. Политиката би трябвало да планира мерки за задълбочаване експертизата на специалистите в областта и за преквалификация на други – работата с културното наследство изисква много специфични познания и непосредствен опит. Време е да се предвиждат стимули за собствениците, но и строг контрол. Защото в момента законът и държавата са оставили всичко в ръцете им. Има собственици, които правят компромиси при топлоизолация на фасади, смяна  на дограми, фасадно боядисване, разширяване на сградите – било защото финансово и физически не могат да отговорят на изискванията за поддръжка на имотите си, било защото не познават закона, или просто защото не смятат за нужно да го спазват.

Самото общество
има интерес да осмисли ценността на недвижимото културно наследство – заради своята памет, идентификация и психологически комфорт, а също заради устойчивото икономическо развитие на градовете, възможно и чрез стимулиране на туризма. Това, от своя страна може да се постигне, ако всяко място работи за своята уникалност. Няма да очудим света със съвременна космополитна архитектура, но миналото ни – каквото и да е то, е неповторимо.
Все още се реагира бавно - а когато няма натиск, естествено, администрацията съществува много по-безконфликтно. Колкото по-често се разискват тези въпроси, толкова по-взискателни ще са и гражданите, и собствениците, и администраторите. А примерът им ще възпитава следващите поколения граждани.

Има ли краен срок, момент в близко бъдеще, отвъд който за
стара София ще е късно?

- Трябва да почнем още утре. Много е загубено, но по-добре късно, отколкото още по-късно. Хубаво казахте, че увлечени от
идеята за ценността на античността, за която дори не знаем точно какво се крие под земята, прахосваме с лека ръка парчета от своята култура, които са над земята. 

Няма коментари: