сряда, 30 март 2016 г.

ДИСКУСИЯТА за ЗИД на ЗКН в Комисията по култура и медии на НС на 24. ІІІ. 2016 г.

Обсъждането на ЗИД на ЗКН в Комисията по култура и медии към Народното събрание се състоя в сградата на бившия партиен дом.
Присъстваха депутати, висши администратори, експeрти, журналисти, представители на бизнеса.
Заседанието бе открито от Председателката на комисията по култура и медии – Госпожа Полина Карастоянова.
След представянето на предлаганите изменения от един от вносителите – депутата Красимир Велчев, бе дадена думата на представители на формациите, внесли предложения и становища по казуса.
Първи се изказа депутатът Вили Лилков и заяви, че е съгласен с констатациите на вносителите за редица недостатъци в системата на опазване на недвижимото културно наслелдство, която се нуждае от разработване на задълбочена визия в бъдеще.
В сбита форма той изложи по принцип предложенията, съгласувани с ФКН, за :
- съкращаване на досегашната съгласувателна процедура,
- връщане на съгласувателните правомощия на НИНКН поне за част от категориите НКЦ,
- спешна актуализация на регистрите на НКЦ;
- дигитализация на регистрите на НКЦ и на Националния документален архив в НИНКН.
- децентрализация на дейността по опазаването чрез създаване на териториални поделения на НИНКН;
В. Лилков обърна внимание, че въпреки възможностите, които ЗКН предоставя на общините за контрол и санкции при лоша поддръжка на сгради,
окаяното състояние на редица недвижими културни ценности из цялата страна показва,
че добавянето на още правомощия на общините няма да допринесе за по-доброто им опазване, каквато е целта на предлаганите изменения в ЗКН.
В заключение, при категоричното отхвърляне на предложението за въвеждане на "мълчаливо съгласие", депутатът заяви, че за да се избегне корупцията – на каквито и да било нива, държавни или общински,трябва да се намалят възможностите за дискреция и да се увеличи прозрачността на действие на администрацията.
Следващото изказване бе на депутатката Дора Янкова, която с опита си на кмет, подкрепи идеята за децентрализация на съгласувателната дейност, чрез създаване на териториални поделения на НИНКН и архиви на НКЦ към общините, и против института на мълчаливото съгласие.
След това думата бе предоставена на Главния редактор и изпълнителен директор на в. Стандарт - Славка Бозукова, която пространно представи инициативата на вестника – националното гласуване за атракцията "Чудесата на България", като изключително полезна форма за популяризиране на културното наследство. Тя изказа високата си оценка за обекти като Цари мали град и пещерата Магурата, предложенията за промотиране на движимо и неосезаемо културно наследство.
Бе направен преглед на големите приходи от културен туризъм и усвоените възможности
за финансиране на недвижими културни ценности чрез европейските програми за културни атракции.
Г-жа Бозукова наблегна на бъдещето на образователните форми за деца за популяризиране на културното наследство и обяви, че вестник СТАНДАРТ е изготвил списък на НКЦ в цялата страна, застрашени от разрушаване, който ще предостави на Председателя на ККМ към НС.
Г-жа Бозукова предложи в бъдеще да се работи за създаване на Министерство на културата и туризма като тясно свързани области.
Предложенията бяха посрещнати с одобрение от Председателката на ККМ.
Последва изказване на проф. Ст. Станилов,
който подчерта спецификата на опазването на културното наследство.
Тези проблеми го затрудняват и днес, въпреки неговия близо 50-годишен опит в тази област.
Той припомни, че преди доста време е била съставена национална стратегия за развитие на културния туризъм с участието на специалисти с богат опит от провинция Емилия Романя в Италия, която е съдържала интересни идеи за финансови стимули за опазване на културното наследство.
За съжаление, въпросната концепция не е била оползотворена.
Той заяви, че след 1989 г. архивът на НИНКН е доста разграбен и приватизиран,
което е улеснило редица незаконни действия с недвижими културни ценности.
Като изказа подозрение за корупционни практики и възмущение от липсата на лична отговорност на служителите в НИНКН, той подкрепи предлаганите изменения в ЗКН.
В изказването си арх. Георги Бакалов – Председател на Съюза на архитектите в България, илюстрира неравномерното териториално разпределение на експертния капацитет из страната като показа списък на експертите, сертифицирани от МК да боравят с обекти на недвижимото културно наследство.
Същевременно, той защити възможностите на общините да извършват съгласувателни действия с НКЦ от местно значение.
По-подробно бе изказването на д-р Тодор Чобанов - зам. Кмет по кулутрата на СО.
Той припомни, че именно НИНКН е давало разрешения за съсипване на античния форум в Пловдив, на знакови НКЦ в София като къщата на арх. Фингов.
Д-р Чобанов изрази наличието на експертен капацитет и готовността на Столичната община в кратки срокове да създаде център за дигитализация на регистъра и архива на недвижимите културни ценности на своята територия.
Д-р Чобанов подчерта, че голяма част от съгласувателните дейности могат да се поемат от общините, вместо да се преминава през тежките процедури на съгласуване в НИНКН.
Изказването на кмета на В. Търново бе в полза на правомощия на общините за справяне с изоставените и рушащите се стари сгради, чийто брой във В. Търново се увеличава с всеки изминат ден, ако се съди по неугледните огради, които ги крият.
Зам. Министърът на културата Б. Банов заяви, че големият масив от отхвърлени и забавени съгласувателни преписки в НИНКН се дължи на недобро познаване на законодателната основа и неспазени законови изисквания в документациите на вносителите, както и в опитите за заобикаляне на закона.
