То­ва, ко­е­то хуни­те не успяха да уни­що­жат, мо­же да съсипят пред очи­те ни днес

Арх. Миломир Богданов

в. Арх & Арт Борса, бр. 31, 31 юли - 7 август 2008 г., с. 6- 9

http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=21878

"Сер­ди­ка е моят Рим", то­ва са из­вес­т­ни­те думи на им­пе­ра­тор Кон­с­тан­тин Ве­ли­ки (274-337), ко­и­то той обик­но­ве­но каз­вал, ста­не­ло ли дума за не­го­вия любим град - днеш­на­та българ­с­ка сто­ли­ца.

Со­фия за съжа­ле­ние няма гол­я­ма ре­ка, как­то поч­ти всич­ки зна­чи­ми ев­ро­пейс­ки гра­до­ве, няма и мо­ре ка­то Мар­си­лия, Бар­се­ло­на или кра­си­ва­та Вар­на. Как­во има? Има Ви­то­ша и ми­не­рал­ни­те си из­во­ри, раз­би­ра се, но пла­ни­на­та все пак е край гра­да, а не в не­го, как­то е Ца­ре­вец в Търно­во или Ак­ро­по­ла в Ати­на. А за минерал­на­та во­да, от­как­то зат­во­ри­ха ба­сей­на на банята, по-доб­ре да не го­во­рим. То­га­ва как­во?

Има­ме не­що уни­кал­но, с ко­е­то мо­же да се пох­валят само Рим и Кон­с­тан­ти­но­пол. В Со­фия е дво­рецът на им­пе­ра­тор Кон­с­тан­тин Ве­ли­ки, "пок­р­ъ­с­ти­теля на све­та". Да при­пом­ним, че той пра­ви за све­та също­то, как­во­то е нап­ра­вил Бо­рис I за Бълга­рия, а мо­же би и по­ве­че! Да не го­во­рим, че ако Кон­с­тан­тин го няма­ше, и Бо­рис няма­ше да го има, как­ъ­в­то го зна­ем днес, за­що­то и хрис­тия­н­с­т­во­то мо­же­ше да го няма. Нес­л­у­чай­но и източ­ни­те и за­пад­на­та църква го ве­ли­чаят ка­то един от най-зна­чи­ми­те им свет­ци - "Све­ти Цар Кон­с­тан­тин покр­ъ­с­ти­тел".

Къде е то­зи им­пе­ра­тор­с­ки дво­рец в Со­фия, то­зи памет­ник не са­мо с об­що­ев­ро­пейс­ко, но и със све­тов­но зна­че­ние? За­що не е из­вес­т­но на граж­да­ни­те и гос­ти­те на сто­ли­ца­та то­ва, ко­е­то я пос­тавя сред най-значимите гра­до­ве за култура­та и ис­то­рия­та на Ев­ро­па, а то­ва зна­чи и в све­та? Ами там е, къде­то му е място­то - в сърце­то на гра­да. Той е доб­ре из­вес­тен на всич­ки, кои­то се ин­те­рес­у­ват. По-н­я­ко­га го на­ри­чат "град­с­ка ре­зи­ден­ция".

Някол­ко хил­я­ди го­ди­ни, от­как­то същес­т­в­у­ва Со­фия, уни­кал­но, но центърът й стои все на също­то място. Друг за­бе­ле­жи­те­лен факт за нея е същес­т­в­у­ва­не­то на "Ар­хе­о­ло­ги­чес­кия ре­зер­ват Сер­ди­ка - Сре­дец", кой­то па­зи как­во­то е оцел­я­ло от ан­тич­ния и средновеко­вен град. Да се раз­ре­ши по­се­га­тел­с­т­во върху не­го е все ед­но да се раз­ре­ши стро­и­тел­с­т­во в ре­зер­ва­та "Среб­ъ­р­на" или на хълма Тра­пе­зи­ца. Но ето, че сме сви­де­те­ли на опит то­ва да се нап­ра­ви и то точно върху ос­тан­ки­те от дво­ре­ца на им­пе­ра­тор Кон­стан­тин Ве­ли­ки!

Осо­бе­но­то, на ко­е­то мо­же би се за­ла­га, е, че има­ме културно-ис­то­ри­чес­ки ре­зер­ват, от кой­то обик­но­ве­ни­те гра­жда­ни виж­дат мал­ко - пор­та­та на кре­пост­та в подле­за между Пре­зи­ден­т­с­т­во­то и МС, къде­то во­дим всич­ки офи­ци­ал­ни чужди гос­ти, мал­ка част от ста­ра рим­с­ка ули­ца и най-ве­роя­т­но част от същия дво­рец пред ро­тон­да­та "Св. Ге­ор­ги" в дво­ра на Президентството, част от ан­тич­ни­те сте­ни и средвеков­на­та църква "Св. Пет­ка Са­мар­джийс­ка" в под­ле­за пред бившия ЦУМ, къде­то се пред­по­ла­га, че е пог­ре­бан Лев­с­ки, не­що око­ло мине­рал­ния из­вор... толко­ва! Друга част от сте­ни­те на кре­пост­та и средновеков­на­та църква "Св. Спас" са недос­т­ъ­п­ни за граж­да­ни­те, за­щото Булбанк си пос­т­рои тре­зор око­ло тях и нап­ъ­л­но не­за­кон­но не доп­у­с­ка посе­ти­те­ли до то­зи културен памет­ник, кой­то е публич­на соб­с­т­ве­ност и е със за­беле­жи­тел­но зна­че­ние. Ог­ра­ни­чен е достъпът и до това, ко­е­то ос­та­на от от­к­ри­тия нас­ко­ро късноантичен амфи­те­атър на Сер­ди­ка, също зна­ко­во място за христия­н­ка­та църква и за на­ше­то културно нас­лед­с­т­во. Днес някои под­б­ра­ни си пият отле­жа­ло­то уис­ки точ­но на ан­тич­на­та аре­на. Място­то, къде­то са хвърляли христия­н­с­ки­те мъче­ни­ци на лъво­ве­те, днес е луксо­зен хо­тел.

Все пак къде е то­зи осо­бен ре­зер­ват - то­ва са подземни­те културни плас­то­ве в ед­на мал­ка площ най-об­що между ул. "Ала­бин­с­ка", ул. "Княз Бо­рис I", бул. "Дон­д­у­ков" и ул. "Ба­тенберг".

А къде е в не­го най-зна­чи­мият ка­то сим­вол за гра­да ни па­мет­ник - ос­тан­ки­те от дво­ре­ца на им­пе­ра­тор Констан­тин Ве­ли­ки пок­р­ъ­с­ти­тел? Ес­тес­т­ве­но то­ва е мястото, ко­е­то до Късно­то сред­но­ве­ко­вие е из­вес­т­но и днес спе­ци­а­лис­ти­те на­ри­чат "Кон­с­тан­ти­нов квартал" (за­щото, как­то по­до­ба­ва на един ис­тин­с­ки им­пе­ра­тор­с­ки дво­рец, той е за­е­мал цял квар­тал в града). То­ва е и място­то, на­ри­ча­но до Ос­во­бож­де­ни­е­то от турско роб­с­т­во "Ка­лоян мах­ла", за­що­то точ­но тук е живял Севасток­ра­тор Ка­лоян - чо­векът, на ко­го­то дължим създа­ва­не­то на един па­мет­ник, с кой­то, с осно­ва­ние, всич­ки бълга­ри се гор­де­ем и по­каз­ва­ме пред све­та - Боя­н­с­ка­та църква. Дво­рецът на севасток­рато­ра е бил имен­но то­ва, ко­е­то е оцел­я­ло от импе­ра­тор­с­кия дво­рец.

Мал­ка­та църква "Св. Николай" между сгра­да­та на бив­шия "Ко­ре­ком" и хо­тел "Рила" е би­ла не­гов се­ме­ен па­рак­лис - тук се е усамотя­ва­ла в мо­лит­ва прек­рас­на­та Де­сис­ла­ва. На срещ­у­по­лож­на­та стра­на през ул. "Ка­лоян" (най-ста­ра­та ули­ца в гра­да, коя­то со­фия­н­ци 650 го­ди­ни са на­ри­ча­ли "Ка­лоя­но­ва" по име­то на се­вас­ток­ра­то­ра, а не на царя), при резиденция­та на българ­с­кия пат­ри­арх дейс­т­ва и днес под­зем­на­та църква "Св. Пет­ка ста­ра" от 1241 г. То­ва е град­с­кият храм, къде­то се­вас­ток­ра­торът и семейс­т­во­то му са се чер­к­у­ва­ли.

Ако вле­зем в "Св. Ни­ко­лай" и пог­лед­нем нал­я­во, ще видим сте­на от Кон­с­тан­ти­но­вия дво­рец, до коя­то сигур­но се е до­кос­вал не са­мо им­пе­ра­торът, но и нашият се­вас­ток­ра­тор Ка­лоян и кра­си­ва­та Де­сис­ла­ва. Ако доп­рем длан­та си до нея мо­же да усе­тим си­ла­та на веч­ност­та и ис­то­рия­та и да поч­у­в­с­т­ва­ме гор­дост от това, че сме бълга­ри. По­доб­но чуство лич­но аз съм изпит­вал един­с­т­ве­но в крип­та­та на ба­зи­ли­ка­та "Сан Кле­мен­те" в Рим пред гро­ба на св. Кон­с­тан­тин-Ки­рил Фи­ло­соф.

"Кон­с­тан­ти­но­вият квар­тал", т.е. дво­рец, е раз­по­ло­жен между днеш­ни­те ул. "Ка­лоян", ул. "По­зи­та­но", ул. "Ле­ге" и южно от Пре­зи­ден­т­с­т­во­то. Не се заб­л­у­ж­да­вай­те, че на ар­хе­о­ло­ги­чес­ка­та кар­та на Со­фия ще ви­ди­те отбеля­за­на мал­ка част от не­го, прос­то са­мо то­ва е разкри­ла зем­я­та при случай­ни из­ко­пи. Още доц. Са­ва Боб­чев е пи­сал за не­го. То­ва, ко­е­то е ос­та­на­ло от дворе­ца, не е мал­ко и то си е там, скри­то под сгра­ди­те на бив­ши­те "Дет­маг" и "Ко­ре­ком" и на хо­тел "Ри­ла". Да, под хо­тел "Ри­ла".

Тук е живял Им­пе­ра­торът. Оттук е управ­л­я­вал Римска­та им­пе­рия, прос­ти­ра­ща се от Ис­па­ния и Британия до Еги­пет и дне­шен Ирак. Оттук, от Со­фия, е управ­л­я­вал це­лия културен свят, без Ки­тай и някои по-мал­ки стра­ни в Азия. То­га­ва, ма­кар и за крат­ко, то­ва е бил не­го­вият център. По-късно, по вре­ме на първия ка­но­нот­вор­чес­ки, след из­на­чал­ния Ни­кейс­ки, все­лен­с­ки църко­вен събор, смятан и за не­го­во продълже­ние, състоял се от но­ем­в­ри 343 до фев­р­уа­ри 344 г. съвсем нес­л­у­чай­но в Со­фия (то­га­ваш­на­та Сердика), за­се­да­ния­та се про­веж­да­ли в ка­тед­ра­ла­та "Све­та Со­фия" и в по­ги­на­ла­та ба­зи­ли­ка "Св. Тро­и­ца" в днеш­ния Южен парк, кв. Ло­зе­нец (над коя­то допуснахме да се пос­т­рои по­ред­на­та луксоз­на жилищна сгра­да!). Та то­га­ва имен­но тук, в Дво­ре­ца на Кон­с­тан­тин Ве­ли­ки, са ид­ва­ли и са се зас­тоя­ва­ли све­ти Осий, епис­коп на ис­пан­с­кия град Кор­до­ва и личен из­по­вед­ник на им­пе­ра­тор Кон­с­тан­тин, епис­коп Про­то­ген и мно­го от вид­ни­те сред учас­т­ва­ли­те 341 от­ци на хрис­тия­н­с­ка­та църква, за да спе­челят на своя страна мог­ъ­ща­та свет­с­ка власт.

Ма­те­ри­ал­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва за та­зи па­мет ис­кат се­га да ни от­не­мат. Пла­ни­ра се уни­що­жа­ва­не­то на хилядоле­тия опа­зе­ни ос­тан­ки, за да се нап­равят... ГАРАЖ (!!!) и ба­ров­с­ки офи­си. Да се раз­р­у­ши хо­тел "Рила" и да се съси­пе културно нас­лед­с­т­во на Ев­ро­па - ос­тан­ки­те на дво­ре­ца на Кон­с­тан­тин Ве­ли­ки и на севас­ток­ра­тор Ка­лоян, на чо­ве­ка, от­к­рил изог­ра­фа Васи­лий, за да из­пи­ше неп­ре­ход­ни­те об­ра­зи в Боянската църква "Св. св. Ни­ко­ла и Пан­те­лей­мон", предхожда­щи с цяла епо­ха фрес­ки­те на Джо­то и итали­ан­с­кият ре­не­санс, с ко­и­то ги срав­н­я­ват.

То­ва не е гра­дин­ка­та до "Руска­та църква", коя­то об­щес­т­ве­ност­та и ко­ле­гия­та успя да опа­зи! До­ри не мо­же да се оце­ни как­ва ка­тас­т­ро­фа за ев­ро­пейс­ко­то културно нас­лед­с­т­во, как­ва заг­у­ба за нас и за гра­да, как­ва гав­ра със свято хрис­тия­н­с­ко място и дос­тоя­ние на българ­с­ка­та на­ци­о­нал­на сред­но­ве­кон­в­на ис­то­рия мо­же да се пре­диз­ви­ка.

Не е без­п­ри­чин­но, че до­се­га ни­кой не е посмял да разк­рие и ек­с­по­ни­ра те­зи руи­ни. Прос­то всич­ки строите­ли и уче­ни в ХХ в. са би­ли дос­тат­ъ­ч­но поч­тен­и и са си да­ва­ли смет­ка за какъв уни­ка­лен обект, за как­во зна­ко­во място ста­ва дума. Те са ос­та­ви­ли та­зи за­да­ча на нас, тех­ни­те по­том­ци, за вре­ме­то, ко­га­то тех­но­ло­ги­и­те и нау­ка­та дос­тиг­нат нужна­та ви­со­та. А как­во до­ча­ках­ме? Всич­ко да бъде уни­що­же­но за­ра­ди га­ра­жа(!) на някак­ва и без то­ва спор­на офис сгра­да, коя­то се канят да строят, ка­то раз­р­у­шат хо­тел "Ри­ла".

То­зи, кой­то доп­у­с­не да се по­сег­не на дво­ре­ца на Констан­тин Ве­ли­ки и се­вас­ток­ра­тор Ка­лоян, ста­ва съучас­т­ник в прес­т­ъ­п­ле­ние срещу културно­то наследст­во на Ев­ро­па, на Бълга­рия и хрис­тия­н­с­ка­та ни па­мет. То­ва, ко­е­то хуни­те не успяха да уни­що­жат и турци­те да за­ли­чат, мо­же да бъде раз­сип­но днес!

Гра­ни­ци­те на ар­хе­о­ло­ги­чес­кия ре­зер­ват "Сер­ди­ка -Средец" са ясни. Той трябва да има и оп­ре­де­ле­на буфер­на зо­на. Още доц. Са­ва Боб­чев по­со­чи къде друга­де извън не­го мо­же да се очак­ва да из­ле­зе археоло­гия.

......................................

За­що ло­бис­ти и кон­с­у­л­тан­ти с без­у­час­т­но­то по­ве­де­ние на власт­та нап­ра­во под­веж­дат ин­вес­ти­то­ра, ка­то го тикат в те­ре­ни и на­чи­на­ния, пре­диз­вик­ва­щи гне­ва на общес­т­во­то, как­ъ­в­то бе случаят с гра­дин­ка­та до Руска­та църква и е нас­тоя­щият с хо­тел "Ри­ла", дво­ре­ца на Кон­стан­тин Ве­ли­ки и се­вас­ток­ра­тор Ка­лоян?

Ная­с­но ли са някои, че вли­зай­ки тол­ко­ва дълбо­ко под се­гаш­ния стро­и­те­лен хо­ри­зонт, ос­вен че ще уни­що­жат ар­хе­о­ло­гия­та, е възмож­но и да зас­т­ра­шат кон­с­т­р­у­ктив­на­та устой­чи­вост на всич­ки окол­ни сгра­ди? Со­фия е зе­мет­р­ъ­сен ра­йон и, не дай Бо­же, трус мо­же да ста­не и по вре­ме на стро­е­жа, пре­ди да са зав­ъ­р­шени укре­пи­тел­ни­те ра­бо­ти. А има те­ре­ни в София, къде­то такъв стро­еж не зас­т­ра­ша­ва ни­ко­го.

Ная­с­но ли са, че с такъв дълбок из­коп не са из­к­л­ю­че­ни вре­ди и на фе­но­ме­на, кой­то пре­ди 7000 го­ди­ни е дал жи­вот на гра­да - ми­не­рал­ни­те из­во­ри! Ни­кой не мо­же да га­ран­ти­ра, че тех­ни­те во­ди няма да на­ма­леят, да се пре­на­со­чат или до­ри да из­чез­нат.
Ко­га вмес­то раз­ни ло­бис­ти власт­та, би­ла тя об­щин­с­ка или по-ви­со­ка, ди­рек­т­но ще за­поч­не да по­ма­га на инвес­ти­то­ри­те, ка­то в пре­ки кон­так­ти на­соч­ва тех­ни­те ин­ци­а­ти­ви към под­ход­я­щи­те те­ре­ни и ре­ше­ния, подобря­ва­щи об­ра­за на гра­да и ка­чес­т­во­то на сре­да­та, в коя­то жи­ве­ем, за да прес­та­не ин­вес­ти­торът да е плячка на дреб­ни бюрок­ра­ти, ко­и­то го пре­кар­ват през иг­ле­ни уши с услож­не­ни и без­к­рай­ни, по-дълги и от съдеб­ни­те, про­цед­у­ри по одоб­ре­ния, връща­ния и съглас­у­в­ки. Въпре­ки че в ЗУТ дейс­т­ва съот­вет­ният член за бързо про­из­вод­с­т­во и над­зор­на­та фир­ма но­си от­го­вор­ност, че е пред­с­та­вен за­ко­нос­ъоб­ра­зен про­ект, не съм чул някой кмет до­се­га да е при­ло­жил то­зи член.

......................................

За­то­ва на първо вре­ме мно­го би по­мог­на­ло при­ла­га­нето на някои прос­ти мер­ки:

1. Заб­ра­на на всякак­ви стро­и­тел­ни из­коп­ни ра­бо­ти в ар­хе­о­ло­ги­чес­кия ре­зер­ват "Сер­ди­ка-Сре­дец", ос­вен тези за под­др­ъ­ж­ка на тех­ни­чес­ка­та ин­ф­рас­т­р­у­к­т­у­ра и за укреп­ва­не на зас­т­ра­ше­ни сгра­ди.

.......................................

Ако се нап­ра­ви по­не част от по­со­че­но­то, ин­вес­ти­циони­те уси­лия и об­щес­т­ве­ният ин­те­рес бързо ще поемат еди­нен път, а доб­рият ефект ще се усе­ти мно­го ско­ро. По­же­ла­вам да ни се случи!

(пълният текст на статията ще намерите на http://www.stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=21878 )

Б.Р. Арх. Бог­да­нов е но­си­тел на гра­мо­та на САБ за при­нос в ар­хи­тек­т­у­ра­та, спе­ци­а­ли­зи­рал е об­щес­т­ве­ни сгра­ди в Хюстън, Тек­сас, ек­с­перт по еко­ло­гия и дълго­го­ди­шен пред­се­да­тел на сто­лич­но ар­хи­тек­т­у­р­но дружес­т­во.