Акцент бе поставен и на експертните функции на НИНКН, чиито експерти само изготвят становища, но не се подписват - подписът е на министъра на културата, а окончателните разрешения за строеж се дават от общините и съответните главни архитекти, към които също могат де се отправят подозрения за корупция.
Зам. министърът изрично подчерта, че лошото състояние на недвижимото културно наследство се дължи на слабия контрол от страна на общините, въпреки дадените им от ЗКН правомощия за санкциониране на собственици на НКЦ и ипотекиране на имотите в застрашено физическо състояние. Той предрече, че когато получат желаните правомощия общините ще се сблъскат със същите проблеми, пред които сега са изправени НИНКН и Министерството.
Изявлението на и.д. директора на НИНКН бе за необходимостта от съвместни действия с общините за дигитализация на регистъра и архива на НИНКН. Бе подчертано, че дейността на НИНКН е преди всичко експертна - научна и изследователска, и той трябва да запази тези функции.
Последва реплика на проф. Вили Лилков,
който обърна внимание, че целта на вносителите на ЗИД на ЗКН е да предпазят от корупция, където и да се наблюдават нейните проявления, а не конкретно срещу служители в общините или в НИНКН.
Той припомни, че през 2007 г. като член на Столичния общински съвет, е предложил включването на центъра на София в индикативната листа на световното наследство. При одобрението на СОС, министерства, институти на БАН, туристически агенции, единственият, който се е възпротивил, е бил директорът на НИПК, като е заявил, че обектът няма нужните качества за паметник на културата от световно значение.
Същевременно, в Общинския съвет се гласуват решения, които противоречат на ЗКН.
Със съгласието на общинската администрация в София се променя изцяло вида на бул. Витоша, въпреки че той представлява културна ценност в ансамбъл; разрешава се изграждането на павилиони за пушене на метри от сгради – паметници на културата, без изобщо да се съгласува с НИНКН.
Д-р Чобанов направи контрареплика, че включването на центъра на София в индикативната листа на световното наследство е било възпрепятствано от среди, заинтересувани от надстрояването на хотел „Рила”, реконструкцията на гранд-хотел „България” и др. крупни инвестиционни намерения в центъра на столицата.
Последваха изказвания на :
Кмета на Копривщица и Госпожа Шипева - завеждаща груповата недвижима културна ценност на стария град, в полза на грижата на държавата за културното наследство, включително финансовото подпомагане за поддържане на паметниците на културата в архитектурни резервати като Копривщица, Жервна, Боженци и др.
Доц. Стефан Белишки – от името на БНК на ИКОМОС се възпротиви на предложението за мълчаливо съгласие и изтъкна недостатъчния експертен потенциал в общините.
Във връзка със становище на Асоциацията на реставраторите за сертифициране на специалисти без необходимата квалификация от МК, предложи свитък от снимки на лошо осъществени реставрации на НКЦ.
В отговор Г-н Кр. Велчев размаха също свитък с подобни снимки.
Арх. Дафина Барфончовска се изказа от името на ФКН в защита на предложенията, направени от Форума и изложени от В. Лилков и против „хибридната война” с НИНКН под формата на съкращения на щат и бюджет, дисциплинарни уволнения и др.
Твърдението й за лобистките намерения на ЗИД на ЗКН бе репликирано от Председателката на ККМ като нарушение на добрия тон.
Проф. Диана Гергова от БНК на ИКОМОС обърна внимание на капацитета за работа с недвижимо културно наследство на историци, археолози, изкуствоведи и реставратори в музеите. Тя припомни като добра практика бившите Дирекции за културно-историческо наследство към общините, чиято роля за поддръжка на регистър и архиви би могла да се възстанови. Същевременно, Д. Гергова подчерта крайно наложителната актуализация на регистъра на НКЦ, предвид многото обекти от местно значение, които би следвало да са от национално (напр., средновековни църкви в Родопите).
Зам. кметът на Бургас изтъкна грижата на общината за актуализация и дигитализация на регистъра на недвижими културни ценности.
След множество опити, най-накрая думата бе дадена и на арх. Кандулкова, която направи кратко, но много съдържателно изказване за това, че желаната децентрализация не може да се случи преди да са извървяни крайно наложителни стъпки за попълване на регистъра с информация за НКЦ като кадастрални данни, граници, охранителни зони, режими на охрана и т.н. Едва тогава може да се пристъпи към дигитализация на регистъра и националния документален архив на НКЦ. Друг важен момент е базирането на информацията в интернет, за достъп на всички участници в процеса на опазване на недвижимото културно наследство – не само на институциите, но и на гражданите и на собствениците.
Тя изтъкна също, че в момента основната отговорност за поддържане на недвижимите културни ценности е на собствениците и едва след това на общините.
Председателката на ККМ, Госпожа Полина Карастоянова изрази задоволство от пространния дебат и сближаващите се позиции на различните вносители; предложи да се създаде работна експертна група, която да съчетае добрите идеи и да формулира окончателно становище в полза на актуализацията и дигитализацията на регистъра на НКЦ и националния документален архив.
В заключение се изказа вносителят на ЗИД на ЗКН – Красимир Велчев, който обясни внасянето на предложенията за изменение на ЗКН с неуспешната си битка с корупционна схема по събаряне на съоръженията на летището в Божурище, въпреки статута му на недвижима културна ценност. Той обърна внимание, че множеството изоставени обекти на недвижимото културно наследство трябва да се премахнат час по-скоро - те представляват голяма опасност за децата, които често играят по строежите.
Депутат Велчев изтъкна, че една от най-важните задачи пред държавата за борба срещу монополизма и корупцията е децентрализацията. Затова, той възнамерява да се бори с монопола на НИНКН.
Записал: Любинка Стоилова.

Няма коментари: